РЕШЕНИЕ
№ 753
гр. Пловдив, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Мария Анг. Ненова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело
№ 20235300502780 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от С. С. Б., Й. М. Г., В. Х.
Г. и Т. Д. Б., в качеството им на ищци по гр.д. № 6783/2020 г. на ПдРС, III гр.с. против
постановеното по делото решение № 260133/08.08.2023г., с което е отхвърлен предявеният
от жалбоподателите установителен иск за признаване за установено между страните, че те са
съсобственици на поземлен имот № ***** в землището на село *****, местност „*****“, и е
уважен насрещният иск на въззиваемите Г. Ц. И., М. Ц. И. и Д. Г. П. с правно основание
чл.108 от ЗС, като е признато за установено, че ищците по насрещния иск са собственици на
общо 5/18 ид.ч. от процесния имот и ответниците по насрещния иск са осъдени да им
предадат собствеността и владението върху реална част от имота, с площ от 133,42 кв.м.
Решението се обжалва от С. С. Б., Й. М. Г., В. Х. Г. и Т. Д. Б. и в частта, с която е уважен
насрещният иск по чл.109 от ЗС за това жалбоподателите да премахнат построените в
поземления имот три постройки с площи от 36,73 кв.м., 36,51 кв.м. и 10,09 кв.м., плочници и
бетонова настилка с обща площ от 49,81 кв.м. Във въззивната жалба се твърди, че
обжалваното решение е изцяло неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се като погрешен
изводът на РС, че жалбоподателите не са установили твърдяното от тях придобивно
основание – давностно владение, и по-конкретно, че не са установили да са своили имота.
Твърди се, че неправилно РС е отказал да се произнесе по заявеното от жалбоподателите
възражение за нищожност на решение № 11008/25.10.1999г. на ОбСЗ-гр.***, легитимиращо
индиректно въззиваемите като собственици на процесния имот. Иска се отмяна на
обжалваното решение, уважаване на иска на жалбоподателите за право на собственост и
1
отхвърляне на насрещните искове. Иска се и инцидентно произнасяне в мотивите на
решението по възражението за нищожност на горепосоченото решение на ОбСЗ-гр.*****.
Отговор на въззивната жалба е подаден от Д. П. и М. И., чрез пълномощника им адв.
С. Д., с който се поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Изложени са доводи в подкрепа на мотивите на РС, включително и в частта, с която е
отказано да се разгледа инцидентен установителен иск за нищожност на решението на
ОбСЗГ-гр.***.
Отговори на въззивната жалба са подадени и от Г. И. и Д. Г., чрез назначените им
особени представители адв.Р. П. и адв. Я. К.. С отговора от Г. И. въззивната жалба се
оспорва като неоснователна. Също са изложени подробни доводи в подкрепа на мотивите на
ПдРС. С отговора от Д. Г. се поддържа, че въззивната жалба е основателна. Твърди се, че
действително е допуснато процесуално нарушение, като РС не е извършил инцидентен
контрол по законосъобразността на реституционното решение.
ПОС, ХIV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ № 6783/2020 г. на ПдРС, III гр.с. е образувано по искова
молба от Х. Д. Г. / починал в хода на делото и заместен от своите наследници В. Х.а Г. и Д.
Х. Г./, Й. М. Г., Т. Д. Б. и С. С. Б. против Ц. Г. И. / починал в хода на делото, на чието место
са конституирани Г. Ц. И. и М. Ц. И./ и Д. Г. П., с която е предявен иска по чл.124, ал.1 от
ГПК, вр. чл.79 от ЗС за това да бъде признато за установено, че ищците са собственици на
основание давностно владение на поземлен имот № ***** в землището на село *****,
местност „*****“, с площ от 3,621 дка., при квоти от по ½ ид.ч. съответно общо за първите
двама ищци и общо за другите двама. В исковата молба се твърди, че през 1971г. първите
двама ищци Х. и Й. Г.и построили вилна сграда в процесния имот. Вилата била построена на
мястото на дървена барака, която преди това била използвана от родителите на Х. Г..
Ищците посочват, че вилата била електро и водоснабдена, за което били открити партиди в
съответните дружества, както и била декларирана в Служба“МДТ“ при Община- гр.***** и
за нея от 2006г. ищците Г.и заплащали данъци. През 1982г. ищците Б.и построили в
процесния имот вилна сграда, която била електро и водоснабдена и била декларирана в
данъчната служба при Община- гр.*****, като от 2006г. заплащали данъци за нея. От
построяване на сградите до подаване на исковата молба ищците ползвали поземления имот,
в който са построени вилите. След 2005г. предприели действия по узаконяването им, а през
2019г. започнали да се снабдяват с необходимите документи за снабдяване с констативен
нотариален акт. Установили, че процесният поземлен имот бил предмет на земеделска
реституция, като бил възстановен на Г. В. К. с решение № 11008/25.10.1999г. на ОбСЗ-
гр.***. През 2014г. имотът бил прехвърлен на ответниците. Въпреки възстановяването на
собствеността ищците не били виждали никой друг в имота, нито пък някой бил заявил
собственически претенции. Твърдят, че са придобили по давност поземления имот, въз
основа на упражнявано от тях давностно владение, считано от 1999г. до подаване на
исковата молба.
С подадения от Д. Г. П. и Ц. Г.ев И. отговор на исковата молба установителният иск
2
за право на собственост е оспорен като неоснователен. Твърди се, че ответниците са
собственици на процесния имот на основание договор за дарение от 2014г. и наследство от
майка им М. Г. Г., която от своя страна била наследник на Г. В. К., на когото имотът бил
възстановен с горепосоченото решение на ОбСЗ-гр.***. Ищците били изградили в имота без
тяхното знание и съгласие постройки, който нямали строителни книжа. Била предприета
процедура по събаряне им, като били издадени констативни актове по чл.225а от ЗУТ.
Ищците ползвали само площта от имота, върху която били разположени постройки или
около 100 кв.м., а целият имот бил 3621 кв.м. Оспорват ищците да са манифестирали
намерение за своене на имота спрямо тях, както и да са заплащали данъци.
От ответниците по главния иск в законовия преклузивен срок са предявени
насрещни искова по чл.108 от ЗС и по чл.109 от ЗС. В насрещната искова молба се твърди,
че процесният имот попадал в иглолистна гора. Преди завеждане на делото ответниците по
насрещния иск водели преговори с ищците за доброволно освобождаване на имота, като
поискали да им бъде заплатена сума за постройките. Въпреки отправените до тях покани да
освободят имота и премахнат сградите, това не било сторено, а ответниците по насрещния
иск продължили да го ползват. С тези си действия пречели на ищците да упражняват правото
си на собственост. Поради това са заявени искания да бъде установено в отношенията
между страните, че ищците по насрещния иск са собственици на общо 5/18 идеални части,
или по 5/36 идеални част от процесния поземлен имот; ответниците да бъдат осъдени да им
предадат владението по отношение на площта от 133,14 кв.м. от имота, върху която са
разположени постройките, както и да бъдат осъдени да премахнат тези постройки.
С отговора на насрещната искова молба от Й. Г., Т. Б. и С. Б. исковете по чл.108 и
чл.109 от ЗС са оспорени като неоснователни. Оспорват се твърдението, че за процесните
постройкие липсвали строителни книжа и не били търпими по смисъла на пар.16, ал.1 от
ПЗР на ЗУТ. Ответниците по насрещните искове поддържат твърденията си по главния иск,
че са собственици на имота на основание придобивна давност. Молят за отхвърляне на
исковете.
По делото не е постъпил писмен отговор от конституирания наследник В. Х.а Г..
Постъпил е писмен отговор от ответника по насрещните искове Д. Х. Г., чрез
назначения особен представител адв. Я. К., със становище за неоснователност на исковете.
Сочи се, че не било установено ответникът да упражнява фактическа власт по отношение на
реалната част от имота, владението върху която се иска да бъде предадена. За недоказан
намира и негаторния иск.
С решение № 11008/25.10.1999г. на ПК при Община“*****“-гр.*** по преписка по
заявление вх.№ 11008/29.06.1991г. на Г. В. К. е възстановено правото на собственост в
съществуващи / възстановими/ стари реални граници върху из.н.др.причина / изоставена
нива по други причини, както беше уточнено от вещо лице Н. Н. в о.з. на 20.05.2025г./ от
3,621 дка., съставляващ имот № ***** в землището на с.*****, местност „*****“, за който не
е налице спор, че е идентичен с ПИ № *****.20.174 по КККР за землището на с.*****,
3
одобрени със Заповед № РД- 18- 851/11.12.2019г. на Изп.директор на АГКК. От събраните по
делото доказаелства, включително и от заключенията по СТЕ по първоинстанционното дело
и от заключението по назначената по настоящето дело комплексна СТЕ, не се установява
този имот да е отразен графично на друга карта или план преди одобряване на картата на
съществуващите или възстановими стари реални граници за землището на с.*****, въз
основа на която е постановено реституционното решение.
По първоинстанционното дело са разпитани свидетелите Х. Н. / без родство със
страните/, И. П. / без родство със страните/, А. П. / син на въззиваемата Д. П./, Д. П. / без
родство със страните/ и М. Г. / без родство със страните/.
Свидетелят Н. сочи, че познава Г.и и Б.и от много години. Свидетелят имал вила в
местността „*****“ / безспорно е, че в тази по- голяма местност попада и местността
„*****“/, в която вили имали и ищците по главния иск по първоинстанционното дело. Те се
считали за собственици на вилите и на терена около тях, в който били изградили огнище и
били поставили по една маса и пейки. Само те имали ключове от вилите си. През годините
никой не бил имал претенции спрямо вилите и терена около тях. Наоколо имало гора.
Площта около вилите, която ползвали Г.и и Б.и била около 200- 250 кв.м.. Вилите били
водоснабдени и електроснабдени.
Свидетелят П. също познава Г.и и Б.и от деца. Те притежавали вили в местността
„*****“. До вилите имало маси на открито. Ползвали общо около 1 дка. от терена около
вилите, като паркирали автомобилите си там и поддържали терена. Те заключвали вилите и
през годините се демонстрирали като техни собственици.
Свидетелят П. сочи, че е водил разговори, като пълномощник на собствениците на
процесния имот, с притежателите на постройките в него. Тъй като първоначално не могъл
да намери никаква информация за тях, оставил на едната постройка бележка с личния си
телефон. След няколко месеца получил обаждане от лице на име В., който освен това се
представил като зет на Б.. Разбрали се да се видят. Срещата станала през месец април 2019г..
В. обяснил, че навремето дядо му- бащата на съпругата му, по своя воля решил да изгради в
имота барачка, която впоследствие достроявал. Известно им било, че имотът не е техен.
Постройките- вили, били две, а преди 3- 4 години била изградена и масивна постройка,
ползвана за санитарен възел. В разговора с В. свидетелят му обяснил, че желаят имотът да
бъде опразнен, като предложил да ги обезщети с пари, затова, че евентуално ще ползва
фундаментите на вилите. Предложил да им плати около 5000 лева. В. Обяснил, че трябва да
разговаря с Т. Б.. След известно време свидетелят получил отговор, че Б.и са съгласни да
напуснат вилата си, като дори били съгласни да оставят всички находящи се там мебели,
посуда и др.. Тъй като В. живеел в гр.*****, той свързал свидетеля с другия зет на Т. Б., Р.
С.. Последният настоял да им бъдат платени 15000 лева, поради което преговорите не
постигнали успех. Свидетелят не бил разговарял с Г.и. Двете вили ползвали площ от около
150- 200 кв.м. от имота. Останалата част от него била неизползваема, тъй като била силно
залесена и стръмна, а през една част преминавал електропровод за високо напрежение.
Свидетелят П. сочи, че е родом от с.*****. Известен му е процесния имот. През
4
него преминавал електропровод за високо напрежение. Имотът бил на Г. В.. Това свидетелят
знаел от своята майка. Преди 10 години постройките в имота представлявали бараки. След
това по тях започнали да се правят подобрения.
Свидетелят Г. работи на длъжност ***** в Община- гр.*****. В показанията си той
обяснява какви удостоверения са издадени за двете постройки.
От свидетелските показания не се установява жалбоподателите да са установили
фактическа власт върху цялата площ на процесния имот, нито да са демонстрирали по
някакъв начин, че се считат за негови собственици. От приетото по първоинстанционното
дело основно заключение по СТЕ, изготвено от вещо лице В. Р., се установява, че едната
вила попада в най- североизточната част на имота и е с площ от 36,73 кв.м. Другата е
разположена на югозапад спрямо първата и е с площ от 36,51 кв.м.. Южно от втората вила е
налице постройка с предназначение за баня и тоалетна, с малък навес за гориво до нея, като
общата им площ е 10,09 кв.м.. Общата застроена площ е 83,33 кв.м., като пред вилите и
около тях има плочници и бетонна настила с обща площ от 49,81 лева. Едва ли само това е
площта от имота, която ползват жалбоподателите, тъй като им е необходима и площ за
достъп откъм разположения по северната му граница път, а и се предполага, че те свободно
се движат в пространството между двете вили и между тях и банята- тоалетна. Реално
ползваният от жалбоподателят терен обаче е с неопределени граници, а и от показанията на
разпитаните свидетели не се установява те да са се демонстрирали като собственици на
опредЕ. реална част от процесния имот. Всъщност разликата между сочените като ползвани
от Г.и и Б.и площи в показанията на свидетеля Х. Н. и тези на свидетеля И. П. е показателна
за това доколко неЯ. по площ и граници е теренът, които обичайно се ползва от
жалбоподателите. Що се отнася до целия процесен имот, следва да се отбележи и това, че не
се установява жалбоподателите да са стопанисвали дърветата и останалата растителност в
него или да го ползват по някакъв друг начин и за други цели. При това следва да се има
предвид, че, съгласно приетото по настоящето дело заключение по комплексна СТЕ,
изготвено от вещи лица С. Б. и Н. Н., източната граница на процесния имот не е ясно
очертана, тъй като растителността в съседния имот е от същия вид и със същата гъстота.
При това положение жалбоподателите / по- точно жалбоподателите Б.и и наследодателят на
жалбоподателите Г.и/ обективно не са могли да имат представа относно пространствените
предели на имота, за който твърдят да са придобили по давност, като се има предвид, че
липсват данни границите на имота да са трасирани на място на терена. Категорично следва
да се приеме, че от свидетелските показания не се установява жалбоподателите Б., Й. Г. и
покойният Х. Г. да са упражнявали фактическа власт върху цялата или поне върху
преобладаващата площ от процесни имот в неговите точни или приблизително точни
граници. Ето защо, претенцията им за право на собственост на основание давностно
владение се явява неоснователна, поради което обжалваното решение в частта, с която
установителният иск по чл.124, ал.1 от ГПК е отхвърлен, ще следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл.17, ал.2 от ГПК, съдът се произнася инцидентно по валидността на
административните актове независимо от това, дали те подлежат на съдебен контрол, както
5
и по законосъобразността им, когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която
не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. В
Тълкувателно решение № 5 от 14.01.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2011г., ОСГК, че дори
държавата не е обвързана от постановенните от нейни органи административни актове за
възстановяване право на собственост върху земеделски земи и гори по реда на ЗСПЗЗ и
ЗВСГЗГФ. Върху такъв акт е допустимо упражняването на косвен съдебен контрол по чл. 17,
ал. 2 ГПК, като косвен съдебен контрол за нищожността на тези административни актове е
недопустим само когато вече е упражнен пряк съдебен контрол. В този смисъл е и трайната
съдебна практика на ВКС- така например Решение № 964 от 30.12.2009 г. на ВКС по гр. д. №
3306/2008 г., III г. о., ГК, Решение № 77 от 18.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4436/2019 г., I г.
о., ГК, Решение № 407 от 13.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 289/2009 г., I г. о., ГК. В мотивите
към Решение № 15 от 25.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1302/2009 г., II г. о., ГК, изрично се
сочи, че „При наличие на възражение за нищожност или за материална незаконосъобразност
на решение на ОСЗ, въззивният съд е длъжен да упражни косвен съдебен контрол, ако тази
преценка има значение за съществуването или несъществуването на спорното
правоотношение“. Също така в мотивите към Решение № 24 от 2.03.2018 г. на ВКС по гр. д.
№ 1369/2017 г., II г. о., ГК е записано, че „Като не се е произнесъл по поддържания от ищеца
довод за липса на възстановяване на собствеността с представеното по делото решение на
ПК, легитимиращо ответниците, въз основа на релевираните съображения за нищожност и
материална незаконосъобразност на същото, въз основа на събраните в тази връзка
доказателства, от установяване основателността на който общината претендира
притежаваното от нея право на собственост върху имота като включен във фонда по чл. 19
ЗСПЗЗ, въззивният съд всъщност не се е произнесъл по възникналия между страните спор“.
Ето защо, настоящата съдебна инстанция дължи произнасяне по поддържания от
жалбоподателите довод за нищожност на издаденото в полза на праводателя на
въззиваемите Г. В. К. решение № 11008/25.10.1999г. на ПК“*****“-гр.***.
От приетото по настоящето дело заключение по комплексна СТЕ се установява, че
целият процесен имот е залесен с дървесна растителност от вида „Бял бор“ и единични
бройки подраст от ела и бук. С изключение на преминаващото през него трасе на
електропровод за високо напрежение, имотът е инвентаризиран като горска територия за
пръв път по лесоустройствен проект от 1999г.. Възрастта на дърветата от вида „Бял бор“ е
между 40 и 70 години. Тази на единичните бройки ела и бук е между 10 и 20 години. При
приемане на заключението в о.з. на 20.05.2025г. вещо лице С. Б. заяви, че по негова преценка
имотът се е самозалесил. Също така според него не може с категоричност да се каже, дали
към 1950г. имотът е представлявал гора. Съгласно чл.10, ал.5 от ЗСПЗЗ в редакцията й,
обнародвана в Д.в. бр. 98 от 1997г., подлежат на възстановяване по реда на чл.14, ал.1, т.1 от
този закон залесени и самозалесили се земеделски земи, включително и земеделските земи,
за които собствениците не са възмездени и те са включени в Държавния горски фонд, с
изключение на горските разсадници и полезащитните горски пояси. По делото категорично
не са налице доказателства, които да дават основание да се счита, че процесният имот
попада в горски разсадник или полезащитен горски пояс. Не са налице и доказателства,
6
които да навеждат на категоричен извод за това, че процесният имот е бил одържавен като
гора и то именно на основание на някой от посочените в чл.2, ал.1 от ЗВСГЗГФ нормативни
актове, а именно Закона за трудовата поземлена собственост (ДВ, бр. 81 от 1946 г.), Закона за
собствеността и стопанисването на частните гори (ДВ, бр. 292 от 1947 г.), Закона за
стопанисване и ползуване на горите (ДВ, бр. 71 от 1948 г.), Закона за горите (Изв., бр. 89 от
1958 г.), Наредбата- закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в
Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея (ДВ, бр. 219 от
1944 г.), Указа за задължителното пререгистриране на непокритите земеделски имоти (ДВ,
бр. 122 от 1949 г.), укази и актове на Министерския съвет, Държавния съвет и Президиума
на Народното събрание, или в някоя от хипотезите по ал.2 и ал.3 на чл.2- изключване от
горския фонд за изкореняване или конфискуване на горите с присъди. Съответно- не е
налице основание да се приеме, че реда за възстановяване на правото на собственост по
ЗСПЗЗ е неприложим спрямо този имот. По аргумент от чл.2, т.2 от ЗСПЗЗ този закон не се
прилага за земите, които са включени в горския фонд. Следва обаче да се има предвид, че
преценката относно това, дали дадени земи са земеделски или са включени в горския фонд
следва да се извърши към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ- 04.03.1991г., или най- късно
към датата на подаване на заявлението за възстановяване на собствеността. Както беше
посочено по-горе, за пръв път процесният имот е включен в лесоустройствен план през
1999г., когато е постановено и реституционното решение, като това не означава, че
собствеността върху него не е подлежала на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
По настоящето дело са приети заверени преписи от материалите по преписка по
заявление вх.№ 11008 на Г. В. К.. В подадените от него заявление и декларация по чл.12,
ал.3 от ЗСПЗЗ е описана една нива от 2 дка. в местността „*****“, землището на с.*****,
при следните граници: от изток- гора, от запад- гора, от север- П.Я. и от юг- Л.Л.. С решение
№ 11008/08.10.1992г. на ПК“*****“ е постановено възстановяване на правото на собственост
на Г. В. К. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива от 2,000 дка. в
местността „*****“. Това решение има стойност на такова за признаване на право на
въстановяване на собствеността в стари реални граници. С решение № 11008/25.10.1999г. на
ПК“*****“ на Г. К. е възстановено правото на собственост в съществуващи / възстановими/
стари реални граници върху изоставена нива по друга причина с площ от 3,621 дка.,
съставляваща имот № *****, при граници и съседи: имот № *****- изоставена нива по
други причини на наследници на К. В. К., имот № *****- иглолистна гора на Горско
лесничейство-гр.***, имот № *****- изоставена нива по друга причина на Л. В. К. и имот №
*****- местен път на Община“*****“. В приетото по настоящето дело заключение по
комплексна СТЕ е записано, че границата между процесния имот и съседния от запад имот
№ 175 е ясно очертана, тъй като в съседния имот липсват насаждения. Границата със
съседния от запад имот № 173 не е ясно очертана. По южната граница на процесния имот
съществува ясно изразен слог. Границата от север е съществуващ път. От описаните в
заявлението по чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ граници и съседи на нивата от 2 дка. в м.“*****“ с тези
процесния имот съвпада само тази от изток- гора, но тя не представлява топографски
7
елемент, нито трайно насаждение, различно от това в самия процесен имот. Останалите
граници не съвпадат, като по отношение на южната следва да се отбележи, че на юг от
процесния имот на картата на имотите в съществуващи /възстановими/ стари реални
граници са отразени два имота, границата между които опира перпендикулярно
приблизително по средата на южната граница на процесния имот. Следователно на юг той
не граничи с имот на Л.Л., а с два имота на други собственици,, едните от които са К., видно
от текстовата част на скицата на л.42 по първоинстанционното дело. При това площта на
възстановения имот е 1,8 пъти по- голяма от тази на заявения.
Съгласно чл.18а от ППЗСПЗЗ, съществуващи на терена стари реални граници на
имоти са тези, които представляват топографски елементи, като слогове, пътища, огради,
трайни насаждения, брегови линии на водни течения и водни площи, оврази, дерета и други
подобни, при условие, че не е променено местоположението им след включването на земите
в ТКЗС или в ДЗС. От заключението по комплексната СТЕ и наличните скици се установява,
че за границите на процесния имот на север и на юг са налице трайни топографски
елементи- път и слог, но както беше констатирано по- горе, това не са границите на
заявената за възстановяване нива от 2 дка. Съгласно чл.18б от ППЗСПЗЗ, възстановими на
терена стари реални граници на имота са тези, които е възможно да бъдат установени чрез
кадастрален план, комасационен план или частичен земеустройствен план преди
образуването на ТКЗС и ДЗС, стари геодезически снимки, аерофотоснимки, дешифровъчни
фотокопия, ортофотопланове и скици на имоти, издадени от техническите служби на
общината. По делото не се установява да са налице стари планове, карти, геодезически
снимки или др., на които да е отразен процесният имот. В ал.2 на чл.18б е предвидено,
когато за имоти, попадащи в блок на ТКЗС, ДЗС или на други образувани въз основа на тях
селскостопански организации, липсват материалите по ал.1, възстановяването им в стари
реални граници да се извърши, след като се уточни тяхното разположение на място, когато
площта на земята с възстановена собственост за местността не превишава наличната площ.
Доколкото не се установява посочените в заявлението по чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ граници на
нивата от 2 дка. да са обозначени с трайни топографски елементи на място на терена, би
следвало да е извършено такова уточняване на местоположението на този имот на място. С
посочената ал.2 на чл.18б е въведено изрично и ясно изискване имотите да се разполагат в
картата, като се запазват тяхната площ и местоположение, съгласно решенията на
поземлената комисия, без да се спазва предишната им форма. Решенията на поземлените
комисии, които се имат предвид в посочената разпоредба са от типа на решение №
11008/08.10.1992г. на ПК“*****“ за признаване на право на възстановяване на собствеността
в стари реални граници. С това решение е признато право на възстановяване на
собствеността върху нива от 2,000 дка., колкото е заявена и за колкото е представена
декларация по чл.12, ал.3 от ЗСПЗЗ, а с решението, легитимиращо въззиваемите като
собственици на идеални части от процесния имот, е възстановена изоставена нива от 3,621
дка. В разглеждания случай изискването на чл.18б, ал.2 от ППЗСПЗЗ за запазване на площта
и местоположението на имотите, които се възстановяват в стари реални граници, очевидно
не е изпълнено. По никакви ясни и категорични белези не се установява идентичност между
8
заявения за възстановяване имот и този които е възстановен, а такава идентичност следва да
е налице при положение, че собствеността се възстановява в съществуващи стари реални
граници. Нещо повече- налице е съществено разминаване както по площ, така и по граници,
което навежда на извода, че решение № 11008/25.10.1999г. е постановено от ПК“*****“ при
липса на компетентност, тъй като поземлените комисии са компетентни да се произнесат по
възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи само, когато са валидно
сезирани по реда на чл.11 от ЗСПЗЗ и само за имотите, които са заявени или за които са
представени съдебни решения по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ. Решението на ПК, постановено при
липса на компетентност е нищожно и няма конститутивно /провопораждащо/ действие. В
тази връзка следва само да се добави, че ако приемем, че решението на ПК е предопределено
от начина, по който са били изработени картата и регистъра на имотите в съществуващи /
възстановими/ стари реални граници, то по същата логика заявеният за възстановяване имот
от 2 дка. би могъл да бъде възстановен където и да било другаде в м.“*****“ и с каквато и да
било площ, но не това е целта на производството по възстановяване на правото на
собственост върху земеделските земи в стари реални граници.
Основна предпоставка за уважаване на исковете по чл.108 и чл.109 от ЗС е ищците
да се легитимират като собственици на имотите, правото на собственост върху които е
предмет на тези искове. Доколкото въззиваемите индиректно- по наследство от своята майка
М. Г., която от своя страна е наследник на Г. В. К., и по силата на нот.акт за дарение № *****
по описа на СВ-гр.*** / нот.акт № *****.2014г./, претендират за право на собственост върху
общо 19/45 ид.ч. от ПИ № *****.20.174 по КККР за землището на село ***** на база на
решение №11008/25.10.1999г., постановено от ПК“*****“, за което беше прието, че е
нищожно, то тази основна предпоставка за уважаване на исковете им не е налице. Конкретно
по отношение на исковете по чл.109 от ЗС следва да се отбележи, че съгласно т.3 от
Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2015 г., ОСГК, „За
уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че
неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право“. Процесните
постройки не са измежду тези по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като нито на Х. и Й. Г.и, нито на
Т. и С. Б. не е било предоставено право на ползване върху процесния имот по силата на акт
на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет. На
тях не им е издадено разрешение за строеж нито при условията на чл.108 и чл.109 от
ППЗТСУ / отм./, нито по реда на чл.26 от отменения Закон за горите от 1958г. или по §181 от
ППЗПИНМ. Параграф 104а от Стоителните правила и норми за изграждане на населените
места, издадени от Комитета по строителство и архитектура на основание чл.52 от ЗПИНМ /
отм./, които са били в сила до 06.09.1977г. допуска в полски имоти,непригодни за земеделско
обработване, но подходящи за летовищно ползуване да се застрояват индивидуални летни
постройки със застроена площ до 20кв.м. и височина до 3 м. до стряхата при максимален
наклон на покрива 30 градуса. Разпоредбата на чл.168 от Наредба № 5 за правила и норми
по териториално и селищно устройство, в сила от 1977г. до 1995г., също допуска
строителството на различни по вид сгради в извънселищните територии при спазването на
9
определени изисквания. Всъщност, въпросът дали процесните постройки, освен, че са
незаконни, защото са построени без право на строеж и без каквито и да било строителни
книжа, не се ползват със статут на търпими строежи по § 16 от ПЗР на ЗУТ и подлежат на
премахване, е от значение в иницираното от въззиваемите административно производство
по Глава XXI от ЗУТ. В производството по иска по чл.109 от ЗС следва да се установи, че са
създадени конкретни пречки за упражняване от ищеца на правото му на собственост. Сам по
себе си фактът, че в процесния имот съществуват постройки, до които ищците по
насрещните искове нямат достъп, не може да не се възприеме като негативен за тях. Следва
обаче да се установи какви конкретни затруднения следват от този факт, като се има
предвид, че имотът представлява гора и постройките не препятстват достъпа до самата гора.
Що се отнася до достъпа до постройките или до площта под тях, то възможността за такъв
достъп зависи от собствеността върху самите постройки, тъй като по принцип и незаконните
строежи са годни обекти на право на собственост и същото може да бъде придобивано и
бранено до премахването им по предвидения в закона ред. От събраните по делото
доказателства не се установяват конкретни затруднения за упражняване от въззиваемите на
претендираното от тях право на собственост. Само в показанията на свидетеля А. П. се
споменава, че майка му и други съсобственици имали инвестиционни намерения спрямо
имота, без да се сочат подробности. Ето защо, исковете по чл.109 от ЗС се явяват
неоснователни и поради това, че не се установяват конкретни пречки за упражняване от
ищците по тези искове на претендираните от тях права.
В обобщение на горното съдът намира, че обжалваното решение ще следва да бъде
потвърдено в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателите установителен
иск за право на собственост върху процесния имот, като бъде отмвенено в частта, с която са
уважени предявените против тях насрещни искове по чл.108 и чл.109 от ЗС.
Цената на исковете по чл.124, ал.1 от ГПК и по чл.108 от ЗС е в размер на
данъчната оценка на процесния имот, а именно в размер от 205,30 лева. Съгласно т.1 от
цитираното по- горе Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2015
г., ОСГК, когато се претендира ответникът по иска по чл.109 от ЗС да бъде осъден да
извърши определени заместими действия, цената на иска е паричната оценка на разходите за
материали и труд, необходими за осъществяване на действията, върху който размер се
определя дължимата такса. По първоинстанционното решение е прието допълнително
заключение на вещо лице В. Р., в което е опредЕ. стойността на необходимите материали и
труд за премахване на процесните постройки, като същата е в общ размер от 6262 лева.
Следователно, съобразно с решението по делото, въззиваемите Д. П. и М. И. дължат на
жалбоподателите заплащане на 6467,30/6672,60- ти от направените от последните съдебни
разноски, които са в общ размер от 2026 лева / 50 лева- държавна такса, 600 лева-
възнаграждение за особения представител на въззиваемия Г. И., и общо 1376 лева-
възнаграждение за вещите лица по комплексната СТЕ/, а именно сума в размер от 1964 лева,
платима по равно от въззиваемите и по равно на жалбоподателите. Съобразно с
отхвърлената част от жалбата, жалбоподателите дължат на горепосочените въззиваеми
10
210,30/6672,60- ти от направуените от тях съдебни разноски, които са в общ размер от 1400
лева, а именно сума в размер от 44,12 лева, която сума също следва да бъде платена по равно
от жалбоподателите Г.и и от жалбоподателите Б.и и по равно на въззиваемите.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260133/08.08.2023г. по гр.д. № 6783/2020г. на ПдРС,
III гр.с., в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. Х.а Г., Й. М. Г., Т. Д. Б. и С. С. Б. иск
против Ц. Г.ев И. / починал в хода на делото и заместен от своите наследници Г. Ц. И. и М.
Ц. И./ и Д. Г. П. за признаване за установено между страните, че ищците са съсобственици на
поземлен имот № ***** в землището на село *****, местност „*****“ / ПИ № *****.20.174
по КККР за землището на село *****/.
ОТМЕНЯ решение № 260133/08.08.2023г. по гр.д. № 6783/2020г. на ПдРС, III гр.с.,
в частта, с която е уважен насрещният иск на въззиваемите Г. Ц. И., М. Ц. И. и Д. Г. П. с
правно основание чл.108 от ЗС против В. Х.а Г., Й. М. Г., Т. Д. Б. и С. С. Б., като е признато
за установено, че ищците по насрещния иск са собственици на общо 5/18 ид.ч. от ПИ №
*****.20.174 по КККР за землището на село ***** и ответниците по насрещния иск са
осъдени да им предадат собствеността и владението върху реална част от имота, с площ от
133,42 кв.м., като вместо това
ОТХВЪРЛЯ предявения от въззиваемите Г. Ц. И., М. Ц. И. и Д. Г. П. насрещен иск с
правно основание чл.108 от ЗС против В. Х.а Г., Й. М. Г., Т. Д. Б. и С. С. Б. за това да бъде
признато за установено, че ищците по насрещния иск са собственици на общо 5/18 ид.ч. от
ПИ № *****.20.174 по КККР за землището на село ***** и ответниците по насрещния иск
да бъдат осъдени да им предадат собствеността и владението върху реална част от имота, с
площ от 133,42 кв.м.
ОТМЕНЯ решение № 260133/08.08.2023г. по гр.д. № 6783/2020г. на ПдРС, III гр.с.,
в частта, с която е уважен насрещният иск по чл.109 от ЗС от Г. Ц. И., М. Ц. И. и Д. Г. П.
против В. Х.а Г., Й. М. Г., Т. Д. Б. и С. С. Б. за това ответниците по насрещните искове да
бъдат осъдени да премахнат построените в горепосочения поземлен имот три постройки с
площи от 36,73 кв.м., 36,51 кв.м. и 10,09 кв.м., плочници и бетонова настилка с обща площ
от 49,81 кв.м., като вместо това
ОТХВЪРЛЯ предявения насрещният иск по чл.109 от ЗС от Г. Ц. И., М. Ц. И. и Д. Г.
П. против В. Х.а Г., Й. М. Г., Т. Д. Б. и С. С. Б. за това ответниците по насрещните искове да
бъдат осъдени да премахнат построените в горепосочения поземлен имот три постройки с
площи от 36,73 кв.м., 36,51 кв.м. и 10,09 кв.м., плочници и бетонова настилка с обща площ
от 49,81 кв.м.
ОСЪЖДА Д. Г. П. от гр.*****, ЕГН: **********, да заплати разделно на В. Х.а Г. от
гр.*****, ЕГН: **********, Й. М. Г., ЕГН: **********, Т. Д. Б., ЕГН: ********** и С. С. Б.,
11
ЕГН: **********- последните трима със съдебен адрес: гр.*****, чрез адв.Н. Ш., по 245,50
лева- съдебни разноски.
ОСЪЖДА М. Ц. И. от гр.*****, ЕГН: **********, да заплати разделно на В. Х.а Г.
от гр.*****, ЕГН: **********, Й. М. Г., ЕГН: **********, Т. Д. Б., ЕГН: ********** и С. С.
Б., ЕГН: **********- последните трима със съдебен адрес: гр.*****, чрез адв.Н. Ш., по
245,50 лева- съдебни разноски.
ОСЪЖДА В. Х.а Г. от гр.*****, ЕГН: **********, Й. М. Г., ЕГН: **********, Т. Д.
Б., ЕГН: ********** и С. С. Б., ЕГН: **********- последните трима със съдебен адрес:
гр.*****, чрез адв.Н. Ш., да заплатят разделно на Д. Г. П. от гр.*****, ЕГН: **********, по
5,52 лева- съдебни разноски.
ОСЪЖДА В. Х.а Г. от гр.*****, ЕГН: **********, Й. М. Г., ЕГН: **********, Т. Д.
Б., ЕГН: ********** и С. С. Б., ЕГН: **********- последните трима със съдебен адрес:
гр.*****, чрез адв.Н. Ш., да заплатят разделно на М. Ц. И. от гр.*****, ЕГН: **********, по
5,52 лева- съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12