Р Е Ш Е Н И Е
№……….../………02.2020г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на
деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
при секретар Албена Янакиева, като разгледа
докладваното от съдията Атанасов, въззивно търговско дело №2073 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на “Черноморие-А.Д.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Варна, ул.Цар Самуил“ №24, представлявано от С А Т, против
Решение №2912/27.06.2019г.
по гр.д.№17119/2018г. на Районен съд Варна, с което е уважен предявения от
“Агора 66“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Никола Вапцаров“ №35, ет.5, офис 5В, представлявано от Г К М, иск с правно
основание чл.415 вр. с чл.422, ал.1 от ГПК, чл.79 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
приемане на установено, че въззивника дължи на въззиваемия сумата от 15306лв.,
представляваща неплатено възнаграждение по Договор за проектиране от
01.08.2017г., ведно с Анекси от 23.01.2018г. и от 29.01.2018г., за което са
издадени Фактура №478/20.12.2017г. за неплатен остатък в размер на 12090лв.,
Фактура №488/08.02.2018г. в размер на 1680лв. и Фактура №505/10.04.2018г. в
размер на 1536лв., и сумата от 309.40лв., представляваща в общ размер на
мораторната лихва върху главницата по съответната фактура от настъпване на
падежа на вземането до датата на подаване на заявлението-10.08.2018г., както
следва: 174.63лв. върху вземането от 12090лв.; 84лв. върху вземане от 1680лв. и
50.77лв. върху вземането в размер от 1536лв., ведно законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението-10.08.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед №6094
от 15.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№12195/2018г. по описа на РС
Варна.
В жалбата се
излага, че решението на РС Варна е неправилно и незаконосъобразно, както и
постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи се,
че изводите на съдът относно липсата на спор за облигационната обвързаност на
страните, възникнала по силата на Договор на 01.08.2017г. и два анекса, са
правилни, но погрешно е възприето, че изпълнението на задълженията от страна на
ищеца за изготвянето на проектна документация е безспорен факт, тъй като не е
депозиран писмен отговор от страна на ответника. Поддържа се, че в първото по
делото заседание ответника, е навел твърдения, че изпълнителят-ищец не е
изпълнил задълженията си, като не е предал годен за изпълнение технически
проект. Твърди се, че с изработения технически проект при извършване на
проектирането е завишено РЗП с приблизително 600 кв.м., тъй като в разрез с
нормативната уредба в РЗП е включена и изолацията на сградата. Твърди се, че
съгласно възложеното изпълнителят, е следвало да проектира 120 апартамента, а в
противоречие със заданието, с техническия проект са проектирани два етажа
ателиета. Твърди се още, че изпълнителят не е извършил изцяло възложената
задача, тъй като не е предал План за управление на строителните отпадъци. На
следващо място се поддържа, че извършената работа, не е приета по реда на
чл.266, ал.1 от ЗЗД, тъй като приемането, е правно действие и в случая се
осъществява с подписването и одобрението на проекта от страна на възложителя.
Твърди се, че е налице некачествено изпълнение на възложените работи от стана
на изпълнителя, както и че като изработените от него проекти, с изключение на
идейния проект, не са били одобрени от възложителя, предвид явното
несъответствие между идейния проект и техническия проект. Сочи се, че
възложителят, който е и изпълнител като строител на обекта, е получил проектна
документация, като същата е следвало да бъде одобрена като правно действие.
Твърди се, че предаването на кашони или дискове, не съставлява правно действие
по приемането на тези проекти. На последно място се поддържа, че неправилно
първоинстанционният съд, въпреки липсата на отговор на исковата молба, не е
съобразил становището на ответника изложено в първото по делото заседание и
направените оспорвания на предявените искове, респективно неправилно е
отхвърлил доказателствените му искания и така е нарушил съдопроизводствените
правила, съответно е постановил незаконосъобразно решение. Оспорват се изводите
на съдът относно приетите за безспорни факти и за доказаността на предпоставките
за заплащане на възнаграждение на изпълнителя. Поддържа се, че е пропускането
на срока по чл.367, ал.1 от ГПК е свързано с неблагоприятни правни последици,
само по отношение на права и възражения, чието упражняване законът императивно
свързва с подаването на отговор на исковата молба. Поддържа се още, че
неподаването на отговор на исковата молба, респективно преклузията визирана в
чл.131 и чл.367 от ГПК, не лишава ответника от възможността да оспори иска,
съответно да посочи и представи доказателства по делото. Сочи се, че във връзка
с оспорванията на ответника, съдът е следвало да назначи съдебно счетоводна и
техническа експертизи, още повече, че установяването, както на извършената
работа, така и на дължимите суми, е в тежест на ищеца. Моли се за отмяна на
обжалваното решение и отхвърляне на предявеният иск, както и за присъждане на
разноски.
В срока по чл.263
от ГПК, въззиваемата страна не е депозирала писмен отговор.
В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалният си представител, поддържа жалбата си и моли за
присъждането на деловодни разноски.
Въззиваемата страна не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от
фактическа и правна страна, следното:
Жалбата, инициирала
настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима
и следва да се разгледа по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда,
същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки. По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2
от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за
неправилно формираните от съда изводи. В случая оплакванията на въззивника,
съставляват оспорване на формираните на районният съд изводи за качествено
изпълнение на възложената работа-изготвяне на проектна документация от стана на
изпълнителя и приемането и от възложителя, респективно за дължимостта на
възнаграждение. Така направените оспорвания, не са новонаведени, поради което
следва да бъдат разгледани по същество.
За да се произнесе по спора, настоящият състав на съдът съобрази следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с претенция с правно основание чл.415 вр. с чл.422, ал.1 от ГПК, чл.79 и
чл.258 и сл. от ЗЗД, и
чл.86, ал.1 от ЗЗД за приемане на установено, че “Черноморие-А.Д.“ ЕООД дължи
на “Агора 66“ ЕООД сумата от 15306лв., представляваща възнаграждение по Договор
за проектиране от 01.08.2017г., ведно с Анекси от 23.01.2018г. и от
29.01.2018г., за което са издадени Фактура №478/20.12.2017г. за неплатен
остатък в размер на 12090лв., Фактура №488/08.02.2018г. в размер на 1680лв. и
Фактура №505/10.04.2018г. в размер на 1536лв., и сумата от 309.40лв.,
представляваща в общ размер на мораторната лихва върху главницата по
съответната фактура от настъпване на падежа на вземането до датата на подаване
на заявлението-10.08.2018г., както следва: 174.63лв. върху вземането от
12090лв.; 84лв. върху вземане от 1680лв. и 50.77лв. върху вземането в размер от
1536лв., ведно законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението-10.08.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед №6094 от 15.08.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№12195/2018г. по
описа на РС Варна.
В исковата молба се
твърди, че на 01.08.2017г. между
страните е сключен Договор за проектиране, по силата на който ответникът в
възложил на ищеца изработването на идеен и технически проект за обект: “Сграда
със смесено предназначение и обществено обслужване в ПИ с идентификатор 10135.4508.208,
УПИ XXXIV-208, кв.3 по Паркоустройствен и регулационен план с указан начин на
застрояване на Паркова зона за обществено обслужване, р-н “Владислав
Варненчик“-гр.Варна““, ведно със съответните проектни части. Сочи се, че е
уговорено възнаграждение за изпълнителят в размер 186000лв. без ДДС, платимо в
предвидените в договора условията и сроковете. Сочи се, че на 23.01.2018г.
страните са подписали Анекс към договора, с който ответникът допълнително е възложил
на ищеца, изработването на проекти по част “План за безопасност и здраве“
/ПБЗ/, “Временна организация и безопасност на движението“ /ВОБД/ и “План за
управление на строителните отпадъци“ /ПУСО/, срещу възнаграждение в размер на
3500лв., без ДДС. Сочи се още, че с Анекс от 29.01.2018г. било възложено и
изработването и на проекти “Пожарна безопасност“ /ПБ/, ВОБД, ПБЗ и ПУСО към
обект: Външни В и К връзки на сградата, с договорено възнаграждение от 3200лв.
без ДДС. Поддържа се, че ищеца е изпълнил точно и срочно възложената му работа,
като същата била приета от възложителят без възражения, за което са съставени,
както следва: 1. Приемо-предавателен протокол от 07.08.2017г. за предаването на
Идейно решение за обекта; 2. Приемо-предавателен протокол от 10.10.2018г. за
предаване на документация на фаза ТП и РП: Тахиметрична снимка и част В и К; 3.
Приемо-предавателен протокол от 20.12.2017г. за предаването на Техническия
проект, съдържащ всички възложени с договора проекти части; 4.
Приемо-предавателен протокол от 08.02.2018г.-за предаването на проекти по част
ПБЗ, ВОБД и ПУСО за обекта, възложен с анекса от 23.01.208г. и 5.
Приемо-предавателен протокол от 10.04.2018г. /с погрешно посочена в протокола
година-2017г./ за предаването на проекти ПБ, ВОБД, ПБЗ и ПУСО към обекта,
възложен с Анекс от 29.01.2018г. Поддържа се, че след предаване на изработените
проекти, изпълнителят е издал 8 бр. фактури за дължимите възнаграждения на обща
стойност 231240лв., с включено ДДС, които са приети за плащане и подписани от представляващ
възложителя. Твърди се, че ответникът е погасил част от сумите по фактурите,
като неизплатена е останала сумата от 15306лв., от която: 12090лв., с начислен
ДДС-неплатена част по Фактура №478/20.12.2017г., касаеща окончателно плащане по
чл.3, ал.3, т.5 от договора на стойността на техническата фаза на проекта;
1536лв., с ДДС- изцяло незаплатен остатък от общата стойност на услугата по
Анекс от 29.01.2018г., за което е издадена Фактура №505/10.04.2018г. и 1680лв.,
с ДДС-изцяло незаплатено остатък от общата стойност на услугата по Анекс от
23.01.2018г., за което е издадена Фактура №488/08.02.2018г. Сочи се, че според
чл.3, ал.3, т.5 от договора, окончателното плащане на възнаграждението, следва
да се извърши в седемдневен срок, считано от одобрението на техническите
проекти от Община Варна, но не по-късно от шест месеца от предаване на
техническите проекти на възложителя, който срок е изтекъл на 20.06.2018г. Сочи
се, че съгласно т.2.2 от анексите към договора окончателното плащане на
възнаграждението за изготвянето на възложените със същите допълнителни проекти,
е следвало да бъде направено в тридневен срок от предаването на проектите, т.е.
до 11.02.2018г. за плащането на сумата от 1680лв. по Анекс от 23.01.2018г. и до
13.04.2018г. за плащането на сумата от 1536лв. по Анекс от 29.01.2018г.
Поддържа се, че с нотариална покана, връчена на ответника на 06.08.2018г. при
условията на чл.17, ал.1 вр. с чл.50, ал.4 от ГПК, на възложителят е
предоставен срок за плащане на остатъка от задълженията си към ищеца. Сочи се,
че в указаният срок ответникът не е извършил плащане, поради което ищеца е
инициирал производство чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, за събиране на горепосочените
вземания, включително и мораторна лихва в общ размер на 309.40лв., от която
174.63лв., върху сумата от 12090лв. за периода 20.06.2018г.-10.08.2018г.; 84лв.
върху сумата от 1680лв. за периода 12.02.2018г.-10.08.2018г. и 50.77лв. върху
сумата от 1536лв. за периода 14.04.2018г.-10.08.2018г., ведно със законна лихва
върху главницата от 15306лв., считано от депозиране на заявлението до пълното
изплащане на вземането. Сочи се, че въз основа на заявление е образувано
ч.гр.д.№12195/2018г. на PC Варна, който издал Заповед №6094/15.08.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за горепосочените суми.
Поддържа се, че в срока по чл.414, ал.1 от ГПК, ответникът подал възражение,
поради което за ищеца е налице интерес от воденото на настоящият иск, който се
поддържа в о.с.з., ведно с искане за присъждане на деловодни разноски.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК,
като в първото по делото о.с.з. оспорва претенциите. Не оспорва, че е възложил на ищеца изработка на
идеен проект на сграда, за което между страните е сключен Договор от
01.08.2017г., както и анекси към него, с които са възложени допълнителни
работи. Поддържа, че изпълнителят-ищец не е изпълнил изцяло задълженията си,
тъй като не е предал годен за изпълнение технически проект, не е изпълнил
точно, качествено и в пълнота възложената работа, както и че извършената работа
не е приета съгласно изискванията на закона, като развива подробни съображения
и ангажира доказателствени искания.
По делото не е
налице спор и от приетите преписи от Договор за проектиране от 01.08.2017г.,
ведно с Анекси от 23.01.2018г. и от 29.01.2018г. е видно, че ответникът в
възложил на ищеца изработването на идеен и технически проект за обект: “Сграда
със смесено предназначение и обществено обслужване в ПИ с идентификатор
10135.4508.208, УПИ XXXIV-208, кв.3 по Паркоустройствен и регулационен план с
указан начин на застрояване на Паркова зона за обществено обслужване, р-н
“Владислав Варненчик“-гр.Варна““, ведно със съответните проектни части, както и
изработването на проекти по част “План за безопасност и здраве“ /ПБЗ/,
“Временна организация и безопасност на движението“ /ВОБД, “План за управление на
строителните отпадъци“ /ПУСО/, “Пожарна безопасност“ /ПБ/, ВОБД, ПБЗ и ПУСО към
обект: Външни В и К връзки на сградата. Видно е, че уговореното възнаграждение
за изпълнителят относно главният технически проект е в размер 186000лв. без ДДС,
което е платимо на части-авансово и окончателно в седемдневен срок, считано от
одобрение на проекта от Община Варна, но не по-късно от шест месеца от
предаването му на възложителя. Видно е още, че възнаграждението за възложеното
с анекса от 23.01.2018г. е в размер на 3500лв. без ДДС и в размер на 3200лв.
без ДДС за проекта предмет на анекса от 29.01.2018г., като сумите са
окончателно платими в тридневен срок от предаването на проектите.
Установява се от
представените по делото преписи от двустранно подписани Приемо-предавателен
протокол от 20.12.2017г., Приемо-предавателен протокол от 08.02.2018г. и
Приемо-предавателен протокол от 10.04.2018г., че възложителят е предал на
изпълнителя проектите предмет на процесния договор и анексите към него.
По делото са
представени издадени от изпълнителят фактури, с които са осчетоводени сумите за
дължимо възнаграждение и които счетоводни документи носят подпис на
представител на възложителя.
Въз основа на горното въззивният съд намира следното:
В разглеждания казус
страните по делото не спорят и от представените писмени доказателства се
установи, че са обвързани от облигационна връзка, която съдържа съществените
елементи на договор за изработка, за който са приложими разпоредбите на чл.258
и сл. от ЗЗД, като ищеца има качеството на изпълнител, а ответника на
възложител /поръчващ/. Разпоредбата на чл.264, ал.1 от ЗЗД създава законово
задължение за възложителя да приеме извършената работа по договора, като при приемането,
той следва да я прегледа и при констатирани недостатъци, законът му предоставя
правата по чл.265, ал.1 от ЗЗД, а имено да иска поправяне на работата, без
заплащане, да иска заплащане на разходите за поправката или намаляване на
възнаграждението. В случай, че възложителят не направи такива възражения,
съгласно чл.264, ал.3 от ЗЗД, работата се счита приета, т.е. посочената
разпоредбата установява необорима презумпция, че при липса на възражения за
неправилно изпълнение, то работата се счита за приета. Пропускът на възложителя
да направи своевременно възражения за недостатъци, преклудира възможността му
да реализира отговорността на изпълнителя по реда на чл.265 от ЗЗД, с
изключение на възраженията за неточно изпълнение в количествено отношение.
Последните възражения могат да бъдат противопоставени на изпълнителя, както
чрез иск по чл.265, ал.1 от ЗЗД за намаление на възнаграждението, или и с иск
по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за връщане на платеното без основание
възнаграждение, така и при предявен срещу него иск като защитно
средство-възражение с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД. По отношение на
приемането на извършената работа, следва да се има в предвид, че то обхваща
едновременно фактическо действие-разместване на фактическата власт върху
изработеното, чрез реалното му получаване от възложителя, и правно
действие-признание, че то напълно съответства на възложеното с договора, което
всъщност е израз на одобряването му. Ето защо за да е налице приемане на
работата по смисъла на чл.264, ал.1 от ЗЗД е необходимо изявление на
възложителя, придружаващо реалното предаване на готовия трудов резултат, че
счита същия за съобразен с договора, или конклудентни действия, придружаващи
фактическото получаване на изработеното, от които недвусмислено следва, че е
налице мълчаливо изразено съгласие за такова одобрение.
В разглежданият
казус са съставени предвидените в чл.10, ал.2 от процесния договор, двустранно
подписани писмени приемо-предавателни протоколи, които удостоверяват
фактическото предаване на възложеното, съответно на 20.12.2017г., 08.02.2018г.
и 10.04.2018г. Въпросните протоколи не съдържат изявление на възложителя, че
одобрява изпълнението на поръчаното, но както се посочи по-горе от една страна
поръчващия има задължение да приеме работата, а друга страна това е възможно да
стане и мълчаливо с конклудентни действия, без нарочно волеизявление. По
отношение на срока за приемане законът не е предвидил срок, но при всички
случаи доколкото се касае за насрещно задължение на възложителят, същият следа
да е разумен. В случая от момента на фактическото приемане на изработеното до
момента на иницииране на исковото производство по смисъла на чл.422, ал.1 от ГПК е изтекъл значителен период от време-над 6 месеца по основният проект и над
5, съответно 3 месеца по допълнително възложеното, през които срокове
възложителят-ответник, не е отправил никакви възражения по смисъла на чл.264,
ал.2 от ЗЗД. Ето защо се налага извода, че работата следва да се счита за
приета с конклудетни действия, съобразно презумпцията предвидена в чл.264, ал.3
от ЗЗД, респективно неоснователно се явява оплакването на ответника, че
извършеното по процесният договор не е прието съгласно изискванията на закона.
В заключение следва извода, че на ищеца се дължи възнаграждение за свършената и
приета работа, съобразно договореното между страните.
Възраженията на
ответника, че предаденият технически проект не е годен за изпълнение, както и
че изпълнителят не е изпълнил точно и качествено възложената работа, са
преклудирани и като такива не подлежат на разглеждане в настоящото
производство. Това е така защото с изтичането на срока за отговор на исковата
молба, се преклудира възможността за ответникът да противопоставя възражения,
основани на съществуващи и известни нему към този момент факти /т.4 от ТР №1 от
09.12.2013г. на ВКС, ОСГТК/. В случая ответника не е подал отговор на исковата
молба, съответно не се е възползвал от предоставената му от закона възможност
да направи възражения по иска, които да бъдат разгледани от съдът. За пълнота
следва да се отбележи, че е допустимо ответника за пръв път да оспори иска в
първото по делото заседание, но това не е равнозначно на направата на
възражение, доколкото оспорването не се нуждае от доказване, за разлика от
възражението. В този смисъл с изтичането на срока за отговор се преклудира и
възможността за ответника да ангажира доказателства в подкрепа на възраженията
за неточни и некачествено изпълнение на възложеното.
По отношение на размера на дължимото възнаграждение за изпълнената работа, следва да се ценят данните съдържащи се в договорите между страните и в ангажираните в тяхна подкрепа фактури, които носят подпис на представител на ответника, чиято автентичност не е оспорена. Претендираните от ищеца размери, са по-малки от тези фиксирани в посочените документи, поради което и доколкото плащането на задължението е в тежест на длъжника, който не е ангажирал никакви доказателства за това, следва да се приеме, че процесните суми са дължими.
Според чл.86, ал.1
от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. Клаузите на процесния договора
предвиждат, че възнаграждението се дължи най-късно след шест месеца от
предаването на проекта на възложителя. Видно от представеният
приемо-предавателен протокол, предаването е станало на 20.12.2017г.,
респективно падежа на задължението е считано от 20.06.2018г. След посочената
дата ответникът е изпаднал в забава и дължи лихва до предявяване на иска-10.08.2019г.,
чиито размер изчислен с калкулатор на законната лихва върху сумата от 12090лв.
възлиза на 174.63лв. Според уговорките между страните окончателното
възнаграждение за възложеното с анексите, е дължимо в тридневен срок от
предаването на проектите, което според горецитираните протоколи е станало на
08.02.2018г. и на 10.04.2018г. В резултат от това възложителят е изпаднал в
забава считано от 11.02.2018г. и от 13.04.2018г. като до 10.08.2019г. размерът
на законната лихва върху претендираните възнаграждения в размери от 1680лв. и
от 1536лв., възлиза съответно на 84лв. и на 50.77лв. Ето защо и тъй като
претенциите на ищеца за присъждане на обезщетение за забава кореспондират по
размер с тези изчислени от съдът, иска се явява основателен.
В заключение
въззивният състав на съдът намира, че като е достигнал до същите правни изводи,
първоинстанционния съд, е постановил правилно и законосъобразно решение, което
следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото в полза на въззиваемият се полагат деловодни разноски, но предвид липса
на отправено искане и на ангажирани доказателства за направени такива, разноски
не следва да се присъждат.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№2912 от 27.06.2019г.
постановено по гр.д.№17119/2018г. по описа на Районен съд Варна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.