№ 1549
гр. София, 31.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря ПШ
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20211110208853 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Наказателното производство е образувано по жалба на Ц.Д. Х. против Наказателно
постановление № 19-4332-021826/23.10.2019г. на ВПД Началник сектор при отдел „Пътна
полиция” при СДВР, с което на основание чл. 179, ал.2, вр. ал. 1, т.5, пр. 4 от ЗДвП за
нарушение по чл. 37, ал. 1 на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 /двеста / лева;
В жалбата се релевират доводи, че нарушението не е извършено, и описаното в
наказателното постановление не отговаря на обективната действителност. Твърди се, че не е
извършил вмененото му със санкционния акт нарушение, тъй като водачът на другия
автомобил е станал причина за катастрофата навлизайки в кръстовището на светещ жълт
сигнал на светофарната уредба. Моли се наказателното постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, не се представлява.
Производството е протекло по реда на чл. 61, ал. 2 от ЗАНН. .
Въззиваемата страна редовно призована, не се явява, не се представлява, не взема становище
по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1
Съгласно мотивите на обжалваното наказателно постановление на 04.10.2019г. около 11:30
часа, в гр. АДРЕС , като водач на л. а Сузуки Гранд Витара с рег. № СА 5653 ХМ на
кръстовището с бул. „Драган Цанков” , поради неспазване на предимство при маневра ляв
завой реализира ПТП с насрещно идващия л.а „Тойота Корола” с рег. № В 1414 СР.
С тези си действия жалбоподателят нарушила разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП.
Местопроизшествието било посетено от дежурен екип при ОПП в състав – св.Михаил Кънев
и св. Александър Д. – младши автоконтрольори при ОПП-СДВР.
От останалите на място водачи на МПС – жалбоподателят Х. и св. Д. били попълнени
декларации за механизма на настъпване на ПТП, въз основа на които била съставена скица
за механизма на реализираното ПТП и протокол за ПТП № 13228
Св. Кънев преценил, че с поведението си жалбоподателят Х. е нарушил разпоредбите на чл.
37, ал. 1 от ЗДвП. За така извършеното нарушение бил съставен акт за установяване на
административно нарушение № 307056/04.10.2019г. в присъствието на нарушителя и
свидетели по съставянето на АУАН.
Жалбоподателят Х. не се възползвал от правото си да впише възражения върху бланката на
съставения против него АУАН.
В срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН не били депозирани възражения по съставения му АУАН.
Въз основа на така съставеният АУАН било издадено и атакуваното наказателно
постановление № 19-4332-021826/23.10.2019г. на ВПД Началник сектор при отдел „Пътна
полиция” при СДВР, с което на основание чл. 179, ал.2, вр. ал. 1, т.5, пр. 4 от ЗДвП за
нарушение по чл. 37, ал. 1 на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 /двеста / лева;
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетелите Д., както и останалите писмени доказателства, приобщени по
реда на чл. 283 от НПК.
При проведения непосредствен разпит на свидетелите съдът не констатира противоречия с
установените в акта фактически положения. Показанията им са подробни и вътрешно
балансирани, поради което следва да бъдат кредитирани без резерви, имайки предвид, че се
подкрепят по еднопосочен начин и от приобщените по надлежния ред писмени
доказателства, а това не налага отделното обсъждане на доказателствените източници.
Наред с това, допринасят за правилното изясняване на обстоятелствата по делото и
приложените по делото писмени доказателства, които са надлежно приобщени към
доказателствената съвкупност по делото, и затова съдът основа своите фактически изводи и
въз основа на тях. Писмените доказателства са в синхрон с депозираните свидетелски
показания и позволяват правилното изясняване на случая, като обсъждането на
доказателствените материали поотделно, и в тяхната съвкупност доведе до еднозначни
2
фактически изводи у съдебния състав.
От така събраните гласни доказателства по несъмнен начин се установяват времето, мястото
и механизмът на деянието.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от следното:
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а
разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни
лица в пределите на тяхната компетентност,видно от приложената по делото заповед.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН. Налице е
пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя.
От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния
преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в
разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална страна.
По приложението на материалния закон
Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Така установената от специалния закон
3
доказателствена сила на редовно съставените АУАН, действително не е обвързваща за съда,
в съответствие с разпоредбите на чл. 14, ал. 1, чл. 305, ал. 3 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН и
Постановление № 10/1973 г., поради което във фазата на съдебно оспорване, АУАН се цени
наред с всички останали събрани по делото доказателства. При положение, че по делото не
са събрани други доказателства, които да внасят съмнение относно описаната в АУАН
фактическа обстановка и достоверността на събраните гласни доказателства, съдът я приема
за установена по несъмнен и безспорен начин.
Настоящият съдебен състав намира, че издаденото наказателно постановление е
законосъобразно от материалноправна гледна точка по отношение на вмененото на
жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП.
Разпоредбата на ал.1 на посочения нормативен текст, посочена като нарушена, предписва
на водача на пътно превозно средство, който извършва маневра завиване наляво и навлиза в
друг път да пропусне насрещно движещото се МПС. В случая няма спор по отношение на
посоката на движение на управляваното от жалбоподателя МПС, нито по отношение на тази
на движение на автомобила управляван от св. Д., като и че жалбоподателя Х. е извършвал
маневра завой наляво. Следователно санкционираното лице е следвало да пропусне
насрещно движещите се автомобили и тогава да довърши маневрата си . Съставената на
място схема на ПТП доказва, че жалбоподателят не се е съобразил с местоположението на
другия автомобил, поради което се е стигнало до съприкосновение между двата автомобила.
Страните не спорят нито за мястото на извършване на деянието, нито за разположението на
двата автомобила на пътното платно. Изяснен е и механизмът на ПТП, като в случая
доводите на жалбоподателя за сигнала на светофарната уредба са ирелевантни, доколкото
посоченото правилно е задължително за водачите.
За така извършеното нарушение на въззивника е наложено наказание „глоба” в размер на
200 лв.
Видно от разпоредбата на чл.179, ал. 2, от ЗДвП за така извършеното нарушение
законодателят е предвидил размер на санкцията от 200 лв. Размерът на санкцията на
фиксиран и съгласно разпоредбите на ЗАНН съдът не може да изменя неговия размер, като
наложи такова под минимално определеното.
Деянието е извършено виновно, при евентуален умисъл.
Доколкото тежестта за доказване на обвинението тези върху АНО настоящия съдебен състав
намира, че той е извършил всичко обективно необходимо и е събрал доказателства за
извършеното нарушение, както от обективна, така и от субективна страна.
При проведеното съдебно следствие, и от събраните в хода на делото доказателства не бе
установено различно фактическо положение от посоченото в атакуваното наказателно
постановление.
Поради тези съображения наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло
като правилно и законосъобразно.
4
Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-4332-021826/23.10.2019г. на ВПД
Началник сектор при отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл. 179, ал.2,
вр. ал. 1, т.5, пр. 4 от ЗДвП за нарушение по чл. 37, ал. 1 на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 /двеста / лева;
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд
– София-град в 14 дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5