№ 97
гр. София, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20201110212354 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. К. И. срещу Наказателно постановление (НП) № *** от
27.08.2020г., издадено от Началника на Група „Административнонаказателна дейност” при
Отдел „Пътна полиция” на СДВР (ОПП-СДВР), с което на осн. чл. 180, ал. 1, т. 1, предл. 2 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 100 (сто) лева за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се посочва, че наказателното постановление било незаконосъобразно, тъй
като в случая на мястото на извършване на твърдяното нарушение нямало знак, забраняващ
паркирането, а автомобилът бил спрян на осем метра от пешеходна пътека и не създавал
никаква опасност за останалите водачи. Моли се за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят К. И., редовно призован, се явява, като
поддържа своята жалба и моли за отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата страна – ОПП-СДВР, редовно призована, не изпраща процесуален
представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, като изслуша доводите на страните, служебно провери изцяло атакуваното
наказателно постановление, обсъди поотделно и в съвкупност доказателствата по
делото, взе предвид разпоредбите на закона, намира следното:
На 15.08.2020г., около 17:15 часа, в гр. София, на ул. ***, с посока от бул. „***” към
ул. „***”, на около 7-8 метра от ул. ***”, като водач на моторно превозно средство (МПС) –
1
лек автомобил марка/модел ***” с рег. № ***Н, собственост на *** И.а, жалбоподателят К.
К. И. паркирал въпросния автомобил, като пречел и създавал опасност за останалите
участници в движението.
Пътят бил двупосочен, като за всяка една посока на движение имало по едно платно
за движение. Въпросният микробус бил паркиран на около осем метра от пешеходна пътека,
като заемал половината от единственото пътно платно за движение в посока към ул. „***”,
което принуждавало останалите водачи на моторни превозни средства да навлизат в
насрещното платно, за да преминат, при наличието на маркировка „М.1” – единична
непрекъсната линия.
На същата дата, на около 20 метра от паркиралия автомобил се намирал свидетелят
*** Андонов, служител в ОСПС-СДВР. Към него се приближили мъж и жена, които го
уведомили за така паркирания микробус и обяснили, че същият създавал предпоставки за
пътнотранспортни произшествия, тъй като бил паркиран в близост до пешеходна пътека и
на единственото пътно платно в посока ул. „***”, като отнемал видимостта към
пешеходната пътека. Свидетелят Андонов отишъл до въпросния автомобил, установил
жалбоподателя като водача, паркирал микробуса, и му разпоредил да премести автомобила
на друго място, защото пречи на участниците в движението. Жалбоподателят И. отказал да
го направи и бил извикан екип на ОПП-СДРВ. Лицето ***, докато чакало екипът да
пристигне, станало свидетел на поне три предпоставки за възникване на произшествие с
пешеходци, като причината за това била липсата на видимост към и от пешеходната пътека,
причинена от така паркирания автомобил.
На мястото пристигнал екип на ОПП-СДВР, като след като установил паркирания
автомобил, свидетелят *** (на длъжност „младши автоконтрольор” към ОПП-СДВР)
преценил, че са налице данни за административно нарушение и затова съставил на жалб. К.
К. И. АУАН № ****., в който били описани обстоятелствата по извършването на
нарушението, описанието на нарушението – на процесните дата, време и място
жалбоподателят паркирал лек автомобил марка/модел ***” с рег. № ***Н, собственост на
*** И.а, като пречел и създавал опасност за останалите участници в движението, като ги
принуждавал да навлязат в насрещната лента за движение при наличие на пътна
маркировка „М.1”; била посочена и нарушената заК.а разпоредба – чл. 98, ал. 1, т. 1 и т. 7 от
ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на свид. *** (присъствал на извършването и на
установяване на нарушението), на *** и на жалбоподателя, бил подписан от
актосъставителя и свидетелите и бил връчен на жалбоподателя, който го подписал, като
направил възражения относно липсата на знак, забраняващ паркирането, и достатъчното
разстояние от пешеходната пътека.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН били представени писмени възражения против
съставения АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН, на 27.08.2020 г. началникът на *** при ОПП-
СДВР издал и процесното НП № ***/27.08.2020г., в което идентично, както в АУАН, били
описани обстоятелствата по извършване на нарушението и описанието на
2
административното нарушение, била посочена и нарушената заК.а разпоредба – чл. 98, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП, като с този административнонаказателен акт на осн. чл. 180, ал. 1, т. 1, предл. 2
от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба” в размер на
100 (сто) лева за посоченото нарушение. НП било връчено на 03.09.2020 г. на
жалбоподателя.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаните от съда свидетели *** Андонов и ***, и от приобщените към доказателствения
материал по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства: АУАН № ****., жалба от К. К.
И., възражение срещу АУАН, справка картон на водача, Заповед № 8121К-13180 за АНО и
Заповед № ***
Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели Андонов
и Матейков, като намери същите за подробни, обективни, последователни, логични и
вътрешно непротиворечиви, доколкото първият свидетел се явява свидетел на извършване и
на установяване на нарушението, а вторият свидетел е актосъставителят, като показанията
на двамата са източник на пряка доказателствена информация за обстоятелствата по
нарушението и неговите обективни характеристики, защото свидетелите са възприели
непосредствено поведението на водача. Показанията на тези двама свидетели дават
необходимата доказателствена информация относно времевите параметри на нарушението
(дата, място, време), данни относно пътната обстановка, данни за естеството на
административното нарушение и относно процедурата по съставяне на АУАН, като
кореспондират помежду си и взаимно се допълват.
Съдебният състав приема, че за изясняване на обстоятелствата по случая способстват
и писмените доказателства, които са надлежно приобщени към доказателствените
материали по делото, за проверка на събраните гласни доказателства, както и формиране на
изводи относно компетентността на наказващия орган и актосъставителя.
Що се отнася до представените с жалбата от К. К. И. доказателства – 5 бр.
фотоснимки (л. 5-9), съдебният състав намира, че същите се явяват недопустими, доколкото
в тях няма данни за датата, времето и мястото на заснемането, за да се прецени, че са
относими към процесното нарушение (арг. чл.189, ал.15 от ЗДвП). Затова посочените
веществени доказателства настоящият съдебен състав не кредитира и изключи от
доказателствената маса по делото.
Съвкупният анализ на доказателствените материали позволява формирането на
еднозначни, ясни и еднопосочни фактически изводи, което не налага подробното и
задълбочено тяхно обсъждане в хипотезата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК.
При така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано физическо лице (наказания нарушител), в срока
за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (НП е връчено на 03.09.2020г., а жалбата е от
3
09.09.2020г.), и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол)
административнонаказателен акт, и затова е процесуално допустима.
По същество разгледана жалбата е неоснователна.
Съдът извърши служебна проверка на съставения АУАН и на издаденото НП и
приема, че двата документа съответстват изцяло на изискванията на чл. 40 – чл. 58 от ЗАНН,
поради което липсват нарушения на процесуалните правила, съществено засегнали правото
на защита на наказаното лице, които да са основание за отмяна на наказателното
постановление.
На първо място, съдът, при извършената служебна проверка, не констатира
допуснати в производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с
компетентността на длъжностните лица, съставили АУАН и издали НП – АУАН е съставен
от лице от служба за контрол, заемащо длъжност „младши автоконтрольор”, което съгл. чл.
189, ал. 1 от ЗДвП и т.1.3. от Заповед № ******** г. на министъра на вътрешните работи има
право да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП; НП е издадено от „определено от министъра”
на вътрешните работи длъжностно лице (началник на група „Административнонаказателна
дейност” към ОПП-СДВР) (вж. т. 2.10 на Заповед № ******** г.), което изпълнява
изискванията на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП.
Второ, спазени са сроковете за съставяне на АУАН по чл. 34, ал. 1, изр. 2 от
ЗАНН – до три месеца от откриване на нарушителя и до една година от извършване на
нарушението, като НП е издадено и в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
На трето място, настоящият съдебен състав счита, че АУАН и НП съдържат
законоустановените реквизити по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, като административното
нарушение е описано подробно, посочени са обстоятелствата по неговото извършване и
неговата съответна правна квалификация.
Четвърто, при съставянето на АУАН са били изпълнени изискванията на
императивното правило на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН при съставянето на АУАН да присъства
нарушителя – жалбоподател, както и свидетелите, присъствали при извършването или
установяването на нарушението. Изпълнена е разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, като
Актът е подписан от актосъставителя и двамата свидетели и екземпляр от него е връчен
срещу подпис на жалбоподателя, който е отразил възражения и предоставил писмени такива
в законоустановения срок. От своя страна, обжалваното НП е връчено на наказаното лице в
изпълнение на изискването на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.
Доказателствените материали установяват категорично и безспорно, от обективна
страна, че на 15.08.2020г., около 17:15 часа, в гр. София, на ул. ***, с посока от бул. „***”
към ул. „***”, на около 7-8 метра от пресечката на ул. ***”, като водач на МПС – лек
автомобил марка/модел ***” с рег. № ***Н, собственост на *** И.а, жалбоподателят К. К. И.
е паркирал въпросния автомобил по начин, който пречел и създавал опасност за останалите
участници в движението, което ги принуждавало да навлязат в насрещна лента при наличие
4
на пътна маркировка единична непрекъсната линия „М.1”.
Настоящият съдебен състав преценява, че е налице от обективна страна реализация
на състава на административното нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, защото тази
разпоредба изрично вменява като забрана за водача на ППС престоят и паркирането на
място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или
закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал.
Следва да се отбележи, че по делото са налице данни, че водачът – жалбоподател И. е
паркирал на единственото платно за движение в посока ул. „***”, заемайки голяма част от
него с въпросния микробус, като по този начин е създадена както опасност, така и пречка
за движението на другите участници в движението, доколкото така паркирано процесното
МПС е пречило на видимостта и създавало предпоставки за произшествия с пресичащите на
пешеходната пътека в близост пешеходци, а също така е пречило на останалите водачи на
пътни превозни средства да продължат движението си по единствената пътна лента в тази
посока, без да застъпват и пресичат пътната маркировка – единична непрекъсната линия
„М.1”.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е
извършено от жалб. К. К. И. виновно, при форма на вината пряк умисъл – същият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и пряко е целял настъпването на същите, доколкото е
съзнавал, че паркира автомобила си по начин, заемащ голяма част от пътната лента и
създаващ опасност и пречка за движението на останалите участници в него, и въпреки това
същият е паркирал процесния автомобила на посоченото място.
Санкционната разпоредба на чл. 180, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП предвижда
наказание „глоба” от 20 до 150 лева за онзи водач, който наруши правилата за престой или
паркиране на пътя, и от това е създадена непосредствена опасност за движението. Този
съдебен състав намира, че наказващият орган правилно е приложил материалната норма,
защото именно вследствие на нарушаване на правилата за паркиране (систематичното
място на чл. 98 от ЗДвП е в Раздел XIX „Престой. Паркиране. Пътно превозно средство,
спряно поради повреда” на Глава Втора „Правила за движение по пътищата” – бел. с.)
жалб. И. е застрашил обществените отношения, свързани с движението по пътищата.
Съдът намира, че при определяне на наказанието на жалб. И. като смекчаващо
обстоятелство следва да се отчете фактът, че вследствие на извършеното нарушение не са
настъпили имуществени вреди. От друга страна, от деянието на жалбоподателя са били
застрашени повече от веднъж, както обществените отношения, свързани с движението по
пътищата, така и тези, свързани с живота и здравето на пресичащите пешеходци, което
следва да се отчете като отегчаващо обстоятелство при индивидуализацията на
наказанието. Такива се явяват и наличните множество предходни нарушения на правилата за
движение по пътищата от страна на жалбоподателя.
С оглед на тези съображения, съставът на настоящата инстанция счита, че правилно и
5
законосъобразно е било определено и административното наказание за въпросното
административно нарушение, защото размерът на глобата – 100 (сто) лева, съдът преценява
за съответен на характеристиките на нарушението и на вредните му последици, а и този
размер ще постигне целите по чл. 12 от ЗАНН.
В обобщение на изложеното и при липсата на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, с приложен правилно материален закон, установено безспорно
административно нарушение с неговия автор, процесното НП се явява законосъобразно и
правилно, и затова същото следва да бъде потвърдено, поради което и на осн. чл.63, ал.1,
изр.1, предл.1 от ЗАНН СЪДЪТ,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло като законосъобразно и правилно Наказателно
постановление № *** от 27.08.2020г., издадено от Началника на Група
„Административнонаказателна дейност” при Отдел „Пътна полиция” на СДВР, с което на
осн. чл. 180, ал. 1, т. 1, предл. 2 от Закона за движението по пътищата на жалбоподателя К.
К. И. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 (сто) лева за
нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК и на
основанията по НПК, пред Административния съд – София-град в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6