Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 481 11.07.2019 година Град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,………втори граждански състав,
на 2 юли……………..…………………………….…2019
година,
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
МАРИАНА МАВРОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА
МИШОВА
Секретар ………Нанка Коева……..………………………………
Прокурор……………………………………………………………………..
като разгледа докладваното
от………………………съдията В. МИШОВА
въззивно гражданско дело
номер…1194…….по описа за 2019……...……...година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
образувано по въззивна жалба, подадена
от М.И.К., чрез адв. Г.М. против решение № 1323 от 14.12.2018 г., постановено
по гр.д. № 2656/2018 г. на Старозагорския районен съд.
Във въззивната жалба е релевирано оплакване
срещу правния извод на районния съд относно размера на присъденото обезщетение,
което се счита за несправедливо и несъразмерно с получените травматични
увреждания. Твърди се, че фактическата обстановка била правилно установена. По
делото била назначена съдебномедицинска експертиза, вещото лице по която е дало
заключение, че фрактури като получената от ищцата се възстановяват от 4 до 6
месеца. В случая фрактурата била
комплицирана, поради което с оглед на възрастта на ищцата възстановяването щяло
да продължи 2-3 месеца повече. Вещото лице било констатирало при извършения
преглед, че все още е налице дефицит в обема на движенията на ръката, т.е.
оздравителният период все още не бил приключил. При определяне на обезщетението
по справедливост олаче съдът не бил отчел болките и страданията, изпитани от
ищцата вследствие на нараняванията по главата, получени при падането, както и
психическата травма. Затова счита, че присъдената сума е несправедлива за
тежестта на увреждането. Моли, съдът да постанови решение, с което решението на
първоинстанционния съд да бъде отменено в обжалваната част, а вместо него да
бъде постановено друго, с което предявеният частичен иск да бъде уважен изцяло
в предявения размер от 10 000 лв.
Въззиваемият „Кауфланд
България“ ЕООД не изпраща отговор.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения
съдебен акт:
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Жалбата е подадена в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, а по същество - основателна.
Пред районния съд е бил предявен иск за присъждане на неимуществени
вреди по чл.49 ЗЗД. Ищцата, сега въззиваема, е твърдяла в исковата си молба, че
на 27.12.2017
г. отишла заедно със съпруга си в хипермаркет „Кауфланд“ Стара Загора, на
ул.„Иван Вазов”, №2 в гр. Стара Загора. Спряла се при рафтовете с плодове.
Когато понечила да тръгне, краката й се оплели в разхвърляни по пода на
магазина опаковъчни ленти. Паднала и при падането си счупила лявата лакътна става. При удара също си ударила главата в областта на дясната вежда, в
намиращата се наблизо количка. Твърди, че е изпитала ужасна болка. Била
откарана по спешност и хоспитализирана в КОТ при УМБАЛ „Проф. д-р Стоян
Киркович“ гр. Стара Загора. Наложило се
оперативно лечение, което продължило 7 дни. Пети месец откакто се възстановява
болките не отшумявали. При операцията й били поставени игли и скоби. Предстояла
й и втора операция за отстраняването им и последващо възстановяване. Поради
травмата, действията на ръката били силно ограничени и болезнени. Била невъзможна
пълна флексия (свиване) и екстензия (разпъване) на ръката в областта на
получените наранявания. Невъзможни били пълна супинация и пронация на ръката.
Затруднени били ежедневните и битови дейности, грижите по домакинството,
нормалните и социални дейности на активен човек на нейната възраст. Счита, че
вина за получените травми имал персоналът и ръководството на магазина, който е
допуснал по земята да стоят опаковъчни ленти, които трябвало след разопаковане
на стоката да бъдат събрани и отстранени. Твърдяла е, че до случилото се с нея
била активен и жизнен човек, с много разнообразен, културен и социален живот.
Вследствие на получената травма нощем не можела да спи без обезболяващи, не
можела да се самообслужва сама.. Затворила се вкъщи, спряла да излиза,
страхувайки се да не падне отново, защото изживяла изключителен стрес при
инцидента. Искала е съдът да й присъди обезщетение в размер на 10 000 лв.,
предявено като частичен иск от общо 20 000 лв., ведно със законната лихва
върху сумата от датата на увреждането до окончателното изплащане на същата.
Ответникът “Кауфланд
България ЕООД енд Ко” КД гр. София е оспорил иска изцяло. Твърдял е, че не е
осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане, защото липсвали
доказателства за противоправно поведение на служителите и ръководството на
магазина. Независимо от предприетите мерки за безопасност не можело напълно да
се изключи настъпване на увреждане, защото трудно можело да се постигне пълно
обезопасяване на всички и всякакви съоръжения. Нормалната житейска логика
изисквала както полагане на дължимата грижа от собственика на съоръжението,
така и полагане на необходимото внимание от ползващите съоръжението клиенти. В
конкретния случай цялата полагаща се грижа била осигурена от магазина и въпреки
това настъпил процесният инцидент,
вината за който от страна на персонала била изключена. След инцидента
присъстващите служители на „Кауфланд”
положили необходимите усилия за оказване на съдействие на пострадалата.
По отношение на размера на претендираното обезщетение счита, че той следвало да
бъде съобразен с изискванията за справедливост и еквивалентност на претърпените
вреди. Моли съдът да приеме, че претендираната сума от 10 000 (частичен иск от
20000 лв. ), е прекомерна и не кореспондира с фактите и обстоятелствата.
Първоинстанционният съд е
приел от фактическа страна за безспорно, че на 27.12.2017 г. ищцата, пазарувайки в хипермаркет „Кауфланд“ в гр. Стара
Загора, ул. Иван Вазов, № 2, е паднала, като при падането си е претърпяла счупване
на левия олекранон, счупване на левия короноиден израстък, ограничени и
болезнени движения в ляво рамо, ляв лакът и лява гривнена става.счупила лявата
лакътна става. Постъпила в болницата и след извършена операция - изписана на
02.01.2018 г. Вещото лице е определило фрактурата като комплицираната,
ангажираща две от костите, съчленяващи се в лакътната става. Поради това и с
оглед възрастта на ишцата, общото възстановяване е нормално да бъде с още 2 – 3
месеца по-дълъг. При извършения преглед на ищцата – почти 10 месеца от момента
на получаване на травмата, вещото лице е констатирало, че все още е налице
дефицит в обема/амплитудата на движения в лявата лакътна става, въртеливите
движения са в общ обем 60 гр., при норма 90 – 100 гр. Т.е., все още не е достигнат
изискуемия обхват и оздравителния процес не е приключил. По отношение на
механизма на настъпването на злополуката е приел, че от показанията на
разпитаните по делото свидетели се установява, че на мястото на падането е
имало палети с плодове, подготвени за придвижване с мотокар, около които, долу
на земята имало опаковъчни ленти, в които ищцата се спънала. Веднага след
инцидента служители на магазина ги премахвали.
От правна страна
първоинстанционният съд е приел, че е осъществен съставът на чл.49 ЗЗД. При определянето на размера на
обезщетението е приел, че се прилага критерият за справедливост, съгласно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като е отчел вида на телесни увреждания, довели до
разстройство на здравето; обстоятелството, че травмата е относително болезнена,
оздравителният процес е бил сравнително продължителен и още не е приключил;
обстоятелството, че ищцата продължава да изпитва неудобство в ежедневните си
дейности, тъй като изискуемият обхват – обема в амплитудата на движения в
лявата лакътна става, все още не бил достигнат. Първоинстанционният съд е отчел
и това, че предстои още една оперативна интервенция с цел премахване на
синтезни средства. С оглед на това е приел, че справедливо репариране на
претърпените от ищеца болки и страдания е присъждане на сумата от 5 000 лв.
Въззивният съд намира, че
въззивната жалба е частично основателна. Фактите по делото не са били спорни:
ищцата е пазарувала на 27.12.2019 г. в хипермаркет „Кауфланд“ в гр. Стара Загора,
ул. Иван Вазов, № 2, при което се е спънала в разпилени по земята ленти за
опаковане на кашоните за плодове и зеленчуци и паднала. При падането е получила
счупване на левия олекранон, счупване
на левия короноиден израстък, четирифрагментарно счупване на главичката на
лъчевата кост, както и нараняване в областта на дясната вежда. Счупването на
ръката е било лекувано хирургично и оперативно. След операцията е проведен
рехабилитационен и физиотерапевтичен курс. От заключението на
съдебномедицинската експертиза, изслушана пред първоинстанционния съд, се
установява, че в конкретния случай се касае за комплицирана фрактура,
ангажираща две от костите, съчленяващи се в лакътната става, поради което и
предвид на възрастта на пострадалата – 67 г., общото възстановяване е нормално
да бъде с 2-3 месеца по-дълъго от средностанастическия период, който е 4-6
месеца. Към датата на извършения от вещото лице преглед (10 месеца след
произшествието) е установен дефицит в обема/амплитудата на движения в лявата
лакътна става.
Пред настоящата
инстанция е изслушано допълнително заключение на съдебномедицинската експертиза
с оглед на извършената след постановяване на първоинстанционното решение нова
операция за отстраняване на металните синтезни средства. От това заключение се
установява, че възстановителният период след втората оперативна интервенция е
около 2-2 месеца и половина. При извършения преглед на ищцата на 18.06.2019 г.
вещото лице д-р С. е установил, че лявата лопаткова зона е без оток, без
хипотрофия на мускулатурата и е неболезнена при палпация. Лявата гривнена
област – китката, е без оток, с нормални движения и неболезнена. Лявата лакътна
става е без оток, с флексия в норма, а екстензията – с минимален дефицит.
Ротационните движения са в леко увеличен обем. Оперативният белег е зараснал
напълно, без дефект.
Основателно е
възражението във въззивната жалба, че първоинстанционният съд не е определил
общо размера на обезщетението, което приема за справедливо. Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Това е основен
принцип в правото, който обаче не се прилага абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи
отношение към понесените от пострадалия вреди, каквито са характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при което е
извършено, причинените морални страдания и др. фактори, имащи отношение към
преценката за справедлив размер на обезщетението. С оглед това разбиране, при
определяне на този размер, съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства,
които имат отношение към твърдените от ищеца неимуществени вреди, защото
принципът за справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите
на увреденото лице.
В случая ищцата е претърпяла
множествени счупвания в костите, съчленяващи се в лакътната става, и макар
здравословното й състояние да е възстановено, в т.ч. и металните синтезни
средства да са отстранени, движенията на ръката са с лек дефицит в максималното
свиване и изправяне, което от медицинска гледна точка се приема за норма при
разхермитизирането на ставата, но самият човек чувства разликата с другата ръка
( обясненията на в.л. д-р С. в с.з. от 02.07.2019 г.). Това обстоятелство,
преценено съвкупно с това, че ищцата ще чувства болки при натоварване и при
промяна на времето, дава основание да се приеме, че пълно възстановяване не
може да се постигне. Въпреки възрастта си (69 години), ищцата е била социално и
трудово активна и сама се е справяла с домакинството. След случилото се
качеството й на живот се е влошило силно. Нарушен е бил нормалният й ритъм на
живот. В периода на лечение тя не е можела да се обслужва сама, не е можела да
върши домакинска работа, което е правила преди, не е можела да спи. Били преустановени почивки, разходки, екскурзии с
приятели, каквито ищцата много обичала. Тя се затворила в себе си и
изпитвала дълго време страх. Въпреки че сега тя е възстановена и може да се
обслужва, това възстановяване не е пълно. Още не можела да върши някои неща –
така свид. К.Р.К..
На второ място, следва да се
отчете уплахата, която ищцата е изпитала от случилото се с нея, и негативните
емоции в следствие на оперативното лечение и болките и страданията при
рехабилитацията. Самото лечение е било оперативно, продължило е дълго, защото
ищцата е била подложена и на втора оперативна интервенция за премахване на
металните синтезни средства. Не на последно място следва да се има предвид и
другите наранявания, получени при падането, които също са причинили страдание.
С други думи съдът намира, че следва да съобрази не само непосредствените болки
и страдания, техния характер и тяхното реално проявление, но и всички посочени
обстоятелства, при които вредите се търпят и продължават да се търпят. Затова и
като има предвид общите схващания за справедливост, установени в нашето
общество, съдът намира, че за претърпените болки и страдания ищцата следва да
бъде обезщетен със сумата от 15 000 лв., като в случая следва да се
присъдят само 10 000 лева, тъй като искът е предявен като частичен.
Необосновано се претендира общо обезщетение в размер на 20 000 лв., защото
претърпените от ищцата болки и страдания, както и стресът, не са повече и
по-интензивни от обичайните. В тази връзка следва да се има предвид, че при
падането е пострадала лявата ръка на ищцата, а тя използва дясната си ръка при
обичайно и ежедневно извършваните дейности. Затова и като има предвид степента
на увреждането и претърпените болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни емоционални изживявания, ноторно намиращи отражение и върху психиката, съдът приема, че
справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД за ищцата се явява обезщетение в размер на
15 000 лв. Тази сума съставлява точният паричен еквивалент на претърпените от
нея непосредствени болки и страдания, техният характер и тяхното реално
проявление във времето.
Определената по-горе сума се дължи от ответника заедно със законната
лихва, считано от 27.12.2017 г. – датата на настъпване на злополуката. Съгласно
чл. 84, ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята за
забава без покана, т.е. от деня, в който увреждането е причинено.
С оглед изхода на спора на
въззивницата следва да се присъдят направените по делото разноски за платената
държавна такса в размер на 50 лв., за възнаграждение за вещото лице в размер на
140 лв., както и още 939,50 лв. за направените разноски пред първата инстанция.
Воден от горните
мотиви, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1323 ОТ 14.12.2018 г.,
постановено по гр.д. № 2656/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд, в
частта, с която предявеният от М.И.К. *** иск по чл.49 ЗЗД за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над 5 000 лв. до
размера на претендираната сума от 10 000 лв., съставляваща частичен иск от
общо 20 000 лв., както и в частта за дължимите от ищцата разноски, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.49 ЗЗД
„Кауфланд България ЕООД енд КО“ със седалище и адрес на управление в гр. София,
ул. Скопие, № 1А, представлявано от „Кауфланд България“ ЕООД чрез Д.С. и М.П.,
ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на М.И.К. ***,
ЕГН **********, още 5 000 лв., по предявения от нея частичен иск от общо
20 000 лв. за обезщетение за претърпените от нея на 27.12.2017 г.
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, стрес и уплаха, получени
вследствие на счупване на левия олекранон, счупване на левия корониден
израстък, ограничени и болезнени движения в лявото рамо, ляв лакът и лява
гривнена става при падане в хипермаркет „Кауфланд“, филиал Стара Загора -
Бедечка, ул. Иван Вазов, № 2, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от деня на увреждането – 27.12.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Кауфланд България ЕООД енд КО“ със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. Скопие, № 1А, представлявано от
„Кауфланд България“ ЕООД чрез Д.С. и М.П., ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на М.И.К. ***, ЕГН **********, още 939,50
лв. за направените от нея разноски пред първата инстанция, както и
сумата от 190 лв. за направените от нея разноски пред въззивната инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС с
касационна жалба при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в месечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: