МОТИВИ към ПРИСЪДА № 34 от 08.10.2018г. по НОХД № 1213/2018г.
по описа на Районен съд Несебър, VI състав.
От
Районна прокуратура гр. Несебър е внесен обвинителен акт по
ДП № 304 ЗМ - 592/2018г. по описа на РУ
– Несебър, пр. преписка вх. № 1142/2018г. по описа на Р.п.Н.
против Н.М.Н. за извършено
престъпление по чл. 354А, ал. 3, алтернатива II-ра, т. 1, пр. I-во от НК – за това, че на 22.06.2018год., около 14.00 часа, в к.к. Слънчев бряг,
в района на хотел „Палас" без надлежно разрешително, съгласно чл.7, чл.16,
чл.30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и
чл.1 и сл. от Наредба за условия и реда за разрешаване на дейностите по чл.30
от ЗКНВП, вр. чл.73, ал.1 от ЗКВНП, държала
високорискови наркотични вещества: амфетамин
с общо нетно тегло 8,120 грама,
със съдържание на активния наркотично действащ компонент амфетамин в различно процентно
отношение, възлизащи на обща стойност в размер на 243,60 лв., съгласно
Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г., както следва: амфетамин с нетно тегло 0,294 грама, със съдържание на активния
наркотично действащ компонент 27,70%, на стойност 8,82 лева; амфетамин с нетно тегло 0,635 грама, със съдържание
на активния наркотично действащ компонент 44,80%, на стойност 19,05 лева; амфетамин
с нетно тегло 0,662 грама, със съдържание на активния
наркотично действащ компонент 45,30%, на стойност 19,86 лева; амфетамин с нетно тегло 0,677 грама, със съдържание на
активния наркотично действащ компонент 28,60%, на стойност 20,31 лева; амфетамин с нетно тегло 0,670
грама, със съдържание на активния наркотично действащ компонент 52,40%,
на стойност 20,10 лева; амфетамин с нетно тегло 0,695
грама, със съдържание на
активния наркотично действащ компонент 30,70%, на стойност 20,85 лева; амфетамин с нетно тегло 0,650 грама, със съдържание на активния наркотично действащ
компонент 30,00%, на стойност 19,50 лева; амфетамин
с нетно тегло 0,627 грама, със съдържание на активния
наркотично действащ компонент 31,50%, на стойност 18,81
лева; амфетамин с нетно тегло 0,652 грама, със съдържание на активния наркотично действащ
компонент 42,20%, на стойност 19,56 лева; амфетамин с нетно тегло 0,644 грама, със съдържание на активния наркотично действащ компонент 32,40%, на стойност 19,32 лева; амфетамин с нетно тегло 0,642 грама, със
съдържание на активния наркотично действащ компонент 34,30%, на стойност
19,26 лева; амфетамин с нетно тегло 0,620 грама, със съдържание на активния наркотично
действащ компонент 31,10%, на стойност 18,60 лева и амфетамин с нетно тегло 0,652 грама, със
съдържание на активния наркотично действащ компонент 28,80%, на
стойност 19,56 лева.
Представителят на Р.п.Н. поддържа повдигнатото обвинение с посочената в
обвинителният акт правна квалификация за деянието. Сочи, че доказателствените
източници са подложени на сериозен анализ в съответствие с разпоредбите на чл. 107 НПК. Навежда, че от обективна страна се установява по безспорен и категоричен
начин, че подсъдимата Н. е извършител на инкриминираното деяние. Излага, че е
взето предвид предходното осъждане, при което лицето е освободено от наказателна
отговорност с налагането на административно наказание по чл. 78а НК - глоба,
като престъплението, по което е имало повдигнато обвинение, е отново от същия
вид. Счита, че проявлението към 22.06.2018г. не налага извод за преквалификация
на деянието по чл. 354а, ал.5 НК. Обръща внимание, че количеството не е малко.
Излага, че подсъдимата не е преосмислила поведението си след 2013г., като санкцията
глоба, която й е наложена тогава, не е повлияла превъзпитателно - превантивно
върху действията и намеренията в по-късен етап в нейния живот като млада
личност. Предлага на подсъдимата да се наложи наказание при условията на чл.
58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, в хипотезата на чл. 373, ал. 2 вр.чл. 372,
ал. 4 НПК, а именно лишаване от свобода за срок от три месеца, което да се
отложи на основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от три години, както и
кумулативно наказание „Глоба“ в размер на 800 лева. Предлага взетата в хода на
досъдебното производство мярка за неотклонение „подписка“ да бъде отменена
предвид отпадане на необходимостта, за която е била взета. Намира, че Разноските,
направени в хода на досъдебното производство, следва да бъдат присъдени в
тежест на подсъдимата Н.. Моли да бъде отнето в полза на държавата и да бъде
унищожено наркотичното вещество амфетамин от 8.120 грама, останало след деструктивния
анализ, който е направен във връзка са изготвената физико-химическа
експертизата. Моли за произнасяне в посочения смисъл.
Защитникът на
подсъдимата счита, че в конкретния случай деянието следва да се квалифицира
като маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 НК. Сочи, че съдебната
практика, включително и на Върховния съд в това отношение е постоянна и
категорична, че преценката дали едно деяние представлява маловажен случай се
извежда на базата фактическите данни по делото за механизма на извършване на
деянието, вида и стойността на предмета на престъплението, характеристиката на вредните
последици с оглед засягане на защитените обществени отношения по този раздел,
данни за личността на дееца и всички обективни обстоятелства за обществената
опасност на деянието. Обръща внимание, че става въпрос за държане на наркотични
вещества, които не са в голямо количество - 8 грама. Намира, че процесуално
поведение на подсъдимата и посочването от нейна страна на друго място, където
държи други пакетчета също следва да се отчете. Излага, че става въпрос за
стресово състояние на млад човек, който следва магистратура по много тежка
специалност - „Управление на операционни приходи, митническите услуги върху
търговията с акцизни стоки“. Твърди, че подсъдимата е имала намерение да си
подпомага изтощението и стресовото състояние с малки количества наркотик.
Акцентира върху обстоятелството, че тя е смятала, че нейното здраве няма да се
наруши, а употребата на малки количества наркотични вещества би й помогнала. Сочи,
че в практиката си ВКС извежда като извод, че от значение са механизмът на
извършване на деянието, вида и стойността на предмета на престъплението,
вредните последици, всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Количеството и стойността на предмета на престъплението са от съществено
значение, но това не е и единствено. Цитира решение на ВКС, по което става
въпрос за държане на различни вещества в шест пакета, на две различни места,
плюс иззета везна. Обръща внимание, че според практиката на върховната
инстанция държането с друга цел, а не за лична употреба, трябва да бъде
очертано в обвинението, а липсата на такова обвинение не дава никаква правна
възможност да се правят правни преценки във вреда на подсъдимия. Сочи, че
разпределението на наркотичното вещество в дванадесет пакетчета, не означава,
че целта е друга. Навежда, че законът не разграничава високорисковите
наркотични вещества от други синтетични такива – всички наркотични вещества
съставляват такива, водещи до висок риск и създаване на зависимост от тяхната
употреба. Намира, че лицата, които употребяват наркотик, не следва да се
превръщат в престъпници заради употребата, а отношението към тях трябва да бъде
като към болни. Счита, че решението един млад човек, който употребява наркотик,
да бъде превърнат в престъпник само заради този факт, не е правилно, не е
обществено оправдано, не е справедливо и стои далеч от целта на закона, която
защитава обществените отношения, свързани със здравето. Цитира Решение № 137/2017г.
по н.д. № 646/2017г. трето наказателно отделение на ВКС, в което става въпрос
за „кокаин”. Сочи, че ВКС не обсъжда маловажността само по отношение на
марихуаната. Цитира Решение № 78/2017г. по н.д. № 134/2017г., второ наказателно
отделение на ВКС, според което предходното осъждане на подсъдимия за същото
престъпление не е основание да бъде направена правна преценка за невъзможност да
бъде преценяван маловажният случай с оглед другите обективни обстоятелства,
които следва да стоят на вниманието на съда. Обръща внимание, че според решение
№ 44/2018г. на ВКС по н.д. № 72/2018г. на трето наказателно отделение
количеството от 18.35 грама, при неосъждано лице, и доказана цел за лична
употреба, не е пречка за маловажност на случая и приложение на чл.78а НК. Цитира
и практика на Окръжен съд Бургас. Сочи, че институтът на реабилитацията по чл. 85 НК има косвено приложение, защото става въпрос за налагане на административно
наказание, но съобразно тълкувателната практика на ВКС би следвало да се
прилага и за предходни осъждания по чл. 78 А НК. Развива съображения в насока,
че след като глобата по предходното освобождаване по 78 А НК е платена на
23.08.2013г., реабилитацията е настъпила и не трябва да бъдат изграждани правни
изводи, почиващи на предходното освобождаване от наказателна отговорност на
подсъдимата. Излага, че подсъдимата към настоящия момент е приключила по
блестящ начин магистратура в една доста тежка специалност - с отличен 6.00. Намира
за очевидно, че употребата на наркотични вещества е свързана със състоянието на
напрегнатост, в което подсъдимата е била при подготовката за държавните изпити.
Сочи, че тя има критично отношение към това свое деяние, категорична е, че няма
намерение да продължава да употребява наркотици. Излага, че сега тя иска да
води нормален живот в обществото, а една присъда, каквато прокуратурата
предлага при условията на чл. 66 НК, би се отразила много по-тежко, отколкото
би се отразила на всеки друг деец, извършил подобно престъпление. Моли всички
факти да бъдат обсъдени внимателно и да бъде възприет друг правен извод,
различен от този на Р.п.Н. Предлага деянието да бъде преквалифицирано в такова
по чл. 354а, ал. 5 НК и на основание чл. 78а НК да се наложи административно
наказание на подсъдимата, тъй като са изминали близо пет години от плащането на
глобата от предходното такова. В случай, че съставът приеме, че има пречка за приложението
на чл. 78 А НК, моли да се наложи минимална глоба по чл. 354а, ал. 5 НК.
Подсъдимата поддържа
казаното от защитника й. В последната си дума изразява съжаление. Моли за
снизхождение и твърди, че това няма да се повтори. Моли да й се наложи глоба
или административно наказание. Твърди, че няма намерение да продължава да
употребява наркотици и в момента си търси работа.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за
установено следното:
Настоящото производство се разви по реда на глава
двадесет и седма, чл. 371 и сл. от НПК, доколкото в съдебно заседание съдът
след извършено предварително изслушване на страните допусна разглеждането на
делото да протече при условията на съкратеното съдебно следствие по реда на чл.
371, т. 2 от НПК.
С оглед така проведеното производство по делото се
установя следното от фактическа страна:
Н.М.Н., родена на ***г***, българка, българска
гражданка, неомъжена, неосъждана, с постоянен адрес:***, ЕГН **********. С
решение № 309 от 23.07.2013г. по НАХД № .../2013г. по описа на Районен съд Несебър, в сила от 08.08.2013г., Н. е освободена от
наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 354, ал. 5 вр. ал. 3 НК и й е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лв. Тя има
предходни криминалистични регистрации в РУ Несебър – във връзка с това деяние и
от 2010г. – във връзка с кражба. Видно от справка от публичен изпълнител
глобата в размер на 1000 лв. била заплатена от Н. на 23.08.2013г. С протокол №
9910/20.07.2018г. от Държавна изпитна комисия при университет „Проф. д-р Асен
Златаров” Бургас, Н. се дипломирала с оценка отличен 6 от държавния изпит по
специалността „Управление на операциите, процедурите и митническото обслужване
при търговия с акцизни стоки”, с образователно-квалификационна степен
„магистър”. Н. завършила висше образование (като „бакалавър”) в ТУ „Габрово”,
„Стопански факултет” по специалността „Икономика на търговията”.
На 22.06.2018г. свидетелите Д.А.(разузнавач в РУ
Несебър) и Н.Т.(разузнавач) в РУ Несебър изпълнявали служебните си задължения.
В РУ Несебър се получила оперативна информация, че лице от женски пол държи и
употребява наркотични вещества в района на хотел „Палас” в к. к. „Слънчев
бряг”. За проверката на информацията двама свидетели направили обход на района,
където около 14:00 часа до хотел „Палас” установили лице от женски пол,
отговарящо на постъпилата информация. При проверка констатирали, че това е подсъдимата
Н.Н.. При проверката установили, че тя държи в лявата си ръка две полиетиленови
свивки с кристалообразно вещество с неправилна форма и размери. Полицейските
служители поставили на Н. въпрос дали има още забранени вещи или предмети, при
което тя извадила от джоба на късите си панталони платнено калъфче с цип, сиво
на цвят, с размер 5,5 на 7 см., в което се намерили още 11 броя полиетиленови
свивки с кристалообразно вещество. Н. заявила, че веществата, които държи,
представляват „амфетамин” и ще предаде същите доброволно. Полицейските
служители я отвели в РУ Несебър, където с протокол за доброволно предаване от
22.06.2018г. (на л. 11 от ДП) Н. предала на св. А.13 бр. полиетиленови пликчета
с бяло кристалообразно вещество и платнено портмоне с цип, кафяво на цвят. На
веществените доказателства бил извършен оглед (документиран с протокол от
22.06.2018г. на л. 12 – л. 19 от ДП), като при направен полеви тест
кристалообразното вещество, намерено в полиетиленовите пликчета, реагирало на
амфетамин – с характерно светлокафяво оцветяване. При тези данни Н. била
задържана за 24 часа.
От
изготвената в хода на досъдебното производство физикохимична експертиза № 433/03.07.2018г.
по описа на БНТЛ Бургас (на л. 23 – л. 24 от ДП) се установява, че предадените
вещества представляват: амфетамин с нетно тегло 0,294 грама, със
съдържание на активния наркотично действащ компонент 27,70%, амфетамин с нетно тегло 0,635 грама, със съдържание
на активния наркотично действащ компонент 44,80%, амфетамин с нетно тегло 0,662 грама, със съдържание на активния наркотично действащ компонент 45,30%,
амфетамин с нетно тегло 0,677 грама, със съдържание на
активния наркотично действащ компонент 28,60%, амфетамин с нетно тегло 0,670 грама, със съдържание на активния наркотично действащ
компонент 52,40%, амфетамин
с нетно тегло 0,695 грама, със съдържание на активния
наркотично действащ компонент 30,70 %, амфетамин с нетно тегло 0,650 грама, със съдържание на активния наркотично действащ
компонент 30,00%, амфетамин
с нетно тегло 0,627 грама, със съдържание на активния
наркотично действащ компонент 31,50%, амфетамин с нетно тегло 0,652 грама, със съдържание на активния наркотично действащ
компонент 42,20%, амфетамин
с нетно тегло 0,644 грама, със съдържание на активния
наркотично действащ компонент 32,40%, амфетамин с нетно тегло 0,642 грама, със съдържание на активния наркотично действащ компонент 34,30%,
амфетамин с нетно тегло 0,620 грама, със съдържание на активния наркотично
действащ компонент 31,10%, и амфетамин
с нетно тегло 0,652 грама, със съдържание на активния наркотично
действащ компонент 28,80%. От експертизата се установява, че
веществото амфетамин има силно наркотично действие и е с висока степен на риск
за общественото здраве – поставено под контрол в „Списък I
- растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина от Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата, наркотични. Неизразходваната за нуждите на експертизата част от
наркотичните вещества била изпратена до ЦМУ гр. София с писмо и
приемо-предавателен протокол (на л. 47 – л. 48 от делото).
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от самопризнанието на подсъдимата, направено по реда на чл. на 371,
т. 2 от НПК. По този ред подсъдимата е признала всички факти и обстоятелства,
посочени в обвинителния акт, като това нейно признание напълно кореспондира на
събраните на досъдебното производство доказателства относно тези факти. Наред с
това подсъдимата е дала и съгласието си за тези факти и обстоятелства да не се
събират доказателства. С оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 във вр. чл. 372,
ал. 4 във вр. чл. 371, т. 2 настоящият състав счита, че гореизложената
фактическа обстановка, обективирана в обстоятелствената част на обвинителния
акт, се установява от направените от подсъдимата самопризнания, подкрепящи се
от събраните на досъдебното производство доказателства, а именно показанията на
свидетелите А.и Т.. Фактическата
обстановка се подкрепя и от събраните и приобщени писмени доказателства, които
в съвкупност с гласните такива допринасят за категорично й установяване. За
изясняването на фактите са допринесли и извършеното доброволно предаване, извършеният
оглед на веществени доказателства, документиран с протокол по досъдебното
производство, както и експертното заключение на физикохимична експертиза № 433/03.07.2018г.
по описа на БНТЛ Бургас. Всички
посочени доказателства си кореспондират помежду си като в пълна степен съвпадат
и с признанията на подсъдимия. На досъдебното производство и на съдебното са
събрани писмени доказателства, свързани с личността на подсъдимата, имащи пряко
значение за преценката дали е налице сочената от защитата „маловажност” на
случая.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимата е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по 354
А, ал. 3, алт. 2, т. 1, предл. 1 от НК. Съгласно цитираните норми подлежи на
наказание лице, което без надлежно разрешително държи високорискови наркотични
вещества или техни аналози.
От
обективна страна безспорно се установява, че на 22.06.2018г., около 14:00 часа, в КК „Слънчев бряг”, в района на
хотел „Палас”, подсъдимата Н. държала 13 бр. полиетиленови свивки с кристалообразно
вещество. От приетата по делото експертиза се установява, че в
посочените вещества се съдържа амфетамин. Същевременно амфетаминът е високорисково
вещества, включено в Списък I на Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, издадена на основание
чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП. От подсъдимата не е представено разрешително за държане
на веществото, като същата изобщо не твърди, че притежава такова. Цената на
установените наркотични вещества е определена и в съответствие с приложение № 2
„Цени на наркотичните вещества, пласирани на улицата, за нуждите на
съдопроизводството” към Постановление № 23 на МС от 29 януари 1998 г. за
определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.
Видно от него цената на 1 грам амфетамин е в размер на 30 лв. Следователно
цената на общо 8,120 грама амфетамин е 243,60 лв.
Деянието
е съставомерно и от субективна страна, тъй като подсъдимата е действала с пряк
умисъл, като е съзнавала, че държи забранени от закона вещества, съзнавала е
общественоопасният характер на извършеното деяние и общественоопасните му
последици, като е целяла тяхното настъпване. От доказателствата по делото може
да се направи извод, че Н. е предоставила на полицейските служители намиращите
се в джоба й вещества и им е заявила, че става въпрос за „амфетамин”. Т.е.
самите действия на подсъдимата показват, че тя е съзнавала какви вещества
държи. Същата напълно е съзнавала кои вещества са забранени, както и, че държи
такива вещества. Впрочем и самата тя се признава за виновна в извършване на
деянието.
Основният
спор по делото се свежда до въпроса дали е налице и друг елемент от обективната
страна на извършеното деяние, а именно случаят да е „маловажен”. По смисъла на
чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай” е този, при който извършеното
престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съдът
намира, че преценката за „маловажност” на случая е строго индивидуална и следва
да бъде извършвана конкретно за всеки случай. В тази връзка постановките на
съдебната практика могат да бъдат използвани единствено относно общите
критерии, по които следва да се извършва тази преценка. Фактите по конкретния
казус следва да се разгледат през призмата на тези критерии и да се извърши
преценката за „маловажност”. В тази връзка съдебният състав достигна до извод,
че не може да приложи автоматично към настоящия казус различни постановки на
съдебната практика на върховната инстанция, тъй като в различните казуси са
обсъдени конкретни факти и обстоятелства, относими за разгледания от ВКС случай,
но не и за настоящия. Ето защо не следва да се прави отделен анализ на всички
цитирани от защитника на подсъдимата съдебни решения, а единствено да се
изведат въведените от практиката критерии за маловажност на случая за сходни с
настоящото престъпления. В Решение № 34 от 8.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 1914/2014 г., III н. о.,
НК е прието, че маловажността на случая е в зависимост не
само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи
обстоятелства. Преценката дали едно деяние представлява
маловажен случай се извършва на основата на фактическите данни по конкретния
казус, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на
предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други
обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и
моралната укоримост на извършеното. В цитираното
решение е прието, че количество от наркотичното вещество „амфетамин” от 9,98
грама на стойност от 299,40 лв. само по себе си не може да изключи приложението
на чл. 93, т. 9 НК, но само ако са налице достатъчно други обстоятелства, които
да обосноват маловажност на случая.
Анализирайки останалите относими към случая обстоятелства,
съдебният състав достигна до извод, че те не могат да обосноват „маловажност”. Количеството
от 8,120
грама амфетамин на стойност от 243,60 лв. не може да се определи като ниско, а
и съдържанието на активния действащ компонент в държаните 13 пакетчета е
сравнително високо (между 27,70 % и 52,40 %). При това положение, за да е
„маловажен” случаят е необходимо да са налице множество други обстоятелства,
сочещи на по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от съответния вид. Вярно е, че в случая са налице
достатъчно данни, че веществото е предназначено за лична употреба, поради което
вредните последици от деянието не могат да се определят като значителни. Наред
с това обаче проверката на подсъдимата е направена по оперативна информация,
постъпила в РУ Несебър. Тя се е намирала около 14:00 часа в к. к. „Слънчев
бряг”, като е държала в ръката си две пакетчета с наркотично вещество.
Следователно не може да се приеме, че липсват каквито и да е вредни последици
от деянието. Става въпрос за държане на наркотични вещества, осъществявано явно
и свободно от подсъдимата, което е направило впечатление и на други лица, за да
стигне оперативна информация за това държане и до РУ Несебър. Самият механизъм
на деянието не разкрива специфики, които да го определят като такова с по-ниска
степен на обществена опасност от други подобни деяния. Точно обратното – както
се посочи подсъдимата напълно свободно се е придвижвала на територията на к. к.
„Слънчев бряг”, държейки в ръката си две пликчета с наркотично вещество. Наред
с това в джоба на късите си панталони тя е имала още единадесет пликчета.
Налага се извод, че е носила в себе си общо тринадесет броя пликчета с
наркотични вещества. Ето защо намерението й не е било да държи наркотичните
вещества за еднократно употреба. От данните по делото се установява обратното –
начинът на разпределение на веществото обосновава многократната му употреба.
Следователно извършеното от нея деяние не се характеризира с инцидентност.
Механизмът му по-скоро говори за една по-продължителна във времето употреба на
наркотични вещества, включваща и държането им. Може да се направи извод, че
самият начин на извършване на деянието не може да обоснове липсата на каквито и
да било вредни последици или по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с другите такива деяния. Настоящият съдебен състав намира, че поведението на
подсъдимата пред полицейските служители не може да се приеме за изключително
смекчаващо вината обстоятелство, годно да обоснове маловажност на случая. В
тази връзка признанието на Н., че държи и други наркотични вещества и
доброволното им предаване не е довело само по себе си до разкриване на
престъплението. Това е така, тъй като Н. е държала в лявата си ръка две
полиетиленови свивки с кристалообразно вещество. Безспорно полицейските
служители А.и Т. са възприели това обстоятелство и именно то е предизвикало
продължаването на проверката. При тези данни доброволното предаване на
останалите вещества не е довело до разкриване на деянието, тъй като към момента
на предаването полицейските служители вече са били установили, че Н. държи съмнителни
вещества и не е имало пречка да се пристъпи към съответните процесуални
действия (вкл. и по чл. 164 НПК), за да се установят и другите налични у
подсъдимата вещества. Вярно е, че нейното съдействие и доброволното предаване
са улеснили разследващите, но не може да се приеме, че тези действия са били от
съществено значение за разкриване на обективната истина. Ето защо процесуалното
поведение на подсъдимата само по себе си не следва да се отчита като съществено
обстоятелство по смисъла на чл. 93, т. 9 НК. В подобен смисъл е и
тълкувателната практика на ВКС, като в т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от
06.04.2009г. по тълк. дело № 1/2008г. по описа на ОСНК е прието, че признанието
по чл. 371, т. 2 НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо
отговорността обстоятелство, освен ако съставлява елемент на цялостно,
обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение,
спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител.
В случая поведението на Н. по време на разследването безспорно не е спомогнало
за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител, тъй като
тя е установена от полицейските служители с наркотични вещества в ръка.
Поведението й само е улеснило процедурата по приобщаване като доказателства на
тези и останалите наркотични вещества, намиращи се в нея. Вярно е, че това
обстоятелство следва да се отчете като смекчаващо вината й, но не е от
съществено значение за разкриване на обективната истина по делото. Личността на
подсъдимата също не разкрива специфики, които да обосновават приложението на
маловажния случай към настоящия казус. Вярно е, че Н. не следва да се третира
като осъждана (вкл. и като освобождавана от наказателна отговорност по реда на
чл. 78 А НК), тъй като още на 23.08.2013г. е заплатила глобата, наложена на
основание чл. 78А НК по НАХД № .../2013г. по описа на Районен съд Несебър. От
тази дата до датата на настоящото деяние е изминал срок много по-дълъг от една
година, поради което освобождаването от наказателна отговорност не следва да се
приема за пречка за повторно освобождаване по този ред (арг. от т. 7 и т. 8 от
Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018г. по тълк. дело № 2/2017г. по описа на
ОСНК на ВКС). От друга страна обаче по отношение на нея са осъществявани две
различни криминалистични регистрации в РУ Несебър. Възрастта й от почти 28
години към датата на деянието също не може да бъде определена като ниска. Тази
възраст сочи на достатъчен житейски опит и зрялост, за да се избягва осъществяване на
деяния като настоящото. Завършеното висше образование от страна на Н. (вкл.
като бакалавър и магистър) само затвърждава извода, че тя е достатъчно зряла
личност, която не следва да се подава на престъпно поведение. Вярно е, че
образованието й говори за наличието на добри характеристични данни, но само по
себе си завършването с отличие на висше образование не представлява според
съдебния състав обстоятелство, което е годно да изключи наказателната
отговорност на лицето. Впрочем изискванията за поведение в обществото към
лицата с висше образование би следвало да са по-високи и тези лица би следвало
да се пример за поведение в обществото, а не извършители на престъпни прояви.
Поради тази причина съдът намира, че на висшето образование на Н. не може да се
даде съществен акцент при преценка за „маловажност” на случая. Не може да се
приеме и тезата, че тежестта на изпитите оправдава до известна степен
извършването на деянието. Както се посочи количеството на наркотичното вещество
и начинът, по който е било разпределено, говорят по-скоро за продължителна
употреба на наркотични вещества, а не за инцидента употреба, която да
способства преодоляване на умората от изпитите. Освен това съдебният състав
намира за неприемлива тезата, че умората от изпити следва да се преодолява с
употребата на наркотични вещества.
От
всичко изложено до тук може да се направи извод, че начинът на извършване на деянието, в комбинация с вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за
личността на дееца и всички други обстоятелства, не могат
да обосноват „маловажност” на случая. Цитираните от защитата и установени по
делото обстоятелства следва да се отчетат като смекчаващи при определяне на
наказанието, но не и като толкова смекчаващи, че да определят случая като
„маловажен”. Поради
тази причина съдебният състав достигна до краен извод, че Н. е извършила
престъплението по 354 А, ал. 3, алт. 2, т. 1, предл. 1 от НК.
При
индивидуализация на наказанието съдът взе предвид, че приложение следва да
намерят разпоредбите на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК с оглед наличието на
многобройни смекчаващи вината обстоятелства. При индивидуализация на
наказанието на първо място следва да се има предвид, че степента на обществена
опасност на извършеното деяние може да се определи като сравнително ниска
(макар и не най-ниската с оглед количеството и стойността на наркотичното
вещество). Обществената опасност на дееца следва да се отчете като ниска с
оглед чистото му съдебно минало. Настоящият
състав извърши преценка на наличните смекчаващи отговорността обстоятелства. В
тази връзка като смекчаващи вината обстоятелства следва да се отчетат чистото съдебно
минало на подсъдимата, съдействието, което е оказала по време на разследването
и което е улеснило приобщаването на веществените доказателства, добрите и
характеристични данни, установени най-вече от отличното завършване на висше
образование като „бакалавър” и „магистър”, сравнително ниската степен на
вредните последици, изразеното съжаление. Всички изброени смекчаващи вината
обстоятелства следва да се определят като многобройни, което е основание за
приложението на чл. 55 НК.
При това положение и
с оглед обстоятелството, че в чл. 354А, ал. 3, т. 1 НК е предвидено наказание от
една до шест години „Лишаване от свобода”, то в настоящия случай приложение
може да намери нормата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Съблюдавайки тази разпоредба съставът
определи наказанието под най-ниския предел на чл. 354А, ал. 3, т. 1 НК –
„Лишаване от свобода” за срок от три месеца. При решаване на въпроса за срока
на наказанието „Лишаване от свобода”, съставът отчете всички смекчаващи вината
обстоятелства, съпоставени с обществената опасност на деянието и дееца.
Анализът на тези обстоятелства води до краен извод, че наказанието, което следва
да бъде наложено на подсъдимата и което е адекватно и на целите по чл. 36 от НК,
трябва да е към минималния размер, предвиден в закона. Решаващо значение за
този извод на съда е обстоятелството, че са налице множество смекчаващи вината
обстоятелства, а обществена опасност на дееца и на извършеното от него деяние
са сравнително ниски. Т.е. единственият възможен извод е, че на подсъдимата
следва да се наложи минималното предвидено в закона наказание по смисъла на чл.
39, ал. 1 НК. В тази връзка цитираните от защитата данни за личността на
подсъдимата, макар и да не могат да доведат до извод за „маловажност” на
случая, оправдават налагане на наказание в минималния предвиден от закона
размер, съобразно дадените на съдебния състав възможности по смисъла на чл.
58А, ал. 4 НК вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Съдебният състав достигна до извод,
че с определяне на наказанието „Лишаване от свобода” за посочения срок в
най-пълна степен ще бъдат постигнати целите на чл. 36 НК. Същевременно съдът
счете, че в случая са налице основанията за приложение на института на
„условното осъждане” спрямо Н.. Преди извършване на деянието подсъдимата не е
била осъждана на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Освен
това съдебният състав определи наказание в размер на 3 месеца лишаване от
свобода по настоящото дело, т.е. наказанието е по-ниско от 3 години лишаване от
свобода. Съставът на Районен съд Несебър счете, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимата не е наложително тя да изтърпи без
отлагане наказанието лишаване от свобода. Следва да се има
предвид, че с оглед сравнително ниската обществена опасност на извършеното
деяние и дееца, Н. по-лесно би могла да се превъзпита без да изтърпява
наложеното наказание. Наред с това с определения тригодишен срок на отлагане
изпълнението на наказанието, целите му ще бъдат постигнати в пълна степен. Така
за един сравнително дълъг период от време подсъдимата ще е под страх от
извършване на престъпление, наказуемо с лишаване от свобода, с оглед опасността
да изтърпи и наказанието, наложено с настоящата присъда. Това ще я мотивира
допълнително да избягва престъпни посегателства. Ето защо съдът счита, че към
настоящия момент целите по чл. 66, ал. 1 НК и чл. 36 НК могат да бъдат
постигнати ефективно и с отлагане на наложеното наказание.
Що
се касае до кумулативно предвиденото наказание глоба, съдът в унисон с
направените по-горе изводи, че наказанието следва да бъде определено под
най-ниския предел, предвиден в санкционната норма, прие, че справедливият размер
на глобата, която следва да се наложи на Н., е от 1000 лв. Глоба в такъв размер
е съобразена с разпоредбата на чл. 55, ал. 2 НК, според която съдът може да
слезе под най-ниския предел на наказанието „глоба” най-много с една втора, а
най-ниският предел на наказанието глоба по чл. 354А, ал. 3, т. 1 НК е от 2000
лв.
На основание чл. 354 А, ал. 6 от НК съдът отне в полза на
държавата предмета на престъплението – наркотичните вещества, предадени за
съхранение на ЦМУ - гр. София, които след влизане на присъдата в сила да бъдат
унищожени на основание чл. 112, ал. 2 от НПК. По същия начин съдът процедира и
с опаковките, които са послужили на подсъдимата за извършване на деянието (за
съхранение на наркотичните вещества), като с оглед ниската им стойност е
разпоредено след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени.
С
оглед признаването на подсъдимата за виновна на основание чл. 189, ал. 3 от НПК
в нейна тежест бяха възложени и разноските по досъдебното производство в размер
270,97 лева., дължими по сметка на ОД на МВР гр. Бургас.
Така мотивиран, съдебният състав постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: