Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 98
гр. Габрово, 20.05.2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровският окръжен
съд, в открито съдебно заседание на двадесет и първи април, две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИНА ТОПАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
СИМОНА
МИЛАНЕЗИ
при участието на секретаря В.К., като разгледа докладваното
от съдията С. Миланези в. т. д. № 22 по
описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
С решение № 69 от 24.11.2015 г.,
постановено по гр. д. № 247/2015г., Районен съд - Трявна е признал за
установено по отношение на Н.Д.К.,*** че дължи на „ЕНЕРГО - ПРО Продажби“ АД,
гр. Варна сумата от 448.09 лв. - представляваща консумирана, но незаплатена
електрическа енергия през периода 13.08.2013 г. – 19.10.2013 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението 11.06.2015 г. до
окончателното погасяване на задължението; сумата от 46.78 лв. – мораторна лихва
за периода от 10.09.2013 г. – 06.11.2014 г., за което е издадена заповед №
196/11.06.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
постановена по ч. гр. д. № 205/2015 г. по описа на РС – гр. Трявна, на
основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК. Със същото решение е осъден Н.Д.К.,***
да заплати на „ЕНЕРГО - ПРО Продажби“ АД, гр. Варна сумата от 325 лв. -
направени разноски в заповедното производство, от които 25 лв. внесена държавна
такса и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение, както сумата от 435 лв.,
направени разноски в първоинстанционното производство, от които 75 лв. държавна
такса и 360 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от Н.Д.К., в която се твърди, че същото е необосновано
и несправедливо, тъй като съдът неправилно е тълкувал доказателствата по
делото. Неправилно първоинстанционният съд е приел обстоятелството, че за
процесния период има консумирана ел. енергия от жалбоподателя, тъй като същата
е консумирана от „К.Х.“ ЕООД, като това е доказано от представените
доказателства по делото и от разпита на С.П.. Неправилно ответното дружество
било записало партидата само на негово име, но не й на съпругата му, с която
съвместно придобили имота, като в последствие при подписване на договора за
наем с „К.Х.“ ЕООД е уведомил същото за промяната в потребителя, но тя не била
отбелязана в неговите регистри. Оспорва присъдената сума за консумирана ел.
енергия, която не бил потребявал той, както и мораторната лихва, както и сумата
от 19 лв. за възстановяване на прекъснато ел. захранване. Оспорва присъдените
разходи по делото като прекомерни, тъй като юриста на ищцовото дружество не се
е явявал в съдебно заседание. Моли да се отмени обжалваното решение.
В срок е постъпил отговор от
насрещната страна по жалбата, в който същата се оспорва като неоснователна и се
моли да се потвърди обжалваното решение, а жалбата да се остави без уважение.
Претендират се разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 360 лв., за
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в законния срок, от надлежна страна, срещу подлежащ
на обжалване акт и същата е процесуално допустима.
При изпълнение на правомощията си
настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо,
поради което същият дължи произнасяне по съществото на правния спор, в рамките
на заявените във въззивната жалба доводи.
Тревненският районен съд е бил сезиран с установителен иск от „ЕНЕРГО -
ПРО Продажби“ АД, гр. Варна, с който е поискано да се признае за установено по
отношение на Н.Д.К.,***, че ответникът дължи на ищецът сумата от 494,87 лв., от
които 448,09 лв. главница по фактури издадени в периода от 13.08.2013 г. –
19.10.2013 г. и 46,78 лв. мораторна лихва върху главницата представляваща сбор
от мораторната лихва върху всяка от фактура от падежа й до 06.11.2014 г., както
и законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението,
както и разноските по делото.
В срок е постъпил отговор от ответника, в който се оспорва предявения
иска по аргументи подробно изложени в него.
Първоинстанционният съд е приел, че
предявения иск е основателен, тъй като ответникът, към процесният период и за
процесния обект е бил потребител на ел. енергия за битови нужди и не е заплатил
консумираната ел. енергия, за която са издадени процесните фактури.
Габровският окръжен съд, като
прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа страна:
Въз основа на заявление от ответника
по въззивната жалба Тревненският районен съд е издал заповед №196/11.06.2015г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч. гр. д. № 205/2015 г.
по описа на РС – гр. Трявна, с която е разпоредено Н.Д.К. да заплати на „ЕНЕРГО
- ПРО Продажби“ АД, гр. Варна сумата от 448.09 лв., представляваща консумирана,
но незаплатена електрическа енергия през периода 13.08.2013 г. – 19.10.2013 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
11.06.2015 г. до окончателното погасяване на задължението; сумата от 46.78 лв.
– мораторна лихва за периода от 10.09.2013 г. – 06.11.2014 г.; разноски по
делото 25 лв. за държавна такса и 300
лв. за юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК Н. Д. К. е депозирал
възражение срещу издадената заповед за изпълнение, в което е посочил, че
съсобственик на имота през този период е била В.К., която е развивала бизнес в
посочения имот, поради което тя дължи плащане на сумите за консумирана
електрическа енергия. В указания срок заявителят е предявил иск за установяване
на вземането си.
Не е спорно между страните, че в недвижим имот
находящ се в с. Станчов Хан, община Трявна по партида с клиентски №***** и
абонатен № ***** за процесния период от 13.08.2013 г. до 19.10.2013 г. е
доставена електрическа енергия от „ЕНЕРГО - ПРО Продажби“ АД, гр. Варна на стойност 429.09 лв., за което са издадени фактури №
**********/ 13.08.2013г. за сумата от 137 лв., № **********/ 12.09.2013г. за
сумата от 159.61 лв., № **********/ 19.10.2013г. за сумата от 132.48 лв. и № **********/
30.09.2013г. за сумата от 19.00 лв., представляваща такса за възстановяване на
ел. захранването. Не е спорно, че лихвата за забава върху всяка от дължимите
суми по фактурите за консумирана електрическа енергия, считано от датата на
падежа на всяка от тях до датата 06.11.2014г. е в размер на 46.78 лв., което се
установява и от приложено по делото извлечение от сметка на ищеца към
06.11.2014 г. Не е спорно, че ел. енергията начислена по горепосочените фактури
не е заплатена на „ЕНЕРГО - ПРО Продажби“
АД, гр. Варна.
Не е спорно, че
„ЕНЕРГО - ПРО Продажби“ АД, като краен снабдите доставя електрическа
енергия при публично известни общи условия, като през процесния период действащи
са били Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕОН.
България Продажби“АД, одобрени с решение № ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР.
От доказателствата по делото е видно, че като собственик
на недвижимият имот с клиентски №***** и абонатен №***** при „ЕНЕРГО - ПРО Продажби“
АД, за процесния период от 13.08.2013 г. до 19.10.2013 г. е бил воден Н. Д. К..
Въззивникът К. е титуляр на клиентската партида от 31.10.2006 г. до 04.02.2015
г., което се установява от представената справка от информационната система на
доставчика на ел. енергия.
От представеното удостоверение от 21.05.2015г. на „ЕНЕРГО
-ПРО Продажби“ АД се установява, че партидата относно имота в с. Станчов хан,
Община Трявна, е прехвърлена от въззивника на името на „Първа инвестиционна
банка“ АД, въз основа на подадено заявление вх. № 3554648/27.01.2015 г. и представено
постановление за възлагане на недвижим имот от 22.04.2014 г., влязло в законна
сила на 09.12.2014 г., както и протокол за въвод във владение на недвижим имот
от 20.01.2015 г., които документи са приложени към удостоверението. С банката е
сключен договор за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕНЕРГО
- ПРО Мрежи“ АД на 23.02.2015 г.
Видно от приложените по гр.д. № 74/2015 г. по описа
на РС – гр. Трявна доказателства, на
05.10.2010 г. е сключен договор за наем на недвижим имот между В.К. К. и Н.Д.К.,
от една страна като наемодатели и „К.Х.“ ЕООД, гр. Трявна, представлявано от В.К.
К., като наемател – относно двуетажна къща в с. Станчов хан, Община Трявна.
Видно от решение № 68/15.07.2011 г. по гр.д. № 247/2011
г. по описа на РС – гр. Трявна, ответникът Н.Д.К. и В.К. К. са бивши съпрузи,
чийто брак е бил прекратен с цитираното решение.
От показанията на разпитаната като св. С.К.П. се
установява, че през 2013 г. свидетелката е гледала възрастни хора в имота в с.
Станчов хан, като е била наета от В.К. К.. Нееднократно в имота бил спиран
тока. Последно, когато затворили дома за стари хора, нямало ток.
При така установеното от фактическа
страна, настоящият състав намира, намира следното от правна страна:
Предявеният иск пред
първоинстанционния съд е с правно основание чл. 422 от ГПК. В тежест на ищеца
по този иск е да докаже, че спорното право е възникнало, а на ответникът –
фактите, които го погасяват, изключват или унищожават.
Предвид изложените данни от
фактическа страна въззиваемият (ищец в първоинстанционното производство) е
доказал възникването на спорното право, респективно - съществуване на вземането
срещу ответника по издадената заповед за изпълнение и неговия размер.
Между страните е било налице
облигационно правоотношение за доставка на електрическа енергия при публично
известни Общи условия. От събраните доказателства безспорно се установи, че
през периода 13.08.2013 г. – 19.10.2013 г. въззвникът е бил един от
собствениците на имот в с. Станчов хан, Община Трявна, както и единствен
титуляр на партидата при ответното дружество по жалбата относно доставката на
електрическа енергия в обекта. На това основание същият се явява потребител на
електрическа енергия за битови нужди по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Общите
условия. Задължение на потребителя на ел. енергия като такъв, съгласно чл. 17,
т. 2 от Общите условия, е да заплаща и стойността на използваната в имота
електрическа енергия, което жалбоподателят не е сторил.
Единственото възражение на въззивника
е, че той не дължи плащане на претендираните суми за процесния период тъй като
е доказано по делото, че същата е консумирана от „К.Х.“ ЕООД гр. Трявна. Това
възражение е неоснователно, тъй като не се доказа, че ответното дружество по
жалбата е било уведомявано от въззивника за ползването на имота от друг
потребител, който да се е задължил пред дружеството доставчик на ел. енергия да
заплаща консумираната ел. енергия през процесния период, каквато възможност
уреждат Общите условия в чл. 6, ал. 2. Съгласно посочената норма, собственикът
на имота е следвало да даде пред въззиваемото дружество съгласие в нотариално
заверена форма „К.Х.“ ЕООД да бъде потребител
на електрическата енергия в обекта за определен срок, като тогава това лице
щеше да се яви потребител по смисъла на чл. 6, ал. 2 от Общите условия и всички
фактури щяха да се издават на негово име, на основание чл. 6, ал. 4 от Общите
условия и същото щеше да бъде задължено лице пред дружеството доставило ел.
енергия през процесния период. Не се доказа жалбоподателят да е извършил
посочените действия съгласно Общите условия пред доставчика на ел. енергия и
неговото бездействие е довело до начисляване по неговата партида на
количествата ел. енергия остойностени в процесните фактури и същият дължи
заплащането им.
Предвид гореизложено, въззивния съд
в настоящия си състав намира, че предявеният иск с правно основание чл. 422 от ГПК е основателен и доказан. Първоинстанционният съд, като е достигнал до
същите правни изводи, е постановил правилно съдебно решение, което не страда от
пороците, визирани във въззивната жалба и следва да бъде потвърдено.
С оглед
изхода на спора, правилно Районният съд е присъдил на ищеца направените от него
разноски за юрисконултско възнаграждение в размер на 300 лв., тъй като същият
има право на такива на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, поради което решението е
правилно и законосъобразно и в тази му част.
При този изход на делото, предвид
надлежното искане за това, на основание чл. 78 от ГПК в полза на „ЕНЕРГО -ПРО
Продажби“ АД следва да се присъдят направените разноски за въззивната инстанция,
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лв.
Воден от горното, Габровският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 69 от
24.11.2015 г. постановено по гр. д. № 247/2015 г. от Районен съд – Трявна.
ОСЪЖДА Н. Д.К., с ЕГН **********,***,
да заплати на „ЕНЕРГО – ПРО Продажби“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:*** ТАУЪРС – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, представлявано от всеки двама измежду Б.Д.П.,
П.С.С., Я.М.Д. и Г.К., направени разноски за въззивното производство в размер
на 360 лв. (триста и шестдесет лева) за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.