Р Е Ш Е Н И Е
гр.Видин, 04.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският
районен съд, гражданско отделение, 3 – ти състав в публично съдебно заседание на осми юли през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Милена Стоянова
при секретаря Милена
Евтимова като разгледа докладваното от
съдията Стоянова гр.дело № 2381 по описа
за 2019год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД – София, чрез адв. А.К. против Т.Д.Т. ***, с която е предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл.79 от ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че на 23.09.2015г. е бил сключен договор за потребителски
паричен кредит PLUS-
11452273 между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД като кредитор и ответника като
кредитополучател в размер на 5000.00 лева.
Посочва се също, че съгласно договореното,
ответникът е следвало да погасява ежемесечно
сумата в размер на 205.39 лева на тридесет и осем месечни вноски.
Поддържа се, че след усвояване на кредита, кредитополучателят е погасил част от дължимите вноски, като
последното плащане е на 20.03.2016г. или непогасеното задължение е в размер на
6223.58 лева, от които главница 4903.84 лева и договорна лихва в размер на
1319.74 лева за периода от 20.03.2016г. до 20.12.2018г.
На основание сключен рамков договор за цесия от
02.06.2015г. и Протокол № 2 от 11.05.2016г.
задължението на ответника към кредитора е било изкупено от ищцовото
дружество. Поддържа се, че на основание
чл. 99 от ЗЗД длъжникът е уведомен за извършената цесия от цесионера, който е
бил изрично упълномощен от цедента ,като уведомлението е изпратено на посочения
от длъжника адрес, но писмото е било върнато като непотърсено.
Иска се от съда да се признае за установено, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 3000.00 лева, от които 1680.26
лева – главница, частично от общо дължимата и изискуема главница в размер на 4903.84 лева и 1319.74
лева – договорна лихва за периода от
20.03.2016г. до 20.12.2018г. , ведно със законната лихва, считано от подаване
на заявлението в съда до окончателното плащане.
В едномесечния срок от ответника, редовно уведомен, е постъпил отговор със становище по предявените искове. Оспорил е същите като неоснователни. Навел е доводи, че ежемесечно е извършвал погасяване на задълженията си. Заявил е, че не е знаел, че кредитът е изкупен от друга фирма докато не започнали да му звънят по телефона по няколко пъти на ден.
По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 1468/2019г.
по описа на РС – Видин, назначена и изготвена е съдебно – икономическа
експертиза и допълнителна такава.
С оглед
данните по делото, съдът намира следното от фактическа страна:
От представеното заверено от ищеца копие на Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS- 11452273 от 23.09.2015г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД като кредитор и ответника като кредитополучател, е видно, че на последния е предоставен потребителски кредит в размер на 5000.00лева и застрахователна премия в размер на 1064.00 лева по сключена застраховка „Защита на плащанията“. Договорени са посочените в исковата молба клаузи относно естеството и броя на погасителните вноски – 38 месечни погасителни вноски, всяка една по 205.39 лева, и периодите им на изискуемост, в които е включена и дължимата договорна лихва. Посочена е в договора обща сума дължима от заемателя в размер на 7804.82 лева, при годишен лихвен процент 18.54 % и ГПР – 22.20%.
На основание сключен рамков договор за цесия от 02.06.2015г. и Протокол № 2 от 11.05.2016г. задължението на ответника към кредитора е било изкупено от ищцовото дружество. От представения Анекс № 1А към Протокол № 12 от 11.05.2016г., е видно че вземането, произтичащо от договор за потребителски паричен кредит PLUS- 11452273 от 23.09.2015г. е прехвърлено в полза на „ЕОС Матрикс“ЕООД. Приложението е под формата на списък, който е представен по делото във вид на извлечение, съдържащо името на ответника и размера на вземането по договора / л. 42 от делото/.
Ищцовото дружество е упълномощило „Иванов и Денев – Адвокатско дружество“ – гр. Стара Загора да уведоми всички длъжници по цедираните с договора за цесия вземания. По делото е представено потвърждение за извършената цесия.
Представени са два броя уведомления от 09.04.2019г.,
едното за извършената цесия, а другото за предсрочна изискуемост на вземането.
Видно от представането известие за доставяне,
ответникът не е намерен за връчване на уведомлението. С връчване на исковата
молба и книжата към нея, на ответника е връчено уведомлението за извършената
цесия и това е станало на 30.10.2019г.,
видно от отрязъка от съобщението.
Ответникът
е представил както с възражението по заповедното производство, така и с
отговора на исковата молба множество вносни бележки за внасяни суми в полза на
ищовото дружество.
Вещото
лице по назначената и приета по делото съдебно- икономическа експертиза е
посочило, че договорената сума е
преведена на ответника. Първата
погасителна вноска е с падеж 20.11.2015г., а последната погасителна вноска е с
падеж 20.12.2018г. Ответникът е направил
общо четири погасителни вноски на
стойност 522.80 лева, с които е погасил две вноски от главницата или общо
погасени 130.16 лева, от договорната лихва са погасени 246.64 лева. Вещото лице
е посочило, че други плащания няма, като последното плащане е на
21.03.2016г. Според заключението на
вещото лице, не платената главница е в размер на 4 903.84 лева, а
непогасената договорна лихва за процесния период е 1319.74 лева.
В
допълнителното заключение, вещото лице е посочило, че ответникът има два
сключени договора с посочения кредитор, като по втория договор, който не е
предмет на настоящото дело има направени вноски и това са вноските по
представените от ответника вносни бележки.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице като компетентно и обективно изготвено.
Не се спори относно издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № 1468/2019г. по описа на РС – Видин .
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е установителен иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл.79 от ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Вземанията на ищеца се основават
на договор за потребителски кредит, уреден в чл. 240 от ЗЗД . Договорът поражда задължение за връщане на
взетата в заем сума, която кредиторът е предал на ответника. От
доказателствата, се установява, че на
ответника е предадена заемната сума по договора и този факт е удостоверен с
неговия подпис в договора От заключението на вещото лице, се установява, че
ответника е извършил четири погасителни вноски на стойност 522.80
лева. Вещото лице е посочило начина на извършеното от
кредитора разпределение на платената сума по пера като според това
разпределение неплатената главница е в размер на 4 903.84 лева. Липсват
данни за извършени други плащания по кредита от ответника. Поради това за ищеца е възникнало правото и
основанието да претендира заплащане на неплатената главница.
От договора е видно, че между страните е била договорена
възнаградителна лихва.
По правната си характеристика, договорната лихва е възнаграждение, с което
длъжникът на пари или на заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото
е ползвал същите. Тази лихва е граждански плод и се дължи по силата на едно
правоотношение, като нейният размер се определя от размера да дадения в заем
капитал /парична сума в случая/ и времето на ползването му.
Волята на страните е меродавна,
само ако тя не надвишава най-високия размер, допустим в Закона за потребителския кредит. В чл. 19, ал. 4 от ЗПК е посочено, че ГПР, включващ и лихвите съгласно ал. 1, не
може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет, което на практика е ограничаване на волята на страните с императивни правила на
закона. В случая, договорната лихва не надвишава посочения по-горе размер на
законната лихва. Според заключението на
вещото лице дължимата възнаградителна лихва е в размер на 1319.74 лева.
Неоснователно е възражението на ответника,
че не била уведомен за извършената цесия. Вземането е точно индивидуализирано в представеното Приложение към договора за цесия / л. 42 от делото/. Посочени са трите имена на
длъжника, договорът, от който произтича вземането, както и размерът на
вземането. Като доказателство в
посочения смисъл е и уведомителното писмо за извършената цесия, като същото е
приложено към исковата молба и е достигнало до длъжника с връчване на
препис от исковата молба, поради което съставлява надлежно съобщаване за
цесията по чл. 99, ал. 3 пр. 1 ЗЗД и тя е породила действие за длъжника, на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в
хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да
бъде съобразен при решаването на делото. В този смисъл са постановените от ВКС
на основание чл. 290 ГПК Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на
II т. о. и Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. Следователно вземането е валидно прехвърлено
на ищцовото дружество с договор за цесия, поради което ищецът е активно
легитимиран да предяви настоящия иск.
В трайната съдебна практика е прието, че действието по уведомяването на длъжника за
извършената цесия не е елемент от фактическия състав на договора за цесия, а
целта е длъжникът да знае на кого да
плати. Длъжникът има интерес да оспорва уведомяването за цесията тогава,
когато е платил на ненадлежен
кредитор.
С
оглед на гореизложеното, исковите претенции се явяват основателни и доказани.
По отношение на ответника ще следва да се признае за установено, че дължи на
ищцовото дружество сумата от 3000.00 лева, от
които 1680.26 лева – главница, частично от общо дължимата и изискуема главница в размер на 4903.84 лева и 1319.74
лева – договорна лихва за периода от
20.03.2016г. до 20.12.2018г. , ведно със законната лихва, считано от подаване
на заявлението в съда- 30.05.2019г. до
окончателното плащане.
По разноските.
От приложеното ч.гр.д. № 1468/2019г. по описа на ВРС, се
установява, че ищецът е направил разноски по заповедното производство в размер
на 60.00 лева за платена държавна такса.
Разноските в настоящото дело са: 60.00 лева за платена държавна такса и
150.00 лева – разноски за вещо лице.
С оглед изхода на делото, и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати
на ищеца разноски в заповедното
производство в размер от 60.00 лева и разноски в настоящото производство в общ
размер от 210.00 лева.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК в
решението следва да се посочи и банковата сметка, по която да се преведат
присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин на плащане. В случая, ищецът
е посочил банкова сметка, ***: IBAN: ***, BIC:***.
Водено от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Т.Д.Т. с ЕГН ********** ***,
че дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район
Витоша, ж.к. Малинова долина, ул. Рачо Петков – Казанджията № 4-6 сумата 1680.26 лева – главница, частично от общо дължимата и
изискуема главница в размер на 4903.84
лева и договорна лихва в размер на 1319.74 лева за периода от 20.03.2016г.
до 20.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението в
съда – 30.05.2019г. до окончателното плащане по Договор за потребителски
паричен кредит PLUS-
11452273 от 23.09.2015г., за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1157- РЗ от 31.05.2019г. по
ч.гр.д. № 1468/2019г. по описа на РС – Видин.
ОСЪЖДА Т.Д.Т. с ЕГН ********** *** да заплати на „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова долина, ул. Рачо Петков –
Казанджията № 4-6 разноски по заповедното производство за
платена държавна такса в размер на 60.00 лева, както и разноски в исковото производство в общ размер от
210.00 лева.
Банковата сметка на ищеца, по която да се
преведат присъдените суми е IBAN: ***, BIC:***.
Решението подлежи на обжалване пред ОС- Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: