Решение по дело №678/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по жалба на „В.т.“ ЕООД, ЕИК **, депозирана чрез упълномощения процесуален представител адв. К., против Решение № 260/15.02.2023 г. по НАХД № 20223110204872/2022 г. по описа на ВРС, с което е потвърдено НП № 23-0000322 от 22.06.2022 г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Варна и дружеството е осъдено да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. С изложени в жалбата доводи за материална незаконосъобразност на обжалваното решение, се иска постановяване на касационно решение за отмяната му и постановяване на друго такова по съществото на спора, с което да се отмени издаденото НП. Сочи се, че неправилно ВРС не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като не е направил цялостен и обективен анализ на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. В условия на евентуалност се прави искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС. В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез упълномощения адвокат К., като се отправя искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът- директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна, чрез упълномощен процесуален представител е депозирал отговор на касационната жалба, към който е приложена справка за нарушител за периода 01.01.2022 г. – 01.01.2023 година. В отговора са изложени подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Твърди се, че извършеното нарушение не е изолиран случай и моли за оставяне в сила на обжалваното решение и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, а в условия на евентуалност се иска произнасяне от съда по адвокатското възнаграждение на насрещната страна при условията на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е неоснователна.

С обжалваното НП е наложена на основание чл. 105, ал.1 от ЗАвП на „В.т.“ ЕООД имуществена санкция в размер на 200,00 лева за нарушение на чл. 34, т. 7 във вр. с чл. 21, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ , а именно : затова, че на 4.07.2021 г. в гр. Варна превозвача „В.т.” ЕООД извършва таксиметрова дейност с лек автомобил „Дачия“ с рег. № **, за който е нямало за периода 17.06.2021 г. – 22.07.2021 г. издадено удостоверение за техническа изправност с допълнителен преглед за таксиметров превоз на пътници.

За да потвърди обжалваното наказателно постановление, въззивният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган в предвидените от закона срокове. Счел е, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства по категоричен начин е установено, че през процесния период дружеството – жалбоподател не е притежавало за въпросния таксиметров автомобил удостоверение за техническа изправност с допълнителен преглед за таксиметров превоз на пътници. Посочил е, че от представената пътна книжка се установява, че на 04.07.2021 г. с посоченото превозно средство е извършен таксиметров превоз. Приел е, че дадената от административно-наказващия орган правна квалификация на деянието е правилна, както и че наложеното административно наказание е законосъобразно определено съгласно общата санкционна норма на чл. 105, ал. 1 от ЗАвП. Районният съд е изложил подробни мотиви относно липсата на основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, според които нарушението на дружеството не се отличава от обикновените случаи на нарушения от същият вид, чиито вредни последици предвид техния характер на формално извършване произтичат от самото им осъществяване, а засегнатите обществени отношения са свързани със здравето и живота на останалите участници в движението, поради което тези обстоятелства не позволяват квалифициране на случая като маловажен.

Обжалваното решение е правилно като постановено при отсъствието на наведеното с жалбата касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК – нарушение на материалния закон.

Касационният съд изцяло споделя правните изводи на Районен съд – Варна по основния спорен въпрос, а именно относно приложението на чл. 28 от ЗАНН, поради което в съответствие с разпоредбата на чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК препраща в това отношение към мотивите на въззивното решение, доколкото възраженията обективирани с касационната жалба са идентични с тези изложени пред въззивната инстанция, а решението на ВРС съдържа мотивирани отговори на всяко едно от тях.

Приложената административно-наказателна разпоредба на чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр регламентира, че за нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или имуществена санкция в размер на 200 лева. С нормата на чл. 34, т. 7 от Наредба № 34/1999 г. на МТ е въведено условие за регистрирания търговец да извършва таксиметрова дейност само с автомобили, които отговарят на изискванията на чл. 21 и са включени в списъка по чл. 10, ал. 3. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 3, предл. 2 от Наредбата, лекият таксиметров автомобил трябва да отговаря на изискванията определени с тази Наредба и да има издадено удостоверение за техническа изправност с допълнителен преглед за таксиметров превоз на пътници. Фактите за извършена от дружеството-касатор таксиметрова дейност при липсата на издадено за процесния таксиметров автомобил удостоверение за техническа изправност с допълнителен преглед за таксиметров превоз на пътници, не са били спорни в хода на въззивното производство, съответно потвърдената с обжалваното решение тяхна правна квалификация като нарушение на цитираните в НП подзаконови разпоредби и осъществен административно-наказателен състав на адм. нарушение по чл. 105, ал.1 от ЗДвП, изцяло съответства на правилното приложение на материалния закон. Същевременно, наложената имуществена санкция в размер на 200 лв. е правилно определена в пълно съответствие с предвидените в нормата на чл. 105, ал.1 от ЗАвП вид и размер на адм. наказание. Така, като е потвърдил материално и процесуално законосъобразното НП, ВРС е постановил решението си при правилно приложение на материалния закон.

Освен материално законосъобразно по гореизложените съображения, при служебно извършената от касационният съд служебна проверка не се установиха пороци във връзка с допустимостта и валидността на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде изцяло оставено в сила, включително в частта му за разноските.

При този изход на делото, сторените от касатора разноски следва да останат за негова сметка, а на ЮЛ-учреждение на ответника следва за осъщественото процесуално представителство от упълномощения юрисконсулт В. С.да се присъди на основание чл. 63д , ал.4 от ЗАНН юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв., съгласно чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Предвид изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260/15.02.2023 г. по НАХД № 20223110204872/2022 г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА „В.т.“ ЕООД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление : гр. **да заплати на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

	Председател:	КРАСИМИР КИПРОВ
	Членове:	РАЛИЦА АНДОНОВА ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА