№ 59
гр. Благоевград , 24.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в публично заседание на двадесет и
първи януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Александър Трионджиев
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Александър Трионджиев Въззивно
гражданско дело № 20201200500793 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК. Образувано е въз основа
на въззивна жалба, подадена от С. Х. Д. срещу Решение № 2277 от 19.04.2018 г. по гр.д. №
1021/2016 г. по описа на Районен съд – Разлог.
Посредством обжалваното решение е отхвърлен, като неоснователен, предявеният от
С. Х. Д. против Б. С. Б. и А. А. Б. иск, с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, за
признаване за установено, че ищецът С. Х. Д. е собственик на 37 кв.м, представляващи част
от имот пл. № 233, п. XVI, кв.1 по КП от 2001 г. на с. Г.К., с идентификатор 77596.1.233,
разположени по дължина на източната му граница с имот пл. № 232, п. XV, кв. 1 по КП от
2001 г., които 37 кв.м към момента на одобряване КК и КР на с. Г.К. със Заповед № РД-18-
23/19.04.2011 г. на ИД на АГКК са отразени неправомерно като част от поземлен имот с
идентификатор 77596.1.232, при съседи ПИ 77596.1.233, 77596.1.228, 77596.1.548 и
77596.1.214, с административен адрес: с. Г.К., община Б., област Благоевград, както и че е
налице грешка при заснемането на границата между съседните поземлени имоти с
идентификатори 77596.1.233 и 77596.1.232.
С Решение № 223 от 17.01.2019 г. по в.гр.д. № 830/2020 г. по описа на Окръжен съд –
Благоевград първоинстанционният съдебен акт е бил потвърден изцяло. Решение на
предишния въззивен съдебен състав е било атакувано пред касационната инстанция.
Депозираната от С. Х. Д. касационна жалба е допусната до разглеждане по същество. С
Решение № 35 от 29.06.2020 г. по гр.д. № 1902/2019 г. по описа на ВКС, II Г.О.
касационният съд е приел, че в хипотеза, когато съседни поземлени имоти са реституирани
по реда на ЗСПЗЗ в урбанизирана територия с решение на Общинската служба „Земеделие“
въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ, нанесени са в
действащ кадастрален план и са урегулирани за пръв път при действието на ЗУТ, при
преценка дали кадастралната карта отразява вярно границата между съседни имоти следва
да се установят границите на правото на собственост към момента на обособяване на
имотите като самостоятелни обекти на вещни права с решенията на Общинската служба по
1
„Земеделие“ и да се установи осъществени ли са след този момент факти, които водят до
промяна на границите на собствеността. Поради това въззивното решени е отменено и
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Благоевград.
Върховният касационен съд е дал указания, че при новото разглеждане на делото
второинстанционният съдебен състав трябва да назначи и изслуша експертно заключение за
установяване дали през 2001 г. в кадастралния план процесните имоти са нанесени
съобразно границите на собствеността им, определени с решенията на Общинската служба
по „Земеделие“ и удостоверенията и скиците по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ и дали
тези граници съответстват на границите, отразени в кадастралната карта.
С оглед отменителното решение и предвид задължителните указания, съдържащи се
в него, депозираната въззивна жалба подлежи на повторно разглеждане от Окръжен съд –
Благоевград. Настоящият съдебен състав е допуснал и указаната от касационната инстанция
експертиза и е разгледал делото в открито съдебно заседание, в хода на което е изслушано
вещото лице и е прието заключението му.
Жалбата е с правно основание чл. 258 и следващите от ГПК. В нея са релевирани
подробни доводи, според които районният съд е стигнал до грешни фактически и правни
изводи. Същата е допустима – изхожда от страна по споря, която има правен интерес от нея
и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.
С отговора на въззивната жалба, подаден само от Б. С. Б., се поддържа тезата, че
решението на Районен съд – Разлог е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна А. А. Б. не е подала отговор на въззивна жалба.
За да се произнесе по съществото на спора, настоящият съдебен състав съобрази
следното:
В настоящия случай Районен съд - Разлог е бил сезиран с положителен
установителен иск за собственост, предявен на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, от С. Х. Д.
от против Б. С. Б. и А. А. Б.. В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик, на
основание договор за покупко-продажба, на поземлен имот с идентификатор 77596.1.233 по
ККР за землището на с. Г.К., одобрена със Заповед № РД-18-23/19.04.2011 г. на ИД на
АГКК, а праводателите му /продавачите/ се легитимирали за собственици на посочения имот
въз основа на приключила в тяхна полза реституционна процедура по възстановяването на
имота и допълването му в предходен действащ кадастрален план /КП/ от 2001 г. Според
ищцовата страна, понастоящем жалбоподател, при закупуването на имота било извършено
трасиране от специалист и границите били установени на място, като трайно
материализирани такива. В исковата молба се сочи, че ответниците са собственици, в режим
на съпружеска имуществена общност, на поземлен имот с идентификатор 77596.1.232.
Според ищеца границата между посочените по-горе имоти с идентификатори
77596.1.233 и 77596.1.232, още когато били закупени от сегашните им собственици, били
трайно установени и материализирани, за което нямало спор, но същите се разминавали с
посочените КП от 2001 г. и ПУП-ПРЗ от 2005 г. и са погрешно изчертани в одобрената
кадастрална карта. В тази връзка се твърди, че при одобряването на ККР през 2011 г., а в
последствие и след одобряването на ПУП от 2011 г., ответникът премахнал старата ограда и
поставил нова такава, която навлизала с 37 кв.м в имота на ищеца.
Посочено е, че за отстраняване на тази грешка ищецът, на основание чл. 53, ал. 1 от
ЗКИР подал заявление в СГКК- Благоевград и по този начин поискал изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри /КК и КР/ на с. Г.К.. С проекто–план за
изменение на кадастъра било предвидено коригиране на кадастралната граница между
въпросните имоти, но със Заповед №17-15/19.012.2016 г. на Началника на СГКК-
Благоевград било отказано продължаване на процедура по изменение на КК и КР, с мотив
наличието на спор за материално право.
Ищцовата страна заявява, че при изработването на КК и КР за землището на с. Г.К.
изпълнителят, който я е създал, а впоследствие и административният орган СГКК-
2
Благоевград, който я е одобрил, не са съобразили разпоредбата на чл. 41 и чл. 43, ал. 1, т. 5
от ЗКИР, във вр. чл. 14 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри и така имотът на ищеца бил
погрешно отразен и това довело до неоснователно намаляване на площта на собственият на
ищеца имот с идентификатор 77596.1.233 и незаконно увеличаване площта на съседния
такъв с идентификатор 77596.1.232, съответстващи на урегулирани поземлени имоти /УПИ/
XVI и XV.
Поискано е от първостепенния съд постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено по отношение на Б. С. Б. и А. А. Б., че С. Х. Д. е собственик на 37
кв.м, представляващи част от имот пл. №233, п. XVI, кв. 1 по КП от 2001 г. на с. Г.К.,
разположени по дължина на източната му граница с имот пл. № 232, п. XV, кв. 1 по КП от
2001 г., които 37 кв.м към момента на одобряване КК и КР на с. Г.К. със Заповед № РД-18-
23/19.04.2011 г. на ИД на АГКК са отразени неправомерно като част от ПИ с идентификатор
77596.1.232, при съседи ПИ 77596.1.233, 77596.1.228, 77596.1.548 и 77596.1.214, с
административен адрес: с. Г.К., община Б., област Благоевград, както и че е налице грешка
при заснемането на границата между поземлени имоти с идентификатори 77596.1.233 и
77596.1.232.
В отговора на исковата молба се правят подробни възражения за неоснователност на
исковата претенция. Според ответниците в КК и КР не допусната грешка при отразяване на
границите на имотите. Твърдят, че ищецът неоснователно претендира увеличение на площта
на собствения си поземлен имот и по този начин цели изместване на границата между двата
имота.
В текста на чл. 24, ал. 1 от ЗКИР е разписано, че поземленият имот е основна единица
на кадастъра, а в ал. 2 на същата правна норма е посочено, че поземления имот трябва да
бъде отразен в кадастъра съобразно границите на правото на собственост. При спор относно
начина, по който са отразени в кадастралната карта съседни имоти /независимо дали е
предявен чрез иск по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР или друг иск за собственост/, съдът следва да
установи границите на собствеността на всяка от страните по спора, като отчете
осъществените във времето факти, които водят до промяна на тези граници. Искът по чл. 54,
ал. 2 от ЗКИР представлява установителен иск за собственост на реална част от имот, за
която се твърди от ищцовата страна, че грешно е заснета в границите на имота на ответника
/грешка в кадастралната карта/ или че въобще не е заснета като самостоятелен имот
/непълнота на кадастралната карта/. Ищецът по такъв иск е длъжен да установи
материалното си право към момента на одобряване на КК, спрямо която се претендира, че
при изработването й е допусната грешката. В горния смисъл са мотивите към т. 4 от
Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г., постановено по тълкувателно дело № 8 от 2014
г. на ОСГК на ВКС.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства и по-конкретно от
Нотариален акт № 170, том I, рег. № 984, дело № 170 от 14.04.2005 г. по описа на Нотариус
С.К., се установява, че С. Х. Д. е придобил собствеността върху УПИ с пл. № 233 в кв. 1 по
плана на с. Г.К., община Б., с площ от 666 кв.м, при съседи на имота: М.Ю.В., А.А.В., М.Н. и
път. Отново от писмените доказателства става ясно, че неговите праводатели /В.З.П., Й.Б.Т.,
М.Б.Ш. и Л.Й.А./ са придобили права върху имота въз основа на успешна реституционна
процедура по ЗСПЗЗ, завършила с Решение № Е443ДА от 26.01.2001 г. на ОСЗГ - Б., с което
е възстановено правото на собственост на наследниците на Й.И.Б. на нива от 0.666 дка,
находяща се в строителните граници на с. Г.К., в местността Р., представляваща имот №
233, парцел IX от КП изработен 2001 г., при граници: М.Ю.В., шосе, А.А.В., М.Н.. Въз
основа на същото решение на ОСЗГ – Б. и на основание чл. 10, ал. 6 или ал. 7 от ЗСПЗЗ е
отказано възстановяването на правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари
реални граници върху нива от 0.036 дка, находаща се в с. Г.К., в местността Р., имот № 233
по КП от 2001 г., тъй като тази част от поземления имот попада в улица.
След като ищецът /въззивник пред окръжния съд/ е закупил описания по-горе имот,
той с нарочно заявление е поискал изменение на КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-
3
23/19.04.2011 г. По този начин, посредством инициирана от него административна
процедура, е поискал да бъдат коригирани границите между поземлени имоти с
идентификатори 44596.1.232, 44596.1.233 и 44596.1.196. Началникът на СГКК–Благоевград
се е произнесъл със Заповед № 17-15 от 19.01.2016 г. и е отказал исканото изменение, поради
наличието на спор за материално право, тъй като по отношение на част от ПИ с проектен
идентификатор 44596.1.232 са налице претенции за собственост от Б. С. Б. и С. Х. Д..
С Решение № 736 от 26.05.2016 г, постановено по адм.д. № 56/2016 г. по описа на
Административен съд – Благоевград, жалбата на С.Д. против Заповед № 17-15 от 19.01.2016
г. е била отхвърлена. По настоящото дело няма данни дали посоченото решение е влязло в
сила.
От доказателствения материал по делото е видно също така, че ответниците Б. С. Б. и
А. А. Б., посредством договор за продажба, обективиран в Нотариален акт № 15, том IV, рег.
№ 4531, дело № 595 от 03.07.2007 г. по описа на Нотариус С.В., са придобили
собствеността върху нива с площ от 0.615 дка, находяща се в местността „Д., осма
категория, попадаща в строителните граници на с. Г.К., представляваща имот с пл. № 232, в
кв. 1 по плана на с. Г.К.. Посредством Решение № 571А от 19.04.2007 г. на ОСЗГ – Б. се
установява, че праводателят на ответниците /продавачът А.А.В./ е придобил правото на
собственост върху описания имот въз основа на успешно приключила реституционна
процедура по реда на ЗСПЗЗ.
По отношение на посочените по-горе факти страните не спорят. Спорът относно
границите на двата съседни имота е възникнал, когато Б. С. Б. се е снабдил с Разрешение за
строеж № 26/19.06.2013 г., издадено от главния архитект на Община Б., за обект „ограда“,
намираща се в ПИ с идентификатор № 77596.1.232 по КК на с. Г.К., въз основа на което е
реализирал строежът на оградата, посредством която са отделени собствените на страните
по делото имоти.
В хода на производството пред първа инстанция са разпитани като свидетели М.Н.
М.К., Б.Д. и Х.М.. И четиримата свидетели потвърждават, че спорните имоти са съседни и
имат обща граница.
Свидетелят М.Н. заявява, че когато страните по делото са закупили имотите,
границата помежду им била обозначена с камъни, наредени по дължина в земята, на
разстояние около четири метра. Уточнява, че камъните ги имало още от предишните
собственици и стояли докато ответниците по делото /въззиваеми понастоящем/ не
изградили ограда. Свидетелят Н. пояснява, че не може да определи дали последната е
изградена на мястото на камъните и според него Д. владеел имота в очертаните граници от
предишните собственици и не му е известно да е увеличавал площта на същия.
Свидетелят М.К. сочи, че имотите на страните по делото първо била отделени с
паянтова дървена ограда. Твърди, че две години преди датата на съдебното заседание, в
което е разпитан, била поставена друга ограда, която не била сложена на мястото на
дървената. Посочва, че спорът между страните възникнал откакто била сложена новата
ограда, която според него навлиза около 1.30-1.40 метра в имота на Д..
От показанията на свидетелят Б.Д. се установява, че първоначално двата съседни
имота на страните по делото били оградени с камъни. Този свидетел не знае дали, след като
страните по делото са станали собственици на имотите, границата между тях е променяна.
Заявява, че преди Б. Б. да си построи сегашната ограда, не е виждал дървена такава.
Пояснява, че съществуващата сега оградата е поставена около две години преди датата на
съдебното заседание и е изпълнена от колове от цимент и мрежа, висока до два метра.
Свидетел М. също посочва, че границата между двата съседни имота била
първоначално от камъни, наподобяващи синори, които били поставени още от предишните
собственици. Допълва, че сега има нова ограда и не е забелязал дали тя е поставена на
мястото, където са били камъните. И този свидетел няма спомен, преди поставянето на
настоящата ограда, да е изграждана дървена такава.
4
Показанията на свидетелите М.Н. Б.Д. и Х.М. са логични, последователни, без
вътрешни противоречия и кореспондиращи помежду си. Липсват данни същите свидетели
да са заинтересовани по някакъв начин от изхода на делото, поради което настоящият
съдебен състав приема, че показанията им следва да бъдат кредитирани като обективни и
допринасящи за изясняване на релевантните по делото факти.
Показанията на свидетеля М.К. трябва да се кредитират единствено в частта, даваща
информация, че между страните по делото има спор относно границата на съседните им
имоти. Твърдението на свидетеля, според което преди да се изгради настоящата ограда, е
била поставена друга дървена ограда, не намира опора в останалите свидетелски показания
и се разминава с тях. По делото не съществуват и други доказателства, които да подкрепят
казаното от този свидетел. Именно поради тези съображения показанията на този свидетел,
касаещи изграждането на дървена ограда, не следва да бъдат вземани предвид. Що се каса
до това, че според него оградата, разделяща имотите, навлиза около 1.30-1.40 метра в имота
на Д., трябва да се отбележи, че това възприятие е субективно и то също не се подкрепя от
останалия доказателствен материал.
Пред първоинстанционния съд са били допуснати две технически експертизи –
единична и тройна /допускането на тройната се е наложило поради оспорване заключението
на единичната/. Мотивационната част на двете експертизи са идентични, а заключенията
/крайните изводи/ на вещите лица, с които отговарят на поставените им въпроси, изцяло се
припокриват.
От заключението на експертизите се установява, че границата между имотите на
страните по делото /имот № 233 – на ищеца и имот № 232 – на ответника/ по действащата
кадастрална карта е идентична с границата по предходните кадастрални планове от 2001 и
2005 г. Констатирано е леко отклонение между изградената на място ограда и имота на
ищеца по ПУП-ПР от 2005 г., което отклонение при улицата е 0,35 м., а в дъното – 0,38 м.,
но то е и в двете посоки и се компенсира като площи, поради което според експертите не се
отчита като грешка, предвид пълното й съответствие и с действащите подзаконови
нормативни актове, а именно Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /отм./, действала към
момента на одобряване на КК и КР и Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри. И двете експертизи са категорични, че според действащата КК и КР имотът на
ищеца, с идентификатор 77596.1.233, е заснет с площ от 703 кв.м, независимо, че
собственикът му се легитимира за такъв по нотариален акт само на 666 кв.м, а този на
ответниците, с идентификатор 77596.1.232, е заснет с площ от 610 кв.м, при условие, че
собственикът му се легитимира за такъв с площ от 0,615 дка. Също така от заключението на
вещите лица става ясно, че още при първоначалното отразяване на имота на ищеца
/понастоящем въззивник/ в кадастралния план на с. Г.К. през 2001 г. западната му граница и
границата на съседния му парцел VIII /който съседен парцел не е предмет на настоящото
производство/ не се покриват, а между тях остава ивица празно място, като при попълването
на кадастралния план имотите са изместени така, че западната граница на имот с
планоснимачен № 233 да съвпадне с дворищната регулационна линия на УПИ VIII и площта
му е увеличена. Според експертите това изместване, обаче, няма отношение към процесната
граница между имотите на страните по делото, която процесна граница е от източната
страна на имота с планоснимачен № 233, собственост на Д..
В производството по настоящото въззивно гражданско дело е допусната
допълнителна съдебно-техническа експертиза, заключението на която е отговорило на
въпросите дали през 2001 г. в кадастралния план процесните имоти са били нанесени
съобразно границите на собствеността им, които граници са определени с решенията на
Общинската служба по „Земеделие“ и удостоверенията и скиците по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 от
ППЗСП, тези граници съответстват ли на границите, отразени в кадастралната карта и в
случай че границите не съответстват, налице ли са факти, наложили изменението им?
Според вещото лице по допълнителната експертиза поземлен имот с пл. № 233 е
5
нанесен в кадастралния план на с. Г.К. със заповед № РД-15-107 от 14.08.2001 г. на кмета на
община Б. и по този начин е попълнен кадастралният план с този имот. Поземлен имот с пл.
№ 232 е нанесен в кадастралния план на с. Г.К. със заповед № РД-15-108 от 14.08.2001 г. на
кмета на община Б. и по този начин е попълнен кадастралният план и с този имот. По повод
допълването на кадастралния плат с тези два имота на 26.06.2001 г. е била изработена скица
Кадастрален план – допълване, която представлява неразделна част от заповедите за
допълване. Вещото лице е посочило, че процесните имоти първо са били нанесени в
кадастралния план през 2001 г., със съответните заповеди на кмета на община Б., която е
влязла в сила, едва след което, съобразно техните граници, определени по скица-проект към
тези заповеди, са издадени съответните скици и удостоверения по чл. 13, ал. 4, 5, и 6 от
ППЗСПЗЗ, на основание на които са постановени окончателните възстановителни решения
на Общинската служба „Земеделие“. Въз основа на тези данни, вещото лице прави извод, че
границите на имотите пл. № 232 и пл. № 233 отговарят на решенията на Общинската служба
„Земеделие“.
В експертизата е посочено още, че двата имота /пл. № 232 и пл. № 233/ в последствие
не са нанесени в оригиналните кадастрални картони на с. Г.К., но са нанесени като графики
в оригиналното меко копие на КРП от 1987 г. Вещото лице сочи, че имот с пл. № 232 е
нанесен приблизително в граници и площ, така както е по скицата-проект, като разликите се
дължат на графическата точност при нанасяне на имота и те са основно към улицата, а имот
пл. № 233 също е нанесен приблизително в границите по скицата-проект, но площта му е по-
голяма, тъй като имотът е уголемен на запад, към имот пл. № 196. Направен е краен извод,
според който границите на имот пл. № 232 отговарят на възстановителното решение на
Общинската служба „Земеделие“, а границите на имот пл. № 233 не отговарят напълно на
възстановителното решение на Общинската служба „Земеделие“, понеже е констатирана
разлика на запад към имот пл. № 196, като това обаче не е рефлектирало върху границата на
двата спорни имота, която граница съвпада.
Според експерта, при извършена съпоставка между извадката от КРП от 1987 г., с
нанесените допълнително през 2001 г. имоти пл. № 232 и пл. № 233, с одобрените КК и КР,
се установява, че имот с идентификатор 77596.1.232 е нанесен приблизително в граници и
площ така, както имот пл. № 232 е допълнен в КП. От тази съпоставка се установява и че
имот с идентификатор 77596.1.233 е нанесен приблизително в граници и площ така, както
имот пл. № 233 е допълнен в КП, като се констатира съществена разлика единствено в
западната му граница с имот с идентификатор 77596.1.196 /стар пл. № 196/. Също така в
заключението е отразено, че границата между поземлените имоти 77596.1.232 и 77596.1.233
се покрива /съвпада/ с границите на поземлени имоти с пл. № 232 и пл. № 233, допълнение в
кадастралния план през 2001 г., като разликата между двете граници в южния край е 7
сантиметра, а в северния – 15 сантиметра, като отместването е в ущърб на имот пл. № 232
/собственост на ответниците по иска/. Вещото лице счита обаче, че тази разлика не следва да
се отчете като грешка, защото тя е допустима, понеже е в съответствие с разпоредбите на чл.
18, ал. 4, т. 2, подт. б от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /отм./, действала към
момента на одобряване на КК и КР и с чл. 18, ал. 4, т. 2, подт. б от Наредба № РД-02-20-5 от
15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и
кадастралните регистри /действаща към настоящия момент/.
В допълнителната експертиза също така е отразено, че в действащите КК и КП
заснетата и отразена площ на имот с идентификатор 77596.1.233 е по-голяма от площта,
посочена в придобивните актове, а заснетата и отразена площ на имот с идентификатор
77596.1.232 е по-малка от площта, посочена в неговите придобивни актове.
Изготвените и приети в хода на въззивното и първоинстанционното производство
експертизи дават подробни и ясни отговори на поставените въпроси. Вещите лица
притежават необходимите знания и опит, като същите са онагледили крайните си изводи в
нарочно изготвени от тях скици. Поради тези съображения настоящият съдебен състав
приема, че експертизите са обективни и следва да бъдат кредитирани като годен
доказателствен материал.
6
Както бе посочено и по-горе, искът с правно основание по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е
положителен установителен иск за собственост на реална част от имот, за която се твърди,
че е грешно заснета в границите на имота на ответника или че въобще не е заснета като
самостоятелен имот. Активно легитимираната страна по този иск е длъжна да установи
материалното си право към момента на одобряване на КК, в която се претендира, че е
допусната грешката.
От събраните по делото доказателства категорично се установява, че С. Х. Д. е
собственик на имот с кадастрален номер 77596.1.233 /предишен пл. № 233/, а Б. С. Б. и А. А.
Б. са собственици на имот с кадастрален номер 77596.1.232 /предишен пл. № 232/, както и че
двата имота са съседни и имат обща граница. Видно от Нотариален акт № 170, том I, рег. №
984, дело № 170 от 14.04.2005 г. С. Х. Д. е придобил собствеността върху УПИ с пл. № 233 в
кв. 1 по плана на с. Г.К., община Б., с площ от 666 кв.м. Преди това същият имот е бил
възстановен на неговите праводатели, посредством Решение № Е443ДА от 26.01.2001 г. на
ОСЗГ – Б., с коете е възстановена собствеността върху нива от 0.666 дка, находяща се в
строителните граници на с. Г.К., в местността Р.. От своя страна Б. С. Б. и А. А. Б.,
посредством договор за продажба, обективиран в Нотариален акт № 15, том IV, рег. № 4531,
дело № 595 от 03.07.2007 г. по описа на Нотариус С.В., са придобили собствеността върху
нива с площ от 0.615 дка, находяща се в местността „Д., осма категория, попадаща в
строителните граници на с. Г.К., представляваща имот с пл. № 232, в кв. 1 по плана на с.
Г.К.. Същата тази нива преди това, по силата на Решение № 571А от 19.04.2007 г. на ОСЗГ –
Б., е била възстановена на праводателя на ответниците.
От заключенията на експертизите се установява по категоричен начин, че заснетата и
отразена в действащите към момента КК и КР площ на имот с кадастрален номер
77596.1.233 е по-голяма от фигурираща площ в документите за собственост от 666 кв.м, а
заснетата и отразена площ на имот с кадастрален номер 77596.1.232 е по-малка от
фигуриращата площ в документите за собственост от 615 кв.м. Разпитаните свидетели,
чиито показания се кредитират от настоящия съдебен състав, от своя страна посочват, че не
им е известно някоя от страните да нализа в имота на другата. Тоест, по делото липсват
доказателства, от които да се направи извод, че части от имот кадастрален номер
77596.1.233 се ползват неоснователно от собственика на имот с кадастрален номер
77596.1.232 и че неправилно са заснети като част от последния.
В същото време по делото липсват каквито и да било доказателства /а и доводи в тази
насока не са навеждани/ за това, че между имоти с пл. № 232 и пл. № 233 е имало
придаваеми места, които да са довели до увеличаване площта на някой от тях за сметка
площта на другия.
От заключението на двете съдебно-технически експертизи, изготвени в хода на
първоинстанционното производство, категорично се установява, че границата между
имотите на страните по делото по действащата кадастрална карта е идентична с границите
им по предходните кадастрални планове от 2001 и 2005 г.
От заключението на изслушаната пред настоящата инстанция съдебно-техническа
експертиза става ясно, че границите на двата процесни имота, отразени в кадастралния план
през 2001 г., са съобразени с границата между тях, образувана въз основа на решенията на
Общинската служба „Земеделие“ и удостоверенията и скиците по чл. 13, ал. 5 и 6 от
ППЗСПЗЗ, както и че общата им граница съответства на границата, отразена в действащата
към момента кадастрална карта. Действително, вещото лице е посочило, че границата между
поземлените имоти 77596.1.232 и 77596.1.233 почти напълно се покрива /съвпада/ с
границите на поземлени имоти с пл. № 232 и пл. № 233, допълнение в кадастралния план
през 2001 г., като разликата между двете граници в южния край е 7 сантиметра, а в северния
– 15 сантиметра, както и че това отместването е в ущърб на имот пл. № 232 /собственост на
ответниците по иска/. Доколкото обаче отместването е в ущърб на ответниците по иска и
предвид фактическите констатации на вещото лице, според които това отместването е в
рамките на допустимото такова от нормативната уредба - чл. 18 от Наредба № 3 от
28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и
7
кадастралните регистри /отм./, действала към момента на одобряване на КК и КР и чл. 18 от
Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри /действаща към настоящия момент/, подобно
отклонение не може да обоснове основателност на исковата претенция.
Изложеното дотук налага извод, че въззивната жалба е неоснователна, което налага
оспореното решение да бъде потвърдено като правилно.
Съгласно текста на чл. 294, ал. 2 от ГПК, при повторното разглеждане на делото
въззивният съд се произнася и за разноските, сторени от страните пред касационната
инстанция. Предвид изхода на спора, право на сторени разноски пред касационния съд имат
въззиваемите страни Б. С. Б. и А. А. Б.. Разноски от тях е сторил единствено Б. С. Б., който е
заплатил адвокатски хонорар в полза на адвокат С.П. в размер на 1000 лева /лист 23 от
касационното дело/. Също така на Б. С. Б. следва да бъдат репарирани и разноските, които е
направил за заплащане на адвокатски хонорар за въззивното производство по в.гр.д. № 830
от 2018 г., възлизащи на 800 лева /лист 39 от гр.д. № 830 от 2018 г./. Поради тези
съображения жалбоподателят С. Х. Д. трябва да бъде осъден да заплати на Б. С. Б. сумата от
1800 лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 272 от ГПК, Окръжен съд –
Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 2277 от 19.04.2018 г. по гр.д. № 1021/2016 г. по
описа на Районен съд – Разлог.
ОСЪЖДА С. Х. Д., ЕГН ********** да заплати на Б. С. Б., ЕГН **********
разноските пред касационната и въззивната инстанция в размер общо на 1800 лева /хиляда и
осемстотин лева/, представляващи заплатени възнаграждения на процесуален представител.
Решението на въззивния съд подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд
на Република България в едномесечен срок, който срок тече за всяка от страните от
връчването ѝ на препис от решението.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8