Решение по дело №2158/2019 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                     30.09.2019г.                                    Град Перник

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд                                                                 ІX състав

На деветнадесети септември                                                           Година 2019

В открито заседание в следния състав:

                                                             Районен съдия: Петър Боснешки

Секретар: Наташа Динева

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 02158 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството по делото е по реда на чл.439 ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от ЕТ “Марио Жлябинков - Марти”, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.Перник, ул.“Юрий Гагарин“, бл.8, вх.А, ап.12, представлявано от Марио Григоров Жлябинков, със съдебен адрес:***, к.223, срещу “Топлофикация - Перник” АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв.“Мошино“, представлявано от изпълнителния директор Любомир Спасов, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.439 ГПК, с които ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата от 976,18лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:гр.Перник, ул.“Кракра“, бл.66, вх. А, за периода 01.10.2009г.- 31.08.2010г., както и законната лихва за забава на месечните плащания в размер на 60,41лв. за периода от 30.11.2009г.- 07.10.2010г., сумата в размер на 101,10лв., представляваща направени разноски в заповедното производство, както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издаден изпълнителен лист от 29.12.2010г. по ч.г.д.№9382/2010г. на ПРС,  въз основа на който е образувано изп.д.№14/2011г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев. Ищецът твърди, че процесните суми са погасени по давност.

В законоустановения срок ответникът “Топлофикация - Перник” АД  не е подал отговор.

В съдебно заседание ответникът оспорва иска по основание, твърди, че по изпълнителното производство многократно са предприемани изпълнителни действия, поради което и иска отхвърлянето му като неоснователен.

            След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            По допустимостта:

            Съдът намира, че така предявените обективно съединени искове са допустими, поради което и следва да се произнесе по същество.

            По основателността:

            От фактическа страна се установява, че по ч.г.д.№9382/2010г. на ПРС е издаден изпълнителен лист от 29.12.2010г., с който ищецът е осъден да заплати на ответното дружество сумата от 976,18лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.10.2009г.- 31.08.2010г., както и законната лихва за забава на месечните плащания в размер на 60,41лв. за периода от 30.11.2009г.- 07.10.2010г., сумата в размер на 101,10лв., представляваща направени разноски в заповедното производство, както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата

            От приложеното по делото копие на  изп. дело №14/2011г. по описа на ЧСИ Ст. Бадев се установява, че същото е образувано въз основа на молба от 12.01.2011г. от взискателя „Топлофикация Перник“ АД, на основание така издадения изпълнителен лист,  като в молбата са посочени конкретни изпълнителни способи за пристъпване към принудително изпълнение.

            След получаване на призовката за доброволно изпълнение ищецът е депозирал молба от 31.01.2011г., с която е поскал изплащане на процесните задължения на разсрочено плащане. Молбата е уважена, като ищецът е извършил плащане на сума в общ размер на 400,00лв., с плащания от 31.01.2011г., 01.02.2011г., 08.03.2011г. и 10.10.2011г.

            От внесените суми в полза на взискателя е преведена сума  в общ размер на 164,00лв., за което има надлежно отбелязване на гърба на изпълнителния лист.

            Останалата част от внесените суми в общ размер на 236,00лв. са удържани за дължимите такси на ЧСИ. Тази сума съответства на сумите посочени в сметката, находяща се на стр. 7 от изпълнителното дело.

            След тези четири плащания не са извършвани изпълнителни действия по изпълнителното дело.

Съгласно чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението - т.е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението, като същият може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111 б. "в" от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Съгласно мотивите на същото решение вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111 б. "в" от ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.

Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва само с изпълнителна сила. Единствено в случаите, когато има постановено решение по установителен иск по чл.415, респ. чл.422 ГПК, се формира сила на пресъдено нещо относно съществуване на вземането и само в този случай е приложима нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД. Такова решение в случая няма. Правните последици на заповедта за изпълнение не се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност по  чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на  чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение. Влязлата в сила заповед за изпълнение не се приравнява на влязло в сила съдебно решение, поради което и за новата погасителна давност се прилагат правилата на чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД, в зависимост от вида на вземането. При снабдяване на кредитора с изпълнителен лист в заповедното производство за вземането не се поражда сила на пресъдено нещо, поради което не се променя давностният срок, с изтичането на който то се погасява. Аргумент за това намира и в ППВС 2 / 29.09.1977год. по гр.дело № 1 /77 год., което към настоящия момент не е загубило сила. Според разясненията, дадени в ППВС № 2 /1977год., т.2 на отмяна по реда на извънинстанционното производство по чл.303 и слeдв. от ГПК подлежат само тези съдебни актове, които разрешават материалноправен спор със сила на пресъдено нещо, по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани и срещу които не е предвиден друг ред за защита /напр. необжалваемите и ползващи се със сила на пресъдено нещо решения, прекратителни определения при отказ от иск, съдебните актове, които поради даденото с тях разрешение на материалноправните въпроси, са приравнени по правни последици на влезли в сила решения и за които законът не предвижда защита по друг ред/. Заповедите за изпълнение  не са сред посочените категория актове.  Те са постановени в заповедното производство, съставляващо част от изпълнителното, не решават материалноправен спор по същество, а процесуалноправният ред на защита на длъжника е предвиден в чл.414 от ГПК, чл.423 от ГПК и чл. 424 от ГПК,  поради което не се ползват със сила на пресъдено нещо, нито се приравняват по правни последици на влезлите в сила решения. Следователно макар и установени с влязла в сила заповед за изпълнение, вземанията на “Топлофикация - Перник” АД не губят характера си на периодични плащания  по смисъла на чл. 111, б. “в” от ЗЗД и ще се погасяват със специалната тригодишна давност. Новата давност по смисъла на чл.117, ал.2 от ЗЗД е всякога петгодишна само в отношенията между участващите в исковото производство лица, за които със сила на пресъдено нещо е установено съществуването на определено право или вземане.         В този смисъл са Решение № 1771/10.07.2018г. по гр. дело № 2108/2018г. по описа на САС, Решение от 11.10.2018г. на СГС по гр. дело № 10267/2017г.,  Решение №149/07.05.2019г. по възз.гр.д.№113/2019г. на ПОС.

С молба от ответното дружество от молба от 12.01.2011г. е образувано изп. дело №14/2011г. по описа на ЧСИ Ст. Бадев, като в молбата са посочени и способи за извършване на изпълнителни действия. По аргумент от Тълкувателно решение № 2/2013 г. ОСГТК редовната молба за изпълнение, в която взискателят е посочил изпълнителен способ, както и при молба с нали-чие на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, се прекъсва давността. Искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.

Съгласно действащото към този момент Постановление  № 3/18.11.1980год.  на Пленума на ВС, с образуването на изпълнителното производство  на 21.06.2010год.  давността за процесните вземания  е  прекъсната на  основание чл.116, б.“ В“ от ЗЗД. По силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980год. тълкуване давността е спряла да тече през цялото време на изпълнителното производство.  Действието на това спиране е преустановено с прекратяване на изпълнителното производство. От гореизложените факти е видно, че по изп. дело №14/2011г. по описа на ЧСИ Ст. Бадев са извършвани изпълнителни действия, като последното е извършено на 10.10.2011г.  Съдът намира, че действието на това спиране на изпълнителното производство е  преустановено с прекратяване на изпълнителното производство поради неизвършване на изпълнителни действие, което е станало по силата на закона на 10.10.2013г. Отмяната на тълкуването на  Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС в частта, съгласно която давност не тече по време на висящо изпълнително производство, е  извършено с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Тази отмяна обаче има действие занапред, а новото тълкуване на правната норма започва да се прилага именно от момента на постановяването на новия тълкувателен акт, т.е от 26.06.2015 г. /в този смисъл Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г.  ГК, ІV г. о. на ВКС/.

По изложени по горе съображения съдът намира, че от внесените от ищеца суми в полза на ответника е преведена само сумата от 164,00лв., за което има надлежно отбелязване на гърба на изпълнителния лист. На основание чл. 121 и сл. от Правилник за администрацията на съдилищата, съдът приема отбелязванията върху изпълнителните листове за надлежно направени и отразяващи вярно реално извършени плащания от съдебния изпълнител в полза на взискателя по реда на чл.455, ал.2 ГПК.

Доколкото по процесното изпълнително дело са платени общо 164,00лв., то и при съобразяване правилото на чл.76, ал.2 ГПК, то съдът намира, че с тях са платени сумата от 101,10лв. за разноски по изпълнителния лист, сумата от 60,41лв. за законната лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.11.2009г.- 07.10.2010г., както и сумата от 2,49лв., представляваща част от дължимата главница. Същите суми са погасени чрез плащане в хода на принудителното изпълнение.

 Предвид гореизложеното съдът намира, че непогасена по процесния изпълнителен лист е сумата от 973,69лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия на апартамент за периода 01.10.2009г.- 31.08.2010г.  За тази сума установителният иск е основателен доколкото същата сума е  погасена по давност.

Съдът намира, че следва да отхвърли като неоснователни установителните искове относно сумите, които са погасени чрез плащане в хода на принудителното изпълнение, поради което и не са погасени по давност.

Съдът не споделя възраженията на ищеца, че събраните в изпълнителното производство от него суми не могат да покрият само разноските по изпълнението. Съгласно чл. 121  Правилник за администрацията на съдилищата съдебния изпълнител е длъжен да отрази всички плащания в полза на взискателя по реда на чл.455, ал.2 ГПК на обратната страна на изпълнителния лист. Правната логика е върху изпълнителното основание да бъдат отбелязани само реално изплатените суми в полза на взискателя, а не всички събрани от длъжника суми. В процесния случай разликата от 236,00лв., която е удържана за дължимите такси на ЧСИ, напълно съответства на сумите посочени в сметката, находяща се на стр. 7 от изпълнителното дело. В тази сума се включва и пропорционалната такса на ЧСИ.

По разноските:

И двете страни претендират  присъждане  на направените по делото разноски.

Ищецът е доказал разноски в общ размер на 377,00лв.,  от които сумата от 50,00лв. за държавна такса,  сумата от 3,00лв. заплатена такса за извършване на банков превод на държавната такса по сметка на ПРС, сумата от 24,00лв.  такса за прилагане на препис от изпълнителното дело и  сумата от 300,00лв. за адвокатско възнаграждение.

Предвид гореизложеното  съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 317,35лв., представляваща направени по делото разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и такса за прилагане на препис от изпълнителното дело в съответствие с уважената част от исковете.

Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна  сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв., от които в съответствие с отхвърлената част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от 15,82лв.

Предвид  изложеното Пернишкият районен съд

 

Р   Е   Ш   И  :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от ЕТ “Марио Жлябинков - Марти”, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.Перник, ул.“Юрий Гагарин“, бл.8, вх.А, ап.12, представлявано от Марио Григоров Жлябинков, със съдебен адрес:***, к.223, срещу “Топлофикация - Перник” АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв.“Мошино“, представлявано от изпълнителния директор Любомир Спасов, че ищецът не дължи на ответника сумата от 973,69лв.,  представляваща главница за неплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:гр.Перник, ул.“Кракра“, бл.66, вх. А, за периода 01.10.2009г.- 31.08.2010г., както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издаден изпълнителен лист от 29.12.2010г. по ч.г.д.№9382/2010г. на ПРС,  въз основа на който е образувано изп.д.№14/2011г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев,  поради изтекла погасителна давност, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, с които се иска да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника и  разликата от 2,49лв. до пълния предявен  размер на иска за главница от 976,18лв., на сумата от 60,41лв., представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.11.2009г.- 07.10.2010г., и сумата от 101,10лв., представляваща направени разноски в заповедното производство.

            ОСЪЖДА "Топлофикация- Перник"АД, със снети данни,  да заплати на ЕТ “Марио Жлябинков - Марти”, със снети данни,  сумата от 317,35лв., представляваща направени по делото разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и такса за прилагане на препис от изпълнителното дело в съответствие с уважената част от исковете.

            ОСЪЖДА ЕТ “Марио Жлябинков - Марти”, със снети данни, да заплати на "Топлофикация- Перник"АД, със снети данни, сумата от 15,82лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в съответствие с отхвърлената част от исковете.

            Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                   Районен съдия: