№ 28
гр. Каварна, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на шестнадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Веселина М. Узунова Панчева
при участието на секретаря Елена Б. Шопова
като разгледа докладваното от Веселина М. Узунова Панчева
Административно наказателно дело № 20233240200003 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на П. А. Б. с ЕГН ********** от гр.Каварна, ул.“***“, №40, вх.А, ет.4,
ап.8, срещу Наказателно постановление №28 19.03.2021г. на Директора на
Регионална здравна инспекция Добрич, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 300,00 (триста) лева, за
нарушение на чл.63, ал.4 от Закона за здравето, обн.ДВ бр. 70/2004г., изм.ДВ,
бр.21/2021г. и т.7 от Заповед №РД-01-675/25.11.2020г. на Министъра на
здравеопазването.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление,
като неправилно и незаконосъобразно. Сочат се допуснати нарушения в хода
на административното производство довели до ограничаване правото на
защита. Твърди се формално изпълнение задълженията от административно
наказващия орган при налагане на наказанието, както и неправилно
приложение на закона. Моли се за приложение разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН, поради наличие на предвидените от закона предпоставки.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се
явява, представлява се от упълномощен адв.Ем.Т. – АК Бургас, който
поддържа жалбата и моли наказателното постановление, като
незаконосъобразно да бъде отменено.
Административно наказващия орган – Директора на Регионална
здравна инспекция гр.Добрич, представляван в процеса от гл.юрк.Д.В.,
оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди наказателното
1
постановление.
Контролиращата страна – Районна прокуратура Добрич, ТО Каварна,
редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок
за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от отбелязването в НП, че същото
е връчено на жалбоподателя на 16.02.2022 г., а жалбата е депозирана на
27.02.2022 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено
следното:
На 29.12.2020 г. при извършване на насочена проверка във връзка със
спазване на Заповед № РД-01-675/25.11.2020 г. на Министъра на
здравеопазването, свидетелите И. П. М.-В. и С. Т. Б. установили, че лицето П.
А. Б., работещ в търговски център „Каварна сити център”, във фирма”П. Б.”
ООД не носи защитна маска или друго защитно средство, покриващо носа и
устата в закрито обществено място. Нарушението било установено в общите
закрити части на търговския център. За констатираното нарушение на
задължителните противоепидемични мерки на нарушителя бил съставен и
връчен АУАН № Ф 552/2020 г. за извършено нарушение разпоредбата на
чл.63, ал. 4, вр. с т. 7 Заповед № РД-01-675/25.11.2020 г. на министъра на
здравеопазването. Актът бил предявен на жалбоподателя, който се запознал с
неговото съдържане, вписал възраженията си, подписал го и получила препис
от него. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН допълнителни писмени възражения не
били депозирани.
Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта,
счел фактическите констатации за безспорно установени, поради което и
издал атакуваното НП, с което за нарушение на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ и т. 7 от
Заповед № РД-01-675/35.11.2020 г. на министъра на здравеопазването и на
основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ на жалбоподателя било наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 300 лева.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени
Заповед № РД-01-675/25.11.2020 г. на МЗ (публикувана и налична на сайта на
МЗ общодостъпен за всички) така и гласни – показанията на свидетелите И.
М.-В. и С. Т. Б., които са непротиворечиви, взаимно допълващи и се
кредитират от съда изцяло.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна
2
страна, поради което и е приета от съда за разглеждане по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган
Директора на Регионална здравна инспекция - Добрич, съгласно
правомощията му отразени в чл.209а., ал. 4 от ЗЗ.
АУАН е съставен от И. П. М.-В, инспектор отдел ДЗК.
По делото не се спори, а и видно от разпита на св. С. Т. Б., инспектор
отдел „ДЗК“, Дирекция „Обществено здраве“ при РЗИ Добрич се установява,
че при извършената съвместна проверка с представители на РУ Каварна, във
връзка със спазване на противоепидемичните мерки срещу „Ковид-19“,
регламентирани и в заповед на министъра на здравеопазването, а именно
носене на защитни маски за лице или друго средство за защита в закрити
обществени места, е установено, че жалбоподателя не е спазвал сочените
разпоредби, не е имал маска на лицето. В същото помещение – коридор е
имало още двама души, също без маски.
Административно наказателното производство е образувано и
протекло в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
При проверка на атакуваното НП и АУАН въз основа, на който същото
е издадено, съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и
детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и
на обстоятелствата при които е извършено. Отразени са всички данни
относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на
административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН,
а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушението по този пункт от НП, на обстоятелствата, при които
е извършено.
Ясно и недвусмислено в АУАН и НП е посочено в какво се състои
административно наказателното обвинение, а именно, че въззивника П. А. Б.,
в търговски център „Каварна Сити център“, работещ във фирма „П. Б.“ ООД
не носи защитна маска или друго защитно средство, покриващо носа и устата
в закрито обществено място, с което е нарушило задължителните
противоепидемични мерки, въведени със заповед на министъра, като в АУАН
и НП е цитирана и съответната заповед в това число конкретната точка от
нея.
Съгласно чл. 209а., ал. 1 от ЗЗ за каквото нарушение е ангажирана
отговорността на въззивника Атанас Б., който нарушил или не изпълнил
въведени от Министъра на здравеопазването или от Директор на регионална
здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а,
ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с
глоба от 300. 00 до 1000. 00 лв., а при повторно нарушение – от 1000. 00 до
2000. 00 лв.
Видно от нормата тя съдържа в себе си както правило за поведение,
така и санкция за неизпълнение на това правило.
3
Според правилото на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ при обявена извънредна
епидемична обстановка по ал. 1 Министърът на здравеопазването въвежда със
заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния
държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна
област. Такава е цитираната в мотивите на НП министерска заповед № РД-01-
675/25.11.2020 г., в която е посочено, че се издава на основание чл. 63 от ЗЗ.
Изрично в посочената заповед в т. 7. В случая събраните по делото гласни
доказателства непротиворечиво сочат за извършено от въззивника
нарушение, който не е спазил предписанието на т. 7 от цитираната по-горе
заповед на МЗ и в затвореното търговско помещение е бил без поставена
предпазна маска на лицето. Този факт се установява по категоричен начин от
показанията на св. В. и Б. и не се опровергава по никакъв начин.
Що се касае до изложеното в жалбата становище за маловажност на
нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, то не се споделя от съда с оглед
кръга на обществените отношения които охранява Закона за здравето и по-
конкретно посочените разпоредби по време на обявената извънредна
противоепидемична обстановка, имаща за цел неразпространение на заразата
и опазване живота и здравето на гражданите. В тази връзка съдът напълно
споделя изложения в тази насока извод на административно наказващия
орган.
Правилно е било преценено, че с оглед характера на нарушението в
настоящия случай нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена.
Описаното в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление нарушение крие сериозен риск за останалите
граждани, свързана с разпространение на пагубен за човечеството вирус и
обявената глобална пандемия. Нарушението не се отличава с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с други административни нарушения от
същия вид, поради което и същото не може да бъде квалифицирано като
"маловажен случай" по смисъла вложен в разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
В горната насока е налице и константна практика на АС Варна –
Решение № 189/16.02.2021 г. по КНАХД № 2685/2020 г.; Решение №
476/15.04.2021 г. по КНАХД № 266/2021 г.; Решение № 636 от 13.05.2021 г.
по КНАХД № 651/2021 г.; Решение № 475/15.04.2021 г. по КНАХД №
601/2021 г.; Решение № 1/04.01.2022 г. по КНАХД № 1131/2021 г.; Решение
№ 69/27.01.2022 г. по КНАХД № 2456/2021 г. и др. Нещо повече според
разбирането на настоящия съд приложението на чл. 28 от ЗАНН за точно това
нарушение, свързано с нарушаване на противоепидемични мерки въведените
в условия на глобална пандемия, би породило единствено и само чувство за
безнаказаност и би стимулирало извършването на подобни нарушения.
В контекста на изложеното по-горе съдът счете, че въззивника П. Б. е
извършил нарушението, за което е санкциониран с процесното НП и това е
доказано по безспорен и категоричен начин. АНО е дал правилна
4
квалификация на извършеното нарушение и е наложил на въззивника
следващото се за него наказание, което определил в предвидения за това
деяние минимум от 300 /триста/ лева. Последното изключва обсъждане на
въпроса за изменение на наказанието, съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 5
ЗАНН, която не допуска определяне на наказанието под предвидения
минимален размер.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че обжалваното НП
се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр.
чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК на РЗИ
Добрич следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер
определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата
разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела
по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение в размер от 80 до 150 лева.
Според разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК размерът на
юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. Производството по
настоящото дело е протекло в едно съдебно заседание, в което юрисконсултът
е участвал лично, поради което съдът счита, че следва да присъди
възнаграждение в размер на 120 лева.
Воден от изложените фактически констатации и правни изводи, на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №28/19.03.2021 г. на
Директора на Регионална здравна инспекция Добрич, с което на П. А. Б. с
ЕГН ********** от гр.Каварна, ул.“***“, №40, вх.А, ет.4, ап.8 е наложена
имуществена санкция глоба в размер на 300(триста) лева, за нарушение по
чл. чл.63, ал.4 от Закона за здравето, обн.ДВ бр. 70/2004г., изм.ДВ,
бр.21/2021г. и т.7 от Заповед №РД-01-675/25.11.2020г. на Министъра на
здравеопазването.
ОСЪЖДА П. А. Б. с ЕГН ********** от гр.Каварна, ул.“***“, №40,
вх.А, ет.4, ап.8, да заплати сумата от 120 (сто и двадесет) лева на Регионална
здравна инспекция Добрич, представляващо юрисконсултско
възнаграждение на юрисконсулт.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд гр.Добрич по реда на глава дванадесета от Административно-
процесуалния кодекс в 14(четиринадесет) дневен срок от получаване на
5
съобщението,че решението с мотивите е изготвено.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
6