Р Е Ш
Е Н И
Е № 512
21.12.2022г., гр. Стара Загора
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд- Стара Загора, седми състав в открито съдебно заседание
на двадесет и първи ноември през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря Албена Ангелова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдия КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №375 по описа на съда за 2022.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните
работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба от К.Т.К. ***, служител на РУ Казанлък при ОДМВР
Стара Загора против Заповед № 284з-550/18.05.2022г. на Началник РУ Казанлък, с
която на осн. чл.194, ал.2, т.1, чл.197, ал.1, т.2 и чл.204, т.4 от ЗМВР му
било наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три
месеца.
Жалбоподателят
твърди, че заповедта била незаконосъобразна, като издадена при съществено
нарушение на процесуалните правила, в нея липсвали мотиви от които да ставало
ясно в какво точно се изразявало нарушението, което извършил и защо му се
следвало наложеното наказание. Заповедта била неясна. Допълнително претендира,
че била издадена в нарушение на материалния закон и неговата цел.
Според
оспорващият фактическите мотиви на заповедта не давали яснота точно в какво се
изразявало нарушението, кое от всички вменявани му задължения не било
изпълнено, при отчитане на времевата и пътната обстановка по време на
дежурството, както и във времевия период, обследван от органа. Оспорва се и
решението на орган да не уважи възражението на служителя в насока, че същият не
се е чувствал добре физически по това време, нито мотивирал, защо не е възприел
за достоверни сведенията на колегата му в тази насока.
Жалбоподателят,
редовно призован в с.з., се явява лично и с
пълномощник адв. Ч., като се поддържа жалбата. Пледира се в хода по същество за
основателност на жалбата. Претендират се разноски.
Ответникът,
редовно призован в с.з., се представлява от
процесуален представител гл. юрк. А., който оспорва жалбата и пледира за нейната
неоснователност. Претендира за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, въз основа на събрания по делото
доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна, следното:
До Началник РУ Казанлък постъпила под рег. № УРИ
284р-2439/21.01.2022г. Справка относно получена справка рег. №
7855р-44/05.01.2022г. на Дир. „вътрешна сигурност“ относно изпълнение на
организационно-технологични правила за работа с АИС, с данни за
допуснати нарушения от служител на група „Пътен контрол“ при РУ Казанлък на
дата 02.12.2021г. за времето от 02.08 ч. до 03.20ч. /л.76/. Справката била
резолирана на дата 19.01.2022г., както следва: „ за извършване на проверка по
чл.205, ал.1 от ЗМВР от комисия в състав….“.
С Протокол УРИ 284р-13215/11.04.2022г. /л.75/ били
приобщени материали към дисциплинарно производство, образувано със Заповед №
284з-200 от 02.02.2022г., а именно горепосочената справка, писмо на дир.
„Вътрешна сигурност“ /не приложено/ и сведение от К.К. /л.27/.
Със Заповед
№ 284з-200/02.02.2022г. на Началник РУ Казанлък /л.22-24/ било разпоредено образуване на дисциплинарно производство по
реда на чл.205, ал.1 от ЗМВР против мл. инсп. К.К., автоконтрольор в гр. Пътен контрол в РУ Казанлък за извършено от него нарушение на службата по чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР и
бил определен състав на дисциплинарно разследващ орган /ДРО/. Със заповедта бил
определен и двумесечен срок за провеждане на дисциплинарното производство. От
определения ДРО било отправена Покана рег. № 284р-4568/07.02.2022г. за
запознаване със заповед № 284з-200/02.02.22г. до мл. инсп.
К.К. /л.44/, като се удостоверява, че поканата била връчена на служителя на
08.02.2022г. /л.23/. С нея бил даден срок за писмени обяснения или възражения
до 11.02.2022г. До Началник РУ Казанлък от пол. К. и във връзка със заповед №
284з-200/02.02.2022г. на Началник РУ Казанлък било подадено обяснение рег. №
УРИ 284р-5149/10.02.2022г. /л.46/, което съгласно поставената резолюция, било
прието от Началник РУ Казанлък на 15.04.2022г. Към обяснението били приложени
указания за лекарствен продукт Клонарекс, 0,5 мгр.
До мл. инсп. К. било отправена покана рег. №
284р-9850/17.03.2022г. от ДРО, определен със Заповед № 284з-200/02.02.2022г. на
Началник РУ Казанлък, с която служителят бил поканен на 18.02.2022г. да се
запознае с обобщена справка №284р-9847 /л.35-37/ и всички материали от
проведеното дисциплинарно производство против него и му бил определен срок от
24 часа за даване на допълнителни писмени обяснения или възражения относно
фактическите установявания и предложеното дисциплинарно наказание /л.42/. Поканата
била връчена на 17.03.2022г. До Началник РУ Казанлък от пол. К. било подадено
обяснение рег. № УРИ 284р-10154/18.03.2022г. /л.51/, в което същият заявил, че
потвърждавал написаното в първоначалните обяснения и друго нямало какво да
добави. Върху същото се обективира резолюция „приех
обясненията на служителя, Хр. П., 15.04.2022г.“. Удостоверява се, че обобщена
справка №284р-9847 от 17.03.2022г. /л.35-37/ било резолирана от Началник РУ
Казанлък „запознах се със справката, 15.04.2022г.“, както и че служителят К. се
запознал с нея и всички материали по дисциплинарното производство на
18.03.2022г.
От ДРО
било подадено до Началник РУ Казанлък предложение рег. № 284р-11237/25.03.2022г.
за изменение на заповедта за образуване на дисциплинарното производство и
удължаване на срока на разследване /л.74/. Със Заповед № 284з-377/29.03.2022г.
на Началник РУ Казанлък била изменена Заповед № 284з-200/02.02.2022г. /л.24/,
като бил удължен срокът на образуваното с нея дисциплинарно производство с 15
календарни дни. Нуждата от удължаване срока на дисциплинарното производство
била мотивирана с възникнала обективна невъзможност за приключване на
производството в определените с първата заповед два месеца и било указано на
ДРО да събере всички необходими доказателства за установяването и доказването
на дисциплинарното нарушение. До пол. К. била отправена покана рег. №
284р-11784/30.03.2022г. за запознаване сък Заповед №284з-377/29.09.2022г. на
Началник РУ Казанлък /л. 40/, която му била връчена на 31.03.2022г. и с нея бил
даден нов срок за обяснения и възражения и прилагане на доказателства до
04.04.2022г. До Началник РУ Казанлък под рег. № УРИ 284р-11999/01.04.2022г.
били подадени обяснения във връзка със Заповед №2843-377/2022г., в които пол. К.
посочил, че нямало какво да добави към вече дадените обяснения /л.52/. Върху
същите се обективира резолюция „приех обясненията на
служителя, Хр. П., 15.04.2022г.“. Под рег. № 284р-12579/05.04.2022г. до
Началник РУ Казанлък било подадена от ДРА обобщена справка във връзка с
образувано дисциплинарно производство против пол. К. /л.33-34/, която била
резолирана от него „запознах се със справката, 15.04.2022г.“. Под рег. №
284р-12581/05.04.2022г. до пол. К. било отправена покана за запознаване с
обобщена справка и материалите по дисциплинарното производство, която била
връчена на служителя на 06.04.2022г./л.38-39/. Удостоверява се л/34, гръб/, че К.
се запознал с обобщена справка рег. № 284р-12581/05.04.2022г. и материалите от дисциплинарното
производство на 07.04.2022г. От пол. К. *** били подадени обяснения рег.
№284р-12940/07.04.2022г., в които посочил, че са бил запознал с обобщената
справка /тази от 05.04.2022г./ и нямал друго какво да добави /л.32/. върху
обяснението се обективира резолюция на Началник РУ
Казанлък „приех обяснението, 15.04.2022г.“.
Под рег.
№ 284р-13497/13.04.2022г. до Началник РУ Казанлък било подадено становище,
подписано от ДРО, с което било предложено на пол. К. да бъде наложено
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение за срок от три месеца“ за
извършено от него дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, съставомерно по чл.199, ал.1, т.6 от ЗМВР /л.28-31/. От
началник РУ Казанлък било издадена Заповед № 284з-550/18.05.2022г., с която на
пол. К. било наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение за срок
от три месеца“. Заповедта била връчена на служителя на 19.05.2022г. /л.18-20/.
Жалбата против нея била подадена чрез административния орган на 30.05.2022г.
Прилагат
се по делото още: график за провеждане на инструктаж и отвод на нарядите от
гл. „ООР“ и гр. ПК“ в РУ Казанлък за периода 01.12- 31.12.2021г. /л.73/;
ежедневна форма на отчет /приложение №11, л.71/ за дата 01.12.2021г., смяна
20.00ч. 08.00ч. на наряд в състав Старши на наряда К.К. и водач на сл. МПС Г.
Начев; маршрут на наряд АП2 /л. 69/; ежедневна ведомост /л.65-66/; писмо рег. № 4019/25.02.2022г. /л.56/; писмо рег. № 284р-6626/22.02.2022г. /л.55/; сведение на пол.
Мариян Иванов /л.54/; сведение на пол. Г.Н. /л.53/; листовка за лекарствен продукт Клонарекс 0,5 мгр. /л.47-50/; писмо рег.
№7855р-44/05.01.2022г. на дир. „Вътрешна сигурност“ /л.25/;
По
искане на оспорващата страна по делото като свидетел бе разпитан полицейски
служител Г.Н.. Свидетеля посочи, че работел работел
като мл. автоконтрольор в Група „Пътен контрол”
при РУ Казанлък. Познавал жалбоподателя, бил негов колега в РУ и
работел в същия отдел. Знаел за случаят, в който била
извършвана проверка за ангажиране на
неговата /на жалбоподателя/ административна отговорност.
Посочва, че колегата му не се почувствал
добре. Били в един патрул с жалбоподателя., но не помнел точната дата, нито
годината. Били нощна смяна и на нея,
два-три часа след застъпване, той /К./ му споделил, че не се
чувствал добре. Свидетелят му предложил, тъй като
бил водач на автомобила, да го закара
до Спешна медицинска помощ, но К.
отказал. В последствие казал, че това било реакция от лекарствата, които приемал по
това време, но свидетелят не знаел какви бил тези лекарства.
К. не поискал да отидат в спешна
помощ, казал,
че това може
би било моментно и отказал
на свидетеля да го заведе
в бърза помощ, като си изкарал дежурството. Нощната смяна била от 20.00 ч. до 08.00 часа на следващия
ден. Два-три часа след започване
на смяната К. споделил,
че му станало
лошо.
Това, което свидетелят видял било,
че жалбоподателят бил отпаднал и пребледнял видимо. В малките часове на нощното дежурство
изглеждал на седалката отпуснат,
в смисъл тялото му, но не
може
да кажа колко
време изглеждал
така. Свидетелят управлява автомобила /служебния/ и разговорно общувал
с него, като го питал „как си,
добре ли си”, а той /К./
казвал: „Ще се оправя,
ще се оправя”.В последствие жалбоподателят се пооправил,
в смисъл изправил
се и започнали
да общуват,
да говорят.
Когато бил отпуснат, отговарял само, ако свидетелят го питал
дали бил добре. След известен период К. станал по-стабилизиран, защото започнал
да говори със свидетеля. По тази причина и той не
докладвал за състоянието на колегата. Не може да
си спомни
кой бил
старши на наряда. Имало задължение
инструктиращият да пита в началото на работната смяна
дали някой имал
здравословни
проблеми. Щели да докладват,
ако бил
извършен медицински преглед, тогава щял да докладва,
но в случая счел, че не било
необходимо да докладва на ОДЧ.
Задълженията, които трябвало да изпълнявав били контрол на пътното движение,
но нощем нямало никакъв трафик, нямало автомобили, нямало лица, поради това стояли
в служебния автомобил. Ако се предприемело проверка
на МПС, тя се изпълнява и от двамата служители.
При така установеното от фактическа страна, от
правна Съдът приема следното:
По допустимостта: оспорването е процесуално допустимо, като
направено от активно легитимирано лице, против административен акт, годен за
съдебен контрол и в установения в закона преклузивен срок по чл.149, ал.1 от АПК, вр. с чл.211 от ЗМВР, пред местно компетентния административен съд.
Не се установяват други обстоятелства по см. на чл.159 от АПК за оставяне на
жалбата без разглеждане и за прекратяване на производството.
Съдът намира оспорването за неоснователно:
Относно
валидността на акта – процесната заповед е издадена от Началник на
РУ Казанлък при ОДМВР Стара Загора, като не се спори, че лицето, подписало
заповедта в това си качество към датата на процесния акт изпълнява въпросната
длъжност.
Съгласно
чл.204, т.4 от ЗМВР дисциплинарните наказания по чл.197, ал.1,
т.1-3 от ЗМВР /сред които попада и процесното такова/ могат да се
налагат от служители на висши и ръководни длъжности. Съгласно ЗАПОВЕД № 8121з-140 от 24.01.2017 г. относно утвърждаване на Класификатор
на длъжностите
в МВР, т. VIII, т.1.1, Началник РУ е
ръководна длъжност. Ето защо,
конкретният издател на заповедта притежава материална компетентност да
налага конкретното дисциплинарно наказание по чл.197, ал.1, т. 2 от закона и
съответно не е налице основанието по чл. 146, т. 1 от АПК за обявяване на заповедта за нищожна.
Съдът намира за спазено изискването за писмена формата на
властническото волеизявление, тъй като заповедта се обективира
в такава форма. Съгласно императива на чл.210, ал.1 от ЗМВР, наказващият орган
е длъжен в акта, с който налага съотв. дисциплинарно
наказание, да сочи ясно следните обстоятелства: кой е извършителят; мястото,
времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите,
които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено;
правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред
кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В случая тези реквизити изцяло намират обективно изражение в процесната
заповед, поради което и оплакванията на жалбоподателя в тази насока не се
явяват основателни. Видно от съдържанието на заповедта, наказващият орган
приема за извършено от наказаният служител следното деяние - на дата 02.12.2021г.
за времето от 02.08 часа до 03.20ч. полицай К. заема предна дясна седалка в
служебния автомобил, като е отпуснат, със затворени очи и не изпълнява
служебните си задължения, т.е. формата на деянието е чрез бездействие. Обобщено
е че с това си поведение пол. К. не е изпълнявал служебните си задължения,
вменени му с чл.80, ал.1 и ал.2, т.4 от Инструкция № 8121з-749/2014г. на МВР.
На
тези факти ответникът дава и конкретна правна обосновка, като дисциплинарно
наказващият орган /ДНО/ приема, че чрез бездействие пол. К. е осъществил състав
на дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.1, вр.
с чл.199, ал.1, т.6 от ЗМВР. Чрез препращане в заповедта,
дисциплинарно-наказващият орган се позовава на данните от изготвената обобщена
справка рег. № 284р-12579 от 05.04.2022г. и становище на ДРО, като така се
препраща към доказателствата, въз основа на които твърдяното нарушение се сочи
да е било установено от дисциплинарно наказващият орган /ДНО/. Въпрос по
същество е дали действително тези доказателства обуславят извод, че служителят
е извършил от обективна и субективна страна вмененото му дисциплинарно нарушение.
Ето защо не се споделя за основателно възражението на
жалбоподателя, че не ставало ясно в какво точно се изразява нарушението, като
извършено от него и по-точно в смисъла, кое от така възложените му задължения
не изпълнил. Следва да се посочи в тази насока, че деянието, което се наказва е
под формата на бездействие, поради което следва да се възприеме извод, че
органът мотивира, че за посочения времеви диапазон полицай К., поради
физическото си състояние на отпуснатост на предната дясна седалка на служебния
автомобил и стоящ със затворени очи, не изпълнява под никаква форма вменени му
задължения с подзаконов нормативен акт, а именно - не следи за спазване
правилата за движение, сигурността и безопасността на движението по пътищата,
не следи за предотвратяването на нарушения и опазването на обществения ред, не
взема мерки, свързани с недопускане на правилата за движение и пр. Ето защо в
конкретният случай не следва да се приема извод за нарушение на изискванията на
чл.210, ал.1 от ЗМВР в насока описание на обстоятелствата по извършване на
нарушението. Такива са налице и те в значителна степен способстват наказаното
лице да знае в какво нарушение се обвинява и се търси ангажиране на неговата
дисциплинарна отговорност, съотв. същото в напълно
достатъчна степен може да се защити.
Горното обосновава извод за липса на нарушение на
изискването за форма и съдържание на заповедта и за неоснователност на
наведения довод в тази насока, като не е налице основанието по чл.146, т.2 от АПК за обявяването й за незаконосъобразна.
Не се установява да е налице и основанието по чл.146, т.3
от АПК. Съдът намира за спазени всички императивни изисквания на специалните
процесуални правила, установени в ЗМВР, вкл. и на приложимата към случая
Инструкция № 8121з-877/06.07.2021г.
Съдът приема извод, че в този случай не е налице
нарушение на чл.195, ал.2
от ЗМВР, според който дисциплинарното наказание се налага не
по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години
от извършването му. Съгласно чл.196, ал.1
от ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато
органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, установи от обективна
страна извършено конкретно нарушение и самоличността на извършителя /дееца/. В
конкретният случай заповедта е издадена на 18.05.2022г. и това е в двумесечния
срок по чл.195, ал.2, вр. с чл.196, ал.1 от ЗМВР,
който съдебният състав приема, че тече от резолирането на първата обобщена
справка от 17.03.2022г., изготвена от ДРО до наказващия орган, като датата на
резолюцията на ДНО е 15.04.2022г. Именно от този ден следва да се приеме, че
тече двумесечният срок по чл.195, ал.2 от закона и към датата на процесната
заповед не е изтекъл, както не е изтекъл и дългият едногодишен срок. В подкрепа
на горният извод е и фактът, че служителят се е запознал със справката от
17.03.2022г. на 18.03.2022г., на същата дата е дал обяснения по фактите, като
това негово обяснение също е прието от
ДНО на 15.04.2022г., т.е. същият ден, в който ДНО се е запознал, както с
фактическите параметри на дисциплинарното обвинение против служителя, така и с
неговото обяснение, като форма на защита.
Съдът приема, че именно с обобщената справка от
17.03.2022г. пред дисциплинарно наказващият орган се установяват в пълнота
обективните и субективни предели на допуснато нарушение /бездействие/ от страна
на служителя пол. К., като втората обобщена справка от 05.04.2022г. не дава
началото на срока по чл.195, ал.2 от ЗМВР, защото в преписката няма данни, защо
ДРО е възприел наличие на нужда от извършване на допълнителни разследващи
действия, които да налагат продължаване на срока на производството, каквито в
действителност не са били извършени по никакъв начин. Релевантната фактическа
обстановка е установена и изяснена още със справката от 17.03.2022г.
Съдът не установява и нарушение на специфичните
производствени правила, които установява ЗМВР и издадената на осн. чл.215а от
него инструкция.
Според чл.205, ал.1 от ЗМВР при наличие на данни за
извършено дисциплинарно нарушение се образува дисциплинарното производство,
като ДНО може да разпореди извършване на проверка в определен срок или да
определи състав на ДРО, както е процедирано в този случай, видно от
доказателството на л. 22-24. В тази заповед не се сочи срок на извършване на
проверката, но това не съставлява нарушение при условие, че са спазени
сроковете за издаване на крайният правен акт, заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание, а и данните сочат и на спазване на сроковете по
чл.205, ал.6 от ЗМВР. Още повече, че
данните еднопосочно сочат, че засегнатият полицейски служител е уведомен за
започнатото против него дисциплинарно производство, за кои факти, като
извършени от него се претендира, че се следва ангажиране на дисциплинарна
отговорност, при изрично указани права, с които разполага служителят, съгласно
ЗМВР. Ето защо не е налице нарушение на правото на защита, което регламентира
нормата на чл.205, ал.3 от ЗМВР.
По отношение на определения състав на ДРО не се
установяват данни за заинтересованост на членовете на ДРО. Същите обективно и
всестранно извършват действия по установяване на релевантната фактическа
обстановка по извършване на нарушението, не се установява намеса при изпълнение
на вменяваните им задължения. Обобщената справка от 17.03.2022г., е изготвена
именно от така определеният състав на ДРО. Безсъмнено се установява, че тя е
предоставена на служителя за запознаване, като му е дадена реална възможност за
вземане на отношение по нея чрез упражняване на правото на възражения и/или
даване на писмени обяснения, като се установява, че такива са били давани още
след образуване на дисциплинарното производство, както и след изготвяне на
въпросната обобщена справка, като служителят единствено е потвърдил първоначално
дадените от него обяснения. Същественото за законосъобразността на процесната
заповед е, че тя е издадена след обобщената справка, след даване на обяснения
до ДНО във връзка с нея. Ето защо, Съдът приема, че не е налице нарушение на
императивното изискване, което се установява в чл.206, ал.1 от ЗМВР.
С обективираното в процесната заповед формално се
претендира от ДНО извършено едно нарушение под формата на бездействие, а
именно, че за времето на протичане на нарядна служба на 02.12.2021г. за времето от
02.08 часа до 03.20часа автопатрул в състав пол. Н. и
пол. К. /наказаният/, последният не е изпълнявал служебните си задължения, тъй
като в този времеви отрязък е стоял отпуснат на предната дясна седалка в
патрулния автомобил, със затворени очи без да изпълнява служебните си
задължения, възложени от подзаконов нормативен акт.
В крайна сметка тези релевантни факти не се възразяват,
нито опровергават от оспорващата страна. Напротив, самият наказан в обясненията
си сочи, че е бил в това състояние, вкл. и че е заспал. Ответникът по несъмнен
начин, чрез приложените писмени доказателства удостоверява, че в този часови
период от време на 02.12.2021г. пол. Н. съвместно с пол. К. /старши на наряда/
са изпълнявали служебни задължения, свързани с пътен контрол и съгласно даден им инструктаж. При безспорните
доказателствени установявания, Съдът намира за установено, че за така
определения времеви отрязък на 02.12.2021г. пол. К. по време на нощно дежурство
е престоявал в служебния автомобил отпуснат и със затворени очи /спящ/, като
поради това му състояние същият действително и обективно не е изпълнявал
възложените му служебни задължения, свързани с осъществяване на дейност по
контрол на пътя, каквито са му вменени по длъжностна характеристика. Според
последната, за длъжността, изпълнявана от наказания служител, на същият са
вменени като основни задължения посочените в раздел II, като сред тях попада и
задължението да познава нормативните документи, свързани с контрола на
автомобилния транспорт и безопасността на движението. Т.е., по силата на длъжностната
си характеристика наказанията има и задължение да познава и съблюдава по време
на своята служба и Инструкция №8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда
и организацията за осъществяване на дейностите по контрол
на пътното движение.
ДНО въз
основа на материалите от дисциплинарното производство и въз основа на
становището на ДРО приема, че с поведението си пол. К. извършва нарушение на
текстове от въпросната инструкция и в частност на чл.80, ал.1 и ал.2, т.4 от
нея. Съгласно тези текстове /чл.80,
ал.1/, основна задача на служителя,
осъществяващ дейност по контрол на
пътното движение, е да следи за спазването
на правилата за движението, сигурността и безопасността на движението по
пътищата, предотвратяването
на нарушенията и опазването на обществения
ред, като съгласно ал.2, (Изм. – ДВ, бр. 7 от 2021 г., в сила от
26.01.2021 г.) Служителят, осъществяващ дейност по контрол на
пътното движение, е длъжен и да – т.4.
(изм. – ДВ, бр. 7 от 2021 г., в сила от 26.01.2021 г.) наблюдава
движението и взема мерки, свързани с недопускане нарушения на правилата за
движение, а при създаване на пречки
или препятствия по платното за
движението да предприема мерки, свързани с тяхното отстраняване. Обективното състояние
на служителя през времевия отрязък от нощното му дежурство на 02.12.2021г.,
което се установява пред ДНО и пред
съда, прави невъзможно изпълнението на тези задължения по въпросната
инструкция. Неизпълнението е виновно извършено от дееца и поради това е наказуемо.
Ето защо, Съдът приема, че се доказва от обективна и субективна страна
извършеното от пол. К. деяние /под формата на бездействие/ - неизпълнение на
разпоредби от подзаконов нормативен акт, който е издаден на основание ЗМВР.
Съгласно §3 от ДР на инструкцията, същата се издава на осн. чл.30, ал.2, вр. с ал.1, т.5 от ЗМВР. В този смисъл е налице нарушение
по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР. Съдът приема извод, че за конкретно установеното
нарушение е наложено правилното наказание, това по чл.199, ал.1, т.6 от ЗМВР в
хипотезата „неуплатняване на работното време“, като
определеният срок на наказанието е минимално предвиденият в нормата, което
съответства на обективните данни относно случая и дееца.
Не се
споделят за основателни доводите на оспорващата страна, че не следва да носи
дисциплинарна отговорност, защото състоянието, в което е изпаднал е било
причинено от въздействието на приемано
от него лекарство, като същият сочи, че това е лекарството „Клонарекс“
от 0,5 мгр. На първо място следва да се
посочи, че фактът на прием на въпросното лекарство не е доказан по делото, а за
него доказателствената тежест е за оспорващият, още повече, че той изрично сочи
пред ДРА, че приема този лекарствен продукт продължително време /около една
година/. Въпросното лекарство обаче попада в групата на лекарствени продукти,
съдържащи наркотични вещества / вж. Лекарства,
съдържащи наркотични вещества - Онлайн Аптека Медея (aptekamedea.bg)/, поради което редът за тяхното изписване е специален /вж. чл.1, т.5 от Наредба
№ 4/2009 за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени
продукти/. Съгласно чл.4, ал.2, (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2013 г.) от Наредба
№4/2009 право да отпускат лекарствените
продукти, съдържащи наркотични вещества от приложение № 1 на Наредба № 2 от
2012 г. за условията и реда за осъществяване на програми за лечение с агонисти и агонисти-антагонисти
на лица, зависими към опиоиди (ДВ, бр. 49 от 2012 г.)
имат лекари, работещи в програмите, получили разрешение от министъра на
здравеопазването. По делото обаче не се удостоверява от оспорващата страна да е
издадена нито за период преди момента на нарушението, нито към релевантната
дата – 02.12.2021, документ от посечения медицински специалист, въз основа на
който легално жалбоподателят да може да закупи и да приема въпросния лекарствен
продукт, поради което и Съдът приема, че не се доказва твърденият факт на
продължителен прием на въпросния продукт от наказаният, вкл. и на 02.12.2021г.,
нито се приема за основателно възражението, че именно под въздействието на
свързаните с този лекарствен продукт странични ефекти от приема му, същият е
изпаднал за процесното време в сънено състояние, което е попречило служителят
адекватно да изпълнява служебните си задължения да спазва регламентите на
конкретния подзаконов нормативен акт.
Горното мотивира настоящият съдебен състав да приеме
извод, че пред него се доказа проявление на фактите, които се обхващат от така
сочените правни основания в процесния акт. Ето защо, дадената правна обосновка
на описаните от обективна страна факти е изцяло правилна, поради което и
процесната заповед се явява съответна на приложения материален закон и неговата
цел.
При
извод за основателност на оспорването, Съдът намира за основателна и
своевременно заявена претенцията на процесуалния представител на ответника за
присъждане на разноски за юрисконсулт, които Съдът определя в минималния размер
по чл.24 от ЗПП от 100 лева.
Водим от горното и на осн. чл.172, ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на К. Т. К. ***,
ЕГН ********** против Заповед № 284з-550/18.05.2022г. на Началник РУ Казанлък,
с която на осн. чл.194, ал.2, т.1, чл.197, ал.1, т.2 и чл.204, т.4 от ЗМВР му
било наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три
месеца.
ОСЪЖДА К. Т. К. ***, ЕГН ********** *** разноски за юрисконсулт в размер на 100 лева.
Решението не подлежи обжалване и е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: