Решение по дело №2701/2020 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2006

 

гр. Пловдив, 11.11.2022 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІІ състав в открито заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:                                                          

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ

 

 при секретаря  ПЕТЯ ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2701 по описа за 2020 год. на Административен съд – Пловдив и взе предвид следното:

 Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на Д.Д.Р., ЕГН: **********, в качеството си на ЕТ „Д.Р.“ с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Раковски, ул. „Шейново“ № 6, против Ревизионен акт № Р-16001620000133-091-001/23.07.2020г., издаден от И. К. К. на длъжност началник сектор - възложил ревизията и Т.И.К. на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 493/06.10.2020г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” („ОДОП“) гр. Пловдив, в частта относно допълнително начислен ДДС в размер на 2 822лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 275,84лв.

Жалбоподателят оспорва законосъобразността на РА и иска неговата отмяна. Сочи, че доводите на данъчната администрация, че е налице авансова доставка, респективно издадена авансова фактура, са несъстоятелни. В тази насока няма никакви доказателства. Напротив, всички писмени доказателства по делото сочат на реално доставени препарати за растителна защита, а именно "Нимазал" 100 литра, който е вложен в основната дейност на земеделския производител, а именно в производство на домати. Посочва, че единствения аргумент, който данъчната администрация ползва за определяне на допълнителни задължения по ЗДДС, е предходно решение на ВАС по ревизия на доставчика „ОАК-Интерагро-България“ ЕООД, от което било видно, че  реални доставки няма. В тази връзка твърди, че няма как съдебното решение да бъде ползвано директно в настоящото производство като източник  на задължителни за настоящия състав правни последици, още повече, след като дружеството жалбоподател не е било страна в производството. Сочи, че не е налице авансова сделка, тъй като към момента на съставяне на фактурата не е извършено плащане, такова е извършено  на 23.10.2015г., повече от месец след съставяне на фактурата. Няма доказателства, че сделката е развалена от страна на доставчика, нито такива волеизволения са правени от него, още повече, че същият не е оторизиран с правата да разваля сделката, тъй като не е страна по нея и в този смисъл е налице реална доставка и правилно е ползван данъчен кредит.

Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция “ОДОП” гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. С., е на становище, че жалбата е неоснователна. Претендира присъждане юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, след като е упраж­нено правото за обжалване на ревизионния акт по административен ред, и в предвидения процесуален срок, поради което съдът намира същата за до­пус­тима. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради след­ните съображения.

Ревизията е образувана със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-160020000133-020-001 от 09.01.2020г., издадена от И. К. К. на длъжност началник сектор в ТД на НАП - гр. Пловдив, с която е възложено да се обхванат задъл­жения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2016г., данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2016г., по ЗДДС за периода от 01.12.2014г. до 31.12.2016г., ДОО за самоосигуряващи се за периода от 01.12.2014г. до 31.12.2016г., ЗО за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2016г. и ДЗПО - УПФ за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2016г. Определен е срок за приключване на ревизионното производство до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 17.01.2020г. Със Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) № Р-16001620000133-020-002/16.04.2020г. срокът за приключване на ревизията е продължен до 15.05.2020г. ЗИЗВР е връчена на ревизи­раното лице на 17.04.2020г. Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001620000133-020-003/14.05.2020г. срокът за приключване на ревизията е продължен до 17.06.2020 г. ЗИЗВР е връчена на РЛ на 14.05.2020г.

Въз основа на събраните доказателства е съставен Ревизионен доклад №Р-16001620000133-092-001/01.07.2020г., срещу констатациите в който няма пода­дено възражение в законоустановения срок. Така изготвеният РД е послужил като основание за издаване на Ревизио­нен акт № Р-16001620000133-091-001/23.07.2020г.

Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл.117 ал.1 и чл.119 ал.2 ДОПК и от компетентните органи в кръга на определените им правомощия по чл.119 ал.2 ДОПК, определящ материалната компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт, и предвиждащ, че той се издава от органа, възложил ревизията (определен за това с акт на директора на компетентната те­ри­то­риал­на дирекция) и ръководителя на реви­зията (определен със запо­ведта за възлагане на ревизия).

В срока по чл.152 ал.1 ДОПК ревизионният акт е обжалван пред ди­ректор на дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, който в срока по чл.155 ал.1 ДОПК е постановил и Реше­ние № 493/06.10.2020г., с ко­ето РА, в обжалваната в настоящото производство част, е потвърден.

Следва да се констатира също така, че от приобщените по делото дока­зателства се установява, че ЗВР, ЗИ на ЗВР, РД и РА са надлежно подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на подписването на електронните документи.

При така установеното, съдът намира, че про­цесният ревизионен акт е из­да­­ден от компетентен орган, в изискуемата се фор­ма и при спазени адми­нист­ра­тивнопроцесуални правила за това.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Ревизираното лице е регистриран земеделски производител. Отглежда зърнени култури и зеленчуци. Освен тази основна дейност РЛ е извършвало и продажби на електрическа енергия от собствен фотоволтаичен парк, експлоатиран от ЕТ „Д.Р.", разположена в собствен имот, придобит от ЕТ през 2012 г., както и от друга фотоволтаична централа, собственост на Д.Д.Р., придобита през 2007г.

В хода на ревизията е установено, че с кредитно известие № **********/12.01.2016г., на стойност минус 14 110лв. и ДДС в размер на минус 2 822лв. към фактура № **********/04.09.2015г., на стойност 14 110лв. и ДДС в размер на 2 822лв., издадено на ЕТ „Д. Р.", с ЕИК ****, от „ОАК - Интсрагро - България" ЕООД с ЕИК *********, в резултат на разваляне на сделка, не е осчетоводено и не е включено в дневника за покупки. Предмет на доставка по фактурата е препарат за растителна защита „Нимазал" 100 л., с единична цена 141,10 лв. На ред 2 (във фактурата), под наименованието на стоката е поставено съкращението: „А.П.“

Установено е, че РЛ е ползвало правото си на приспадане на начисления ДДС по фактурата, включвайки я в дневника си за покупки. ЕТ „Д.Р." е осчетоводил през м. 10.2015г. по сметка 302 „Материали" 100 л. препарат „Нимазал" на стойност 14 110лв. От сметка 302 заприходеният препарат е изписан на разход чрез отразяването му по дебита на счетоводна сметка 601 „Разходи за материали".

Във връзка с упражненото право на данъчен кредит по горецитираната фактура, в хода на ревизията са събрани документи и писмени обяснения, както от страната на ревизираното дружество, така и от страна на доставчика „ОАК - Интерагро -България" ЕООД, представени в предходни техни контролни производства /ревизии и проверки/. Констатирано е противоречие между установените факти и обстоятелства от участниците във фактурираните доставки. От една страна, дружеството - доставчик „ОАК - Интерагро - България" ЕООД твърди, че преперат „Нимзал" никога не е бил закупуван и съответно продаван, а от друга страна, получателят по процесната фактура -ревизираното дружество поддържа тезата за осъществена реална доставка на стоката посочена във фактурата, вкл. плащания по банков път и извършен транспорт до негов склад, както и заверка на фактурата от БАБХ - Областна дирекция по безопасност на храните, гр. Пловдив и от ДФ „Земеделие" ОД -Пловдив.

С протокол № П-16001620030696-141-001/05.03.2020г. е документирано извършването на насрещна проверка от ревизиращия екип на „ОАК - Интерагро - България" ЕООД. С протокол обр. Кд - 73 № 1565827/12.06.2020г. са присъединени доказателства, събрани в хода на ревизия на „ОАК - Интерагро - България" ЕООД, приключила с PA № Р -16001616002659-091-001/16.12.2016г.

С вх. № 70-00-2227/04.03.2020г. в ТД на НАП - гр. Пловдив са представени документи и писмени обяснения от управителя на „ОАК -Интерагро - България" ЕООД - Милена Пенчева Пенчева. От тях е видно, че дружеството е издало фактура № 507/04.09.2015г. на фирма ЕТ „Д.Р.". Предмет на доставката е било авансово плащане за „Нимазал". Фактурата била изцяло платена по банков път. Фактурата за аванс била издадена по искане на клиента преди да е било направено плащането. По фактура № 507/04.09.2015г. нямал издадени приемо-предавателен протокол, договор, анекс, документи за транспорт и др. документи за предаване и връщане на стока, тъй като фактурата била за авансово плащане /А.П./ по сделка, която в последствие не била реализирана. Фактурата била за стока, която дружеството е трябвало да закупи и продаде, но поради ред междуфирмени взаимоотношения сделката не била реализирана. В следствие на това, било издадено кредитно известие № **********/12.01.2016г., получено от ЕТ на 14.01.2016 г. Нямало връщане на суми по кредитното известие. Фактурата била платена със заем, даден от „ОАК - Интерагро - България" ЕООД, като през 2020г. било прихванато вземане срещу задължение след излязло решение на ВАС.

Във връзка с деклариран ДДС за възстановяване в размер на 322 845,85лв. и започнала процедура по приспадане от м. 01.2016г., приключила в м.03.2016г. с остатък за възстановяване в размер на 307 744.19лв. (по реда на чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС) на дружеството - доставчик „ОАК - Интерагро - България" ЕООД е извършена ревизия с обхват ЗДДС за период от 06.04.2015г. до 31.03.2016г. Издаден е РА № Р-16001616002659-091 -001/16.12.2016г., ведно с РД № Р-16001616002659-092-001/10.10.2016г. Установено е, че не са налице факти и обстоятелства, даващи основание за издаване на ДКИ от страна на „ОАК -Интерагро - България" ЕООД по повод доставка към ЕТ „Д.Р.", документирана с фактура № 507/04.09.2015г., както и към другите клиенти, закупили ПРЗ през периода м. 07 - м. 09.2015г.

На основание чл. 115. ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС не е признато намалението на данъчната основа в размер на 1 614 660,50лв. и намалението на ДДС в размер на 322 932,10лв. по издадени ДКИ на „АГРИПЛАНЕТ" ООД, „ФИОЗ ДИ ЛАТЕ" ООД, ЕТ „Д.Р.", ЗП Б.. А. О., ЗП Д. К. К. и ЗП И. Д. К., декларирани в Дневника за продажби и СД по ЗДДС за данъчен период м.01.2016г. В хода на същата ревизия са присъединени всички събрани чрез насрещни проверки документи и писмени обяснения от горецитираните дружества и ФЛ, клиенти на „ОАК - Интерагро - България" ЕООД. В срока по чл. 152, ал. 1 ДОПК „ОАК - Интерагро-България" ЕООД обжалва ревизионен акт № Р-16001616002659-091 -001/16.12.2016г. пред директора на дирекция „ОДОП“ - Пловдив, който в срока по чл. 155 ал. 1 ДОПК е постановил Решение № 140/20.03.2017г., с което РА е потвърден. В Решение № 761/04.04.2018г. на Административен съд-Пловдив е направен извод, че не са доставяни стоки, но въпреки това неправилно са издадени процесните кредитни известия през м.01.2016г., тъй като между страните са налице договорни отношения по смисъла на ЗЗД. За да бъде   отстранен   този   „пропуск",   доставчикът   „следва   да   изпрати уведомителни писма съгласно ЗЗД до своите клиенти за разваляне окончателно на договора за доставката на стоки." С решението си съдът отхвърля жалбата на „ОАК -Интерагро - България" ЕООД срещу ревизионен акт № Р-16001616002659-091-001/16.12.2016г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - Пловдив. На 28.11.2018г., с Решение на ВАС № 14644/28.11.2018г. се отменя Решение № 761/04.04.2018г. на Административен съд - Пловдив. ВАС постановява, че съществуват безспорни доказателства за липса на реална доставка по процесните фактури, че доставките действително са развалени и признава кредитните известия, издадени през м.01.2016г. за законосъобразни и правилни. Въз основа на Решението на ВАС на дружеството - доставчик, с АПВ № П-16001619001778-004-001/30.01.2019г., е възстановен ДДС по всички ДКИ, издадени от „ОАК - Интерагро - България" ЕООД към негови клиенти, вкл. и това предмет на настоящия спор.

Предвид горното, с обжалвания РА, на ЕТ „Д. Р." е намалено правото на приспадане на данъчен кредит през м.01.2016г., в размер на 2 822лв., във връзка с издадено и неотразено в дневника за покупки по ЗДДС на търговеца ДКИ № **********/12.01.2016г., на стойност минус 14 110лв. и ДДС в размер на минус 2 822лв.

В хода на съдебното производство е изслушана и приета без възражения от страните съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като коректна и безпристрастно изготвена.

След запознаване с наличните по делото приложени по делото счетоводни документи, ГФО, оборотни ведомости и аналитични журнали, вещото лице Х. е установила, че дружеството прилага двустранна форма на счетоводно записване съгласно чл. 12 от ЗСч при компютърна обработка на информацията. Съгласно Закона за счетоводството са заведени основните регистри за хронологично и синтетично отчитане на стопанските операции Приложени са Националните стандарти за малки и средни предприятия. Извършените стопански операции са отчитани в хронологичен ред. Заведена е синтетична и аналитична отчетност за отразяване на движението на стоките и материалните запаси. Разходите се отчитат по икономически елементи. Вярно са отразени стопанските операции при осчетоводяването на основание на първични счетоводни документи. Спазени са принципите за текущо начисляване, съпоставимост между приходите и разходите, документална обоснованост, независимост на отделните счетоводни периоди съпоставимост на начални и крайни салда при съставяне на ГФО.

Заведени са основните регистри Дневник за покупките, Дневник за продажбите, аналитична отчетност на сметките от група 453.Спазени са изискванията на Правилника за прилагане на ЗДДС. В рамките на направената проверка на счетоводните регистри за 2015г., експертизата счита че счетоводството на ЕТ „Д. Р." е водено редовно и при спазване изискванията на данъчното и счетоводно законодателство към ревизираните периоди. Спорната фактурата е осчетоводена като доставка на препарат за растителна защита по сметка 302 Материали. Взети са счетоводни операции: ДТ сметка 302 Материали 100 л. „ Нимазал“ - 14110.00 лв.; ДТ сметка 4531 начислен ДДС на покупките - 2 822лв.; КТ сметка 401 Доставчици АП OAK – „Интерагро България“ ЕООД            - 16 932лв.

Вещото лице посочва, че фактура № **********/04.09.2015 г. е осчетоводена като окончателна фактура - предмета на доставката е заведен като материал. Към фактурата е приложена складова разписка за приемане на материални ценности от 10.08.2015г. Фактурата е разплатена еднократно по банков път през разплащателна сметка в лева ОББ /СИБАНК/ на 23.10.2015г. В материалите по делото са приложени банково извлечение за дата 23.10.2015г. и движение по сметка предоставено от ОББ. Счетоводно заведения препарат „Нимазал“ по сметка 302 Материали е изписан на разход по сметка 601 Разходи за материали със счетоводна операция с дата 31.12.2015г. Действителното изписване на препарата по първични документи е според потребностите. В материалите по делото са приложени искане за отпускане на материални ценности № 10 от 18.08.2015г. за 34 литра, искане за отпускане на материални ценности № 13 от 08.09.2015г. за 34 литра и искане за отпускане на материални ценности № 14 от 16.09.2015г. за 32 литра.

Според заключението, фактура № **********/04.09.2015г. е за доставка на 100 литра „Нимазал". Същият е съхраняван в склада на дружеството на ул. Оборище № 11- едноетажна сграда 54кв.м, разположена в собствения недвижим имот придобит през 2007г. Предвид датата на доставка по придружаващ документи 10.08.2015г. и първото отразено изписване на 18.08.2015г. от датата на фактурата 04.09.2015г., в счетоводството на жалбоподателя са взети следните записвания: ДТ сметка 302 Материали 100 литра „Нимазал“ – 14 110лв.; ДТ сметка 4531 Начислен ДДС на покупките – 2 822лв.; КТ сметка 401 Доставчици АП „OAK - Интегро България“ ЕООД – 16 932лв. В материалите по делото към процесната фактура са приложени следните документи: банково извлечение за разплащане по процесната фактура, складова разписка № 7/10.08.2015г., искане за отпускане на материални ценности № 10 от 18.08.2015г. за 34 литра, искане за отпускане на материални ценности № 13 от 08.09.2015г. за 34 литра, искане за отпускане на материални ценности № 14 от 16.09.2015г. за 32 литра, договор за превоз на товари пътен лист №039629/10.08.2015г. за извършен транспорт със „Ситроен Джъмпер“ с рег.№ **** по маршрут Скутаре – Шишманци - Пловдив и РКО за изплатено възнаграждение на Й.К.Г.по договор за транспорт.

Според експерта, с препарата са третирани 112 дка засети площи с полски домат в землището на гр. Раковски, местност „Помпена станция“, масив 72. В дневника за проведени химически обработки е вписана такава с дати 18.08.2015г.,09.09.2015г. и 16.09.2015г. Фактурата е представена и заверена в БАБХ, Областна дирекция по безопасност на храните – Пловдив по Схемата за борба с Доматен молец през 2015г.

Експертизата е констатирала, че счетоводно заведения „Нимазал“ по сметка 302 Материали е изписан по разход по сметка 601 Разходи за материали със счетоводна операция е дата 31.12.2015г. В дневника за проведени химически обработки е вписана такава с дати 18.08.2015г., 09.09.2015г. и 16.09.2015г. Няма разпореждане в полза на трети лица. В материалите по делото е приложен Дневник за проведени химически обработки и употребени торове, подобрители на почвата и биологично активни вещества. Същият е заверен в Областна дирекция по безопасност на храните ОДБХ и е воден редовно. Третирането на посевите е извършено с тракторна пръскачка Дружеството разполага със собствен трактор, придобит през 2012г., съгласно приложените амортизационни планове. При необходимост дружеството е наемало и друг трактор, като разходът за наем е отразен в счетоводните регистри. В материалите по делото е приложен РКО за изплатено възнаграждение на Й.К.Г.по договор за транспорт. В приложените Оборотна ведомост по документи за 2015г. няма осчетоводен разход за нает транспорт по сметка 602 Разходи за външни услуги, РКО не е осчетоводен и в разхода на сметка 501 Каса. Транспортирането на препарата по процесната доставка е извършено с нает транспорт със „Ситроен Джъмпер“ с рег.№ **** по маршрут Скутаре – Шишманци - Пловдив. Транспортът е извършен от Й.К.Г.по договор за транспорт.

ВЛ е установило, че процесната фактурата е разплатена еднократно по банков път през разплащателна сметка в лева ОББ /СИБАНК/ на 23.10.2015г. Към датата на извършване на плащането в банковата сметка на дружеството - жалбоподател е направена вноска от 30 000лв. като захранване на сметка Вноската е отразена на същата дата по кредита на сметка 501 Каса Към 23.10.2015г. наличността в касата на дружеството е в размер на 623 349,70лв. Натрупаните средства са от дейността на дружеството, като наличността на касата е увеличена през 2015г. от теглени суми от банкови сметки.

 В заключението се посочва, че в ЕТ „Д.Р." не са осчетоводявани суми за получени заемни средства от „OAK - Интегро България“ ЕООД по приложен по преписката РКО.

Като свидетели по делото са  разпитани Й.К.Г.и Е.С.А..

„Свидетелят Гелев заявява следното: „През 2015г. за лицето Д.Р. съм карал препарат „Нимазал“ от 100 литра, през месец август 2015г. Базата се намира в с. Шишманци и там се намират няколко фирми, които са обединени и произвеждат домати. Имаше проблеми с насекоми, които ядяха доматите тогава. Бусът е личен и нямам нищо общо с фирмата. Работя за фирмата „Агропланет на Ф.“, която също се намира в с. Шишманци. Те са 4-5 фирим които се намират в с. Шишманци и са сдружение „Тракия Вали“ и отглеждат домати. През 2015г. съм извършил 5 курса за тази организация. Освен за Д., съм извършвал курс и за Б... От с. Скутаре съм взел препаратите, от „Интерагро България“. Те имат магазин в с. Скутаре и голяма база, там ги разфасоват. Документално двете фирми си оправят плащанията, не съм носил документи. Когато съм ги занесъл в базата в с. Шишманци, съм ги предавал на лицето Е.А.. Имаше приемо-предавателен протокол, че е получил стоката от мен. Тази фирма се намира в базата в с. Шишманци. Бяха ми платени 50лева от Д.Р. за превоз, товарене и разтоварване. Същият ден и на Б.. съм карал препарат. За нея карах 700-800 литра, по–голямо количество. За самия бус съставих пътен лист - кога съм тръгнал, за къде, кога съм пристигнал. Стоката беше в пластмасови туби от 1л., 12 кашона. Имам бус „Ситроен Джемпер“, дълга база, № ***. Това е сегашният номер. Тогава мисля, че регистрационният номер на буса беше ****, но не съм напълно сигурен, този номер го загубихме през 2017г.

Влизам в базата, препаратът е подготвен на палет, натоварвахме и го закарах. Те казаха, че ще си оправят документално нещата. Не ми е предаден документ, казаха ми, че двете фирми да се разбрали и ще си оправят документите.

Работя основно с „Агропланет на Ф.“. Основно с Ф. контактувам. За този товар бях ангажиран от собственичката Д., не знам името на фирмата й. Документи за собственост не съм виждал, само транспорта осъществих. От началото на м. юни до края на м. август 2020 г. съм извършил 5 курса, основно за Агропланет на Ф.. Освен за Д. и Б.., другите, за които съм извършил курсове, не си спомням как се казваха.“

Свидетелят А. заявява следното: „През 2015г. работех в "Агропланет" село Шишманци. Бях назначен там като помощник на главния агроном - технически изпълнител и му помагах с всички зададени ми от него задачи - с работа на полето, работа с препари за химическа обработка. "Агропланет" членува в сдружение на зеленчукопроизводителите "Тракия Вали". Освен Агропланет  в сдружението членуват и други членове като ЕТ "Д. Р.",  ЕТ "Б.. О." и други. Базата на сдружението на организацията е базирана в село Шишманци. През 2015г. получихме предписание от БАБХ, във връзка с високо нападение на доматен молец. Те ни препоръчаха борбата с него да започне  с "Нимазал", който затова време беше най-ефективния препарат срещу доматения молец. Това беше някъде около август месец, когато  получихме предписанията. Препаратът беше закупен, докаран, след което изпръскан върху полетата с насаждения от домати. Конкретно, за ЕТ "Д.Р." препаратът пристигна някъде около 10-ти август, с пратка и за Б.. О.. Препаратът беше доставен от  Обединена агротехническа компания /ОАК/ "Интерагро България". Базата на тази компания е в село Скутаре. Препаратът беше доставен от шофьор на име Й. Г.. Това лице Ф. - шефа на сдружението, го наемаше на граждански договор да извършва най-различни превози. Количеството "Нимазал", което получихме тогава за Д.Р. беше някъде около 100 литра. Тя имаше някъде около 100 декара домати, за което беше необходим 100 литра препарат. „Нимазала“ пристига в еднолитрови туби, в кашони по 12 туби. Препаратите стоят в базата в село Шишманци в специално обособен склад за химически препарати. Препаратите съм приел със складова разписка и са заприходени по дневниците и протоколите. Вземането на препаратите от складовете става с документ за отпускане на ценности материали и лично ги предавах на Ф., който ги изпръскваше на полето. Той се занимаваше с пръскането на полето, тъй като е по-специфична дейността и той има най-голям опит в това нещо. Д.Р., както и другите членове на сдружението имаха собствена техника - трактори, пръскачки и други. Такава техника ползваха и от "Тракия Вали". Те също разполагат с техника и всички членове на сдружението си помагат взаимно. Резултатът от пръскането беше видим  - за кратко време неприятеля беше унищожен, именно от пръскането с "Нимазал". Количествата препарат "Нимазал" бяха отпускани поетапно, в период от няколко дни. БАБХ беше предоставила констативен протокол за резултатите от третирането с препарата и след проведеното третиране се състави такъв протокол затова,  че дейността на вредителя е намаляла.“

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Ад­ми­ни­стративен съд – Пловдив намира следното от прав­на страна.

В случая, релевантните за разрешаването на административноправния въпрос факти и обстоятелства са установени от материално компетентни органи на приходната администрация в хода на ревизия, осъществена по реда на чл.112 и сл. ДОПК. Ревизията е завършила с издаването на оспорения РА, който е постановен в изискваната от закона форма съобразно разпоредбата на чл.120 ал.1 ДОПК. Не се констатират нарушения на процесуалните правила при осъществяване на действията от страна на приходната администрация.

Противоположните становища, поддържани от страните в настоящото производство, се отнасят до приложението на материалния закон и се свеждат до обстоятелството, следва ли издадените от жалбоподателя кредитни извес­тия на 12.01.2016г. да бъдат зачетени при формиране на резултата за данъчен период м.01.2016г.

Ето защо, за разрешаването на конкретния административноправен въп­рос е необходимо да бъде съобразено следното: данъчно кредитното известие (ДКИ) е данъчен документ по смисъла на чл.112 ал.1 т.2 ЗДДС, който, съгласно чл.115 ал.1 ЗДДС, се издава при изме­нение на данъчната основа на доставката, за която е издадена фактура или при развалянето й. Съгласно разпоредбата на чл.115 ал.2 ЗДДС (в приложимата редакция) известието се издава задължително не по-късно от 5 дни от възник­ване на съответното обстоятелство по ал.1 и най-сетне, съгласно разпоредбата на чл.115 ал.4 ЗДДС, освен реквизитите по чл.114, известието към фактурата задължително трябва да съдържа и номера и датата на фактурата, към която се издава и основанието за издаване на известието.

Тълкуването на цитираните правни норми налага да се приеме, че за да породи желаните от издателя си правни последици, известието към фактура, първо, следва да е издадено при наличието на предпоставките по чл.115 ал.1 от закона (изменение на данъчната основа на доставката, за която е издадена фактура или при развалянето й) и второ задължително следва да съдържат отнапред определен от закона минимум от информация, съдържаща данни за конкретната стопанска операция и съответно позволяваща да се извърши пре­ценка за правомерното развитие на данъчното правоотношение. Следва да бъ­де издадено и в срока по ал.2 (не по-късно от 5 дни от възникване на съответ­ното обстоятелство).

В конкретния случай, процесните ДКИ съдържат реквизитите по чл.114 ЗДДС, съдържат и тези, посочени в ал.4 на чл.115 ЗДДС, а именно номер и дата на  фактурата, към която са издадени и съответно основанието за тяхното издаване, което се констатира, че на всички ДКИ е „нереализирана търговска сделка“ по конкретно посочена фактура. В тази връзка, следва да се има предвид, че във всички случаи, дори и когато документът е формално редовен от външна страна, верността на удостоверените в него факти и обстоятелства, следва да се преценя въз основа на съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, а не да се предполага поради това, че съдържа предвидените по закон реквизити. С оглед характера на извършените доставки, за да е налице ДКИ, годно да породи съответните правни последици, първо следва да се докаже, че доставката е развалена, поради което и възникналото данъчно събитие е обезсилено с обратна сила. Но за да се установи, че дадена доставка е развалена, следва да се отговори на първо място на въпроса какъв е нейният характер.

С оглед посоченото като основание за издаване на кредитните известия „нереализирана търговска сделка“, следва да бъде съобразено, че за да е нали­це разваляне на дадена сделка към конкретна фактура, следва да е нали­це първоначална договореност за параметрите на сделката, търговска корес­понденция във връзка с изпълнението /покана за изпълнение, проверка на из­вършеното и възражение за качество и/или параметри и т.н./ и най-сетне пос­тигане на договореност за разваляне на сделката. Като развалянето на сдел­ката винаги е доброволно съглашение между страните по нея и не е свързано със съдебен акт. В този смисъл, не са представени надлежни доказателства за разваляне на сделките на получателите „АГРИПЛАНЕТ“ООД, ЗП И. Колев, ЕТ „Б.. О.“, ЕТ „Д.Р.“, ЗП Д. К. К.   и „ФИОР ДИ ЛАТЕ“ООД с доставчика „ОАК-ИНТЕРАГРО-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.

Данни за първоначалната договореност на сделките, които се твърди от да са нереализирани, са налични единствено и само в обясненията, дадени от В. Й. И., представител на доставчика, в предходното ревизион­ното производство. Не става ясно и каква е причината за нереали­зиране на търговската сделка.

В тази връзка следва да бъде съобразено, че разпоредбата на чл.115 ЗДДС предвижда издаване на кредитно известие като възможност и задълже­ние да се коригира данъчната основа по доставка, когато нейната стойност пре­търпи промяна в посока намаление или когато бъде развалена/като понятие в търговското право развалянето и право на изправната страна да прекрати една възникнало правно връзка, поради виновно поведение/неизпълнение/ от страна на другата страна/. С тази възможност се осигурява надлежно и реално отраз­яване на търговските отношения и тяхното развитие за целите на облагането с ДДС. В конкретния случай, обаче, както се твърди от дружеството-жалбопо­дател, е налице реално извършена доставка на посочените количества препарат за растител­на защита „Нимазал“.

Наличните по делото писмени обяснения и доказателства са в насока, че настоящият случай не се касае за извършено авансово плащане, което се подкрепя и от заключението по изготвената ССчЕ.

Според чл.25 ал.7 от ЗДДС, когато, преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането), а когато данъкът е станал изискуем, според чл.86 ал.1 от закона, за регистрираното лице възниква задължение да го начисли, като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период; 3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период. Тълкуването на цитираните норми налага да се приеме, че единственият правопораждащ факт, при чието позитивно проявле­ние за жалбоподателя възниква право на приспадане на данъчен кредит, е именно извършеното плащане, с оглед разпоредбата на чл.68 ал.1 т.2 и ал.2 ЗДДС, съгласно които регистрираното лице има право да приспадне от данъч­ните си задължения по този закон сумата на данъка (данъчния кредит) за из­вър­шено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за обла­гаема доставка, а правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем (а той става изискуем при получаване на плащането – чл.25 ал.7 ЗДДС).

Казано с други думи, само ако фактически не е извършено авансово плащане, данъкът няма как да стане изис­куем, съответно за регистрираното лице няма да възникне задължение за не­говото начисляване по смисъла на чл.86 ал.1 ЗДДС, респ. няма да възникне и право на приспадане на данъчен кредит за посочения като извършител на това плащане в издадения данъчен документ. Следователно, при всяко издаване на данъчен документ, в който данъкът е посочен на отделен ред, а основанието за неговото издаване е авансово плащане, без такова фактически да е извършено, включването на размера на този данък при определяне на резултата за съот­вет­ния данъчен период в справка-декларацията и посочването на документа в дневника за продажбите за този данъчен период, ще е налице неправомерно начисляване на данъка, което се субсумира в хипотезата на чл.70 ал.5 ЗДДС и е основание за отказа на данъчния кредит по конкретния данъчен документ.

Съдът намира за неправилни изводите на ревизира­щите, че не е налице реална дос­тавка, а са извършени авансови плащания, както и че е налице хипотезата, свър­зана с разваляне на доставка и издаване на ДКИ, тъй като в настоящия случай е безспорно установено, че процесната фактурата № **********/04.09.2015г., касаеща доставка на 100 литра „Нимазал", е разплатена еднократно по банков път през разплащателна сметка в лева ОББ /СИБАНК/ на 23.10.2015г. Доставките са надлежно отразени в счетоводството на ревизираното лице; има последваща реализация на стоката, чрез третиране на 112 дка засети площи с полски домат в землището на гр. Раковски. В дневника за проведени химически обработки на дружеството е вписана такава с дати 18.08.2015г.,09.09.2015г. и 16.09.2015г. Фактурата е представена и заверена в БАБХ. Налице е приемане и предаване на закупената стока, въз основа на складова разписка за приемане на материални ценности от 10.08.2015г., приложена към фактурата, банково извлечение за разплащане по процесната фактура, искане за отпускане на материални ценности, договор за превоз на товари, пътен лист за извършен транспорт и РКО за изплатено възнаграждение на Й.К.Г.по договор за транспорт.

Неоснователни са и доводите за наличието на присъдено нещо, позовавайки се на Решение на ВАС № 14644/28.11.2018г., отменящо Решение № 761/04.04.2018г. на Административен съд Пловдив, с което ВАС постановява, че съществуват безспорни доказателства за липса на реална доставка, вкл. по процесната фактура. Решение на ВАС № 14644/28.11.2018г., отменящо Решение № 761/04.04.2018г. на Административен съд – Пловдив, не представлява присъдено нещо спрямо жалбоподателя, тъй като има за предмет ревизионни актове, съставени в производства, по които ЕТ „Д.Р.“ не е страна. По аргумент от чл. 298, ал.1 ГПК, вр.с чл.144 АПК, решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание. Явно е, че в случая тази хипотеза не е налице, поради неучастието на настоящия жалбоподател като страна по тези дела. Позоваването на фактическите констатации към мотивите на тези решения е също неоснователно, защото силата на присъдено нещо е по отношение на решението, а не на мотивите. Мотивите не се ползват с присъдено нещо, а са с установително действие, което не задължава съда.

В тази връзка следва да се приеме, че и в обжалваната част оспореният РА се явява незаконосъобразен.

По изложените съображения, съдът намира жалбата за основателна, което налага ревизионният акт да бъде отменен.

При този изход на спора и във връзка с направеното от жалбоподателя искане, на последният следва да се присъдят направените по делото разноски, които се констатираха в размер на 1 450лв. /хиляда четиристотин и петдесет лева/, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, държавна такса и депозит по допусната ССчЕ.

Водим от горното, Съдът

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ по жалба на Д.Д.Р., ЕГН: **********, в качеството си на ЕТ „Д.Р.“ с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Раковски, ул. „Шейново“ № 6, Ревизионен акт № Р-16001620000133-091-001/23.07.2020г., издаден от И. К. К. на длъжност началник сектор - възложил ревизията и Т.И.К. на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 493/06.10.2020г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” („ОДОП“) гр. Пловдив, В ЧАСТТА относно допълнително начислен ДДС в размер на 2 822лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 275,84лв.

ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София да заплати на Д.Д.Р., ЕГН: **********, в качеството си на ЕТ „Д.Р.“ с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление от гр. Раковски, ул. „Шейново“ № 6 сумата от 1 450лв. /хиляда четиристотин и петдесет лева/ разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 160, ал. 7, изр. 2 от ДОПК.                                                                     

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: