№113
гр.Враца, 22.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, III състав, в публичното заседание на 22.02.2018г. /две
хиляди и осемнадесета година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при секретаря Даниела Ванчикова като
разгледа докладваното от съдията С.ВАСИЛЕВА адм. д. №841 по описа за
2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.231 от
Закона за МВР.
Образувано е
въз основа на жалба на К.Ц.И. ***, против Заповед №3282з-3479/27.11.2017г. на
ДИРЕКТОРА на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ - МВР /ГДГП/, с която на
основание чл.204, т.3, чл.203, ал.1, т.13 във вр. чл.194, ал.2, т.4 и
чл.197, ал1, т.6 и съгласно чл.226, ал1, т.8 от ЗМВР му е наложено
дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение
в МВР, считано от датата на връчване на заповедта – 29.11.2017 г.
В жалбата оспорващият
излага доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Счита, че същата е
издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила
и в противоречие с материалния закон. Жалбоподателят поддържа тезата, че не е
допуснал вменените му
нарушения на служебната дисциплина и неправилно е прието че е уронил престижа
на службата. Отправено е искане към съда да отмени оспорената заповед като
незаконосъобразна. В представена по делото писмена защита процесуалния
представител на жалбоподателя –* Е. Й. от САК, поддържа жалбата и доразвива
тезата за допуснати процесуални нарушения, както и че е пропуснат срока по
чл.195, ал.1 ЗМВР. Отправено е искане за присъждане на разноски.
Ответникът – директорът на ГДГП чрез процесуалния си представител главен * Т. Ц. в писмен отговор оспорва изцяло жалбата. Сочи, че при издаване на заповедта не са допуснати нарушения на предвидените в ЗМВР административнопроизводствени правила, като излага подробни съображения в тази насока. Иска се да бъде отхвърлено оспорването и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в норматиноопределения минимален размер.
По делото е представено и прието писмо
вх.№3421/11.12.2017 г. с приложени към него писмени доказателства по опис,
представляващи административната преписка във връзка с издаване на оспорения
акт.
Административният съд, като се запозна с
доводите на страните и доказателствата в административната преписка и след
служебна проверка съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, намира за установено
от фактическа страна следното:
От представената кадрова справка с УРИ */л. 90/
се установява, че оспорващият К.Ц.И. е на работа в системата на МВР от * като
от 16.04.2015 г. и към момента на издаване на процесната заповед е заемал
младши изпълнителска длъжност, със специфично наименование * в „ОДЧ“ на ГПУ
Козлодуй при РДГП – Русе.
По Предложение за
образуване на производство за извършено тежко нарушение на служебната
дисциплина № УРИ * на директора на РДГП – Русе и на основание чл.207, ал.1 от ЗМВР, директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ – С. К. е издал Заповед
№УРИ 3282з-2263/03.08.2017 г. за образуване на дисциплинарно производство срещу
* К.Ц.И. –* в ГПУ – Козлодуй при РДГП – Русе. За дисциплинарно-разследващ орган
в заповедта е определена комисия в състав председател и двама членове, която в
срок до 21.09.2017 г. следва да събере доказателства и да изготви становище
относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност на
служителя. Поради това, че заеманата длъжност не може да бъде изпълнявана без
носене на служебно оръжие и степента на обществената опасност на нарушението,
за което е разследван, със същата заповед жалбоподателят е временно отстранен
от длъжност и е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личния знак и
оръжието, считано от датата на запознаване със заповедта. Заповедта е връчена
на оспорващия на 04.08.2017 г., видно от положения от него подпис и същият е
уведомен за правото по чл.207, ал.8 от
ЗМВР да участва в производството самостоятелно или да бъде подпомаган от
посочен от него служител на МВР, да се запознава с материалите по
производството, да представя доказателства, да прави искания, бележки и
възражения, да дава или отказва да дава обяснения. С покана
№4066р-9811/03.08.2017 г. /л. 23/ * И. е поканен да даде писмени обяснения до
директора на ГДГП, във връзка с първоначалните данни за извършените от него
действия на 01.08.2017 г. На 10.08.2017 г. оспорващият е депозирал писмени
обяснения с №4522р-7247 /л.25/ в които заявява, че стореното от него не е било
целенасочено, а неволна грешка без никакъв умисъл. Предвид факта, че от
събраните до този момент доказателства не било възможно по безспорен и
категоричен начин да се докаже, че И. е извършил нарушение на служебната
дисциплина, комисията е изготвила предложение №4066р-11627/15.09.2017 г. за
удължаване на срока на дисциплинарното производство /л.111/. Със Заповед
№3282з-2700/19.09.2017 г. на директора на ГДГП, срокът на образуваното
дисциплинарно производство по чл.207, ал.1 ЗМВР е удължен до 31.10.2017 г.
/л.13/. *И. е бил запознат с новата заповед срещу подпис на 28.09.2017 г. В
установения в последната заповед срок комисията е извършила възложената
проверка, резултатът от която е докладван в
обобщена писмена Справка №4066р-1309 от 18.10.2017 г. /л.14/.
В справката в хронологичен ред са
посочени всички факти и обстоятелства, които са проверени в хода на проверката,
както и въз основа на какви доказателства ДРО е формирал правните си изводи.
Въз основа на констатациите е направено предложение за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“, тъй като извършеното от разследваното лице
деяние е тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на
чл.194 ал.2 т.4 от ЗМВР поради неспазване на правилата на Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР и във връзка с чл.203 ал.1 т.13 е
деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в
МВР, уронващи престижа на службата. Със справката ответника е запознат на
19.10.2017 г. видно от резолюцията и подписа му върху нея, а жалбоподателят на
20.10.2017г. На 25.10.2017 г. комисията е съставила Протокол №4066р-13365, в
който е отразено, че въпреки предоставения 24-часов срок за допълнителни
обяснения или възражения по справката и материалите от дисциплинарното
производство, * И. не се е възползвал от това свое право. Изготвено е и
Становище с рег. №4066р-13407/26.10.2017 г., в което е направено предложение за
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Дисциплинарно-наказващият
орган е установил допуснато от комисията съществено нарушение на
административно-производствените правила, изразяващо се в това, че не е спазено
изискването по чл.207, ал.11 /За извършването на действията по ал.8, т.1
дисциплинарно разследващият орган официално призовава държавния служител/, във
връзка с чл.207, ал.8, т.1 от ЗМВР. С писмо рег.№3282р-27316/01.11.2017 г. е
разпоредил в срок до 13.11.2017 г. ДРО да отстрани констатираните слабости от
проведеното дисциплинарно производство и на * К.И. да бъде връчена покана за
запознаване с Обобщена справка №4066р-13091/ 18.10.2017 г. и даване на
допълнителни обяснения или възражения по констатациите в нея. Разпоредено е
също да се изготви ново становище относно наличието на основание за реализиране
на дисциплинарната отговорност на служителя, в което да се включи извадка от
кадровата му справка. С покана рег.№4066р-13885/07.11.2017г., връчена на
жалбоподателя на 08.11.2017 г. дисциплинарно-разследващата комисия го е
поканила да даде допълнителни обяснения след запознаване с изготвената справка,
което той е сторил на следващия ден - 09.11.2017 г., видно от Обяснение
№4522р-10066/09.11.2017 г./л.127/. Съгласно дадените указания Комисията е
изготвила и ново Становище рег.№4066р-14037/10.11.2017г., в което отново прави
предложение за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Ответникът се е
запознал с обясненията видно от
отметката „Приех писмените обяснения“ и положения под нея подпис. Приемайки за
доказано извършването на нарушението от страна на жалбодателя, ответникът
в качеството си на дисциплинарнонаказващ орган е издал настоящата
Заповед за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“,
която наказаното лице е обжалвало. Прието е, че с действията
си жалбодателят е нарушил т.15, т.16 и т.20 от Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР, според които: „държавният служител
съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме“, “стриктното
спазване на закона от страна на държавния служител допринася за гарантирането
на правата и свободите на гражданите, за авторитета на институциите в Р.
България, опазването на сигурността и обществения ред, защитавайки гражданите и
тяхното имущество“ и „държавният служител насърчава хората да спазват закона,
като дава личен пример с поведението си“, с което се уронва престижа на
службата в МВР и съставлява тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла
на чл.194 ал.2 т.4 от ЗМВР – „неспазване на правилата на Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР“ вр.чл.203 ал.1 т.13–„деяния, несъвместими
с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа
на службата“, за което следва да му бъде наложено най-тежкото дисциплинарно
наказание „уволнение“.
Заповедта за
дисциплинарно наказание е връчена на жалбодателя на 29.11.2017г., а
жалбата против нея е предявена чрез административния орган на 01.12.2017г.
/л.5/.
По делото са
приобщени всички доказателства, събрани в дисциплинарната преписка.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна, че оспорването е направено от надлежна страна,
в законоустановения преклузивен срок, против административен
акт, подлежащ на оспорване, поради което е допустимо. Разгледано по същество е
неоснователно. Дисциплинарното производство е проведено и
наказанието е наложено от компетентния дисциплинарнонаказващ орган, в лицето на
Директора на ГД“Гранична полиция“ в съответствие с разпоредбата на чл.204 т.3
от ЗМВР. В изпълнение на задължението си за служебна проверка на
административния акт съобразно чл.168 от АПК, съдът намира, че същият не е
нищожен, тъй като е издаден в
съответствие с материалната и териториалната компетентност на неговия издател.
Заповедта е издадена в установения в чл.195 ал.1 от ЗМВР двумесечен срок от
откриване на нарушението. Съгласно чл.196 ал.1 от същия закон дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато
органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил
извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а дисциплинарното нарушение е установено, когато
материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно
наказващ орган. Обобщената справка на дисциплинарно разследващата
комисия е постъпила при ответника на 19.10.2017г., видно от отметката с положен
подпис, а заповедта за дисциплинарно уволнение е издадена на 27.11.2017г., а
възражението на жалбодателя за издаване
на оспорената заповед при неспазване на сроковете по
ал.4 на същата разпоредба е
неотносимо към настоящата хипотеза.
Спазена е и процедурата, визирана в чл.205 и сл.
от ЗМВР. Дисциплинарното производство е
започнало с издаването на нарочна заповед, назначена е дисциплинарноразследваща
комисия, която е събрала доказателства, запознала е дисциплинарноразследваното
лице с тях, изготвила е обобщена справка и становище, връчени на лицето по
съответния ред, дала му е възможност за обяснения и е приела тези, които лицето
е представило. Наказващият орган е приел
писмените обяснения на жалбодателя относно провежданото против него
дисциплинарно производство.Издадената заповед за налагане на дисциплинарно
наказание съдържа и всички реквизити, като
в тази връзка възражението на жалбодателя за неяснота на описанието на
извършеното нарушение и липса на мотиви, се явява неоснователно, тъй като няма
основание да се приеме, че жалбодателят не е разбрал в какво се изразява то и в
този смисъл правото му на защита да е било ограничено. Нарушението се
явява доказано, въз основа на всички
събрани в дисциплинарното производство
доказателства.
Това деяние правилно е квалифицирано
като нарушение на правилата за етично поведение на държавните служители в структурата
на МВР, определени в Етичния кодекс,
утвърден със Заповед №8121з-348/25.07.2014г. – т.15, според която държавният
служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме,
т.16, според която стриктното спазване на закона от страна на държавния
служител допринася за гарантирането на правата и свободите на гражданите, за
авторитета на институциите в РБ, опазването на сигурността и обществения ред,
защитата на гражданите и тяхното имущество и т.20, според която държавният
служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с
поведението си. Нарушаването на правилата на Етичния кодекс е нарушение по
чл.194 ал.2 т.4 от ЗМВР, което е тежко нарушение на служебната дисциплина и според разпоредбата
на чл.203 ал.1 т.13 от ЗМВР, за него се налага
дисциплинарно наказание
„уволнение“. Възражението на
жалбодателя, че не е посочено точно в какво се изразява „уронването на престижа
на службата“ , което прави заповедта немотивирана, е неоснователно, тъй като
всяко действие на лице, служещо в редовете на МВР, което излиза извън рамките както
на закона, така и на доброто поведение, води до уронване на престижа на службата.
Наложеното наказание е съразмерно на извършеното нарушение, с него се постигат
и целите на закона.
По тези съображения съдът намира,че
жалбата следва да се отхвърли като неоснователна и заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание следва да бъде потвърдена като законосъобразна.
Воден от горното и на основание
чл.172 ал.2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Ц.И. *** против ЗАПОВЕД №3282з-3479/27.11.2017г. на
ДИРЕКТОРА на ГД“ГРАНИЧНА
ПОЛИЦИЯ“, с която му е наложено
дисциплинарно наказание
„Уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение на
държавен служител в ГД“ГП“, считано от
датата на връчване на заповедта.
Решението подлежи
на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на
основание чл.138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ. СЪДИЯ: