Р Е Ш Е Н И Е

                                                         гр.Видин, 04.08.2020г.

                                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският районен съд, гражданско отделение, 3 – ти състав в публично съдебно заседание на осми юли през  две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                         Председател: Милена Стоянова

 

при секретаря  Милена Евтимова  като разгледа докладваното от съдията Стоянова гр.дело № 2381 по описа  за 2019год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по искова молба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД – София, чрез адв. А.К. против Т.Д.Т. ***, с която е предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл.79 от ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Твърди се от ищеца, че на 23.09.2015г.  е бил сключен договор за потребителски паричен кредит PLUS- 11452273 между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД като кредитор и ответника като кредитополучател в размер на 5000.00 лева.

Посочва се също, че съгласно договореното, ответникът е следвало да погасява ежемесечно  сумата в размер на 205.39 лева на тридесет и осем месечни  вноски.  Поддържа се, че след усвояване на кредита, кредитополучателят  е погасил част от дължимите вноски, като последното плащане е на 20.03.2016г. или непогасеното задължение е в размер на 6223.58 лева, от които главница 4903.84 лева и договорна лихва в размер на 1319.74 лева за периода от 20.03.2016г. до 20.12.2018г. 

На основание сключен рамков договор за цесия от 02.06.2015г. и Протокол № 2 от 11.05.2016г.  задължението на ответника към кредитора е било изкупено от ищцовото дружество. Поддържа се, че на   основание чл. 99 от ЗЗД длъжникът е уведомен за извършената цесия от цесионера, който е бил изрично упълномощен от цедента ,като уведомлението е изпратено на посочения от длъжника адрес, но писмото е било върнато като непотърсено.

Иска се от съда да се признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 3000.00 лева, от които 1680.26 лева – главница, частично от общо дължимата и изискуема  главница в размер на 4903.84 лева и 1319.74 лева – договорна лихва  за периода от 20.03.2016г. до 20.12.2018г. , ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното плащане.

В едномесечния срок от ответника,  редовно уведомен,  е постъпил отговор със становище по предявените искове. Оспорил е същите като неоснователни. Навел е доводи, че ежемесечно е извършвал погасяване на задълженията си. Заявил е, че не е знаел, че кредитът е изкупен от друга фирма докато не започнали да му звънят по телефона по няколко пъти на ден.

            По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 1468/2019г. по описа на РС – Видин, назначена и изготвена е съдебно – икономическа експертиза и допълнителна такава.

            С оглед данните по делото, съдът намира следното от фактическа  страна:

От представеното заверено от ищеца копие на Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на  кредитна карта PLUS- 11452273 от 23.09.2015г., сключен  между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД като кредитор и ответника като кредитополучател, е видно, че на последния е предоставен  потребителски  кредит  в размер на 5000.00лева и застрахователна премия в размер на 1064.00 лева по сключена застраховка  „Защита на плащанията“. Договорени са посочените в исковата молба клаузи относно естеството и броя на погасителните вноски – 38 месечни погасителни вноски, всяка една по 205.39 лева, и периодите им на изискуемост,  в които е включена и дължимата договорна лихва.  Посочена е в договора обща сума дължима от заемателя  в размер на 7804.82 лева, при годишен лихвен процент 18.54 % и ГПР – 22.20%.

На основание сключен рамков договор за цесия от 02.06.2015г. и Протокол № 2 от 11.05.2016г.  задължението на ответника към кредитора е било изкупено от ищцовото дружество. От представения Анекс № 1А към Протокол № 12 от 11.05.2016г., е видно че вземането, произтичащо от договор за потребителски паричен кредит PLUS- 11452273 от 23.09.2015г. е прехвърлено в полза на  „ЕОС Матрикс“ЕООД. Приложението е под формата на списък,  който е представен по делото във вид на извлечение, съдържащо името на ответника и размера на вземането по договора / л. 42 от делото/.

Ищцовото дружество е  упълномощило „Иванов  и Денев – Адвокатско дружество“ – гр. Стара Загора да уведоми всички длъжници по цедираните с договора  за цесия вземания. По делото е представено потвърждение за извършената цесия.

            Представени са два броя уведомления от 09.04.2019г., едното за извършената цесия, а другото за предсрочна изискуемост на вземането. Видно от представането  известие за доставяне, ответникът не е намерен за връчване на уведомлението. С връчване на исковата молба и книжата към нея, на ответника е връчено уведомлението за извършената цесия и това е станало  на 30.10.2019г., видно от отрязъка от съобщението.

Ответникът е представил както с възражението по заповедното производство, така и с отговора на исковата молба множество вносни бележки за внасяни суми в полза на ищовото дружество.

Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно- икономическа експертиза е посочило, че договорената сума е  преведена на ответника.  Първата погасителна вноска е с падеж 20.11.2015г., а последната погасителна вноска е с падеж 20.12.2018г.  Ответникът е направил общо  четири погасителни вноски на стойност 522.80 лева, с които е погасил две вноски от главницата или общо погасени 130.16 лева, от договорната лихва са погасени 246.64 лева. Вещото лице е посочило, че други плащания няма, като последното плащане е на 21.03.2016г.  Според заключението на вещото лице, не платената главница е в размер на 4 903.84 лева, а непогасената договорна лихва за процесния период е 1319.74 лева.

В допълнителното заключение, вещото лице е посочило, че ответникът има два сключени договора с посочения кредитор, като по втория договор, който не е предмет на настоящото дело има направени вноски и това са вноските по представените от ответника вносни бележки.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно и обективно изготвено.

Не се спори относно издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № 1468/2019г. по описа на РС – Видин .

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е установителен иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл.79 от ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Вземанията на ищеца се основават на договор за потребителски кредит, уреден в чл. 240 от ЗЗД .  Договорът поражда задължение за връщане на взетата в заем сума, която кредиторът е предал на ответника. От доказателствата, се установява, че  на ответника е предадена заемната сума по договора и този факт е удостоверен с неговия подпис в договора От заключението на вещото лице, се установява, че ответника е извършил четири погасителни вноски на стойност 522.80 лева.  Вещото лице е посочило начина на извършеното от кредитора разпределение на платената сума по пера като според това разпределение неплатената главница е в размер на 4 903.84 лева. Липсват данни за извършени други плащания по кредита от ответника.  Поради това за ищеца е възникнало правото и основанието да претендира заплащане на неплатената главница.

От договора е видно, че  между страните е била договорена възнаградителна лихва.

По правната си характеристика,  договорната лихва е възнаграждение, с което длъжникът на пари или на заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото е ползвал същите. Тази лихва е граждански плод и се дължи по силата на едно правоотношение, като нейният размер се определя от размера да дадения в заем капитал /парична сума в случая/ и времето на ползването му.

Волята на страните е меродавна, само ако тя не надвишава най-високия размер, допустим  в Закона за потребителския кредит. В чл. 19, ал. 4 от ЗПК е  посочено, че ГПР, включващ и лихвите съгласно ал. 1,  не  може да  бъде по-висок  от  пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във  валута, определена с постановление на Министерския съвет, което на практика е ограничаване на волята на страните с императивни правила на закона.  В случая, договорната лихва  не надвишава посочения по-горе размер на законната лихва.  Според заключението на вещото лице дължимата възнаградителна лихва е в размер на 1319.74 лева.

Неоснователно е възражението на ответника, че не била уведомен за извършената цесия.  Вземането е точно индивидуализирано в представеното       Приложение  към договора за цесия / л. 42 от делото/. Посочени са трите имена на длъжника, договорът, от който произтича вземането, както и размерът на вземането.  Като доказателство в посочения смисъл е и уведомителното писмо за извършената цесия,  като същото е  приложено към исковата молба и е достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, поради което съставлява надлежно съобщаване за цесията по чл. 99, ал. 3 пр. 1 ЗЗД и тя е породила действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото. В този смисъл са постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК  Решение  № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на II т. о. и Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о.  Следователно вземането е валидно прехвърлено на ищцовото дружество с договор за цесия, поради което ищецът е активно легитимиран да предяви настоящия иск. 

            В  трайната съдебна практика е прието, че  действието по уведомяването на длъжника за извършената цесия не е елемент от фактическия състав на договора за цесия, а целта е  длъжникът да знае на кого да плати. Длъжникът има интерес да оспорва уведомяването за цесията тогава, когато  е платил на ненадлежен кредитор. 

С оглед на гореизложеното, исковите претенции се явяват основателни и доказани. По отношение на ответника ще следва да се признае за установено, че дължи на ищцовото дружество сумата от 3000.00 лева, от които 1680.26 лева – главница, частично от общо дължимата и изискуема  главница в размер на 4903.84 лева и 1319.74 лева – договорна лихва  за периода от 20.03.2016г. до 20.12.2018г. , ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда- 30.05.2019г.  до окончателното плащане.

По разноските.                                                        

От приложеното ч.гр.д. № 1468/2019г. по описа на ВРС, се установява, че ищецът е направил разноски по заповедното производство в размер на 60.00 лева за платена държавна такса.

Разноските в настоящото дело са: 60.00 лева за платена държавна такса и 150.00 лева – разноски за вещо лице.

С оглед изхода на делото, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в  заповедното производство в размер от 60.00 лева и разноски в настоящото производство в общ размер от 210.00 лева.

На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК в решението следва да се посочи и банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин на плащане. В случая, ищецът е посочил банкова сметка, ***:  IBAN: ***, BIC:***.

      Водено от горното, Съдът

 

                                                     Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.Д.Т.  с ЕГН ********** ***, че дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********  със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова долина, ул. Рачо Петков – Казанджията № 4-6   сумата 1680.26 лева – главница, частично от общо дължимата и изискуема  главница в размер на 4903.84 лева  и договорна лихва в размер на 1319.74 лева за периода от 20.03.2016г. до 20.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано  от подаване на заявлението в съда – 30.05.2019г. до окончателното плащане по Договор за потребителски паричен кредит PLUS- 11452273 от 23.09.2015г., за което е издадена Заповед за  изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1157- РЗ от 31.05.2019г.  по ч.гр.д. № 1468/2019г. по описа на РС – Видин.

ОСЪЖДА Т.Д.Т.  с ЕГН ********** *** да  заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********  със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова долина, ул. Рачо Петков – Казанджията № 4-6   разноски по заповедното производство за платена държавна такса в размер на 60.00 лева, както и разноски  в исковото производство в общ размер от 210.00 лева.

 

Банковата сметка на ищеца, по която да се преведат присъдените суми е  IBAN: ***, BIC:***.

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС- Видин  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: