Решение по дело №88/2016 на Окръжен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

№ 238 / 28.06.2016 г.    

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Хасковският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесети юни двехиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:  ТОДОР ХАДЖИЕВ

                                                                             

при секретаря Р.Р., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 88 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 С.Н.В. е предявила против М.Г.Р. и Н.П.Р. иск с правно основание чл. 108 ЗС.

Ищцата твърди, че на 15.03.1996 г. заедно с брат си Х.Н.А. придобили с НА № 51, т. ІІІ, д. № 998/ 1996 г. за дарение от майка си П.К.А. имот, представляващ парцел ІІ с площ от 668 кв. м. в кв. 46, отреден за част от имот пл. № 5425 по плана на гр. Х. от 1977 г. На 19.04.1996 г. между тях и ЕТ „С. – Г.И.” бил сключен договор, по силата на който едноличният търговец се задължил изгради жилищна сграда в гореописания имот без учредено право на строеж, като след приключване на строителството се задължили да прехвърлят собствеността на построените жилища чрез строителя, когото предварително упълномощили. В изпълнение на предоставените му права строителят ЕТ „С. – Г.И.” на 24.09.1998 г. сключил предварителен договор за покупко – продажба с М.Г.Р. за жилище, представляващо апартамент от 144. 79 кв. м., както и гараж с площ от 26.22 кв. м., както и предварителен договор с нейния съпруг Н.П.Р.  за имот в същата сграда, представляващо апартамент от 79. 36 кв. м., за който имот липсвало уговорка да бъде продаден от строителя. С Нотариална покана от 23.05.2000 г. поканила ответниците да предприемат необходимите действия по прехвърляне на собствеността върху описаните имоти, на която те не се отзовали. На 12.12.2014 г. с НА №  № 100, т. ІІІ, д. № 362/ 2014 г. и НА №  № 101, т. ІІІ, д. № 363/ 2014 г. на Нотариус № 125 М.Г.Р. и синът й Н.П.Р. са признати за собственици на посочените имоти, които понастоящем се индивидуализират като: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 77195.706.388.1.20 по кадастралната карта и регистри на гр. Х., одобрена със Заповед № РД – 18 – 63/ 05.10.2006 г. на ИД на АК – С., с административен адрес: гр. Х., ул. „Св. Св. К. и М.” № 57, вх. А, ет. 5, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 77195.706.388, с предназначение на обекта – жилище, апартамент, с площ от 144. 79 кв. м. ведно с прилежащото му мазе № 13 с площ от 4. 49 кв. м.; Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 77195.706.388.1.8 по кадастралната карта и регистри на гр. Х., одобрена със Заповед № РД – 18 – 63/ 05.10.2006 г. на ИД на АК – С., с административен адрес: гр. Х., ул. „Св. Св. К. и М.” № 57, вх. А, ет. 2, ап. 3, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 77195.706.388, с предназначение на обекта – жилище, апартамент, с площ от 79. 36 кв. м. ведно с прилежащото му мазе с площ от 6. 08 кв. м. Ищцата твърди, че по силата на приращението е собственик на гореописаните имоти, поради което на основание чл. 108 ЗС иска да бъде призната за собственик на същите и да й бъде предадено владението върху тях.

С допълнителна Молба вх. № 23597/ 19.11.2015 г. ищцата сочи, че е пропуснала да поиска ревандикация на гаража, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 77195.706.388.1.24 по кадастралната карта и регистри на гр. Х., одобрена със Заповед № РД – 18 – 63/ 05.10.2006 г. на ИД на АК – С., с административен адрес: гр. Х., ул. „Св. Св. К. и М.” № 57, етаж - 1, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 77195.706.388, с предназначение на обекта – гараж, с площ от 26. 22 кв. м.

Ответниците М.Г.Р. и Н.П.Р. оспорват предявения иск с доводи, че ищцата не е собственик на поземления имот и че са придобили процесните имоти по давност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, констатира следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск по чл. 108 ЗС, уважаването на който е обусловено от следните предпоставки: ищецът да е собственик на имота, вещта да се владее или държи от ответника, липса на правно основание за осъществяване на фактическа власт върху вещта от ответника.

Ищцата претендира собствеността на процесните имоти по силата на приращението – чл. 92 ЗС, която разпоредба постановява, че собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго.

По делото се установи, че с НА № 51, т. ІІІ, д. № 998/ 1996 г. П.К.А. е дарила на дъщеря си С.Н.В. и на сина си Х.Н.А. следния недвижим имот: парцел ІІ с площ от 668 кв. м. в кв. 46, отреден за част от имот пл. № 5425 по плана на гр. Х., одобрен със Заповед № 2 от 1977 г. при квоти: 3/ 4 ид. ч. за С.Н.В. и 1/ 4 ид. ч. за Х.Н.А..  

На 19.04.1996 г. между С.Н.В. и Х.Н.А., от една страна, и Г.И. И. в качеството му на ЕТ с фирма „С. – Г.И.”, от друга, е сключен договор, по силата на който едноличният търговец се задължил да изработи работен проект и да изпълни строителни работи съгласно одобрен работен проект на четириетажна жилищна сграда в имота на възложителите - парцел ІІ с площ от 668 кв. м. в кв. 46, отреден за част от имот пл. № 5425 по плана на гр. Х., одобрен със Заповед № 2 от 1977 г., находящ се в гр. Х., ул. „Св. Св. К. и М.” № 57.

Видно от представеното Удостоверение за наследници № 5030/ 15.09.1999 г. Х.Н.А. е починал на 03.05.1997 г. и е оставил за наследник своята майка П.К.А., която се е отказала от наследството на сина си съгласно Удостоверение № 100/ 07.1998 г. на РС – Х..

По делото не е спорно, че към м. септември 1998 г. жилищната сграда е била завършена.

От изложеното се налага извод, че към датата на завършване на жилищната сграда, находящите се в нея жилища, в това число и обектите, предмет на настоящия иск, а именно: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 77195.706.388.1.20 по кадастралната карта и регистри на гр. Х., одобрена със Заповед № РД – 18 – 63/ 05.10.2006 г. на ИД на АК – С., с административен адрес: гр. Х., ул. „Св. Св. К. и М.” № 57, вх. А, ет. 5, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 77195.706.388, с предназначение на обекта – жилище, апартамент, с площ от 144. 79 кв. м. ведно с прилежащото му мазе № 13 с площ от 4. 49 кв. м.; Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 77195.706.388.1.8 по кадастралната карта и регистри на гр. Х., одобрена със Заповед № РД – 18 – 63/ 05.10.2006 г. на ИД на АК – С., с административен адрес: гр. Х., ул. „Св. Св. К. и М.” № 57, вх. А, ет. 2, ап. 3, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 77195.706.388, с предназначение на обекта – жилище, апартамент, с площ от 79. 36 кв. м. ведно с прилежащото му мазе с площ от 6. 08 кв. м., както и Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 77195.706.388.1.24 по кадастралната карта и регистри на гр. Х., одобрена със Заповед № РД – 18 – 63/ 05.10.2006 г. на ИД на АК – С., с административен адрес: гр. Х., ул. „Св. Св. К. и М.” № 57, етаж - 1, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 77195.706.388, с предназначение на обекта – гараж, с площ от 26. 22 кв. м., по силата на чл. 92 ЗС са станали собственост на ищцата С.Н.В., върху чиято земя е построена жилищната сграда.

Ответниците оспорват собствеността на ищцата върху процесните имоти, като твърдят, че са придобили същите по давност. В тази връзка по делото се установи, че с два предварителни договора за продажба от 24.09.1998 г. С.Н.В. чрез пълномощника си Г.И. И. в качеството му на ЕТ с фирма „С. – Г.И.” се задължила да прехвърли на М.Г.Р. жилище, състоящо се от 144. 79 кв. м., находящо се на мансарден етаж от построената в парцел ІІ – 5425, кв. 46 по плана на гр. Х. четириетажна жилищна сграда, както и гараж № 1 от 26. 22 кв. м., а на П.Н. Р. - жилище, състоящо се от 79. 36 кв. м., находящо се на втори етаж от построената в парцел ІІ – 5425, кв. 46 по плана на гр. Х. четириетажна жилищна сграда.

По делото е представено нотариално заверено пълномощно от 06.05.1996 г., с което С.Н.В. и Х.Н.А. са упълномощили Г.И. И. да сключва предварителни договори за продажба на апартаментите, упоменати в сключения договор за строителство, като е посочено, че пълномощното е приложение към договора съгласно т. VІ от същия.  Цитираната точка от договора предвижда, че след приключване на строителството строителят ще компенсира разходите си за строителство с продажба на жилищата, изчерпателно изброени в него, които не остават в собственост на възложителите, въз основа на издадено от тях пълномощно.

По делото се установи от показанията на св. Ж.Г. и Н. И.а, което не се оспорва и от ищцата, че процесните имоти се ползват от ответниците. Не е спорно също така, че още преди завеждане на настоящето дело страните са имали спорове за собствеността на имотите, доказателство за което са изпратените от ищцата С.В. нотариални покани от месец април 2007 г. до П.Н. Р. за заплащане на обезщетение за ползването им.

Съгласно чл. 79 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Освен изискването за непрекъснатост на владението правната доктрина и съдебната практика са установили допълнителни признаци, на които следва да отговаря владението като способ за придобиване на вещни права, а именно: да е постоянно – фактическата власт да няма случаен характер, а да изразява волята трайно да се държи вещта; да е несъмнително – да не е налице съмнение относно упражнявата от лицето фактическа власт и намерението му да свои имота; да е спокойно – да не е установено с насилие; да е явно – да не е установено по скрит начин, тайно от предишния владелец. Извънсъдебните спорове за собствеността на имота не опорочават владението и не прекъсват давността. Съдебната практика е еднопосочна (Решение № 1049/ 07.07.2008 г. на ВКС по гр. д. № 5016/2007 г., V г. o., Решение № 5/ 25.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2728/2008 г., II г. о., Решение № 187/ 20.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 112/2012 г., II г. о.),  че споровете относно собствеността не са пречка за придобиването на имота по давност, след като давността не е прекъсната по предвидените в закона начини – с предявяване на собственически иск съгласно чл. 116, б. „б” ЗЗД или загубването на владението за повече от 6 месеца съгласно чл. 81 ЗС. Наличието на спорове установява явното упражняване на владение и намерението на невладеещия собственик да придобие собствеността върху него, но те са неотносими към преценката дали то е опорочено. Владението е опорочено само в случаите, когато е установено и поддържано по насилствен или скрит начин,  а давността не тече само докато трае насилието или скритостта.

От изложеното се налага извод, че независимо от споровете между страните относно собствеността на процесните имоти, в полза на ответниците е изтекла предвидената в закона 10 – годишна придобивна давност, считано от 1998 г. до подаване на исковата молба, през който период М.Г.Р. и П.Н. Р., а след смъртта му – и сина му Н.П.Р. са осъществявали явно, спокойно и непрекъснато владение. Ищцата С.Н.В. е загубила собствеността върху процесните имоти с придобиването им по давност от ответниците, което прави предявеният иск по чл. 108 ЗС неоснователен поради липса на първата предпоставка за уважаването му, а именно ищцата да е собственик на имотите.

С оглед изхода на делото ищцата С.Н.В. следва да заплати на ответниците  М.Г.Р. и Н.П.Р. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лв.   

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Н.В. с ЕГН ********** *** против М.Г.Р. с ЕГН ********** *** и Н.П.Р. с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл. 108 ЗС по отношение на следните недвижими имоти: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 77195.706.388.1.20 по кадастралната карта и регистри на гр. Х., одобрена със Заповед № РД – 18 – 63/ 05.10.2006 г. на ИД на АК – С., с административен адрес: гр. Х., ул. „Св. Св. К. и М.” № 57, вх. А, ет. 5, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 77195.706.388, с предназначение на обекта – жилище, апартамент, с площ от 144. 79 кв. м. ведно с прилежащото му мазе № 13 с площ от 4. 49 кв. м.; Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 77195.706.388.1.8 по кадастралната карта и регистри на гр. Х., одобрена със Заповед № РД – 18 – 63/ 05.10.2006 г. на ИД на АК – С., с административен адрес: гр. Х., ул. „Св. Св. К. и М.” № 57, вх. А, ет. 2, ап. 3, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 77195.706.388, с предназначение на обекта – жилище, апартамент, с площ от 79. 36 кв. м. ведно с прилежащото му мазе с площ от 6. 08 кв. м., както и Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 77195.706.388.1.24 по кадастралната карта и регистри на гр. Х., одобрена със Заповед № РД – 18 – 63/ 05.10.2006 г. на ИД на АК – С., с административен адрес: гр. Х., ул. „Св. Св. К. и М.” № 57, етаж - 1, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 77195.706.388, с предназначение на обекта – гараж, с площ от 26. 22 кв. м.

ОСЪЖДА С.Н.В. да заплати на „М.Г.Р. и Н.П.Р. направените по делото разноски в размер на 4000 лв.

Решението може да бъде обжалвано пред АС - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                     

                                                            Съдия: