Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 02.07.2020
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на втори
юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАНЯ
ОРЕШАРОВА
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното
от съдия Орешарова гражданско дело №419 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение от 07.08.2019г., постановено по гр.д. №16183/2017г.,
Софийският районен съд, 58-ми състав,
е признал за установено на основание чл. 124
ал.1 от ГПК, че ищецът „А.К.“ ЕООД не дължи на Ч. „Е.Б.“ АД сумата от 1619,41лв,- по фактура №**********
от 26.09.2016 г,- цена за начислена електрическа енергия, като е отхвърлил
иска, като неоснователен, над посочения, до пълния размер от 2819,41лв.- цена
по фактурата, дължима съобразно Договор за продажба на електрическа енергия и
споразумение от 09.10.2012г. и констативен протокол №1015457 от 20.09.2016г.,
установяващ наличие на метален проводник/шунт/ в електромера с адрес на
потребление: гр. София, ж.к. „*********, представляващ павилион за продажба на
алкохол и цигари, намиращ се на ул. „Христо Силянов“ и ул.“ Царевец“ върху
терен с площ 12 кв.м. С решението са отхвърлени като неоснователни,
отрицателните установителни искове, по чл. 124 ал.1 от ГПК, предявени от „А.К.“
ЕООД срещу „Ч.Е.Б.“ АД за това, че: А.К. ЕООД не дължи на Ч.Е.Б. АД сумата от 274,86
лв. по фактура №********* от 31.10.2016 г. и сумата от 346,81 лв. по фактура №*********
от 20.10.2016 г. Осъдено е на основание чл.78, ал.1 ГПК „Ч.Е.Б.“ АД ЕИК да
заплати на „А.К.“ ЕООД сумата от
31лв.-разноски по делото.
Настоящото производство е образувано по въззивна
жалба на „Ч.Е.Б.“АД, с която обжалва
постановеното решение, в частта, с която е уважен предявения иск и е прието за
установено, че ищецът не дължи сумата от 1 619,41лв., сума по фактура
№**********/26.09.2016год., като излага доводи за неправилност на
първоинстанционното решение поради неправилно приложение на материалния закон,
както и за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Посочва, че неправилно не е взета в предвид
СТЕ, в която е посочено, че изчислението на размера на корекцията е
математически правилно и отговаря на чл.48, ал.2, б.А от ПИКЕЕ. Сочи, че не са
относими към спора моментните измервания на мощността и потребявания ток и
неправилно е възприето, че вещото лице е направило заключение или констатация,
че посоченото количество по корекцията от 20 873квтч не можело да премине
през СТИ и съоръженията за 90 дни. Още повече, че и с цитирани решения ВКС и практика на
съдилищата е признато правото на корекция при
коректно проведена процедура по
чл.48-51 от ПИКЕЕ и отговорността е обективна, като не се дължи доказване на
виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане, периода на
неточното измерване и реално потребеното количество електроенергия. Излага
съображения, че в клаузите на ОУ съществува ред за уведомяване на клиента за
извършената корекция-чл.17, чл.18 и чл.49, ал.2 от ОУ и в този смисъл е постановено и решение
№124/18.06.2019год. по гр.дело №2991/2018год. на ВКС, ІІІ ГО и в което е
посочено, че ако в ОУ в противоречие с чл.98а, ал.1, т.6 от ЗЕ не е предвиден
ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това
нарушение е пречка потребителя да бъде поставен в забава относно задължението си
да заплати корекцията и не може да послужи да се отрече дължимостта на сумата,
когато задължението се установи по съдебен ред. Моли да се отмени решението в
обжалваната отхвърлителна част и да се постанови друго, с което изцяло се
отхвърли предявения отрицателен установителен иск. Претендира за разноски по
делото.
В отговор на въззивната
жалба въззиваемата страна ищец „А.К.“ЕООД е оспорила същата по подробни
съображения в нея.
Подадена е и насрещна
въззивна жалба от ищеца по исковата молба „А.К.“ЕООД, подадена чрез адв. А., с
която обжалва първоинстанционното решение в отхвърлителните части. Посочва, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че страните са в облигационни
отношения по договор за продажба на ел. енергия и след като е установено по
делото, че в обекта има нов наемател, а стария наемател е напуснал имота и не
го ползва и ответникът от своя страна не е имал право да доставя ел. енергия в
имота именно на ищеца за процесния период, както и не е доказана реална
доставка на ел. енергия чрез законно монтиран и технически изправен СТИ. В тази
връзка счита, че неправилно съдът е приел, че са дължими сумите по посочените
фактури от 20.10.2016год. и от 31.10.2016год. Посочва също така, че неправилно
е прието, че е спазена процедурата по корекция по правилата на ПИКЕЕ от
2013год., независимо, че с решение на ВАС по адм. дело №2315/2018год. е прието,
че правилата са незаконосъобразни и са нищожни,
а също така не е предвиден ред за уведомяване на клиента при наличие на
основание за корекция и което изрично е посочено в цитирани решения на ВКС, в
които е посочено, че доставчикът на ел. енергия може да прилага чл.48 от ПИКЕЕ
само при въвеждане в ОУ на ред за уведомяване на клиента. Сочи, че констативния
протокол от 20.09.2016год. не е официален свидетелстващ документ след като не е
съставен в присъствието на полицай и не е подписан от него и което се
установявало от свидетелските показания по делото. Сочи, че неправилен е изводът и, че корекцията е
изчислена правилно, още повече, че е използвана интерполация след като за
началната дата не е имало отчет. Моли да се отмени първоинстанционното решение
в отхвърлителната част и вместо него да се постанови друго, с което предявеният
иск да бъде уважен изцяло. Претендира за присъждане на разноски по делото.
Прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна за
юрисконсултско възнаграждение над 100лв.
Подаден е отговор по
насрещната въззивна жалба от ответника „Ч.Е.Б.“АД, в който се оспорва
насрещната въззивна жалба по подробни съображения изложени в нея. Моли жалбата
да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение потвърдено. Претендира разноските по делото.
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по
делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на въззивното
производство, и при така очертания от жалбата предмет, приема следното:
Първоинстанционното производство е образувано по
отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено, че ищецът „А.К.“ ЕООД не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД сумата
от общо 3441,08 лв. - цена за електрическа
енергия за обект в гр.София, ж.к. Надежда 3, бл. 319-4 - павилион и включваща суми по отделни фактури, както
следва: по фактура № ********** от 26.09.2016 г. за 2819,41 лв., с оглед
извършена корекция по чл.48 ПИКЕЕ и констативен протокол от 20.09.2016год., по фактура
№ ********* от 20.10.2016 г. за 346,81 лв. и по фактура ********* от 31.10.2016
г. за 274,86 лв., представляващи стойност на електрическа енергия по реален
отчет на СТИ в същия обект.
В исковата молба ищецът твърди, че
не е потребител на „Ч.Е.Б.” АД за
посочения в констативния протокол обект, в който не е и ползвана ел. енергия. Не
е уведомен, че е извършена проверка на електромерите, монтирани на адрес София
ж.к. *********Посочено е, че в ОУ на ответника липсва ред за уведомяване за
започнатата процедура по коригиране на сметката, счита ПИКЕЕ от 2013год. за
нищожни и в разрез с правилата на ЗЗД се
презумирала вина на потребителя.
Ответникът „Ч.Е.Б." АД е оспорил изцяло предявените искове, като е поддържал,
че ищецът е потребител на електрическа енергия на адреса, посочен в исковата
молба, както и че между страните действа договор за продажба на електрическа енергия в обекта от 09.10.2012год., който не е прекратен
за процесния период и са издадени
фактури от 20.10 и от 31.10.2016 г. за
редовен реален отчет, а фактурата от 26.09.2016год. е за корекция, съобразно
Правилата за измерване на количество топлинна енергия чл. 48 /ПИКЕЕ).
За да постанови обжалваното решение СРС е приел за
безспорно по делото, че между страните за процесния период е сключен договор за
продажба на електрическа енергия за
стопански нужди от 09.10.2012год. и такъв е приложен по делото, както и
споразумение към договора от същата дата при публично известни Общи условия за
продажба, поради което е приел, че между тях е налице валидно облигационно
отношение с предмет доставка на електрическа енергия в обект на потребление- павилион за алкохол и
цигари, с адрес София, ЖК *********, с клиентски № 210027910510. Както
договорът за продажба на ел. енергия за стопанска дейност с купувач ищцовото
дружество, така и споразумение от същата дата към договора са сключени с
участие на пълномощник на дружеството В.Д.,
с приложено изрично пълномощно за това от управителя на дружеството, което не
се оспорва и същата е подписала и
протокол от 26.07.2012год., в който е отразено монтирането в обекта-временен преместваем
обект павилион на нов електромер с фабричен №50546922, с посочен тип,
производител, година на производство 2012год. с нулеви показания на тарифите. Първоинстанционният съд е констатирал чрез
справка в ТР, че Д. е предишен управител на дружеството ищец. Прието е, че не
се установява по делото, както твърди ищеца, че договорът за продажба на ел.
енергия с ищеца е прекратен, като в обекта има нов наемател, за който е приложено удостоверение от СО за
наемане на терен, общинска собственост, а безспорно по делото е, че собственик
на обекта метален павилион от 12 кв.м.е дружеството ищец „А. К.“ЕООД, който го е закупил видно от
приложения договор за покупко продажба от 12.12.2006год. с нотариална заверка
на подписите на страните. Приложено е възражение от управителя на ищцовото
дружество Ю.М.до ответника от 12.10.2016год., в което е посочил, че възразява
срещу начислената сума от 2819,41лв. и желае да му бъде предоставен копие от
констативен протокол, както и електромера да бъде даден за проверка и се иска
да не се спира електрозахранването в обекта до изясняване на случая. Във
възражението е посочен за адрес на който желае да се изпрати отговора, този на
процесния павилион.
Първоинстанционният съд е приел за установено, че на
20.09.2016г., в отсъствието на потребителя, е извършена техническа проверка на
СТИ, обслужващо имота, при която е установено, че липсва пломба на щита на ел.
таблото, нарушена е капачката на клемния блок на електромера, поставен е
допълнителен проводник/шунт/ между входяща и изходяща фазови клеми на клемния
блок на електромера. Посочено е в протокола, че с еталонен уред с посочен
фабричен номер и свидетелство за калиброване е измерена гршката с която
електромера отчита консумираната през него ел. енергия в момента на проверката
и която е 89,37%-минус и е установена
промяна в схемата на свързване на измервателната система, като след демонтиране
на допълнителния проводник/шунт/ електромера мери в класа си на точност. Констатацията е обективирана в
Констативен протокол № 1015457 от 20.09.2016г.,
съставен при отсъствие на клиента и подписан по реда на чл. 47, ал. 3 от ПИКЕЕ-
от двама свидетели, които не са
служители на оператора на мрежата, а също така и с оглед на чл.48, ал.2 ПИКЕЕ е
съставен и подписан в присъствие на органите на полицията.
Представени са уведомления за извършена проверка на
средство за търговско измерване на адреса на управление за ищцовото дружество,
както и уведомление, че ще бъде извършена корекция, ведно със известие за
доставяне, но които са върнати, че фирмата е непозната.
По делото е представено и предложение за корекция на
сметка и фактура № **********/26.09.2016г. за сумата от 2 819,41лв., представляваща корекция по
констативен протокол № 1015457 от 20.09.2016г. за периода от 23.06.2016г. до
20.09.2016 г. Също така са приложени и две фактури-фактура №********* от
31.10.2016 г. за сумата от 274,86лв. и сумата от 346,81 лв. по фактура
№********* от 20.10.2016 г. за сумата от 346,81лв., като тези фактури от приетата по делото ССЕ се установява, че са издадени на база реален отчет по
показанията на електромера и са осчетоводени при ответника. В приетата СТЕ,
вещото лице изрично е посочило, че в електронния масив на ответника има данни
за редовни отчети на електромера, с фабричен номер 50546922, монтиран на 26.072012
г. е нулеви показания по двете тарифи, има заводска проверка от 2012 г. и
отговаря на метрологичните и техническите характеристики и измерва
преминаващата през него ел. енергия в класа си на точност.
От изслушаното и прието по делото заключение на
вещото лице по СТЕ, се установява, че посоченото в констативния протокол за
проверка от 20.09.2016год. представлява промяна на електрическата схема на
свързване на СТИ и води до частично измерване на ел. енергията потребена в
обекта и общото количество електроенергия неотчетено от СТИ за 90 дни е
преизчислено при спазване на чл.48,, ал.1т.2, б. а ПИКЕЕ, математически верни
са и съответстват на одобрените цени на ел. енергия за процесния период от
ДКЕВР.
Представени са и Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „Ч.е.Б.“ АД, ведно със сертификати за
тяхното публикуване.
От показанията на свидетелят М., разпитан в
първоинстанционното производство се установява, че към 20.09.2016год. е работил
в ЧЕЗ Разпределение АД и е съставил приложения по делото протокол от същата дата. Посочва, че са търсели собственика
на павилиона, имало негов служител и го поканили да участва в проверката, като
проверката и протоколът са изготвен на място в присъствието на представители на
федерацията на потребителите и на служител на полицията, който бил извикан и било
констатирано допълнително поставен меден проводник между входяща и изходящи
фазови клеми на клемния блок на електромера, имало липсващи пломби на щита на
ел. таблото, като е установено с еталонен уред процента на грешката. Също така
посочва, че е посочено при каква консумация е направено самото измерване и е
посочено, че това е 16,8 ампера, което е около 3 квч и което показва, че при
тази консумация за един час електромера би следвало да отчете 3 квч изразходена
мощност от потребителя. Посочва, че представителят на полицията, чието име е
вписано в протокола е видял медния проводник и е присъствал и на демонтирането
му. Сочи също така, че с помощта на проводника по-голямата част от енергията
заобикаля електромера, не си спомня точно сечението, дебелината, дължината и
вида конкретно на медния проводник и което по принцип би имало значение за
определяне на количеството, което може да мине през него. В тази връзка с оглед
на заявеното от свидетеля вещото лице по СТЕ е посочило, че в действителност
няма реален отчет на началната дата на периода и са правени изчисления чрез интерполация,
както и е посочило, че за да се направят достатъчно точни изчисления по допустим
продължителен ток е необходимо да се знае сечението на проводника и при посочения ток от 16,8А и отбелязаното
напрежение в констативния протокол мощността е 3,864 кв и за да премине
количеството 20873кв, ел. енергия, посочено в корекцията при направените
измервания са необходими
5 401,9часа или 225 дни.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Настоящият въззивен състав
счита, че при направените оплаквания във въззивните жалби, същото е правилно по следните съображения:
Правилно първоинстанционният съд е приел, че между
страните е налице валидно възникнало облигационно правоотношение, към което са
приложими общите условия на ответника и
което се установява от приложения писмен договор за продажба на ел.
енергия за стопански нужди от 09.10.2012год. за обект-временен преместваем
павилион с посочен адрес и споразумение към него и след като ищецът се
явява и собственик на същия павилион, за
което е приложен договор за покупка от 2006год. Не се установява същия обект да
е ползван реално от друго лице, както се твърди дори и наемател, още повече, че
към 12.10.2016год. именно управителя на дружеството ищец е заявил, че желае да
не се спира тока в обекта до изясняване на случая и е посочил за адрес на
кореспондения с ответника именно адреса на павилиона. Едва от
м.11.2016год. има заявен друг потребител на ел. енергия за обекта и в
тази връзка до този момент и с оглед на чл.13,
т.5 от ОУ, които предвиждат, че потребителят е следва да уведоми продавача в тридесет дневен срок в писмена форма, за
всяка промяна свързана със собствеността
или други основания въз основа на които продавачът доставя ел. енергия
на обекта и данни, а и твърдения за
такова липсват по делото потребител на ел. енергия за обекта се явява ищецът. Същия
като потребител дължи и заплащане на реално отчетената ел. енергия по
двете фактури - по фактура № ********* от 20.10.2016 г. за 346,81 лв. и по
фактура ********* от 31.10.2016 г. за 274,86 лв., представляващи стойност на
електрическа енергия по реален отчет на СТИ в същия обект.
По силата на законова делегация
е предоставена възможност ДКЕВР да приеме Правила, по силата на които да се
регулира начинът за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия, включително начинът, по който тази електрическа
енергия ще се коригира. Относно
наведените твърдения от страна на ищеца за нищожност на ПИКЕЕ поради липса на
законова делегация, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
влизането в сила на съдебното решение (чл. 195, ал.1 АПК). Решение № 12897 от
01.12.2015 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 9462/2014 г., е обжалвано като
по жалбата е образувано адм. дело № 2385/2016 г., на петчленен състав на ВАС,
по което е постановено решение № 1500 от 06.02.2017 г., в което съдът е приел, че
ПИКЕЕ са издадени по силата на законовата делегация и в съответствие с чл. 2 от
ЗНА, поради което доводите за нищожност са неоснователни. Тъй като в
приключилото производство обект на спора е въпросът доколко органът, който е
издал ПИКЕЕ, е имал законово делегирани правомощия за това, въпросът е разрешен
по реда на АПК в посочения смисъл, че ПИКЕЕ са издадени по силата на законовата
делегация и е направен извод за наличие на материална компетентност на органа, който
ги е приел. С решението си, съдът е обезсилил решение № 12897 от 01.12.2015 г.,
постановено по адм. дело № 9462/2014 г. на Върховния административен съд в
частта, с която се отменят чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ и делото е
прекратено в посочената част. Обезсилил е обжалваният съдебен акт и в частта, с
която се отхвърля оспорването чл. 47 и на чл. 1, ал. 1, т. 6 в частта й „и начините
за извършване на преизчисления (корекция) на количеството електрическа
енергия" от ПИКЕЕ и е прекратил делото в посочената част. С решението е
отменил Правила за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т.
3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране, обнародвани в Държавен вестник, брой 98 от
12.11.2013 г., с изключение на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от този акт,
като е приел, че не е спазена административно производствената процедура
по приемане на ПИКЕЕ. В последствие с решение от 08.11.2018год. по адм.дело
№4785/2018год. на ВАС, петчленен състав са отменени и останалите разпоредби на
правилата. Ефектът на решението на
административния съд е преустановяване занапред действието на отменените правни
норми поради отричане на юридическата им сила. В конкретния случай, към момента
на съставяне на констативния протокол и предложението за корекция, ПИКЕЕ, както в частта относно процедурата по чл. 47
, така и относно изчисляване на корекцията чл.48-51 са действали. Също така в
посоченото решение на ВАС в мотивите си приема, че същите не са нищожни, поради
което намират приложение до момента, в който същите не бъдат отменени (чл. 195,
ал. 1 АПК). Изричното законово указание, че правни последици са
възникнали при прилагане нормите на прогласен за нищожен подзаконов нормативен
акт, не е в стълкновение с правомощието на съда по чл. 15 , ал. 3 , във вр. с
чл. 14 ЗНА да не приложи подзаконовите норми в правораздавателната си дейност
по конкретното дело. Съгласно чл. 15, ал. 3 от ЗНА, ако постановление,
правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока
степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт.
Настоящият състав счита, че не е налице противоречие между разпоредби на
подзаконовия нормативен акт (ПИКЕЕ) и такива на нормативен акт от по-висока
степен (ЗЕ), обосноваващо прилагане на цитираните текстове от ЗНА.
С изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/12
г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на
клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е
изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за
предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената
електрическа енергия (така Решение № 111 от 17.07.2015 г. на ВКС, I ТО, постановено
по т.д. № 1650 от 2014 г., Решение № 173 от 16.12.2015 г. на ВКС, II ТО,
постановено по т.д. № 3262 от 2014 г./, какъвто ред е предвиден в чл. 17 и сл.
от приложимите ОУ, които са представени по делото. Съдът не споделя довода на ищеца, че в общите условия на ответника не е
предвиден ред за уведомяване. В чл. 17, ал. 2 от действащите Общи условия на
ответното дружество е установено задължение за последното за уведомяване на
потребителя за сумите, които дължи, а редът за това е определен в чл. 49, ал. 2
поради което по делото е установено, че е предвиден ред за уведомяване на
потребителя на електрическа енергия за извършваната корекция (така и Решение №
118 от 18.09.2017 г. по т.д. № 961/2016 г., II ТО на ВКС). Същият е спазен
видно от представеното по делото известие за доставяне, независимо, че
съобщенията са върнати с отбелязване, че дружество е непознато на адреса, но
което е адрес на неговото седалище и адрес на управление и в последствие след корекционното процедура
ищецът е посочил друг адрес за кореспонденция различен от този на който е
регистриран. Освен това евентуалното неуведомяване на ищеца за съставения
констативен протокол не следва, че не е възникнало правото на корекция и което
се установява по съдебен ред и в тази
връзка решение №124/18.06.2019год., постановено по гр.дело №2991/2018год., ІІІ отд. на ВКС.
Настоящият състав счита, че извършената от ответника
проверка, обективирана в констативния протокол № 1015457 от 20.09.2016 г., за
установяване на неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, е
осъществена след влизането в силата на приетите от ДКЕВР Правила за измерване
на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, поради което и последните са
приложим материален закон към отношенията между страните по повод извършените
от ответника действия по установяване на неточно измерване и начисление на цена
за ел. енергия на основание същото.
В действащите към момента на
проверката текстове на чл. 48 до 51 от ПИКЕЕ са регламентирани случаите, в
които е допустимо извършването на корекции на сметки на потребителите при
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините, по
които следва да бъде извършено преизчислението на количеството потребена
такава. Тези случаи като цяло се свеждат до две групи - на констатирано
обективно неизмерване, неправилно или неточно измерване и на субективно
въздействие върху измервателната система. С първата, е въведена обективна
отговорност на потребителя, като изключение от общото правило за наличие на
вина при ангажиране отговорността за вреди — корекция се допуска при липса на
средство за търговско измерване или при установено несъответствие на
метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско
измерване /СТИ/ със заложените нормативи /т.е. при отчитане на грешки извън
допустимите/. Втората група случаи обхваща тези, при които при извършена
проверка е констатирано нарушение целостта и/или функционалността на
измервателната система, добавяне на чужд елемент - обстоятелства, предполагащи
намеса на субективен фактор, при която се променя схемата на свързване, водещо
до неотчитане или неправилно отчитане на потребената електроенергия. И в двата
случая се съставя констативен протокол, подписан от представител на оператора и
потребителя /или от заместващи го две независими лица, присъстващи като
свидетели/ - чл. 47 ал. 1, ал. 3 ПИКЕЕ. За защита както на обществения, така и
на личния интерес на всяка от страните по договора за продажба на електроенергия
в правилата е предвиден съответен, гарантиращ обективното установяване
наличието на обстоятелствата, водещи до ангажиране отговорността на потребителя
ред. Тази гаранция е постигната с участието на независим орган. (така Решение №
104 от 16.08.2016 г. по т.д. № 1671/15 г. I ТО на ВКС). Обстоятелството, че фактите, отразени в протокола са се осъществили, се
установи от показанията на разпитания по делото свидетел, присъствал на
проверката. Освен това протоколът е подписан от представител на органите на
полицията с оглед на изискването за това в чл.48, ал.2 ПИКЕЕ, поради което в
тази част документът има характер на официален свидетелстващ документ, като в
тежест на ищцеца по чл. 193, ал. 3 ГПК е да проведе успешно производството по
оспорване на автентичността, респ. верността на документа, в случай че такова
оспорване е налице. Доколкото по делото ищците са оспорили единствено верността
на документа, в частта, която има характер на частен документ, но не и досежно
неговата автентичност, респективно автентичност и вярност в официалната част,
съдът счита, че представеният протокол представлява годно писмено
доказателство. В констативния протокол е установено, че „При проверка на електромера
на обекта на потребителя има шунт между входяща и изходяща фазови клеми на
електромера, в следствие на което има изменение в схемата на свързване на
измервателната система, на електромера е измерена грешка минус 89,37%,
следствие на което електромера измерва част от преминалата ел. енергия.
Съгласно чл. 47, ал. 5 от ПИКЕЕ, когато при
проверката се установи несъответствие на метрологичните и/или техническите
характеристики на средството за търговско измерване с нормираните, нарушения в
целостта и/или функционалността на измервателната система, добавяне на чужд за
системата елемент, средството за търговско измерване се демонтира и се поставя
в безшевен чувал, който се затваря с пломба със знака на оператора на
съответната мрежа и уникален номер. Номерът на пломбата и уникалният номер се
записват в констативния протокол. Операторът на съответната мрежа изпраща
демонтираното средство за търговско измерване на компетентния орган за
метрологичен надзор в срок до седем дни от датата на проверката. Според чл. 47,
ал. 6 от ПИКЕЕ, в случаите по ал. 5, операторът на съответната мрежа монтира
изправни средства за търговско измерване. Когато при проверка се установи
промяна на схемата на свързване, операторът на съответната мрежа възстановява
правилната схема на свързване.
Доколкото по делото е установено, че е била налице
промяна на схемата на свързване, а не някоя от хипотезите на чл. 47, ал. 5
ПИКЕЕ, правилно и законосъобразно проверката и констатацията на намесата в
схемата на свързване е извършена в присъствието на органите на полицията.
Съгласно чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ, тяхното присъствие е задължително, когато при
проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване
в хипотези, когато външното вмешателство във веригата, от която е част и СТИ,
може да бъде установено с просто око и не касае нарушения в целостта и/или
функционалността на самия електромер или добавяне на чужд за него, а не за
веригата елемент. Присъствие им в хипотезата на промяна на схемата на свързване
е обосновано от обстоятелството, че те, независимо и безпристрастно, без да са
необходими специални знания, могат да удостоверят наличието на допълнителен
проводник, или друг елемент (шунт), позволяващ отклонение на част от
електрическата енергия по начин, който позволява тя да не преминава през иначе
годно СТИ или липсата на СТИ или неговото заобикаляне чрез неправилно свързване
на проводници.
В конкретния случай не е установено несъответствие
на СТИ с нормативно установените изисквания или нарушение в целостта или
функционалността на измервателната система, което да обосновава нуждата от
изпращането му в безшевен чувал в БИМ за проверка, в изпълнение на процедурата
по чл. 47, ал. 5, а е установена промяна на схемата на свързване, която води до
заобикаляне на СТИ. Въпросната промяна, според констативния протокол и
изслушаната и приета по делото СТЕ, води до това, че има непълно отчитане на потребената
ел.енергия, която не се измерва напълно от СТИ. Въз основа на горното, съдът
намира, че правилно операторът е определил, че приложение към едностранната
корекция в процесния случай намира чл. 48, ал. 1, т. 2, б. „а“ ПИКЕЕ, като по
отношение на дължимата сума, обаче с
оглед на приетата СТЕ, свидетелските
показания във връзка с конкретната проверка, това, че в действителност няма
реален отчет на началната дата на периода и
са правени изчисления чрез интерполация, както и констатацията на вещото
лице, че за да се направят достатъчно точни изчисления по допустим
продължителен ток е необходимо да се знае сечението на допълнителния меден
проводник и при установения при проверката ток от 16,8А и отбелязаното
напрежение в констативния протокол, че мощността е 3,864кв при което, за да
премине количеството 20873кв, ел. енергия, посочено в корекцията при
направените измервания са необходими 5
401,9часа или 225 дни, правилно първоинстанционният съд е приел, че следва да се определи корекцията за
период не по дълъг от 90 дни и за сумата
от 1 200лв., която се явява дължима. С оглед на което, съдът намира, че за
оператора е възникнало правото по чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ да извърши едностранна
корекция на сметката на абоната и за
сума от 1200лв., а в останалата част за разликата до посочения размер във
фактурата от 2 819,14лв. претенцията по отрицателния установителен иск,
че не се дължи се явява основателна и в какъвто смисъл е и постановеното
първоинстанционно решение. Дължими се явяват и сумите по фактура № ********* от 20.10.2016 г. за
346,81 лв. и по фактура №********* от 31.10.2016 г. за 274,86 лв.,
представляващи стойност на електрическа енергия по реален отчет на СТИ в процесния обект, поради което отрицателния
установителен да се признае за установено, че не са дължими следва да се
отхвърли.
При
съвпадения на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния
съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и при неоснователност и на двете въззивни
жалби не следва да се присъждат разноски за въззивното производство.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от
07.08.2019год., на СРС, 58-ми състав, постановено по гр.дело №16183/2017год.
Настоящото решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
О.М. ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
Особено мнение на съдия А.Александрова по гр.д.№ 419/20 г., СГС, IV-г с-в:
Не съм съгласна със становището на мнозинството от членовете на съдебния
състав, че въззивникът-ответник-Ч. „Е.Б.“ АД е доказал в негова полза да е възникнало
право да извърши едностранно корекция на сметката на ищеца.С изменението на
Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/ 2012 г. е предвидено законово основание за
крайния снабдител на електрическа енергия да коригира сметката на клиент при
доказано неточно отчитане на потребената енергия, ако е изпълнил задължението
си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, т.е. правото за
извършване на корекция на сметка възниква за доставчика на електрическа енергия
при кумулативното наличие на следните две предпоставки: 1. предвиден в общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка и 2. налични правила за измерване
на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за
предоставената електрическа енергия.В този смисъл са Р № 111/ 17.07.15 г. по т.
д. № 1650/14 г. на ВКС, I ТО; Р № 173/ 16.12.15 г., по т. д. № 3262/14 г. по
описа на ВКС, ТК, II ТО; Р №
115/20.05.15 г. по гр.д.№ 4907/14 г., IV ГО; Р № 166/16 г.,
т.д.№ 1797/14 г., II ТО; Р № 164/16 г. по т.д.№ 2446/14 г. II ТО; Р № 203/16 г. по т.д.№ 2605/14 г. на ВКС, I ТО на ВКС, постановени
по чл.290 ГПК/.
Въззивникът-ответник, чиято е доказателствената тежест, не е доказал, че
след влизане в сила на разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е приел нови
общи условия или е изменил действащите преди това такива, като включи в тях
клауза, която да установява ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметки при доказано неточно отчитане на потребената енергия. Представените
по делото Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„Ч.Е.Б.” АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ – 059 от 07.11.2007 г. и изменени
и допълнени с Решение № ОУ – 03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР не съдържат клауза, с
която да се урежда реда за уведомяване на клиента при наличие на основание за
извършване на корекция на сметка.В чл. 17, ал.2 и чл.18 от ОУ е предвидено
единствено задължение на продавача на електрическа енергия да уведоми клиента
за вече извършената корекция на сметка, но в тази клауза не е регламентиран
реда, по който да се извършва корекцията.
Поради изложените съображения по делото не е установено да е изпълнен
фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител на електрическа
енергия да коригира сметката на ищеца и за него не е възникнало задължение да
заплати цената на неизмерената електрическа енергия, определена след извършена
корекция на сметката за минал период и предявеният иск е основателен.
СЪДИЯ:
А.Александрова