РЕШЕНИЕ

 

 

Номер.................           Година  2021                         Град Варна

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                 ХХІХсъстав

На двадесет и първи януари  Година две хиляди и двадесет и първа

В публично заседание в следния състав:                              

 

                                                                   Съдия Мария Бончева

 

Секретар Калинка Димитрова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД №4669по описа на съда за 2020г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

        Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Ч.м.” АД против Наказателно постановление № 03-012293/ 29.01.2020 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на „Ч.м.” АД е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 1500  лева на основание чл.416 вр. чл.415, ал.1 от КТ.

          Жалбоподателят моли да бъде отменено НП, като незаконосъобразно и необосновано.

         В съдебно заседание редовно призован не се явява, и не се представлява.

          Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание представител се явява, оспорва жалбата и моли съда, да потвърди атакуваното НП.

         След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

            „Ч.м.“АД в качеството на работодател, видно от представенатасправка за неизплатени възнаграждения към 23.01.2020г., и други документи свързани с изплащането на дължими трудови възнаграждения за месец август 2019г, се установило неизпълнението на дадените предписания от предходна проверка – зад. предписание №3 дадено в протокол №ПР1935833 от 14.11.2019г. от ДИТ Варна, а именно да се изплатят дължимите трудови възнаграждения за месец август 2019г на 155 работниции служители в размер на 80762,35 лева, съгласно чл.128 т.2от Кодекса на труда във връзка с чл.270 ал.3 от Кодекса на труда" със срок на изпълнение 20.01.2020г. Нарушението е извършено на 21.01.2020г. към който момент е следвало да бъде изплатено дължимото трудово възнаграждение. Бил съставен акт за установяване на административно нарушение.

         Впоследствие, въз основа на акта за установяване на административно нарушение от административно наказващия орган било издадено наказателно постановление, с което въззивника бил санкциониран на осн. чл.415 ал.1 от КТ, за извършено нарушение на 21.01.2020г.

         Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по АНП, показанията на свидетелят в хода на съдебното производство и приложените  писмени доказателства, които преценени в тяхната взаимно свързаност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

         Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:

          Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане, като по същество е неоснователна.

         Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от Директора на дирекция "Областна инспекция по труда" гр.Варна.                  

          Правилно административнонаказващия орган е приложил материалния закон, след като е констатирал нарушението по чл.415 от КТ, като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Санкцията на чл.415 ал.1 от КТ е предвидена за проявено от страна на задълженото лице бездействие, водещо до неизпълнение на задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство. В случая безспорно е установено, че жалбоподателят не е изпълнил в срок даденото му с протокол №ПР1935833/14.11.2019г. на Дирекция „ИТ” – Варна предписание, а именно да начисли и  изплати допълнително трудово възнаграждение на работниците. Този факт обуславя ангажирането на административно наказателна отговорност по чл.415 ал.1 от КТ. Съдът намира, че с бездействието си по неизпълнение на дадените предписания жалбоподателят е извършил нарушение, като това нарушение е продължило във времето много след възможния краен срок за изпълнението на предписанието на ДОИТ. Причините за неизпълнение на задълженията му са ирелевантни. Правилно е била определена и датата на извършване на нарушението.

            В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.

              Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че констатираното нарушение следва да се счете за маловажно. Не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като разглежданият казус не се отличава с нищо от обикновените случаи на това нарушение като следва също да се отчете и характера на защитените с нарушената разпоредба обществени отношения.

            Съдът намира, че при определяне размера на наложеното наказание е взета предвид разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, която визира, че административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и в тази връзка трябва да се съобразят всички отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства. В случая наложеното наказание е справедливо  и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.

           С оглед изхода на делото и на основание  чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на Дирекция “Инспекция по труда“ гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН.Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството по делото продължи в едно съдебно заседание, с разпит на един свидетел, не е с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от 80лева.

      Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                             Р Е Ш И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 03-012293/ 29.01.2020 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на „Ч.м.” АД е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 1500  лева на основание чл.416 вр. чл.415, ал.1 от КТ.

           ОСЪЖДА „Ч.м.” АД да заплати на   Дирекция “Инспекция по труда“ гр.Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.

 

          Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

         След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

 

               

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: