№ 92393
гр. София, 03.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Частно гражданско
дело № 20221110150463 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Подадено е заявление от /фирма/ за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу С. С. Д. за сумата от 2242,12 лева, представляваща
главница по договор за потребителски кредит „Екстра“ от 18.05.2021 г., сумата 162 лева,
представляваща договорна лихва за период от 18.10.2021 г. до 18.06.2022 г., сумата 222,36
лева, представляваща мораторна лихва за период от 19.10.2021 г. до 15.09.2022 г. и сумата
1620 лева, представляваща такса „Гарант“ за период от 18.10.2021 г. до 18.06.2022 г.
В т. 12 от заявлението - „Обстоятелства, от които произтича вземането“ е посочено,
че длъжникът е избрал опция да му бъде осигурен гарант за ползване на кредита, поради
което и върху ежемесечната вноска е била начислена такса „Гарант“.
При така изложените в заявлението обстоятелства съдът намира, че искането за
издаване на заповед за изпълнение за сумата в размер на 1620 лева, представляваща такса
„Гарант“ за период от 18.10.2021 г. до 18.06.2022 г., следва да бъде отхвърлено, по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК заповедният съд е длъжен
служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави и
дали не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това.
При съпоставяне на уговорения по договора размер на таксата от 1620 лева с
отпуснатия размер на кредита по сключения договор за паричен заем в размер на 3000 лева
следва извода, че претендираната сума е необосновано висока, тъй като тя представляват
допълнително задължение, а същевременно размерът му възлиза на 54% от размера на
предоставения кредит. Наличието на подобна клауза води до значително неравновесие в
правата на длъжника и на кредитора по договора (т.е. на потребителя на кредита и на
търговеца), а следователно представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 5
ЗЗП, която норма е приложима на основание чл. 24 ЗПК. Неравноправните клаузи са
1
нищожни (чл. 146, ал. 1 ЗЗП), а за наличие на основание за нищожност съдът следи
служебно, включително и в производството по издаване на заповед за изпълнение предвид
изричната разпоредба на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, визираща хипотези като настоящата, в
които искането на заявителя е в противоречие на закона (повелителни правни норми) и на
добрите нрави.
По изложените съображения заявление с вх. № 191946 от 15.09.2022 г., подадено от
/фирма/, следва да се отхвърли в частта, в която е направено искане за издаване на заповед за
изпълнение за сумата 1620 лева, представляваща такса „Гарант“ за период от 18.10.2021 г.
до 18.06.2022 г.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 191946 от 15.09.2022 г., подадено от /фирма/, в
частта, в която е поискано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по отношение на длъжника С. С. Д. за сумата 1620 лева, представляваща такса
„Гарант“ за период от 18.10.2021 г. до 18.06.2022 г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2