Определение по дело №6506/2018 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 379
Дата: 1 февруари 2019 г.
Съдия: Иван Христов Режев
Дело: 20185530106506
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 декември 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

          Номер   379                Година   01.02.2019             Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                        ХII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На първи февруари                                                                                                Година 2019 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                   

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 6506 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

               Делото е образувано по искова молба на А., която с разпореждане от 27.12.2018 г. е оставена без движение, а на ищецът е изпратено съобщение, в едноседмичен срок от получаването му, с поправена искова молба по чл. 129, ал. 5 ГПК, с препис за ответницата (чл. 128, т. 3 ГПК), да отстрани следните нередовности на исковата си молба, а именно: 1). да представи по делото пълномощно на подалият исковата молба от негово име юрисконсулт Б.Н.Р., както и доказателства, че е негов юрисконсулт или служител с юридическо образование, за да може да бъде негов представител по делото по пълномощие, защото такова пълномощно и доказателства не са представени и липсват по делото (чл. 128, т. 1 ГПК); и 2). да представи по делото и документ за внесена по сметка на Старозагорския районен съд държавна такса за предявените искове в размер на 30.77 лева, защото такава се дължи за същите, а документ за внасянето й не е представен (чл. 128, т. 2 ГПК). В съобщението на ищецът е и указано, че ако в дадения срок не отстрани посочените нередовности на исковата си молба, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК същата ще му бъде върната (л. 30).

 

Това съобщение, с препис от разпореждането, е получено от ищеца редовно на 11.01.2019 г., по реда на чл. 50, ал. 3 ГПК, видно от върната по делото разписка (л. 37). На 16.01.2019 г., в даденият му едноседмичен срок, по делото е постъпила подадена по куриер на 15.01.2019 г. молба, с която обаче ищецът е отстранил само посочената в т. 2 от разпореждането от 27.12.2018 г. нередовност на исковата си молба, като е представил по делото документ за внесена по сметка на съда държавна такса за същата в дължимия се размер от 30.77 лева (л. 32-36). В даденият му едноседмичен срок, изтекъл на 18.01.2019 г., а и до момента, ищецът не е отстранил и посочената в т. 1 от разпореждането от 27.12.2018 г. нередовност на исковата си молба, като е представил с молбата от 16.01.2019 г. само заверен препис от пълномощно на подалата исковата молба от негово име Б.Н.Р., но не и доказателства (сключен с нея трудов договор, с който да е назначена при него на длъжност „юрисконсулт“, както и диплома за завършено от нея висше юридическо образование и свидетелство за юридическа правоспособност), че същата е негов юрисконсулт или друг негов служител с юридическо образование, за да може да бъде негов представител по делото по пълномощие (чл. 32, т. 3 ГПК и ТР № 1-1993-ОСГК). Такова доказателство не представлява единствено представеният с молбата от 16.01.2019 г. по делото - заверен препис от служебна бележка, в която законният представител на ищецът е удостоверил, че този му пълномощник е негов служител по трудов договор, считано от 04.01.2018 г., на длъжност „юрисконсулт“ (л. 34). Защото тази служебна бележка е само един частен свидетелстващ документ, който поради това доказва само, че тези изявленията в нея са направени от подписалият я законен представител на ищеца и нищо повече (чл. 180 ГПК). Поради това същата бележка въобще не съставлява доказателство за тези твърдени в нея от законният представител на ищеца и изгодни за последния факти (чл. 180 ГПК). А други доказателства за същите факти, ищецът не е представил и липсват по делото.

 

В задължителната си практика обаче, ВКС винаги е приемал, че изхождайки от целите на процесуалното представителство, законодателят е ограничил лицата, които могат да бъдат представители на страните по пълномощие пред съда до тези, посочени в специалната норма на чл. 20 ГПК (отм.), сега чл. 32 ГПК, а според чл. 20, ал. 1, б. „в” ГПК (отм.), сега чл. 32, т. 3 ГПК, изискванията към лицата, които могат да представляват юридическите лица по пълномощие в процеса са не само да са юрисконсулти или други служители с юридическо образование, но и да са в трудовоправни отношения с представляваната страна (така мотивите на ТР № 1-1993-ОСГК). А упълномощаването на лице, което не може да бъде пълномощник пред съд, е недействително и извършените поради това от същото лице процесуални действия, се считат извършени без представителна власт (Р 1166-1954-I г.о.).

 

А след като e така и в случая, в даденият му срок по чл. 129, ал. 2 ГПК, а и до момента, ищецът не е отстранил и тази нередовност на исковата си молба, като не е представил по делото и доказателства, че подалият исковата молба от негово име негов пълномощник Б.Р., е негов юрисконсулт или друг негов служител на трудов договор с юридическо образование, за да може да бъде негов представител по пълномощие по делото (чл. 32, т. 3 ГПК и ТР 1-1993-ОСГК), то исковата му молба следва да му бъде върната (така Опр. 706-2009-III г.о. и Опр. 316-2010-III г.о.).  

 

Ето защо съдът намери, че е налице хипотезата на чл. 129, ал. 3 ГПК, на което основание следва да върне на ищеца исковата му молба, поради неотстраняване в срок и на посочената й нередовност, а образуваното за разглеждането й производство по делото да прекрати. Поради това следва с настоящото определение да бъде обезсилена и издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4149/2018 г. на Старозагорския районен съд (т. 13 от ТР 4-2014-ОСГТК на ВКС). По аргумент от чл. 129, ал. 3, изр. 2 ГПК, настоящото определение може да бъде обжалвано само от ищеца, на когото поради това следва и да се съобщи.

 

Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

          ВРЪЩА искова молба с вх. № 34477/19.12.2018 г. на ищеца А., поради неотстраняване в срок на нередовността й и ПРЕКРАТЯВА поради това образуваното за разглеждането й производство по настоящото гражданско дело № 6506 по описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд.

 

          ОБЕЗСИЛВА изцяло поради това издадената по частно гражданско дело № 4149 по описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд - заповед № 2320/13.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

         

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано от ищеца с частна жалба пред Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на същия.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: