Р Е Ш Е Н И Е
№............
гр.Плевен, 31,07,2019
год.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Плевенският районен съд, IХ-ти
граждански състав, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д.№866 по описа на
ПлРС за 2019 г., на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от С.Ц.К.,
ЕГН **********,***, против ***,
представлявано от ***, съединени в условията на първоначално
обективно кумулативно съединяване осъдителни искове, както следва: иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 от ЗМВР за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в размер на 1584,00 лева,
представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие
преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 08,02,2016 г. – 08,02,2019 г.,
ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от предявяване на иска
08.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; иск с правно основание
чл.178, ал.1, т.2 вр.с чл.179, ал.2 от ЗМВР за осъждане на ответника да заплати
сумата от 3070,00 лева, представляваща допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични
дейности като ДСл в МВР за периода 08,02,2016 г. – 08,02,2019 г., ведно със законната лихва върху
цялата сума, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на
вземането; иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 422,62 лева, представляваща мораторна лихва върху неизплатеното допълнително
възнаграждение за изпълнение на специфични дейности като ДСл в МВР за периода
08,02,2016 г. – 08,02,2019 г. В обстоятелствената част на исковата молба сочи, че в процесния период - м.02,2016 г. - м.02,2019 г. ищцата е работила на длъжност “Младши оперативен
дежурен“ в „Оперативна Дежурна част“ в РУМВР гр.Долни Дъбник. Твърди се, че за
последните три години не е променяна длъжността й, като трудовата си дейност
осъществява по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени -
дневна и нощна от 22.00 - 06.00 часа и с продължителност 12 часа при
сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР.
Излага се, че на основание чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет
часа седмично. Сочи, че от м.02,016 г. до настоящия момент са издавани протоколи от ***и графици от ***за
дежурствата и отчитане на положения труд при работа на смени от служителите на
ОДЧ, реда за разпределение на работното време, времето за почивка и
компенсиране броя на часове извън установеното работно време. Твърди, че редът
за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане,
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Излага, че
в процесния период е действала Наредба № 8121 з-776 от 29.07.2016 г. (обн.,
ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.), като в нея липсвало
изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Излага, че за
процесния период – 01,02,2016 г. до 01,02,2019 г., е
положил нощен труд, както следва: общо за
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който сочи,
че действително през процесния период ищецът е бил служител на МВР по
чл.142, ал1, т.1 от ЗМВР и е заемал посочената от него
длъжност. Не оспорва факта, че ищецът осъществява трудовата си дейност по
утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност
12 часа при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на
чл.187, ал.3 от ЗМВР. Излага, че
съгласно разпоредба на чл.142, ал.2 от ЗМВР статутът на тези служители се
урежда единствено от ЗМВР, поради което счита, че в този случай не са приложими
разпоредбите на ЗДС и НСОРЗ. Сочи, че чл.187, ал.3 от ЗМВР
предвижда, че за работещите на смени работното време се изчислява сумарно, като
ал.5 на същия член предвижда, че работата извън редовното работно време се
компенсира с възнаграждение за отработени до 70 часа на отчетен период. Твърди,
че в процесния период по отношение на регламентацията на реда за организация и
разпределение на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители са действали
следните наредби: Наредба
№8121з-592/25.05.2015 г. /в
сила от 01.04.2015 г./, обн. в ДВ
бр.40/02.06.2015 г., отменена с
решение №8585/11.07.2016г. на ВАС по адм.д.№5450/2016 г., в сила от
датата на постановяването му, в която наредба липсва изрична норма,
съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407/2014 г.
на Министъра на вътрешните работи, и Наредба
№8121з-776/29.07.2016 г.,
обнародвана
в ДВ бр.60/02.08.2016 г., в сила от
деня на обнародването й, в която липсва изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба
№81213-407/11.08.2014 г. Сочи
се, че
неправилно ищецът е посочил, че за процесния период следва да се приложи
субсидиарно НСОРЗ, в която съгласно разпоредбата на чл.9, ал.2 при
сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни,
тъй като никъде в наредбата не е посочен коефициент 1.143 и не е ясно откъде
ищецът е получил този коефициент, за да иска същият да бъде приложен. Излага,
че ограничението в Наредба №8121з-592/2015 г. и Наредба
№8121з - 776/2016 г.
е служителите, работещи на смени да не полагат повече от 8 часа нощен труд,
което било равно на коефициент 1, а не на посочения
коефициент 1.143. Счита, че е напълно необосновано препращането по аналогия към
чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата.
Твърди, че в случая не е налице празнота в нормативната уредба, което от своя
страна да обоснове препращане по аналогия, поради факта, че в процесния период
са действали последователно подзаконови нормативни актове - наредби, издадени
от министъра на вътрешните работи, в които изрично съществуват разпоредбата, че
за всеки отработен час през нощта на държавните служители се заплаща нощен труд
в размер на 0.25 лева. Сочи, че не е ясно откъде ищецът е стигнал до
извода, че часовата му ставка е 6,00 лева
за
целия процесен период. Твърди се, че от исковата молба
не става ясно дали се твърди, че нощният труд, положен от
ищеца, въобще не е бил отчетен и не е бил заплащан.
Сочи, че на ищеца редовно е плащан в процесния период както извънреден, така и
нощен труд. Излага, че за положения от ищеца нощен труд същият е получил
допълнително заплащане по 0.25 лева на час, поради което не
следва да се прави преизчисление и прехвърляне на нощен
труд в дневен, поради факта, че ще се получи дублиране на заплащането. Счита,
че труда, положен
между 22.00-06.00 ч. следва да
бъде отчетен само като нощен, така както е отчетен и заплатен, а не да се
трансформира в дневен. Сочи, че ищецът не може да избира едновременно да иска
допълнителни часове поради трансформиране на нощния труд като дневен и след
това да получи за същия и допълнително заплащане като за нощен. По отношение на исковата претенция на
основание чл.178, ал.1, т.2 във вр.ал.2 от ЗМВР счита същата за
неоснователна, тъй като в длъжностната характеристика на ищцата няма посочени
специфичните служебни дейности, за извършването на които същата претендира да й
бъде изплатено допълнително възнаграждение. Твърди, че в процесния период е
действала заповед №8121з-671/09,06,2015 г. на Министъра на вътрешните работи, като съгласно точка 1.4 и 1.7 от
същата допълнителни възнаграждения за изпълнение на специфични служебни
дейности следва да се изплащат в съответния размер на държавните служители в МВР,
които пряко изпълняват охрана на взривоопасни вещества, банкови и други
ценности, постова дейност за охрана на задържани лица и охрана на сгради или
обекти. Сочи, че съгласно т.5 от заповедта допълнителни възнаграждения се
изплащат само за действително отработено време, а съгласно разпоредбата на
чл.26,т.5 от инструкция №1з- 1373/21,06,2010 г. за организацията и реда за осъществяване на дежурство в МВР
оперативният дежурен упражнява контрол за охрана на структурата и спазването на
пропускателния режим. Твърди се, че съгласно длъжностната характеристика, младши
оперативният дежурен в ОДЧ упражнява контрол на силите по охраната на
пропускателния режим, организира инкасовата дейност и контролира
достъпа до помещенията на ОДЧ. Предвид изложеното счита, че за служителите,
заемащи длъжност младши оперативен дежурен не съществува задължение за охрана
на задържани лица, както и преки задължения за охрана на сградата. Сочи се, че съгласно чл.31, ал.1 от Инструкция №8121з-78/24,01,2015 г. за реда за
осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на
задържани лица и реда в тях в МВР се осъществява чрез наряди по реда на
инструкциите, издадени на основание чл.14, ал.3 от ЗМВР, в която инструкция също не са
предвидени задължения за служителите от ОДЧ пряко да осъществяват охрана на
задържани лица. Сочи, че охраната на обекти на МВР е регламентирана в
инструкция №8121з-1415/20,11,2015 г. за реда и организацията за осъществяване на дейността по охрана на
обекти, в която също няма задължения на служителите от ОДЧ за пряко
осъществяване на охрана на обектите. По отношение на твърдението за извършена
охрана на взривоопасни вещества, банкови или други ценности сочи,
че не са налице данни, че в сградата на РУ - ***има помещение, което да съхранява
такива вещества, като сочи и, че оръжията и боеприпасите не попадат в обхвата
на т.1.4 от М3 №8121з-671/09,06,2015 г. Поради изложеното прави извод, че оперативният дежурен не изпълнява
пряко посочените в исковата молба специфични дейности, за да може да иска да му
бъде определено допълнително възнаграждение. Твърди, че служителите, които
подпомагат, организират или контролират специфичните дейности нямат основание
за получаване на допълнително възнаграждение, тъй като не извършват пряко тези
дейност. Излага, че ищцата не е посочила, че в помещението на РУ-***има взривоопасни вещества, къде се съхраняват
същите, през какъв точно период от време са се намирали в РУ - ***и че тя пряко изпълнява
през по-голямата част от работното време дейност по охраната им; не е посочила на кои точно
дати е извършвала пряко и през по-голямата част от работното време охрана на задържани
лица, тъй като за охраната на тези лица се назначава наряд - служител
изпълняващ патрулно-постова дейност пост №3; не е посочила през кои дни
точно твърди че е осъществявала пряко охрана на сгради на МВР и то за по-голяма част от работното
време, тъй като в РУ - ***има назначен служител на длъжност пропускар, а в
извънработно време охраната на сградата е поверена на служителите от патрулно -
постовата дейност. Поради изложеното счита, че искът в тази си част е
неоснователен и недоказан. Моли съда да отхвърли предявения иск и да им присъди
разноски. В с.з. и в депозирани
писмени бележки процесуалният представител на ответника развива пространни
съображения в подкрепа на доводите си за отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на
страните, намира за установено следното:
На първо място,
съдът счита, че следва да се произнесе по направения от страна на ищцата отказ
от иска за заплащане на възнаграждение
за изпълнение на специфични дейности както и акцесорния му иск по чл.86 от ЗЗД
- съгласно разпоредбата на чл.233 от ГПК, ищецът може да се
откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. В
този случай той не може да предяви наново същия иск. Направения отказ от иска
по настоящото дело е извършен преди постановяване на съдебно решение по делото,
като предвид същността на отказа, за извършването му не е необходимо съгласието
на ответника. Процесуална последица от направения отказ е десезиране на съда
със спора и прекратяване на производството по делото в тази му част. С оглед на
изложеното съдът счита, че следва да прекрати производството по отношение предявените
искове с правно основание
чл.178, ал.1, т.2 вр.с чл.179, ал.2 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.
Прието е за
безспорно по делото, че за процесния период страните са били в служебни
правоотношения и че ищецът осъществява трудовата си дейност по утвърдени
графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност 12 часа при
сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР.
Установява се от приетата по
делото съдебно-икономическа експертиза, която съдът кредитира като обоснована,
безпристрастна и компетентна, че с оглед характера на заеманата длъжност през
процесния период, ищеца е полагал труд през нощта от 22.00 ч. до 06.00 ч., а
отработеното работно време се е изчислявало сумарно. Съобразно задачата,
поставена от ищеца, експертизата е извършила преизчисляване на нощните часове
към дневни с коефициент 1.143 съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Посочен е и начин
на формиране на коефициента 1.143 - съгласно КТ нощните смени при 5-дневна
работна седмица не могат да надвишават 7 часа, а нормалната продължителност на
работното време е 8 часа дневно при 5-дневна работна седмица; поради различната
нормална продължителност на дневното и нощното работно време, установени в КТ,
за 7 часа през нощта следва да се заплати трудово възнаграждение, колкото за 8
часа през деня, поради което когато нормалната продължителност на дневното
работно време е 8 часа и нормалната продължителност на нощното работно време е
7 часа, отношението е 8 часа към 7 часа, т.е. коефициентът за превръщане на
нощните часове в дневни е равен на 1,143. ВЛ сочи, че за периода от 08,02,2016 г.
до 08,02,2019 г. ищецът е положил общо 1824 часа нощен труд. Положеният нощен
труд в размер на 1824 часа не е бил преизчислен от ответника с коефициент 1.143
за превръщането му в дневен труд, като същият е заплащан своевременно по 0.25
лв./час. Нощният труд, приравнен в дневен с коефициент 1.143 се равнява на 2084,83
часа, като за разликата от 260,83 часа се изчислява брутно възнаграждение в общ
размер на 1708,45 лева, изчислено със средна ставка 6,55 лева, формирана от
основната заплата на ищеца по периоди и нормативно определените работни дни за
всеки отработен месец. Изчислението е съобразно поставената от ищеца задача - с
увеличение 50% за извънреден труд. За целият процесен период, видно от
платежните ведомости на ответника ищеца е получил допълнително заплащане по
0.25 лв. на час за положен нощен труд съобразно Заповед №8121з-791/28.10.2014
г. и Заповед №8121з-1429/23.11.2017 г., издадени от Министъра на Вътрешните
работи, с които е определен размера на това допълнително възнаграждение. ВЛ
сочи, че в случай, че не бъде преизчисляван положения нощен труд към дневен
такъв при коефициент 1,143, а се приложи коефициент 1 при допустим нощен труд 8
часа, не би се формирал положен от ищеца извънреден труд. ВЛ е изчислило лихва
за забава върху изчислената главница за периода от първо число на месеца,
следващ тримесечието, за което се отнася, до датата на ИМ, но доколкото по
делото няма предявен такъв иск, съдът не обсъжда заключението в останалата му
част.
Съдът не обсъжда събраните по
делото свидетелски показания като неотносими към правния спор с оглед
направения отказ от исковете по чл.178, ал.1,
т.2 вр.с чл.179, ал.2 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.
По иска с правно чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1
от ЗМВР
Съгласно разпоредбата на
чл.176 от ЗМВР - брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР
се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред
предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Според нормата
на чл.187, ал.9 от ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи“. В процесния период са действали последователно Наредба №
8121з-407/11,08,2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25,05,2015 г. и Наредба №
8121з-776/29,07,2016 г., издавани от Министъра на вътрешните работи, уреждащи
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби
са идентични, а именно че „При работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22:00 и 06:00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“. В Наредба № 8121з-407/11,08,2014
г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава
по 0.143 (чл.31, ал.2 от Наредбата). Същата е отменена с приемане на Наредба №8121з-592/25,05,2015
г. на Министъра на вътрешните работи, но тя от своя страна е отменена с Решение
№8585 от 11,07,2016 г. на ВАС по адм.д.№5450/2016 г. Едва на 02,08,2016 г. е
обнародвана Наредба №8121з-776/29,07,2016 г., поради което следва да се приеме,
че до този момент действаща е Наредба №8121з-407/11,08,2014 г. В Наредба №8121з-592/25,05,2015
г. и Наредба №8121з-776/29,07,2016 г. липсва изрична разпоредба, съответстваща
на разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407 за преобразуване на
часовете положен нощен труд с коефициент 0.143. Липсата на такава норма обаче
не да следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване
на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно
да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл.9, ал.2 е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. По тези съображения исковата претенция за заплащане
на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано
изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време в
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен, се явява доказана по своето основание. Коефициентът 1,143 се получава
като нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа /установена
в чл.136, ал.3 от КТ/ се раздели на нормалната продължителност на работното
време през нощта - 7 часа /установена в чл.140 от КТ/. В Наредба № 8121з-407/1,08,2014
г. също се възприема този коефициент - 1,143, но формулиран по друг
математически начин, който води до същия резултат - при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния
период се умножава по 0.143 и полученото число да се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период. Видно е, че в посочената Наредба
законодателят е възприел подхода, установен в Кодекса на труда и в Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Разпоредбите на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата са приложими по аналогия и по
отношение на лица със служебно правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на
Република България утвърждава като основно достижение на социалната държава
правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация.
Основният закон гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен
труд без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което
реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат поставени при
еднакви условия всички служители, полагащи труд. Поради това включеният в
рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно
работно време, на която основа и следва да бъде определен реално положеният от
него труд за исковия период. Определения максимален брой часове нощен труд - 8
часа съгласно Наредба №8121з-592 от 25,05,2015 г. и Наредба №8121з-776/29,07,2016
г. не установява нормална продължителност на нощния труд, а само определя
максималния брой часове нощен труд, допустим за полагане от служителите по
ЗМВР.
Както се посочи по-горе основание за преобразуването на часовете нощен труд
в дневен с коефициент 0.143 е нормата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407, а
след отпадане действието й, при липсата на специална уредба за служителите в
МВР, основанието за преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно
приложимата за тях Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл.9, ал.2.
Във връзка с възражението на ответника, че на ищецът му е заплатен нощния
труд в размер на 0,25 лв. за всеки час /съгласно ставката по чл.8 от НСОРЗ/,
съдът намира, че превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл.9, ал.2 от
НСОРЗ се извършва при сумирано изчисляване на работното време, но това не
означава, че спрямо нощните часове не се прилага чл.8 от НСОРЗ. Съгласно чл.8
за всеки отработен час или за част от него между 22,00 ч. и 06,00 ч. на
работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. С оглед на това двете разпоредби се
прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни
часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
Неоснователно е
възражението на ответника, че коефициентът в случая е неприложим, поради
представеното писмо от Министерство на труда и социалната политика, в което се
твърди, че целта на този коефициент е да определи така възнаграждението на
работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава
трудово възнаграждение за 8 часа, а в случая ищецът работи 8 часа през нощта,
т. е. няма какво да се „приравнява“. Ако изводът в писмото е верен, то
служител, който полага повече от 7 часа труд през нощта, ще бъде поставен в
по-неблагоприятно правно положение, защото за него „приравняване“ няма да е
налице, което е недопустимо. От друга страна, липсата на приравняване ще
постави в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо работниците
по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
По делото е извършена съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от
страните и приета от съда, от която се установява размера на претендираните
суми. Ответникът не твърди, нито е представил доказателства за заплащане на
ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за положения за исковия период
нощен труд в установения от експертизата размер. Предвид това и с оглед
гореизложените съображения исковата претенция за заплащане на нощен труд за
периода 08,02,2016 г. – 08,02,2019 г., получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден е основателна, и
следва да се уважи в предявения след допуснатото изменение размер от 1708,45 лева.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение. В срок до края на съдебното дирене в първата
инстанция – в отговора на ИМ, ответникът е направил възражение с правно
основание чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатското
възнаграждение – същото е основателно, по следните съображения - с подадената
искова молба са предявени три иска, в последствие след приключване на съдебното
дирене ищцата се е отказала от два от тях. Съгласно чл.2, ал.5 от Наредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се
определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях
поотделно. Съобразявайки горното, както и цената на останалия единствен
предявен иск, съдът намира, че минималния размер на адвокатското възнаграждение
следва да бъде определен по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения, като изчислен по този ред минималния размер на адвокатското
възнаграждение за предявения срещу ответника иск е в размер на 349,59 лева, а
платеното от ищеца адвокатско възнаграждение е в размер на 500,00 лева.
Действително, по делото са събирани допълнителни доказателства – разпит на
свидетели, изслушване на СИЕ, но доколкото ищцата сама се е отказала от част от
исковете си и е пожелала да се прекрати делото в тази му част, следва да понесе
и част от направените до момента разноски за адвокатско възнаграждение. Ето
защо съдът счита, че ответникът следва да заплати на ищцата сторени разноски за
адвокатско възнаграждение към минимума,
или разноски в размер на 350,00 лева.
Съгласно чл.78, ал.4 от ГПК ответникът има право на
разноски при прекратяване на делото. Ето защо, доколкото ответникът е направил
принципно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, и по делото
има частично прекратяване поради отказ от два от предявените искове, ищцата
следва да заплати на ответника юрк.възнаграждение в размер на 50,00 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Плевенския районен съд сумата от 120,00
лева – депозит за вещо лице, както и държавна такса върху цената на уважения иск
в размер на 68,34 лева.
По тези съображения, Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРЕКРАТЯВА частично на основание чл.233 от ГПК
производството по гр.дело №866/2019 г. по описа на РС Плевен В ЧАСТТА ОТНОСНО
предявените искове с правно основание чл.178,
ал.1, т.2 вр.с чл.179, ал.2 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА на
основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 от ЗМВР ***, представлявано от
***, ДА ЗАПЛАТИ НА С.Ц.К., ЕГН **********,***, сумата 1708,45 лева, представляваща възнаграждение за положен 260,83 часа
извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 08,02,2016
г. – 08,02,2019 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото – 08,02,2019
г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 ГПК ***, представлявано от ***, да заплати на С.Ц.К., ЕГН **********,***, сторените деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 350,00 лева.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.4 ГПК С.Ц.К., ЕГН **********,***, да заплати на
***,
представлявано от ***, деловодни разноски за юрк.възнаграждение
в размер на 50,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК ***,
представлявано от ***, да заплати по сметка на
Плевенския районен съд сумата от 120,00 лева – депозит за вещо лице, както и
държавна такса върху цената на уважения иск в размер на 68,34 лева.
РЕШЕНИЕТО
В ЧАСТТА, С КОЯТО Е
ПРЕКРАТЕНО ЧАСТИЧНО ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО ИМА
ХАРАКТЕР НА ОПРЕДЕЛЕНИЕ И ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД В
ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК ОТ СЪОБЩАВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.
В останалата си част решението подлежи
на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: