Предявен e иск с правно основание чл.534, ал.1 от ТЗ. Ищецът Красимир Асенов Моллов от гр.Кърджали, ул.”В.Априлов” № 1, бл.”ГУСВ”, вх.”Б”, ет.1, ап.18, с ЕГН ********** сочи в исковата молба, че бил поемател по запис на заповед, издаден на 09.08.2001 г. в гр.Кърджали с падеж 09.09.2001 г. и място на плащане гр.Кърджали. Издател на записа на заповед бил ответникът Иван Маринов Митовски от гр.Кърджали, ул.”В.Левски” № 4, с ЕГН **********. Записът на заповед бил валиден и редовен от външна страна, като в съдържанието му били включени всички изискуеми от закона задължителни реквизити по смисъла на чл.535 от ТЗ. С така издадения от ответника менителничен ефект същият се задължил безусловно да му заплати сумата от 14 000 лв. На падежа – 09.09.2001 г. потърсил ответника, но не можал да го намери, за да получи изпълнение. Така предявяването на записа на заповед останало без резултат. Това обстоятелство препятствало възможността му да се позове на неплатения на падежа и редовен от външна страна менителничен ефект като несъдебно изпълнително основание. Освен това възможността му да предяви пряк менителничен иск по чл.531, ал.1 от ТЗ срещу издателя на записа на заповед била погасена по давност на 14.09.2004 г., тъй като вторият работен ден след падежа бил 13.09.2001 г. (понеделник). При това положение менителничният ефект бил прескрибиран, т.е. покрит с давност. Въпреки това записът на заповед бил действителен и ответникът бил пряко задължено лице по него. Твърди, че до настоящия момент не бил получил от ответника сумата от 14 000 лв., поради което за него била налице вреда, която била последица от неплащането на дължимата сума. Като не заплатил обещаната сума ответникът се обогатил с нея в негова вреда. Това обогатяване било без основание защото на основание издадения от ответника редовен менителничен ефект той дължал тази сума и задължението съществувало. Сочи, че за него нямало друга възможност да получи от ответника сумата по записа на заповед на друго основание. Затова за него съществувал правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл.534, ал.1 от ТЗ. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 14 000 лв., представляваща главница по запис на заповед, издаден от ответника, с която същият се обогатил, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира разноски. В съдебно заседание, редовно призован, ищецът не се явява и не взема становище по иска. Ответникът Иван Маринов Митовски, редовно призован не се явява и не взема становище по предявения иск. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Със запис на заповед издаден на 09.08.2001 г. в гр.Кърджали, ответникът Иван Маринов Митовски се задължил да заплати на ищеца Красимир Асенов Моллов сумата в размер на 14 000 лв. на падежа 09.09.2001 г. На падежа записът на заповед не бил предявен за плащане. При тези данни съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.534, ал.1 от ТЗ е основателен и доказан. Съгласно чл.534, ал.1 от ТЗ, когато приносителят на запис на заповед изгуби исковете си по него поради давност или неизвършване на необходимите действия за запазване на правата по тях, той може да иска от издателя сумата, с която той се е обогатил в негова вреда. Този иск е специална хипотеза по отношение на ЗЗД - особен случай на менителнично неоснователно обогатяване. Фактическият състав, който поражда правото по чл.534, ал.1 от ТЗ включва следните предпоставки: запис на заповед, който отговаря на изискванията на чал.535 от ТЗ за форма и съдържане, притежаване на права по записа на заповед, да е налице изгубване на правата по записа на заповед поради давност или поради неизвършване на необходимите действия за запазване на правата по тях, приносителят на записа на заповед да е обеднял, а издателят да се е обогатил за негова сметка, да е налице причинно – следствена връзка между обогатяването и обедняването и невъзможност сумата да се получи на друго основание. В тази връзка от цитирания запис на заповед се установява, че ищецът като поемател и приносител на процесния запис на заповед е имал право на пряк менителничен иск срещу ответника, в качеството му на издател на записа на заповед. Това е така, тъй като записа на заповед е едностранна сделка, която поражда парично задължение за издателя към поемателя за заплащане на сумата по записа на заповед, в случая 14 000 лева – чл.535, т.2 от ТЗ. Цитирания запис на заповед съдържа реквизитите, посочени в чл.535 от ТЗ, а именно - в текста на документа е включено наименованието “запис на заповед”, безусловно обещание на издателя да плати на поемателя определена сума пари, падеж на вземането, място на плащане, името на поемателя, дата и място на издаването, подпис на издателя, поради което следва да се приеме, че менителничния ефект е редовен от външна страна акт. Тук следва да се отбележи че с непредявяването за плащане на записа на заповед, който е с определен падеж, поемателят не губи правата си по него по отношение на прекия длъжник, какъвто е издателят, а губи евентуално правото да реализира регресната отговорност на останалите задължени лица. От друга страна, предвид обстоятелството, че са изтекли три години от падежа, ищецът е изгубил възможността да предяви пряк менителничен иск по чл.531, ал.1 от ТЗ срещу ответника, поради погасяването му по давност. Впрочем, тъй като падежа – 09.09.2001 г. е неприсъствен ден, то тригодишният давностен срок по чл.531, ал.1 от ТЗ следва да тече, считано от първия присъствен ден – 10.09.2001 г., като в този случай срокът изтича на 10.09.2004 г. Така, давностният срок по чл.534, ал.2 от ТЗ започва да тече, считано от 10.09.2004 г. и изтича на 10.09.2007 г., т.е. преди предявяване на иска на 13.09.2007 г. Но, тъй като липсва възражение за изтекла давност съдът не може да приложи същата служебно предвид забраната на чл.120 от ЗЗД. Налице е и обедняване на ищеца, изразяващо се в пропускането да увеличи активите си, защото е изгубил правата си и обогатяване на ответника (издател на записа на заповед) във вреда на ищеца (поемател по записа на заповед), както и причинно – следствена връзка между обогатяването и обедняването, защото щетата на приносителя произтича от неплащането на главницата по записа на заповед. Ето защо предявеният иск е основателен и доказан, като претендираната сума следва да бъде присъдена, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 13.09.2007 г. до окончателното й изплащане. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което ответникът Иван Маринов Митовски да бъде осъден да заплати на ищеца Красимир Асенов Моллов сумата в размер на 14 000 лв., представляваща неоснователно обогатяване по запис на заповед от 09.08.2001 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 13.09.2007 г. до окончателното й изплащане. При този изход на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 560 лв. Ето защо и на основание чл.534, ал.1 от ТЗ, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Иван Маринов Митовски от гр.Кърджали, ул.”В.Левски” № 4, с ЕГН ********** да заплати на Красимир Асенов Моллов от гр.Кърджали, ул.”В.Априлов” № 1, бл.”ГУСВ”, вх.”Б”, ет.1, ап.18, с ЕГН **********, сумата в размер на 14 000 лв., представляваща неоснователно обогатяване по запис на заповед от 09.08.2001 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 13.09.2007 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 560 лв. Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му на страните.
Председател: |