Решение по адм. дело №92/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е образувано по искова молба на М. В. М. с адрес: [населено място], [жк], чрез адв. Н. П. Д., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София за претърпени неимуществени вреди в общ размер на 20 000 лева. В исковата молба се твърди, че от 14.07.2024 г. до 10.01.2025 г. ищецът изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пазарджик. За периода описан по-горе претърпял неимуществени вреди при престоя му в Затвора Пазарджик, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство за малоценност в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ през посочения период и по-конкретно: липса на достатъчна жилищна площ (пренаселеност на килиите), без санитарен възел на определените и задължителни места, наличие на хлебарки, дървеници и гризачи и други, липса на адекватно лечение, липса на подходяща храна за здравословното му състояние, както и с оглед описан случай на 01.01.2025 г. на починал лишен от свобода в спалното помещение на ищеца, чието тяло не било изведено от спалното помещение в продължение на няколко часа.

С Молба вх. № 4185/05.05.2025 г. от упълномощения от ищеца адвокат е постъпило уточнение на исковите претенции, както следва: искът е предявен на основание чл. 284, чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, чл. 3 от ЗИНЗС, ал. 1 и ал. 2 и чл. 3 от ЕКПЧ.

Периодът на претендираните вреди за неблагоприятни условия на задържане е от 14.07.2024 г. до 10.01.2025 г. За травмиращото събитие - смърт на съкилийник, претенцията обхваща периода от 01.01.2025 г. - 04.02.2025 г. - датата на подаване на исковата молба. Претендира се сума в размер на 10 000 лева за всички вреди за периода от 14.07.2024 г. до 10.01.2025 г. поради липса на достатъчна жилищна площ, липса на санитарен възел на определените и задължителни места, наличие на хлебарки, дървеници и гризачи и други, липса на адекватно лечение, липса на подходяща храна. За преживяното травмиращо събитие смърт на съкилийник също се претендира сума в размер на 10 000 лева.

В молбата – уточнение е посочено, че претендираните вреди се изразяват в: болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство за малоценност в резултат на поставянето на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ през посочения период и по-конкретно: липса на достатъчна жилищна площ/пренаселеност на килиите - падали се под 3 кв. м. нетна площ на човек, без санитарен възел на определените и задължителни места, наличие на хлебарки, дървеници и гризачи, и други, липса на адекватно лечение, липса на подходяща храна за здравословното му състояние - „въпреки че в медицинското му досие било отбелязано, че е с диагноза Хепатит С, не го лекували. Не му предоставяли храната, която му била предписана с оглед заболяването му: без сол, подправки, олио. Трябвало да се храни с яйца, кашкавал, сирена и други. Хранел се с общата храна, която предоставяли на всички.

Изложени са и подробни съображения за настъпили вреди вследствие на това, че на 01.01.2025 г. в спалното помещение, в което е настанен ищецът е починал негов съкилийник, като тялото на покойния не било изнесено в продължение на няколко часа, което го травмирало.

От горните следва, че съдът е сезиран с два иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от М. В. М. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София в общ размер на 20 000 лева, разпределени както следва: 10 000 лева за периода от 14.07.2024 г. до 10.01.2025 г. за причинени неимуществени вреди поради настаняване в Затвора - Пазарджик при липса на достатъчна жилищна площ, без санитарен възел на определените и задължителни места, наличие на хлебарки, дървеници и гризачи и други, липса на адекватно лечение, липса на подходяща храна и иск в размер на 10 000 лева за обезщетение за неимуществени вреди за периода от 01.01.2025 г. - 04.02.2025 г. поради претърпяване на травмиращо събитие – неизвеждане на починал съкилийник на 01.01.2025 г. от спалното помещение на ищеца в продължение на няколко часа.

В съдебно заседание ищецът редовно призован, не се явява, представлява се от адв. дв. Х. и адв. Д., които поддържат исковата молба. В първото по делото съдебно заседание, исковата молба е уточнена от процесуалните представители в насока, че процесните периоди са: от 16.07.2024 г. до 10.01.2025 г. по отношение на претенциите относно битовите условия в Затвора гр. Пазарджик, с оглед представената информация от страна на ответника относно периодите на задържане на ищеца; и от 01.01.2025 г. до 04.02.2025 г. за травмиращото събитие - смърт на съкилийник, тъй като в този период ищецът все още бил в изключителен стрес от преживяното. Също в първо по делото съдебно заседание и след изслушване на свидетеля Б., процесуалните представители на ищеца заявяват, че не претендират вреди с оглед счупената врата на санитарното помещение в килията на ищеца.

Ответникът Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр. София /ГДИН/ редовно призован за съдебно заседание, представлява се от упълномощен процесуален представител юрк. Р., който оспорва предявения иск по основание и размер. От страна на ответника е депозиран писмен отговор в указания срок, с който исковата претенция се оспорва. Изразява становище, че всички помещения, в които лишеният от свобода е бил настаняван са били ремонтирани и са с площ над 4 кв.м. и, че липсват основания за ангажиране отговорността на ответника по реда на чл. 284 от ЗИНЗС. Твърди се, че са предприети навременни мерки по извеждане на починалия лишен от свобода на 01.01.2025 г. Представени са подробни съображения в съдебно заседание и с писмени бележки.

Контролиращата страна – Окръжна прокуратура Пазарджик – редовно уведомена, представлява се от прокурор Миндачкина, която счита исковата молба за неоснователна и недоказана. Изразяват становище, че в хода на делото не е доказано категорично ищецът да е претърпял претендираните вреди, свързани с битовите условия в Затвора гр. Пазарджик, както и с евентуално неполагане на грижи за здравословното му състояние. Що се касае до описаното травматично събитие – настъпилата смърт на съкилийник и евентуално настъпилите от това вреди за него, считат, че дори същият да е изпитал твърдения дискомфорт, то това обстоятелство и последиците от него не се дължат на действия или бездействия на администрацията на затвора, а същото представлява една често срещана житейска ситуация, вкл. времето, което е било необходимо за изнасяне на трупа от помещението се дължи на действия на медици, съответно посещението на полицейските служители, които съответно търсят данни за престъпление от общ характер, но не е относимо към действията на администрацията.

Административен съд - Пазарджик, след като взе предвид наведените от страните доводи и се запозна с приетите по делото доказателства, намира за установено, от фактическа страна, следното:

Лишеният от свобода постъпва в затвора [населено място] на 29.03.2022 г. Със заповед на Главния директор на ГДИН на 16.07.2024 г. е преведен за доизтърпяване на наказанието в затвора гр. Пазарджик. Същият изтърпява едно общо най-тежко наказание в размер на 2 години и 8 месеца лишаване от свобода, наложено с протокол №1628/08.03.2023г. по ЧНД №1182/2023г. на Районен съд гр. Пловдив, съгласно чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 от НК, определено по присъди по НОХД № 1757/2022 г. на Районен съд гр. Пловдив - 2 г. 5 м., НОХД № 4104/2022 г. на Районен съд Пловдив - 2 г., НОХД № 15/2023 г. на Районен съд гр. Пловдив - 2 г. 8 мес. за извършени престъпления по чл. 196 от НК.

На основание чл. 24, ал.1 от НК увеличава така определеното общо наказание с шест месеца лишаване от свобода или следва да търпи 3 години 2 месеца лишаване от свобода. Начало на наказанието - 19.12.2021 г., поставен в условията на строг режим на 20.06.2022 г. Освободен е на 10.01.2025 г.

От представената от Затвора – Пазарджик информация се установява, че ищецът е бил настанен в Затвора Пазарджик, както следва: в периода 16-19.07.2024 г., в спално помещение 204, с капацитет от 5 човека, чиста жилищна площ от 20,74 кв.м. и с актуален брой настанени лица – 3.

В периода 19.07-13.08.2024 г., в спално помещение 811, с капацитет от 4 човека, чиста жилищна площ от 19,19 кв.м. и с актуален брой настанени лица – 4.

В периода 13.08-12.09.2024 г., в спално помещение 801, с капацитет от 6 човека, чиста жилищна площ от 28,83 кв.м. и с актуален брой настанени лица – 5.

В периода 12.09.2024 г.-10.01.2025 г., в спално помещение 906, с капацитет от 5 човека, чиста жилищна площ от 21,15 кв.м. и с актуален брой настанени лица – 5.

С оглед представената информация от страна на Затвора – Пазарджик в справка рег. № 3461/29.05.2025 г., вх. № 5154/29.05.2025 г., която не е оспорена от ищеца, лишеният от свобода пребивава в напълно реновирани помещения, в които е сменена дограмата на вратите и прозорците, налице е нова подова настилка и вътрешна изолация. Санитарните помещения са самостоятелни и са към съответните спални помещения, съответно и наказателна килия. Те са с топла и студена вода, и освен като тоалетна, могат да се ползват и за баня. Същите са с монтирани душове и пенитенциарно изолираните лица могат да се къпят с течаща топла и студена вода. Подменени са и осветителните тела за изкуствено осветление в тъмната част на денонощието. Отоплението е локално парно на газ, като се поддържа нужната за живеене в спалните помещения температура. Монтирани са нови алуминиеви радиатори. Спалните помещения са обзаведени според размера им със съответния брой двойни вишки или единични легла, шкафчета и нови маси с табуретки. С оглед осигуряване безопасността на изолираните лица и минимизиране на рисковете, мебелите са трайно монтирани и не могат да бъдат размествани.

Корпусът на затвор гр. Пазарджик е след извършен цялостен ремонт, включително на покривната конструкция, електрическа и ВиК инсталации, отоплителна система, и отговаря на европейските изисквания.

Хигиената и почистването на помещенията за живеене, общите такива и коридорите, в които са настанени лишените от свобода е възложено като ангажимент на самите осъдени, което се извършва по график и под контрола на служебните лица.

Според представената информация, цялостната организация на хигиенното и противоепидемично осигуряване в Затвора - Пазарджик е съобразно утвърдените от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” правила. Дезинфекцията, дезинсекцията и дератизация (ДДД) на помещенията се извършва по утвърден график, и се осъществява от специализиран и сертифициран за тази дейност служител. В доказателство на това обстоятелство са представени протоколи за ДДД обработка на помещенията.

Липсват данни в периода на изтърпяване на наказанието в Затвора - Пазарджик, лишеният от свобода да е подавал молби и жалби, свързани с битовите условия и настаняването си като цяло, включително и по отношение на това дали има хлебарки, гризачи, дървеници, счупени прозорци, мухъл, теч по стените, лоша храна и пр.

Представена е и медицинска справка за здравословното състояние на ищеца, изготвена към 27.05.2025 г. от Директора на Медицинския център към Затвора – Пазарджик, също неоспорена от страна на ищеца. От същата е видно, че при първоначалния преглед ищецът не дава съществени оплаквания. Установени са анамнестични данни за заболяване на черния дроб, вероятно Хепатит С. Не са били констатирани съществени отклонения в обективното състояние. Получената по-късно от [населено място] документация потвърждава наличието на чернодробно заболяване. В тях фигурира Епикриза /приложена/ от УМБАЛ Св. Г. Пловдив, Втора хирургична клиника, където е бил настанен по спешност по повод остри болки в дясно подребрие. Там е бил от 17.05.2021 г. до 19.05.2021 г. с окончателна диагноза Остър холецистит. Вторият документ от [населено място] имащ информативна стойност е кръвно изследване от 13.03.2023 г. В него фигурира /+/ положителен резултат за Хепатит С. В получения Медицински картон в МЦ към Затвора - Пазарджик е споменат Хепатит С, под въпрос и никъде не е упоменато че е провеждано лечение.

По данни от представената медицинска справка за ищеца, при престоя в Затвора – Пазарджик прегледите са били спорадични и редки, главно по банални поводи. Не са се налагали консултативни прегледи. Относно носителството на вируса на Хепатит С, от страна на М. не е имало оплаквания, не са констатирани и съществени отклонения в статуса, което според представената по делото информация означавало че е клинично здрав т.е. налице е носителство без клинични прояви. В тази връзка не е било изразено желание да се лекува, нито искане за диетично хранене.

Дадено е становище от директора на медицинския център, че краткият престой в Затвора Пазарджик и липсата на обективни отклонения не е наложило профилактирането на случая. Дори да е бил изявил желание за включване в програмата за лечение на хепатит С, поради краткия си престой и дългата процедура за доказване и одобрение, не би могло да бъде включен в нея.

По отношение на смъртния случай на 01.01.2025 г. на лишения от свобода Д. Г. З., съжителствал с осъдения М. в същото спално помещение, по делото са представени докладна записка вх. № ИВ-13/1/ от 02.01.2025 от дежурния служител на пост № 4, 9-то отделение в Затвора - Пазарджик в процесната вечер – 31.12.2024 г. срещу 01.01.2025 г. и обяснения на останалите лишени от свобода от същото спално помещение от 01.01.2025 г. От представените доказателства става видно, че за настъпилата смърт, на администрацията на ответника е съобщено към 4:15 ч. сутринта на 01.01.2025 г. Трупът на починалия е изведен след сигнализирането и след посещение на медицински екип и екип на криминалистична лаборатория.

За изясняване на фактическата обстановка и установяване на твърдените от жалбоподателя неблагоприятни условия при настаняването му в Затвора – Пазарджик и относно смъртен случай на съкилийник на 01.01.2025 г. е изслушан свидетелят Д. И. Б..

Свидетелят посочва, че познава М. В. М. от 2024 г. юни месец, когато го превели от Пловдив в Пазарджик и го настанили в тяхната стая. Били заедно с него докато излязъл в началото на 2025 г. Били в 906 стая.

Условията на стаята с 5 човека били следните: имало две двойни легла, място за сядане имало за трима, железни маси със столчета, едното от 4-те столчета било счупено. Баня с тоалетна в стаята. Килията нямала 20 кв.м. според свидетеля. Таванът бил паднал, дори паднал върху неговото легло. Имало хлебарки и дървеници, намерили едно малко мишле.

Имали случай съкилийник да почине на 01.01.2025 г., сутринта в 04:00 часа, Д. З., който също бил преведен от Пловдивския затвор в Пазарджик. На Нова година до 12:30 часа всичко било наред, пиели кафе, говорили, гледали телевизия. Момчето легнало да спи. В 02:30 часа станали да изпушат една цигара, говорили. В 04:00 часа, когато се събудили го намерили починал. Разбрали, че е починал, защото го бутнали, той не мръднал. Около 04:00 часа потропали на вратата. Първо дошъл надзирател, който е постовия на коридора и му казали, че момчето е починало. Извикал командира на отделението, дежурния офицер, дошли и отворили вратата, видели го, че е починал. Излезли и след малко довели от стационара лишения от свобода, който е в стационара, той казал, че е починал. След това извикали Спешна помощ. Дошла доктор от Спешна помощ, тя също констатира смъртта и в 6 без 10 дошли от Криминална полиция да видят, че човекът не е насилствено починал. Според свидетеля през тези приблизително 2 часа били в стаята с починалия. Килията била заключена.

Свидетелят твърди, че М. М. се познавал със З. отпреди. Знаел това, защото 6 месеца живели в една стая. М. не бил добре от всичко това, защото си имали познанство от много години, те не се познавали от няколко месеца. Той го преживял най-тежко, защото си имали някаква връзка. Разбрал, че ищецът го преживял най-тежко, защото коренно се променил. Бил жизнено момче и се променил точно за няколко часа. Според свидетеля лишените от свобода искали да бъдат преместени в друга стая, но им било отказано. Според свидетеля ищецът имал повишено кръвно след това, но не знае дали преди това е имал здравословни проблеми. Знае, че не му е осигурявана специфична диета от Затвора гр. Пазарджик, бил на обща храна, както всички.

Във връзка с дървениците и хлебарките свидетелят твърди, че по принцип в началото на всеки месец се пръска, но с какво се пръска не знае. Твърди, че нямало ефект от това пръскане. В тоалетната, в която е в килията, имало дежурно осветление. В стаята нямало дежурно осветление. Според свидетеля прозорците са високо и са малки. Нямало светлина в 906 стая, не влизало слънце, защото е на северна страна. Нямало място за разминаване в килията.

Просторите си ги правели те и като влезели на обиск просторите се късат. Един път в седмицата имали пералня, а през другото време си простирали или на прозореца или на радиатора. Образувал се мухъл след като простират.

Обща баня нямали, тя е само в стаята и два пъти в седмицата за по един час. Като се пуснат всички душове почти нямало налягане. Според свидетеля ищецът не е работил в процесния период, когато били заедно в Затвора гр. Пазарджик. Посочва, че могат да си топлят вода с бързовари.

Вратата на тоалетната била счупена. Дежурният офицер идвал на обиск и изкъртили вратата, и два месеца стояли без врата.

В допълнение свидетелят посочва, че ги изкарали на 01.01.2025 г. от стаята в коридора в 6 без 2 минути и ги свалили долу на първия етаж, за да напишат обяснения пред полицаите от Криминална полиция. На 02.01.2025 г. не знае ищецът да е търсил лекарства за успокоение.

В допълнение свидетелят посочва, че имат възможност да си отварят прозорците, за да се проветри. Има парно. Топла вода има два пъти в седмицата за по един час. През другото време имат възможност да си топлят вода с бързовар. Бързоварът е разрешен, но кофата била само една. Разрешено било да се внесе кофа, пак с молба. Не знае някой от стаята да е искал да внесе кофа и бързовар.

Според показанията на свидетеля Б. имат осветление в стаята, добре светят крушките. През лятото имат осветление до 12 часа, а през зимата до 10 часа. Сутринта пускат осветлението в 6 часа. През другото време има си ключ и си го гасят. Свидетелят посочва, че също имат възможност да контролират кога да е пуснато и кога да е изгасено.

Свидетелят посочва, че прозорците са постоянно отворени във връзка с влагата и през студените зимни месеци стоят в леглото с одеялото и якето. Твърди, че през зимата отоплението в стаята е с един малък радиатор. Ако се държат прозорците и вратата затворени постоянно може и да стане температурата около 20 градуса. Допълва обаче, че на ден средно всеки от лишените от свобода в стаята пуши по една кутия.

Свидетелят изтъква и, че хигиената в помещението е поверена на лишените от свобода. За поддържане на хигиената разполагат с парцал, кофа, метла и лопатка. Препаратите ги купували от лавката.

Съдът кредитира частично показанията на свидетеля. Кредитира ги в частта относно твърденията, че лишените от свобода имали санитарен възел с течаща студена и топла вода, както и, че в килиите е добре осветено и прозорците могат да се отварят, за да се проветрява, както и за наличието на отопление и възможност за поддържане на лична хигиена с пране, тъй като същите се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства. Не ги кредитира в частта касаеща наличието на дървеници и хлебарки, тъй като тези обстоятелства се опровергават от представените договори за ДДД услуги. Съдът кредитира показанията на свидетеля и в частта за това, че са съобщили на дежурния служител на ответника за смъртния случай към 4 ч. сутринта на 01.01.2025 г. и трупът е изведен към 6 ч. сутринта на 01.01.2025 г., доколкото тези твърдения също се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал.

За изясняване на фактическата обстановка във връзка с твърдението на ответника за предприети навременни и адекватни действия по извеждане на трупа на починал лишен от свобода на 01.01.2025 г., по делото е изслушан и свидетелят И. Г. Т..

Свидетелят Т. посочва, че работи в Затвора гр. Пазарджик като командир на Четвърто отделение. Спомня си случая с лишения от свобода З. на 01.01.2025 г., той бил на работа. Около 4:10-4:15 часа колегата, постовият на четвърти пост, му се обадил, че лишените от свобода са почукали на вратата. Отишли и отворили килията. Лишеният от свобода лежал на втория етаж на леглото. Влезли вътре, видяло го, лишеният от свобода бил без жизнени функции. Веднага се обадили на ЦСМП, може би до около 15-20 минути максимум, те дошли, влезли вътре и тогава се констатирала смъртта. Веднага след това се обадили на дежурна оперативна група от полицията. Те дошли след това, направили вътре снимки, огледали трупът да няма белези от насилие по него и това било всичко.

След като пристигнал лекарят от ЦСМП, лишените от свобода, за да не пречат, стояли отвън в коридора. В 4 часа през нощта нямало къде да ги настанят. До пристигане на оперативната група били отвън в коридора. Трупната линейка пристигнала около 6 часа и го изнесли за аутопсия. Според свидетеля лишените от свобода не са стояли два часа вътре с трупа на починалия. Лишените от свобода били заключени вътре при трупа само докато дойде Бърза помощ. Твърди, че не е изричал репликата „свиквайте“.

Съдът кредититра показанията на свидетеля като ясни, безпротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказталествен материал, с оглед установените час на повикване на дежурния служител от Затвора – Пазарджик от лишените от свобода – 4:10-15 ч. и час на извеждане на трупа около 6 часа сутринта.

Тъй като показанията на св. Т. и св. Б. са противоречиви по отношение на това дали през целия период от почти 2 часа лишените от свобода са били в килията при починалия или навън – в коридора и при липса на събрани други доказателства, които да потвърдят или опровергаят показанията на свидетелите, съдът не ги кредитира в тази им част.

Доказателства от страна на ищеца относно реално претърпени вреди и техния размер в Затвора - Пазарджик не са ангажирани. Не може да се приемат за реални и конкретни доказателства за понесени вреди от смъртта на починалия З. с оглед действия или бездействие на администрацията на ответника показанията на св. Б.. Със същите само се излага твърдения че в началото на м. януари 2025 г. ищецът имал повишено кръвно налягане и то само във връзка с твърдения на самия ищец пред свидетеля, както и поради по – затвореното му отношение към другите лишени от свобода, също само по лични впечатления на свидетеля.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, като съобразно чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС искът се предявява пред административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения. Към момента на предявяване на исковата претенция, ищецът е с настоящо местопребиваване в Затвора гр. Пазарджик, на същото място се твърди да е и увреждането.

Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Според чл. 12, ал.1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище гр. София и е на бюджетна издръжка, като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

Предвид това искът се явява допустим. Разгледан по същество искът е неоснователен.

Съобразно установеното по-горе, главните искови претенции са за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на администрацията на Затвора гр. Пазарджик, към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода, включваща и осигуряване на условията за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статус е административна по своето естество. При това положение изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието на ищца в Затвора гр. Пазарджик, определя като пасивно, материално и процесуално правно легитимирана страна по заявената главна искова претенция, именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.

Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие. В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването, минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да е не по-малка от 4,00м². На следващо място чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС посочва, че, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

Според чл. 21, ал. 1 от ППЗИНЗС, спалните помещения се обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела, като се осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване.

В този контекст е разписано общото правило на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, според който осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съобразно чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС пък, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

При това положение, установяването на който и да е от фактите, посочени в хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, обосновава извод, че е налице нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

По отношение на процесните периоди, касаещи изтърпяване на наказанието в Затвора гр. Пазарджик, настоящият състав намира, че от страна на ответника бяха ангажирани достатъчен брой писмени доказателства, които не са оспорени от страна на ищеца и в този смисъл притежават формална доказателствена сила, от които е видно, че лицето за целия период на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора гр. Пазарджик е било настанено в помещения, които са с площ не по-малка от 4,00м² на лишен от свобода, с осигурен достъп до течаща студена и топла вода, с достатъчна осветеност на помещенията в светлата и тъмната част на деня и възможност за проветрение. Това се установява и от представената справка за помещенията, в които е бил настанен лишеният от свобода и от показанията на св. Б.. Установява се, че спалните помещения са били с площ на настаняване над 4 кв.м. за всеки настанен лишен от свобода, с прозорци даващи възможност за естествена осветеност и проветрение и с наличен санитарен възел с течаща вода, описани подробно по – горе.

По отношение на твърдението, че дрехите на лишените от свобода се перели в стаята и се сушели там, което водело до наличието на мухъл и задуха, се установи, че е бил осигурен достъп до пералня в Затвора – Пазарджик, което се подкрепя от показанията на св. Б., който посочва, че имали пералня веднъж в седмицата. От показанията на св. Б. се установи също, че макар пране и сушене на дрехи да се извършва по килиите, същите разполагат с прозорци за проветрение, което е част от задълженията на лишените от свобода. Имат възможност и да перат с топла вода в помещенията, в които са настанени, доколкото са разрешени ползването на бързовар и кофа. Съответно пък проветрението на спалните помещенията е отговорност на настанените лишени от свобода, в случай че са сушили дрехи вътре в помещенията, както и ако са пушили голямо количество тютюневи изделия, както е споделил свидетелят, че всеки лишен от свобода е пушел по една кутия на ден.

Във връзка с твърденията за лошо осветление, от справката от Затвора - Пазарджик се установи, че във всяко от помещенията са били налични прозорци даващи възможност за естествена светлина в помещенията. От страна на ищеца или свидетелят не се посочва да е липсвало изкуствено осветление – лампи. Точно обратното свидетелят Б. посочва, че имат лампи и дори могат сами да ги контролират с включване и изключване на осветлението. Помещенията са ползвани след извършен ремонт през 2020 г. и при реализирани текущи ремонти, и при наличие на осигурена дезинсекция и дератизация.

Обработката на помещенията против насекоми и гризачи се доказва и от представените и приети по делото протоколи за ДДД обработка за процесния период. Потвърди се и от показанията на свидетеля Б., че реално всеки месец се извършва ДДД обработка, макар и да не знаел с какво точно се пръскало.

Не се доказват и твърденията на ищеца за липса на адекватно лечение и липса на подходяща храна. Както е видно от представената и приета по делото Медицинска справка, с приложения, от Затвора – Пазарджик, ищецът е носител на вируса на Хепатит С, но не е с изразена симптоматика. Съответно не е правено искане пред медицинския персонал на Затвора – Пазарджик за осъществяване на лечение или за поставяне на специален хранителен режим. В хода на съдебния спор от ищеца не са представени каквито и да е доказателства за проява на реална симптоматика от носителството на вируса, която да обуславя нуждата да се провежда лечение или лицето да се поставя на специален хранителен режим.

На следващо място, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, се установява, че действително на 01.01.2025 г. в спалното помещение, в което е бил настанен и ищеца, е починал друг лишен от свобода – Д. З.. С оглед дадените писмени обяснения от четиримата съкилийника и показанията на свидетелите Б. и Т., лишените от свобода от спалното помещение са сигнализирали за смъртния случай на администрацията на затвора към 4:10-15 сутринта на 01.01.2025 г. Трупът на лишения от свобода, с оглед показанията на свидетелите Б. и Т. е изведен към 6-6 без 10, т.е. в периода 5:50 ч. – 6 ч. сутринта на същия ден. От това следва, че трупът на починалия е изведен в рамките на 1 ч. и 45 мин. до 1 ч. и 50 мин. Не се установи категорично дали в рамките на този период или само на част от него останалите лишени от свобода от това спално помещение са изведени в коридора или са останали в спалното помещение, въпреки че житейската логика предполага, че са били изведени както посочва свидетеля Т..

Независимо от това не може да се споделят доводите на ищеца, че от това събитие за него са настъпили вреди, които са следствие от действията или бездействие на администрацията на Затвора – Пазарджик. На първо място следва да се отбележи, че трупът на починалия е изнесен за по – малко от 2 часа от килията и то на 01.01.2025 г., след посещение от служител на спешна помощ и след посещение на дежурен екип от криминалистична лаборатория. Тоест администрацията на затвора е организирала своевременно и адекватно обследване на жизнените функции на лишения от свобода и проверка от криминалистичната служби, с оглед евентуално наличие на насилие и възможността по-бързо да бъде изведен трупа от спалното помещение. Освен това по никакъв начин не може в случая да се твърди настъпване на смърт в килията по вина на администрацията, за да бъде това обстоятелство вменено като основание за отговорност.

Не на последно място следва да се посочи, че смъртта на близък е житейско събитие, което настъпва в много домове и семейства, като е разбираема и обичайна тъжната и негативна реакция на близките. Извеждането на трупа обаче в повечето случаи, извън местата за задържане, става в значително по-дълъг период от време, а не за под 2 часа. Поради това и в случая не се установява забавяне в действията на администрацията на Затвора – Пазарджик по извеждане на трупа на починалия лишен от свобода З., които да водят до травмиране на лишения от свобода поради дълъг престой с трупа на съкилийника му. Поради това не се установява и наличие на действия или бездействие от страна на администрацията на Затвора –Пазарджик, които да са годни основания за понасяне на материална отговорност, свързана със смъртта на Д. З. и извеждане на тялото му от спалното помещение.

Предвид изложените не се установява нарушение на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС по повод битовите и санитарно – хигиенните условия при изтърпяване на наказанието в Затвора гр. Пазарджик по отношение на М. В. М. за периодите от 14.07.2024 г. до 10.01.2025 г. Не се установява и нарушение по повод претърпяване на травмиращо събитие – неизвеждане на починал съкилийник на 01.01.2025 г. от спалното помещение на ищеца в продължение на няколко часа, за периода от 01.01.2025 г. - 04.02.2025 г.

Нещо повече, от страна на ищеца не бяха ангажирани каквито и да е доказателства подкрепящи твърденията в исковата молба за претърпени реални вреди и/или поставянето му в неблагоприятно положение.

С оглед всички изложените, настоящият състав намира предявените искови претенции за недоказани и неоснователни.

Водим от горното, Административен съд – Пазарджик

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди на М. В. М. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София в размер на 10 000 лева за периода от 14.07.2024 г. до 10.01.2025 г. за причинени неимуществени вреди поради настаняване в Затвора - Пазарджик при липса на достатъчна жилищна площ, без санитарен възел на определените и задължителни места, наличие на хлебарки, дървеници и гризачи, липса на адекватно лечение, липса на подходяща храна.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди на М. В. М. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София в размер на 10 000 лева за периода от 01.01.2025 г. - 04.02.2025 г. за причинени неимуществени вреди поради претърпяване на травмиращо събитие – неизвеждане на починал съкилийник на 01.01.2025 г. от спалното помещение на ищеца в продължение на няколко часа.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд - Пазарджик в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните.