ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 52
Разград, 17.01.2024 г.
Административният съд - Разград - III състав, в закрито
заседание на седемнадесети януари две хиляди и двадесет и четвърта
година в състав:
|
Съдия: |
МАРИН МАРИНОВ |
Като разгледа докладваното от
съдия МАРИН МАРИНОВ административно дело № 20247190700012 / 2024 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
по чл. 145 и следващите от АПК във вр. с чл. 26, ал. 11 от Закона за чужденците
в република България.
Образувано е по
жалба на Г. Д., роден на **.**.**** год. в Р. Т.,
гражданин на Република Т. и с постоянен адрес в Република Т., срещу Решение №
УРИ № 330000-42943 от 01.12.2023 год. на директора на ОД на МВР – Разград, с
което на жалбоподателя се отказва разрешение за пребиваване в Република
България по подадено от него заявление вх. № 330000-38427 от 31.10.2023 год. за
предоставяне на право за продължително пребиваване на чужденец в Република
България.
Жалбата
първоначално е била подадена до Административен съд – София град, който с
определение № 78 от 03.01.2024 год. е прекратил образуваното пред него адм.д. №
12256/2023 год. и е изпратил жалбата по подсъдност на Административен съд
Разград. За да постанови този резултат Административен съд – София град е
приел, че в случая жалбоподателят имал разрешение за пребиваване № *********, в
което е посочен адрес гр. Р., ул. *** № *, ет. *, ап. **, а в заявлението за предоставяне на право за
продължително пребиваване е посочен адрес в с. Я., област – Р. и позовавайки се
на чл. 133 от АПК е приел, че делото е подсъдно на АС – Разград.
Административен
съд – Разград намира, че делото не му е подсъдно по следните съображения.
Действително,
съгласно чл. 133, ал. 1, изречение първо от АПК, делата по оспорване на
индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по
постоянен адрес или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати.
Съгласно изречение 2-ро на същата разпоредба обаче, когато посоченият в акта
адресат има постоянен адрес или седалище в чужбина, споровете се разглеждат от
Административния съд – град София.
Пребиваващите в
страната чужди граждани с право на продължително пребиваване в Република
България нямат постоянен адрес в страната. Съобразно разпоредбата на чл. 3, ал.
2, т. 2 Закона за гражданската регистрация, на гражданска регистрация подлежат
чуждите граждани, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно
пребиваване в страната /чл. 23, ал. 1 , т. 3 и 4 от ЗЧРБ/ и на които е
предоставен статут на бежанец, или хуманитарен статут, или е предоставено убежище.
С оглед на горното
чуждите граждани, които имат разрешение за продължително пребиваване / чл. 23,
ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ/, не подлежат на гражданска регистрация, т.е. те не са и
субект на задължението за посочване на постоянен и настоящ адрес. По тази причина
те не биха могли да разполагат с постоянен адрес, въз основа на който да се
определи местно подсъдният съд при оспорване на индивидуален административен
акт, на който са адресат. От направената служебно изрична справка от съда в НБД
„Население” се установи, че няма данни за лицето Г. Д., роден на **.**.**** год.
С оглед на приетия
от чл. 133, ал. 1 от АПК признак, въз основа на който се определя връзката на
едно дело със съответния административен съд, и като се вземат предвид
употребените от законодателя понятия в посочените по-горе норми, следва извода,
че оспорването на актове с адресат чужд гражданин, който няма постоянен адрес
на територията на страната, е подсъдно на Административен съд София-град.
В настоящият
случай жалбоподателят Д. – адресат на обжалвания акт е гражданин на република Т.,
с постоянен адрес в Република Т.. Същият не е дългосрочно или постоянно
пребиваващ в Република България и няма статут на бежанец или хуманитарен статут
и не му е предоставено убежище в Република България. Мотивът на АССГ, че
адресът за пребиваване на чуждия гражданин е в област Разград, поради което
следва да се приеме за "постоянен адрес" по смисъла на чл. 133, ал. 1 АПК, е в противоречие с посочените по-горе разпоредби на ЗЧРБ и на ЗГР.
В този смисъл е и трайната
практика на ВАС изразена в определение № 7185 от 14.05.2019 г. по адм.д. №
5158/2019 г. на ВАС; определение
№ 7637 от 22.05.2019 г.
по адм. д. №4880/2019 г. на ВАС; 8652 от 10.06.2019 г. по адм. д. № 6211/2019
г. на ВАС; определение 9206 от 18.06.2019 г. по адм. д. № 6795/2019 г. на ВАС;
определение
№ 9948 от 27.06.2019 г. по
адм. д. № 7337/2019 г. на ВАС; определение № 16247 от 28.11.2019 г. по адм. д.
№ 13515/2019 г. на ВАС определение № 4183 от 4.05.2022 г. на ВАС по адм. д. №
3712/2022 г., определение № 6160/08.06.2023 г. по
адм. д. № 5537/23
на ВАС
Определение № 8726 от 21.09.2023 г. по адм. д. № 8557/2023 на ВАС г.
Ето защо АС –
Разград счита, че не е компетентен да се произнесе по жалбата на Г. Д. –
гражданин на Република Т. и повдига спор за подсъдност, който следва да бъде
решен от Върховния административен съд, съгласно разпоредбата на чл. 135, ал.
4, предл. първо от АПК.
Мотивиран така и
на основание чл. 135, ал. 6 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм.д. № 12/2024 год. по описа на Административен съд -
Разград
ПОВДИГА спор за
подсъдност между Административен съд-Разград и Административен съд-София -град.
ИЗПРАЩА делото по
компетентност на Върховния административен съд за определяне на подсъдността.
Определението не
подлежи на обжалване.
|
Съдия: |
/п/ |