Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 260096

    гр.Хасково, 12.02.2021год.

 

В  и м е т о  н а  н а р о д а

 

 

Хасковският районен съд

в публичното заседание на двадесет и пети януари

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 

 

                                                          СЪДИЯ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

 

 

Секретар: Геновева Стойчева

Прокурор:

като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 1060 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е от Б.Д.Д.,*** против „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1, вр. с чл.498, ал.3 от Кодекса за застраховането за сумата в размер на 1747.62 лева /след допуснато изменение на размера на иска в съдебно заседание, проведено на 08.10.2020г./       

Твърди се в исковата молба, че на 15.03.2020г. по време на движение по Автомагистрала Марица, преди гр.Х., Д. Г. Г., в качеството на водач на лек автомобил „****“, с рег. № ****, собственост на ищцата, блъснал внезапно изскочило диво животно, вследствие на което били нанесени материални щети по лекия автомобил. Към датата на настъпване на ПТП по отношение на лек автомобил „****“ с рег. № *** била сключена имуществена застраховка срещу вреди по автомобила – комбинирана автомобилна застраховка „Автогрижа“, включваща пакет пълно „Каско на МПС“ № 0312190550022141, валидна от  29.11.2019г. до  28.11.2020г., издадена от ответника.  Представител на ищцата уведомил ответника за настъпилото застрахователно събитие и настъпилите вреди по лекия автомобил, за което била заведена преписка по Щета № *********/16.03.2020г. по описа на „Дженерали Застраховане“ АД. За установяване на щетите по автомобила ответникът извършил два огледа на увредените детайли и заснел същите с фотоапарат. От ответното дружество определили и заплатили сумата в размер на 833.35 лева, позовавайки се на факта, че: „не били изпълнени задълженията, предвидени в Общите условия по застраховка „Каско на МПС“; не бил представен документ от компетентните органи, удостоверяващ настъпването и доказването на застрахователното събитие“. Поради изложеното, извършеното от ответника плащане се явявало частично от реалния размер на причинените вреди. В тази връзка ищцата счита, че постановеният от ответника отказ да бъде заплатен пълния размер се явявал неоснователен предвид факта, че непосредствено след настъпване на застрахователното събитие водачът на моторното превозно средство  уведомил органите на реда за същото. Контролните органи уведомили Д. Г., че, когато има настъпило пътно-транспортно произшествие, в което участва само едно превозно средство и същото е в движение, мястото на ПТП не се посещава от служителите на МВР и съответно няма как да бъде издаден протокол за ПТП /чл.125, т.8 от ЗДвП/. Видно от горното, застрахователят нямал право да откаже изплащане на застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователното събитие, позовавайки се на факт, за чието съществуване е знаел към момента на сключване и влизане в сила на застрахователния договор. Не било възможно влязъл в сила застрахователен договор, по който е платена дължимата премия, да не осигурява застрахователно покритие за уговорения застрахователен риск, в каквато насока се посочва съдебна практика. Поради тази причина ищцата счита, че правата на потребителя по застрахователния договор се явявали накърнени.  От друга страна счита, че хипотезите за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя били предвидени в чл.408, ал.1, т.3 от КЗ, като настоящият случай не попадал в нито една от хипотезите. Ищцата счита, че ответникът дължал обезщетение за претърпените вреди в пълен размер. Също така счита, че в случая дори било налице противоречие между Общите условия на застрахователния договор и Кодекса за застраховането, поради което следвало да бъде приложен кодексът. Наличието на валиден застрахователен договор между страните, настъпването на предвидения в него застрахователен риск и надлежното изпълнение на задълженията на ищцата във връзка със заявяване на събитието и представяне на необходимите документи обуславяли извод, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на дължимото застрахователно обезщетение. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 1747.62 лева /след допуснато изменение в размера на предявения иск в съдбено заседание, проведено на 08.10.2020г./, представляваща разликата от заплатеното до дължимия действителен размер на обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 15.03.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 12.06.2020г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски. 

Ответникът в срока по чл.131 от ГПК подава отговор, в който оспорва иска с твърдения, че не дължи претендираното застрахователно обезщетение на ищцата, тъй като доброволно е изплатил сума в размер на 833.35 лева по застрахователната полица и която сума представлява пълния размер на обезщетението. В този смисъл моли за решение, с което съдът да отхвърли иска, като му присъди деловодни разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Няма спор, че на 15.03.2020г. по време на движение по Автомагистрала  „Марица“, преди гр.Х. лицето Д. Г. Г. в качеството си на водач на л.а. „****“ с рег.№ ****, който автомобил е собственост на ищцата Б.Д., блъска внезапно изскочило диво животно, в резултат на което са нанесени значителни материални щети по описания автомобил. Не се спори още, че по време на настъпване на описаното ПТП автомобилът е имал сключена валидна застраховка „Автогрижа“, включваща пакет пълно „Каско на МПС“, за което е представената застрахователна полица № 0312190550022141, сключена с ответника, която към момента на настъпване на ПТП е била валидно действаща. Така причинените щети са били оценени от ответника -застраховетел на сумата  833.35 лева, която е била изплатена на ищцата в качеството й на собственик на увредения лек автомобил. От своя страна ищцата не оспорва така извършеното плащане, но поддържа претенцията си за заплащане на исковата сума, като твърди, че именно тя представлява  стойността на реално причинените вреди.

По делото се представи като доказателство Искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС“ от ищцата от 16.03.2020г. Представиха се и доказателства за извършени огледи и оценка на щетите по процесното МПС, както и отговор от ответника до ищцата, че в крайна сметка същите са били оценени на сумата от 833.35 лева, която съдът коментира по-горе.

 За правилното и пълно изясняване на спора съдът назначи и изслуша заключение на вещо лице, което възприема изцяло като компетентно и  безпристрастно дадено. От същото се установи, че към момента не може да се извърши непосредствен технически оглед на МПС, поради което експертът  е изградил своите изводи на база вече съществуващите данни и констатации, извършени от самия ответник - застраховател. Така преценени, данните са дали основание на вещото лице да направи обоснован извод, че увреденото МПС се нуждае от нови части на стойност 1983.17 лева, труд за ремонтните работи в размер на 400.80 лева и допълнителни материали в т.ч. боя и др. на стойност 197 лева. Общо необходимите средства за възстановяването на автомобила възлизат на сумата 2580.97 лева.

При така възприетата фактическа обстановка, съдът намира предявения иск за основателен и доказан в неговия  пълен размер, а именно за сумата 1747.62 лева, след допуснатото изменение в размера на иска.

   Съгласно чл.50 от Общите условия за застраховка „Каско“ на МПС, застрахованият е длъжен при настъпването на застрахователно събитие да  изпълни определен кръг действия по уведомяването на застрахователя с оглед да има право да претендира обезщетение. От събраните по делото доказателства съдът намира, че ищцата в това свое качество е изпълнила всички изискуеми се от Общите условия предпоставки. Нещо повече, сам ответникът в качеството му на застраховател е намерил, че същата е изпълнила разпоредбите на цитирания текст, поради което е изплатил обезщетение в размер на 833.35 лева. В този смисъл спорен остава въпросът само за размера на иска. Съдът намира, че с оглед събраните по делото и неоспорени писмени доказателства, в т.ч. и заключението на авто-техническата експертиза, искът се явява доказан в неговия пълен обем. Ответникът в качеството си на застраховател е длъжен да възстанови и обезщети застрахования за всички причинени материални щети при настъпилото застрахователно събитие, а именно ПТП на датата, посочена в исковата молба – 15.03.2020г. След като се установи, че ответникът доброволно е изплатил само част от  дължимото обезщетение, изплащайки 833.35 лева, т.е. покрил е само част от вредите, то следва извода, че той дължи още сумата от 1747.62 лева. / 833.35 + 1747.62 = 2580.97 лева/, съгласно заключението на вещото лице за размера на действително причинената вреда. Исковата сума следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 12.06.2020г. до окончателното й изплащане.

  Следва да се отбележи, че постановеният от ответника – застраховател отказ за изплащане пълния размер на обезщетението е неоснователен.  Непосредствено след настъпване на застрахователното събитие на 15.03.2020г. водачът на процесния лек автомобил е уведомил органите на реда. Същите са уведомили водача на автомобила – лицето Д. Г., който бе разпитан като свидетел по делото, че при настъпило ПТП, в което участва само едно превозно средство и същото е в движение, мястото на ПТП не се посещава от служители на МВР и не се издава протокол за ПТП /чл.125, т.8 от ЗДвП/. Именно поради посоченото, застрахователят е постановил неоснователен отказ за изплащане на ищцата на претендирания размер на обезщетение. Наличието на валиден застрахователен договор между страните, настъпването на предвидения в него застрахователен риск и надлежното изпълнение на задълженията на ищцата във връзка със заявяване на събитието и представяне на необходимите документи обуславят извод, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на дължимото застрахователно обезщетение /така Решение № 155/05.12.2016г. на ВКС по т.д. № 1092/2015г., II т.о., ТК/. В случая не са налице и основанията за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение, предвидени в чл.408 от КЗ. По изложените съображения предявения иск следва да бъде уважен изцяло.     

  По отношение на дължимите деловодни разноски в настоящото производство съдът намира, че с оглед изхода на делото на ищцата се следват разноски в пълен размер, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, а именно сумата 270 лева, от които 200 лева – заплатено възнаграждение за вещо лице и 70 лева – платена държавна такса за водене на делото. На основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. на процесуалния й представител адв. К.К.Г. следва да бъде присъдена сумата от 353 лева за адвокатско възнаграждение, определено от съда по Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

Водим от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОСЪЖДА  „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.С., бул. ”*****“ № **, да заплати на Б.Д.Д., ЕГН **********,***, сумата 1747.62 лева, представляваща неизплатено обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие настъпило на 15.03.2020г. ПТП на АМ „Марица“, преди гр.Х., между л.а. марка „****“ с рег.№ ***** и внезапно изскочило диво животно, като при ответника е била образувана преписка по Щета № *********/16.03.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска - 12.06.2020г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 270 лева.

ОСЪЖДА  „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.С., бул. ”*******“ № **, да заплати на адв. К.К.Г. ***, с адрес на кантората - гр.Х., бул.“*****“ № **, ет.*, офис**, с личен номер **********, сумата от 353 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                 СЪДИЯ :/п/ не се чете.

Вярно с оригинала!

Секретар:Г.С.