№ 1002
гр. Шумен, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VI-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мирослав Цв. Марков
при участието на секретаря Ана В. Пушевска
като разгледа докладваното от Мирослав Цв. Марков Гражданско дело №
20243630101972 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод предявена искова
молба адв. М.В.М., Адвокатска колегия - Пловдив, с адрес на кантората и
съдебен адресат: гр. Пловдив, бул. **** №81, ет.З, ап.Б, в качеството ми на
пълномощник на И. К. К., с ЕГН **********, с адрес гр. Шумен, ул. „***“ №
3, вх.2, ет.7, ап.46, против ”ВИВУС.БГ" ЕООД, ЕИК: *** , със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Димитър Хаджикоцев № 52-54,
представлявано от З.С.Р. и А.М. с предявени кумулативно съединени искове
по смисъла на чл. 146, ал.1 от ЗЗП и чл. 26, ал.1 от ЗЗД – за обявяване на
нищожна клауза „такса експресно разглеждане“ в договор за заем № *** от
10.05.2021 г. сключен между страните и осъдителен иск за неоснователно
обогатяване с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и цена 62,27 лева.
Ищецът обосновава исковата си претенция на следните фактически
твърдения:
Излага, че на 10.05.2021 г. между ищцата и ответника бил сключен
договор за заем № ***, по силата на който ищцата е получила сума в размер
на 300 лева, при ГПР 49.90%, годишен лихвен процент - 40.97%. Съгласно
договора за кредит ищцата е следвало да заплати и допълнителна услуга такса
разглеждане в размер на 62,27 лева. Така ищцата по договора за кредит е
заплатила: главница, лихва и такса разглеждане – 62,27 лева. Сочи, че така
уговорената допълнителна такса е нищожна на основание чл.10а ал.1 от ЗПК,
което води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1,
предл.З-то от ЗЗД. Тъй като посочената такса за експресно разглеждане е
недействителна, предявява осъдителен иск за сумата от 62,27 лева.
Претендират се и направените по настоящото дело разноски, както и се прави
1
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, което да бъде
определено по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗА.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът
подава отговор на исковата молба, с който я оспорва като неоснователна и
моли да бъде отхвърлена. Счита предявените искове за допустими, но по
същество за неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира присъждане на
разноски.
Ищецът, чрез процесуален представител депозира писмено становище
преди съдебно заседание, в което по същество сочи, че поддържа исковата
претенция и оспорва отговора на ответника.
Съдът е събрал като относими по делото представените с исковата
молба, с отговора на ответника и служебно изискани писмени доказателства,
както следва: ксерокопия на: Договор за кредит № ***/10.05.2021г.; договор
за правна защита и съдействие от 11.01.2024 г.; адвокатско пълномощно;
договор за кредит № ***/10.05.2021 г.; ОУ на договора за кредит;
преддоговорна информация; на списък на разноски по чл. 80 ГПК на ищеца;
договор за правна защита и съдействие от 11.01.2024 г.; регистрация по ДДС
на лицето М.В.М., както и Справка трудови договори на И. К. К..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 от ГПК, във връзка с посочените от страните
доводи, намира за установени следните фактически констатации:
Не се спори между страните, че на 10.05.2021 г. между ищцата и
ответника бил сключен договор за заем № ***, по силата на който ищцата е
получила сума в размер на 300 лева, при ГПР 49.90% и годишен лихвен
процент- 40.97%. Съгласно договора за кредит ищцата е следвало да заплати
договорна лихва и допълнителна услуга „такса експресно разглеждане“ в
размер на 62,27 лева. На 25.05.2021г., ищцата изплатила изцяло сумата по по
договора за кредит, като заплатила 368,32 лева: главница – 300,00 лева,
договорна лихва – 6,05 лева и такса разглеждане – 62,27 лева.
При така установената и неоспорена фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи.
Предявените искове са допустими, а разгледани по същество
основателни.
Ищцата иска прогласяване нищожността на клаузата допълнителна
услуга „такса експресно разглеждане“ в договор за кредит № ***/10.05.2021 г.,
сключен между страните в размер на 62,27 лева.
Съществуващите между страните отношения във връзка договора за
кредит, включващ в себе си клаузи за допълнителни услуги се основават на
договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 и сл. от Закона за
потребителския кредит (ЗПК), който е сключен валидно и поражда
действието си.
Така както е уговорена клаузата за допълнителни услуги: „такса за бързо
разглеждане“ /на документите за отпускане на паричен заем/ по своята
2
същност са възнаграждения във връзка с процедурата по усвояването и
управлението на кредита, за които съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисионни. Именно поради това
възнагражденията по тези допълнителни услуги следва да се включат в ГПР,
тъй като това са разходи направени във връзка с договора за потребителски
кредит по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК, която предвижда, че ГПР изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Клаузите, с които са уговорени възнаграждения за посочената услуга
„такса за експресно разглеждане“ се явява уговорена в противоречие с
добрите нрави и поради това е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1 от
ЗЗП, тъй като уговореното възнаграждение е в размери над 1/5 от главницата
по кредита и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца, който предоставя кредити по занятие и тези на заемателя.
Поради гореизложеното, съдът намира, че договорът в частта му за
посочената допълнителна услуга е нищожен, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и
предявените искове следва да бъдат уважени.
Относно предявения осъдителен иск, с правно основание чл.55, ал.1 от
ЗЗД, с искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сума в размер на
62,27 лева, представляваща сума получена от ответника без правно основание,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на
настоящата искова молба до окончателното й изплащане.
Неоснователното обогатяване предполага неоправдано разместване на
имуществени блага при липса на основание. В конкретния случай ищецът по
настоящото производство претендира заплащането на сума, за която твърди,
че е била неоснователно заплатена на ответника. По исковете с правно
основание по чл.55, ал.1 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже факта на
плащането, а задължение на ответника е да установи, че е налице правно
значимо основание за получаването, респ. за задържане на полученото от
него. Двете страни трябва да извършат пълно доказване на обстоятелствата,
на които основават исканията си, тъй като доказването на горепосочените
факти е главно. Ищецът с абсолютна достоверност установи плащане на
сумата, факт който не бе оспорен и от ответника.
Ответникът, със същата достоверност, следваше да установи, че
плащането е било осъществено на някакво правно основание, което той не
доказа, предвид посоченото по-горе. Анализът на горната фактическа
обстановка налага извода за липса на правно основание на процесното
плащане, а като такова то подлежи на връщане, тъй като ответникът се е
обогатил с тази сума неоснователно.
Ответната страна обосновава дължимостта на плащането като „такса за
бързо разглеждане“, която била заявена от ищеца при сключване на договора.
При така установените фактически обстоятелства, съдът намира от
правна страна, че предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва
3
да бъде уважен по посочените по-горе съображения, които не следва да бъдат
преповтаряни - исковата сума е получена от ответното дружество без
основание и подлежи на връщане съобразно чл. 55, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищцата следва да се
присъдят разноските в производството.
Доколкото упълномощеният от ищеца адвокат, на основание чл.38, ал.1
от Закона за адвокатурата, е оказал безплатна адвокатска помощ, съгласно ал.2
от същата разпоредба следва да му бъде определено възнаграждение, което
съдът определя в размер на 240,00 лв., като взема предвид възражението на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от
Висшия адвокатски съвет Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните
минимални размери на адвокатските възнаграждения, води до увеличаване на
цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на
вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на
определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в
никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на "легитимни
цели". Това води до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие
в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя
на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички
минали или бъдещи последици. Изложени са и мотиви, че цената на услуга,
която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници
на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена, като съгласуването на
цените на услугите от всички участници на пазара, представлява сериозно
нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, и е
пречка за прилагането на реални пазарни цени. Изведено е, че с оглед
абсолютната нищожност националният съд е длъжен да откаже да приложи
тази национална правна уредба, като предвидените в посочената наредба
минимални размери, и когато отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги.
С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл.
101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните
размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни при договаряне
на хонорара между страните по договора за правна услуга, вкл. когато се касае
за заварени договори, като не обвързват съда при извършване на преценката
му по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради тяхната нищожност, като нарушаващи
забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС.
Настоящото производство е образувано по иск за обявяване
нищожност на клауза от договор за потребителски кредит поради
противоречие на закона на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във връзка със ЗПК
и обусловен от него иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Настоящият
състав споделя становището за липса на фактическа и правна сложност на
делото с оглед наличието на многобройна и константна съдебна практика по
сходни дела, което ведно с ограничените процесуални действия, както и
ниския размер на осъдителния иск и идентичността на осъществяваната по
4
кумулативно съединените искове защита, представлява предпоставка за
определяне на размер на адв. възнаграждение при приложение на цитираното
по-горе решение на СЕС. Настоящият състав намира, че възнаграждението
следва да бъде определено в размер на 240,00 лв. с ДДС, като съдът възприема
за ориентир половината от минималния размер на адв. възнаграждение по чл.
7 от Наредба № 1/2004 г.
В настоящото производство ищцата е заплатила такса в размер на 100,00
лева, за които ответникът следва да бъде осъден да заплати.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.143 от
ЗЗП нищожността на клауза: „Такса за бързо разглеждане“ в ДОГОВОР ЗА
КРЕДИТ № ***/10.05.2021 г. сключен между И. К. К., ЕГН: ********** с
постоянен адрес гр. Шумен, ул. *** № 3, вх.2, ет.7, ап.46 и „ВИВУС.БГ“
ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
Димитър Хаджикоцев № 52-54, представлявано от З.С.Р. и А.М. на основание
чл. 26, ал.1 пр.3 от ЗЗД, поради противоречие със закона и добрите нрави.
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. Димитър Хаджикоцев № 52-54, представлявано от
З.С.Р. и А.М., да заплати на И. К. К., ЕГН: ********** с постоянен адрес гр.
Шумен, ул. *** № 3, вх.2, ет.7, ап.46 сумата от 62,27 лева, представляваща
сума получена от ответника без правно основание, ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до
окончателното й изплащане, на основание чл. 55, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. Димитър Хаджикоцев № 52-54, представлявано от
З.С.Р. и А.М. да заплати на адвокат М.В.М. с ЕГН **********, със съдебен
адрес гр. Пловдив, бул.“****“ № 81, ет.3, ап.Б сумата от 240,00 лв., с ДДС,
представляваща определено от съда на основание чл.38 от ЗА адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищцата, като отхвърля
искането за сумата над 240,00 лева до 480,00 лева с ДДС.
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. Димитър Хаджикоцев № 52-54, представлявано от
З.С.Р. и А.М. направените разноски в производството за държавна такса в
размер на 100,00 лева, съразмерно уважената част от исковете, както и 5,00
лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Шумен в двуседмичен
срок от получаването му от страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5