№ 233
гр. Пловдив, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско
дело № 20255001000259 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 5 от 17.03.2025 година, постановено по т. дело №
82/2024 година по описа на Окръжен съд – Кърджали, е осъдена Община К.,
ЕИК ***, гр.К., бул. „Б.“ № 41, да заплати на „С.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.К., бул. „***“ № 46, вх. А, ет.2, ап.7,
сумата от 57 732, 59 лв., представляваща неплатена цена/възнаграждение/ по
договор № 19976-03/20.10.2023 г. за изпълнение на обществена поръчка за
строителство, по който е издадена фактура № **********/27.10.2023 г., ведно
със законната лихва, считано от 15.11.2024 година до окончателното й
изплащане; сумата 8 408,12 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 27.10.2023 г. до 14.11.2024 година
включително, както и сумата 10 995.62 лв., представляваща разноски по
делото.
Срещу така постановеното решение е подадена е въззивна жалба от
Община – К. с оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
1
необоснованост. Поддържа се, че решението е немотивирано, несъобразено с
доказателствата по делото и с материалния и процесуалния закон. Твърди се,
че истинността и съдържанието на приемо-предавателния протокол и на
протокола за приемане на извършените СМР от 27.10.2023 година по
процесния договор са оспорени в преклузивния срок с твърдение, че не са
извършени описаните в тях СМР в посочените количества и същите не са
приемани. Била поискана съдебнотехническа експертиза, която да отговори
на формулирани от жалбоподателя въпроси, като в жалбата се твърди, че това
искане е направено поради спецификата на предмета на договора и да се
докаже конкретно вида и количеството на неизпълнените СМР. Назначаването
на такава експертиза се налагало според жалбоподателя и с оглед показанията
на разпитания свидетел С.Д., както и заради липсата на задание, въз основа на
което изпълнителят е направил своите изчисления и на възлагателно писмо,
въз основа на което е започнало изпълнението на работата. В мотивите си
съдът се позовавал само на обясненията на свидетелите на ищеца, които били
негови служители, продължавали да работят там и в този смисъл били
заинтересовани от уважаването на иска.
Искането е да се отмени решението на ОС – Кърджали и да се
постанови ново по същество, с което да се отхвърлят предявените искове, като
се присъдят на жалбоподателя направените разноски пред двете съдебни
инстанции.
С въззивната жалба не е формулирано доказателствено искане. В
молбата, подадена преди проведеното открито съдебно заседание
процесуалният представител на Община- К. е заявил изрично, че няма
доказателствени искания и няма да сочи нови доказателства.
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от ищеца по делото
„С.“ ЕООД с изразено становище за нейната неоснователност и с искане за
потвърждаване на решението и за присъждане на разноски за въззивната
инстанция. Изложени са подробни съображения за неоснователност на
оплакванията във въззивната жалба.
Не са направени нови доказателствени искания пред въззивната
инстанция.
Съобразявайки доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съдът приема следното:
2
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице,
имащо правен интерес да обжалва, а именно от ответника срещу
решението, с което е уважен предявеният осъдителен иск. При подаването на
въззивната жалба е спазен срокът по чл. 259 от ГПК.
Въззивната инстанция, с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК
намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По същество съдът намира, че решението на ОС – Пловдив, с което са
уважени исковете – главен и акцесорен, е правилно.
Съображенията на съда са следните:
С предявения по т. дело № 82/2024 година на ОС – Кърджали главен
осъдителен иск от „С.“ ЕООД като изпълнител срещу Община К. като
възложител, се претендира заплащане на сумата от 57732,59 лева ведно със
законната лихва от датата на исковата молба. От изложените обстоятелства е
видно, че става дума за сума, дължима по договор за обществена поръчка за
СМР, сключен между страните на 20.10.2023 година под номер 19976-03, за
която е издадена фактура № **********/27.10.2023 година. Твърди се, че СМР
са изпълнени от ищеца и приети от ответника, който не е изпълнил
задължението си по договора да ги заплати.
Предявен е и акцесорен иск за заплащане на сумата от 8408,12 лева,
представляваща дължими лихви за забава върху главницата за периода от
датата на издаване на фактурата – 27.10.2023 година до 14.11.2024 година /
датата, предхождаща предявяването на исковата молба на 15.11.2024 година/.
Със събраните по делото доказателства е установена следната
фактическа обстановка:
На 20.10.2023 година между страните по делото е сключен договор за
изпълнение на обществена поръчка за строителство № 19976-03, като Община
– К. е възложител, а „С.“ ЕООД – изпълнител. Предметът на договора е
изграждане на улица за достъп до общински имоти по ПУП на „Индустриална
зона – Юг“ град К., съгласно задание на възложителя. В чл. 1 от договора
изрично е посочено, че изпълнителят ще изпълни изцяло необходимите видове
работи, възложени му от възложителя и описани в неговото предложение, при
спазване на всички условия и изисквания на възложителя и разпоредбите на
нормативните актове. В чл. 2 е предвидено, че контролът и отчитането на
изпълнението на договорите ще се изпълнява от отговорно лице от отдел
3
„Инвеститорски контрол и строителство“ при Община – К.. Цената на
договорените работи, съгласно чл.3.1., е 48110,49 лева без ДДС / или 57732,59
лева с ДДС/. Предвидено е заплащането на действително извършените работи
да става след приключване на работата, доказано със съставянето на акт /
отчет/ за извършените работи, подписан двустранно от възложителя и
изпълнителя и на протокол от страните за приемане на завършените СМР,
предмет на договора / чл. 4/.
По делото е представен протокол за приемане на СМР от 27.10.2023
година, подписан от представители на двете страни, като за възложителя О.К.
подписът е на инженер С.Д. – инвеститорски контрол. Управителят на
изпълнителя „С.“ ЕООД Любомир Чилингиров също е подписал протокола. В
него са описани подробно извършените СМР на обекта по вид, мярка,
количество, единична цена и обща стойност. Общата им цена съвпада с тази
по чл. 3.1. от договора. Включените в протокола за приемане на СМР работи
са: подравняване с багер и пробутване на излишни земни маси; основа от
трошен камък с подбрана зърнометрия / минерал бетон/ - до 30 сантиметра,
включително уплътняване и всички свързани с това дейности / без
транспорт/, превоз на минералбетон до 15 километра, валиране и уплътняване
на пластове и направа на водосток ф400.
Представен е и приемо-предавателен протокол, съдържащ отново
подписите на представители на двете страни по договора – инж. С. Д. за
Общината и Д.К. за изпълнителя. Той е от дата 27.10.2023 година и в него е
отразено, че след оглед на обекта - предмет на договора, е установено
изпълнението му съобразно уговореното в него досежно срок, размер на
ползваните средства, с добро качество на изпълнените работи. Прието е, че
стойността на изпълнените работи съвпада с тази по договора. Изрично е
отразено изявлението на възложителя, че няма забележки и приема от
изпълнителя извършените СМР по процесния договор.
Изпълнението на работата и приемането й с обсъдените по-горе
протоколи е извършено в предвидения в чл. 6 от договора срок – до 30
календарни дни.
В преклузивния срок – с отговора на исковата молба, ответникът е
заявил, че оспорва истинността на съдържанието на тези протоколи с
твърдения, че не са извършени описаните в тях СМР в посочените количества
4
и същите не са приемани.
Двата протокола от 27.10.2023 година са частни свидетелстващи
документи и като такива могат да бъдат оспорени от всяка от страните. В този
случай съдът ги преценява с оглед на всички събрани доказателства.
Доколкото протоколите са подписани от възложителя, тежестта на доказване,
че част от удостоверените работи не е изпълнена, е върху възложителя, в
каквато насока е непротиворечивата съдебна практика.
Събраните по делото доказателства сочат на реално изпълнение на
СМР по договора от ищеца и приемане на работата от възложителя.
От приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза е видно, че
ищецът „С.“ ЕООД е издал фактура № **********/27.10.2023 година на
стойност 57732,59 лева с ДДС с получател Община-К. за изпълнени СМР на
обект „Улица за достъп до общински имот по ПУП на „Индустриална зона –
Юг“ град К. по договор № 19976-03 от 20.10.2023 година и протокол от
27.10.2023 година. Тази фактура е осчетоводена при ищеца, включена е в
дневника за продажби за данъчен период през месец октомври 2023 година,
данните са подадени със справка-декларация за ДДС и са приети в ТД на НАП
с вх. № 0900-1322201/13.11.2023 година.
Фактурата е осчетоводена и от ответника О.К. по следния начин:
дебит сметка 6016 - Разходи за материали, ан. партида „С.“ ЕООД - 57732,59
лева и кредит сметка 4010 Доставчици – 57732,59 лева. Вещото лице е
посочило, че с това счетоводно записване е отразено задължение на ответника
на стойност 57732,59 лева. По нея не е начислен ДДС за ползване на данъчен
кредит, тя се ползва като опростена фактура, тъй като дружеството „С.“
ЕООД е последно по веригата за дължим ДДС.
С допълнителната искова молба е представена от ищеца писмена
покана, отправена до Кмета на Община-К. на 02.11.2023 година, съдържаща
искане за изплащане на дължими суми по изброени в нея фактури, след които
е и фактура № **********/27.10.2023 година на стойност 57732,59 лева. Под
поканата има писмено изявление с подпис на Кмета на Община-К., че
признава за неизплатени и дължими от Общината сумите по изброените
фактури, включително процесната. Това доказателство не е оспорено от
ответника в прекузивния срок – с допълнителния отговор на допълнителната
искова молба по чл. 373 от ГПК, а и след това в хода на делото.
5
С показанията на изслушаните по делото свидетели също се установява
реалното изпълнение на СМР по договора, тяхното приемане и ползването на
изработеното от възложителя.
Свидетелят С.Д. е подписал протоколите, обсъдени по-горе, в
качеството си представител на Община-К. – главен експерт в отдел
„Инвеститорски контрол и строителство“, на която длъжност продължава да
работи и в момента. В този смисъл доводите в жалбата, че решението на
първоинстанционния съд се основава само на показанията на свидетели,
работещи при ищеца и в този смисъл заинтересовани от изхода на спора, са
неоснователни. Отделен е въпросът, че при доклада по делото и указанията на
съда, че ответникът носи тежестта да установи оспорването на съдържанието
на двата протокола, процесуалният му представител изрично е заявил, че ще
се ползва от показанията на свидетеля Д. и няма да сочи други свидетели.
Свидетелят С.Д. заявява, че двата протокола - за изпълнени СМР и
приемо-предавателен, касаят изградена улица, необходима за инвестиционен
проект за строителство на фабрика, възложена на дружеството – ищец от
Общината с договор. Той обяснява, че във връзка с процесния договор е
ходил с Д.К. – технически ръководител на „С.“ ЕООД на място, за да му
покаже бъдещото трасе, което трябва да се изгради. Задължение на
изпълнителя било да трасира точките, за да се изгради съответния път, както и
да си направи подложката. Когато започнало строителството, свидетелят
ходел на обекта със служебен автомобил, установявал, че има реално
изпълнени работи – насипан чакъл, трошен камък, който бил валиран отгоре.
Имало положена тръба Ф 400 за оттичане на дъждовните води. Свидетелят
заявява, че не е присъствал на конкретните измервания, извършвани от
представителя на ищеца Д.К.. Той подписал протоколите, след като посетил
обекта на място и видял, че нещата са изпълнени и след като му били
предоставени документи, удостоверяващи количествата – таблица с
товарителници, въз основа на които били пресметнати количествата вложени
материали като кубатура, като по този начин проверил изчисленията в
протоколите, които подписал. Проверката, извършвана от свидетеля,
включвала оглед на място на конкретните работи и съответствие на
посоченото като изпълнено от изпълнителя с други документи, установяващи
количествата. При проверката на място свидетелят установил, че пътят е
изпълнен, той не видял някаква нередност по него. Свидетелят заявява, че
6
към процесния договор е имало количествено-стойностна сметка / офертата
на фирмата, приложена към договора/. Изчисленията на извършените работи
били направени от свидетеля въз основа на вложените материали, вписаните
от изпълнителя видове работи той съпоставил с количествено-стойностната
сметка и те съвпадали. След установяване на изпълнението на отделните
видове СМР на място, свидетелят подписал протоколите.
Показанията на свидетеля С.Д. съвпадат с показанията на свидетеля
Д.К., който е участвал в изпълнението на процесните СМР в качеството си на
технически ръководител на „С.“ ЕООД. Свидетелят К. установява, че трасето
на новия път било уточнено с геодезисти от Общината, след което били
поставени колчета и започнала работа с машините. От Общината бързали,
непрекъснато ги проверявали. Изграждането на пътя било извършено при
спазване на всички изисквания – трасиране, почистване на хумусния пласт,
почистване на почвата, подравняване на трасето с използване на булдозери,
очертаване, засипване с фракция, запечатване, подравняване и валиране с
голям валяк. Поставен бил и водосток за събиране на водата от намираща се
наблизо чешмичка, за да не бъде компрометиран пътят. След това бил
направен оглед на извършеното от представител на Общината – св. С.Д., който
нямал забележки относно изпълнението. Било извършено замерване на място
на ширините и дължините с помощта на колело в присъствието на
представители на Общината и обектът бил предаден. Според свидетеля пътят
бил трасиран от Общината, а той си изготвил сам представената по делото
скица, за да може да изчисли необходимите дейности и материали.
Свидетелят заявява, че имал задание от Общината за обекта с предварително
уговорена цена, като не си спомня точно дали става дума за задание или
количествено-стойностна сметка и че изпълнителят изготвил оферта в
рамките, очертани с това задание. Той не знаел дали е имало възлагателно
писмо от Общината или не, тъй като не се занимава с документацията.
Установява, че всичко е изпълнено на място в рамките на една седмица,
измерено и отразено в съставения протокол. С.Д. бил на обекта почти през
ден. Свидетелят Д.К. му предоставил и документи за количествата материали,
вложени в строежа. След това двамата уточнили количествата и измерените
ширини и дължини с помощта на таблица и на изготвената от свидетеля
скица.
7
Реалното изграждане на процесната улица е установено и с
показанията на свидетеля А.М. – управител по строителството и организатор
транспорт в „С.“ ЕООД. Той установява изграждането на пътя в рамките на
една седмица, след като геодезисти на Общината го трасирали, тъй като преди
това там имало само поляна. След като било уточнено трасето, свидетелят
организирал машините, транспорта, техниката. Работата включвала
изравняване на ниво със съответната техника, транспорт на инертни
материали и накрая валиране. Извършено било чакълиране с инертен
материал, бетон, дренажни камъни, за да може да се направи нивото на пътя,
имало и водосток, за да се хване водата от преминаващ ручей, дере. Обектът
бил приет от Общината без никакви забележки. Свидетелят установява, че
пътят се ползва и до настоящия момент, по него се движи и тежка техника,
като в деня преди разпита му в съдебно заседание на 18.02.20205 година
свидетелят отново отишъл и видял пътя, който бил там и се ползвал.
Въз основа на съвкупната преценка на тези доказателства съдът
намира, че по делото е установено реалното изпълнение на възложените с
процесния договор СМР и тяхното приемане от възложителя.
Липсват доказателства, въз основа на които да се приеме нещо
различно от съдържащото се в протокола за приемане на СМР и приемо-
предавателния протокол, съставени на 27.10.2023 година.
С обсъдените по-горе доказателствата се установява, че отразеното в
протоколите отговаря на изпълнените на място работи, възложени с договора
от 20.10.2023 година. Видът и количеството на тези работи са проверявани и
уточнявани от представителите на възложителя и изпълнителя, които са
подписали протоколите. Налице е изградена улица, възложена с договора,
приета с протокол, подписан от представител на възложителя, улицата се
ползва и до момента, фактурата за процесната сума, която съвпада напълно с
тази по договора, е осчетоводена от възложителя като задължение към
изпълнителя и не е заплатена.
Всичко това дава основание на съда да направи извод за основателност
на предявения главен иск. Реалното изпълнение на договора е установено с
двустранно подписаните протоколи, чието съдържание не е опровергано по
делото. Освен това, според трайна и непротиворечива съдебната практика,
след като фактурата е получена от възложителя и е осчетоводена от него в
8
счетоводните му регистри, е налице признание за възникването и размера на
задълженията. Осчетоводяването на фактурата е индиция за приемане от
възложителя на фактически изпълнените СМР, за които тя се отнася. Налице
е и извънсъдебно признание, че Общината дължи на ищеца сумата по
процесния договор, за която е издадена фактурата, подписано от Кмета на
Общината на 02.11.2023 година, като представеното писмено доказателство,
съдържащо признанието/ стр. 38-39/, не е оспорено. Освен това изграденият от
ищеца път е във фактическа власт на възложителя О.К., той се ползва, без да
има възражения за негови недостатъци, което също е основание да се приеме,
че изработеното е прието от възложителя и той следва да заплати
договорената цена от 57732,59 лева с ДДС.
Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, свързани с
недопускане на поисканата от ответника съдебно-техническа експертиза,
въззивният съд намира следното:
В преклузивния срок – с отговора на исковата молба процесуалният
представител на ответника е заявил само, че с оглед характера на
представените протоколи на частни свидетелстващи документи те следва да
бъдат преценявани с оглед на всички доказателства по делото, като е оспорил
тяхното съдържание с твърдение, че не са извършени описаните в тях СМР в
посочените количества и същите не са приемани. В първото съдебно заседание
в първоинстанционното производство процесуалният представител на
Община-К. е заявил, че не оспорва извършването на процесните СМР,
признава, че такива са извършени, улицата е изградена, но иска да бъде
установено дали това, което е действително извършено, съвпада с протокола за
приемане на изпълнените СМР. Изявлението му е, че оспорва количеството и
качеството на изпълнените СМР, без да може да конкретизира кои количества
и качеството на кои точно СМР оспорва. Досежно оспорването на качеството
на изпълнените СМР следва да се посочи, че такова не е направено в
преклузивния срок – с отговора на исковата молба и съдът не дължи
произнасяне по това възражение, което е преклудирано. По искане на съда за
конкретизация на оспорването, свързано с количествата на изпълнените
работи, процесуалният представител на ответника е заявил в съдебно
заседание на 17.02.2025 година, преди даване ход на устните състезания, че
оспорва количествата в протокола за приемане на СМР, например
подравняване с багер и пробутване на излишни земни маси, количеството
9
трошен камък, който е положен, без да може да посочи точно какво
количество не е изпълнено. Твърди също, че оспорва цените, тъй като не е
ясно дали единичните цени, посочени в протокола, са действително средните
пазарни цени, по които следва да се изчислява.
При тези неконкретизирани оспорвания от една страна, а от друга като
се има предвид, че предметът на договора е цялостното изграждане на улица
за достъп до общински имот, която, както се установи с обсъдените по-горе
доказателства, включително с признанието на ответника, е изградена и се
ползва по предназначение, изводът на първоинстанционния съд, че не се
налага изслушване на съдебно-техническа експертиза е правилен. Общата
стойност на всички СМР, необходими за изграждането на улицата, е
конкретизирана с договора за обществена поръчка – 57732,59 лева с ДДС.
Улицата е изградена, приета от Общината и се ползва по предназначение,
поради което възложителят дължи заплащане на уговорената с договора цена.
Средните пазарни цени са без значение при наличие на постигнато съгласие
между страните за стойността на цялостното изграждане на обекта, което е
осъществено.
Недопускането на съдебно-техническа експертиза по искане на
ответника в първоинстанционното производство не е процесуално нарушение
по смисъла на чл. 266, ал. 3 от ГПК. Искането за назначаване на вещо лице е
формулирано от ответника с отговора на исковата молба по въпроси, които са
за изясняване на обстоятелства извън предмета на спора, очертан с исковата
молба и оспорванията и възраженията на ответника, подробно обсъдени по-
горе. Не биха могли да се правят изводи по спорните въпроси въз основа на
отговори от вещото лице на въпросите дали описаните СМР в протокола за
приемане на извършените СМР от 27.10.2023 година съвпадат с действително
извършените такива на място; каква е общата стойност на извършените СМР;
заложените единични цени в протокола дали са близки по стойност до
средните пазарни цени за страната и възможно ли е извършването на тези
СМР за срок от 6 дни, респ. за 30 дни. Това е така, тъй като изграждането на
улицата, предмет на договора, съобразно заданието на възложителя и
предложението на изпълнителя, каквито според свидетелите е имало при
сключването му, е установено по делото, не се твърди улицата да не е
изпълнена по начина, по който е възложена с договора, а за цената за
цялостното й изграждане е постигнато съгласие между страните, което е
10
материализирано в договора.
В допълнение следва да се посочи, че с жалбата не е направено и не се
поддържа искане за допускане на съдебно-техническа експертиза във
въззивното производство.
След приключването на работата, доказано със съставянето на приемо-
предавателния протокол, подписан двустранно от страните на 27.10.2023
година и на протокола за приемане на завършените СМР на същата дата, за
възложителя възниква задължение да заплати изпълнените работи – чл. 4 от
договора. От тази дата, когато е издадена и фактурата за уговорената с
договора цена от 57732,59 лева, възложителят е в забава и дължи обезщетение
за тази забава в размер на законната лихва, съгласно чл. 86 от ЗЗД. Размерът на
законната лихва върху главницата за периода от 27.10.2023 година до датата,
предхождаща предявяването на исковата молба – 14.11.2024 година, изчислен
от вещото лице –счетоводител в приетото заключение, е 8408,12 лева, колкото
са претендирани с предявения акцесорен иск и присъдени с
първоинстанционното решение.
По тези съображения съдът намира, че следва да потвърди
първоинстанционното решение, с което са уважени предявените искове и са
присъдени разноски в полза на ищеца „С.“ ЕООД.
С оглед изхода на спора във въззивното производство, жалбоподателят
О.К. следва да бъде осъден да заплати разноски на „С.“ ЕООД.
Претендираните такива са адвокатско възнаграждение с включен ДДС в
размер на 9600 лева, срещу който не е направено възражение по чл. 78, ал. 5 от
ГПК.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5 от 17.03.2025 година, постановено по
т. дело № 82/2024 година по описа на Окръжен съд – Кърджали, с което е
осъдена О.К., ЕИК ***, гр. К., бул. „Б.“ № 41, да заплати на „С.“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. К., бул. „***“ № 46, вх. А, ет.2,
ап.7, следните суми:
11
-сумата от 57 732, 59 лв., представляваща неплатена
цена/възнаграждение/ по договор № 19976-03/20.10.2023 г. за изпълнение на
обществена поръчка за строителство, по който е издадена фактура №
**********/27.10.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 15.11.2024
година до окончателното й изплащане;
-сумата 8 408,12 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата от 57 732, 59 лв. за периода от 27.10.2023 г.
до 14.11.2024 година включително;
-сумата 10 995.62 лв., представляваща разноски, направени в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА О.К., ЕИК ***, гр. К., бул. „Б.“ № 41, да заплати на „С.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. К., бул. „***“ № 46,
вх. А, ет.2, ап.7, сумата от 9600 лева разноски за адвокатско възнаграждение с
включен ДДС, направени във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12