Р Е Ш
Е Н И Е
№118
Гр.Видин
.......12..........декември 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският окръжен съд гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател : Д. М.
Членове :1.С.С.
2.Г.Й.
при секретаря В.К. ..........................................................
и с участието на прокурора.....................................................................
изслуша докладваното от съдията Й. гр. дело № 442 по описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по
реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.
С решение №372/19.07.2019
година,постановено по гражданско дело №
862/2018 година по описа на Районен съд-Видин е осъден Е.М.Й. *** да заплати на М.Е.М. *** сумата в
размер на 2704,04 /две хиляди седемстотин и четири лева и четири ст./ лева,
представляваща стойността на извършените подобрения в жилище, находящо се в гр.
В…, ул. „С…*' №., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба -16.04.2018г. до окончателното изплащане, като искът в
останалата част до предявения размер от 18560,00 лева е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Осъден е Е.М.Й.
*** да заплати на П.В.З. *** сумата в размер на 2704,04 /две хиляди седемстотин
и четири лева и четири ст./ лева, представляваща стойността на извършените
подобрения в жилище, находящо се в гр. В…, ул. „С…, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба -16.04.2018г. до окончателното
изплащане, като искът в останалата част до предявения размер от 18560,00 лева е
отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Осъдена е Д.М.Д.
– Й… с ЕГН ********** от гр. В… да заплати на М.Е.М. *** сумата в размер на
2704,04 /две хиляди седемстотин и четири лева и четири ст./ лева,
представляваща стойността на извършените подобрения в жилище, находящо се в гр.
В…, ул. „С…" №…, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба - 16.04.2018г. до окончателното изплащане, като искът в
останалата част до предявения размер от 18560,00 лева е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Осъдена е Д.М.Д.
– Й… с ЕГН ********** от гр. В… да заплати на П.В.З. *** сумата в размер на
2704,04 /две хиляди седемстотин и четири лева и четири ст./ лева,
представляваща стойността на извършените подобрения в жилище, находящо се в гр.
В…, ул. „С…“ №…, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 16.04.2018г. до
окончателното изплащане, като искът в останалата част до предявения размер от
18560,00 лева е отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Осъден е Е.М.Й.
*** да заплати на М.Е.М. *** сумата в размер на 362,07 /триста шестдесет и два
лева и седем ст./ лева - разноски по производството.
Осъден е Е.М.Й.
*** да заплати на П.В.З. *** сумата в размер на 362,07 /триста шестдесет и два
лева и седем ст./ лева - разноски по производството.
Осъдена е Д.М.Д.
– Й… с ЕГН ********** от гр. В… да заплати на М.Е.М. *** сумата в размер на
362,07 /триста шестдесет и два лева и седем ст./ лева - разноски по
производството.
Осъдена е Д.М.Д.
– Й… с ЕГН ********** от гр. В.. да заплати на П.В.З. *** сумата в размер на
362,07 /триста шестдесет и два лева и седем ст./ лева — разноски по
производството.
Осъдена е М.Е.М.
*** да заплати на Е.М.Й. *** сумата в размер на 130,38 /сто и тридесет лева и
тридесет и осем ст./ лева - разноски по производството.
Осъдена е М.Е.М.
*** да заплати на Д.М.Д. – Й… с ЕГН ********** от гр. В. сумата в размер на
130,38 /сто и тридесет лева и тридесет и осем ст./ лева - разноски по
производството.
Осъден е П.В.З.
*** да заплати на Е.М.Й. *** сумата в размер на 130,38 /сто и тридесет лева и
тридесет и осем ст./ лева - разноски по производството.
Осъден е П.В.З.
*** да заплати на Д.М.Д. – Й… с ЕГН ********** от гр. В.. сумата в размер на
130,38 /сто и тридесет лева и тридесет и осем ст./ лева - разноски по
производството.
Така постановеното от
първоинстанционния съд решение е обжалвано от Е.М.Й. ЕГН ********** и Д.М.Д.-Й…
ЕГН **********,*** , действащи чрез адвокат В….-АК-В… с адрес за кореспонденциятрад
В…. ул"К… №…-партер-ответници по гражданско дело № 862/2018 година по
описа на ВРС.
Поддържа се ,че процесното решение е незаконосъобразно и неправилно и постановено в
нарушение на материалният закон,като се иска да бъде отменено изцяло и да се присъдят направените по делото разноски за двете
инстанции.
Твърди се ,че предявеният иск е недопустим поради
отсъствието на правен интерес от търсената защита.Ищците не били собственици на
процесният имот,за който претендират подобрения по реда на чл.74 ал.2 ЗС. Въззивниците
именно били собственици на имота,който
факт не се оспорвал никъде и в исковата
молба.
Решението било постановено постановено без да има нито
едно писменно доказателство ,доказващо вида и стойността на направените
подобрения от ищците .Основанието за постановяване на процесното решение били
косвени доказателства,а именно само и единствено свидетелски показания от
лица-семейни приятели на ищците,които имали интерес .Липсвали фактури или
платежни документи за закупените материали с дата и период ,в които според
ищеца били извършени описаните дейности .
Съществувало драстично разминаване между петитум и
обстоятелствена част на исковата молба.В исковата претенция липсвало и
основанието, което било довело до формирането на главницата,посочена в исковата
молба и в контекста на горното следвало да бъде описано конкретно от ищеца
по всяка фактура ,респективно кое било довело според ищеца до осъществяване на
фактическият състав на чл.74 ал.2 ЗС .Следвало да се посочи и причината за направените подобрения ,за които не било давано никакво
съгласие от въззивниците .
Поддържа се ,че по делото не били представени никакви писмени
доказателства за извършените и претендирани подобрения,като фактури с дата и период за закупени материали
от ищците за извършените според тях строителни подобрения ,както и сумите по
всяка от тях ,формиращи общата цена на иска , както и основанието за това. Бил
представен сгрешен договор за услуга с предмет ремонт на жилище в ж.к"С…",който
не следвало да бъде въобще кредитиран и коментиран от съда при постановяване на крайният съдебен акт
в процеса.Липсвала и оферта от лицензирано лице-строител за извършените
подобрения,респективно за качеството и количеството на извършените дейности не
се доказвало по никакъв начин от ищците .
По отношение основателността на иска се поддържа ,че същият е неоснователен и недоказан поради
очевидно противоречие с Тълкувателно решение № 85 от 2.ХII.1968 г., ОСГК на ВС ,според което държателят на
недвижим имот, който е извършил подобрения в него не може да се ползва от
разпоредбите на чл.71 и 72 ЗС. Неговите отношения със собственика за добивите,
получени от имота, и извършените подобрения се уреждали в съответствие с
договора между тях, а при липса на договор - съобразно правилото на чл. 93 ЗС
за добивите и правилата за водене на чужда работа без пълномощие и
неоснователно обогатяване - за подобренията.Лицето, което е извършило
подобрения в чужд имот, без да е било обвързано с договор , когато не е
владелец и не е държател, не можело да се ползва от разпоредбите на чл. 72 и 74
ЗС. Неговите отношения със собственика за извършените подобрения се уреждали
съобразно правилата за
водене на чужда работа без пълномощие, съответно с
правилата за неоснователното обогатяване, а за добивите от вещта -съобразно чл.
93 ЗС.
Твърди се ,че съгласно чл. 68 ЗС владението било упражняване на фактическа власт върху вещ,
която владелецът държи лично или чрез другиго като своя, а държането било упражняване на фактическа власт върху вещ,
която лицето не държи като своя. Държането не било владение, защото при него
липсвал един от съществените елементи на владението- намерението да се държи
вещта като своя. В главата за владението в Закона за собствеността се съдържали
разпоредби само относно владението. Единствено чл. 68, ал. 2 ЗС говорел за държането, но само с оглед да определи
съдържанието на това понятие и да отграничи владението от него. Във всички
останали текстове в главата за владение се говорело само за владелец, а не за
държател. Следователно, като се изходи от изричните текстове на чл. 71 и 72 ЗС,
които се намират в главата за владението и имат предвид владелеца, не можело да
се приеме, че те уреждат и правоотношенията, които възникват между собственика
на имота и държателя. Нямало основание да се счита, че по пътя на
систематичното тълкуване, аналогията и по силата на чл. 2, ал. 2 ЗЗД би могло
да намерят приложение тези разпоредби по отношение на държателя. На
добросъвестния владелец се признавали правата по чл. 71 и 72 ЗС, защото той
държи имота на основание, годно да го направи собственик и не му било известно, че неговият праводател
не е собственик.В тези случаи ако той се
ползвал от имота или събирал плодове от него и вършел някакви подобрения, това
той правел при извинително заблуждение, че е собственик. С оглед правата по чл.
71 и 72 ЗС законът приравнявал към добросъвестния владелец и владелеца, на
когото владението на имота е предадено въз основа на предварителен договор,
сключен със собственика на
имота.Приравнен към
добросъвестния владелец бил и недобросъвестният владелец с оглед правата по чл.
72 ЗС за подобренията, които той бил направил признанието и
непротивопоставянето на собственика. Щом държателят упражнявал фактическа власт
върху имота не със съзнанието, че върши това за себе си, той не можел да бъде
приравнен с добросъвестния и недобросъвестния владелец с оглед на правата по
чл.71 и 72 ЗС.Неговите отношения във връзка с добивите от имота следвало да се
уредят в съответствие с договорните отношения със собственика, а при липса на
такива в съответствие с правилото на чл. 93 ЗС; във връзка с извършените
подобрения - в съответствие с договора, а при липса на такъв - в съответствие с
правилата за водене на чужда работа без пълномощие и за неоснователното
обогатяване.
Във въвзивната жалба се развиват и подробни доводи
относно недоказаността на исковите претенции.Доказването на подобренията
станало само с косвени доказателства и със свидетели- колеги на ищеца.На
основание 193 ГПК бил оспорен изцяло приложеният
договор за извършени СМР от 20.05. 2017 година поради факта,че извършените
строително-монтажни работи касаели друг обект ,а не имота на въззивниците
.Ищците не представили конкретните
фактури или платежни документи/касови бележки/ с дата и период за закупени
строителни материали от тях досежно извършените според тях строителни дейности
,както и сумите по всяка от тях ,формиращи общата цена на иска /.Ищците не
представили оферти за извършените
подобрения по вид и единични цени,гаранция
за изпълнение,формиращи цената на иска ,както и протокол за състоянието на
недвижимият имот преди датата на започване на твърдяните строителни дейности и
след извършването им,включително и снимков материал,както и да представят
доказателства,че тези действия са извършени от тях.
Вещото лице не успяло да установи с каква сума се е
увеличила стойността на недвижимият имот на въззивниците вследствие на подобренията,което представлявало
самостоятелно основание за отхвърляне на
иска като неоснователен и недоказан.
Въззиваемите
оспорват въззивната жалба в с.з.чрез своя процесуален представител.
Видинският окръжен съд
,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от
фактическа страна следното :
Предявен е иск с правна
квалификация съгласно районния съд по чл.
74, ал. 2 вр. чл. 72, ал. 1 от ЗС от ищците М.Е.М. и П.В.З. за осъждането на
ответниците Е.М.Й. и Д.М.Д. – Й… солидарно да им заплатят сумата от 18 560,00
лв., за извършени в имот, находящ се в гр. В…, ул. „С…" № .., ет. … подобрения от ищците в качеството им на
недобросъвестни владелци, приравнени на добросъвестни такива.
Ищците твърдят, че в началото на фактическото им
съжителството през 2009г. родителите на М.Е.М. им предали владението върху
втория етаж: от двуетажна къща, находяща се в гр. В…., ул. „С…" №.., като
изрично им казали, че този имот е за тях. Ищците владеели имота в продължение
на девет години до 01.04.2018г., когато ответниците ги лишили от владение и ги
отстранили от имота.
Ищците твърдят, че в периода 2014г.-2018г. са
извършили със знанието и съгласието на ответниците следните подобрения в имота:
- ремонт на коридори:
поставяне на гипскартон по стените и гипскартон и вата на таваните, монтиране
на сензорно LED-осветление, поставяне на ламинат, боядисване
с латекс и лепене на тапети, на обща стойност
1760,00 лв., извършени през юни-юли 2014г.
- ремонт на детска стая:
поставяне на гипскартон на стените плюс вата, поставяне на ламинат, лепене на тапети, монтиране на РVC-дограма, на обща стойност: 2150,00 лв.,извършени през
юни-юли 2015г.
- ремонт на хол: поставяне
на гипскартон, поставяне на вата на тавана и три стени, поставяне на ламинат,
боядисване с латекс, монтиране
на РУС-дограма, на обща стойност: 3400,00 лв., извършени през
юни-юли 2015г.
- ремонт на спалня:
застрояване на тераса с поставяне на вътрешна и външна изолация, укрепване на
колони и поставяне на козирка на терасата, шпакловане на стените, лепене на
тапет, поставяне на ламинат, монтиране на осветление, монтиране на РVС-дограма, общо на стойност 5600,00 лв., извършени
през май-юли 2017г.
- ремонт на кухня:
поставяне на гипскартон, поставяне на вата на таван и външна стена, монтиране
на РVС-дограма, шпакловане, боядисване с латекс,
поставяне на тапет,общо на стойност: 2150,00 лв., извършени през май-юли 2017г.
- ремонт на парно отопление:
подмяна на цялата инсталация на сутерена до втория етаж и на самия етаж, тръби,
кранове, кривки, обезвъздушители, монтиране на два нови радиатори, общо на
стойност 3500,00 лв., извършени през май-юли 2017г.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди
ответниците солидарно да заплатят на ищците сумата в размер на 18 560,00
/осемнадесет хиляди петстотин и шестдесет/ лева, представляващи обща стойност
на извършените подобрения в имот, находящ се в гр. В…, ул. „С…" № …, ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба -
16.04.2018г. до окончателното изплащане.
Претендират се направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответниците е депозиран
отговор на исковата молба, в който оспорват исковата претенция като недопустима
и неоснователна.Ответниците поддържат, че ищците нямат правен интерес от
завеждането на иска, тъй като същите не са собственици на процесния
имот.Ответниците твърдят, че не са давали съгласие или разрешение за извършване
на подобрения в имота им. Поддържат, че ищците не са добросъвестни владелци на
процесния недвижим имот. Оспорват твърденията в исковата молба, че са имали
желание да прехвърлят собствеността върху имота на ищците.
Иска се от съда да отхвърли иска като неоснователен и
недоказан.
Претендират се направените разноски.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства,
назначени и изготвени са две съдебно - технически експертизи.
От фактическа страна се установява ,че подобренията,
чиято стойност се претендира, са извършени в периода 2014г. -2018г. от ищците М.Е.М.
и П.В.З. в жилище, собственост на родителите на ищцата - ответниците Е.М.Й. и Д.М.Д.
– Й…, представляващо втори етаж на къща, находяща се на адрес гр. В…, ул. „С…"
№ .
Представен е Договор за извършване на строително
монтажни работи от 10.05.2017г. между М.Е.М., като възложител и Р… В.. Н… като изпълнител, съгласно който
изпълнителят се е задължил да извърши жилищен ремонт в гр. В…, ж.к. „С…",
включващ конкретно посочени в договора строително монтажни работи, в
едномесечен срок. Възложителят се е задължил да заплати сумата от 4800 лева, от
които 2000 лв. до 10.05.2017г. и 2800 лева след приключване на СМР.
Съдът е допуснал и разпитал свидетели по делото за
установяване на твърденията на страните,като в решението си районният съд е
посочил същественото в показанията на всеки един свидетел.Показанията на
свидетелите следва да бъдат кредитирани като последователни и непротиворечиви и
като кореспондиращи на заключенията на назначените вещи лица.
За установяване стойността на извършените строително -
монтажни работи, представляващи подобрения в процесния имот в периода 2014г. -
2018г. по делото са назначени две съдебно - технически експертизи.
От заключението на вещото лице С. П. се установява, че
в жилището е извършено поставяне на гипс - картон по таваните с вата, монтиран
е ламиниран паркет, боядисано е с латекс, лепени са тапети, монтирани са ПВЦ
прозорци с двоен стъклопакет, направена е зидария на терасата на спалнята с
газобетонни блокчета, иззидани са подпорни тухлени колони, направена е козирка
на терасата над плочата, направена е външна топлоизолация, подменена е цялата
инсталация на парното и са монтирани два нови радиатора, които са посочени
подробно по помещения в таблицата в констативната част на заключението. Общата
стойност на извършените строително -монтажни работи възлиза на 11 313,38 лева.
По делото е изготвено допълнително заключение по
назначената съдебно -техническа експертиза от вещото лице С. П., от което се
установява, че в процесното жилище са монтирани 5 бр. интериорни врати, както и
интериорна входна врата за етажа на обща стойност 1 110 лв. Монтирани са и
външни ролетни пластмасови щори на три прозореца - на хол, спалня и детска
стая, на обща стойност 483 лева. По помещения е конкретитизирана стойността на
всяка СМР, като е посочена цената на вложените материали и възнаграждението за
положен труд (без парното) - 8130,95 лв., от които 6582,37 лв. е стойността на
вложените материали, а 1548,58 лв. е стойността на труда.
От заключението по назначената съдебно - техническа
експертиза, изготвено от вещото лице М. И. се установява, че в процесното
жилище има монтирана и работеща ел. инсталация, която по данни на собствениците
е била монтирана преди направения от ищците ремонт. По време на ремонта при
направата на окачения таван от гипскартон са изтеглени нови кабелни връзки за
монтаж на вградени луни — големи и малки, като захранването е от съществуващите
разклонителни кутии или лампени излази на тавана. При огледа е установено, че
част от ключовете и контактите в жилищните помещения липсват. Според
заключението на вещото лице. стойността на липсващите части от ел.инсталацията
и инсталацията за осветление възлиза на 251,86 лв. Стойността на частите от ел.
инсталацията, монтирани по време на ремонта през 2017г. е 292,51 лв.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, Видинският окръжен съд намира следното от правна страна:
Съгласно чл.
269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по
допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е ограничен
от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за
неправилност на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба,
освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата
правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия
и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на
първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна
практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд, постановени по
реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г.
о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение №
385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията
относно правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г.
на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по въпросите относно
валидността и процесуалната допустимост на първоинстанционното решение, а при
проверката относно правилността на същото -само за приложението на императивни
материал но правни норми и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие
деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права,
личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като
по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната
жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за произнасяне от въззивния
съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е
валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано.
Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от
надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна, поради
следните съображения:
Районният съд е приел,че отношенията между ищците и ответниците следва
да се регламентират съгласно разпоредбата на чл. 74, изр. 2, вр. чл. 72 от ЗС,
добросъвестният владелец и владелецът, извършващ подобрения със знанието на собственика,
може да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила
стойността на вещта вследствие на тези подобрения.Районният съд е приел ,че от
свидетелските показания без противоречие се установява, че ищците са допуснати
в процесното жилище от собствениците - родители на ищцата М.Е.М.,че с оглед на близките отношения между тях родителите са
знаели за направата на подобрения в имота им и няма данни да са се противопоставили
на извършването им и че ищците са били допуснати от собствениците в имота и са
упражнявали фактическа власт върху него.С оглед на горното е направен извода
,че извършването от тях на значителни подобрения за собствените им нужди сочи
на намерение за своене и определя качеството им на владелци,поради което ищците
са са приравнени на добросъвестни
владелци, макар да нямат това качество и съгласно нормата на чл. 74, ал. 2 от
ЗС имат право на сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие
на тези подобрения.
Тези изводи на първоинстанционния съд не се споделят
от въззивната инстанция ,тъй като от показанията на свидетелите не може да се
направи извод ,че ищците са проявили намерение да владеят вещта като своя и че установяват своя фактическа власт върху
имота,отблъсквайки владението на ответниците .От доказателствата по делото може
да се направи извод,че ответниците са предоставили на ищците втория етаж от
двуетажна къща,намираща се в гр.В… ,ул.“Р…“№… за безвъзмездно ползване поради
наличието на близки родствени връзки,поради което следва да се приеме ,че
страните са сключили устен договор –заем за послужване ,регламентиран от
разпоредбите на Чл.243 -249 ЗЗД .Показателен в тази насока е и фактът,че след
като ответниците са поканили ищците да напуснат имота поради влошени
междуличностни итношения ищците са освободили имота доброволно и не са защитили
правата си с владелчески искове.Изложеното налага извода, че ищците са били
държатели ,а не владелци на имота, поради което нямат приложение правата
по чл. 72 и чл. 74 ЗС.
Съгласно непротиворечивата практика на ВКС,
обективирана в множество решения по чл. 290 ГПК, обобщена в решение № 108 от
08.07.2015 г. по гр. д. № 415/2015 г. на ВКС, 1 г. о., въведените в исковата
молба твърдения за качеството, в което ищците са извършили подобрения в чуждия имот (владелец,
държател, гестор) или посочения от ищеца вид на предявеното вземане
("увеличена стойност на вещта", "необходими и полезни
разноски", "по-малката от двете суми", "до размера на
обогатяването") не ограничават съда да даде защита според действително
осъщественото правно основание. Посочените от ищците факти съдържат и квалификация на предявения
иск в исковата молба, с която съдът не е обвързан.
В случая по делото е установено, че ищците са извършили процесните подобрения в качеството
си на държател на вещта, поради което отношенията между подобрителя и
собственика следва да се уредят съгласно правилото на чл. 59 ЗЗД (ТР 85/68 г.,
ОСГК на ВС) – собственикът дължи на подобрителя по-малката сума между тази на
обедняването на подобрителя (извършените разходи за подобряване на имота) и
обогатяването на собственика (увеличената стойност на имота в резултат на
подобренията). По делото е доказано извършването на процесните подобрения от
ищците както от показанията на свидетелите ,така и от заключението на двете
технически експертизи и е установена стойността на разходите за подобряване към
извършване на съответните строително-ремонтни работи възлизаща общо на присъдените с решението суми.
Горните правни изводи не променят крайния извод на
районния съд ,който на практика е определил размера на подобренията по реда на
Чл.59 ЗЗД ,като е присъдил дължимите за подобренията суми ,изхождайки не от
правилата за определяне на размера на подобренията в качеството на владелци
/Чл.72-74 Закона за собствеността/ , а
на държатели /по реда на правилата за неоснователно обогатяване/.
Въззивниците са изложили във въззивната жалба подробни
доводи относно това ,че правата между страните следва да се регламентират от
разпоредбите на закона относно държателите ,а не относно владелците .Както се
посочи по-горе ,тези доводи относно приложението на материалния закон са
основателни ,но не променят крайния извод на районния съд ,който на практика е
приложил разпоредбите относно държателите .
При това положение, на ищците следва да бъде присъдена
сумата на направените разноски, възлизаща на 10 816,17 /десет хиляди осемстотин
и шестнадесет лева и седемнадесет ст./ лева. Размерът на подобренията е
определен правилно от районния съд въз основа на заключенията на вещите лица,
неоспорени от страните. В сумата на извършените строително - монтажни работи
районният съд е включил стойността на
вложените материали -6 582,37 лв. ,прибавил е сумата от 870,00 лева за монтираните врати ,сумата от 483,00 лв. за външните ролетни щори, както и сумата от 2 880,80 лева за ремонт на
парната инсталация (с включен труд). От експертните заключения се установява,
че подобренията съществуват на място, с изключение на части от ел. инсталацията,като
заключенията на вещите лица кореспондират със свидетелските показания относно
вида на извършените подобрения.Районният съд правилно е изключил от стойността
на подобренията липсващите части на
ел.инсталация и разноските за заплащане
на труда на работниците ,извършили подобренията.В резултат на този труд
ответниците са се обогатили ,но размерът на това обогатяване не следва да се
присъжда ,тъй като по делото не са доказани направени разходи за възнаграждение за положен
труд ,т.е. районният съд правилно е определил размера на подобренията до
размера на обедняването съгласно разпоредбата на Чл.59 ал.1 ЗЗД.
Във въззивната жалба са развити подробни доводи
относно това,че искът не бил доказан и че липсвали писмени доказателства за
закупените материали.Тези доводи са неоснователни ,тъй като законът не изисква
размерът на направените подобрения да се доказва единствено с писмени
доказателства.Районният съд е постановил съдебното решение след събирането на
всички допустими от закона доказателства
и след техния внимателен анализ.Разпитаните по делото свидетели давят
ясни , категорични и непротиворечиви показания относно вида на извършените
подобрения ,като свидетелските показания са допустими по силата на Чл.164 ГПК
.Показанията на свидетелите напълно коресподират и със заключенията на назначените
по делото вещи лица ,които на място са извършили оглед на имота и са
констатирали наличието на направените подобрения .Следва да се отбележи и факта
,че ответниците не твърдят ,че те самите са направили подобренията .
По делото е представен и договор за извършване на
строително-монтажни работи от 10.07.2017 г. между ищцата М.М. и физическото
лице Р.В. Н. ,в който детайлно са уговорени видовете строително-монтажни работи
в детската стая,в коридорите и за изграждане на конструктивна връзка между
основната сграда и пристройката /л.5-6
от делото/.Уговорените строително-монтажни работи напълно коресподират със
строително-монтажните работи /подобрения/ ,описани от свидетелите и вещите
лица,поради което посочения по-горе договор за извършване на
строително-монтажни работи от 10.07.2017 г. между ищцата М.М. и физическото
лице Р.В. Н. следва да бъде кредитиран като частен писмен документ /Чл.180 ГПК/
и ценен наравно с другите доказателства по делото .Неоснователни са развитите
от въззивниците доводи относно това ,че договорът касаел съвсем друг имот
поради това ,че в него било посочено ,че ще бъдат извършени строително-монтажни
работи /жилищен ремонт/ в ж.к.“С…“.Действително в договора не е конкретизиран
подробно имотът ,където ще бъдат извършвани строително-монтажни работи ,но
както се посочи по-горе уговорените строително-монтажни работи напълно коресподират
със строително-монтажните работи /подобрения/ ,описани от свидетелите и вещите
лица,поради което може да се направи извода,че договорът визира именно
процесния имот-последният се намира на ул.“С….“,която се намира в ж.к.“С…“ в
гр.В.
Районния съд правилно е отхвърлил иска в частта му ,в
която се иска солидарно осъждане на ответниците /такова искане е направено в
писмена молба на ищците –л.33 от делото/,тъй като съгласно разпоредбата на чл.
121 от ЗЗД, освен в предвидените от закона случаи, солидарност между длъжници
възниква само когато е уговорена,а в конкретния случай липсва такава уговорка . Липсва и законова
разпоредба ,която да постановява ,че за
извършени подобрения в имот съпружека имуществена общност съпрузите отговарят
солидарно.Решението в тази му част не е обжалвано от ищците и е влязло в законна
сила .
Районният съд правилно е приел ,че задълженията на
ответниците не са солидарни ,а разделни и в съответствие със закона е
постановил ,че всеки от ответниците
дължи на всеки от ищците по ¼ от
сумата от 10 816,17 лева, т.е. по 2704,04 лева и за разликата до претендираните 18 560 лв.
претенцията е отхвърлена като
неоснователна и недоказана.
Решението е окончателно
,тъй като цената на всеки един от обективно съединените искове не надхвърля
5000 лв./Чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.
Водим от горното и на основание Чл. 272 Съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение№372/19.07.2019
година,постановено по гражданско дело №
862/2018 година по описа на Районен съд-Видин.
ОСЪЖДА Е.М.Й. ***
и е
Д.М.Д. – Й… с ЕГН ********** от гр. В… ДА ЗАПЛАТЯТ на П.В.З. *** и на М.Е.М. *** сумата в размер на 500 лв.разноски пред
въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1/
2/