№ 1641
гр. София, 05.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20211110173870 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба предявена от В. А. И. срещу
„Банка ДСК“ АД. Предявен е конститутивен иск за унищожаване на договор за стоков
кредит № 614624 от 03.02.2021 г. – сключен при невъзможност В. А. И. да разбира
свойството и значението на постъпките си, а евентуално за унищожаване на договора като
сключен при измама.
В исковата молба се твърди, че В. И. е със затруднена мисловна дейност и намалено
зрение. На 03.02.2021 г. ищецът бил в кафене в гр. София, кв. „Захарна фабрика“, където го
заговорили двама души. Казали му, че нямали пари и го помолили да им купи телефон за 60
лв., като се разбрали да му дадат парите след това. Отишли в офис на „ВМ Дистрибюшън“
ЕООД и там ищецът сключил договор за стоков кредит № 614624 от 03.02.2021 г. Ищецът
подписал всички документи без да знае какво подписва. Нямал намерение да сключва
договор за телефон за 1999 лв. и не бил получил телефон Apple Iphone 12, 128GB, Blue.
Сочи, че двете лица са го въвели в заблуждение относно предмета на договора. Освен това
не могъл да разбере свойството и значението на своите действия. Моли за унищожаването
на договора. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК е ангажиран отговор на исковата
молба от „Банка ДСК“ АД. Намира исковата молба за нередовна. По същество оспорва
исковете като неоснователни и недоказани. Сочи, че ищецът е потвърдил договора по реда
на чл. 35, ал. 2 ЗЗД като е погасил дължимите по договора суми. Моли за прекратяване на
производството, евентуално за отхвърляне на претенциите. Претендира разноски.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Относно правната квалификация и съединяването на претенциите:
Когато са предявени искове за недействителност на прехвърлителната сделка,
начинът на съединяването на исковете не зависи от волята на ищеца. Каквато и поредност и
каквото и съотношение да е посочил ищецът, всички искове са предявени в условията на
евентуалност. Основанията за унищожаемост следва да се разгледат в условията на
евентуалност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкия – поради неспазване на
режима на настойничеството и попечителството, през по-леките – поради неспособност да
се разбират или ръководят действията, поради заплашване, поради измама, поради грешка
или поради крайна нужда – виж решение № 2 от 22.04.2020 г. по гр. д. № 1153/2019 г. на IV
г. о. на ВКС, решение № 198/10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г. на IV г. о. на ВКС.
Предявените искове са с правна квалификация чл. 31, ал. 1 ЗЗД и евентуален по чл.
29, ал. 2 ЗЗД. Съдът следва да разгледа първо претенцията съобразно по-тежкия порок
/поради неспособност да се разбират или ръководят действията/, а и такава е волята на
ищеца съобразно твърденията в исковата молба.
С определение от 21.09.2022 г. съдът е отделил като безспорни и признати между
страните следните обстоятелства: че между страните с сключен договор за стоков кредит №
614624 от 03.02.2021 г., ОУ и приложения към него, както и, че ищецът е подписал
договора, ОУ и приложенията към него, както и фактура № 2428 от 03.02.2021 г.
От заключението по съдебно-психиатричната експертиза, изготвена от вещото лице
М. К., се установява, че към периода на сключване на сделката при ищеца е била налице
психоорганична симптоматика с умерено /към тежко по отношение на репродуктивната
памет/ нарушени когнитивни функции и структурни мисловни разстройства с тежко
нарушени абстрактно-аналитични възможности. Според вещото лице тази симптоматика не
достига до степен на дементен синдром, но може да се прецени диагностично като умерено
изразен психоорганичен синдром. Психоорганичната симптоматика при ищеца била довела
до дезадаптивно поведение със снижени оценъчни и критични възможности, крайно
недооценъчно, необмислено и лесно манипулируемо поведение, т. е. годността му да
разбира и ръководи действията си към момента на сключване на сделката са били
ограничени. Според вещото лице може да се предположи, имайки предвид степента на
когнитивния дефицит и тежко снижените абстрактно-аналитични възможности, че ищецът
не би могъл да възприеме и осмисли значението на сложни юридически текстове. Вещото
лице сочи, че наличието на сериозна стресова ситуация и външен натиск биха нарушили
годността на ищеца да ръководи действията си, но не и да разбира тяхното свойство и
значение.
При изслушването на заключението по СПЕ в о. с. з. на 12.12.2022 г. вещото лице
конкретизира, че към момента на процесната сделка действията на ищеца да разбира и
2
ръководи постъпките си са били крайно ограничени, като ищецът е бил в крайна степен
улеснен от неговото поведение, което е безкрайно недооценъчно, некритично и лесно
манипулативно. Психоорганичният синдром нарушава мисленето, паметта, интелекта,
мисловните разстройства на ищеца са доста нарушени, абстрактно-аналитичните му
възможности са тежко нарушени.
Свидетелят Ваня Ганкова твърди, че през 2007 г., когато е срещнала В. И. след дълго
отсъствие от страната дори не е могла да го познае, тъй като е бил много променен, като
посочва, че ментално е бил загинал, почти не е могъл да говори. Ищецът й разказал на
04.02.2021 г. какво се е случило на 03.02.2021 г. – докато ищецът си пиел кафето в кв.
„Илинден“, спряла кола с двама младежи, единият слязъл и започнал да го моли да му
услужи с личната си карта, защото загубил своята, а му трябвало спешно да си купи
телефон, като накрая ищецът тръгнал с тях към МОЛ „София“, където купил процесния
телефон. Свидетелката и ищецът отишли заедно в магазина, откъдето е купен телефонът, но
служителят, който продал телефона, не бил на смяна, друг служител от магазина разказал,
че този служител, който му е продал телефона, е правил и други измами. Според
показанията на свидетеля в деня, в който са накрали ищеца да закупи телефона, едното
момче, което го е карало да му услужи с личната си карта, е отишло при служителя да
правят пазарлъка, а другото момче, което е било шофьорът, го е дръпнал настрани, за да не
чуе и разбере какво става. След това извикали ищеца да подпише договора и той го
подписал. Свидетелят Ганкова сочи, че ищецът й се обадил на същия ден на процесната
случка, като той подозирал какво се е случило, просто искал да направи услуга – л. 96.
Съдът цени показанията на свидетеля по реда на чл. 172 ГПК, но кредитира същите като
логични и последователни.
Прието е по делото извлечение за движението по договор за кредит – л. 68, което не е
оспорено от ищеца. От извлечението се установява, че сумата по договор за стоков кредит №
614624 от 03.02.2021 г. е изцяло предсрочна погасена на 16.06.2022 г.
По иска по чл. 31, ал. 1 ЗЗД:
По иска по чл. 31, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че макар В. А. И. да е бил
формално дееспособен при сключването на договора за стоков кредит № 614624 от
03.02.2021 г., то той не е съзнавал последиците от изразеното съгласие, тъй като не е могъл
да разбира и да ръководи действията си.
Договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в
състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си, е унищожаем
на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД – ТР № 5 от 30.05.2022 г. по т. д. № 5/2020 г. на ОСГТК на
ВКС.
При преценката дали дееспособно лице, сключило договора е могло при сключването
му да разбира или да ръководи действията си, съдът следва да съобрази освен медицинските,
още и житейските и юридическите критерии, разглеждайки заключенията на приетата
медицинска експертиза заедно с всички други ангажирани по делото доказателства,
3
съотносими към състоянието на лицето за релевантния момент – виж решение № 144 от
14.12.2018 г. по гр. д. № 5100/2017 г. на III г. о. на ВКС, решение № 698 от 12.01.2011 г. по
гр.д. № 14/2010 г. на III г. о. на ВКС.
Ако страната има психична болест, алкохолна, наркотична или друга зависимост,
това не е достатъчно за унищожаване на сделката – трябва по несъмнен начин да бъде
установено състоянието на страната в онзи минал момент, когато е сключена сделката.
Способността да се разбират или ръководят действията има своите степени. Човек може да
разбира и да ръководи действията си, дори съзнанието му да е помрачено от преумора,
пренапрежение, различни емоционални състояния, повлияност от различни упойващи
вещества, невроза, нетежко психично разстройство или дори известно слабоумие. Ако
способността да се разбират или ръководят действията не отсъства, а само е ограничена,
преценява се сложността на договора и неговите правни последици. Ограничената
способност да се разбират или ръководят действията може да улесни извършването на
измама или изпадането в грешка, но в този случай измамата, съответно грешката ще са
основание за унищожението.
Настоящият съдебен състав приема, че единствено трайната неспособност да се
разбират или да се ръководят действията обуславя унищожаемост по реда на чл. 31, ал. 1
ЗЗД, в който смисъл и ТР № 5 от 30.05.2022 г. по т. д. № 5/2020 г. на ОСГТК на ВКС. В
случая от кредитираната СПЕ се установява, че към датата на сключване на сделката у
ищеца няма основание за обсъждане на умствена недоразвитост, не е достигнат дементен
синдром, т. е. годността да разбира и да ръководи действията си към момента на сключване
на сделката са били ограничени, но не е била налице пълна неспособност да разбира и да
ръководи действията си. Заключението на вещото лице кореспондира и с останалите
доказателства по делото. Свидетелят Ганкова сочи, че ищецът й се обадил още същия ден на
03.02.2021 г., искал да разкаже за случилото, като подозирал какво се случило. Според
свидетеля В. И. искал просто да направи услуга. От обясненията на В. И. в ДП /които в тази
им част могат да се ползват от настоящия съд по реда на чл. 175 ГПК като извънсъдебно
признание на неизгоден факт – когато страната е направила писмени изявления пред орган
на досъдебното производство за факти, касаещи правоотношенията с насрещната страна
по гражданскоправния спор, тези извънсъдебни признания за неизгодни за страната факти
съставляват доказателство, което следва да бъде ценено от гражданския съд виж решение №
108 от 25.06.2020 г. по гр. д. № 1538/2019 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 28 от 28.01.1999
г. по гр. д. № 3114/1997 г. на IV г. о. на ВКС / се установява, че единият от двамата мъже му
обещал 100 лв. за услугата да ползва личната му карта, за да купи телефон, тогава ищецът се
съгласил да му услужи, като след сключването на договора мъжът му дал 100 лв. – виж л.
23-24 от пр. пр. № 10774/2021 г. на СРП.
Обсъждайки съвкупния доказателствен материал, съдът намира, че ищецът не
установява при условията на пълно и главно доказване наличието на трайна неспособност да
разбира или да ръководи действията си. Обстоятелството дали ограничената му годност да
разбира и ръководи действията си е улеснена от обещанията от двамата неизвестни мъже е
4
относимо към фактическия състав на иска за унищожаване поради измама. Ищецът при
липса на слабоумие или душевна болест доброволно се е съгласил срещу парично
възнаграждение да услужи с личната си карта и да подпише документи, като веднага след
това се е обадил да разкаже на свидетеля Ганкова какво е станало, подозирайки за случилото
се. Искът по чл. 31, ал. 1 ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Поради сбъдването на вътрешнопроцесуалното условие следва да се разгледа и
предявеният евентуален иск по чл. 29, ал. 2 ЗЗД:
Фактическият състав на измамата, като основание за унищожаване на
гражданскоправните сделки, включва следните елементи: 1./ да е сключена сделка; 2./
едната /измамената/ страна по сделката да е била в заблуждение; 3./ заблуждението да е
предизвикано умишлено от трето за сделката лице, като другата страна по сделката трябва
да е знаела или да не е могла да не знае за това; и 4./ сделката да е сключена поради
заблуждението.
Страната по сделката може да е въведена в заблуждение относно съществените
елементи на сделката или относно последиците на сделката. Въвеждането в заблуждение се
изразява в умишленото предизвикване, създаване и/или поддържане у измамената страна на
невярна представа относно определени обстоятелства. Тези обстоятелства, които другата
страна или третото лице умишлено е изопачило, понякога могат да са елементи от
фактическия състав на сделката, поради което въвеждането в заблуждение може да е
относно нейното съдържание, респ. - относно вида и характера й. Мотивите за сключването
на сделката, когато са плод на умишлено създадената невярна представа у измамената
страна относно правните последици на сделката чрез изопачаването им от другата страна
или от третото лице, са от съществено значение за измамата, тъй като именно тези мотиви са
израз на опорочената воля на измамената страна, която ако не би била въведена в такова
заблуждение, не би сключила сделката – виж решение № 193 от 30.07.2013 г. по гр. д. №
1025/2012 г. на IV г. о. на ВКС. Сключената сделка е опорочена от измама, когато умишлено
създадената у измамената страна невярна представа се отнася до предмета на сделката,
съдържанието на насрещните права и задължения, както и до правните последици на
сделката – виж решение № 198/10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г. на IV г. о. на ВКС .
Възможността да се създадат неверни представи у едно лице е в зависимост от
интелектуалните, психическите и емоционални характеристики на личността му. Така
въвеждането в заблуждение на личност с висок интелектуален капацитет, емоционално
уравновесена и с богат житейски опит и познания далеч не е равносилно на това при
личност с интелектуални възможности в нисък диапазон, с дисхармонична личностова
структура и психична незрялост. Специфичните психически и емоционални характеристики
на лицето често способстват и улесняват изграждането на неверни представи относно
предмета и последиците на сделката, поради което при преценката налице ли е
фактическият състав на чл. 29 ЗЗД следва да бъдат съобразени всички доказателства
относно личността на страната – виж решение № 100 от 08.05.2018 г. по гр. д. № 1737/2017
5
г. на IV г. о. на ВКС.
Не се спори между страните относно сключването на договора за стоков кредит №
614624 от 03.02.2021 г.
От приетите писмени документи, показанията на свидетеля Ваня Ганкова и СПЕ се
установява и, че ищецът е бил в заблуждение, предизвикано умишлено от трети лица. При
преценката за наличието на заблуждение съдът, на първо място, съобрази ограничената
годност на ищеца да разбира и да ръководи действията си към момента на сключване на
сделката. Вещото лице сочи, че психоорганичната симптоматика при ищеца била довела до
дезадаптивно поведение със снижени оценъчни и критични възможности, крайно
недооценъчно, необмислено и лесно манипулируемо поведение. Именно тези психически
характеристики на ищеца са способствали по-лесното му въвеждане в заблуждение.
Установява се, също така, че две непознати лица са поискали ищецът да им услужи с
личната си карта, за да закупят мобилен телефон, като са го въвели в заблуждение относно
вида на сделката /договор за покупко-продажба на стока без да споменават, че закупуването
на телефона е свързано със сключването на договор за кредит/, респ. относно правните
последици на сделката, а именно заблудили са го, че последиците от неговите действия ще
доведат до закупуване на мобилно устройство, но не са споменали обвързването по
договорно правоотношение за ищеца като кредитополучател и следващите от договора за
кредит права и задължения. Несъмнено процесната сделка – договорът за кредит, е сключен
поради създадената невярна представа за сделката и нейните последици.
За установяването на фактическия състав на претенцията е необходимо по делото да
се установи и, че другата страна по сделката трябва да е знаела или да не е могла да не знае
за създадената невярна представа.
Знанието за създадената невярна представа като елемент от фактическия състав на
вземането има субективен характер, поради което ищецът много рядко разполага с преки
доказателства за това обстоятелство. Оттук доказването може да бъде осъществено чрез
косвени доказателства, установяващи странични обстоятелства, които, преценени в
съвкупност, да създават сигурно убеждение у съда относно съществуването или
несъществуването на твърдения факт /виж решение № 139 от 06.08.2018 г. по гр. д. №
2508/2017 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 189 от 17.01.2018 г. по т. д. № 2646/2016 г. на II
т. о. на ВКС и др./. Косвените доказателства дават указания за основния факт само косвено,
установяват странични обстоятелства, непосредствено свързани с основния факт, отделното
косвено доказателство не е от естество само да установи основния факт пряко. За да може да
се изгради единен и безпротиворечив извод за проведено пълно доказване, е необходимо
преди всичко съобразяването на косвените доказателства в тяхната съвкупност. Освен че
трябва да са установени по безспорен начин, те следва да се намират в такава връзка едно с
друго, че да доказват без съмнение главния факт.
Няма спор по делото, че сделката от името на ответника е сключена от служител на
„ВМ Дистрибюшън“ ЕООД. Отделено е като безспорно по делото, че „ВМ Дистрибюшън“
6
ЕООД е било редовно упълномощено да представлява ответника при сключването на
процесния договор. Доколкото „ВМ Дистрибюшън“ ЕООД е действало от името на
ответника, то следва по делото да се установи, че представителят „ВМ Дистрибюшън“
ЕООД /респ. неговият служител/ трябва да е знаел или да не е могъл да не знае за
създадената невярна представа.
Съдът направи съвкупна преценка на доказателствата по делото. Свидетелят Ганкова
твърди, че друго момче от магазина, което било на смяна, разказало, че този служител,
който му е продал телефона, е правил и други измами. Взе се предвид и обстоятелството, че
на процесната дата 03.02.2021 г. освен процесния договор за кредит са сключени още два
договора за стоков кредит чрез „ВМ Дистрибюшън“ ЕООД, конкретно чрез същия служител
– Пламен Василев Вълчев, а именно – договор за стоков кредит № 614612 за мобилен
телефон MACBOOK PRO на цена 2699 лв. и договор за стоков кредит с „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД за мобилен телефон и аксесоари – л. 76-109 от пр. пр. №
10774/2021 г. на СРП. Не без значение са и обстоятелствата, че въпросният служител е
преценил, че ищецът отговаря на условията за сключване на три договора за стоков кредит
при положение, че ищецът е с незначителен месечен доход – 430 лв. от пенсия при
декларирани месечни разходи в размер на 100 лв. – виж декларация за гражданско и
имуществено състояние на л. 14, както и, че двете лица въвели в заблуждение ищеца са го
завели именно в процесния офис на „ВМ Дистрибюшън“ ЕООД. От всички посочени
доказателства съдът намира, че служителят на „ВМ Дистрибюшън“ ЕООД Пламен Вълчев
няма как да не е знаел за създадената невярна представа.
Доколкото са налице всичко елементи от фактическия състав на претенцията, следва
да се разгледа възражението по чл. 35, ал. 2 ЗЗД:
В срока по чл. 131 ГПК с отговора на исковата молба ответникът е навел изрично
възражение, че договорът е потвърден с факта на изплащане на дължимата сума по
него – л. 47 от делото. Представени са доказателства за предсрочното погасяване на
договора за кредит на 16.06.2022 г. от Илона А.а. Представеното извлечение от движението
по кредита не е оспорено. Напротив, в с. з. на 07.11.2022 г. процесуалният представител на
ищеца изрично е заявил, че не възразява представеното доказателство в първото съдебно
заседание на 07.11.2022 г. да се приеме – л. 70гръб. Няма спор по делото и, че Илона А.а е
племенница на ищеца и, че е изпълнила задължението по кредита вместо него по реда на чл.
73, ал. 1 ЗЗД. Действително дори да се приеме, че погасяването от трето лице по реда на чл.
73, ал. 1 ЗЗД, не представлява лично изпълнение по смисъла на чл. 35, ал. 2 ЗЗД, то това е
без значение за изхода на спора.
От извлечението по договора се установява, че по договора преди това са били
налице доброволни частични плащания – на 05.04.2021 г. – 119.80 лв., на 07.05.2021 г. –
239.22 лв., на 06.07.2021 г. – 172.97 лв. Няма данни тези плащания да изхождат от трето
лице. Подобно обстоятелство нито се твърди, нито се доказва. Напротив, по делото още с
уточнителна молба с вх. № от 14.03.2022 г. ищецът е посочил изрично, че той В. А.
Ангелов е плащал суми по договора, но не разполага с писмени доказателства за това –
7
виж л. 21, абзац 3.
Съгласно чл. 35, ал. 2 ЗЗД договорът се потвърждава и когато страната, която има
право да иска унищожението му, го изпълни доброволно изцяло или частично, като знае
основанието за унищожаемостта му.
Унищожаемостта е по-лек порок на договора, затова той може да бъде саниран
изрично – чрез потвърждаването му от страната, в чийто интерес законът я допуска, както и
чрез конклудентни действия – доброволно изпълнение на договора от засегнатия и
бездействието му в давностния срок.
За разлика от нищожните сделки, унищожаемите такива могат да бъдат санирани,
като от момента на санирането им, унищожаването им е невъзможно. Именно с оглед това
законодателят е предвидил плащането по сключената сделка – частично или изцяло при
знание на порока, водещ до унищожаемост, да води на потвърждаване на сделката. В случая
са налице предпоставките на чл. 35, ал. 2 ЗЗД. Установява се по делото, а и се признава в
уточнителна молба изрично, че ищецът е извършвал частични погасявания по договора за
кредит в периода 05.04.2021 г. – 06.07.2021 г. Към датата на частичните плащания ищецът е
знаел основанието за унищожаемостта – измамата е била открита още на следващия ден
04.02.2021 г., когато ищецът и свидетелят Ганкова отишли в офиса на „ВМ Дистрибюшън“
ЕООД. Най-късната дата, на която В. И. е научил за измамата, е датата на подаване на
заявление до СРП – 05.02.2021 г., в която е описана процесната случка и, която е
послужила за образуване на пр. пр. № 10774/2021 г. на СРП – л. 5 от пр. пр. По делото се
установява с категоричност и, че липсва трайна невъзможност у ищеца да разбира и да
ръководи действията си, т. е. същият в качеството си на дееспособно лице при липса на
слабоумие или душевна болест е извършил потвърждаване на оспорената сделка по чл. 35,
ал. 2 ЗЗД. С конклудентното действие – доброволно изпълнение по унищожаемата сделка
ищецът е потвърдил същата, поради което и насетне същата е санирана и не подлежи на
унищожаване.
Всичко гореизложено по иска по чл. 29, ал. 2 ЗЗД, важи изцяло и относно иска по
чл. 31 ЗЗД, ако съдът бе приел, че е установен фактическият му състав.
Оттук и евентуалната претенция следва да бъде отхвърлена, потестативното право да
унищожи договора на ищеца е отпаднало на основание чл. 35, ал. 2 ЗЗД с извършените
частични погасявания по договора за кредит. Искът е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По отношение на разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на ответната страна. На ответника ще се
присъди сумата от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в
минимален размер.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
8
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. А. И., ЕГН **********, с адрес за призоваване - гр.
София, ул. „Акад. Никола Обрешков“ № 2, вх. Б, ет. 1, оф. 2, против „Банка ДСК“ АД, ЕИК
*********, с адрес гр. София, ул. „Московска“ № 19, искове, както следва: главен иск за
унищожаване на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД на договор за стоков кредит № 614624 от
03.02.2021 г. – сключен от В. А. И. при невъзможност да разбира свойството и значението
на постъпките си и евентуалния иск основание чл. 29, ал. 2 вр. с ал. 1 ЗЗД за унищожаване на
договор за стоков кредит № 614624 от 03.02.2021 г. като сключен при измама, изхождаща от
трети лица, които въвели в заблуждение В. А. И..
ОСЪЖДА В. А. И., ЕГН **********, с адрес за призоваване - гр. София, ул. „Акад.
Никола Обрешков“ № 2, вх. Б, ет. 1, оф. 2, да заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, с
адрес гр. София, ул. „Московска“ № 19, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 100 лв. –
разноски по настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9