Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 457
гр. Р., 27.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Окръжен съд Р., Гражданска колегия, в публичното заседание
на двадесет и втори ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.
ВЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
ЗОРНИЦА ТОДОРОВА мл. съдия
при секретаря Тодорка Недева като разгледа
докладваното от съдия Атанасова в. гр. д. № 756 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „ФФФ Груп“ ЕООД,
ЕИК ********* против решение № 1424/17.09.2019 г., постановено по гр. д. № 919/2019
г. на Р.нския районен съд, с което дружеството е
осъдено да предаде на Е.Т.Т. на основание чл. 233,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД владението на отдадения му с договор за наем от 30.11.2005
г. имот – първи етаж с площ от 650 кв.м. от двуетажна сграда – паметник на
културата с адрес: гр. Р., ул. „О.П.“№ 2 и върху него са възложени направените
по делото разноски. Твърди, че решението е незаконосъобразно и поради това неправилно поради
нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска отмяната му и постановяване на ново решение, с което
предявеният срещу него иск да бъде отхвърлен.
Претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемата
страна Е.Т.Т. *** не е депозирал отговор на въззивната
жалба по реда и в срока по чл. 263 ГПК.
Въззивната жалба е подадена от процесуално
легитимирано лице в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол
акт, поради което е допустима.
Производството по делото е образувано по
предявения от Е.Т.Т. против жалбоподателя „ФФФ Груп“
ЕООД иск за опразване на наето помещение с правно основание чл.233, ал. 1,
предл.1 ЗЗД.
При извършване на проверката, визирана в
чл.269 ГПК въззивният съд констатира следното:
Съгласно
трайно установената съдебна практика и правната доктрина решението е
недопустимо, когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на
съдилищата или не е родово подсъден на съответния съд.
В
настоящият случай обжалваното решение, с което е уважен предявеният срещу
жалбоподателя иск е недопустимо, тъй като искът не е родово подсъден на
районния съд.
Съгласно дадените в т. 20 от ТР № 6/2012 г.,
постановено по т. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК разяснения в случай, че ищецът претендира да черпи права само от
качеството си на наемодател по
прекратено наемно правоотношение, както е в настоящия случай, то искът е по чл. 233, ал. 1, изр.
1 ЗЗД и цената му
се определя от наема за
една година по договора. Държавната такса е 4% от така
определената цена на иска.
Видно от приложения към исковата молба наемен
договор, страните са договорили месечна наемна цена в размер на 3000 лв.,
поради което при съобразяване на горното размерът на цената на иска възлиза на
36 000 лв. Този иск съгласно чл.104, т. 4 ГПК е родово подсъден на окръжен
съд като първа инстанция.
Като е приел и разгледал
по същество иска по чл. 233, ал.
1, изр. 1
ЗЗД в нарушение на правилата за
родова подсъдност, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение,
което следва да се обезсили.
След обезсилване на
решението приетият за разглеждане иск следва да се изпрати за разглеждане от
родово компетентния съд- Окръжен съд Р..
Мотивиран така, Р.нският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 1424/17.09.2019 г., постановено по гр. д. №
919/2019 г. по описа на Р.нския районен съд.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за изпращане на исковата
молба на Е.Т.Т.
на родово компетентния съд – ОС Р..
ОСЪЖДА „ФФФ Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Р., ул. „А.“ № 1, вх. 3, ет. 2, предствавлявано
от Ф.А.Ф.за заплати по сметка на ОС Р. 705
/седемстотин и пет/ лв. – държ. такса по въззивната жалба.
Решението може да се
обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.