Решение по дело №368/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба от Т. И. С. с [ЕГН] от [населено място], [улица], подадена чрез адв. Е. Т. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0283-000035/ 17.07.2024 г., издадена от ВПД началник на РУ Каварна към ОД на МВР.

Оспорващият настоява атакуваният административен акт да бъде отменен като незаконосъобразен, постановен при противорчие с материалноправните разпоредби.

Иска да му се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – началник на РУ Каварна към ОД на МВР Добрич редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не изразява становище по жалбата.

Административен съд-Добрич, втори състав, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка за законосъобразността на обжалвания административен акт, в съответствие с изискванията на чл. 168 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Атакуван е акт, с който е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца“.

Жалбата е процесуално допустима. Жалбоподателят е адресат на акта, засегнат е неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, поради което има правен интерес от оспорване.

Атакуваният индивидуален административен акт подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, а жалбата срещу същия е депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, при връчен акт на 19.07.2024 г. и подадена жалба по пощата на 29.07.2024 г.

Оспорената заповед е валиден административен акт, като издадена от надлежно оправомощен орган при условията на делегирана компетентност съгласно Заповед № 357з-924 от 07.04.2022 г. на директора на ОД на МВР-Добрич.

Заповедта е издадена в писмена форма и е мотивирана. Не се установи да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обосноваващи отмяната на административния акт като незаконосъобразен.

По отношение на съответствието на атакувания административен акт с материалния закон и с неговата цел:

С обжалвания административен акт, на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП на Т. И. С. с [ЕГН] е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца“, за това, че на 17.07.2024 г. около 7,36 ч. в [населено място], по ул. „България“, до СУ „Стефан Караджа“, в посока към изхода на града за [населено място], собственият му лек автомобил О. А. с рег. № [рег. номер] е управляван от Г. Т. И. с [ЕГН], на който му е отнето СУМПС по съдебен ред, с Определение № 25/18.07.2023 г. на Районен съд-Каварна.

За установеното нарушение е съставен Акт № 419445 за установено административно нарушение от 17.07.2024 г. на Г. Т. И..

Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“, на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС или след като е лишено от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред.

Оспорващият обосновава жалбата си, като твърди, че към момента на проверката от контролните органи – 17.07.2024 г., Г. Т. И. е изтърпял наказанието „лишаване от право на управление“. В този смисъл представя Удостоверие от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР, рег. № 851000-13961/22.07.2024 г., което потвръждава, че в периода от 04.04.2022 г . – 04.08.2023 г., лицето Г. Т. е изтърпял наложеното с Определение № 25/18.07.2023 г. на Районен съд-Каварна наказание „лишавене от право на управление на МПС“, на основание чл. 343 г от НК.

Нормата на чл. 24 от Наредба № I-157 от 1 октомври 2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, регламентира няколко хипотези на връщане на СУМПС в зависимост от основанието за отнемането му. Така според ал. 3 на текста отнетите СУМПС с наложено наказание лишаване от право да се управлява МПС на основание чл. 343г от НК, какъвто е настоящия случай, се връщат след представяне на предвидените в ЗДвП документи. По делото не се твърди, че водачът на автомобила е представил съответните документи за връщане на СУМПС към момента на проверката от контролните органи, което налага извода, че той не е разпологал със СУМПС. Това се потвърждава и от представеното Удостоверение с рег. № 851000-13961/22.07.2024 г., издадено за явяване на психологическо изследване, доказващо, че водачът е предприел действия за връщане на СУМПС.

Разпоредбата на чл. 150а от ЗДвП определя, че за да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, да не е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

В случая водачът на лекия автомобил не притежава СУМПС, тъй като същото му е отнето поради изтърпяване на наказание „лишаване от право на управление“. Въпреки обстоятелството, че периодът на наказанието е изтекъл, лицето не е направило необходимото за връщане на СУМПС, поради което към 17.0.2024 г. той е управлявал лекия автомобил без СУМПС. При лишаването от това право и след изтичане на срока, за който е лишен, водачът следва да премине психологическо изследване, за което е необходимо да представи съответния документ. В тази насока е чл. 11, ал. 5 от Наредба № 36 от 15 май 2006 г. за изискванията за психологическа годност.

При тези аргументи съдът възприема констатациите в заповедта за прилагане на принудителната административна мярка, а именно, че към 17.07.2024 г. водачът Г. Т. И. управлява МПС без СУМПС, след като е бил лишен от право на управление по съдебен ред и периодът на наказанието е изтекъл.

Установената конкретна фактическа обстановка формално осъществява хипотезата на чл. 171, т. 2а ЗДвП.

Съобразно съдебната практника при извършването на проверка за законосъобразност на актовете по чл.171 ЗДвП съдът във всеки конкретен случай следва да съобразява доказаните факти и обстоятелства и да проверя дали мярката не надхвърля преследваната от закона цел. В разглеждания казус приложената принудителна административна мярка е вид административна принуда, предвидена в специален закон с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. В производството по прилагане на принудителната административна мярка субективната страна е без правно значение - дали собственикът на автомобила е могъл да предвиди уравлението на МПС от неправоспособен водач. Но при прилагане на принудителните административни мерки органът е длъжен да съобразява тяхното предназначение и цел.

В съдебно заседание бе представено СУМПС [номер], издадено на 29.07.2024 г. на водача Г. Т. И.. От обясненията на процесуалния представител на жалбоподателя става явно, че водачът на автомобила е син на собствениците на лекия автомобил – жалбоподателя и неговата съпруга, като управлението и ползването на МПС се осъществява от собственика и двамата им сина. Лекият автомобил е необходим на семейството, като средство за придвижване с оглед здравословните им проблеми.

При тези данни съдът намира, че последиците от прилагане на мярката са несъизмерими с преследваната от нея цел. Приложената ПАМ е с превантивен характер и следва да цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения.

Конкретната мярка съдът намира, че е в противоречие с целта, предвидена в чл. 171 от ЗДвП за осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения по ЗДвП, която се преследва с прилагането ѝ, защото засяга в по-голяма степен правната сфера на нейния адресат, като по този начин превишава законоустановените цели на административната принуда. /В този смисъл са Решение № 2975/28.02.2019 г . по адм.д. № 12344/2018 г. на ВАС и Решение от 26.11.2018 г. по адм.д.№14202/2017 г. на VII отд. на ВАС/.

При тези аргументи настоящият състав на съда счита, че атакуваният административен акт, като постановен при несъответствие с целта на закона, се явява незаконосъобразен и следва да се отмени.

На основание чл. 143, ал. 1 от АПК, с оглед изхода на спора и направеното своевременно искане, разноски се дължат в полза на жалбоподателя за заплатена държавна такса и възнаграждение за един адвокат.

При изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Административен съд-Добрич, втори състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0283-000035/ 17.07.2024 г., издадена от ВПД началник на РУ Каварна към ОД на МВР.

ОСЪЖДА ОД на МВР да заплати на Т. И. С. с [ЕГН] сумата от 1010 лева (хиляда и десет), представляваща сторените разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.