Присъда по дело №2199/2022 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 8
Дата: 8 февруари 2023 г.
Съдия: Ростислава Янкова Георгиева
Дело: 20223630202199
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 24 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 8
гр. Шумен, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
СъдебниФ.М.Х.

заседатели:И.С.С.
при участието на секретаря И.Й.Д.
и прокурора М. Сл. Н.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Наказателно дело
от общ характер № 20223630202199 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. Е. Б., с ЕГН**********, роден на ******** год. в
гр.Шумен, с постоянен адрес в гр.София, български гражданин, с основно образование,
неженен, безработен, неосъждан, за ВИНОВЕН в това, че на неустановени дати през
м.декември 2020 год., на 19.12.2020 год. и на 27.12.2020 год. в гр.Шумен, при условията на
продължавано престъпление отнел чужди движими вещи: телевизор „Самсунг“ LСD 43
инча на стойност 240 лева, музикална уредба „Филипс“ с една тонколона на стойност 60
лева, щора „Ден и нощ“ на стойност 65 лева, комплект пердета на стойност 420 лева, шалте
за спалня на стойност 60 лева от владението на Т. К. А., 1 бутилка уиски „Дъмпъл Голдън“,
0.7 л, собственост на „Т.“ ООД на стойност 66.99 лева от владението на Л.Д.И., 1 бутилка
уиски „Джак Даниелс Джентълмен Джак“, 0.7 л, собственост на „Т.“ ООД на стойност 58.99
лева от владението на Р.П.П. и 1 бутилка уиски „Джак Даниелс Джентълмен Джак“, 0.7 л,
собственост на „Т.“ ООД на стойност 58.99 лева от владението на А.М.М., всичко на обща
стойност 1029.97 лв., без съгласието на лицата, от чието владение са отнети, с намерение
противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.194, ал.1 от НК, във вр. с
чл.26, ал.1 от НК и чл.58а от НК ГО ОСЪЖДА НА осем месеца “лишаване от свобода”.
На основание чл.66, ал.1 от НК отлага изпълнението на наложеното наказание
„лишаване от свобода“ за срок от три години.
ОСЪЖДА подсъдимия А. Е. Б., с ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ НА гражданския
ищец „Т.“ ООД сумата от 184.97 лева /сто осемдесет и четири лева и деветдесет и седем
1
стотинки/, представляваща причинени имуществени вреди в резултат на извършеното от
него престъпление по чл.194, ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на извършване на деянието – 27.12.2020 год. до
окончателното изплащане на сумата, като напълно уважен граждански иск, предявен от
ощетеното юридическо лице в хода на съдебното производство.
На основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по Гражданския процесуален кодекс осъжда подсъдимия А. Е. Б., с ЕГН********** да
заплати в полза на държавата и по сметка на ШРС държавна такса върху уважения
граждански иск в размер на 50 лева /петдесет лева/, както и 5.00 лева /пет лева/ такса за
издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.189, ал.3 от НПК осъжда подсъдимия А. Е. Б., с ЕГН********** да
заплати в полза на държавата направените деловодни разноски в размер на 102.00 лева /сто
и два лева/ и 5.00 лева /пет лева/ такса за издаване на изпълнителен лист, като сумата от
102.00 лева следва да бъде заплатена по сметка на ОД на МВР Шумен, а сумата от 5.00 лева
по сметка на ШРС.
На основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК, във вр. с чл.112 от НПК веществените
доказателства - 3 бр. дискове да бъде оставено по делото.
Присъдата подлежи на обжалване или протестиране в 15-дневен срок от днес пред
Шуменски окръжен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда по НОХД №2199 по описа за 2022 год. на ШРС
От Шуменска районна прокуратура е внесен в РС - Шумен обвинителен акт по
досъдебно производство №89/2021 год. по описа на РУ - Шумен, по който е образувано
производство пред първа инстанция срещу подсъдимия А.Е.Б., с ЕГН**********, роден на
******** год. в гр.Шумен, с постоянен адрес в гр.София, български гражданин, с основно
образование, неженен, безработен, неосъждан за извършено от него престъпление от общ
характер по чл.194, ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК. В диспозитивната част на
обвинителния акт е посочено, че подсъдимият на неустановени дати през м.декември 2020
год., на 19.12.2020 год. и на 27.12.2020 год. в гр.Шумен, при условията на продължавано
престъпление отнел чужди движими вещи: телевизор „Самсунг“ LСD 43 инча на стойност
240 лева, музикална уредба „Филипс“ с една тонколона на стойност 60 лева, щора „Ден и
нощ“ на стойност 65 лева, комплект пердета на стойност 420 лева, шалте за спалня на
стойност 60 лева от владението на Т.К.А., 1 бутилка уиски „Дъмпъл Голдън“, 0.7 л,
собственост на „Т.“ ООД на стойност 66.99 лева от владението на Л.Д.И., 1 бутилка уиски
„Джак Даниелс Джентълмен Джак“, 0.7 л, собственост на „Т.“ ООД на стойност 58.99 лева
от владението на Р.П.П. и 1 бутилка уиски „Джак Даниелс Джентълмен Джак“, 0.7 л,
собственост на „Т.“ ООД на стойност 58.99 лева от владението на А.М.М., всичко на обща
стойност 1029.97 лв., без съгласието на лицата, от чието владение са отнети, с намерение
противозаконно да ги присвои.
В правно-релевантния момент преди началото на съдебното следствие ощетеното
юридическо лице - „Т.“ ООД предявяват граждански иск за причинените им имуществени
вреди, като претендира сумата от 184.97 лева, представляваща причинени имуществени
вреди в резултат на извършеното от него престъпление по чл.194, ал.1 от НК, във вр. с чл.26,
ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на извършване на
деянието до окончателното изплащане на сумата. Искът е приет за съвместно разглеждане в
настоящото наказателно производство, като ощетеното юридическо лице е конституирано
като граждански ищец по делото.
В разпоредително съдебно заседание подсъдимия при обсъждане на въпросите по
чл.248, ал.1 от НПК изяви желание да се възползва от диференцирани процедури по НПК,
поради което съдебното заседание продължи по реда на глава ХХVII от НПК. На основание
чл.371, т.2 от НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират повече доказателства за тези факти.
Съдът, като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя
от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от 08.02.2023 год.
обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без
да събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В съдебно заседание прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение и предлага на
съда да наложи на подсъдимия Б. наказание “лишаване от свобода” за срок от 15 месеца,
което на основание разпоредбата на чл.58а от НК да бъде намалено с 1/3. Изпълнението на
така определеното наказание в размер на 10 месеца да бъде отложено за изпитателен срок от
три години.
В хода на съдебното следствие подсъдимият Б. заявява, че разбира в какво е обвинен,
признава се за виновен в извършването на посоченото в обвинителния акт деяние, заявява,
че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях.
Изказва съжаление и разкаяние за стореното. Защитникът на подсъдимия счита, че в
настоящия случай на подзащитния му следва да бъде наложено наказание в минимален
размер, при приложение разпоредбата на чл.58а от НК, а именно 8 месеца „лишаване от
свобода“, изпълнението на което на основание разпоредбата на чл.66 от НК да бъде
отложено за срок от три години.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установени от фактическа страна изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:
Свидетелят Т.К.А. притежава недвижим имот /дворно место с едноетажна къща/,
находящ се в гр.Шумен, ********. През 2020 год. работел в Белгия, като през месец
1
ноември същата година се върнал за кратко в Република България. През месец декември
2020 год. подсъдимият А.Е.Б. живеел в гр.Шумен, като знаел, че през това време свидетелят
А. се намира извън пределите на Република България.
На неустановена дата през м.декември 2020 год. подсъдимият влязъл в имота,
собственост на пострадалия А. и взел 1 бр. телевизор, марка „Самсунг“, LCD, 43 инча, който
впоследствие продал на свидетеля Ф.Р.А.
Малко по-късно през същия месец Б. влязъл отново в къщата на свидетеля А. и отнел
следните движими вещи: музикална уредба „Филипс“ с една тонколона, щора за прозорец
„Ден и нощ“, комплект пердета и шалте за спалня. Откраднатите вещи продал на
неустановени по делото лица.
На 19.12.2020 год. в следобедните часове на деня, подсъдимият посетил търговски
обект - магазин №5 от верига магазини „Б.“, находящ се в гр.Шумен, ул. “Македония“ №40.
Веригата магазини „Б.“ се стопанисвала от „Т.“ ООД, а управител на търговския обект бил
свидетеля Л.Д.И.. Около 17.30 ч. Б. взел от търговския обект 1 бутилка уиски „Дъмпъл
голдън“ 0.7 л., скрил я под връхната си дреха и напуснал магазина без да заплати стоката.
На 27.12.2020 год., около 12.30 ч. Б. посетил магазин №2 от същата верига магазини,
находящ се в гр.Шумен, бул.“Симеон Велики“ №49 с намерение отново да извърши
престъпно деяние. Управител на търговския обект била свидетелката Р.П.П.. Подсъдимият
по описания по-горе начин взел 1 бутилка уиски „Джак Даниелс Джентълмен Джак“ 0.7 л. и
напуснал търговския обект без да заплати стоката. Същия ден, след обяд, Б. посетил магазин
№7 от търговската верига „Б.“, находящ се в гр.Шумен, бул.“Велики Преслав“ №28, Сити
център, откъдето около 15.30 ч. взел 1 бутилка уиски „Джак Даниелс Джентълмен Джак“ 0.7
л., която скрил в дрехата си и напуснал магазина без да я заплати. Управител на
магазин №7 била А.М.М..
На следващия ден - 28.12.2021 год., А. Б. посетил магазин №7. Свидетелката М. била
уведомена, че лицето извършило деянието предния ден се намира в магазина и поради това
сигнализирала органите на реда. На место пристигнали служители на РУ- Шумен.
Обвиняемият А.Е.Б. бил предупреден на основание ЗМВР.
След разкриване на деянието с протокол за доброволно предаване от 01.02.2021 год.
свидетелят Ф.Р.А.предал на водещия разследването 1 бр. телевизор марка „Самсунг“, LCD,
43 инча, който бил върнат на пострадалия Т.К.А..
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на:
самопризнанието на подсъдимия А.Е.Б., направено в хода на съкратеното съдебно
следствие, който в съдебно заседание на основание разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Освен това съдът счита, че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство по
съответния процесуален ред доказателства, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК,
както и от събраните в хода на досъдебното производство веществени доказателства,
приложени по делото и предявени на страните по реда на чл.284 от НПК.
За изясняване на изложената фактическа обстановка в хода на досъдебното
производство е била изготвена съдебно-икономическа експертиза, която дава заключение
относно стойността на отнетите движими вещи.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му в следния смисъл:
Съдът, като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.14 от
НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема че с горното деяние подсъдимият Е. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер,
наказуемо по чл.194, ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, поради следното:
Обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалните
условия за упражняване правото на собственост и правото на владение и държане върху
движими вещи.
2
Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице, което е разбирало
свойството и значението на извършеното и е могло да ръководи постъпките си и което не е
притежавало фактическа власт върху предмета на престъплението.
От обективна страна предмет на престъплението са чужди движими вещи, които не са
нито собствени, нито във владение на подсъдимия и за отнемането им е липсвало съгласие
от страна на владелците. Изпълнителното деяние е отнемането на вещите чрез действие,
което се изразява в прекратяване на фактическата власт върху тях от страна на собственика
и установяване на фактическа власт от подсъдимия.
От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк умисъл,
като подсъдимият е съзнавал, че лишава от фактическа власт собственика на чуждите
движими вещи, предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и е целел да
установи тази власт върху предмета на престъплението, като е имал намерение
противозаконно да ги присвои, т.е. съзнавал е обществено-опасния характер на деянието и е
целял настъпването на обществено-опасните последици.
Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи ниската правна
култура и несъобразяването и незачитането на защитеното от закона право на собственост.
При определяне на квалификацията на инкриминираното деяние, съдът установи, че
същото следва да бъде квалифицирано като продължавано престъпление по смисъла на
чл.26, ал.1 от НК, тъй като всяко едно от деянията осъществява по отделно състава на едно
и също престъпление - съответно по чл.194, ал.1 от НК, извършени са през
непродължителен период от време – на няколко различни дати съответно на неустановени
дати през м.декември 2020 год., на 19.12.2020 год. и на 27.12.2020 год., при една и съща
обстановка и при еднородност на вината - пряк умисъл за всяко от деянията.
При определяне на наказанието на подсъдимия Е. за извършеното от него престъпление
съдът прецени: Степента на обществена опасност на деянието, която преценява като висока
- касае се за отнемане на множество чужди движими вещи. Стойността на откраднатите
вещи също не е незначителна – съгласно заключението на назначената по делото съдебно-
счетоводна експертиза стойността на отнетите вещи е 1029.97 лева. Степента на
обществената опасност на подсъдимия, която съдът преценява като невисока с оглед
данните за личността на дееца, които сочат, че същият е с чисто съдебно минало, доколкото
въпреки, че е извършил друго подобно деяние, по отношение на същото е била приложена
разпоредбата на чл.218в от НК и на Е. е било наложено административно наказание. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчете обремененото семейно и материално
положение на подсъдимия, което се доказва от материалите по делото и от дадените от Е.
обяснения, от които става ясно, че същият заедно с лицето, с което съжителства на семейни
начала живеят в жилище под наем в гр.София, че двамата имат родено едно дете на около 2
години, за което се грижат и че е започнал работа отскоро. Съдът не отчита като смекчаващо
отговорността обстоятелство направеното самопризнание, доколкото същото е отчетено от
законодателя и е задължително условие за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от
НПК. В същото време обаче съдът намира, че като смекчаващо вината обстоятелство следва
да бъде отчетено изказаното от подсъдимия съжаление и разкаяние за постъпката му, както
и декларираното от него желание да продължи живота си по един нов и правомерен начин.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието,
посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия Е., като
наказанието бъде определено при отчитане както на отегчаващите, така също и на
смекчаващите отговорността обстоятелства. При преценка на същите съдът намира, че
доколкото отчетените по-горе смекчаващи вината обстоятелства не са многобройни то
същите не могат да обосноват приложението на чл.55 от НК. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че доколкото делото се разглежда по реда на глава ХХVІІ от НПК, то
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НК задължава съда при осъдителна присъда да определи
наказанието при приложение разпоредбата на чл.58а от НК. Именно, ръководейки се от
разпоредбите на Общата част на НК и съобразявайки предвиденото наказание в
разпоредбата на НК, съдът счете за справедливо и съответно на извършеното на подсъдимия
деяние да му бъде наложено наказание в размер над минимума, но под средния, предвиден
в разпоредбата на чл.195, ал.1, т.7 от НК, а именно – 1 година “лишаване от свобода”. В
3
същото време, съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК съдът намали така определеното
наказание с 1/3 и осъди подсъдимия да изтърпи наказание в размер на осем месеца
“лишаване от свобода”.
По отношение на така определеното наказание “лишаване от свобода”, съдът като
съобрази тежестта на извършеното от подсъдимия престъпление, степента на неговата
обществена опасност и изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства
и най-вече факта, че подсъдимият е с чисто съдебно минало и не е осъждан, намери че за да
бъдат постигнати целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК не се налага неговото
ефективно изтърпяване. Съдът счита, че с оглед на изложеното по-горе, за да укаже своето
възпитателно, възпиращо и предупредително влияние върху дееца не е необходимо
наказанието да бъде изтърпяно ефективно, поради което съдът приложи разпоредбата на
чл.66, ал.1 от НК и отложи изпълнението на същото за срок от три години. При определяне
размера на изпитателния срок съдът съобрази гореизложените обстоятелства, както и
степента на обществена опасност на деянието, за което се налага наказанието.
По отношение на приетия за съвместно разглеждане граждански иск съдът намери
същия за основателен и доказан и го уважи за сумата, претендирана от ощетеното
юридическо лице, която напълно съвпада с посочената в обвинителния акт сума, а именно
184.97 лева. При обсъждане на гражданския иск съдът прецени обстоятелството, че се
претендира гражданска отговорност за причинени в резултат на процесното деяние
имуществени вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна последица, свързана с
нарушаване на определени задължения. Изходно положение е правилото, според което се
дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
деянието /чл.51 от ЗЗД/. Налице е противоправно поведение от страна на подсъдимия Е., в
резултат на което са възникнали вредите от деянието и тези вреди са в причинна връзка с
определена обективирана, съзнателна човешка проява. Размерът на обезщетението за
имуществените вреди следва да овъзмезди пострадалия за отрицателните последици, които
са настъпили в резултат на деянието на подсъдимия. В тази връзка съдът съобрази
заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, относно стойността
на отнетата вещ. При определяне размер на гражданския иск, който следва да бъде уважен
съдът взе в предвид освен гореизложеното и факта, че веща не е била върната на
пострадалия до края на съдебното следствие. Вредите от непозволено увреждане са
изискуеми към момента на деликта – престъплението. От този момент виновният им
причинител изпада в забава. Като носимо парично задължение при забава на плащане
длъжникът дължи законната лихва, определена от Министерския съвет за съответния период
на забавата до пълното издължаване. Поради това уваженият размер на гражданският иск
следва да бъде присъден, ведно със законната лихва върху присъдената сума, като същата се
дължи считано от датата на довършване на деянието – 27.12.2020 год. до окончателното
изплащане на сумата.
На основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по Гражданския процесуален кодекс съдът осъди подсъдимия А.Е.Б., с ЕГН********** да
заплати в полза на държавата и по сметка на ШРС държавна такса върху уважения
граждански иск в размер на 50 лева /петдесет лева/, както и 5.00 лева /пет лева/ такса за
издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия А.Е.Б., с ЕГН********** да
заплати в полза на държавата направените деловодни разноски в размер на 102.00 лева /сто
и два лева/ и 5.00 лева /пет лева/ такса за издаване на изпълнителен лист, като постанови
сумата от 102.00 лева следва да бъде заплатена по сметка на ОД на МВР Шумен, а сумата от
5.00 лева по сметка на ШРС.
На основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК, във вр. с чл.112 от НПК съдът постанови
веществените доказателства - 3 бр. дискове да бъдат оставени по делото.
Съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху
подсъдимия и ще окаже възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове
на обществото.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

4
Районен съдия:
5
Съобщи за изтекли лични данни