Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2020г., гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети
касационен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети декември две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА
НЕДЕВА
при секретаря Деница Кръстева и с участието на
прокурора Тони Томов, като разгледа докладваното от съдия Д.Недева КНАХД №2551
по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка с
чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна
жалба от Ж.С.Т.,
ЕГН **********,***, депозирана чрез пълномощника адв. Х. против решение №
260192/02.10.2020 г., постановено по НАХД № 2856/2020 г. по описа на ВРС, с
което е потвърден Електронен фиш серия К №
2767317, издаден от ОД МВР Варна, с който за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.
ал. 1 от ЗДвП, на касатора на основание чл.189 ал.4, вр. мл.182, ал.2 т.3 ЗДвП
е наложено административно наказание „глоба“ в размер 100 (сто) лева и са
присъдени в полза на ОД на МВР - Варна разноски в размер на 80 (осемдесет
лева).
В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е
неправилно, като при постановяването му са допуснати нарушения на материалния
закон, поради което се прави искане за неговата отмяна и постановяване на ново
по съществото на спора, с което се отмени процесния електронен фиш.
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторът, редовно призован не се
явява, не се представлява. С писмена молба, чрез пълномощник поддържа
касационната жалба. По съществото на спора навежда доводи за допуснати от
въззивния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния
закон, поради което отправя искане за отмяна на решението на ВРС и оспорения
електронен фиш.
Ответникът, редовно призован не се явява, не се
представлява. С писмени бележки, чрез пълномощник оспорва касационната жалба.
Счита, че решението на ВРС е правилно и постановено при напълно изяснена
фактическа обстановка, като отправя искане за оставянето му в сила, с
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и дава
заключение, че решението на първоинстанционния съд като правилно и
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Настоящият състав на съда, като извърши
проверка на атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни
основания, констатира следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима като подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от
надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.
Съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН решението на ВРС подлежи на касационно
оспорване на основанията, предвидени в чл. 348, ал.1 от НПК, като касационният съд обсъжда посочените в
жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон следи и служебно съгласно чл. 218 от АПК.
По аргумент от чл.220 от АПК, проверката за приложението на материалния
закон касационният съд проверява въз основа на фактическите установявания във
въззивният съдебен акт. От фактическа страна ВРС е установил, че на 24.05.2019
г. в 20.59 ч., л. а. "Пежо 508", рег.№В5547НН, собственост на Т., бил
управляван от него по път I-9 в посока гр. Варна, на пътен възел „Ален мак“ със
скорост 87 км/ч при въведено ограничение на скоростта 60 км/ч с пътен знак
В-26. Нарушението било констатирано с автоматизирано техническо средство - ARH
CAM S1 №11743c9. По делото са приобщени
Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система от 24.05.2019
г.; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, издадено
от БИМ; разпечатка от техническо средство.
За да потвърди процесния ЕФ, ВРС
приел, че е издаден при липсата на процесуални нарушения и такива на
материалния закон.
Настоящия състав на съда, като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и
съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, намира касационната
жалба за неоснователна.
Съобразно,
правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 10
от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила
от 21.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2017 г.) при нарушение, установено
и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. От приобщените по делото доказателства се установява участъка от пътя, с описание на мястото, действащото
ограничение на скоростта по чл.21 ЗДвП, посоката на движение на автомобила, вид
автоматизираното техническо средство, датата на последната метрологична
проверка.
Електронният
фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава
от министъра на вътрешните работи. Съгласно § 6 т.63 от ДР на ЗАНН, по смисъла на този закон „електронен фиш” е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи. При анализ на горепосочените правни норми отнесени към настоящия
спор, се налага извод за законосъобразност на процесния електронен фиш. Същият
правилно е издаден по отношение на касатора, като управляващ
процесното МПС, към момента на нарушението и което обстоятелство не се оспорва.
Електронния фиш съдържа предвидените от закона реквизити, като на
констатираното превишение на скоростта е дадена правилната правна квалификация.
В тази насока следва да се посочи, че в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, законодателят е определил изчерпателно
реквизитите, които следва да съдържа електронния фиш, като по никакъв начин не
е предвидено препращане към разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН, където са предвидени реквизитите на
наказателното постановление, поради което не може да се счита за съществено
процесуално нарушение липсата на подробно описание на нарушението нито подпис
на издател.
Въз
основа на всички събрани по делото доказателства, правилно ВРС е приел за
установено, че действително на датата, отразена в електронния фиш, описаният в
него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост. Това обстоятелство
е било установено и надлежно заснето със съответно техническо средство, с
издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ, приложено
по делото и валидно към датата на нарушението. Мястото и времето на нарушението
са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в електронния фиш, за да
стане ясно на наказаното лице, какво поведение се санкционира. От приложения
снимков материал се установява, че е отчетена по-висока скорост на движение,
т.е. е налице разминаване между установената съгласно приложения снимков
материал и т.нар. наказуема скорост, която е отразена във фиша, както и
изчисленото на тази база превишение, като тук следва да се има предвид, че
съгласно данните за конкретния вид система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения, са налице максимално предвидени грешки при измерване на скорост. В
тази връзка видно и от отразеното върху
приложената снимка и електронния фиш, в същия са изчислени в полза на водача
наказуемата скорост и наказуемото превишение, като действително установената
скорост е намалена. Обратно на поддържаното в касационната жалба се установява
по недвусмислен начин локацията с посочени GPS координати, дата, час номер на
снимка.
По
отношение на определената санкция касационният състав на съда споделя изводите
на ВРС досежно правилно приложение на санкционната норма на чл. 182, ал.2, т.3
от ЗДвП с определено наказание във фиксирания размер от 100 лева.
Възприемайки
горното и като е потвърдил ЕФ, районният съд е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт. Обжалваното решение не страда от посочените в
касационната жалба пороци, което обуславя липсата на касационни основания за
отмяна по чл. 348, ал.1 НПК във вр. с чл. 63, ал.1, предл.2 ЗАНН. При извършената извън обхвата на
касационната жалба служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха
пороци във връзка с неговите валидност и допустимост, поради което
същото следва да се остави в сила.
С
оглед изхода на настоящия спор и своевременно направеното искане от ответника
по касация на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната
помощ /ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно
чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120
лева. Производството по делото не е с фактическа или правна сложност, поради
което следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на
80 лева.
По изложените съображения на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен
съд-Варна,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение №
260192/02.10.2020 г., постановено по НАХД № 2856 по описа на ВРС за
2020г.
ОСЪЖДА Ж.С.Т., ЕГН **********,*** да заплати на ОД
на МВР - Варна сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: