Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. С., 19.09.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на девети март две
хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 306 по описа за 2021г. и
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на Община С., с която при условията на субективно кумулативно съединяване са
предявени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за солидарното
осъждане на „С.Е.“ АД и „С.9.“ ЕООД да върнат сумата 27 537,00 лв. –
авансово възнаграждение, платено от ищеца на 12.03.2016г. по договор от
23.09.2015г. за обществена поръчка за упражняване на строителен надзор, което
подлежи на връщане поради прекратяване на договора със споразумение от
28.04.2020г.
Ответниците оспорват исковете с възражения,
че платените възнаграждения по договора са дължими за възложената и извършена
работа за дейностите по етап I на СМР, за които е
сключен, а споразумението от 28.04.2020г. прекратява действието на договора
само спрямо задълженията на ответниците за упражняване на строителен надзор
върху дейностите по етап II на СМР и задълженията
на ищеца за плащане на възнаграждение за дейностите по този етап в размера,
уговорен с допълнително споразумение от 05.05.2016г.
Ответникът „С.Е.“ АД оспорва исковете и по
размер с възражения, че липсва основание за солидарна отговорност на
ответниците за връщане на получени суми по процесния договор, а отговорността
им в качеството на съдружници в ДЗЗД „С.С.“ е съобразно дяловете им на участие
в гражданското дружество, от чието име е сключен процесния договор и е получена
процесната сума.
Безспорно е между страните, но се и
установява от приетите писмени доказателства, че:
С договора от 23.09.2015г. ищецът
възлага, а ответниците като съдружници в ДЗЗД „С.С.“ приемат да изпълнят
обществена поръчка с предмет упражняване на строителен надзор при изпълнение на
СМР за реконструкция на вътрешната водопроводна мрежа и разширение и
реконструкция на канализационната мрежа на гр. С. срещу възнаграждение в общ
размер 91 790,00 лв. с ДДС.
С клаузата на чл. 5 от договора е
уговорено авансово плащане в размер на 30% от стойността му и окончателно
плащане на остатъка след приключване и приемане на възложената работа.
Авансовото възнаграждение в размер
на 27 537,00 лв. е платено от ищеца на 12.03.2016г.
С писмо с вх. №4700-184/20.04.2016г.
ръководителят на ДЗЗД „С.С.“ отправя предложение до Община С. за сключване на
допълнително споразумение към договора от 23.09.2021г., с което да бъдат
определени два етапа за изпълнението на договора за упражняване на строителен
надзор съобразно уговорените етапи за изпълнение на СМР, за които е сключен,
съответно отделни размери и падежи на окончателните възнаграждения, дължими за
изпълнение на задълженията във връзка с всеки етап.
Видно от съдържанието на цитираното
писмо (л. 54 – 55 от делото), същото е мотивирано с обстоятелството, че към
датата му общината има осигурено финансиране само за първия етап от процесните
СМР. Посочено е, че ДЗЗД „С.С.“ е получило 30% аванс, с който е изпълнена
организацията на офиса и работата на обекта и цялата логистика по изпълнението
на договора. Предложението е остатъкът от 70% от общата стойност на договора да
бъде разпределен за изпълнение на възложените задължения за всеки етап в
съответствие с дължината на реконструираните участъци (62% към 38%), като се
уговори възнаграждение в размер на 45% от стойността на договора за изпълнение
на задълженията във връзка с първия етап и възнаграждение в размер на 25% от
стойността на договора за изпълнение на задълженията във връзка с втория етап.
С допълнително споразумение от
05.05.2016г. (л. 56 – 57 от делото), което видно от съдържанието му е сключено именно
във връзка с писмото с вх. №4700-184/20.04.2016г., страните изменят клаузата на
чл. 5 от договора от 23.09.2015г., като предвиждат, че след плащането на
авансовото възнаграждение в размер на 30% от стойността на договора, ищецът
дължи междинно плащане в размер на 45% от стойността на договора при изпълнение
и приемане на възложената работа във връзка с първия етап на процесните СМР и
окончателно плащане в размер на 25 % от стойността на договора при изпълнение и
приемане на възложената работа във връзка с втория етап на тези СМР.
Между страните е безспорно, че
задълженията на ДЗЗД „С.С.“ за упражняване на строителен надзор при първия етап
от процесните СМР са изпълнени в пълния им уговорен обем, за което ищецът е
заплатил на ответниците пълния размер на уговореното с допълнителното
споразумение от 05.05.2016г. междинно възнаграждение от 41 305,50 лв.,
представляващо 45% от стойността на договора.
Също безспорно е между страните, че
действия по упражняване на строителен надзор за изпълнение на втория етап от СМР
не са извършвани, тъй като не са извършвани и действия по строителство на
предвидените за този етап СМР.
С допълнително споразумение от
28.04.2020г. (л. 49 - 50 от делото) страните постигат съгласие за прекратяване
на действието на договора от 23.09.2015г. на основание т. 11.1.6 от договора,
която предвижда, че възложителят може да прекрати договора, ако в резултат на
обстоятелства, възникнали след сключването му, не е в състояние да изпълнени
своите задължения.
С писмо с изх.
№4700-126/26.05.2020г. ищецът е поискал възстановяване на платеното авансово
възнаграждение в размер 27 537,00 лв. поради прекратяването на договора от
23.09.2015г.
В отговор на това писмо с писмо с
вх. №4700-126(1)/10.06.2020г. (л. 28 от делото) управителят на ДЗЗД „С.С.“
изразява становище, че авансовото плащане не подлежи на възстановяване, но и
отправя предложение до общината за сключване на споразумение за окончателно
уреждане на отношенията по договора от 23.09.2015г., при което да възстанови
25/70 от платения аванс, а именно сумата 8 192,26 лв.
Описаните обстоятелства и
съдържанието на цитираните писмени доказателства предпоставят неоснователност
на предявените осъдителни искове за връщане на платеното авансово
възнаграждение.
Основание за плащане на
възнаграждението представлява сключеният между страните договор от 23.09.2015г.,
чието действие е прекратено със споразумението от 28.04.2020г. занапред, а не с
обратна сила, като самото споразумение не заличава последиците от сключването и
изпълнението на договора до датата на прекратяването му.
Самият договор от 23.09.2015г. не
регламентира изрично основанията за плащане на авансовото възнаграждение (т. 5.1
от договора определя единствено падеж на задължението за плащане на авансовото
възнаграждение), респективно и основания за връщане на платеното авансово
възнаграждение, но от систематичното тълкуване на клаузата на т. 5.1 с клаузите
на т. 4.1 и 4.2 от договора следва, че авансовото плащане е предвидено за
покриване на разходите на изпълнителя за организиране на дейността му по
изпълнение на възложените задължения (в това число разходи за наемане на
персонал и сключване на застраховка по чл. 171, ал. 1 ЗУТ).
Съгласно клаузата на т. 11.2 от
договора извършените разходи до прекратяването му подлежат на заплащане от
съответната страна, но в клаузата не са посочени критерии, въз основа на които
се определя тази страна, поради което в отношенията между страните по
сключването и изпълнението на процесния договор приложение намират общите
правила на ЗЗД за разпределяне на риска и отговорността при неизпълнение на
облигационната връзка, а именно - рискът и отговорността от неизпълнението се
възлагат върху страната, в чиято правна сфера са причините за неизпълнението.
В споразумението от 28.04.2020г.
изрично е посочено, че процесният договор се прекратява на основание т. 11.1.6
от същия, а както се посочи по-горе цитираната клауза от договора предвижда
като основание за прекратяването му невъзможност за възложителя да изпълни
задълженията си по договора поради обстоятелства, настъпили след сключването
му.
Липсва законово или договорно
основание в посочената хипотеза рискът за възстановяване на направените разходи
за изпълнение на договора да бъде възложен върху изпълнителя, поради което
липсва и основание за връщане на сумите, платени по договора от възложителя на
изпълнителя за покриване на тези разходи.
Същият извод следва и само от
съгласието на страните, обективирано в допълнителното споразумение от
05.05.2016г., а включително и най-вече от съдържанието на писмото с вх.
№4700-184/20.04.2016г., към което препраща това споразумение, но освен това и
от обстоятелството, че сключеното на 28.04.2020г. последващо споразумение между
страните за прекратяване на договора не регламентира задължения на изпълнителя
за пълно или частично възстановяване на сумите, платени от възложителя по договора.
Действието на това споразумение от
28.04.2020г. в отношенията между страните се изчерпва именно до прекратяване на
облигационната връзка между тях по отношение на неизпълнените към датата на
сключването му задължения – задължението на гражданското дружество за
осъществяване на строителен надзор по изпълнението на втория етап от процесните
СМР и насрещното задължение на общината за плащане на уговореното
възнаграждение за изпълнението на тази дейност, уговорено с допълнителното
споразумение от 05.05.2016г. като окончателно плащане по договора.
Изявленията на управителя на
дружеството на ответниците в писмото с вх. №4700-126(1)/10.06.2020г.,
включително в частта им, в която е направено предложение за сключване на споразумение
за окончателно уреждане на отношенията по процесния договор с възстановяване на
част от полученото авансово възнаграждение, съразмерна на неизпълнения втори
етап на процесните СМР, не може да обуслови различни изводи.
На първо място и в противовес на
съображенията в исковата молба въпросното писмо не представлява признание от
името на ответниците на основанието на претенцията на ищеца за възстановяване
на полученото авансово възнаграждение по процесния договор, тъй като самото
писмо обективира и изрично изявление за отричане на тази претенция.
Изявлението в писмото, с което е
предложено възстановяване на част от получения аванс по процесния договор,
представлява предложение по смисъла на чл. 13 ЗЗД за сключване на договор за спогодба
по смисъла на чл. 365 ЗЗД, с която страните при взаимни отстъпки окончателно да
уредят правоотношенията, възникнали от договора.
Предложението обаче не е прието от
ищеца (доказателства, а и твърдения за обратното не са ангажирани по делото),
поради което и по аргумент от чл. 44, вр. чл. 13, ал. 1 и 3 ЗЗД не произвежда
конкретни правни последици в отношенията между страните, включително не поражда
задължения на ответниците за пълно или частично възстановяване на авансовото
възнаграждение, уговорено и платено от ищеца по процесния договор.
По изложените съображения предявените
осъдителни искове са неоснователни и подлежат на отхвърляне, което съгласно чл.
78, ал. 3 ГПК ангажира отговорността на ищеца за възстановяване на разноските,
направени от ответниците за адвокатско възнаграждение за защита срещу исковете.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Община С. с ЕИК *******,
със седалище и адрес *** *******искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за солидарното осъждане на „С.Е.“ АД с ЕИК*******, със седалище и адрес на
управление *** и „С.9.“ ЕООД с ЕИК*******, със седалище и адрес на управление ***
да върнат сумата 27 537,00 лв. –
авансово възнаграждение, платено на 12.03.2016г. по договор от 23.09.2015г. за
обществена поръчка за упражняване на строителен надзор при изпълнение на СМР за
реконструкция на вътрешната водопроводна мрежа и разширение и реконструкция на
канализационната мрежа на гр. С..
ОСЪЖДА Община С. с ЕИК *******, със седалище
и адрес *** *******да заплати на „С.Е.“ АД с ЕИК*******, със седалище и адрес
на управление *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1 632,00 лв. –
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Община С. с ЕИК *******, със седалище
и адрес *** *******да заплати на „С.9.“ ЕООД с ЕИК*******, със седалище и адрес
на управление *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 350,00 лв. – разноски
за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: