Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София
03.05.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 13 състав в публичното съдебно заседание
на осемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА БОГДАНОВА
при
участието на секретаря Вяра Баева, като разгледа гр.д. №14804 по описа на СГС за 2017г., за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е образувано по искова молба на К.В.О., ЕГН **********, чрез процесуалния си
представител адв. Г.Д. против З. „Б.И.“ АД, *** за
заплащане на обезщетение за търпени неимуществени вреди – болки и страдания от
телесни увреждания, настъпили в резултат на ПТП на 25.12.2016г. в размер на
сумата от 30 000лв., ведно със законна лихва върху сумата, считано от
09.05.2017г. – датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне на
застрахователя по предявената претенция до окончателното й изплащане и
разноските по делото.
В исковата си молба ищецът твърди,
че на 25.12.2016г. около 19.00ч. в гр.Перник, л.а. марка „Пежо“ модел 206 с
рег.№******, управляван от С.Г.А.ЕГН **********,*** като в района на
междублоковото пространство на бл.37 и бл.39 реализирал ПТП с движещия се по
пътя пешеходец К.В.О.. Счита, че процесното ПТП е
настъпило по вина на водача на лекия автомобил, който не се съобразил с
правилата за движение по пътищата и е нарушил разпоредбите на чл.5 ал.1 и
чл.116 от ЗДвП. ПТП било обслужено по линия на МВР със съставяне на констативен
протокол и АУАН на виновния водач. В резултат на ПТП ищецът е получил фрактура
на дясна подбедрица. В УМБАЛ „Р.Ангелова“, където бил
приет след инцидента, му направили гипсова имобилизация
за период от 45дни. Полученото увреждане му причинило болки и страдания със
значителен интензитет през първия месец, които продължавал да изпитва и
понастоящем. Трайно било затруднено
движението на десния му долен крайник, като общият възстановителен период
продължил около 4-5 месеца. Не можел да се справя без чужда помощ за дълъг
период от време и ползвал патерици. През първия месец не можел да задоволява
своите битови потребности сам и ползвал подкрепата на свои близки. Твърди, че
изживения стрес ще го съпътства до края на живота му.
По отношение на процесния
автомобил марка „Пежо“ модел 206 с рег.№******била сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника със застрахователна полица №BG/116001617249/16г. със срок на действие
от 08.06.2016г. до 07.06.2017г.
Ищецът твърди, че с молба вх.№ок-221854 от 09.05.2017г.
е предявил пред З. „Б.И.“ АД застрахователна претенция за изплащане на
обезщетение в размер на 50 000лв. неимуществени вреди за претърпяна щета по
застрахователна полица №BG/116001617249/16г.
С оглед липсата на отговор в предвидения
тримесечен законов срок, ищецът е упражнил правото си на иск срещу този
застраховател.
В законов срок ответникът З. „Б.И.“ АД, *** е
упражнил правото си на писмен отговор. Оспорва предявения иск по основание и
размер. В тази връзка оспорва, че е причинен деликт
от страна на водачът на л.а. „Пежо“ – С.А., като твърди, че същата не е
действала виновно и противоправно, в причинна връзка
с настъпване на процесното ПТП, като счита, че се
касае за случайно деяние по чл.15 НК. На следващо място твърди, че претендираното обезщетение е прекомерно и не отговаря на
действителната вреда. Прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
От представения Констативен протокол №19 от 25.12.2016г.
се установява, че на 25.12.2016г. в гр.Перник
около 19.00ч. водачът на л.а. марка „Пежо 206“ с рег.№******,
управляван от С.Г.А.се движил с несъобразена с характера и интензивността на
движението скорост и блъска, движещите се пешеходци на платното за движение. Отразено
е, че е пострадал пешеходецът К.В.О., който
бил прегледан в болнично заведение и освободен с работна диагноза – фрактура на
дясна подбедрица. На водача на л.а.„Пежо 206“ с рег.№******бил
съставен АУАН №876308 от 25.12.2016г.
По делото са представени медицински
документи, от които се установява здравословното състояние на ищеца след
станалото ПТП.
От изготвената съдебно-медицинска експертиза
се установява, че К.О. е получил травма в горната част на дясната подбедрица, довела до закрита неразместена фрактура на
дясната фибула – малкопищялната
кост в анатомичната зона под главичката й. Това състояние се квалифицира като
средна телесна повреда, водеща до трайно затруднение в движението на долния
десен крайник на ищеца за срок по-голям от 30 дни, в случая около 60 дни.
Вещото лице е посочило, че механизма на тази фрактура е директен удар с или в
твърд тъп предмет или повърхност и може да се получи когато автомобил реализира
ПТП с движещ се пешеходец. Възстановителният период и свързаните с него болки и
страдания при липса на усложнения са до три месеца за възрастта на ищеца. Като
болките са по-силни в началото и след втория месец постепенно утихват.
Възстановяването е за три месеца.
От изготвената съдебно – авто
- техническа експертиза се установява, че ПТП е настъпило на 25.12.2016г. през
тъмната част на денонощието в гр.Перник, кв.“Изток“, ул.“Юрий Гагарин“ преди
бл.39 по улицата в междублоковото пространство, водеща от бл.37 към бл.39 и
по-натам към ул.“Бучински път“. От двете страни на
платното за движение има тротоари. Пътна маркировка и пътни знаци няма.
Разрешената максимална скорост на движение на лекия автомобил е 50км/ч. Ищецът
като пешеходец се е движил по дясната пътна лента, а лек автомобил м.“Пежо 206“
се е движил след него по същата пътна лента. Ищецът е вървял заедно с Г. И.,
също участник в ПТП като пешеходец. Ширината на пътя е 6м. на мястото на ПТП.
Преди настъпване на произшествието двамата пешеходци са се движили в посока
бл.39, в който видно от адреса му,
записан в констативния протокол живее Г. И., като движението им е било по дясна
пътна лента на платното за движение в посока бл.39. В участъка е имало тротоар,
но те са се движили на пътното платно. Според скицата на фиг.1 от експертизата,
пешеходецът К.О. е ударен от дясната страна на лявата половина на челната
страна на лекия автомобил, по-наляво от надлъжната му ос. Установено е, че в
мига на удара пострадалият О. се е намирал на 2,3м. вляво от дясната граница на
дясната пътна лента, гледано в посока на движението на пешеходците и
автомобила. Вещото лице е изследвало възможната скорост на автомобила поради
липса на установена такава, използвайки различни методи, включващи телесни
увреждания и деформации по автомобила и е стигнал до извод, че по време на
удара скоростта на движение на Пежото е била по-ниска
от 20км/ч., а именно от порядъка на 10км/ч. Според вещото лице при скорост на
лекия автомобил от 50км/ч и при работещо улично осветление пешеходците са имали
време да напуснат платното за движение отдясно и да предотвратят настъпването
на ПТП. От друга страна дори и да не е работело уличното осветление и водачката
на лекия автомобил, движейки се с 50км/ч при своевременна реакция, би спряла на
около 7-8метра преди мястото на удара и удар не би настъпил.
Съдът кредитира изцяло изготвените експертизи
като обективни, компетентно изготвени, подкрепени от доказателствения
материал по делото и неоспорени от страните.
Събрани са и гласни доказателства за
изясняване на делото от фактическа страна.
От показанията на св.В.Ч.домоуправител на
блока, в който живее ищеца, се установява, че разбрала за процесното
ПТП от съседи преди Нова година. Твърди, че та се грижела за К., който бил
настанен в блока от дом, бил самотник. След получената травма О. бил гипсиран и
не можел да става, първата седмица докато намерили патерици, тя го обслужвала.
Твърди, че имал церебрална пареза на другия крак.
Споделял, че го боли. В продължение на три-четири месеца ползвал патерици,
живеел на осмия етаж, а в блока нямало асансьор. Преди инцидента бил отзивчив и
помагал на хората, след което станал нервен, неспокоен, не общувал, изпитвал
страх.
Предвид изложеното, съдът намира, че по
делото е установен фактическият състав на непозволено увреждане от страна на
водача на лек автомобил „Пежо 206“ с рег.№******, както и предпоставките на чл.
432 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя за заплащане на
причинените от водача вреди по предявения иск, който се явява доказан по основание.
Разпоредбата на чл.432 ал.1 от КЗ дава право
на увредения при деликта, да предяви иска си за
причинените му вреди не срещу прекия извършител на увреждането, а пряко срещу
застрахователя. Правото на такъв иск се поражда от съществуването на застрахователен
договор между деликвента и застрахователя, както и от
съществуването на застрахователно правоотношение между същия/респ.ищеца и
застрахователя. Съгласно чл.432 ал.1 от КЗ в полза на увредения се поражда
правото на обезщетение от застрахователя, след реализиране на риска. То е право
на увредения да иска обезщетение от застрахователя, който по силата на
договорната отговорност следва да го обезщети за всички претърпени вреди.
Доколкото прякото право на увредения, установено с чл.432 ал.1 от КЗ, възниква
едновременно с правото на деликтно обезщетение от деликвента и е функционално обусловено от него, то
застрахователят, като пряко задължено лице отговаря в обема, в който отговаря и
причинителя на вредата.
Няма спор между страните по делото, че за лек
автомобил марка „Пежо 206“ с рег.№******, е имало валидно сключена застраховка
гражданска отговорност на автомобилистите с ответното дружество със
застрахователна полица №BG/116001617249/16г., със срок на действие от 08.06.2016г.
до 07.06.2017г., от където следва, че деликтът е
настъпил в срока на застрахователното покритие.
В случая е спазено и изискването на чл.380
ал.1 от КЗ, като ищецът е отправил към застрахователната компания писмена
застрахователна претенция, по която е заведена щета. Отговор не е последвал.
За ангажиране отговорността на застрахователя
по сключена задължителна застраховка “гражданска отговорност” на водач на МПС
за вреди причинени на трето лице извън автомобила, е необходимо ищецът да
установи, че причинените му вреди, чието обезщетяване претендира, са пряк
резултат от противоправно поведение на застрахованото
лице. В случая е безспорно установено, че водачът на застархования
при ответника лек автомобил Пежо 206, С.Г.А.е нарушила правилата за движение по
пътищата, уредени в ЗДвП – чл.5, чл.20 ал.2, а именно с поведението си е
създала опасност и пречки за движението и е поставила в опасност живота и
здравето на хората; не е контролирала непрекъснато МПС-то, което е управлявала,
при избор на скоростта на движение не се е съобразила с характера и
интензивността на движението и не е намалила скоростта при необходимост от
спиране, с което е причинен вредоносен резултат за ищеца, вследствие
настъпилото ПТП.
При доказан фактически състав на деликта съдът следва да определи справедлив размер на
обезщетението за неимуществени вреди. При преценка по чл.52 ЗЗД съдът преценява
характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на
болките, психическите и физически последици, настъпили в резултат на телесните
увреди. Относимо обстоятелство е и икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането с цел формиране на
обществено-оправдана мяра за
справедливост / решение № 99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г. на ВКС,
ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по т.д.№ 619/2011 г. на ВКС, ТК,
ІІ ТО/, при определяне на паричният еквивалент на вредите. Релевантните
обстоятелства, примерно посочени в ППВС № 4/1968 г., следва да бъдат преценени
и анализирани в тяхната съвкупност /решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010
г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. на ВКС,
ТК, І ТО и др./, за да бъде размерът на обезщетението надлежно обоснован
респ.справедлив.
Като се съобразят описаните увреждания и
последиците от тях - претърпените физически и емоционални болки, страдания и
неудобства, респ. техния вид, интензитет и продължителност, срокът за пълното
възстановяване на ищеца, като се вземат предвид икономическите условия в
страната и се съобрази принципът, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът
счита, че за обезщетяване неимуществените вреди на ищеца адекватно обезщетение
е такова в размер на 25 000.00 лева. За да стигне до този извод, съдът съобрази
още и фактите, сочещи на преживяна психическа травма, както и че в случая се
касае до увреждане, което макар по своите медико-биологични признаци да
представлява телесно увреждане, което
трайно затруднява движението на долен крайник за период в случая от 60 дни, покрива
признаците болка и страдание. Следва да
бъде съобразено и изложеното от св.Ч., че в резултат на получената травма ищецът
не е могъл да става от леглото в продължение на седмица, след това 3-4месеца се
е движел с патерици, че болките му не са отшумели и към момента. Отчита се и
страхът, който е изпитал и продължава да изпитва. Съдът отчита обаче и
заключението на вещото лице по съдебномедицинската експертиза, че възстановяването
е за около три месеца и не са налице данни за усложнения.
Ищецът търси и обезщетение в размер на
законната лихва върху определения размер на обезщетението, считано от датата на
изтичане на тримесечния срок за произнасяне от застрахователя по претендираното обезщетение.
С
оглед разпоредбата на чл.429, ал.3 КЗ застрахователят дължи лихва за забава от
датата на уведомяване от застрахования или от датата на уведомяване или на
предявяване на претенцията от увреденото лице. От представената по делото
писмена претенция на ищеца до ответника се установява конкретната дата, на
която застрахователят е бил поканен да заплати обезщетението е 09.05.2017г., следователно
на 09.08.2017г. е изтекъл срока за произнасяне.
При
тези данни, съдът счита, че застрахователят е изпаднал в забава да изпълни
задължението си и от тази дата е дължима претендирана
лихва – 09.08.2017г.
По възражението за съпричиняване:
Своевременно в предвидения от закона срок, а
именно с отговора на исковата молба ответникът З. „Б.И.“ АД е направило
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищеца. Съдът намира това възражение за основателно по следните
съображения.
Налице е категорична практика на ВКС –
решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №
98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 151 от
12.11.2010г. по т.д. № 1140/11г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 169 от
02.10.2013г. по т.д. № 1643/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. решение № 16 от
04.02.2014г. по т.д. № 1858/13г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 92 ог 24.07.2013г. по т.д. № 540/12г. на ВКС, ТК, І т.о.,
според която, за да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото
обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред
съда, и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно
доказване от страната, която го е въвела. В случая се събраха категорични
доказателства, че вредите не биха настъпили изобщо, ако по време на
произшествието пострадалият се е движел на тротоара или ако е реагирал
своевременно и да се премести от платното за движение на лекия
автомобил, за да предотврати удара. В случая автотехническата
експертиза е категорична, че ударът с пешеходеца е бил предотвратим.
Позовавайки се на тази съдебна експертиза,
която изяснява механизма на настъпване на ПТП, приноса на всеки един от
участниците в него за настъпването му, както и категоричния извод, че
съприкосновението е било предотвратимо при адекватни действия независимо дали
ще бъдат от пешеходеца, за де се отстрани от платното за движение или от водача
на автомобила, който е следвало да задейства своевременно спирачната система,
съдът приема, че процента на съпричиняване е 50% от
страна на ищеца за настъпване на вредоносния за него резултат.
Следва да бъде посочено, че ищецът като
пешеходец също е участник в движението и като такъв е длъжен да спазва
съответните правила, предвидени в ЗДвП. Със своето поведение той е нарушил от
своя страна разпоредбата на чл.108 от ЗДвП, а именно бил е длъжен да се движи
по тротоара или банкета на пътното платно. Установено е, че на място е имало
тротоар, но той се е движел на платното за движение и то към неговата средна
част. Съгласно ал.2 на чл.108 като пешеходец е могъл да се движи по платното за движение, но противоположно
на посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо
до лявата му граница и то когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да
бъдат използвани. В случая той се е движил в посоката на движение на лекия
автомобил.
При отчитане на възприетия от настоящия
състав на съда процент съпричиняване, определеният
размер за репариране на неимуществени вреди, които са причинени на ищеца ще
бъде намален и уважен за сумата от 12 500лв.
По разноските:
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответника
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски съобразно
уважената част от иска, които са в размер на 200лв., а съгласно ал.2 на чл.78 ГПК на ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска, а
именно в размер на 1545лв.
На осн. чл.78 ал.6
от ГПК ответника следва да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на
500лв.
С представения списък по чл.80 ГПК процесуалният представител на ответника е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца и моли да бъде намалено. Същото е неоснователно, тъй като съгл.чл.7 ал.2 т.4 от Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер, дължим в случая е 1430лв., при доказано сторен 2000лв. без ДДС. Според настоящия състав заплатеното адвокатско възнаграждение е съобразено с цената на иска и фактическата и правна сложност на делото, поради което не следва да бъде намалявано до предвидения минимум.
На осн. чл.38 ал.2 от ЗА вр.
съгл.чл.7 ал.2 т.4 от Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, ответникът следва да заплати на адв.М.Н.
– Т. от САК сумата от 1086лв./хиляда осемдесет и шест/ с ДДС адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство на ищеца.
На
основания изложеното Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД ЕИК ******със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на К.В.О., ЕГН ********** с адрес ***
обезщетение за търпени неимуществени вреди – болки и страдания от телесни
увреждания, настъпили в резултат на ПТП на 25.12.2016г. в размер на сумата от 12 500лв./дванадесет хиляди и
петстотин/, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 09.08.2017г. –
датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне на застрахователя по
предявената претенция до окончателното й изплащане, като за разликата над 12 500лв.
за неимуществени вреди до претендирания размер от 30 000лв.
ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА на осн.чл.78
ал.6 от ГПК и чл.78 ал.1 ГПК З. „Б.И.“ АД ЕИК ******със седалище и адрес на
управление ***, държавна такса да заплати по сметка на СГС държавна такса в
размер на 500лв./петстотин/ и на К.В.О.,
ЕГН ********** с адрес *** направените по делото разноски съобразно уважената
част от иска, които са в размер на 200лв./двеста/.
ОСЪЖДА
на осн.чл.78 ал.2 от ГПК К.В.О., ЕГН ********** с
адрес *** да заплати на З. „Б.И.“ АД ЕИК
******със седалище и адрес на управление ***, разноски съобразно отхвърлената
част на иска в размер на 1545лв./хиляда
петстотин четиридесет и пет/.
ОСЪЖДА
на З. „Б.И.“ АД ЕИК ******със седалище и адрес на управление ***, на осн. чл.38 ал.2 от ЗА вр. съгл.чл.7
ал.2 т.4 от Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, да заплати на адв.М.Н. – Т. от САК
сумата от 1086лв./хиляда осемдесет и
шест/ с ДДС адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство на ищеца.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд София в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: