ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София, 10.11.2017г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 състав в закрито заседание на десети ноември две хиляди
и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР
ТЕОДОСИЕВ
разгледа търговско
дело № 736 по описа за 2017г. и взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Ф-**“ АД срещу Р.Б., с която са предявени евентуално съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 55 и чл. 59 ЗЗД за сумата
128 915,74 лв. – държавна такса по чл. 35а ЗЕВИ за електрическа енергия,
произведена от ищеца в периода от 01.07.2014г. до 10.08.2014г., която според
твърденията в исковата молба е платена на държавата без основание поради
обявяването на разпоредбите на чл. 35а, 35б и 35в ЗЕВИ за противоконституционни
с решение №13 от 31.07.2014г. по к.д. №1/2014г. на КС.
Ответникът чрез министъра на финансите
оспорва допустимостта на предявените искове и възраженията му се явяват
основателни по следните съображения:
В основанието на предявените искове са
изложени твърдения за недължимо платени суми от ищеца за държавна такса по чл.
35а ЗЕВИ и е предявен петитум за връщане на сумите от държавата.
Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК
вземанията за държавни такси представляват публични вземания.
Правоотношенията с предмет публични вземания
са регламентирани от правилата на ДОПК като публичноправни отношения (на власт
и подчинение), а не като частноправни отношения (между равнопоставени субекти),
поради което споровете относно възникването, изпълнението и погасяването на
правоотношенията с предмет публични вземания не представляват гражданскоправни
спорове и не предпоставят подведомственост за разглеждането им от гражданските
съдилища.
Изложеното се отнася и за случаи като
процесния, при които като предмет на делото (респективно като предмет на
повдигнатия правен спор) е въведено парично вземане за възстановяване на
недължимо платени публични вземания.
Достатъчно в тази връзка е да се
посочи, че и правоотношенията по възстановяване на недължимо платени публични
вземания са регламентирани от правилата на чл. 128 – 132 ДОПК като
правоотношения на публичното право, а предвиденият в разпоредбите специален
административен ред за осъществяване на правото на възстановяване на недължимо
платени публични вземания изключва възможността за искова защита на това право,
включително с иск за неоснователно обогатяване по чл. 55 или 59 ЗЗД (изрично в
този смисъл виж например определение №130 от 18.02.2013г. по ч.т.д. №559/2012г.
на ВКС, ІІ т.о., определение №269 от 30.04.2014г. по ч.т.д. №1192/2014г. на
ВКС, ІІ т.о., определение №300 от 15.05.2009г. по т.д. №88/2009г. на ВКС І
т.о.).
Исковата молба е недопустима и в
приложение на чл. 130 ГПК подлежи на връщане, което съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК
предпоставя основателност на претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА
на
основание чл. 130 ГПК исковата молба на „Ф-**“ АД срещу Р.Б..
ПРЕКРАТЯВА
производството
по т.д. №736/2017г. на СГС, ТО, VІ-15 с-в.
ОСЪЖДА „Ф-**“
АД с ЕИК ************, със седалище и адрес на управление ***
да заплати на Р.Б.на основание чл. 78, ал. 4 и 8 ГПК сумата 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски апелативен
съд в едноседмичен срок от връчването му.
Препис от определението да се изпрати на страните със съобщение по образеца
на Приложение №9 към Наредба №7 от 22.02.2008г.
СЪДИЯ: