Определение по дело №95/2007 на Софийски градски съд

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №

 

 

гр. С., .22.05.2009 г.

 

          Софийски градски съд, търговско отдЕ.е, VI-2 състав, в открито заседание на 24.04.2009 две хиляди и девета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Б.Б.

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 95 по описа за 2007 год. на СГС, намери следното:

 

          Производството е по реда на чл.692 от ТЗ.

          Синдикът на „К.” АД – в несъстоятелност със седалище гр.С.е съставил: списък на приетите предявени вземания по чл. 686, ал. 1, т. 1 от ТЗ; списък на служебно вписаните вземания по чл. 687; и списък на неприетите предявени вземания по чл. 686, ал. 1, т. 3 от ТЗ. Така съставените списъци са обявени в Търговския регистър на 18.02.2009 г., като в 7-дневния срок по чл. 690, ал. 1 от ТЗ срещу така приетите вземания са постъпили възражения от кредитори на дружеството в несъстоятелност. В изпълнение на задълженията си по чл. 690, ал. 2 от ТЗ, синдикът на дружеството представи пред съда становище по всяко постъпило възражение. С оглед на това и на основание на чл. 692, ал. 3 от ТЗ съдът разгледа постъпилите възражения в открито съдебно заседание на 24.04.2009 г., на което бяха изслушани синдикът, длъжникът, кредиторите, чието включване, респ. невключване на вземане в списъка се оспорва, както и направилите възражения кредитори.

          Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на заинтересуваните лица поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

 

          Постъпилото е  възражение от „И.Х.” АД, срещу неприемането на негово вземане.

„И.Х.” АД възразява срещу невключването на вземане с вх. № 24352/ 15.09.2008 г. в размер на 12 255,69 лв. като твърди, че молбата за предявяване на същото е подадена в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ по пощата с обратна разписка. С оглед представените с възражението допълнителни доказателства, съдът счита, че в тази му част възражението е основателно и молбата на дружеството следва да се разгледа по същество с оглед включването на вземането в списъка с приети, респ. неприети вземания.

Във връзка със съществуването и дължимостта на вземането, настоящият състав приема,  че е налице вземане в полза на „И.Х.” АД за наем на инвентар в размер на 3 437,40 лв. Съгласно чл. V, т. 15 от Договор за наем от 15.07.2005 г., при забава в плащането на наемна вноска наемателят дължи неустойка в размер на 0,5 % от дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от 10 %. Така кредиторът се е съгласил да ограничи размера на евентуално дължимата неустойка за забавеното изпълнение на наемните вноски. Оттук, следва обоснования извод, че максималният размер, до който може да се уважи претенцията за неустойка е 343,74 лв.

От представените доказателства обаче, не може да се установи наличието на валидно възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба. Липсва приложен договор, подписан от представители на двете дружества. Приложената  фактура № ********** от 02.06.2008 г., от която би могъл да се направи извод за сключен договор за покупко-продажба, не е подписана от представител на „К.” АД. Дори да се приеме, че фактурата е надлежно получена в „К.” АД, не може да се приеме, че не възразявайки дружеството се е съгласило със сключения договор на основание чл. 292, ал. 1 от ТЗ. Приложението на тази разпоредба изисква доказване от страната, която се ползва от нея на наличието на трайни търговски отношения. Доказателства в този смисъл не са представени, а и не се твърди наличието на такива отношения. Не намира приложение и чл. 301 от ТЗ. За да намери приложение тази норма, следва да е извършено изявление на лице без представителна власт за „К.” АД и дружеството да не се е противопоставило веднага след узнаването му. В случая, фактурата не е подписана от страна на „К.” АД следователно липсва каквото и да е изявление, по отношение на което да се преценява дали е извършено от името на дружеството и дали валидно го задължава. Следователно, и претенциите за 5 316,00 лв. по фактура № ********** от 02.06.2008 г. и 80,37 лв. за законна лихва върху тази сума, са неоснователни и не следва да се включват в списъка с приети вземания.

С оглед изложеното, съдът счита, че следва да се допълни списъка на приетите вземания, като се включи като кредитор „И.Х.” АД със следните вземания: 3 437,40 лв. с правно основание: наемни вноски по Договор за наем от 15.07.2005 г. и 343,74 лв. с правно основание дължима неустойка за забава на наемни вноски по Договор за наем от 15.07.2005 г.,

Вземането е необезпечено и следва да се удовлетвори по реда на чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ.

Претендираните вземания в останалата част  в размер на 8 474,55 лв. не следва да се приемат.

 

Постъпило е  възражение от „Т.Т.” ООД срещу неприемане на негово   вземане, вписано в списъка на неприетите вземания под № 136. Възражението е допустимо и разгледано по същество е основателно.

          Претендира се  вземане с вх. № 23973/ 09.09.2008г. от „Т.Т.” ООД, 133 261.46 лв. – главница; 6 663.07 лв. – неустойка; 12 969.82 лв. –разлика между  лихвата- обезщетение за забава за периода на забавата и дължимата договорна неустойка и 2 400 лв. – разноски за правна помощ, на основание незаплатени строително-монтажни работи по сключен Договор № 746/08.11.2006г. и Анекс № 189/01.11.2007г.

          Синдикът е изразил становище, че е допусната техническа грешка поради значителния обем на документацията подлежаща на разглеждане във връзка с предявените срещу „К.” АД вземания, поради което е пропуснато включването на част от главницата и обезщетението за забава към претендираната сума. 

С оглед изложеното, съдът счита, че претенцията  е основателна относно дължимата главница-възнаграждение по договора за изработка, докълкото размерът се установява от приложените 6 бр. фактури, както и за неустойката по чл.8.2 от Договора между страните   и следва да се допусне поправка в списъка на приетите вземания, като към молба  вх. № 23973/ 09.09.2008г. от „Т.Т.” ООД, приета под номер 136, в списъка с приети вземания бъдат нанесени следните поправки: В графа размер на вземането: главница: 133 261.46 лв., неустойка: 6 663.07 лв.. Поредност по чл. 722, ал. 1 от ТЗ: чл. 722, ал.1, т.8-относно главницата и неустойката Относно лихва–разлика между  лихвата- обезщетение за забава за периода на забавата и дължимата договорна неустойка до 06.08.2008г. в размер на 12 969.82 лв.-тази претенция подлежи на допълнително доказване с доказателствени средства възможни за събиране по исков ред, т.е. в производство по чл.694 от ТЗ. Относно претендираните  2 400 лв. – разноски за правна помощ и лихва до окончателното изплащане на сумата същите следва да се уважават с поредност чл.722 ал.1 т.9 от ТЗ.

 

Постъпило е възражение от „И.Ф.” срещу неприетото и вписано под № 30 в списъка с неприети вземания, негово вземане.

          „И.Ф.” възразява срещу неприемането на вземане по молба с вх. № 24119/10.09.2008 г. в размер на 1 036 758,45 евро (2 027 723,28 лв. след превалутиране) по Решение на арбитражен съд към МТК постановено на 12 юни 2008 год. в гр. Цюрих, както и сумата от 145 000 щатски долара (183 224,90 лв. след превалутиране), представляващи разходи за арбитраж, присъдени със същото решение. Твърди се, че са изцяло спазени, както разпоредбите на Кодекса за международно частно право и Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения от 1958 г. като според тях, следва да се зачете силата на пресъдено нещо, формирана с арбитражното решение.

Възражението е процесуално допустимо. Разгледано по същество същото е неоснователно.

Съгласно императивните изисквания на чл. 117  от КМЧП, за признаване и допускане на изпълнението на съдебно и арбитражното решение на чуждестранен правораздавателен орган е необходимо да се преценят от органа пред който е представен  наличието на предпоставките по изпълнението визирани в т.т. 1-5 на същия текст. Към молбата за предявяване не е представен оригинал или надлежно заверен препис от арбитражното решение, както и оригинал или надлежно заверен препис от арбитражното споразумение. Ето защо само от представения в заверен от страната препис от акта не може да се установи дали е налице съгласие от страна на „К.” АД за отнасяне на спора пред арбитраж, както и че са спазени правилата на международния обществен ред, по които въпроси съдът, пред който се претендира признаването и допускането на изпълнението на решението следва да се произнесе, в случая – съдът по несъстоятелността.

Освен това, не са наведени съображения и не са представени доказателства за дължимостта на претендираните в рамките на сумата от 1 036 758,45 евро, разходи за съхранение на склад до 10.09.2008 г. в размер на 10 888,50 евро. Не са доказани и разходите за изпълнение на арбитражното решение в размер на 37 116,35 евро и други разходи в размер на 1156,40 лв. Не се изяснява от документите по делото, че представените фактури от адвокати „Б.Ф.” са на лица, които надлежно представляват „И.Ф.”, както и че действително са извършени посочените в тях услуги.

С оглед изложеното, съдът намира, че възражението следва да се остави без уважение.

         

Постъпило е възражение от “С.Т.К.И.”, „Д.Е.Е.Е.Б.”, „Г.С.Х.Л.” остров Ман, „Г.К.Е.” Фзе, Д. и „Г.И.К.И.” ООД Б.Х., срещу включено под условие в списъка по чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ, вземане на АДВ (№ 125, т. I.5 в списъка с приети вземания).

          Възражението е процесуално допустимо. Разгледано по същество същото е неоснователно.

Вземането се претендира от Агенцията за държавни вземания въз основа на Акт за публично държавно вземане АПДВ-01/04.09.2008г., с който се установява публично държавно вземане, представляващо неправомерно предоставена държавна помощ и лихвата върху нея в размер на 698 956 486, 57 лв.

Молителят възразява срещу включването на горепосоченото вземане като твърди, че приетото вземане, установено като „държавна помощ и лихвите върху нея” изобщо не представлява публично държавно вземане, предвид обстоятелството, че няма издадено Решение на Европейската комисия за възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ. На следващо място, молителят твърди, че Актът за публично държавно вземане АПДВ-01/04.09.2008г. е нищожен, предвид на което не поражда правно действие и не подлежи на изпълнение.

Според разпоредбата на чл. 164, ал. 5 от ДОПК, регламентираща хипотеза на публично вземане, което е установено, но актът не е влязъл в сила, вземането се включва под условие в списъка на приетите от синдика вземания и се удовлетворява по реда на чл. 725, ал. 1 от Търговския закон. АПДВ-01/04.09.2008г. е обжалван от „К.” АД по административен и съдебен ред, по повод на което e образуванo адм. д. 6806/2008г.  на Административен съд –С.град, коeто e висящo към днешна дата. С оглед на изложеното, приемането под условие на вземането-предмет на настоящото възражение за законосъобразно.

 В допълнение на изложеното, следва да се отбележи, че обстоятелството дали Актът за публично държавно вземане АПДВ-01/04.09.2008г. е нищожен е предмет на друго висящо съдебно производство и се разглежда по друг процедурен ред - пред административните съдилища. Това обстоятелство дава основание да се заключи, че по въпроса относно валидността на административния акт следва да се произнесе вече приелия го за разглеждане съд, а именно Административен съд – С.-град. Също така, твърдението за нищожност, дори и евентуално основателно, не обосновава  неприемане на вземането, а същото правилно е прието под условие съгласно разпоредбите на ДОПК и ТЗ. Няма как съдът по несъстоятелността да изземе този въпрос от компетентността на надлежно сезирания съдебен орган /ВАС на РБ / и да се произнесе по него. В настоящото производство , което представлява особено производство по отношение на производството по несъстоятелност /Част ІV от ТЗ/ , макар и в рамките на последното, няма как да се приложат разпоредбите за спиране на основание  чл.229 ал.1 т.4 от ГПК.

С оглед изложеното, съдът намира, че възражението следва да се остави без уважение.

 

Постъпило е възражение от “Б.С.Ф.Б.В.” срещу неприетото и вписано под № 28 в списъка с неприети вземания, негово вземане.

          Възражението е процесуално допустимо. Разгледано по същество същото е неоснователно.

“Б.С.Ф.Б.В.”, е предявил вземането си с молба вх. № 24095/10.09.2008г. Основание на вземането е Договор за заем от 04.05.2006г. между „К.” АД (заемополучател) и “Б.С.Ф.Б.В.” (заемодател), по силата на който заемодателят отпуска заем на „К.” АД в размер на 325 000 000 евро. Тази сума  представлява нетен приход от емитираните от  “Б.С.Ф.Б.В.” обезпечени и гарантирани 12%-тни облигаци с падеж 2013г. От доказателствата по делото се установява, че дружеството – издател на облигациите е образувано единствено и само за целта на издаване на облигациите и не притежава други активи. На 04.05.2006 г. е подписан Акт за попечителство от и между “Б.С.Ф.Б.В.” в качеството му на издател, „К.” АД в качеството му на гарант и „Д.Л.Д.Т.К.ПЛС” в съответните му качества на довереник по облигациите и довереник по обезпеченията. Съгласно акта за попечителство издателят издава и гарантът гарантира издаването на обезпечени облигации в размер на 325 000 000 евро, с гарантирана лихва в размер на 12% годишно. В същото време облигациите са обезпечени с пакет от обезпечения, включително, но не само Договор за особен залог на активи от 04.05.2006 г., подписан от и между „К.” АД (като залогодател) и „Д.Л.Д.Т.К.ПЛС” (като попечител по облигациите и по обезпеченията). По този начин нетните приходи в размер на 325 000 000 евро от облигациите, емитирани от “Б.С.Ф.Б.В.” и гарантирани от „К.” АД са отпуснати на „К.” АД от “Б.С.Ф.Б.В.” под формата на заем.

          Съгласно чл. 5.1. от акта за попечителство гарантът „К.” АД безусловно и неотменимо гарантира, че ако издателят на облигациите “Б.С.Ф.Б.В.” не заплати, която и да е парична сума, дължима от него по акта за попечителство или облигациите в момента или на датата, посочена за такова плащане, гарантът „К.” АД ще заплати тази сума на или по нареждане на довереника „Д.Л.Д.Т.К.ПЛС”. Според чл. 5.1. от Договора за заем всяко плащане от страна на заемополучателя (гаранта) „К.” АД по гаранцията ще освободи неговото задължение по договора за заем до размера на съответното плащане.    

          В подкрепа за неприемане на вземането е обстоятелството, че по силата на документите по облигационния заем тези вземания са заложени и прехвърлени на Д.Л.Д.Т.К.П.Л.С., и представляват същото вземане в друга правна форма – договор за заем – поради което не могат да бъдат едновременно приети и удовлетворени. Предвид прехвърлянето на правата, ако се извършва плащане на това основание, то следва да се извърши на Д.Л.Д.Т.К.П.Л.С., при което като титуляр на вземане за главницата следва да се впише Д.Л.Д.Т.К.П.Л.С. Вземането на  Д.Л.Д.Т.К.П.Л.С. е предявено под Вх. №23754 и включено под № 99 в списъка на приетите вземания. Съгл. Чл. 5.1. от Договора за заем ,,всяко плащане от страна на Заемополучателя (или Гаранта) по Гаранцията ще освободи неговото задължение по Договора за заем до размера на съответното плащане”. Отделно от горното, към посоченият като правно основание за възникване на вземанията по т. 1. и 2. Договор за заем е приложимо английското право и компетентни са английските съдилища. Към документите няма приложено съдебно решение от компетентен съд, установяващо предсрочна изискуемост и размера на задължението на ,,К.” АД  по Договора за заем.

          На 21.07.2008г. Върховният Съд на Англия и Уелс, отдел за дела необхванати от обичайното право, с Решение постановено по искова молба  № HC08C01494, подадена от „Л.Д.Т.К.”ПЛС осъжда „Б.С.Ф.Б.В.” /първи ответник/, „К.”АД/втори ответник/, „Й.К.О.” и „К.Ф.ЛП” да заплатят на ищеца в отделните му качаства Довереник по облигациите и Довереник по обезпечението сумата в размер на 325 000 000 евро-главница, 28 057 510 евро лихва и други разноски.

          Решението е влязло в сила, поради което задълженията на „Б.С.Ф.Б.В. и „К.”АД  към „Л.Д.Т.К.” основаващи се на Акт за попечителство, стават предсрочно изискуеми и дължими на основание Решение на Върховният Съд на Англия и Уелс.

          Сумите включени в диспозитива на Решението са предявени от „Л.Д.” в настоящото производство и са приети от „К.” АД. Безспорно е обстоятелството, че средствата, които „К.”АД е заело от „Б.С.Ф.” се дължат на „Л.Д.”  и за размера им дружествата длъжници са осъдени на 21.07.2008 г. В тази връзка твърдението на „Б.С.Ф.”, че вземането което са предявили към „К.” АД е различно от това на „Л.Д.” и има своите своите самостоятелни правни основания и поради което следва да се приема заедно с това предявено от „Л.Д.”, е несъстоятелно, доколкото в такъв случай длъжникът ще плати два пъти ено и също задължение един път на „Б.С.Ф.” и втори път на „Л.Д.”, което би довело до неоснователно източване на средства от масата на несъстоятелността.

          С оглед изложеното, съдът намира, че възражението следва да се остави без уважение.

 

          Постъпило е възражение от “Д.Л.Д.Т.К.ПЛС” срещу частично прието негово вземане под № 99 в списъка с приети вземания.

          Молителят “Д.Л.Д.Т.К.плс”,  е предявил вземането си с молба вх. № 23754/ 05.09.2008г., като същото е прието.

          Възражението е процесуално допустимо. Разгледано по същество същото е основателно.

Във възражението си молителя твърди, че вземането му по точка 3.2. от списъка е прието до размер на 435 409.16 лв., с основание фактури с номера: LE08/TLJB/235/10.06.2008  и LE08/TLJB/282/11.07.2008, издадени от Дъ Л.Д. Тръст Корпореъшън ПЛС, като същото  е предявено в размер на 186 326.84  британски лири, представляващи 460 102.46 лв.

Молителят твърди, че за частта от 435 409.16 лв. до 460 102.46 лв. няма произнасяне на синдика.

          След като се запозна с възражението на молителя и с представените от него доказателства съдът установи, че в действителност е налице непроизнасяне за сумата над 435 409.16 лв. до 460 102.46 лв., което се дължи в грешка при превалутирането на същата от британски лири в български лева. В този смисъл е и приложеното в открито съдебно заседание становище  на синдика.

С огледна изложеното, съдът счита, че следва да се допусне поправка в списъка на приетите вземания, като към вземане на “Д.Л.Д.Т.К.плс”, прието под ­№ 99, в списъка с приети вземания бъде нанесена следната поправка на точка 3.2.: В графа размер на вземането, сумата от 435 409.16 лв. да се поправи със сумата от: „460 102.46 лв.”

 

Постъпило е възражение от “Д.Л.Д.Т.К.ПЛС”, срещу включено под условие в списъка по чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ, вземане на АДВ (№ 125, т. I.5. от списъка с приети вземания). Вземането се претендира от Агенцията за държавни вземания въз основа на Акт за публично държавно вземане АПДВ-01/04.09.2008г., с който се установява публично държавно вземане, представляващо неправомерно предоставена държавна помощ и лихвата върху нея в размер на 698 956 486, 57 лв.

Възражението е процесуално допустимо. Разгледано по същество същото е неоснователно.

“Д.Л.Д.Т.К.плс” възразява срещу включването на горепосоченото вземане, като твърди, че приетото вземане, установено като „държавна помощ и лихвите върху нея” изобщо не представлява публично държавно вземане, предвид обстоятелството, че няма издадено Решение на Европейската комисия за възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ. На следващо място, молителят твърди, че Актът за публично държавно вземане АПДВ-01/04.09.2008г. е нищожен, предвид на което не поражда правно действие и не подлежи на изпълнение. В тази връзка е поискано по реда на инцидентния съдебен контрол настоящият състав да установи и потвърди нищожността на акта, след което да постанови опредЕ.е за изключването му от списъка с приети вземания.

Съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл. 164, ал. 5 от ДОПК, регламентираща хипотеза на публично вземане, което е установено, но актът не е влязъл в сила, вземането се включва под условие в списъка на приетите от синдика вземания и се удовлетворява по реда на чл. 725, ал. 1 от ТЗ. АПДВ-01/04.09.2008г. е обжалван от „К.” АД по административен и съдебен ред, по повод на което e образуванo адм. д. 6806/2008г.  на Административен съд –С.град, коeто e висящo към днешна дата. С оглед на изложеното, приемането под условие на вземането-предмет на настоящото възражение за законосъобразно.

 Отделно от горното, обстоятелството дали Актът за публично държавно вземане АПДВ-01/04.09.2008г. е нищожен е предмет на друго висящо съдебно производство и се разглежда по друг процедурен ред - пред административните съдилища. Няма как съдът по несъстоятелността на основание възможността за инцидентен косвен контрол върху актовете на администрацията  да изземе този въпрос от компетентността на надлежно сезирания съдебен орган /ВАС на РБ / и мнимо да се произнесе по него като не зачете правното действие му . В настоящото производство , което представлява особено производство по отношение на производството по несъстоятелност /Част ІV от ТЗ/ , макар и в рамките на последното, няма как да се приложат и разпоредбите за спиране на основание  чл.229 ал.1 т.4 от ГПК, тъй като това би довело до липса на одобрен списък на приетите вземания за неопределен период от време, което би възпрепятствало цялото производство по несъстоятелност. Законодателят е уредил тази хипотеза в разпоредбата на чл. 164, ал. 5 от ДОПК и синдикът е приел вземането правилно под условие.

С оглед изложеното, съдът намира, че възражението следва да се остави без уважение.

 

Постъпило е възражение  от “Е.Ц.Т.”АГ срещу частично неприемане на  вземането му, включено в списъка на приетите вземания под №  165.

Молбата е допустима, но разгледана по същество се явява частично основателна.

          Молителят “Е.Ц.Т.”АГ,  е предявил вземането си с молба вх. № 23759/ 05.09.2008г., като същото е прието ЧАСТИЧНО до размера на 89 543.39 лв.,

Останалите претендирани суми с основание фактури № 100410/09.03.2006г. – 2000 EUR; Търговска фактура № 100457/20.03.2006г. – 13 000 EUR; Търговска фактура № 100479/02.06.2006г.- 6950 EUR; Търговска фактура № 100480/02.06.2006г.- 8 900 EUR не се приемат, защото същите са издадени на „К. Т.”ЕООД, и за длъжника не е настъпило задължение за плащането им. Към молбата не са приложени доказателства, че „К.”АД е встъпило или е заместило „К. Т.”ЕООД в дълга му по тях.

Също така не е приета Търговска фактура № 100511/01.07.2007г. предвид обстоятелството, че към молбата е приложена само втора страница от фактурата, на която не е посочено задълженото лице по нея. Според синдика,същата не е осчетоводена в счетоводството на „К.”АД  и не са налице други доказателства, че по някакъв начин е приета от представител на несъстоятелното дружество.Молителят възразява срещу неприемането на фактура № 100511/01.07.2007г., като доказателство представя същата в цялост, и представя товарителница и опъковъчен лист доказващи получаването на стоката.

Разглеждайки представените с възражението доказателства, съдът  счита, че са налице достатъчно документи потвърждаващи задължението на „К.”АД към “Е.Ц.Т.”АГ за сумата в размер на 42 980.86 лв. по фактура № 100511/01.01.2007г.

           С оглед горното, съдът счита, че следва да се допусне  поправка в списъка на приетите вземания, като към молба  вх. № 23759/05.09.2008г. от “Е.Ц.Т.”АГ, приета под номер 165, в списъка с приети вземания бъде нанесена следното допълнение:

1.     В графа размер на вземането бъде нанесена точка 4 :а) „  4.  42 980.86 лв.-главница, лихва до 06.08.2008г. в размер на 9 237.24 лв. ” и   б)     към общата приета сума включваща главница и лихви да се промени от 89 543.34 лв. на  141 761.34 лв.

2.     В графа основание на вземането: „фактура № 100511/01.01.2007г.”

3. В графата поредност по чл. 722, ал. 1 от ТЗ, да бъде нанесено: Чл. 722, ал. 1, т. 8          

 

Постъпилото е възражение от „А.Д.В.” (АДВ), срещу включването в  списъка по чл.686, ал.1, т.1, ТЗ на различни кредитори посочени в същото. Възражението е процесуално допустимо и разгледано по същество е частично основателно.

1. АДВ възразява срещу приемането на вземане на „Л.Д.Т.К. ПЛС”, като обезпечено, поради което същото следва да бъде удовлетворено чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ. АДВ излага съображения, че Решението на САС, по т.д. 2046/2008г., с което е променена началната дата на неплатежоспособността от 31.12.2005г на 06.06.2008г. не е влязло в сила, поради което горепосоченото вземане следва да се впише в списъка, като необезпечено и се удовлетвори по реда на чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ, тъй като договорът за залог от 04.05.2006 г. е вписан на 05-05.2006 г., т.е. след първоначално определената дата на неплатежоспособност с отменето в тази част решение на СГС от САС-31.12.2005 г. . Следователно няма основание за включването на вземането като обезпечено със залог в класа по чл.722 ал.1 т.1 , а мястото му е в този по т.8 от същия текст.

Синдикът е изразил становище, че мотивите за включването на „Л.Д.Т.К.” ПЛС в списъка с приети вземания, като обезпечен кредитор по чл. 722, ал.1, т.1 е  обстоятелството, че списъкът е изготвен и публикуван в търговския Регистър на 19.02.2009г., а към тази дата е налице решение на САС, с което е отменено Решение №41, на СГС по т.д. №95/2007г. в частта, в която е определена началната дата на неплатежоспособността и в което тази дата е 06.06.2008 г..

Съдът намира, че  съгласно  разпоредбата  на чл. 634 от ТЗ, решението за откриване на производство по несъстоятелност, подлежи на незабавно изпълнение, независимо от факта, че не е влязло в сила и може да бъде обжалвано. Посочената норма макар и да не е указано изрично в закона касае и въззивното решение,  доколкото същото разрешава спора по същество както и  първоинстанционото. Обратното тълкуване би довело до извода, че решението на САС за откриване на производство по несъстоятелност не подлежи на незабавно изпълнение , което обезмисля нормата на чл.634 от ТЗ и е разрез с целите на производството по несъстоятелност.  Ето защо няма  основание да се приеме, че докато липсва произнасяне на ВКС по касационната жалба действа решението на първата инстанция, такова каквото е било до изменението му с въззивното решение.  Списъкът е изготвен и публикуван в търговския регистър на 19.02.2009г., а към тази дата е налице решение на САС, с което е отменено Решение №41, на СГС по т.д. №95/2007г. в частта, в която е определена началната дата на неплатежоспособността и в което тази новоопределена от въззивния съд дата е 06.06.2008 г. или вземането се явява обезпечено по смисъла на л.722 ал.1, т.1 от ТЗ. Отделен е въпросът, че за разлика от нищожността на сделки по чл.26 от ЗЗД, тази по специалния закон-чл.646 ал.2 т.3 ТЗ не следва от самото позоваване на нея , а изисква предявяването и по исков ред/ арг. от чл.649 ал.3 ТЗ/ . В  този смисъл възражението се явава неоснователно.

 

          2. АДВ възразява срещу приемане на вземане на „С.И.Б.” АД, като излага съображения, че „К.”АД е съдлъжник с „Ф.Х.”ЕАД по Договор за кредит №907/24.07.2007г. с банката. Молителят твърди, че предвид обстоятелството, че „Ф.Х.” ЕАД е получател на сумите по кредита, поемането на солидарна отговорност от „К.”АД попада в хипотезата на извършена от длъжника безвъзмездна сделка, за която е приложима нормата на чл. 722, ал. 1, т. 11 във връзка с чл. 616, ал.2, т.3 от ТЗ. Съгласно посочените разпоредби вземания възникнали на основание безвъзмездни сделки, следва да се погасят едва след цялостното удовлетворяване на останалите кредитори.   От събраните поделото доказателства се установява, че:

           „К.”АД има Договор от 01.06.2007г. за посреднически услуги с „Ф.Х.” ЕАД. В предмета на договора чл. 1.3.4. е указано, че при поискване от страна на търговеца К.”АД, посредника ще кандидатства и получава банкови кредити, които ще бъдат обезпечени от Търговеца и ще бъдат използвани за финансиране на дейността му. Обслужването на тези кредити ще се извърши от името и за сметка на търговеца.

          В изпълнение на посочената разпоредба „Ф.” действайки като представител на „К.”АД е получил б. кредит от „С.И.Б.” АД, и след като кредитополучателя се е отчел пред Търговеца, сумата по кредита е послужила за финансиране на дейността на „К.”АД.

          Предвид изложеното сключеният Договор за кредит №907/24.07.2007г. със „С.И.Б.” АД не следва да се приема като  безвъзмездна сделка, т.е. такава по която са възникнали само задължения за несъстоятелния длъжник, тъй като целта на договора е била именно финансиране дейността на длъжника.На второ място банковият кредит е  обезпечен с особен залог върху вземания до общ размер на 20 млн.лева  , което се установява от приложените към молбата за предявяване писмени доказателства и се признава от самия възразил кредитор АДВ, поради което   и искането на последния за включването на това вземане в поредност по чл. 722, ал. 1, т.11 от ТЗ е неоснователно, тъй като е изпълнена хипотезата на чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ. По отношение датата на неплатежоспособност валидната дата е тази на решението на въззивния съд, тъй като няма основание да се приеме, че докато липсва произнасяне на ВКС по касационната жалба действа решението на първата инстанция, такова каквото е било до изменението му с въззивното решение.

                   3. АДВ възразява срещу приемане на вземане на „А.М.Н. Б.В.” Холандия, тъй като е предявено при липса на основание – невлязъл в сила договор за цесия и поради това вземането не можело да бъде доказано по основание по смисъла на чл. 685, ал. 2 от ТЗ. Както и при условията на алтернативност молителят възразява срещу включването в списъка на вземането предявено от „А.М.Н. Б.В.” като обезпечено. Синдикът е изразил становище, че възражението е неоснователно. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства счита за установено следното:

          Представеното уведомление за цесия е изпратено до „К.”АД. Липсата на адресат не опорочава същото, тъй като са известни страните по кредитния договор. В тази връзка уведомлението за цесия отправено от „Черноморска банка за търговия и развитие” до „К.”АД е валидно и поражда правно действие. Отделен е и въпросът, че за валидно уведомление за извършената цесия може да се счита и предявяване на вземането от страна на „А.М.Н. Б.В.”. С оглед на това възражението на молителя в тази му част не следва да се приема.

          Относно възражението за включване на вземането като обезпечено, съгласно чл. 99 от ЗЗД, прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с превилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, ако не е уговорено противното. В чл. 2.1. от договора за прехвърляне на вземане е уговорено, че прехвърлителя продава, прехвърля и предава на преобретателя прехвърлените права, като за такива се считат и гаранциите и обезпеченията на кредита /съгласно чл. 1.1 от договора раздел дефиниции/. Не се спори, а и от договора за цесия се установява, че самото вземане е било обезпечено със залог и ипотека. Дори и да се приеме, че за преминаването на правата по ипотеката е необходимо допълнително вписване, то правото на заложен кредитор е преминало върху цесионера и съгласно чл.722 ал.1, т.1 от ТЗ, същото обоновава ред на вземането в този клас. Ето защо възражението на АДВ се явява неоснователно.

          4.  АДВ възразява срещу приемане на вземане на „И.А.Б.”АД и твърди, че същото следва да се включи под условие, като необезпечено вземане, с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т. 11 от ТЗ поради факта, че сделката била безвъзмездна.  Синдикът е изразил становище, че възражението е неоснователно. От събраните по делото доказателства се установява, че:

 „К.”АД има Договор от 01.06.2007г. за посреднически услуги с „Ф.Х.”ЕАД. В предмета на договора чл. 1.3.4. е указано, че при поискване от страна на търговеца / К.”АД/ посредника ще кандидатства и получава банкови кредити, които ще бъдат обезпечени от Търговеца и ще бъдат използвани за финансиране на дейността му. Обслужването на тези кредити ще се извърши от името и за сметка на търговеца.

          В изпълнение на посочената разпоредба „Ф.” действайки като представител на „К.”АД е получил б. кредит от „И.А.Б.”АД и след като кредитополучателя се е отчел пред Търговеца, сумата по кредита е използвана за финансиране дейността на „К.”АД.

          Предвид изложеното сключеният Договор за предекспортно финансиране  №210/28.03.2007г. с  „И.А.Б.”АД не е безвъзмездна сделка и искането на молителя за включването на това вземане по чл. 722, ал. 1, т.11 от ТЗ е неоснователно.

          4.2.Относно Договор за банкова гранция и предоставяне на б. кредит под условие №461/22.04.2008г., същият неправилно се тълкува от молителя като безвъзмездна сделка. По условията на Договора „К.”АД е изпълнило частично задълженията си, поради което не е приета сумата по гаранцията в размер над 9 752 249.49 лв. до 15 000 000 лв. 

Предвид изложеното така сключеният договор не следва да се приема като  безвъзмездна сделка, т.е. такава по която са възникнали само задължения за несъстоятелния длъжник, тъй като целта на договора е била именно финансиране дейността на длъжника.На второ място банковият кредит е  обезпечен с особен залог върху на движими вещи и готова продукция , което се установява от приложените към молбата за предявяване писмени доказателства и се признава от самия възразил кредитор АДВ, поради което   и искането на последния за включването на това вземане в поредност по чл. 722, ал. 1, т.11 от ТЗ е неоснователно, тъй като е изпълнена хипотезата на чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ. По отношение датата на неплатежоспособност валидната дата е тази на решението на въззивния съд, тъй като няма основание да се приеме, че докато липсва произнасяне на ВКС по касационната жалба действа решението на първата инстанция, такова каквото е било до изменението му с въззивното решение.

С оглед изложеното възражението на АДВ в тази му част не следва да бъде уважено.

5. АДВ възразява срещу приемане на вземане на „Н.С.Л.”ЕАД, като излага съображения, че същото не е установено по основание и размер, не е доказано, както и че не са налице доказателства за осъщественото право на задържане. Синдикът счита, че възражението е неоснователно.

С оглед събраните по делото доказателства съдът приема за установено:

С Анекс към Договора за облекчаване от 01.11.2006г., „К.Л.”, гр. Милано възлага на „Н.С.Л.”ЕАД извършването на дейностите по същия. Анексът е подписан от представител на „К.”АД.

В молбата си за предявяване на вземане, „Н.С.Л.”ЕАД са представили Споразумение от 15.01.2008г. сключено на основание чл. 157-167 от КТК, между „Н.С.Л.”ЕАД/ влогодател/ и „Д.”ЕООД /влогоприемател/. По условията на споразумението влогодателя в качеството си на превозвач упражнява права на задържане върху 14 476.031 тона желязна руда, които предава на влогоприемателя за съхранение по смисъла на чл. 159 от КТК.

 От твърденията на синдика и от приложените доказателства, обаче не  може да се направи категоричен извод, че дейностите по договора са извършени от изпълнителя и фактурите за плащане са осчетоводени в счетоводството на „К.”АД. Тези факти се нуждаят от допълнителен анализ посредством счетоводна експертиза, каквито доказателства не се събират в настоящото производство, сс  оглед процесуалните му специфики/вж. по-горе/.

Ето защо, съдът счита, че така приетото вземане в размер на 1 100 489,32 лева с поредност чл.722 ал.1, т.2 от ТЗ следва да се изключи от списъка на приетите вземания изцяло.

 

6.  АДВ възразява срещу приемане на вземането на „С.Т.П.П.ЛТД”, о. Ман, като счита, че същото произтича от безвъзмездна сделка и следва да се включи като необезпечено в списъка с приети вземания и да се удовлетвори по реда на чл. 722, ал. 1, т. 11 от ТЗ.

Съдът като разгледа събраните доказателства, счита възражението за основателно предвид изложеното.

Предявеното от „С.Т.П.П.ЛТД” вземане произтича от Договор за уреждане на плащане от 05.12.2006г. по условията на който „К.”АД се задължава да изплати начислен демюрейдж по редица чартърни договори, чартьори по които са „М.И. ЛТД, Л.” и „У.С. ЕФ ЗЕ Е”. В действителност не са налице доказателтва указващи поради каква причина и в какво си качество „К.”АД се задължава да изплати въпросния демюрейдж. Няма данни дали „К.”АД е страна по чартърните договори, дали те са изпълнени и дали е получило насрещна престация. В последствие на основание горепосочения Договор „К.”АД е осъдено да заплати сумите по него с решения по дело №48/2007 г. и по дело 928/2007 г на Висш съд на Великобритания. Тези решения са дали повод за включването на вземането като прието в списъците по чл. 686 от ТЗ. Но разглеждайки възражението на АДВ, може да се направи заключение, че съдебното решение установява вземането по основание и размер, то го прави безспорно и дължимо, както и дава възможност да се предприемат принудителни действия за удовлетворяването му. В настоящата хипотеза обаче е налице открито производство по несъстоятелност и освен размер на вземането трябва да  бъде определен и реда за удовлетворяването му. От приложените доказателства може обосновано да се направи извода, че е налице безвъзмездна сделка от страна на „К.”АД, което поема задължение на друго лице без насрещна престация поради което вземането на „Си Т.порт панамакс” трябва да се удовлетвори по реда на чл. 722, ал. 1, т. 11 от ТЗ.

На следващо място „Си Т.порт панамакс” в изпълнение на съдебните решения на Висш съд на Великобритания си изважда изпълнителен лист и е образувано изп. дело №20087090400022 по описа на ЧСИ Я.Б.. С оглед разпоредбите на ОпредЕ.е на СГС, от 26.05.2008г. по т.д. 95/2007г., с което е наложена предварителна обезпечителна мярка спиране на изпълнителните дела насочени срещу имущество на длъжника, действията на съдебния изпълнител са обжалвани от „К.”АД. От уведомление изх. №00251/13.02.2009г. на ЧСИ Б., „К.”АД е уведомено, че „С.Т.П.П.ЛТД” се назначава за пазач на цинка. Настоящия състав, счита, че назначаването за пазач на движима вещ обаче не дава право на същия да се удовлетворява предпочтително от нея, както и да упражнява право на задържане върху същата. С оглед изложеното, съдът счита, че следва да се допусне промяна в списъка, като под прието вземане номер 174 бъде нанесена следната поправка: В графа „Поредност по чл. 722, ал. 1 от ТЗ” - чл.722, ал.1, т.2 се промени с чл. 722, ал. 1, т. 11; В графа „ Прието обезпечение или привилегия”, написаното да се изтрие.

 

7. АДВ възразява срещу приемане на вземането на „Ф.З.” ЕООД, поради това, че същото дружество е 100% собственост на „К.”АД. В тази връзка „К.”АД се явява едновременно и кредитор и длъжник, с оглед на което предявеното вземане следва да се счита за погасено.

Така изложения от молителя аргумент е наясен. Доколкото „Ф.З.”ЕООД е самостоятелно юридическо лице до своето прекратяване дружеството има самостоятелни права, задължения и имущество. „Ф.З.”ЕООД извършва самостоятелна производствена и търговска дейност и няма законова пречка то да претендира вземане от дружеството, което е едноличен собственик на дяловете му, на основание осъществени между тях търговски сделки. 

          В условията на алтернативност молителят иска вземането на „Ф.З.”ЕООД, да бъде включено в списъка с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т.10, поради това, че „Ф.З.”ЕООД е свързано лице на „К.”АД по смисъла на ТЗ.

          Искането е  неоснователно. Съгласно чл. 722, ал. 1, т.10 във връзка с чл. 616, ал. 2, т.2, „удовлетворява се само след пълното удовлетворяване на останалите кредитории вземане произтичащо от отпуснат на длъжника кредит от съдружник или акционер”. В случая „Ф.З.”ЕООД не е съдружник нито акционер на „К.”АД. Претендираното вземане произтича от осъществена търговска дейност между двете, а не от предоставен кредит, от което следва , че посочената по-горе норма е неприложима. 

          На следващо място молителят твърди, че вземането не е доказано по основание и размер. Приложените фактури не представлявали годно доказателствено средство, приложените справки също не били доказателство за дължимост. Както и че е налице разминаване в отразеното в таблицата прието вземане. Съдът счита, че  твърдението на молителя за недоказаност на  вземането не е основателно. Към молбата на „Ф. завод”ЕООД са представени заедно с фактурите и складови разписки, които удостоверяват доставката на стоката, както и двустранни протоколи удостоверяващи изпълнението на услуги. Фактурите са приети от представители на „К.”АД и са осчетоводени в счетоводството на дружеството.

          Основателно е твърдението на молителя, че е налице разминаване между посочената в таблицата обща сума на размер на вземането и сбора от изброените главници, които я съставляват. В тази връзка решаващият състав счита, че следва  да се допусне поправка в списъка с приети вземания, като под вземане номер 224 на „Ф.З.”ЕООД, сумата представляваща общия размер на вземането се промени от 11 055 179 лв. на 11 046 108.58 лв.

 

8. АДВ възразява срещу приемането на вземане на „Г.С.Х.Л.”, Остров Ман в размер на 6 195 196,33 евро (след превалутиране – 12 184 897,99 лв.). Вземането произтича от Договор за заем от 29.03.2007 г. в общ размер на 11 399 870 евро, валидно сключен между представители на двете дружества. Синдикът твърди, че съгласно редовно водените счетоводни книги на длъжника, парични средства в горния размер са постъпили в дружеството и същите подлежат на възстановяване, без обаче наличие на съответните извлечения от самите книги. Ето защо, съдът намира, че доколкото става въпрос за заем като реален договор тези факти се нуждаят от допълнителен анализ посредством счетоводна експертиза, каквито доказателства не се събират в настоящото производство, с  оглед процесуалните му специфики/вж. по-горе/.

С оглед изложеното, съдът счита, че така приетото вземане в размер на  12 184 897,99 лева следва да се изключи от списъка на приетите вземания, поради липса на категорични  доказателства за неговото основание / постъпване на паричните средства от заема в „К.”АД/ .

 

9. АДВ възразява срещу вписването като подлежащо на удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ вземане на „Ф.Х.” ЕАД в размер на 59 924 856,15 лв., което произтича от отпуснати средства по Договор за покупко-продажба на горещо валцовани рулони от 19.05.2008 г. Твърди се, че след като „К.” АД и „Ф.Х.” ЕАД са свързани лица по смисъла на ТЗ, на основание чл. 616, ал. 2, т. 2 от ТЗ дължимите суми следва да се включат в списъка с приети вземания с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 10 от ТЗ. Синдикът е изразил становище, че възражението е неоснователно. Съдът счита, че съгласно представените документи от „Ф.Х.” ЕАД, е видно, че отпуснатите средства са в изпълнение на Договор за покупко-продажба. Същите не могат да се квалифицират като кредит и не попадат в хипотезата на чл. 616, ал. 2, т. 2 от ТЗ, следователно възражението на АДВ в тази му част е неоснователно.

 

10. АДВ възразява срещу приемането на вземане на „К. Т.” ЕООД в общ размер на 19 988 506,73 лв., произтичащо от извършени доставки и услуги по Договор за търговско представителство и спедиторски услуги от 19.08.2005 г. и издадени въз основа на него фактури.

В случая кредиторът е представил документи удостоверяващи извършени доставки и тяхната стойност. Така представените писмени доказателства не са оспорени относно истинността на съдържанието и автентичността им. Ето защо претенцията следва да се приеме за доказана по основание и размер.С оглед изложеното възражението в тази му част следва да бъде отхвърлено.

 

11. АДВ възразява срещу приемането на вземане на „Р.И.Т.” в размер на 885 661,17 лв. по Договор за цесия на кредитора с „Б.Е.” АД. Аргумент на АДВ е липсата, според тях, на доказателства за уведомяване на длъжника от предишния кредитор съгласно изискванията на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.  Съдът счита, че възражението е неправилно. В случая „К.” АД по достатъчно надежден начин е узнал за извършената цесия още с подаването на молбата за присъединяване в производството по несъстоятелност от „Р.И.Т.”. Прилагането на договора за цесия към молбата легитимира в достатъчна степен кредитора като такъв и изпълнява ролята на уведомление по смисъла на ЗЗД. От казаното  става ясно, че възражението на АДВ срещу това вземане е неоснователно.

 

12. АДВ възразява срещу включването в списъка с приети вземания на „Г.И.К.И.” Д.О.О., гр. Л., Босна, с вземане в размер на 592 521,53 лв., произтичащо от доставки на металургичен кокс, като твърди, че не са представени доказателства, по силата на които да се приеме безспорно наличието на задължение, установено по основание и размер. Към молбата за предявяване са представени фактури с ясно посочване на вида на доставените стоки, тяхното количество, единична цена и обща стойност на доставката. От фактурите, неоспорени относно истинността на съдържанието и тяхната автентичност се удостоверяват  извършени доставки на стоки и услуги. Синдикът потвърждава,че същите са осчетоводени. С оглед на изложеното възражението е неоснователно и следва да се остави без уважение.

 

13. АДВ възразява срещу включването в списъка с приети вземания на „Ц.” ООД с вземане в размер на 3 892 000 лв. произтичащо от невнесена вноска в капитала му от страна на „К.” АД като посочва, че невнесената вноска не е източник на задължение, а на право на дружествен дял. Възражението е неоснователно, доколкото е налице решение на ОС на кредитора от 25.10.2005 г., с което „К.” АД като дялов участник в капитала надружеството-кредитор се е задължило да внесе своя дял от капитала. Не става въпрос за отношения между съдружници, а за дължима вноска към кредитор, в чийто капитал длъжникът участва, а съгласно чл. 120, ал. 1 от ТЗ всеки съдружник е длъжен да изплати или внесе дела си по реда, посочен в дружествения договор. Неоснователно е и възражението, че вземане за дружествен дял не се удовлетворява в производството по несъстоятелност. Съгласно чл. 616, ал. 1 от ТЗ масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на всички кредитори на длъжника по търговски и нетърговски вземания. С оглед на изложеното съдът счита, че възражението на АДВ в тази му част следва да се остави без уважение.

 

 

14. АДВ възразява срещу вписването като подлежащо на удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ вземане на „К. Т.” ЕООД в размер на 7 354 255.35 лв. (в молбата е допусната техническа грешка като е посочено вземане в размер на 14 698 502,46 лв.), произтичащо от незаплатени услуги по Договор №№ 88/31.01.2007 г., 89/31.01.2007 г., 819/08.12.2006 г. Твърди се, че тъй като „К.” АД и „К. Т.” ЕООД са свързани лица, вземането на последното дружество следва да се удовлетвори по реда на чл. 722, ал. 1, т. 10 от ТЗ. Съдът счита възражението за неоснователно. Според чл. 616, ал. 2, т. 2 от ТЗ удовлетворява се само след пълно удовлетворяване на останалите кредитори вземане, произтичащо от отпуснат на длъжника кредит от съдружник или акционер. „К. Т.” ЕООД не е съдружник или акционер в „К.” АД и вземането му не попада в приложното поле на горната разпоредба.

Също така, АДВ твърди, че след като собственик на капитала на „К. Т.” ЕООД е „К.” АД, последното дружество се явява едновременно кредитор и длъжник и въз основа на това вземането следва да се погаси. Съдът намира, че „К. Т.” ЕООД е отделно юридическо лице със свое имущество и е самостоятелен носител на права и задължения до момента на прекратяването си по законоустановения ред. След като са представени доказателства за възникнали в негова полза вземания срещу длъжника, което не се оспорва от АДВ, няма основание същите да не бъдат включени в списъка с приети вземания. С оглед на изложеното възражението на АДВ в тази му част следва да се остави без уважение.

АДВ възразява и срещу приемането на 113 287.72 лв. като лихва за забава за плащането на вземанията на „К. Т.” ЕООД. Основанието на вземането за лихва произтича от неплащането в срок на сумите по издадените данъчни фактури съгласно чл. 4, ал. 4 от № 88/31.01.2007 г., чл. 4, ал. 4 от № 89/31.01.2007 г. и чл. 4.4. от № 819/08.12.2006 г., В действителност за размера на лихвата  следва да се събират допълнителни доказателства, както и за датата на изпадане в забава.Ето защо вземането в тази му част следва да се изключи от списъка на приетите вземания..

 

15. АДВ претендира изключването от списъка с приети вземания на вземането на „У.С.” Фзе, Свободна зона, Д. в размер на 3 896 149,06 лв., произтичащо от дължими неплатени суми за пристанищни такси (демюрейдж).  От приложените фактури е видно, както видът на извършените услуги, така и  тяхната стойност.    Не се оспорва истинността на представените фактури , представляващи частен удостоверителен документ. Ето защо, съдът намира, че  кредиторът е представил документи удостоверяващи извършени доставки и тяхната стойност, подлежаща на плащане, които в достатъчна степен го легитимират като такъв с вземане установено по основание и размер.

С оглед на изложеното възражението на АДВ в тази му част следва да се остави без уважение.

 

16. АДВ оспорва включването на „К. Р.” АД с вземане в общ размер от 14 698 502,46 лв. в списъка с приети вземания за удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ. Твърди се, че тъй като „К.” АД и „К. Р.” АД са свързани лица, вземането на последното дружество следва да се удовлетвори по реда на чл. 722, ал. 1, т. 10 от ТЗ. Според чл. 616, ал. 2, т. 2 от ТЗ удовлетворява се само след пълно удовлетворяване на останалите кредитори вземане, произтичащо от отпуснат на длъжника кредит от съдружник или акционер. Съдът счита възражението за неоснователно. „К. Р.” АД не е съдружник или акционер в „К.” АД и вземането му не попада в приложното поле на горната разпоредба, докълкото се основава на търговски отношения за доставка на варовик, което не се оспорва и от възразилия кредитор.

С оглед на изложеното възражението на АДВ в тази му част следва да се остави без уважение.

 

          Постъпилото възражение  от Н.И.Л. срещу частично неприемане на негово  вземане, вписано в списъка на приетите вземания под № 222.

          Възражението е допустимо и разгледано по същество е основателно.

          Претендира се  вземане с вх. № 24262/11.09.2008г от Н.И.Л., произтичащо от обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 2061.38 и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 494.10 ведно със законната лихва от 06.08.2008 до окончателното изплащане на сумите, както и сумата от 119.87 лв. мораторна лихва върху сумата от 2061.38.

          Синдикът е представил становище, че поради значителния обем на документацията, подлежаща на разглеждане във връзка с предявените срещу „К.”АД вземания, е пропуснато включването на дължимите суми и лихвите към претендираната главница. 

С оглед горното, съдът счита, че следва да се допусне поправка в списъка на приетите вземания, като към молба  вх. № 24262/11.09.2008г. от Н.И.Л. с ЕГН **********, приета под номер 222, в списъка с приети вземания да бъде нанесено следното допълнение: В графа „ Размер на вземането”: главница: 2061.38 лв., лихва до 06.08.2008г. в размер на 119.87  лв., лихва от 06.08.2008г. до окончателното изплащане на сумата. В графа „Основание на вземането”:обезщетение за неспазено предизвестие. В графа Поредност по чл. 722, ал. 1 от ТЗ  - чл. 722, ал.1, т.4  и  чл. 722, ал.1, т.9. за лихва върху главниците от 06.08.2008г. до окончателното изплащане на сумите.

Следва да се включи и лихва от 06.08.2008г. до окончателното изплащане на сумата,съгласно чл. 616 ал.2 т.1 ТЗ . В графа „Основание на вземането”:обезщетение за неспазено предизвестие. В графа Поредност по чл. 722, ал. 1 от ТЗ  - чл. 722, ал.1, т.4  и  чл. 722, ал.1, т.8. за лихва върху главниците за минал период до 06.08.2008г., а за лихвата след постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност- чл.722 ал.1, т.9 ТЗ .

 

Постъпило е възражение от „Н.С.Л.” ЕАД, срещу непризнаване на характер на обезпечено вземане на приетото му вземане под № 173 в списъка по чл.686, ал.1, т.1, ТЗ. Възражението е процесуално допустимо и разгледано по същество е частично основателно.

          Претендираното вземане от „Н.С.Л.” ЕАДе в размер на главница 2 754 975.80 лв. и лихви 363 801.98 лв., и произтича от Договор за лихтеридж от 01.10.2006 г., фактури №23,24,25,26,27,28,29, 30 и извлечение от сметка № 411. Претендира се, че вземането е обезпечено въз основа на ОпредЕ.е на Варненския окръжен съд, обезпечителна заповед и споразумение от 15.01.2008 г. за влагане на товар, върху който било упражнено право на задържане по чл. 158 от КТК върху 14 476,031 тона желязна руда собственост на „К.” АД.

В подкрепа на претенциите си кредиторът представя договор с „Д.” ЕООД (вече представен с молбата за предявяване на вземането), от който е видно, че кредиторът упражнява право на задържане за вземане в размер 527 166, 63 евро. Договорът е съглашение между лица различни от „К.” АД и не го обвързва и от него не могат да се извличат факти във вреда на длъжника. Липсват каквито и да е доказателства, че „К.” АД е било уведомено за упражненото право на задържане, както и че желязната руда е собственост на дружеството, а не на трето лице.   В представеното писмо от „П.Б.” ЕАД липсва посочване на вземането, по отношение на което е издадена запорна заповед и количеството желязна руда. Така от него не може да се направи извод, че това е същата желязна руда предмет на запорната заповед. Кредиторът не посочва откога осъществява качеството „пазач” на имуществото. С оглед изложеното, съдът счита, че  възражението на „Н.С.Л.” ЕАД следва да се отхвърли като неоснователно-не се доказва по категоричен начин, кредиторът да упражнява търговско право на задържане срещу „К.”АД, даващо му поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1, т.2 от ТЗ.

 

Постъпило е възражение от „БДЖ – Т.П.С./Л./” ЕООД срещу частично приетото и вписано под № 29 в списъка с приети вземания, негово вземане.

          Възражението е процесуално допустимо. Разгледано по същество същото е основателно.

         „БДЖ – Т.П.С./Л./” ЕООД, е предявил своите вземания с молба вх. № 23477/ 03.09.2008 г. Същите са приети и включени под № 29 в списъка с приети вземания. Като петото вземане е прието частично от синдика в размер на 940 лв., без да се включено дължимото ДДС в размер на 188 лв. В своето становище синдикът посочва, че поради значителния обем на документацията, подлежаща на разглеждане във връзка с предявените срещу „К.” АД вземания е пропуснато включването на ДДС към претендираната главница. 

          С оглед  гореизложеното, съдът счита, че следва да се допусне поправка в списъка на приетите вземания, като към вземане по молба  вх. № 23477/ 03.09.2008 г. от БДЖ – Т.П.С.ЕООД, прието под № 29, в списъка с приети вземания, петото прието вземане да се промени по следния начин: „Главница 940 .00 лв., ДДС 188 лв., Общо 1 128.00 лв.”. Като основание на вземането следва да бъде записано „Извършена услуга за балансиране на 2 броя еластични съединители съгласно писмо №4817/27.11.2007г.”

 

Постъпило е възражение от Т.Д.М. срещу частично прието нейно вземане, включено под № 7 в списъка с приети вземания.

Възражението е процесуално допустимо. Разгледано по същество същото е основателно.

          Подаденото възражение е свързано с вземане, предявено с молба с вх. № 22389/ 15.08.2008 г. от Т.Д.М., 5 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, на основание Решение № 1547/07 от 29.01.2008 г. по гражданско дело № 585/2007 г. по описа на ВКС, както и законната лихва считано от 22.08.2003 г. до окончателното изплащане на главницата. В своето становище синдикът излага аргументи за основателността на възражението като посочва, че поради значителния обем на документацията, подлежаща на разглеждане във връзка с предявените срещу „К.” АД вземания е пропуснато включването на лихвите към претендираната главница.

С оглед горното, съдът счита, че безспорно е налице вземане и за лихвите към претендираната главница, която не е включено в списъка с приетите от синдика вземания. Следва да се допусне поправка в списъка на приетите вземания, като към вземане на Т.Д.М. вписано под № 7 в списъка с приети вземания бъде нанесено следната поправка: „лихва от 22.08.2003г. до 06.08.2008г. в размер на 3284.06 лв.”-поредност чл.722 ал.1, т.8  и „лихва от 06.08.2008г. до окончателното изплащане на сумата”- чл.722 ал.1, т.9 от ТЗ.

 

Постъпило е възражение срещу частично приетото под № 61 в списъка с приети вземания, вземане на А.Д.Т.Т.С.”.

          Възражението е процесуално допустимо. Разгледано по същество същото е основателно.

С молба с вх. № 23670/ 05.09.2008г. А.Д.Т.Т.С.” е предявило вземане в размер на 15 498.50 лв. въз основа на Договор № 149 от 08.03.2007 за предоставяне на данъчни услуги и фактури за тях, както и законната лихва за забава в размер на 1225.66 лв. считано от 07.02.2008г. до датата на откриване на производството по несъстоятелност, и законната лихва за забава до окончателното изплащане на главницата. Синдикът в своето становище посочва, че поради значителния обем на документацията, подлежаща на разглеждане във връзка с предявените срещу „К.” АД вземания е пропуснато включването на лихвите към претендираната главница. Въз основа на изложеното и с оглед наличните доказателства, съдът счита, че е налице вземане и за лихвите, което не е включено в списъка с приетите от синдика вземания.

С оглед изложеното, съдът намира, че следва да се допълни списъка на приетите вземания, като към вземане по молба с вх. № 23670/05.09.2008г. от А.Д.Т.Т.С.”, прието под № 61 бъде нанесена следната добавка в графа „Размер на вземането”: „лихва за забава от 07.02.2008г. до 06.08.2008г. в размер на 1225.66 лв.” и „лихва за забава от 06.08.2008г. до окончателното изплащане на сумата”. В графа „Поредност по чл. 722, ал. 1 от ТЗ”, следва да бъде нанесено: „Чл. 722, ал. 1, т. 8”  и „Чл. 722, ал. 1, т.9 за лихвите след 06.08.2008г. до окончателното изплащане на сумата”.

 

Постъпило е възражение от „Е.Д.Е.Т.” ГМБХ срещу неприетото и вписано под № 19 в списъка с неприети вземания, негово вземане.

          Възражението е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно.

Претендираното вземане от „Е.Д.Е.Т.” ГМБХ, произтича от: Протокол-Споразумение от 01.11.2007 г. между „Е.Д.Е.Т.” ГМБХ, ГСХЛ и „К.” АД за преуреждане на отношения, и договори между „К.” АД и „Е.Д.Е.Т.” ГМБХ под №№ 582-2007/21.09.2007 г., 624-2007/19.10.2007 г., 625-2007/20.10.2007 г., 626-2007/20.10.2007 г., 627-2007/20.10.2007 г., 328-2007/12.02.2007 г., 407-2007/30.04.2007 г. и анекси към него от 28.04.2007 г., от 15.06.2007 г. и от 04.07.2007 г., 455-2007/12.06.2007 г., 454-2007/12.06.2007 г., 500-2007/24.07.2007 г.

          Синдикът излага в писмено становище, че „Е.Д.Е.Т.” ГМБХ не е представил  надлежни доказателства, че Протокол-Споразумение от 01.11.2007 г. е подписан от лице/лица с представителна власт за „К.” АД. В тази връзка счита, че той не съставлява съглашение с обвързваща сила за „К.” АД. Представителят на „Е.Д.Е.Т.” ГМБХ, че по отношение на този документ е приложима разпоредбата на чл. 301 от ТЗ.Позовава се на факта, че с приложената нотариална покана е изпълнен фактическият състав на чл. 301 от ТЗ. В  нея обаче липсва споменаване на Протокола от 01.11.2007 г., който според молителя е   основание за ангажиране на отговорността на несъстоятелното дружество.        Липсват и доказателства за изпълнение по договорите, което може да се приеме за мълчаливо потвърждаване.

Следва да се има впредвид , също така, че приложените договори съдържат изисквания за авансово плащане с оглед извършването на доставките по тях. Липсват доказателства за извършено авансово плащане и за извършване на доставките. Представени са единствено документи за плащания извършени в полза на Глобал Стийл Холдинг Лтд., т.е. в полза на трето лице. Ето защо, съдът счита, че твърдяните от възразилия кредитор правопораждащи факти не се доказват по категоричен начин. Отделен е въпросът  , че относно наличието и размера на авансовите плащания е необходимо изслушването на икономическа експертиза , каквито доказателства не се събират в настоящото производство, с  оглед процесуалните му специфики/вж. по-горе/.   

С оглед на горното настоящият съдебен състав счита, че възражението на „Е.Д.Е.Т.” ГМБХ срещу неприемане на вземането му в производството по несъстоятелност на „К.” АД следва да се остави без уважение като недоказано по категоричен начин по основание и размер в рамките на настоящото производство.

Постъпило е възражение от „Х.” АД, Н.И.М., ТПК „В.Л.”, М.Р. и „С.А.Т.” ЕООД чрез процесуалният им представител адв. Б., срещу включено под условие в списъка по чл. 687, ал. 2 ТЗ, вземане в полза на Агенцията за държавни вземания (АДВ) под №124 Б.

Възражението е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно.

Служебно вписаното публично държавно вземане представлява митни сборове, разходи за демюрейдж и застраховки и др., за които са издадени Постановление № 52/25.09.2008г. на Началник Митница Б.,  Решение № 1/07.01.2009г. на Началник Митница Аерогара С., Ревизионен Акт № 29 – 08 -00 – 172/ 31.10.2008г., Ревизионен акт № 4/37/2/08.12.2008г., издаден от митница АерогараС.на основание ЗАДС.

Вземането е вписано под условие, тъй като изброените по-горе актове са обжалвани от „К.” АД. В настоящото производство , което представлява особено производство по отношение на производството по несъстоятелност /Част ІV от ТЗ/ , макар и в рамките на последното, няма как да се приложат и разпоредбите за спиране на основание  чл.229 ал.1 т.4 от ГПК, тъй като това би довело до липса на одобрен списък на приетите вземания за неопределен период от време, което би възпрепятствало цялото производство по несъстоятелност. Законодателят е уредил тази хипотеза в разпоредбата на чл. 164, ал. 5 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 164, ал. 5  от ДОПК, в случай че публично вземане е установено, но актът не е влязъл в сила, то се включва под условие в списъка на приетите от синдика вземания и се удовлетворява по реда на чл. 725, ал. 1 от Търговския закон. Ето защо  синдикът правилно е приел вземането под условие.

Предвид на изложеното по-горе съображения, съдът счита, че възражението следва да се остави без уважение.

 

Постъпило е възражение от „Х.”АД, Н.И.М., ТПК „В.Л.” и „С.А.Т.”ЕООД, чрез процесуалният им представител адв. Б., срещу прието под № 128 в списъка по чл. 686, ал. 1, т. 1 от ТЗ, вземане на „С.Т.К.И.”ЛТД (СТК).

Възражението е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно.

Молителят излага твърдение, че вземането е прието неправилно и незаконосъобразно поради факта, че същото не е ликвидно и изискуемо. Така изложеното твърдение  не е мотивирано и не е подкрепено с доказателства, поради което и не следва да се кредитира.

Видно от доказателствата по делото, взаимоотношенията между „К.”АД и СТК се осъществяват на база Договор от 19.05.2006 г. Съгласно този договор по нареждане на „К.” АД, СТК са наредители на акредитиви издавани в полза на доставчици, за суровини и стоки, които са доставени на „К.” АД.

В изпълнение на горния договор, за периода 10.03.2007 г. - 13.02.2008 г., дължимите от „К.” АД към СТК, суми по издадените акредетиви са в размер на 217 789 878.57 лв, представляващи 172 353 934.38 щ.д.

По акредитив 6042FLCD1080018/13.02.08г. за 20 457 149.51 щ.д., е направено плащане на 22.05.2008 г., в размер на 8 448 103.99 щ.д. от Стемкор в полза на СТК, от името на „К.” АД, предвид на което сумата не е приета и е извадена от общата претенция на СТК. Освен това, претендираното и прието вземане на СТК, съответства със счетоводните записвания в „К.” АД, както посочва синдикът в своето становище.

Недоказано е и твърдението на молителя, че А.К.без да е изрично упълномощен да представлява компанията в производството по несъстоятелност, неправомерно е упълномощил с тази права адв. С.К., поради което участието на последния в първото събрание на кредиторите и предявяването на вземанията на СТК са назаконосъобразни. Видно от доказателствата по делото, А.К.е упълномощен на 05.09.2008 г. от д-р А.П.управител на „С.Т.К.И.”ЛТД, с права да представлява компанията в производството по несъстоятелност на „К.”АД, да подава иск срещу „К.”АД, да предприема всички съотвестващи действия, които могат да се окажат необходими за уместното предвижване на такъв иск, както и да преупълномощава адвокат със същите права. Надлежното оправомощаване за участие в първото събрание на кредиторите на „К.”АД, както и валидността на взетите от него решения са предмет на съдебен спор. С решение на СГС, VI-5, с-в, съдебният състав е определил взетите на първото събрание на кредиторите решения за законосъобразни.

Предвид на изложеното по-горе съображения, съдът счита, че не са нарушени законовите изисквания, вземането на СТК законосъобразно е включено в списъка с приети вземания и възражението следва да се остави без уважение.

 

Постъпило е възражение от “Е.И.” ЕООД срещу частично приетото и вписано под № 54 в списъка с неприети вземания, негово вземане.

          Възражението е процесуално допустимо. Разгледано по същество същото е основателно.

“Е.И.” ЕООД, е предявил вземането си с молба вх. № 23630/04.09.2008 г., като същото е прието до размера на 20 989 463.65 лв. В молбата си молителят е поискал да му бъде призната и лихвата от датата на откриването на производството по несъстоятелност до окончателното изплащане на главницата. Синдикът в своето становище посочва, че претенцията за лихви  не е включена поради техническа грешка.  В тази връзка и с оглед наличните доказателства, съдът счита, че претенция и за лихвите, която не е включена в списъка с приетите от синдика вземания, е основателна.

 

          С оглед на изложеното, следва да се допусне поправка в списъка на приетите вземания, като към вземане на “Е.И.” ЕООД, прието под номер 54 в списъка с приети вземания бъде нанесена следната поправка в графа размер на вземането: „законна лихва върху предявената главница от 06.08.2008 г. до окончателното изплащане на сумата”, в графата поредност по чл. 722, ал. 1 от ТЗ, да бъде нанесено: „Чл. 722, ал. 1, т. 9 за лихвите начислени след 06.08.2008 г.” 

 

Постъпило е възражение от И. Г. И. срещу неприетото и вписано под № 46 в списъка с неприети вземания, негово вземане.

Възражението е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно.

С молба  за предявяване на вземания  против „К.” АД, вх. № 24351/12.09.08 г., И. Г. И., претендира да му бъдат изплатени 20 500 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от 01.04.2005 г. до 01.09.2008 г. и разноски в размер на 1620 лв.. И.И. е работил като кранист в „К.” АД - ЗСВ, цех „НТА”. На 04.06.2001 г. при отиване на работа, е претърпял тр.злополука. За обезщетяване на претърпените си вреди той е завел съдебни дела, на основание чл. 200 КТ,  срещу работодателя си – „К.” АД

С решение по гр.д. 974/2001 г.на СГС, І-09 състав, И.И. е осъдил „К.” АД за претърпените при трудовата злополука и лечението на последиците й неимуществени вреди със сумата 30 000 лв., със законовата лихва, считано от 04.06.2001 г. и 193.80 лв. – за имуществените, поради временната неработоспособност за периода от злополуката до 31.03.2002 г. По решенията е издаден изпълнителен лист и е образувано ИД 1162/06 по описа на ЧСИ Р.М., по което, към 31.01.2007 г. е изплатена общо сумата 60 000 лв. , според информацията на синдика и приложената документация.

Образувано е и следващо дело - гр.д. 2019/05,СРС,62, с цена на иска 10 800 лв., по което се претендира  обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи – разлика между брутното трудово възнаграждение за периода от 01.04.2002 до 01.04.2005 (общо 36 месеца) и получаваната през този период инвалидна пенсия, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 04.06.2001 г. . Съдът е присъдил претендираното обезщетение от вида пропуснати ползи за периода 01.04.2002 до 01.04.2005 г. в размер на  5 369.19 , със законната лихва от 01.04.2005 г. до окончателното плащане. По това дело също има издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело, което е изплатено и прекратено.

Видно и от текста на молбата на И.И. за предявяване на вземания, „К.”АД му е изплатило всички присъдени по двете му съдебни дела, обезщетения, неимуществени и имуществени, до 01.04.2005 г., ведно със съответните законни лихви, адвокатски разноски и такси. 

С настоящата молба за предявяване на вземането си И.И. претендира да му бъдат заплатени за следващ период имуществени вреди от вида пропуснати ползи (същите като при горното дело) - за периода от 01.04.2005 до 01.09.2008 т.- 41 месеца по 500 лв. месечно, общо в размер на 20 500 лв., със  законната лихва от 01.04.2005 г. Претендират се и адвокатски разноски в размер на 1620 лв.

Синдикът сочи като основания за  неприемане на вземането следните съображения:

1. прекомерността на претенцията на И.И. – той претендира месечно повече от три пъти присъденото от съда обезщетение от същия вид за предишния период.

2. датата на законовата лихва – сочи се началото на периода, за който се претендира обезщетението, а не края му, когато е изискумостта на обезщетението, когато се претендира като глобална сума, а не като периодично вземане и 

3. адвокатския хонорар в размер на 1620 лв., който не съответства на фактическата и правна сложност на депозираната молба за предявяване на вземане на И.И..

Във връзка с това И.И. е депозирал възражение, в което се позовава на  задължителната сила на мотивите на решенията по водените съдебни производства.

Съдът на база събраните доказателства, намери за установено следното:

Не се спори, относно силата на пресъдено нещо , формирана по отношение основанието на предявеното вземане, произтичаща от цитираните съдебни решения.. Според трайната съдебна практика (ППВС №4/1968 г.), се обезщетяват действителните вреди на пострадалия, т. е. тези, които се определят спрямо чистото трудово възнаграждение, т. е. това, което е получено от пострадалия след спадане на законно установените му удръжки. Не се събраха доказателства за формиране на размера на обезщетението за трудова злополука, съгласно така приетите от съдебната практика критерии за определяне на размера му. Ето защо съдът счита, че  така предявеното вземане остава недоказано по размер в рамките на настоящото производство , поради което и възражението следва да се остави без уважение , вкл. и относно невключването на адвокатския хонорар в списъка на приетите вземания.

Предвид изложеното, съдът намира, че възражението на И.И. срещу невключването на вземанията му в производството по несъстоятелност следва да бъде оставено без уважение.

 

Постъпило е възражение срещу неприетото и вписано под № 18 в списъка с неприети вземания, вземане на Й.С.М., И.С.М., действащи чрез своя законен представител Х.В.М., З.С.М. и С.Л.М..

С молба  за предявяване на вземания  против „К.” АД, вх. № 23749/05.09.08 г., горните лица, са предявявили вземанията си срещу „К.”АД, както следва:

- за сумата 5360 лв., адвокатски разноски, присъдени на З. и С. М. с Решение от 22.01.2007 г. по гр.д. 11585/05 г.на СРС,52 с-в и

- за сумата  6180 лв., адвокатски разноски, присъдени на Йоана и И. М.,  по същото дело

- за сумата 4 923.66 лв. – адвокатски разноски, присъдени на З. и С. М. и на Й. и И. М. от въззивната инстанция по компенсация с Решение  от 26.10.2007 г. по гр.д. 892/2007 г., СГС, ІІ-Г състав

- за сумата 5 640 лева, договорена и заплатена от С. и З. М. на адв. П.С. по Договор за правна защита и съдействие  от 18.02.2008 г. за „Изготвяне на писмен отговор с/у касационната жалба и защита пред САС”;

- за сумата 3480 лв., договорена и заплатена от Й. и И. М. (действащи чрез майка си Х.М.) на адв. П.С. по Договор за правна защита и съдействие от 08.02.2008 г. за „Изготвяне на писмен отговор срещу касационната жалба и защита пред САС”

Последните две суми се явяват хонорара на  адв. П.С. в касационното производство, образувано по касационните жалби на двете страни пред ВКС и после пренесено пред САС.

Възражението е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно.

Правилно молителите твърдят, че първоинстанционното решение в необжалваната му част е влязло в сила и в потвърждение на това страната се е снабдила с изпълнителен лист за необжалваната част от сумите, но без присъдените разноски. По този изпълнителен лист страната е образувала изпълнително дело, по което „К.” АД се е издължило напълно.

Същото се отнася и за второинстанционното решение, което потвърждава първоинстанционното по отношение присъдените на ищците неимуществени вреди и го отхвърля частично по отношение на имуществените такива, присъждайки им по компенсация и обезщетение за адвокатските им разноски. На основание чл. 237 ГПК, въз основа на първоинстанционното и второинстанционно решение на ищците е издаден втори по ред изпълнителен лист за сумите, присъдени по първоинстанционното решение и потвърдени, съответно отхвърлени от второинстанционното такова, отново без присъдените по това дело адвокатски разноски (в размер на 4 923.66 лв.).  

Очевидно, необоснована и незаконосъобразна е претенцията на ищцовата страна да й бъдат изплатени присъдените по двете решения адвокатски възнаграждения – за сумите 5 360 лева, 6 180 лв. и 4 923.66 лв. или общо за 16 463.66 лв. , поради обстоятелството, че двете решенияса предмет на касационно обжалване , придвид касационното обжалване и образуваното касационно дело 99/2008 г.по описа на САС, 04 състав. Решението  на съда В ЧАСТТА относно отговорността за разноски е в зависимост от изхода на спора по делото, разрешен с влязъл в сила съдебен акт.

Необоснована и преждевременна се явява претенцията на ищцовата страна за обезщетяване разходите й от сключения Договор за правна защита и съдействие с адв. П.С. за „оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне на писмен отговор срещу касационната жалба  и защита пред САС ” - веднъж в размер на 5640 лв. и втори път – в размер на 3480 лв. или общо в размер на 9 120 лв. , т. к. към този момент все още липсва влязъл в сила съдебен акт, отново по изложените съображения.

От изложеното следва, че възражението на горепосочените лица срещу невключването на вземанията им в производството по несъстоятелност е неоснователно.

 

Постъпило е възражение от „С.А.Т.” ЕООД, чрез процесуалния им представител адв. Б., срещу частично прието под № 73 в списъка по чл.686, ал. 1, т. 1, ТЗ, негово вземане.

Възражението е процесуално допустимо. Разгледано по същество същото е  основателно.

Изложено е твърдение, че неправилно не е включена в приетото вземане сумата от 111 598.83 евро. В своето становище синдикът излага аргументи за основателността на възражението в тази му част като посочва, че поради изтичане срока на гаранцията  за добро изпълнение, през който не са настъпили дефекти по оборудването, задържаната сума основателно следва да се възстанови на изпълнителя по договор № 719/26.10.2006 год.

От молителя се излагат и претенции за заплащане на неустойка в размер на 42 826.92 лв., представляваща 5% от сумата 856 538.40 евро и заплащане на неустойка в размер на 12 102.40 лв., представляваща 4% от сумата 302 560 лв.

Съдът приема за правилно изразеното становище на синдика. С приемането за основателно на задължението от 111 598.83 евро, то следва де се приемат за основателни и начислените върху тази сума и остатъка от неизплатената по договора сума, неустойки произтичащи от Анекс № 11/14.01.2008 г. към договор  719/26.10.2006 г. и договор 100/20.02.2008 год., за което е издадена и съответната проформа фактура.

Предвид на изложените по-горе съображения, съдът намира, че  така подаденото възражение е основателно в частта, в която молителя претендира неустойка в размер на 42 826.92 лв., представляваща 5% от сумата 856 538.40 евро, претендирана на основание чл. 14 от Договор №719/26.10.2006 г., както и сумата  12 102.40 лв., представляваща 4% от сумата 302 560 лв.  Също така, следва да се допусне поправка в списъка на приетите вземания, като към вземане на „С.А.Т.” ЕООД, прието под № 73 в списъка с приети вземания бъде нанесено следните допълнения: „сумата от 111 598.83 евро, представляваща гаранция по Договор №719/26.10.2006 г.”,  „неустойка в размер на 42 826.92 лв., представляваща 5% от сумата 856 538.40 евро, претендирана на основание чл. 14 от Договор №719/26.10.2006 г.”   и  „неустойка в размер на 12 102.40 лв., представляваща 4% от сумата 302 560 лв.”

 

Постъпило е възражение от „И.А.Б.” АД срещу частично приетото негово вземане под № 87, т. 1 в списъка с приети вземания.

          Възражението е процесуално допустимо. Разгледано по същество същото е основателно.

 „И.А.Б.” АД е предявил вземането си с молба с вх. № 23737/ 05.09.2008г., като същото е в размер на 4 194 539.30 лв. въз основа на Договор за предекспортно финансиране рег. № НД 210/28.03.2007г. и Анекс №1 към него, както и законната лихва за забава за периода от 03.09.2008 г. до 05.03.2008 г. в размер на 2 672.19 евро, и законната лихва за забава от 05.09.2008 до окончателното погасяване на задължението. Вземането за главница в размер на 4 194 539.30 лв. въз основа на Договор за предекспортно финансиране рег. № НД 210/28.03.2007г. и Анекс №1 към него е прието от синдика изцяло . С оглед така приетата главница следва да се приеме и вземане и за законната лихва, което не е включено в списъка с приетите вземания. По отношение на претенцията за законна лихва в размер на 2 672.19 евро, същата се включва в общия размер на законната лихва до окончателното заплащане на главницата. В този смисъл е и изразеното становище от синдика.  

          С оглед изложеното, съдът намира, че е налице основание за допълване на списъка на приетите вземания, като към вземане по молба с вх. № 23737/ 05.09.2008г. от „И.А.Б.” АД, прието под № 87, т. 1 бъде включено следното вземане: „законна лихва за забава от 03.09.2008г. до окончателното изплащане на главницата”-поредност –чл.722 ал.1 т.9 от ТЗ.

 

Постъпило е възражение от „И.А.Б.” АД и „Х.И.Е.Ф.” срещу частично приетото вземане под № 87, т. 2 в списъка с приети вземания.

Възражението е процесуално допустимо. Разгледано по същество същото е основателно.

„И.А.Б.” АД е предявил вземането си с молба с вх. № 23737/ 05.09.2008г., като същото е в размер на 9 752 249.49 лв. Същото се основава на Договор за банкова гаранция и предоставяне на б. кредит под условие №54-0096/18.04.2008г. с „И.А.Б.” АД, по силата на който банката издава банкова гаранция в полза на „Е. Т.” ЕАД, обезпечаваща доброто изпълнение на „К.”АД по сключен между тях договор. От „И.А.Б.” АД се претендира и договорна лихва в размер на банковия лихвен процент (БЛП) на банката плюс надбавка в размер на 20 процента за периода от 05.11.2008 г. върху сумата от 3 200 000 лв., от 06.11.2008 г. върху сумата от 3 400 000 лв. и от 07.11.2008 г. върху сумата от 3 152 249.49 лв., до окончателното погасяване на задължението. Описаното вземане е обезпечено с особен залог на готова продукция и оборудване, индивидуализирани в Договор за особен залог на движими вещи изх. №462/22.04.2008г., вписан в ЦРОЗ, и се удовлетворява по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ.

Отделно, от постъпилото възражение синдикът, като законен представител на „К.” АД е бил уведомен за сключването на Договор за продажба на вземане №НД 1152/07.11.2008г., по силата на който горното вземане е прехвърлено на „Х.И.Е.Ф.”, което дружество се явява кредитор по посоченото вземане. С молба с вх. № 30378/10.11.2008 г. цесионерът е уведомил съда по несъстоятелността за извършеното прехвърляне на вземането, поради което същото следва да се счита за предявено от „Х.И.Е.Ф.” заедно привилегиите и обезпеченията му.

          С оглед изложеното, съдът намира, че налице основание за допускане на поправка в списъка на приети вземания, като следва да се изключи от списъка кредитора „И.А.Б.” АД с вземане прието под № 87, т. 2  и на негово място се включите като обезпечен кредитор от реда по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ „Х.И.Е.Ф.”, учредено съгласно законодателството на Б.В.О.като международно търговско дружество, с рег. № 30969, пререгистрирано като търговско дружество на Б.В.О. на 01.01.2007 г. под рег. № 30969, със седалище и адрес на управление ПК 3151, Р.Т., Т., Б.В.О., представлявано от директора С.Р.П.ЕГН **********,*** 1000, районО., ул. ***№ 1, адв. Н.Д.Б., упълномощен с пълномощно с нот. заверка на подписа № 9661 от 07.11.2008 г. на нотариус Д.Т., вписана в регистъра на НК под № 264. Освен това следва да се допусне и поправка в данните относно на същото вземане като вместо вписаната информация се посочи следното: „вземане в размер на 9 752 249.49 лв. ведно с договорна лихва в размер на БЛП на банката плюс надбавка в размер на 20 процента за периода от 05.11.2008 г. върху сумата от 3 200 000 лв., от 06.11.2008 г. върху сумата от 3 400 000 лв. и от 07.11.2008 г. върху сумата от 3 152 249.49 лв., до окончателното погасяване на задължението, произтичащо от Договор за банкова гаранция и предоставяне на б. кредит под условие №54-0096/18.04.2008г., сключен между „К.” АД и „И.А.Б.” АД и Договор за продажба на вземане №НД 1152/07.11.2008г., сключен между „Х.И.Е.Ф.” и „И.А.Б.” АД.”

 

Постъпили са две възражения със сходно съдържание от „А.-2000” ЕООД  срещу неприетото му вземане, включено под № 33 в списъка с неприети вземания.

 „А.-2000” ЕООД е предявил вземането си с молба вх. № 24162/11.09.2008 г. като същото е в размер на 2 120 000 лв., на основание договор за цесия между  ЕТ „В. – В.П.” и „А.-2000” ЕООД от 26.05.2006 г.

          Становището на синдика за неприемане на вземането е следното:

С договор за прехвърляне на вземания от 03.09.1999 г. ЕТ „В. – В.П.” е прехвърлил вземането си в размер на 2 120 000 лв. от „К.” АД на „Д.67” ЕООД. Длъжникът е уведомен за цесията с уведомително писмо на 13.09.1999 г. С договор за прехвърляне на вземание от 24.01.2000 г. „Д.67” ЕООД от своя страна е прехвърлило вземането от „К.” АД на Д.П.Д.. “К.” АД е уведомено за извършената цесия с нотариална покана рег. № 1578, чрез нотариус Виолета П.. Същата е връчена на 25.03.2003 г., поради което действие следва да се счита, че от този момент кредитор на „К.” АД е Д.П.Д..

          Във възражението си молителят посочва, че ЕТ ”В. – В. П.” е развалил цесията с „Д.67” ЕООД, за което е уведомил „К.”АД с писмо Вх. №4801-2210/25.02.2002 г. . Още към самата молба за предявяване са приложени съответните споразумения между цецента и цесионера за разваляне на договора за цесия.

          Впоследствие ЕТ”В. – В.П.” цедира същото вземане на „А. 2000” ЕООД, за което „К.” АД е уведомено с писмо Вх. №4001-1270/05.06.2006г. от ЕТ ”В.-В.П.”.

          Молителят твърди, че е налице признаване на вземането от страна на „К.” АД, с молба потвърждаване вх.№4001-999/02.06.2005 г., вх.№210-113/13.01.2005 г., което прекъсва давността и вземането не следва да се счита погасено по давност.

          Синдикът приема, че сключената  между ЕТ ”В.-В.П.” и „А. 2000” ЕООД цесия, не е произвела правно действие, защото е налице предходна валидно сключена цесия с „Д.67” ЕООД. Твърдението, че тази цесия е била развалена не е доказано по никакъв начин с документи още повече, че „Д.67” ЕООД от своя страна цедира вземането на Данка П., която го е предявила в производството по несъстоятелност с молба вх. №23722/05.09.2008 в СГС. Изпратеното писмо до „К.” АД не е годно доказателство и не свидетелства за разваляне на цесията по безспорен начин, тъй като цесията е договор между цедента и цесионера, т.е. волеизявлението за разваляне следва да е отправено от цедента към цесионера, а не към длъжника, в случая К. АД.

          Твърди се също така , че с уведомление с вх. № 4700-4076/04.09.2000 г. „К.” АД е информирано, че същото вземане е цедирано в полза на Анзалп Акционерно дружество (със седалище гр. В., Княжество Лихтенщайн), а с нотариална покана от 22.05.2002 г. на нотариус Н. Х.-С., „К.” АД е уведомено, че същото вземане е прехвърлено в полза на А. В. М., действащ в качеството си на управител на „С.К.Л.” ООД. Няма данни, тези последващи цесии, доколкото те са валидни предвид изложеното по-горе, да са били развалени. Синдикът се позовава и на изтекла обща погасителна давност от пет години от датата на изискуемост -31.07.2000 г. .

          Съдът на базата на приложените към възражението писмени доказателства намира за установено следното:

          От приложения договор за цесия, сключен между ЕТ”В.-В. П.” и „А.-2000”ЕООД –гр. В. на 26.05.2006 г. се установява, че вторият в качеството си на цесионер придобива възмездно вземане основаващо се на споразумение с К. АД-С. №889/29.07.1999 г. и описани фактури . Съгласно съдържанието на самото споразумение вземането се основава на търговски продажби и възлиза в размер на 2 120 000 000 неденом. лева или 2 120 000 деном.лева. Не се оспорва, а и от приложеното писмо-уведомление до ИД на К.  АД вх. № 4001-1270/05.06.06 г. се установява, че цесията е надлежно съобщена на длъжника, съгл. чл.99 ал.3 от ЗЗД. В отговор на молба за потвърждение от страна на ЕТ”В.-В.П.”*** на дължимостта на вземането в писмо до кредитора от 14.01.2005 г. длъжникът е потвърдил дължимостта на сумата, с което на практика давността е прекъсната посредством признаване на дълга от страна на длъжника-чл.116 б.а ЗЗД вр. с 117 ал.1 от ЗЗД.

Към самата молба за предявяване са приложени съответните споразумения между цецента и цесионера за разваляне на предходните договори за цесия. Липсват доказателства за това, че същото вземане е било предмет и на други предходни цесии, различни от развалените по взаимно съгласие. Не се установява, че вземането  предявено от друг кредитор с цедирано вземане  е прието от синдика, тъй като липсва такова прието вземане в списъка на приетите от синдика вземания .

          Ето защо, съдът намира, че няма основание за отказа на синдика да уважи предявяването на вземането, поради ккоето и същото следва да се включи в списъка на приетите вземания-с поредност по чл.722 ал.1, т.8 от ТЗ.

 

Постъпило възражение от „Б.Д.Ж.” ЕАД („БДЖ” ЕАД) срещу частично приетото негово вземане под № 95 в списъка на приетите от синдика вземания.

          Възражението е процесуално допустимо, но разгледано по същество е само частично основателно.

„БДЖ” ЕАД възразява срещу неприемането на сумата от 2 849 808.99 лв. като изтъква, че е налице съдебен спор и по образуваното дело е назначена и изготвена съдебна Т.портно-икономическа експертиза и дължимата на „БДЖ” ЕАД сума е установена в размер на 2 849 808.99 лв.

Съдът намира, че възражението в тази му част е неоснователно. От представените по делото доказателства не може да се направи обоснован извод, че претендираната превозна такса е дължима от несъстоятелното дружество. Изложенете аргументи от ищеца за наличието на съдебен спор не обосновават дължимостта на сумите. В настоящото производство, съдът по несъстоятелността не разполата с възможностите за събиране на специфични доказателства/икономически, Т.портни и други експертизи/, с каквито по принцип разполага съдът в един исков процес. Ето защо съдът намира, че при предявяването липсва категорично доказване на вземането по основание и размер и отказът на синдика се явява основателен.

Ако вземането не бъде прието при условията на чл. 693 от ТЗ, спряното производство по делото ще подлежи на възобновяване и приключване с влязло в сила съдебно решение (арг. чл. 637, ал. 3 във вр. ал. 2 от ТЗ). Интересът на кредитора е изцяло защитен, тъй като съгласно чл. 726, ал. 1 от ТЗ за оспорено по съдебен ред вземане се заделя съответната сума в сметката за разпредЕ.е.

От страна на „БДЖ” ЕАД се оспорва и непризнаването на вземане в размер на 365 283.31 лв., тъй като в чл. 1.1 от Договора са посочени релациите и в тези от тях, за които се отнасят цените по договора не е включен вноса и износа. Горният довод не може да се възприеме от съда, имайки предвид изричната разпоредба на чл. 1.1 от Договора, която подробно изброява видовете превоз, включени в предмета на същия и следователно, обхванати от комплексната цена, платена по него. Изрично в тази клауза се сочи, че с договора „ ... страните уреждат ... организирането и извършването на превоз на товари ... за износ и от внос през гранични гари и пристанища с изпращач и/или получател Клиентът по този договор”.

„БДЖ” ЕАД твърдят и, че неоснователно не е признато вземането им за неустойка в размер на 60 826.31 лв., защото неточно са посочени документи, с които „БДЖ” ЕАД се съгласява за намаляване на неустойката. Съдът счита, че така направеният довод е  неясен и недоказан. От страна на „БДЖ” ЕАД  не се изяснява какво се разбира под „неточно” посочване. Видно от посочените от „К.” АД писма с №№ 0207-230/01.11.2007г. и 0207-231/01.11.2007г.,  „БДЖ” ЕАД се съгласява с намалената неустойка по чл. 5.2.2 от Договор 75/2007 г.

На последно място, „БДЖ” ЕАД възразяват и срещу неприемането на сумата над 18177 лв. до размер 324 068.03 лв. Съдът намира, че е налице пропуск при съставянето на списъка за включването на сумата над 18177 лв. до размер 324 068.03 лв., което се признава и от самия длъжник  и възражението на молителя в тази му част е основателно.

С оглед изложеното, съдът намира, че следва да се отхвърли възражението на „БДЖ” ЕАД с изх. № 09-00-89/25.02.2009 г. , в частта в която се претендира вземане в размер от 2 849 808.99 лв, вземане в размер на 365 283.31 лв и вземане в размер на 60 826.31 лв. като неоснователно. Следва да се допусне поправка в списъка на приетите вземания на „БДЖ” ЕАД вписани под №95, като в т. 19  бъде нанесено следната поправка: вместо сумата от 18177 лв. да бъде нанесена сумата от 324 068.03 лв. 

 

Постъпило е възражение от „БДЖ – Т.П.” ЕООД, срещу частично прието негово вземане, включено под № 82 в списъка на приетите от синдика вземания.

Възражението е процесуално допустимо. Разгледано по същество същото е частично основателно.

„БДЖ – Т.П.” ЕООД изисква всяко вземане да бъде конкретизирано освен като размер на дължимата сума, също и идентифицирано като номер на дело, номер на съдебно решение и номера на фактури. Иска се и в графа „Размер на вземането” да се впише изрично коя сума е главница. С оглед факта, че претенцията на кредитора е приета в цялост и включена в списъка по чл. 686 от ТЗ, съдът намира, че тези искания са безпредметни и неоснователни.

По отношение на претенциите за лихви върху първоначално претендираните главници, следва да се има предвид, че с първоначалната молба е направено общо искане за дължима законна лихва без въобще да се конкретизират главници, начален момент на изискуемостта и период на дължимост. Изчисляването на лихвите, обаче изисквапрецизен анализ на падежите по всяка фактура и изчисляването им, което от своя страна изисква ангажиране на допълнителни доказателства, вкл. счетоводна експертиза и прочие, които съдът с оглед спецификата на настоящото производство няма възможност да събира. Ето защо,  съдът счита, че не е налице основание за допълване на списъка и с тези вземания. Същите подлежат на разглеждане по реда на исковия процес-чл.694 от ТЗ.

Освен това, съдът намира, че следва да се приемат вземания по фактури №№ **********/11.11.2002 г., **********/22.05.2003 г. общо в размер на 681,36 лв., както и акцесорните претенции за законна лихва в размер на 279,23 лв., неприети като погасени по давност (под т. 7, 1-2, стр. 7 от възражението). Прилагането на правилата за погасителна давност изискват разглеждането на допълнителни факти и даване възможност за защита в общия исков процес.

С оглед изложеното, съдът счита, че е налице основание за допълване на списъка на приетите вземания в горния смисъл.

 

Постъпила е жалба от адвокатска кантора „А.К.”, чрез процесуалния им представител адв. В., срещу неприемане на негово вземане.

          Възразява се срещу невключването на претендираното от адвокатска кантора „А.К.” вземане от „К.” АД, произтичащо от споразумение от 04.12.1996г., в списъка с приети вземания по чл.686, ал.1, т.1, ТЗ. С молба 27457/20.10.2008г. адвокатска кантора „А.К.” са претендирали заплащането на 52 515.96 щ.д. и законната лихва върху тях за периодите 18.03.1997г. до 23.01.2006г. и от 20.10.2008г. до окончателното изплащане на главницата. Видно от входящия номер на молбата, същата е входирана в Софийски Градски Съд на 20.10.2008г., т.е. след изтичането на едномесечния срок по чл. 685 ТЗ. Публикуваните в Търговския регистър към Агенцията по вписванията Списъци на приетите и неприети от синдика вземания на кредиторите на „К.” АД са списъци на вземанията предявени в сроковете по чл. 685, ал. 1, т. 1 и 2 ТЗ, както и списък на служебно вписаните вземания по реда на чл. 687 ТЗ. Вземането, претендирано от адвокатска кантора „А.К.” е допълнително предявено в срока по чл. 688 ТЗ, а именно до 2 месеца след изтичането на срока по чл. 685 ТЗ. Съгласно чл. 695 ТЗ едва след като е одобрен от съда, списъкът на вземанията се допълва с допълнително предявените вземания, каквото е претендираното от адвокатска кантора „А.К.” вземане. В тази връзка съдът счита, че молбата не следва да бъде уважена.

          Предвид на изложените по-горе съображения, решаващия състав, счита, че възраженията на молителя не следва да бъдат уважени.

 

Постъпило е възражение срещу частично приетото и включено под № 177 в списъка с приети вземания, вземане на “Р.И.Т.”.

Молителят „Р.И.Т.”, е предявил вземането си с молба вх. № 24164/11.09.2008г., като същото е прието до размера на 885 661.17 лв., главница и неустойка на основание Договор за цесия от 11.12.2007 г. с “Б.Е.” АД.

В останалата си част претенцията на молителя представляваща неустойка в размер на 1 000 000 EUR, претендирана на основание неизпълнен според молителя от страна на „К.” АД на предварителен Договор № 79/04.02.2008 год. за учредяване на право на ползване на недвижим имот не е приета.

Възражението е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно.

Синдикът в становището си по делото твърди, че с писмо № 4001-415/19.03.2008г. “Р.И.Т.” се отказва от претенцията за заплащане на неустойка предявена с писмо вх. № 4001-396/17.03.2008 г. в деловодството на „К.”АД.  Счита за неправилно твърдението на молителя, че волеизявлението направено с писмото трябва да се тълкува, като оттегляне на претенцията за неустойка само към момента на внасяне на същото, а не като отказ от претенцията.  В случая оттеглянето на претенцията от молителя следва да се тълкува, като признание от негова страна за нейната неоснователност, както и признание на обстоятелството, че молителят е неизправна страна по договора за право на ползване на недвижим имот. В допълнение на изложеното е и разпоредбата на чл. 6.2 от Договора, която указва, че неустойки и други суми по договора следва да бъдат платени в 10-дневен срок от уведомлението за прекратяване на договора от изправната страна. В тази връзка направеното с писмо № 4001-415/19.03.2008 г., волеизявление от  “Р.И.Т.”, представлява отказ от претенцията за неустойка. 

Съдът на базата на събраните доказателства, намира за установено следното:

 Съгласно чл. 4.3 от Договора № 79/04.02.2008 год. страните се споразумяват да се явят не по-късно от 12.02.2008г. при определен от приобретателя нотариус. Приобретателят се задължава да уведоми Учредителя за нотариуса, мястото и точния час на сделката. Молителят твърди, че с нотариална покана е поканил „К.”АД да сключи окончателен договор, но същата не е приложена към молбата, с която вземането е предявено, нито във възражението. Синдикът посочва, че деловодството на длъжника също не е установено наличието на подобна покана, поради което съдът приема, че приобретателят по Договора не е изпълнил задължението си по чл. 4.3 за посочване на нотариус, време и място на сключване на сделката , хипотеза, която изпълва фактическия състав на чл.95 ал.1 пр.2  от ЗЗД-забава на кредитора. Съгласно чл.96 ал.1 пр.2 от ЗЗД забавата на кредитора освобождава длъжника от последиците от неговата забава , поради което и претенцията за неустойка като последица от последното се явява неоснователна.

         С оглед на изложеното, съдът намира, че възражението, подадено от “Р.И.Т.” следва да се остави без уважение.

Постъпило е възражение от М.Р. чрез процесуалния й представител адв. Б., срещу включено под условие в списъка по чл. 686, ал. 1, т. 1 от ТЗ, вземане на АДВ (№ 125, т. I.5 в списъка с приети вземания).

          Възражението е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно.

Оспорваното вземане се претендира въз основа на Акт за публично държавно вземане АПДВ-01/04.09.2008 г., с който се установява публично държавно вземане, представляващо неправомерно предоставена държавна помощ и лихвата върху нея в размер на 698 956 486, 57 лв.

Молителката възразява срещу включването на горепосоченото вземане като твърди, че редът за приемане на такова вземане е чрез служебно включване в списъка по реда на чл. 687, ал. 2 от ТЗ във връзка с чл. 164, ал. 4 от ДОПК, тъй като в чл. 687, ал. 2 от ТЗ изрично е предвидено друго, а именно наличието на влязъл в сила акт за установяване на публично държавно вземане.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 164, ал. 5 от ДОПК, която регламентира хипотеза на публично вземане, което е установено, но актът не е влязъл в сила, вземането се включва под условие в списъка на приетите от синдика вземания и се удовлетворява по реда на чл. 725, ал. 1 от Търговския закон. АПДВ-01/04.09.2008г. е обжалван от „К.” АД по административен и съдебен ред, по повод на което e образуванo адм. д. 6806/2008г. на Административен съд –С.град, коeто e висящo към днешна дата. С оглед на изложеното, съдът счита, че приемането под условие на вземането-предмет на настоящото възражение за законосъобразно.

На следващо място, молителят твърди, че Актът за публично държавно вземане АПДВ-01/04.09.2008 г. е нищожен, предвид на което не поражда правно действие и не подлежи на изпълнение. В тази връзка е поискано по реда на инцидентния съдебен контрол настоящият състав да установи и потвърди нищожността на акта, след което да постанови опредЕ.е за изключването му от списъка с приети вземания. Съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл. 164, ал. 5 от ДОПК, регламентираща хипотеза на публично вземане, което е установено, но актът не е влязъл в сила, вземането се включва под условие в списъка на приетите от синдика вземания и се удовлетворява по реда на чл. 725, ал. 1 от ТЗ. АПДВ-01/04.09.2008г. е обжалван от „К.” АД по административен и съдебен ред, по повод на което e образуванo адм. д. 6806/2008г.  на Административен съд –С.град, коeто e висящo към днешна дата. С оглед на изложеното, приемането под условие на вземането-предмет на настоящото възражение е законосъобразно.

 Факт е , че въпросът, дали актът за публично държавно вземане АПДВ-01/04.09.2008г. е нищожен е предмет на друго висящо съдебно производство и се разглежда по друг процедурен ред - пред административните съдилища. Няма как съдът по несъстоятелността на основание възможността за инцидентен косвен контрол върху актовете на администрацията  да изземе този въпрос от компетентността на надлежно сезирания съдебен орган /ВАС на РБ / и мнимо да се произнесе по него като не зачете правното му действие . В настоящото производство , което представлява особено производство по отношение на производството по несъстоятелност /Част ІV от ТЗ/ , макар и в рамките на последното, няма как да се приложат и разпоредбите за спиране на основание  чл.229 ал.1 т.4 от ГПК, тъй като това би довело до липса на одобрен списък на приетите вземания за неопределен период от време, което би възпрепятствало цялото производство по несъстоятелност. Законодателят е уредил тази хипотеза в разпоредбата на чл. 164, ал. 5 от ДОПК и синдикът е приел вземането правилно под условие.

 

С оглед изложеното, съдът намира, че възражението следва да се остави без уважение.

 

Постъпило е възражение от „М.М.К.”, срещу неприето негово вземане, включено под № 31 в списъка на неприетите от синдика вземания.

          Претендира се вземане, предявено с молба с вх. № 24126/11.09.2008 г. от „М.М.К.” в размер на 208 264.77 лв., представляващи демюрейджи – главница, лихви и разноски във връзка с неизпълнението на чартърен договор от 21.05.2008 г.

          Възражението е процесуално допустимо. Разгледано по същество същото е основателно.

Основание за неприемане на горепосоченото вземане е липсата на валидно подписан чартърен договор между съконтрахентите съгласно чл. 106 КТК. Молителят претендира, че въпреки липсата на законова форма договорът е валиден, тъй като според обичайните правила в търговското корабоплаване писмената форма е достатъчна за действителността на чартърния договор. Видно от доказателствата, между двете страни е разменена корепонденция по електронната поща, от която може да се направи недвусмислен извод за наличието на насрещни волеизявления за сключването на чартърния договор. Отделно от горното, от страна на „К.” АД е надлежно подписано от лице с представителна власт гаранционно писмо от 26.05.2008 г., с което се гарантира пълното и безусловно изпълнение на задълженията на чартьорите по горепосочения договор. В допълнение молителят сочи, че безспорно доказателство за постигнато съгласие представлява изпълнението на договора, обективирано чрез разтоварване на товара на моторен кораб „Е. К” в П.Б.. Претендираното вземане произтича от незаплатени демюрейджи, дължими във връзка със забава на разтоварването и предвид факта, че товарът на кораба е бил приет и оползотворен от „К.” АД. Дори и да се приеме, че липсва валидно сключен договор, от който произтича демюрейджът, то този последващ акт валидира същия.

          Предвид така изложените доводи и доказателствата на молителя, съдът счита, че същите за основателни и доказани, поради което следва да се включи в списъка на приетите вземания, вземане по молба с вх. № 24126/11.09.2008г. от „М.М.К.” за необезпечено вземане в размер на 208 264.77 лв., заедно със законната лихва върху сумата, считано от 20.06.2008г., включено към настоящия момент в списъка на неприетите вземания под номер 31. Поредността на така приетото вземане следва да е тази на чл. 722, ал.1, т.8 от ТЗ за главницата и лихвата върху нея до 06.08.2008г. и по реда на чл. 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ за лихвите начислени след 06.08.2008г. 

 

Постъпило е възражение  от  “А.Т.21” АД, срещу неприемане на негово вземане, включено в списъка на неприетите вземания под №  24.      С  молба депозирана с вх. № 24063/ 10.09.2008 г. от “А.Т.21” АД, С., бул. “***” № 53 А ЕИК *********, претендира вземания  от неизпълнение по два броя предварителни договор от 12.08.2005 г. сключени между “К.” АД и “А.Т.21” АД  за продажба на част от масивна сграда, терен, бунгала и паркинг в с.К., Общ. П.. Претендират се 3 000 000 лв. главница и 27 270 000 лв. неустойка до 06.08.2008г..

Молбата е допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна.

          По сведение на синдика в писменото му становище и от твърденията на възразилия кредитор между страните се водят дела №№ 193/07г. и 194/07г. в Б.ки окръжен съд за обявяване на двата предварителни договора за окончателни, по които е оспорена действителността на предварителните договорите за покупко-продажба от 12.08.2005г..В такъв случай не става ясно, на какво основание се претендира връщане на дадената цена, при положение, че не се твърди развалянето на двата договора, а точно обратното реализирането на правата по чл.19 ал.3 ЗЗД по тях.

         По отношение на договорените неустойки няма данни купувачът да е изпълнил задължението си по чл. 5.1. от предварителните договори за покупко-продажба и да е посочил лице, което да съдейства за снабдяването с необходимите документи, което е условие за сключването на окончателен договор. Налице е хипотеза, която изпълва фактическия състав на чл.95 ал.1 пр.2  от ЗЗД-забава на кредитора. Съгласно чл.96 ал.1 пр.2 от ЗЗД забавата на кредитора освобождава длъжника от последиците от неговата забава , поради което и претенцията за неустойка като последица от последното се явява неоснователна

         С оглед горното, претенциите за главница  и за неустойка не следва да бъдат уважени.

 

Постъпило е възражение от “С.К.”АД, срещу неприемане на негово вземане, включено в списъка с неприети вземания под № 25.

„С.К.”АД”, е предявил вземането си с молба вх. № 24064/10.09.2008г., като същото не е прието и е включено под номер 25 в списъка с неприети вземания.

Вземането се основава на 12 броя записи на заповед общо за сумата от 10 484 411.23 лв. Главница и 3 448 922.61 лв. лихва.

          Синдикът излага становище, че съображението за неприемането на претенцията с основание 12 броя записи на заповед и начислените лихви върху, че абстрактният характер на записите на заповед не следва да се абсолютизира. Записите на заповед са издадени от „К.” АД, като обезпечение на получен аванс по договори за доставка на стоманени продукти, както следва: 59/29.03.2006г.; 69/05.04.2006г.; 67/05.04.2006г.; 63/05.04.2006г.; 64/05.04.2006г.; 65/05.04.2006г.; 77/19.04.2006г.; 78/20.04.2006г.; 80/20.04.2006г.; 58/2006г.; 60/2006г. и 66/2006г. Договорите са изпълнени от „К.” АД, респективно отпада и задължението по гаранционните записи на заповед.

          „С.К.”АД подава възражение срещу неприемането на вземането като изтъква, че „К.”АД не е направило възражение срещу нотариалните покани с които записите на заповед са предявени за плащане, както и че записа на заповед е едностранно волеизявление, абстрактна сделка и тази му характеристика не съдържа като съществен елемент за издаването му основание. Не предпоставя като условие за действителност наличността на друга основна сделка с каузален характер.

          Съдът взе в предвид следното:

Записите на заповед са издадени от ‘К.”АД съгласно чл. 6, т.1 „а” от 12 броя договори за доставка на горещовалцувани рулони, подробно описани в  приложение  към настоящото изложение. В посочената разпоредба от договорите е предвидено „С.К.”АД, като купувач  да заплаща  50%  авансово, изчислено на база – 5% от общото количество. Пресметнато това представлява  47.5% от общата цена на доставката. „К.” АД, като продавач,  от своя страна гарантира аванса с издаването на запис на заповед на името на купувача. Стойността на записа на заповед е изчислена, като сумата представляваща 47.5%, от  съответното авансово плащане по договора се увеличи с лихвата за периода от издаването на записа на заповед до падежа изчислена на база 6% годишна лихва при 360 дни съгласно т.6 от меморандум от 29.03.2006 година.  Авансовото плащане от „С.К.”АД  се извършва след представянето на съответния  запис на заповед.

В тази връзка от името на „ К.”АД са издадени определен брой записи на заповед в полза на „С.К.”АД, като сумите по 12 от тях се предявяват в  настоящото производство.  Идентичността на тези ценни книги с тези предмет на предявените вземания следва както от размера на вземанията по тях сравднени с гаранциите по съответните договори, така и с датите на издаването им. Отделен е въпросът, че нито в молбата за предявяване, нито  във възражението по чл.690 ал.1 ТЗ , нито се твърди, нито се установява , да е имало други записи на заповед гарантиращи изпълнението по същите 12 договора, което би разколебало изводът, че става въпрос за повторно предявяване на правата по споменатите в договорите като гаранции записи на заповед.

 2. „К.”АД е изпълнило задълженията си за доставка на готова продукция / горещовалзувани рулони/, по договорите в изпълнение на които са издадени записите на заповед, а именно:

            2.1. Договор № 59/29.03.2006г.,  поръчка №127 H 44, в изпълнение на която са доставени, 4 013.814МТ. Товарителница с №№234/31.08.06г., №№20247, 20248, 20249, 20255, 20256, 20262, 20261, 20257/07.04.06г. и №№20300, 20299, 20291, 20291, 20292, 20293, 20294, 20295, 20296, 20297, 20298, 20290, 20287, 20288, 20289/10.04.06г. и   №№20322, 20321, 20320, 20311, 20312, 20313, 20317, 20309, 20308,20310, 20316, 20315, 20314, 20318, 20319/11.04.06г. и  №№20365, 20364, 20363, 20362, 20361, 20367, 20366, 20368, 20370, 20371/15.04.06г. и №№202, 217, 203, 204, 205, 206, 207, 208, 209, 210, 211, 212, 213, 214,215, 216/16.08.06г. и   №№241,239,238,237,243,240,236,232,233,234 /19.08.2006г. и №№278,277,276,275,274,273,272,263/21.06.2006г.

 

            2.2. Договор № 69/05.04.2006.,  поръчка 127 H 50, в изпълнение на която са доставени, 810.519МТ. Товарителница с №№300,301,302,303,304,305,306,307, 309,295, 296,297 /23.06.06г. и  №№373,372,371,368,367,366,365,/30.08.06г. 

            2.3 Договор № 67/05.04.2006.,  поръчка 127 H 49, в изпълнение на която са доставени, 786.329МТ. Товарителница с №№235/19.08.06г., и №271,270, 269,268, 267, 266, 265,264/ 21.08.06г. и №298,299,304,308,310,362,374,369/30.08.06г.

2.4 Договор № 63/05.04.2006,  поръчка 126768, в изпълнение на която са доставени, 2213.56МТ. Товарителница с №№31996, 31997, 31995, 31998, 31999, 31520 от 25 и 26,08.2006г. , и с  с №№0590, 0586, 0589, 0588, 0587, 0585, 0584, 0583, 42297, 42307, 42298, 42346,42344, 42345, 42343,42342,45877, 45878, 45880,45876, от 25.08.2006г., и №№31961,31951, 00592, 00593 от 24.08.2006г., 00591 от 22.08.2006г. и №№45909,31519, 31518,31521 от 13.09.2006г. и №№95957,85775,85774, 95951, 95960, 95959, 95958, от 08.09.2006г. 

            2.5 Договор № 64/05.04.2006.,  поръчка 127 H 51, в изпълнение на която са доставени, 676.872МТ. Товарителница с №№370,371,364,363,361,360,359 от 30.08.06 год. и с №№ 490, 479, 484 от 18.09.06 год. и с №№ 522, 507, 508, 513, 514 и 519 от 20.09.06 год.

2.6  Договор № 65/05.04.2006, поръчка 1267Е5, в изпълнение на която са доставени, 286.012МТ. Товарителница с №№13039, 13061, 13080, 13070, 13144, 13143/26.08.06г.

          2.7  Договор №77/19.04.2006, поръчка 127 H 52, в изпълнение на която са доставени, 964.020МТ. Товарителница с №№493, 492, 491, 487, 486, 485, 488, 489, 480, 481, 482, 483, 478/18.09.06г. и №№511,510,509,521,520,522,512,519/20.09.2006г.

          2.8  Договор №78/20.04.2006, поръчка 127 H 48, в изпълнение на която са доставени 2504.163МТ. Товарителница с №№20526, 20526, 20525, 20524, 20523, 20522, 20521, 20520, 20519, 20527, 20528, 20529, 20530, 20531, 20517, 20518/ 15.05.06г. и  №№20571, 20560, 20564, 20569, 20568, 20567, 20566, 20570, 20557,20556,20558,20559, 20561, 20562, 20565, 20563/30.05.2006г. и №№20580, 20581, 20582, 20583, 20584, 20594, 20589, 20585, 20586, 20587, 20590, 20591, 20592, 20593, 20595, 20596, 20597/02.06.06г.

          2.9  Договор №80/21.04.2006, поръчка 126751, в изпълнение на която са доставени, 1 744.819 МТ. Товарителница с №№№№96071, 96072, 96073, 96074, от 13.06.2006г. и №№000561. 00560, 09617,  096125, 096124, 096123, 096122, 096121, 096120 от 10.06.2006г. и №№28135, 28127,0556,0553,0552, 0551,0555,0554,0559, 0557,0558,96225 от 09.06.2006г. и №№096116, 096109, 096108, 085985, 85990, 085989, 085988, 028148, 028146/14.05.2006г.

          2.10 Договор 60/27.03.2006г. поръчка 1266Е3, в изпълнение на която са доставени, 1 027.047 МТ горещовалцувани рулони. Със сертификат номер 3986/02.05.2006г. издаден от „С.Ш.Е.Ф.”ООД, гр. Б. удостоверява, че стоката е получена на П.Б. и е на разположение на „С.К.”АД. От което следва, че „К.”АД е изпълнило задълженията си по договора и претенцията по записа на заповед е неоснователена.

          2.11 Договор 66/05.04.2006г. поръчка 1267Е4, в изпълнение на която са доставени, 1 472.784 МТ горещовалцувани рулони. Със сертификат номер 4276/28.08.2006г. издаден от „С.Ш.Е.Ф.”ООД, гр. Б. удостоверява, че стоката е получена на П.Б. и е на разположение на „С.К.”АД. От което следва, че „К.”АД е изпълнило задълженията си по договора и претенцията по записа на заповед е неоснователена.

.         2.12 Договор 58/27.03.2006г. поръчка 1266Е4, в изпълнение на която са доставени, горещовалцувани рулони “С.К.”АД. Със сертификат номер 4005/09.05.2006г. и 4094/14.06.2006г. издадени от „С.Ш.Е.Ф.”ООД, гр. Б. удостоверяват, че стоката е получена на П.Б. и е на разположение на „С.К.”АД. От което следва, че „К.”АД е изпълнило задълженията си по договора и претенцията по записа на заповед е неоснователена.

         

Предвид гореизложеното съдът счита, че след като „ К.”АД, е изпълнило договорите по-които са издадени записите на заповед, ответникът в настоящото производство ги предявява неправомерно, поради което вземането по записите на заповед е  неоснователно.

С оглед на горното и тъй като съдът не констатира служебно незаконосъобразност на така изготвения списък на служебно приетите вземания,  на осн. чл.692, ал.1 и ал. 4 от ТЗ,  съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

Допълва списъка на приетите вземания, като  включва, като кредитор „И.Х.” АД със следните вземания: 3 437,40 лв. с правно основание: наемни вноски по Договор за наем от 15.07.2005 г. и 343,74 лв. с правно основание дължима неустойка за забава на наемни вноски по Договор за наем от 15.07.2005 г.,

Вземането е необезпечено и следва да се удовлетвори по реда на чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ.

Отхвърля възражението на „И.Х.” АД в останалата част  в размер на 8 474,55 лв..

 

Допуска поправка в списъка на приетите вземания към молба  вх. № 23973/ 09.09.2008г. от „Т.Т.” ООД, приета под номер 136, в списъка с приети вземания и одобрява вземанто на молителя, както следва: В графа размер на вземането: главница: 133 261.46 лв., ведно с лихва от 06.08.2008г. до окончателното изплащане на сумата неустойка: 6 663.07 лв.  2 400 лв. – разноски за правна помощ Поредност: чл. 722, ал.1, т.8. за главницата  и т.9 за лихвата след 06.08.2008 г. и разноските за правна помощ.

 ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ за включване в списъка на лихва до 06.08.2008г. в размер на 12 969.82 лв.,

Оставя без уважение възражението на „И.Ф.” срещу неприетото и вписано под № 30 в списъка с неприети вземания, негово вземане.

 

Оставя без уважение възражението на “С.Т.К.И.”, „Д.Е.Е.Е.Б.”, „Г.С.Х.Л.” остров Ман, „Г.К.Е.” Фзе, Д. и „Г.И.К.И.” ООД Б.Х. срещу включено под условие в списъка по чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ, вземане на АДВ (№ 125, т. I.5 в списъка с приети вземания).

 

Оставя без уважение възражението на “Б.С.Ф.Б.В.” срещу неприетото и вписано под № 28 в списъка с неприети вземания, негово вземане.

 

Допълва списъка на приетите вземания, като към вземане на “Д.Л.Д.Т.К.плс”, прието под ­№ 99, в списъка с приети вземания бъде нанесена следната поправка на точка 3.2.: В графа размер на вземането, сумата от 435 409.16 лв. да се поправи със сумата от: „460 102.46 лв.”

 

Оставя без уважение възражението на “Д.Л.Д.Т.К.ПЛС” срещу включено под условие в списъка по чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ, вземане на АДВ (№ 125, т. I.5. от списъка с приети вземания).

 

Допуска  поправка в списъка на приетите вземания, като към молба  вх. № 23759/05.09.2008г. от “Е.Ц.Т.”АГ, приета под номер 165, в списъка с приети вземания  се нанася следното допълнение: В графа размер на вземането бъде нанесена точка 4: а) „  42 980.86 лв. Лихва до 06.08.2008г. в размер на 9 237.24 лв. ” и   б) общата приета сума включваща главница и лихви  се променя от 89 543.34 лв. на  141 761.34 лв. ; В графа основание на вземането: „фактура № 100511/01.01.2007г.”;  В графата поредност по чл. 722, ал. 1 от ТЗ, се нанася: Чл. 722, ал. 1, т. 8;   

ЗАЛИЧАВА изцяло като прието вземане вземане на „Н.С.Л.”ЕАД в размер на 1 100 489,32 лева с признато упражнено право на задържане с поредност чл.722 ал.1 т.2 от ТЗ по възражение на АДВ.

УВАЖАВА ЧАСТИЧНО възраженията на „А.Д.В.” в часта в която е прието вземането  на „С.Т.П.П.ЛТД”, о. Ман (под № 6 във възражението на АДВ) като  допуска промяна в списъка на предявени вземания, и под прието вземане № 174  се нанася следната поправка:В графа „Поредност по чл. 722, ал. 1 от ТЗ” - чл.722, ал.1, т.2 се променя на „чл. 722, ал. 1, т. 11”;   В графа „ Прието обезпечение или привилегия”, написаното се изтрива.

Уважава частично възраженията на АДВ срещу прието вземане на „Ф.З.” ЕООД (под № 7 във възражението на АДВ) като допуска поправка в списъка с приети вземания, като под вземане № 224 на „Ф.З.” ЕООД, сумата представляваща общия размер на вземанетото се променя от 11 055 179 лв. на 11 046 108.58 лв.

ЗАЛИЧАВА ИЗЦЯЛО от списъка на приетите вземания приетото вземане на „ГЛОБАЛ СТИЙЛС ХОЛДИНГС ЛИМИТИД”-о. Ман в размер на  12 184 897,99 лева.

  ЗАЛИЧАВА ИЗЦЯЛО от списъка на приетите вземания приетото вземане в размер на 113 287.72 лв. като лихва за забава за плащането на вземанията на „К. Т.” ЕООД.

 

          Оставя безуважение възражения на АДВ в останалата им част.

         

Допуска поправка в списъка на приетите вземания, като към молба  вх. № 24262/11.09.2008г. от Н.И.Л. с ЕГН **********, приета под номер 222, в списъка с приети вземания да бъде нанесено следното допълнение: В графа „ Размер на вземането”: главница: 2061.38 лв., лихва до 06.08.2008г. в размер на 119.87  лв., лихва от 06.08.2008г. до окончателното изплащане на сумата. В графа „Основание на вземането”:обезщетение за неспазено предизвестие. В графа Поредност по чл. 722, ал. 1 от ТЗ  - чл. 722, ал.1, т.4  и  т.8-за лихва до 06.08.2008г.чл. 722, ал.1, т.9. за лихва върху главниците от 06.08.2008г. до окончателното изплащане на сумите. В графа „Основание на вземането”:обезщетение за неспазено предизвестие.

Оставя без уважение възражението на „Н.С.Л.” ЕАД срещу непризнаване на характер на обезпечено вземане на приетото му вземане под № 173 в списъка по чл.686, ал.1, т.1, ТЗ.

          Допуска поправка в списъка на приетите вземания, като към вземане по молба  вх. № 23477/ 03.09.2008 г. от „БДЖ – Т.П.С./Л./” ЕООД, прието под № 29, в списъка с приети вземания, петото прието вземане  се променя по следния начин: „Главница 940 .00 лв., ДДС 188 лв., Общо 1 128.00 лв.”. Като основание на вземането следва да бъде записано „Извършена услуга за балансиране на 2 броя еластични съединители съгласно писмо №4817/27.11.2007г.”

 

Допуска поправка в списъка на приетите вземания, като към вземане на Т.Д.М. вписано под № 7 в списъка с приети вземания се нанася следната поправка: „лихва от 22.08.2003г. до 06.08.2008г. в размер на 3284.06 лв.”-поредност чл.722 ал.1, т.8  и „лихва от 06.08.2008г. до окончателното изплащане на сумата”- чл.722 ал.1, т.9 от ТЗ.

 

 

Допълва списъка на приетите вземания, като към вземане по молба с вх. № 23670/05.09.2008г. от А.Д.Т.Т.С.”, прието под № 61 се нанася следната добавка в графа „Размер на вземането”: „лихва за забава от 07.02.2008г. до 06.08.2008г. в размер на 1225.66 лв.” и „лихва за забава от 06.08.2008г. до окончателното изплащане на сумата”. В графа „Поредност по чл. 722, ал. 1 от ТЗ”, следва се нанася: „Чл. 722, ал. 1, т. 8”  и „Чл. 722, ал. 1, т.9 за лихвите след 06.08.2008г. до окончателното изплащане на сумата”.

 

Оставя без уважение възражението на „Е.Д.Е.Т.” ГМБХ срещу неприетото и вписано под № 19 в списъка с неприети вземания.

 

Оставя без уважение възражението на „Х.” АД, Н.И.М., ТПК „В.Л.”, М.Р. и „С.А.Т.” ЕООД срещу включено под условие в списъка по чл. 687, ал. 2 ТЗ, вземане в полза на Агенцията за държавни вземания (АДВ) под №124 Б.

 

Оставя без уважение възражението на „Х.”АД, Н.И.М., ТПК „В.Л.” и „С.А.Т.”ЕООД срещу прието под № 128 в списъка по чл. 686, ал. 1, т. 1 от ТЗ, вземане на „С.Т.К.И.”ЛТД (СТК).

 

          Допуска поправка в списъка на приетите вземания, като към вземане на “Е.И.” ЕООД, прието под номер 54 в списъка с приети вземания се нанася следната поправка в графа размер на вземането: „законна лихва върху предявената главница от 06.08.2008 г. до окончателното изплащане на сумата”, в графата поредност по чл. 722, ал. 1 от ТЗ, се нанася: „Чл. 722, ал. 1, т. 9 за лихвите начислени след 06.08.2008 г.” 

 

Оставя без уважение възражението на И. Г. И. срещу неприетото и вписано под № 46 в списъка с неприети вземания, негово вземане.

 

Оставя без уважение възражението на Й.С.М., И.С.М., действащи чрез своя законен представител Х.В.М., З.С.М. и С.Л.М. срещу неприетото и вписано под № 18 в списъка с неприети вземания, тяхно вземане.

 

Допуска поправка в списъка на приетите вземания, като към вземане на „С.А.Т.” ЕООД, прието под № 73 в списъка с приети вземания се нанасят следните допълнения: „сумата от 111 598.83 евро, представляваща гаранция по Договор №719/26.10.2006 г.”,  „неустойка в размер на 42 826.92 лв., представляваща 5% от сумата 856 538.40 евро, претендирана на основание чл. 14 от Договор №719/26.10.2006 г.”   и  „неустойка в размер на 12 102.40 лв., представляваща 4% от сумата 302 560 лв.”

 

          Допуска поправка в списъка на приетите вземания, като към вземане по молба с вх. № 23737/ 05.09.2008г. от „И.А.Б.” АД, прието под № 87, т. 1 се включва следното вземане: „законна лихва за забава от 03.09.2008г. до окончателното изплащане на главницата”.

 

          Допуска  поправка в списъка на приети вземания, като  изключва от списъка кредитора „И.А.Б.” АД с вземане прието под № 87, т. 2  и на негово място  включва, като обезпечен кредитор от реда по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ „Х.И.Е.Ф.”, учредено съгласно законодателството на Б.В.О.като международно търговско дружество, с рег. № 30969, пререгистрирано като търговско дружество на Б.В.О. на 01.01.2007 г. под рег. № 30969, със седалище и адрес на управление ПК 3151, Р.Т., Т., Б.В.О., представлявано от директора С.Р.П.ЕГН **********,*** 1000, районО., ул. ***№ 1, адв. Н.Д.Б., упълномощен с пълномощно с нот. заверка на подписа № 9661 от 07.11.2008 г. на нотариус Д.Т., вписана в регистъра на НК под № 264. Допуска и поправка в данните относно на същото вземане като вместо вписаната информация се нанесе следното: „ведно с договорна лихва в размер на БЛП на банката плюс надбавка в размер на 20 процента за периода от 05.11.2008 г. върху сумата от 3 200 000 лв., от 06.11.2008 г. върху сумата от 3 400 000 лв. и от 07.11.2008 г. върху сумата от 3 152 249.49 лв., до окончателното погасяване на задължението, произтичащо от Договор за банкова гаранция и предоставяне на б. кредит под условие №54-0096/18.04.2008г., сключен между „К.” АД и „И.А.Б.” АД и Договор за продажба на вземане №НД 1152/07.11.2008г., сключен между „Х.И.Е.Ф.” и „И.А.Б.” АД.”

 

ВКЛЮЧВА всписъка на приетите вземания вземането  на „А.-2000” ЕООД предявено   с молба вх. № 24162/11.09.2008 г. в размер на 2 120 000 лв., на основание договор за цесия между  ЕТ „В. – В.П.” и „А.-2000” ЕООД от 26.05.2006 г. с поредност на удовлетворяване-чл.722 ал.1 т. 8 от ТЗ.

 

Оставя без уважение възражението на „Б.Д.Ж.” ЕАД с изх. № 09-00-89/25.02.2009 г. , в частта в която се претендира вземане в размер от 2 849 808.99 лв, вземане в размер на 365 283.31 лв и вземане в размер на 60 826.31 лв. като неоснователно. Допуска поправка в списъка на приетите вземания на „БДЖ” ЕАД вписани под №95, като в т. 19  се нанася следната поправка: вместо сумата от 18177 лв. да бъде нанесена сумата от 324 068.03 лв. 

 

Допуска поправка в списъка на приетите вземания, като ВКЛЮЧВА в списъка на приетите вземания претенциите за заплащане на фактури №№ **********/11.11.2002 г., **********/22.05.2003 г. общо в размер на 681,36 лв.-поредност чл.722 ал.1, т.8 от ТЗ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  възражението срещу невключване на претенции за законна лихва в размер на 279,23 лв..към вземане по молба с вх. № 23727/ 05.09.2008г. от „БДЖ – Т.П.” ЕООД, прието под № 82, се включват следните вземания:

·        законна лихва в размер на 341,08 лв. за периода 24.11.2004-06.08.2008 г. по издадена данъчна фактура №**********/23.11.2004 г.

·        законна лихва в размер на 528,06 лв. за периода 23.08.2005-06.08.2008 г. по издадена данъчна фактура №**********/22.08.2005 г.

·        законна лихва в размер на 479,67 лв. за периода 01.09.2005-06.08.2008 г. по издадена данъчна фактура №**********/31.08.2005 г.

·        законна лихва в размер на 8 425,27 лв. върху главницата от 14 497,55 лв. за периода 24.03.2004-06.08.2008 г.;

·        законна лихва в размер на 104,88 лв. върху главницата от 8158,15 лв. за месец май 2008 г. и законна лихва в размер на 123,08 лв. за периода 01.07.2008-06.08.2008 г.;

·        законна лихва в размер на 13 947,71 лв. върху главницата от 33 279,79 лв. за периода 08.07.2005-06.08.2008 г.; юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. по изпълнителен лист за същото вземане; 

·        законна лихва в размер на 145,83 лв. върху главницата от 391,17 лв. за периода 23.11.2005-06.08.2008 г.;

·        законна лихва в размер на 570,99 лв. върху главниците общо в размер на 5563,01 лв. по 14 бр. фактури, приложени към молбата, за периода до 06.08.2008 г.;

·        законна лихва в размер на 250,39 лв. върху главница в размер на 1347,19 лв. за периода до 06.08.2008 г.;

·        законна лихва в размер на 45,91 лв. върху главница в размер на 244,87 лв. за периода до 06.08.2008 г.;

·        законна лихва в размер на 1 623,05 лв. върху главница в размер на 24 605,52 лв. за периода 29.02.2008-06.08.2008 г.;

·        законна лихва в размер на 1 540,29 лв. върху главница в размер на 23 350,08 лв. за периода 29.02.2008-06.08.2008 г.;

·        законна лихва в размер на 2 156,44 лв. върху главница в размер на 32 691,12 лв. за периода 29.02.2008-06.08.2008 г.;

·        законна лихва в размер на 3 006,53 лв. върху главница в размер на 45 578,16 лв. за периода 29.02.2008-06.08.2008 г.;

·        законна лихва в размер на 2 639,49 лв. върху главница в размер на 40 014,48 лв. за периода 29.02.2008-06.08.2008 г.;

·        законна лихва в размер на 28 830,15 лв. върху главница в размер на 72 006,64 лв. за периода 02.09.2005-06.08.2008 г.;

·        законна лихва в размер на 1 172,13 лв. върху главница в размер на 17 769,96 лв. за периода 29.02.2008-06.08.2008 г.;

·        законна лихва в размер на 5 196,62 лв. върху главница в размер на 12 979,44 лв. за периода 02.09.2008-06.08.2005 г.; следва да се заличи текста в колона 5 от списъка, а именно че законната лихва от 02 до 05.09.2005 г. е погасена;

·        законна лихва в размер на 38 865,62 лв. върху главница в размер на 80 578,56 лв. за периода 31.12.2004-06.08.2008 г.; следва да се заличи текста в колона 5 от списъка, а именно че законната лихва от 31.12.2004 до 05.09.2005 г. е погасена;

·        законна лихва в размер на 329,05 лв. върху главница в размер на 2 113,20 лв. за периода 19.07.2007-06.08.2008 г.;

·        законна лихва в размер на 219,42 лв. върху главница в размер на 608,40 лв. за периода 29.12.2005-06.08.2008 г.;

·        законна лихва в размер на 82 338,70 лв. върху главница в размер на 208 082,20 лв. за периода 16.09.2005-06.08.2008 г.; законна лихва в размер на 2 119,25 лв. върху главница в размер на 5 293,92 лв. за периода 02.09.2005-06.08.2008 г.;

·        законна лихва в размер на 1 872,20 лв. върху главница в размер на 4 676,40 лв. за периода 02.09.2005-06.08.2008 г.;

·        законна лихва в размер на 8 272,05 лв. върху главница в размер на 38 171,52 лв. за периода 09.02.2007-06.08.2008 г.;

 

Оставя без уважение възраженията на „А.К.” срещу неприетото им вземане подадено с молба с вх. № 27457/20.10.2008 год.

 

         Оставя без уважение подадено възражение  от “Р.И.Т.” срещу частично приетото и включено под № 177 в списъка с приети вземания.

 

Оставя без уважение възражението на М.Р. срещу включено под условие в списъка по чл. 686, ал. 1, т. 1 от ТЗ, вземане на АДВ (№ 125, т. I.5 в списъка с приети вземания).

 

           

Допуска поправка в списъка на приетите вземания, като включва вземане по молба с вх. № 24126/11.09.2008г. от „М.М.К.” за необезпечено вземане в размер на 208 264.77 лв., заедно със законната лихва върху сумата, считано от 20.06.2008г. В графа поредност да се отрази тази на чл. 722, ал.1, т.8 от ТЗ за главницата и лихвата върху нея до 06.08.2008г. и по реда на чл. 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ за лихвите начислени след 06.08.2008г.. Заличава включеното към настоящия момент вземане в списъка на неприетите вземания под номер 31.

        

         Оставя без уважение възражението подадено от “А.Т.21” АД срещу частично приетото и включено под № 24 в списъка с приети вземания.

        

         Оставя без уважение възражението, подадено от “С.К.”АД срещу частично приетото и включено под № 25 в списъка с приети вземания.

 

ОДОБРЯВА с  отчитането на горните корекции, списъка на приетите, служебно приетите и неприетите вземания на кредиторите на „К.” АД в неплатежоспособност.

На основание чл.674 ал.2 от ТЗ СВИКВА Общо събрание на кредиторите с дневен ред по чл.677 т.8 от ТЗ : определяне реда и начина за осребряване на имуществото,метода и условията на оценка на имуществото, избора на оценители и определяне на възнаграждението,  което да се проведе на 12.06.2009 г. в седма зала на Съдебната палата в гр. С., ул. „В.” №2 от 15.00 часа.

ОпредЕ.ето на осн. чл.692, ал.5 от ТЗ да се обяви в търговския регистър и да се впише в нарочната книга по чл.634в, ал.1 от ТЗ на Софийски градски съд.

          ОпредЕ.ето не подлежи на обжалване.

 

 

СЪДИЯ :