РЕШЕНИЕ
№ 1108
гр. Пловдив, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Румяна Ив. Андреева
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20225300501947 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на длъжника жалба от
длъжника Ю.И.Ш. чрез процесуалния и представител адв.Т.К. против
разпореждане с изх.№ 46558/25.05.2022 г. на ЧСИ К.П., рег. № ***, с р-н на д-
ие ПОС, изготвено по изп.д. № 20158240402925, с което е отказано да бъде
прекратено изпълнителното производство, на основание чл.433, ал.1 т.8 от
ГПК. Жалбоподателката поддържа, че обжалваното действие на съдебния
изпълнител е незаконосъобразно, тъй като в рамките на изпълнителното
производство по изп.дело в продължение на повече от две години не са били
извършвани никакви валидни изпълнителни действия. Моли се за отмяна на
обжалваното действие.
Взискателят „С.Г. ГРУП ЕАД“ с ЕИК *** е взел становище за
неоснователност на жалбата и моли същата да се остави без уважение.
ЧСИ в писмените си мотиви е изразил становище за допустимост на
жалбата и за нейната неоснователност.
Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав, като взе
предвид материалите по делото и изразените писмени становища, намери
следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна – длъжника по изпълнителното
дело, в предвидения от закона срок за обжалване, насочена е против
1
обжалваемо действие на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК и
е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по
следните съображения:
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство се
прекратява от съдебния изпълнител с постановление, когато взискателят не
поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години, с изключение на делата за издръжка.
Разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, според която бездействието
на взискателя води до прекратяване на изпълнителното производство, има за
цел да гарантира, че ще продължават хода си само тези изпълнителни
производства, при които взискателят проявява активност и не е изгубил
интерес от изпълнението.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 10 от Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г., по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на
тълкувателното решени се приема, че прекратяването на изпълнителното
производство настъпва по право, като е без правно значение дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на изпълнителното
производство и кога ще стане това.
С т. 10 на ТР № 2/ 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
са дадени тълкувателни разяснения относно юридическите факти,
прекъсващи давността съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД, обобщени в разпоредбата
като предприемане на действия за принудително изпълнение на вземането,
касаещи материално - правния институт на погасителната давност. Така
съобразно цитираното тълкувателно решение прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя, или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.
Видно от копието на изп.дело № 20158240402925, изпълнителното
производство е било образувано на 02.07.2013 г. пред ЧСИ А.В.Я., рег. №
***, р-н на д-ие – ОС – ***, по молба на взискателя „С.Г. ГРУП“ ЕАД против
2
длъжника Ю.И.Ш., въз основа на изпълнителен лист от 17.05.2013 г.,
издаден от РС – Пловдив на основание Заповед за изпълнение, издадена по
ч.гр.д. № 6349 от 2013 г., а предмет на изпълнение е парично вземане.
В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е
посочил изпълнителен способ - налагане на запор на вземания по банкови
сметки на длъжника, налагане на запор върху трудово възнаграждение.
Със запорно съобщение с изх.№ 25054/01.08.2013г. по ЧСИ А.В.Я. е
наложила запор върху банковите сметки на длъжника в „***“ ***.
На 08.10.2013г. и 29.10.2013г. са постъпили молби за разсрочено
плащане на дълга и декларация – съгласие за изплащане на задължението на
равни месечни вноски от по 50 лв. всяка.
Предвид молба на взискателя с вх.№ 4213/12.06.2015 г. и на
основание чл. 427, ал.1 от ГПК изпълнителното производство по изп. дело №
20137470401995 по описа на ЧСИ А.В.Я. е изпратено за продължаване по
описа на ЧСИ К.П., където на 25.08.2015 г. е образувано под №
20158240402925. С молбата взискателят е възложил на ЧСИ К.П.
извършването на всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ.
Видно от отметките върху изпълнителния лист, по делото
периодично са постъпили плащания от длъжника - на 21.11.2013г.
18.12.2013г., 21.01.2014г., 25.02.2014г., 28.03.2014г., 26.05.2014г.,
07.03.2017г., 23.03.2017, 07.06.2017г., 28.08.2017г., 01.11.2017г., 10.01.2018г.,
27.02.2018 г. След 27.02.2018 г. доброволни плащания от длъжника не са
извършвани.
На 02.11.2018 г. до длъжника е изпратена Призовка за принудително
изпълнение, с уведомление за насрочен опис на движими вещи в дома на
длъжника за 18.12.2018 г., като нарочно разпореждане за насрочване на опис
не е било изготвено. Призовката за принудително изпълнение не е била
връчена редовно връчена, тъй като длъжникът не е бил намерен на адреса, за
период от 04.11.2018 г. до 18.11.2018 г.
С Разпореждане с изх. 65978/30.09.2020 г. съдебният изпълнител е
насрочил опис на движими вещи на длъжника за 04.12.2020 г. Призовка за
принудително изпълнение с изх. № 65978/30.09.2020 г. не е редовно връчена,
а опис не е извършен.
С молба с вх. № 82944/19.11.2021 взискателят „С.Г. ГРУП“ ЕАД е
поискал извършване на опис на движими вещи, находящи се в дома на
длъжника.
Жалбоподателката поддържа, по изпълнителното дело не са
предприемани никакви изпълнителни действия, прекъсващи давността, в
продължение на повече от две години. Видно от копието на изпълнителното
дело, на 14.04.2022 г. същата е поискала от ЧСИ да постанови прекратяване
на производството поради неизвършването на изпълнителни действия повече
от две години. На 25.05.2022 г. е постановено обжалваното разпореждане на
3
ЧСИ К. П., с което искането е оставено без уважение.
Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав намира така
постановеният отказ за прекратяване на изпълнителното производство за
незаконосъобразен.
Предвид изложените по-горе констатации съдът приема, че след
прекъсването на давността на 27.02.2018 г. с последното доброволно плащане
от длъжника, до 27.02.2020 г. не са извършвани валидни изпълнителни
действия, водещи до прекъсване давността. За такова действие се приема
молбата на взискателя с вх. № 82944/19.11.2021 г. с посочване на
изпълнителен способ, но към който момент изпълнителното производство е
било вече прекратено по силата на закона. Ето защо с обжалваните
постановления частният съдебен изпълнител е следвало да констатира това
прекратяване.
При горните съображения настоящата инстанция приема, че
обжалваният отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство е
незаконосъобразен. Към този момент са били налице условията на чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство - взискателят да
не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години. Ето защо отказът на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство
следва да се отмени, като на съдебния из пълнител ще се дадат указания за
изготвяне на постановление за прекратяване на изпълнителното
производство.
По посочените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане с изх.№ 46558/25.05.2022 г. на ЧСИ К.П.,
рег. № ***, с р-н на д-ие ПОС, изготвено по изп.д. № 20158240402925, с което
е отказано да бъде прекратено изпълнителното производство, на основание
чл.433, ал.1 т.8 от ГПК.
УКАЗВА на ЧСИ К.П., рег. № ***, с р-н на д-ие ПОС, че следва да
издаде постановление за прекратяване на изп.д. № 20158240402925.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4