О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ … …
град Кърджали, 05.03.2020 год.
Административен
съд – Кърджали, …….…. в закрито ………….
съдебно заседание ………….…….……………………….………………………………
на пети март …………..………………………………..……..……………………………
през 2020/две хиляди и двадесета/ година, ……….…..…………………………
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от ………..… съдията Виктор
Атанасов …..…..
административно дело ... №98 ………....
по описа за ….…. 2020 год. ...…..
и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
административно, по реда на Раздел І на Глава Х /чл.145 и следв./ от Административно-процесуалния
кодекс/АПК/, във вр. с чл.205 и следв. от ЗМВР.
Образувано
е по жалба от И.И.М. от ***, подадена чрез пълномощник – адв.К.Г.М. от
АК-***, със съдебен адрес за връчване на призовки и съобщения – ***, против
Писмо с Рег.№292000-2640/12.02.2020 год. на директора на
ОДМВР – Кърджали, имащо характер на ИАА според твърденията в жалбата.
Жалбодателят
заявява в жалбата, че обжалва изцяло посоченото писмо, като моли съда
да го отмени и да се произнесе по същество,
с даване на задължителни указания относно процедираното дисциплинарно
производство, образувано със Заповед №292з-191/03.02.2020 год.,
издадена от директора на ОДМВР - Кърджали, като укаже, да се допусне
адвокатска защита на държавния служител и за спиране на дисциплинарното
производство, до приключване на наказателното ДП
№***/*** год.
по описа на ОСО при ОП - Кърджали или с неговото
прекратяване, или с влизане в сила на съответната оправдателна или осъдителна
присъда, като му присъди и направените разноски за това съдебно производство. В жалбата сочи, че срещу цитираната заповед била подадена молба с Вх.№***/*** год.
с приложено към нея постановление за привличане на обвиняем и определяне МНО и било поискано от издателя на заповедта, да бъде конституиран пълномощникът, подал настоящата жалба, като процесуален представител на
проверяваното лице и на второ място било
поискано дисциплинарното производство да бъде спряно, до приключване на
наказателното такова, като към молбата
бил приложен договор за правна защита и съдействие и пълномощно.
Сочи, че на тази молба било отговорено
с обжалвания ИАА, с който бил
оформен отказ и по двете искания, като в жалбата са възпроизведени
мотивите на оспореното писмо. Счита, че независимо,
че било оформено като писмо, същността и
съдържанието на последното съдържало
всички елементи на един ИАА и на общо основание подлежало
на съдебен контрол, още повече, че с него грубо се засягали
основни права и интереси на адресата, на цитираната в акта заповед от 03.02.2020 година. Твърди, че актът е
незаконосъобразен и неправилен, защото нито чл.205, ал.3 от ЗМВР,
нито който и да е друг законов (а с подзаконов било
абсолютно невъзможно) акт, адвокатската
защита на един държавен служител в конкретния случай, а в по-общо качество
гражданин като всеки останал в нашата страна, не забранявал или не допускал под каквато и да е форма ползването на адвокатска защита. Твърди също, че в тази норма от
закона било уредено нещо допълнително, вън и
независимо от основното лично право на защита,
уредено в чл.56 от Конституцията на РБългария и в чл.2 от Закона за
адвокатурата, като се цитира нормата на чл.205, ал.3
от ЗМВР, както и се сочи, че тази норма била диспозитивна
и в нея
законодателят
вложил смисъл, коренно различен
от онова, което административният орган формулирал
в своя акт и че с тази норма, правото на
адвокатска защита не било дезавоирано или забранено. В жалбата се цитира нормата чл.56 от Конституцията на РБългария и на чл.2,
ал.1 от Закона за адвокатурата, като жалбодателят счита, че
било
абсолютно несъстоятелно да се твърди, при това позовавайки се на някаква
неконкретизирана съдебна практика, в становището,
развито в първата част на обжалвания акт, което било развито
до неговия логичен завършек и означавало
ни повече, ни по-малко, че според конкретния директор,
ЗМВР забранявал адвокатската защита на държавен служител
срещу когото е образувано дисциплинарно производство и че тази
била в пряко нарушение на Конституцията и
на-малко на две решения на Конституционния съд на РБ,
като се цитиран части от тези решения. Според жалбодателя, не било
възможно и дори трудно за възприемане твърдението, че който и да е съд в нашата
страна би възприел забраната да се ползва адвокатска защита, за допустима, а твърдението на АО в това
отношение било абсолютно голословно и
очевидно дискриминационно, защото според него излизало,
че служителите на МВР, които имат качеството на държавни
служители, могат да бъдат защитавани единствено и само от други служители на
МВР, но не и от адвокати. Жалбодателят счита,
че тази теза е абсолютно неудържима(!?), в грубо противоречие на закона, на Конституцията и на други законови
нормативни актове.
По отношение на втората развита теза в
акта, за страните по образувано дисциплинарно производство и респ.,
има ли място понятието „ответник”, с оглед спецификата на спора и неговия
предмет, жалбодателят намира тези
разсъждения за чисто теоретични и счита че формулираното
в т.2 от акта представлява едно трудно прикрито нежелание за пълномерна
реализация на правото на защита на ответника по дисциплинарно производство,
точно какъвто се явява И.М. По отношение на
последния аргумент, относно съотношението между
административнодисциплинарното производство по ЗМВР и наказателното
производство по НК и НПК (цитираната извадка от
решението на 7-членен състав на ВАС била
извадена от контекста от настоящия казус и затова жалбодателят заявява, че се въздържа да го коментира), моли
административният съд да съобрази следното, че предметът на дисциплинарното производство и предметът на
наказателното производство били абсолютно идентични и нещо
повече - дисциплинарното производство било
образувано по инициатива на органа на досъдебното
производство, който изведнъж се „усетил”,
че то се води срещу действащ и работещ служител на МВР, а това означавало,
че по същество държавната служба няма претенции към своя служител и някак си се
получила „дисхармония” между едното и другото,
което не се харесало от прокуратурата. Излага се и довод, че другото лице, за което се твърди, че в
два от случаите било съучастник като съизвършител в престъпни деяния ведно с М.,
отдавна било с
прекратени служебни правоотношения, като спорэът бил
на ниво ВАС, по обжалвано решение на АдмСъд - Кърджали,
с което жалбата на С. К. П. срещу заповедта за неговото дисциплинарно
уволнение, била оставена без уважение. Жалблодателят счита, че тази ситуация,
съпоставена със служебното положение на И.М.,
който продължава да работи в *** при ОД на МВР - Kърджали,
очевидно не се възприемала положително от органите на
досъдебното производство и с това се обяснявала
тяхната инициатива. Излага и довод, че след като предметът е идентичен, в съответствие
с един от основните правни принципи на наказателното право следва, че наказателната
отговорност поглъща административно-дисциплинарната
отговорност, а наказателното производство било провеждано
по общия ред и едва след като то приключи, следвало да
се даде или да не се даде евентуално ход на административнодисциплинарното такова и че опасността
да бъде нарушен друг основен правен принцип - не два пъти за едно и също нещо,
също била напълно реална. Счита, че решението на 7-членния състав на ВАС има съвсем
друга специфика и в него не се коментирала
фактическа обстановка, каквато била
налице в настоящия случай, която била
идентична и по която, след като прокуратурата и следствието
са направили(!?) досъдебно
производство, разпитвани били свидетели,
приобщавани били писмени документи, използвани били
ВДС и други такива, какъв бил процесуалния
смисъл изобщо, същото това да се прави отново -
отново да бъдат викани и търсени съответните ФЛ и прочие и прочие все в този
смисъл. Твърди, че никаква вероятност и опасност
нямало, ако в досъдебното производство се
установи и докаже, че И.И.М. не е
извършил онова, в което е обвинен, на него да не му бъде търсена впоследствие и
административнодисциплинарната отговорност по ЗМВР и респ. по Етичния кодекс,
действащ за служителите в това министерство, но важало,
обаче, и обратното - ако М. е извършил тези престъпления, неговата
служебна дейност би била съставомерна по ЗМВР и Правилника за неговото
приложение и че в конкретния случай,
едното било неразривно свързано с другото и на това
не противоречали правилата в цитираните в акта чл.194
и чл.209 от ЗМВР и респ., налагали
съответното приложение на общите правни норми,
цитирани в обжалвания акт от АО, представляващи съответни текстове от АПК. Сочи, на следващо място, че било вярно, че непосредствена и
конкретна правна норма в ЗМВР за спиране на дисциплинарното производство няма
изрично уредена и че няма такава изрично уредена и в
подзаконовия нормативен акт - в Правилника за прилагане на
ЗМВР, което, обаче, не означавало, че
спирането е забранено и невъзможно. Според жалбодателя се налагало
допълващо правно тълкуване, например на
чл.209, т.4 от закона, който казвал,
че дисциплинарното производство не се образува, а образуваното се прекратява,
когато за същото деяние на
същия държавния служител вече е наложено
дисциплинарно наказание или е образувано дисциплинарно производство и че тук,
използвайки този метод на тълкуване на правната норма, следвало
да се приеме, че дисциплинарното производство след като вече е образувано то,
или следва да се прекрати, защото срещу служителя има образувано досъдебно
наказателно производство за същото деяние на същия държавен служител, или (това
което се отказвало с обжалвания акт) то да бъде спряно,
докато не приключи по един или друг начин ДП№***/*** год.
по описа на ОСО при ОП – Кърджали -
или с постановление за прекратяване, или с влязъл в сила окончателен съдебен
акт. В така подадената жалба са направени и доказателствени
искания.
Жалбата е
подадена чрез административния орган, чието писмо се оспорва с твърденията, че
съставлява незаконосъобразен ИАА, като към нея е комплектована и приложена
преписката, свързана с издаването му и същата е изпратена на АдмС – Кърджали
със съпроводително писмо с Рег.№***/*** год. на ОДМВР – Кърджали, постъпила в
съда с Вх.№***/*** година. От страна на административния орган – директор на
ОДМВР - Кърджали, издал оспореното писмо, не е изразено и съответно представено
становище по така подадената жалба.
Административният
съд, като прецени изложените в
така подадената жалба факти, обстоятелства и доводи, както и направеното искане
и приложените от административния орган писмени доказателства и въз основа на тях извърши
проверка на оспореното писмо с с
Рег.№292000-2640/12.02.2020 год. на директора
на ОДМВР – Кърджали, обективиращо отказ за ползване на адвокатска защита в хода
на воденето срещу жалблодателя И.М. дисциплинарно производство и отказ за
спиране на това дисциплинарно производктво, прие за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Подадената
жалба по форма и съдържание отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК, като с нея се оспорва законосъобразността на писмо с Рег.№292000-2640
от 12.02.2020 год. на директора
на ОДМВР –
Кърджали. От приложената по делото удостоверителна разписка/л.10/ е видно, че жалбодателят
И.И.М., на датата
12.02.2020 год., е отказал да получи копие от това писмо, като отказът му е
удостоверен с подписите на двама служители от ОДМВР – Кърджали: гл.юрисконсулт М.
П. и *** – Т. А. Жалбата срещу писмото е подадена по пощата, с препоръчана
пощенска пратка, на датата 17.02.2020 год., видно от приложеното по делото
известие за доставяне с баркод *** на „Български пощи” ЕАД/л.7/, регистрирана с Вх.№*** от *** год. в деловодството на
ОДМВР – Кърджали, видно от
положения щемпел върху самата жалба/л.3/, т.е. жалбата е подадена на 5-ия/петия/ ден след като жалблодатевят е отказал да
получи копие от това писмо.
При това положение съдът намира, че жалбата формално е подадена и в законоустановения 14-дневен срок по
чл.149, ал.1 от АПК.
След извършен
анализ и преценка на събраните по делото доказателства обаче, съдът намира, че
оспореното писмо с Рег.№292000-2640 от 12.02.2020 год. на директора на
ОДМВР – Кърджали, обективиращо отказ за допускане на адвокатска защита в
образуваното дисциплинарно производство против
жалбодателя И.И.М. и за спиране на същото това дисциплинарно производство,
образувано със Заповед №*** от *** год., издадена от директора на ОДМВР –
Кърджали, обаче, в конкретния случай не представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, подлежащ на оспорване по
съдебен ред, т.е. по реда на Раздел І на Глава Х /чл.145 и следв./ от Административно-процесуалния
кодекс/АПК/. Съдът
намира, че това е така, предвид следното:
От
представения по преписката препис от Постановление от 21.01.2020 год. за
привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение на *** при Окръжен
следствен отдел в Окръжна прокуратура – Кърджали/л.18-л.24/, е видно, че жалбодателят И.И.М. от
***, с ЕГН **********, на основание чл.219, ал.1, чл.56-59 и
чл.199 от НПК, е привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство №***/***
год. по описа на ОСлО в Окръжна
прокуратура – Кърджали/пр.пр.№***/*** год. по описа на Окръжна прокуратура –
Кърджали/, за извършено престъпление по чл.302, т.1, във вр. с чл.301, ал.1,
във вр. с чл.20, ал.2 и във вр. с чл.26, ал.1 от НК, за това, че ***, като в
постановлението са описани по дати, получени парични суми и лица, от които са
получени, 8/осем/ отделни случая.
По преписката
е представен и заверен препис от Заповед №*** от *** год., издадена от
директора на ОДМВР – Кърджали/л.15-л.17/, от която е видно, че със същата,
на основание чл.207, ал.1, т.2 и ал.2, във вр. с чл.203, ал.1, т.7, предл.
второ, хипотеза първа и чл.203, ал.1, т.13, във вр. с чл.150, ал.2, във вр. с
чл.194 от ЗМВР, е образувано дисциплинарно производство срещу *** И.И.М., *** в
*** при Областна дирекция на МВР – Кърджали, като със същата, за
дисциплинарно-разследващ орган, който да проведе дисциплинарното производство,
е определена и четиричленна комисия, в състав: председател – *** и членове: ***
при Областна дирекция на МВР – Кърджали; *** при Областна дирекция на МВР –
Кърджали и *** при Областна дирекция на МВР – Кърджали. Копие от тази заповед,
видно от оформената разписка към нея, е връчена на жалбодателя – *** И.И.М.,
срещу подпис, на датата 04.02.2020 год., в 11:30 часа. В заповедта е посочено, че
Окръжен следствен отдел/ОСлО/ при ОП – Кърджали, с писмо Рег.№*** от *** год. е
уведомил Областна дирекция на МВР – Кърджали, че на 28.01.2020 год., по
досъдебно производство №***/*** год. по описа на ОСлО в Окръжна прокуратура –
Кърджали, е предявено обвинение спрямо *** И.И.М. - *** в *** при Областна
дирекция на МВР – Кърджали и че същият е привлечен в качеството на обвиняем за
извършено престъпление по чл.302, т.1, във вр. с чл.301, ал.1, във вр. с чл.20,
ал.2 и във вр. с чл.26, ал.1 от НК, като е възпроизведено словесно и
повдигнатото му обвинение с постановлението от 21.01.2020 год. за привличане на
обвиняем и вземане на мярка за неотклонение на *** при Окръжен следствен отдел
в Окръжна прокуратура – Кърджали, описано по-горе.
По преписката
е приложена и молба до директора на ОДМВР – Кърджали, с Вх.№***/*** год. на
ОДМВР – Кърджали, подадена от адв.К.Г.М. от АК-***, със съдебен
адрес за връчване на призовки и съобщения – ***, като пълномощник на И.И.М.,
посочен в тази молба като „ответник по образуваното дисциплинарно производство”/л.11-л.12/, към
тази молба са били приложени Договор за правна защита и съдействие сер.*** №***
от *** год., сключен между жалбодателя в настоящото производство М. и адв.К.Г.М.
от АК-***/л.13/ и
пълномощно от същата дата - 04.02.2020 год., за упълномощаването от страна на М.,
на адв.К.М./л.14/. В
тази молба е посочено, че е „относно Заповед №*** от *** год.”, като в т.1 от същата е
заявил, че представя посочените по-горе договор за правна защита и съдействие и
пълномощно към него и моли да се счита, че доверител на ответника по
дисциплинарното производство и респ. адрес за връчване на съобщения и други
документи, е адвокатът, изготвил молбата, т.е. адв.К.Г.М.
от АК-***, а с т.2 от тази молба е поискал дисциплинарното производство да бъде
незабавно спряно, до приключване на наказателното производство, за което ОДМВР
- Кърджали имала информация, съдържаща се в цитираното в заповедта писмо Рег.№*** от *** год.,
изпратено от ОСлО в ОП – Кърджали и съответно е изложил доводи в подкрепа на
това свое искане, идентични с изложените в жалбата, подадена до настоящия съд.
По повод тази
молба е издадено от директора на ОДМВР – Кърджали и оспореното в настоящото
производство писмо с Рег.№292000-2640 от 12.02.2020 год., адресирано до
адв.К.Г.М. от АК-***,като пълномощник на И.И.М., с т.1 от което, във
връзка с искането за ползване на адвокатска защита в
хода на воденото срещу И.М. дисциплинарно производство, молителят е уведомен, че съгласно
чл.205, ал.3 от ЗМВР, държавният служител, срещу когото се води дисциплинарно
производство, може да участва в производството самостоятелно или да бъде
подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР и че Законът
за МВР е специален и не следва неговите разпоредби да се тълкуват разширително и в
този смисъл, в конкретния случай дисциплинарното
производство не би било опорочено от евентуален отказ да се допусне участието
на адвокат в него, още повече, че няма пречка,
всички аргументи, които разследваният служител и упълномощения от него
представител искат да изложат, да могат да бъдат изложени във фазата на
евентуално съдебно оспорване на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание, ако такава бъде издадена. В писмото е
посочено, че недопускането
на адвокат в дисциплинарните производства не би нарушило конституционно
установени права на служителите и че е налице
богата съдебна практика на административните съдилища, в това число и на
Върховен административен съд по посочения казус и тя е в посока, че не следва
да се допускат адвокати за защитници в дисциплинарните производства, както и че единствената допустима защита на тази фаза е от
служител на МВР. В т.2 от писмото е
обърнато внимание, че понятие „ответник по
образувано дисциплинарно производство” не съществува в правния мир и че ответникът
е страна в съдебното производство, както и че страните
в съдебните производства са процесуалноправни субекти, от чието име и срещу
които се води делото и които са адресати на правораздавателен акт, а в
конкретния случай се води дисциплинарно производство. Указано е, също така, че в зависимост от доказателствата, които
ще събере ДРО и изводите, които ще поднесе на административнонаказващия орган, последният
ще извърши преценка, дали е налице дисциплинарно нарушение
и дали ще наложи дисциплинарно наказание, а административният
акт, с който той ще се произнесе, ще
бъде обект, евентуално на съдебно обжалване и контрол и именно в това съдебно производство
страните ще придобият качество на процесуалноправни субекти.
По
повод искането за спиране на дисциплинарното производство, до приключването на
наказателното такова, с т.3 от писмото, молителят е уведомявам,
че тъй като не е
посочено правно основание за спиране на
дисциплинарното производство, тълкувайки волеизявлението/молбата/,
е стигнато до извода, че искането се
базира на чл.54 ал.1, т.5 от АПК - при
наличието на образувано друго административно или
съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото
приключване; в тези случаи спирането се постановява след представяне
на удостоверение за наличие на
образувано производство, издадено от органа, пред които то е образувано., като е отбелязано, че тази норма не е приложима. Съгласно чл.22, т.1 от АПК - Производството по
този раздел (Глава пета – Издаване на административни актове, Раздел I. Индивидуални
административни актове) не се прилага за 1. административни
актове, които по силата на специален закон
се издават и изпълняват незабавно или е предвидено специално производство с
оглед на естеството им. В писмото е посочено, че дисциплинарното
производство по реда на ЗМВР, се явява специално производство спрямо
производството по издаване на индивидуален
административен акт по АПК и че в
ЗМВР не е предвидена възможност за спиране на образувано дисциплинарно
производство. Отбелязано е също, че в чл.209 от ЗМВР са предвидени хипотезите за прекратяване на дисциплинарно производство:
Дисциплинарно производство не се образува, а образуваното
се прекратява, когато: 1. деянието не е дисциплинарно нарушение; 2. не
са събрани достатъчно доказателства за извършено дисциплинарно нарушение; 3. са изтекли сроковете по чл.195, ал.1 и 2; 4. за
същото деяние на същия държавен служител вече е наложено дисциплинарно
наказание или е образувано дисциплинарно производство; 5. служебното
правоотношение на държавния служител е прекратено; 6. държавният служител
е починал. и че в посочената
разпоредба на закона не е предвидена възможност,
производството да бъде прекратено, поради образувано наказателно производство,
във връзка, с който се търси дисциплинарна отговорност на служител на МВР. С оглед изложените мотиви в молбата и твърдението в нея, че „наказателната отговорност
поглъща дисциплинараната”, в оспореното
писмо е цитирана част
от Решение №8648 от 26.06.2018 год.
по адм.дело №5849/2018 год.,
седемчленен състав - II колегия
на ВАС: „Следва да се отбележи, че производството по налагане на
дисциплинарно наказание и това за реализиране па наказателната отговорност са
различни, самостоятелни и независими едно от друго производства, които се регулират
от различни процесуални норми, възникват при различни предпоставки, както и се
прекратяват при различни условия. Двете производства не са
взаимно обусловени, т.е. прекратяването на наказателното производство срещу
молителя не засяга непременно законосъобразността на производството по реализиране на
дисциплинарната му отговорност. В тази връзка, следва да се има предвид,
че наказателната отговорност може да не се реализира поради редица
законовоустановени основания, поради това, че деянието не е извършено или не
съставлява престъпление, поради наличието на основания, изключващи
наказателната отговорност на лицето, поради недоказаност
на обвинението и т.н.,
изчерпателно предвидени в съответните разпоредби на НПК. Дори и в хипотезата, когато действията на служителя са несъставомерни по
посочения текст от НК, същият
може да бъде санкциониран дисциплинарно, именно поради това, че дисциплинарната
отговорност е различна от наказателната - арг. чл.194, ал.3
от ЗМВР.”, като в писмото е цитирана и нормата на чл.194, ал.3
от ЗМВР, съгласно която, „Държавните
служители в МВР носят
дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за
търсене и на друг вид отговорност.”. В края на писмото е посочено, че дисциплинарната
отговорност е самостоятелен вид юридическа отговорност, поради което воденото
срещу И.М. наказателното производство няма
отношение към производството по налагането на дисциплинарно наказание
„уволнение” и по изложените съображения в писмото е прието, че молба
с Вх.№*** от *** год.
е неоснователна.
Така, изхождайки от представените писмени доказателства и най-вече от
съдържанието на това уведомително писмо, съдът намира най-напред, че това писмо
не материализира едностранно
властническо волеизявление на държавен орган като носител на административни
правомощия, какъвто безспорно в случая се явява директорът
на ОДМВР - Кърджали и което едностранно
волеизявление да създава
задължения и да засяга
интересите на адресата, т.е. същото
няма характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК,
който да подлежи на самостоятелен съдебен контрол.
В случая, в
частта му по т.1, оспореното писмо има уведомителен характер, като в нея,
всъщност, само е възпроизведена и разтълкувана нормата на чл.205, ал.3 от ЗМВР.
Тази норма от закона гласи, че „Държавният служител, срещу когото се
води дисциплинарно производство, може да участва в производството самостоятелно
или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР.”, като тук следва да бъде отбелязано, че в абсолютно същия смисъл е и
нормата на чл.207, ал.8, т.2 от същия ЗМВР, която по абсолютно същия начин
повелява, че „Държавният служител, срещу когото се
води дисциплинарното производство, има право да участва в производството
самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител
на МВР.”. И двете цитирани разпоредби са пределно ясни и категорични и в случая, с
т.1 от оспореното писмо, директорът на ОДМВР – Кърджали не е направил нищо
друго, освен да разясни на жалбодателя тези разпоредби. В тази връзка следва да
се посочи, че в нормата на чл.207, ал.8 от е разписано, че държавният служител, срещу
когото се води дисциплинарното производство, има право: 1. да
се запознае със заповедта по ал.1 и с обобщената справка по ал.7; запознаването
се удостоверява с подпис и дата; 2. да участва в
производството самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от
него служител на МВР; 3. да се запознава с материали
по производството и да прави необходимите извлечения; 4. да
представя доказателства; 5. да прави искания, бележки
и възражения; 6. да дава или да откаже да дава обяснения, а в
ал.10 е предвидено, че в срок 24 часа след запознаването с обобщената справка,
държавният служител има право да даде допълнителни обяснения или възражения, като няма твърдение, някое от тази права на жалбодателя да е било
нарушено или накърнено по някакъв начин.
Съдът намира, че в процесния случай, отговорът на
директора на ОДМВР – Кърджали, обективиран в т.1 от писмото, до жалбодателя И.М.,
очевидно е част от една цялостна процедура по образувано и водено дисциплинарно
производство срещу този жалбодател. С оглед на
това, следва да се посочи, че разпоредбата на чл.64 от АПК регламентира, че
административнопроизводствените волеизявления, действия и бездействия на
административния орган по издаване на акта, не подлежат на самостоятелно
обжалване, освен ако в този кодекс или в специален закон е предвидено друго.
Така, дори и да се приеме, че обективирания в т.1 от оспореното писмо, отказ
или по-скоро разяснение, защо в това дисциплинарно производство не може да се
ползва адвокатска защита, представлява такова административнопроизводствено волеизявление,
то по силата на цитираната по-горе разпоредба на чл.64 от АПК и при положение,
че в ЗМВР и ППЗМВР не е предвидено друго, се налага изводът, че същото не
подлежи на самостоятелно съдебно обжалване. На съдебно обжалване ще подлежи
крайният акт, а именно - заповедта за евентуално налагане на дисциплинарно
наказание, при което обжалване ще се прецени, дали отказът за допускане на
адвокатска защита представлява съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, което да опорочава крайния акт до
степен, че да води до неговата незаконосъобразност и да обуславя отмяната му
или не е съставлява такова нарушение. По тези съображения
съдът намира, че жалбата в тази й част се явява процесуално недопустима и като
такава, следва да бъде оставена без разглеждане по същество.
По
отношение т.3 от оспореното писмо, с която жалбодателят е уведомен, че не
следва да бъде спирано образуваното срещу него дисциплинарно производство, до
приключване на наказателното такова, съдът намира следното:
С
искането за спиране на образуваното срещу жалбодателя И.М. дисциплинарно
производство, всъщност, се иска спиране на изпълнението на Заповед №*** от *** год., издадена от
директора на ОДМВР – Кърджали. Тази заповед за образуване на дисциплинарно
производство е издадена на основание чл.207, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗМВР, като е
посочено, че е във връзка и с чл.203, ал.1, т.7, предл. второ, хипотеза първа и
чл.203, ал.1, т.13, във вр. с чл.150, ал.2, във вр. с чл.194 от ЗМВР и съответно,
същата не представлява самостоятелен индивидуален административен акт, който да
подлежи на самостоятелно оспорване /по
арг. от чл.21, ал.5, предл.І/първо/ от АПК, която норма регламентира, че „Не са индивидуални административни актове
волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата
по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или
са част от производствата по издаване на нормативни актове.”/. С тази
заповед е поставено началото на дисциплинарно административно производство,
чиято цел е да бъде извършено разследване на
постъпили данни за извършено от държавния
полицейски служител нарушение на
служебната дисциплина. Инициирането на дисциплинарно производство е предоставено на преценката на
компетентния орган по назначаване, в случая – на директора на ОДМВР – Кърджали,
като след приключването на това
производство, отново той е компетентен да прецени, дали да наложи дисциплинарно наказание или да прекрати
производството. На контрол за законосъобразност и правилност подлежи едва
крайният акт, с който органът по назначаване ще обективира волята си в горния
смисъл. От това следва, че в хода на едно такова производство не може да се
иска нито неговото спиране, каквото, всъщност, се иска в настоящия случай, нито
неговото прекратяване и една такава жалба, подадена против отказ да се спре или
прекрати образувано дисциплинарно производство по реда и условията на ЗМВР, се
явява процесуално недопустима. По тези съображения, съдът в настоящия състав
намира, че е налице процесуална недопустимост на
жалбата и в тази й част, с която се оспорва посоченото писмо на директора на
ОДМВР – Кърджали и се иска отмяната му и връщане на преписката на директора на
ОДМВР – Кърджали, с указания за спиране на образуваното срещу жалбодателя И.М.
дисциплинарно производство, т.е. с указания за спиране
изпълнението на Заповед №*** от *** год., издадена от
директора на ОДМВР – Кърджали.
Отделно
от изложеното по-горе, следва да се посочи, че спирането на изпълнението на
административен акт се регламентира с разпоредбата на чл.166, ал.1 – ал.4, от АПК и то се извършва от съда с нарочно определение, при наличие на подадено от
страната такова искане до съда и при наличие на условията по ал.2 на същия
текст, а не по начина, по който това е направено от страна на настоящия
жалбодател. Казано по друг начин, при наличие на едно такова искане,
съответният административен съд е този, който следва да прецени, налице ли е
издаден административен акт, за който, в хипотезата на ал.2 е допуснато
предварително изпълнение с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта,
или в хипотезата на ал.4 на същия текст, е допуснато предварително изпълнение
по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен
контрол и съответно да прецени, налице ли са условията на ал.2 на чл.166 от АПК,
за спиране на изпълнението му.
При
това положение, съдът намира,
че оспореното писмо с Рег.№292000-2640 от 12.02.2020 год. на директора
на ОДМВР – Кърджали, обективиращо отказ за допускане на адвокатска защита в
образуваното дисциплинарно производство против
И.М. и за спиране на същото това дисциплинарно производство, няма характера и белезите на
индивидуален административен акт и всъщност не представлява акт, подлежащ на
оспорване по съдебен ред, т.е. налице са
в случая условията на чл.159, т.1 от Административно-процесуалния
кодекс, поради което и жалбата,
подадена от И.И.М. от ***, чрез адв.К.М.
от АК-***, се явява недопустима и като такава, следва да се остави без разглеждане по същество, а образуваното въз основа на нея съдебно производство следва да
бъде прекратено на това
основание.
Ето защо,
мотивиран от изложеното
и на основание чл.159, т.1 от АПК, Административният съд,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.И.М. от
***, с ЕГН **********, подадена чрез пълномощник – адв.К.Г.М. от АК-***, против
Писмо с Рег.№292000-2640 от 12.02.2020 год. на директора
на ОДМВР – Кърджали, обективиращо отказ за допускане на адвокатска защита в
образуваното дисциплинарно производство против
И.И.М. и за спиране на същото това дисциплинарно производство, образувано със Заповед
№*** от ***
год., издадена от директора на ОДМВР – Кърджали.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №98/2020 год.
по описа на Административен съд - Кърджали.
Преписи от настоящото
определение на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се
изпратят или връчат на страните по делото.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд/ВАС/ на Република България, чрез
Административен съд – Кърджали, в
7/седем/-дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.
С Ъ Д И Я: