РЕШЕНИЕ
№ 391
гр. Севлиево, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и
девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диана Р. Хубенова
при участието на секретаря Ивона Пл. Пенкова
като разгледа докладваното от Диана Р. Хубенова Гражданско дело №
20234230100775 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК) и е образувано по подадена от „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД, с ЕИК *********, искова молба срещу С. А. С., с която са
предявени обективно кумулативно съединени искови претенции, с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327 ТЗ, чл. 98а, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с
искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между
страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумите както следва:
сумата от 756,23 лева - главница за незаплатена ел.енергия по фактури,
издадени за периода от 23.12.2022 г. до 23.02.2023 г., за обект с абонатен
номер Аб. № **********, с адрес: гр. Севлиево, ж.к. „Д-р Атанас Москов” №
4, вх. „Д”, ет. 1 и клиентски номер № **********; сумата от 15,67 лева -
мораторна лихва, определена като сбор от мораторните лихви на всички
фактури от падежа на същите до 07.04.2023 г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от 04.05.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 465/2023 г., по описа на Районен съд -
Севлиево.
1
С исковата молба ищецът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, твърди,
че ответницата е клиент на ищеца, с клиентски номер кл. №: **********, във
връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление, заведен с абонатен
номер Аб. № **********, находящ се на адрес: гр. Севлиево, ул. „Ат. Москов”
4 Д 1. Тези облигационни отношения се регламентирали от Общите условия за
продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, които
били приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката и били одобрени
от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР към
момента).
За процесния обект на потребление било учредено право на ползване
в полза на ответницата, но същата не била изпълнила задължението си по чл.
17, т 3 от ОУ - да уведоми в едномесечен срок писмено
електроразпределителното предприятие за всяка промяна в данните, касаещи
обекта на потребление включително и промяна в обстоятелствата относно
ползване на обекта, поради което и всички справки и фактури се водели на
стария потребител. С. А. С. станала страна по облигационно правоотношение
по повод учредено право на ползване на обекта, както и електроенергията
съгласно справка от Имотния регистър, от която било видно, че имотът,
представляващ обект на потребление, се ползва от нея. Ищецът цитира
практика на ВКС, съгласно която с прехвърлянето на имота новият собственик
встъпва в договорни правоотношения с електроразпределителното дружество.
Това правоотношение било възникнало на основание Закона за енергетиката, а
законът го обвързва с титулярството на вещното право на собственост, респ.
на ограниченото вещно право на ползване, когато за електроснабдявания имот
няма сключен договор между крайният снабдител и ползвателя на договорно
основание за доставка на електроенергия в същия имот.
Ищцовото дружество твърди, че съгласно чл. 17, т. 2 от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Е.ОН
България Продажби АД /ОУДПЕЕ/, приложими към настоящия момент,
„потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота
електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи
условия”. Ищецът сочи, че сроковете били регламентирани в чл. 26 от
ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член изрично било посочено, че потребителят
се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия
в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено
уведомление за размера на задължението. При това положение потребителя
изпадал в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е
необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми.
Излагат се съображения, че съгласно чл. 38 от ОУДПЕЕ „Потребител,
който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към
„ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ” АД суми, дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва за всеки просрочен ден”.
Предвид изложеното, моли предявените искове да бъдат уважени.
2
Претендират се разноски.
Ответницата, в законоустановения срок, чрез назначения си особен
представител, е подала отговор на исковата молба. В отговора се оспорват
предявените искове по основание и размер. Поддържа се, че ответницата не е
пасивно легитимирана да отговаря по предявените искове. Искането към съда
е да отхвърли предявените искове.
С писмена молба от 20.11.2024 г. процесуалният представител на
ищеца е заявил, че ответницата е заплатила претендираните от ищеца
вземания за главница и мораторна лихва, като не са заплатени разноските по
делото. Моли съда да отхвърли иска поради плащане, като да се присъдят
разноски в полза на ищцовата страна, тъй като длъжникът е станал причина за
инцииране на настоящото производство.
В о.с.з. назначеният особен представител на ищцата заявява, че не
поддържа подадения отговор на искова молба и моли съда да отхвърли
предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Предявените искове са допустими. С оглед процесуалното поведение
на ответниците, съдът приема, че е признат факта на дължимост на
посочените от ищеца вземания, които са погасени в хода на процеса. Това се
установява изявление на ищеца в този смисъл.
Съобразно изложеното, съдът намира, че предявените искове следва
да бъдат отхвърлени, като погасени чрез плащане в хода на процеса /арг. от
чл.235 ГПК/.
По разноските:
С Определение № 674/23.11.2011 г. по ч. гр. дело № 597/2011 г. по
описа на ВКС, ІV ГО е прието, че отговорността за разноски като гражданско
облигационно правоотношение е правото на едната страна да иска и
задължението на другата страна да плати направените разноски от страната, в
чиято полза съдът е решил делото. При погасяване на изискуемо задължение в
хода на производството, което обуславя неоснователност на иска, именно
ответникът с поведението си (неизпълнявайки парично задължение с
настъпил падеж) е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е погасил
дълга си преди процеса. Без значение е причината, поради която не е
изпълнил. Достатъчно е, че именно липсващото доброволно изпълнение е
принудило ищеца да потърси съдебна защита на правото си, съответно
извършените с оглед тази защита разходи ще следва да му бъдат възстановени
от ответника.
Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което
на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК има право на присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съдът намира, че с
оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи
3
възнаграждение в размер на 100 лева. Затова в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски пред първата инстанция в общ размер за исковото
производство от 425 лева – 100 лева – юрисконсултско възнаграждение и 25
лева – държавна такса, както и 300 лева – депозит за особен представител,
както и 75 лева – сторени разноски в заповедното производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявената по реда на чл. 422 от ГПК искова
претенция, с която се претендира да бъде прието за установено, че С. А. С. ,
с ЕГН **********, дължи на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, с ЕИК
*********, следните суми: сумата от 756,23 лева - главница за незаплатена
ел.енергия по фактури, издадени за периода от 23.12.2022 г. до 23.02.2023 г., за
обект с абонатен номер Аб. № **********, с адрес: гр. Севлиево, ж.к. „Д-р
Атанас Москов” № 4, вх. „Д”, ет. 1 и клиентски номер № **********; сумата
от 15,67 лева - мораторна лихва, определена като сбор от мораторните лихви
на всички фактури от падежа на същите до 07.04.2023 г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от 04.05.2023 г. до окончателното изплащане
на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 465/2023 г., по описа на Районен съд –
Севлиево, поради погасяването им чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА С. А. С., с ЕГН **********, да заплати на „ЕНЕРГО-
ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, с ЕИК *********, сумата от общо 500 лева,
представляващи съдебно-деловодни разноски, от които сумата от 425 лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски пред първата инстанция и
сумата 75 лева, представляваща разноски в заповедното производство,
сторени по ч. гр. д. № 465/2023 г. по описа на Районен съд - Севлиево.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
4