Решение по дело №4429/2017 на Районен съд - Пазарджик

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№               ,21.06.2018 год., гр.Пазарджик

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, на двадесет и втори май през двехиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в следния състав:

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА

 

секретар Стоянка Миладинова,

като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №4429 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК.

          Подадена е искова молба от „Пиргос агро" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул.„************“ №*, ет.*, представлявано от Д.Г.М. против "Найденов        агро 86" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с.Ветрен дол, община Септември, област Пазарджик, ул.“***********“ №*, представлявано от Е.И.Г. и Е.И.Г., с ЕГН ********** ***, притежаваща лична карта №*********, издадена на 23.02.2012г. от МВР-Пазарджик, с която ищецът представя заверено копие от запис на заповед, издаден от първия ответник на 28.10.2016г. при условията „без протест", с който той се е задължил на падежа 01.08.2017г. да му заплати сумата от 6123 лева. Твърди, че по записа подпис е положил и вторият ответник като авалист, което сочи, че отговорността на двамата към ищеца е солидарна.

          Твърди, че тъй като падежът на задължението отминал, а плащане не получили, пред PC-Пазарджик депозирал съответно заявление по реда на чл.417 ГПК, с което претендирал двамата ответници при условията на солидарност да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от 6123 лева. Сочи, че по този повод било образувано ч.гр.д. №3299/2017г. и била издадена съответна заповед за незабавно изпълнение. От съда обаче получил съобщение, че длъжниците са депозирали възражение по реда на чл.414 ГПК срещу заповедта за изпълнение и му било указано, че може да ползва възможността по чл.422 ГПК и да предяви срещу тях съответен установителен иск. Именно това действие ищецът предприемал с настоящата искова молба.

          Посочва, че оригиналът на записа на заповед се намира в досието по ч.гр.д. №3299/2017г. по описа на PC-Пазарджик. Заявява, че искът основава на менителничния ефект, описан по-горе. Твърди, че същият притежава всички необходими по силата на чл.535 ТЗ реквизити, щото да бъде приет като редовен от външна страна запис на заповед.

          Моли да бъде постановено съдебно решение, установяващо, че двамата ответници са солидарно задължени към ищеца до размера на сумата от 6123 лева - главница по запис на заповед, издаден на 28.10.2016г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение до окончателното й изплащане, ведно с направените в хода на заповедното производство съдебни разноски. Моли да му бъдат присъдени разноските, които е направил и ще направи по подлежащото на образуване дело.   

          Към исковата молба е приложено заверено копие от записа на заповед. Направено е доказателствено искане – за изискване и прилагане на заповедното производство.        

          В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответниците, чрез пълномощника им, с който заявяват, че смятат така предявения иск за недопустим. Твърдят, че независимо, че в записа на заповед е посочен падеж на плащане - 01.08.2017г., документът не е бил предявен на издателя и авалиста за плащане. Тъй като записа на заповед е само в един екземпляр, ответниците не разполагат с екземпляр от него и съответно не са длъжни да знаят/помнят кога е падежът, което налага предявяването на записа на заповед. Твърдят, че записът на заповед, независимо, че е посочен падеж в него, същият е следвало да бъде предявен на издателя и авалиста, за да се приеме, че посоченото вземане вече е станало изискуемо.

          Заявяват, че искът срещу ответниците е и неоснователен. Относно редовността на записа на заповед, сочат, че биха могли да вземат становище след като се запознаят с оригинала на документа, тъй като от представеното им копие се установяват различни шрифтове и размери на текста.

          Твърдят, че не дължат посочената в записа на заповед сума в размер на 6123,00 лв. Смятат, че процесният запис на заповед е издаден без основание. Не я ясно съществува ли каузално правоотношение между поемателя и издателя на записа на заповед, което да обоснове издаването на същия и задължаването на ответниците със сумата от 6123,00.

          Сочат, че от записа на заповед се установява, че издателят и поемателят са търговци по смисъла на ТЗ. Възможно е да става въпрос за търговски взаимоотношения, чието изпълнение вероятно да е обезпечено със записа на заповед, което обаче следва да е отразено и в счетоводствата на страните. След като не е ясно на какво основание ответникът „Найденов Агро 86" ЕООД се е задължил по записа на заповед, а Е.Г. го е авалирала, не могат да вземат отношение по дължимостта на сумата и да бъдат защитени интересите на ответниците.

          Твърдят, че записът на заповед не е предявен на падежа, нито на издателя „Найдено Агро 86" ЕООД, нито на авалиста Е.И.Г. и съответно плащането по него не е станало изискуемо, за който и да било от двамата ответници.

          Молят съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Молят да им бъдат присъдени разноски по делото.

          В проведените по делото съдебни заседания, ищецът, чрез пълномощника си, поддържа предявения иск и моли съда да го уважи. Претендира разноските. Представя списък на същите по чл.80 от ГПК. Излага доводи по същество.  

          Ответниците, чрез процесуалния си представител, молят съда да отхвърли иска като неоснователен. Претендират направените по делото разноски за адвокатски хонорар и възнаграждение на вещото лице.

          Съдът, като взе предвид твърденията на ищеца в исковата молба и възраженията на ответниците в писмения отговор и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

          На 23.08.2017 год., ищцовото дружество „Пиргос агро“ ООД е подало по пощата Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, постъпило в съда на 24.08.2017г., срещу ответниците „Найденов агро 86“ ЕООД и Е.И.Г., в качеството им на длъжници, въз основа на което е образувано ч.гр.дело №3299/2017г. по описа на Пазарджишкия районен съд. Същото е било уважено и Пазарджишкият районен съд е издал Заповед №2031 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК на 28.08.2017год., с която е разпоредил ответниците-длъжници да заплатят солидарно на ищеца-заявител и кредитор сумата от 6123,00 лв. – дължима по запис на заповед от 21.10.2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 28.10.2016г. до изплащане на вземането, както и направени разноски по делото в размер на 422,50 лв. Посочено е, че вземането произтича от непогасено задължение по запис на заповед от 28.10.2016г., с падеж – 01.08.2017г.

          Срещу така издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, ответниците са подали възражения в законния двуседмичен срок по чл.414 ал.2 от ГПК, в които са отразили, че не дължат изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.  Не дължат сумите. В законния едномесечен срок, дружеството-ищец е предявило настоящия установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК.

          Предвид горното съдът приема, че предявеният иск е процесуално допустим и подлежи на разглеждане. По съществото му, съдът счита следното:    

Не е спорно между страните по делото, а и от приетите и неоспорени писмени доказателства, се установява, че на 28.10.2016г. ответникът „Найденов Агро 86„ ЕООД е издал запис на заповед, с който се е задължил, неотменимо, безусловно и без предявяване за приемане или плащане да заплати – без протест и разноски и без удръжки от какъвто и да било характер - на ищеца „Пиргос Агро“ ООД сумата от 6123,00 лева, платима на падеж – 01.08.2017г., по посочената банкова сметка ***. Положен е подпис на законния представител на търговското дружество – издател Е.Г.. Последната като физическо лице е авалирала задължението по записа на заповед, при условията, при които е прието. Собственоръчно е изписала трите си имена и е положила подпис за авалист.

При тези данни съдът приема, че процесният запис на заповед от 28.10.2016г. е документ, редовен от външна страна и съдържащ реквизитите, предвидени в разпоредбата на чл.535 от ТЗ. Приема, че задължени лица по него са ответниците по делото – „Найденов Агро 86“ ЕООД, представлявано от Е.Г. - като издател на записа на заповед и Е.Г. – като авалист. С подписването му, те са поели задължението за плащане на сумата в размер на 6123,00 лева, с падеж 01.08.2017г.

Записът на заповед не е оспорен от ответниците – нито съдържанието му, нито подписването му от издателя и от авалиста.

          В писмения си отговор, ответниците само сочат, че относно редовността на записа на заповед, могат да вземат становище след като се запознаят с оригинала на документа, тъй като от представеното им копие се установяват различни шрифтове и размери на текста. Не изразяват такова становище в хода на производството по делото и дори след изричните указания на съда, че оригиналът на процесния запис на заповед се намира в приложеното заповедно производство. В хода по същество на делото, процесуалният представител на ответниците заяви, че записът на заповед е редовен от външна страна  и че не са направили възражение в тази насока.

          В писмения си отговор ответниците смятат, че процесният запис на заповед е издаден без основание /при положение, че записът на заповед е абстрактна сделка/. За ответниците не е ясно съществува ли каузално правоотношение между поемателя и издателя на записа на заповед, което да обоснове издаването на същия и задължаването на ответниците с процесната сума от 6123,00 лева. Излагат предположения, че е възможно да става въпрос за търговски взаимоотношения, чието изпълнение вероятно да е обезпечено със записа на заповед. Ответниците не сочат конкретно каузално правоотношение. При наличието на такова, то е логично същото да им е известно, поради това, че ответниците или поне единият от тях би следвало да е страна по това каузално правоотношение.

Ответниците не изложиха твърдения и не посочиха конкретно каузално правоотношение между тях и ищеца. Не установиха издаването на процесния запис на заповед да е свързано с твърдяно каузално провоотношение и обезпечаването на такова.

          За неоснователно съдът намира направеното от ответниците възражение за непредявяването на процесния запис на заповед нито на издателя, нито на авалиста.  Процесният запис на заповед не е платим на предявяване, за да е нужно такова. Същият е с падеж - 01.08.2017г. Следователно с настъпването на падежа вземането става изискуемо и се дължи плащане на сумата по записа на заповед.

В конкретния случай съдът счита, че ищецът доказа исковата си претенция и че вземането му по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК съществува и е изискуемо. Още повече, че в исковата си молба ищецът изрично се позовава и основа иска си на издаден редовен от външна страна запис на заповед.  

По делото не се събраха доказателстава за изпълнение на задължението по записа на заповед от страна на ответниците.

          При    така установената фактическа обстановка, съдът приема, че предявеният  иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415 ал.1 ГПК е доказан и основателен и следва да се уважи изцяло, като се приеме за установено, че ответниците дължи при условията на солидарност на ищеца сумата в размер на 6123,00 лева – неизплатено парично задължение по процесния запис на заповед, ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 24.08.2017г. до окончателното изплащане на вземането.

          Предвид изхода на делото и с оглед указанията, дадени в мотивите на т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по тълкувателно дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сторените от него в заповедното производство разноски в общ размер на 422,50 лв. – за държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и разноските, направени в настоящото исково производство в общ размер на 890,50 лв., съгласно представения Списък на разноските по чл.80 от ГПК и приложените по делото платежни документи.

          По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

Р     Е     Ш     И:

 

          По иска на „Пиргос агро" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.„************“ №*, ет.*, представлявано от Д.Г.М. против "Найденов  агро 86" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Ветрен дол, община Септември, област Пазарджик, ул.“***********“ №*, представлявано от Е.И.Г. и Е.И.Г., с ЕГН ********** ***, с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че "Найденов          агро 86" ЕООД, ЕИК ********* и Е.И.Г., с ЕГН ********** дължат солидарно  на „Пиргос агро" ООД, ЕИК ********* сумата от  6123 лева - главница по запис на заповед, издаден на 28.10.2016г., с падеж 01.08.2017г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 24.08.2017г. до окончателното й изплащане,  за които е издадена Заповед №2031 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 28.08.2017 год. по ч.гр.дело №3299/2017г. по описа на Районен съд-Пазарджик.

          ОСЪЖДА "Найденов  агро 86" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Ветрен дол, община Септември, област Пазарджик, ул.“***********“ №*, представлявано от Е.И.Г. и Е.И.Г., с ЕГН ********** *** да заплати на „Пиргос агро" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.„************“ №*, ет.*, представлявано от Д.Г.М. сторените в заповедното производство разноски в общ размер на 422,50 лв. – за държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и разноските, направени в настоящото исково производство в общ размер на 890,50 лв., съгласно представения Списък на разноските по чл.80 от ГПК и приложените по делото платежни документи.

          Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

       

      РАЙОНЕН СЪДИЯ: