№ 244
гр. София , 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
двадесет и трети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20211001000027 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от М. П., с която обжалва
решение № 260 007 от 08.09.2020 г., постановено по т.д. № 92/18 г. по описа на
Кюстендилски окръжен съд, Гражданско отделение, с което М. П. е осъден да заплати на
„Банка ДСК” ЕАД, на основание договор за кредит за текущо потребление от 20.06.2012 г. и
допълнително споразумение от 11.10.2016 г., настъпила предсрочна изискуемост и чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. 430, ал.1 и ал.2 ТЗ , чл.9 и сл. ЗПК и чл.92, ал.1 ЗЗД, сумите както следва: 24
647 евро, получена непогасена главница по договора, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 19.11.2018 г. - датата на подаване на исковата молба в съда, до
окончателното и изплащане, както и сумата 4 187.52 евро, дължима неизплатена
възнаградителна лихва по посочения договор за кредит, начислена за периода от 25.12.2016
г. до 18.11.2018 г., сумата 485.42 евро дължима неустойка - надбавка за забава в размер на
10% върху непогасената главница за периода от 25.04.2017 г. до 18.11.2018 г., както и
сумата 4 719.72 лева сторени от ищеца по водене на делото разноски.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. В тази връзка оспорва изводите на съда по отношение липсата на
съзнателна воля за сключването на договора, като твърди, че отново е бил заблуден, че
подписва фирмен договор. В тази връзка твърди, че лицето не е български гражданин и не
влад0ее български език, както и че банката не му е предоставила преведен на италиански
език договор, поради което е бил заблуден, което се установява и от свидетелските
показания. В тази връзка твърди, че договорът е нищожен. По отношение на подписаното
допълнително споразумение твърди, че изобщо не знае защо го подписва, както и че нова
сума не му е отпускана. Твърди, че не е разбрал ОУ по отношение на надбавката при
неплащане, поради което договорът е неравноправен. Оспорва настъпването на
предсрочната изискуемост, като твърди, че са записани две противоположни хипотези –
автоматично и от уведомяването. С това твърди, че отново е поставен в неравноправно
положение. Твърди, че уведомление до него не е отправяно. Инвокира доводи, че съдът не е
1
обсъдил всички доказателства и наведени доводи по отношение на твърдяната грешка, както
и не е допуснал свидетелски показания. Твърди, че до момента не е уведомяван за размера
на задълженията, поради което не може да се извърши преценка за наличието на
предпоставките за предсрочна изискуемост. Твърди, че е налице законовата хипотеза за
неравноправност, визирана в разпоредбата на чл.143 от ЗЗП. В тази връзка твърди, че
договорените лихви не отговарят на закона, поради което са нищожни. Твърди, че банката
не е изпълнила задълженията си по чл.58, ал.1, т.2 от ЗКИ, като не е посочила
кумулативните два елемента по отношение на лихвата. Ето защо моли съда да постанови
решение, с което да отмени атакуваното като незаконосъобразно и вместо него постанови
ново, с което да отхвърли претенциите. Моли алтернативно, ако се уважат претенциите да се
вземе предвид, че освен главница не се дължи нищо, а ако се уважи претенцията за главница
да се извърши прихващане с заплатените лихва, за които се твърди че са нищожни и следва
да се извърши прихващане. Претендира разноски, ако съдът постанови акт в тяхна насока.
Ответникът „Банка „ДСК“ АД оспорва подадената жалба. Твърди, че
решението е законосъобразно и правилно. Твърди, че факта на невладеенето на български
език само по себе си не прави договора нищожен. В тази връзка твърди, че незнанието
предпоставя възможност да откаже подписването, да положи дължимата грижа, както и да
поиска помощ с оглед защита на интересите си. Твърди, че от извършваната търговска
дейност въззивникът владее български език до степен, позволяваща му да разбира правното
значение и последиците. Твърди, че от доказателствата може да се направи извод, че ако е
поставен в заблуда, то това е от страна на съдружничката, а не от банката. Инвокира доводи,
че не е налице неравноправност при уговорката на лихвата, което я прави действителна. По
отношение на предсрочната изискуемост твърди, че това може да се извърши със самата
искова молба, както и че е неоснователно твърдението, че банката е отпуснала необезпечен
кредит, в противоречие със собствените си правила. Моли съда да постанови решение, с
което да потвърди атакуваното, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното
решение № 260 007 от 08.09.2020 г., постановено по т.д. № 92/18 г. по описа на
Кюстендилски окръжен съд, Гражданско отделение, че съдът е осъдил М. П. да заплати на
„Банка ДСК” ЕАД, на основание договор за кредит за текущо потребление от 20.06.2012 г. и
допълнително споразумение от 11.10.2016 г., настъпила предсрочна изискуемост и чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. 430, ал.1 и ал.2 ТЗ , чл.9 и сл. ЗПК и чл.92, ал.1 ЗЗД, сумите както следва: 24
647 евро, получена непогасена главница по договора, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 19.11.2018 г. - датата на подаване на исковата молба в съда, до
окончателното и изплащане, както и сумата 4 187.52 евро, дължима неизплатена
възнаградителна лихва по посочения договор за кредит, начислена за периода от 25.12.2016
г. до 18.11.2018 г., сумата 485.42 евро дължима неустойка - надбавка за забава в размер на
10% върху непогасената главница за периода от 25.04.2017 г. до 18.11.2018 г., както и
2
сумата 4 719.72 лева сторени от ищеца по водене на делото разноски.
От представеният по делото договор за кредит за текущо потребление се
установява, че „Банка ДСК” ЕАД е отпуска на кредитополучателя, ответник в настоящето
производство кредит за текущо потребление в размер на 35 000 евро, със срок на
издължаване 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване, което следва да стане
еднократно в срок до 20.06.2012 г., чрез разплащателна сметка с №IBAN **********. Видно
от разпоредбата на т.7 от договора, падежната дата за издължаване на месечната вноска е 25
- то число на месеца, а в т.8 страните са уговорили, че кредитът се олихвява с променлив
лихвен процент, който към датата на сключване на кредита е 9,45% годишно или 0.03% на
ден. Видно от разпоредбата на т.9 от договора, годишния процент на разходите - 10.41,
който може да бъде променян при предпоставките, предвидени в общите условия. В т.15 от
договора е посочено, че неразделна част от договора са Общите условия за предоставяне на
кредити за текущо потребление на физически лица, които кредитополучателят е получил и
приема с подписването на договора. Не се спори, а се установява и от доказателствата по
делото, че договорът е подписан на всяка страница от кредитополучател и кредитор.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото , че между
страните е подписан договор за залог на вземане по сметка в „Банка ДСК” ЕАД от
20.06.2012 г., с които ответникът е обезпечил задълженията по договора за кредит, чрез
учредяването на залог върху конкретно посочена лична сметка.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че в общи условия
за предоставяне на кредити за текущо потребление, в раздел III - олихвяване, разходи по
кредита в т.7.1 е посочено, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който е
зависим от базов лихвен процент, определян по одобрена от кредитора методология, при
промяна на лихвата при промяна на базовия лихвен процент по решение на кредитора.
Посочено е, че методологията за определяне на базовия лихвен процент, стойностите и
промените му се оповестяват в офисите на кредитора и на интернет страницата му. При
промяна на лихвата на длъжника се изпраща уведомление, лихвата се начислява върху
усвоената и непогасена част от кредита и се заплаща месечно, като при начисляване на
лихвите месецът се брои на 30 дена, а годината на 360 дни. В т.7.9 от общите условия е
предвидено, че определянето на месечните погасителни вноски при промяна на лихвения
процент, включително и когато кредитополучателят губи правото да ползва съответната
лихвена преференция се извършва на падежната дата на кредита, на база реалния остатък на
дълга и оставащите месеци до крайния срок за издължаване по договора за кредит. Видно от
разпоредбата на т.8 кредитополучателят заплаща такси и комисиони, съгласно действащата
към датата на събиране на съответното плащане тарифа на банката. В т.26 и т.27 от раздел
X е уговорено право на кредитополучателя, без да дължи неустойка и без да посочва
причина, да се откаже от сключения договор за потребителски кредит в срок от 14 дни,
считано от датата на сключване на договора за кредит, правото на отказ се смята за
упражнено при условие, че кредитополучателят изпрати уведомление до кредитора преди
изтичане на крейния срок по т.26. 3а уведомяването по т.27 е предвидено да стане на
хартиен или друг траен носител, осигуряващ непромененото възпроизвеждане на
съхранената информация. В т.29 е предвидено, че при упражняване от кредитополучателя на
правото на отказ от договора за кредит, той връща на кредитора главницата и заплаща
лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на средства по кредита до датата на
връщане на главницата, без неоправдано забавяне и не по късно от 30 календарни дни,
считано от изпращане на уведомлението до кредитора за упражняване правото на отказ.
Съгласно т.19.1 при забава на плащането на месечната вноска от деня следващ падежната
дата, определена в договора, частта от вноската представляваща главница,се олихвява с
договорената лихва, увеличена с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, с
изключение на случаите на забава до 10 дни. В т.19.2 е договорено, че при допусната забава
в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целят остатък от кредита става
предсрочно изискуем и се отнася в просрочие, като до предявяване на молбата за
събирането му по съдебен ред, остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен
процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10( десет) процентни пункта, а след тази
3
дата - с надбавка за забава, равна на законната лихва по чл.86 ЗЗД. Предвидена е възможност
за кредитора да обяви предсрочна изискуемост на кредита и в следните случаи: при всяко
неплащане в срок на уговорените погашения по лихва/ и иили главница, когато по искане на
друг кредитор бъдат предприети действия на принудително изпълнение,при предоставена
невярна информация на кредитора преди разреението или по време на обслужването на
кредита, при нецелево използване на средства от кредита, при неосигурен достъп и оказване
съдействие на кредитора при извършване на проверки, при всяко друго неизпълнение на
клаузи от договора и Общите условия, непредставяне на удостоверение при рефинансиране
на кредит.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че на 11.10.2016 г.
е подписано допълнително споразумение от страните по делото, изготвено на български
език, в което е потвърдено сключването на договора и са посочени задълженията: 24 860.79
евро от които 24 177.34 евро дължима главница и 673.40 лева - дължима възнаградителна
лихва, както и 10.05 лева наказателна лихва. Потвърден е договорения първоначално срок за
погасяване на задължението. Уговорен е гратисен период за погасяване на главницата, и е
уговорено, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на
сключване на договора за кредит е 8,95% годишно, формиран от стойността на 6м. eurоbor и
фиксирана надбавка 8.950% като крайният лихвен процент не може да бъде по - нисък от
договорената факсирана надбавка .Лихвеният процент се промяна с промяната на 6
месечния eurоbor, при предпоставките и условията, определени в Общите условия, при
отрицателната стойност на съответния лихвен индекс е предвидено, че тя се приема за
стойност 0%, а крайния лихвен процент не може да бъде по - нисък от размера на
фиксираната стандартна надбавка или от размера на фиксираната стандартна надбавка,
съответно намалена, в случай на изпълнение на условията. Въз основа на допълнителното
споразумение е изготвен нов погасителен план, в който е визиран размер на погасителната
вноска за периода от 25.10.2016 г. до 25.03.2017г. ( предвидения гратисен период в
допълнителното споразумение) в размер на по 193.83 евро и по 497.96 евро след този
период, с намаляващ дял на лихвата спрямо главницата в тази обща сума, към края на
периода. В погасителния план се съдържа подпис за клиент и за Банката, както и печат в
полето за подпис от Банката.Съответно приложени са Общи условия Д-214/06/02.08.2016 г.
Видно от раздел III т.7 .1 от договора е предвидено, че кредитът се олихвява с променлив
лихвен процент, зависим от стойността на лихвените индекси 6 месечен Sofibor и „Eurоbor”,
за кредити в евро, а при отрицателна стойност на лихвения индекс се приема, че същата се
приема за стойност 0%.Предвидено е в т.12.2, че променливият лихвен процент зависещ от
6- месечния Euribor се променя от кредитора два пъти в година на 15 януари и 15 юли,
съгласно котировката на 6 месечния Eurоbor, която се обявява два работни дни преди 15
януари и 15 юли на интернет страницата на европейската Банкова федерация,при липса на
котировка към 12 ч. българско време се използва последната публикувана котировка до
публикуване на нова, но не повече от 1 месец след посочените дати.Уговорен е и начин на
процедиране при преустановяване съществуването на този индекс или при липса на
котировка за повече от 1 месец.Общите условия предвиждат, че новият размер на
променливия лихвен индекс, се оповестява в офисите на кредитора и на интернет
страницата му, при изменението му се определя нов размер на месечната вноска за лихва и/
или главница и се предоставя актуализиран погасителен план. Предвидено е, че лихвата се
начислява върху усвоената и непогасена част от кредита и се заплаща месечно, при отчитане
на месец от 30 дни и година от 360 дни, а лихвеният процент на ден се изчислява, като
договореният лихвен процент по кредита се раздели на 360. В допълнителното
споразумение е обективирана воля за получаване в офис на банката информация за новия
размер на вноските. В т.11.1 е уговорено право на предсрочно посяване на част или целия
остатък от кредита,по всяко време включително и в гратисния период, както и задължение
за кредитора да приеме предсрочното изпълнение на договора за кредит. Съгласно т.14 2
кредиторът се задължава да предоставя в офисите си, при поискване и безвъзмездно на
кредитополучателя информация за състоянието на кредита, по време на действие на
договора за кредит, под формата на извлечение от сметка за извършени плащания и
погасителен план за предстоящи плащания. Съгласно т.19.1 кредиторът може да превърне
кредита в предсрочно изискуем при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по
лихва/ и или главница, предоставена невярна информация на кредитора преди
4
разрешаването или по време на обслужването на кредита, нецелево използване на средства
от кредита, неизпълнение на задължението за осигуряване на достъп и оказване на
съдействия на кредитора при извършване на проверки, при всяко друго неизпълнение на
клаузи от договора и общите условия, и в други случаи предвидени в закона.В т.19.2 е
уговорено, че изискуемият кредит се отнася в просрочие и се олихвява по реда на т.18.2.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че ответникът е
титуляр по договор за откриване и обслужване на стандартна разплащателна сметка с 1BAN
**********, както и на разплащателна сметка IBAN ********** съгласно договор за
откриване и обслужване на стандартна разплащателна сметка.
Не се спори, а се установява и от представеният договор за възлагане на
управление, че ответникът е подписал същия на български език.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че договор за
кредит №05 от 31.05.2011 г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД и „Алекс” ООД и А. Б. и П.,
като солидарни длъжници е изготвен на български език, съдържа подпис на П. като
съдлъжник.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
съгласно банкова сметка с №0000000020365470 в евро, с титуляр П., кредитът е усвоен на
20.06.2012 г. в размер на 35 000 евро, погасяван е редовно до 25.09.2013 г., последното
плащане в размер на 100 евро е извършено на 24.02.2017 г., с което е погасен остатък от
дължима лихва за м.12.2016 г., към датата на подаване на исковата молба размерът на
непогасената главница е 24 647 евро, размерът на дължимата и непогасена редовна лихва за
периода от 25.12.2016 г. до 18.11.2018 г. е в размер на 487.22 евро, размерът на дължимата
непогасена санкционираща лихва за забава от 25.01.2017 г. до 18.11.2018 г. на 485.42 евро,
просрочени по договора са 22 вноски с дати на вноските, както следва: 22.01.2017 г. в
размер на 183.83 евро, 25.02.2017 г. в размер на 183.83 евро, 25.03.2017 г. в размер на 183.83
евро, 25.04.2017 г. в размер на 183.83 евро, от 25.05.2017 г. до 25.10.2018 г. в размер на по
497.96 евро.Размерът на санкциониращата лихва за просрочената главница е 801.56 евро, а
за просрочените месечни вноски лихва и главница 1 268.76 евро.
В показанията си свидетелката А. Б. твърди, че познава П. от две години преди
2010 г., той работел в италианска фирма, запознали се и решили да основат своя фирма.
Твърди, че според нея ответникът не владее хубаво български език, но го разбира, тя е
разговаряла с него на италиански език, а във фабриката с работниците , когато е трябвало да
се обясни нещо технически са говорили с жестове и на български. Твърди, че при
получаване на кредит за фирмата били наели преводач Л. Б. по настояване на свидетелката.
Твърди, че знае за съществуването на потребителски кредит, защото и било оставено
пълномощно да обслужва кредита. Твърди, че е ходила с П. в банката на разговори за
потребителски кредит, както и че същият не е искал преводач, не е присъствала на
подписването на договора. При придружаването му във връзка със сключването на
потребителския кредит тя превеждала това, което ответникът не е успял да разбере. Спомня
си, че се касае за сума около 30 000 и над 30000 евро, във връзка с погасяването на който
ответникът и предоставял пари за да прави вноски по кредита, когато отсъства. Знае, че
имал кредитна карта от ДСК, която използвал в България. Твърди, че във връзка с
преговорите по договора за потребителски кредит комуникация е водена с директора,
ответникът се нуждаел от средства и е от разговора с директорката станало ясно, че има
възможност да се отпусне потребителски кредит. Не си спомня да е имало допълнително
споразумение към договора, не знае дали ответникът е бил наясно с възнаградителните,
санкционни лихви.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
5
Видно от обстоятелствената част и петитумва на исковата молба, както и от
направените от ищецът уточнения същият е предявил субективно съединени искове с
правно основание чл.430 от ТЗ, вр.чл.79 от ЗЗД, обективно съединени при условията на
кумулативното обективно съединяване със субективно съединени искове с правно
основание чл.86 от ЗЗД.
С атакуваното решение № 260 007 от 08.09.2020 г., постановено по т.д. №
92/18 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд, Гражданско отделение, че съдът е осъдил
М. П. да заплати на „Банка ДСК” ЕАД, на основание договор за кредит за текущо
потребление от 20.06.2012 г. и допълнително споразумение от 11.10.2016 г., настъпила
предсрочна изискуемост и чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. 430, ал.1 и ал.2 ТЗ , чл.9 и сл. ЗПК и чл.92,
ал.1 ЗЗД, сумите както следва: 24 647 евро, получена непогасена главница по договора,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.11.2018 г. - датата на подаване на
исковата молба в съда, до окончателното и изплащане, както и сумата 4 187.52 евро,
дължима неизплатена възнаградителна лихва по посочения договор за кредит, начислена за
периода от 25.12.2016 г. до 18.11.2018 г., сумата 485.42 евро дължима неустойка - надбавка
за забава в размер на 10% върху непогасената главница за периода от 25.04.2017 г. до
18.11.2018 г., както и сумата 4 719.72 лева сторени от ищеца по водене на делото разноски.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:
По отношение на подадената въззивна жалба съдът намира същата за
процесуално допустима. Подадена е от лица, легитимирани в производството по
несъстоятелност и в установения срок.
Релевираните в жалбата доводи са свързани с твърденията за неправилност на
изводите на съда по отношение на действителността на договора, като твърди, че е бил
заблуден при подписването на договора. Инвокирани са доводи относно неравноправността
на разпоредбата на т.18.2 и т.19.1 от ОУ, както и по отношение на лихвите, уговорени с
договора. Така наведените доводи съдът в настоящия си състав намира за неоснователни по
следните съображения:
Договорът за банков кредит дефинитивно определен в чл. 430, ал. 1 ТЗ, е
основен вид банкова сделка, разновидност на договора за заем за потребление по чл. 240
ЗЗД, с предмет предаване на парични суми и акцептни кредити с точно определена в
договора цел - предпоставка за самото му съществуване, условия и срок. Същият е
двустранен каузален, възмезден, консенсуален и формален договор. За успешното
провеждане на иска е необходимо ищецът да установи при условията на пълното и главно
доказване, че между страните съществува правоотношение по договор за кредит, че кредита
е предоставен (усвоен), както и че е настъпила предсрочна изискуемост. В тежест на
ответниците е да установят всички правопогасяващи и правоизключващи възражения, както
и да установят при условията на пълното и главно доказване, че получената сума е върната.
По отношение на наведените твърдения за нищожност на договора, предвид
липсата на представен екземпляр на италиански език и неразбирането на български език от
страна на ответника, съдът в настоящия си състав намира, че същите са неоснователни.
Макар е неясно формулирано от ответника, настоящиаят състав намира, че същият е
релевирал възражение за нищожност на сключеният договор и допълнително споразумение
по реда на чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД, предвид липсата на валидно изразено съгласие за
сключването на договора. В решение № 206 от 31.07.2015 г., постановено по гр. д. № 6
832/14 г., по описа на ВКС, IV г.о. е дадено тълкуване относно изводите и доказателствата
по отношение на знанието/незнанието на български език, като основание за нищожност.
Видно от същите изводът, че лицето не е знае български език следва да почиват на
доказателства, че лицето не е владе български език в степен да разбира правното значение и
последиците от сделката и съдът следва да извърши съвкупна преценка на доказателствата
относно разбирането на езика от участвалото в нотариалното производство лице към
6
момента на нотариалното удостоверяване; относно способността на лицето да разбира не
само думи и фрази, необходими му при обичайно ежедневно общуване, но и използваните
правни изрази, чрез които са обективирани волеизявленията, предмет на нотариално
удостоверяване, като за установяване на факта на разбиране на български език са допустими
всички доказателствени средства, в т.ч. писмени доказателства, съдържащи изявления на
лицето, за което се твърди, че не разбира български език, свидетелски показания, както и
експертно заключение на лингвист. Макар и постановено по дело, при което е релевирано
възражение за нищожност на нотариално удостоверяване, настоящият състав намира, че
същото е приложимо и към настоящия казус, касаещ сключването на договор за
потребителски кредит, при които страна е чужд гражданин. Отчитайки задължителните
указания дадени в цитираното решение и извършвайки съвкупна преценка на събраните и
неоспорени от страните доказателства, настоящият състав намира, че не е налице
твърдяното основание за нищожност на сделката. По делото са приложени, неоспорени от
ответника писмени доказателства (договор за кредит № 05 от 31.05.2011 г., сключен между
„Банка ДСК” ЕАД и „Алекс” ООД и А. Б. и П., като солидарни длъжници, договор за
покупко - продажба на дружествени дялове от 28.03.2017 г. от „Алекс”ООД, със страни М.
П., като продавач и С. М., като купувач, в който се съдържа подпис за продавач, с
нотариална заверка рег.№887 от 28.03.2017 г., заявление за потвърждаване на
пълномощията на адв.З. изготвено на български език, с автор на изявлението П., подписано
от него, пълномощно, изготвено на български език също подписано от П., без
удостоверяване за извършен превод, искане за кредит за текущо потребление подписано от
кредитоискателя П., молба с вх.№2 387/10.10.2016 г. от името на М. П. за престректуриране
на кредит, поради забавяне на разплащане с контрагенти на фирмата, като в падежна дата и
лихва е отразено без промяна на български език, подписана е от П., декларация за
гражданско и имуществено състояние и за свързани лица и декларация по Закона за защита
на личните данни, от М. П., подписана от него на български език), в които изявленията са
извършени на български език, като същите са подписани от ответника и по отношение на
същите не е наведено твърдение, че са нищожно, поради незнанието на езика. В показанията
си разпитания по делото свидетел потвърждава, че ответника макар да не владее „хубаво“
български език, при воденето на преговорите за отпускането на потребителския кредит,
предвид на настоящето производство е отказал ползването на преводач. С оглед на така
събраните по делото доказателства не следва да се направи законосъобразен извод, че
ответникът не е владе български език в степен да не разбира правното значение и
последиците от сделката, което би представлявало основание за нищожност на същата.
Спорно пред настоящата инстанция е установяването на предсрочната
изискуемост на отпуснатия кредит. Константната практика на Върховния касационен съд
последователно приема, че предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. В този смисъл са Решение №
139 от 05.11.2014 г. по т.д. № 57/2012 г. на І т.о. на ВКС, Решение № 114 от 07.09.2016 г. по
т.д. № 362/2015 г. на II т.о. на ВКС и Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г.
на І т.о. Волеизявлението може да е обективирано не само в нарочно писмо/уведомление,
нотариална покана или в исковата молба. Съдебната практика е последователна досежно
липсата на строги изисквания към документа в който обявяването по чл. 60, ал. 2 ЗКИ се
съдържа т.е. дали уведомлението до длъжника изхожда пряко от банката-кредитор или то е
възпроизведено от трето лице. Настоящият съдебен състав приема, че в случай, че кредитът
е обявен за предсрочно изискуем, но уведомлението на банката не е достигнало до
длъжника, няма пречка уведомяването да настъпи, ако в друг, връчен на длъжника документ
обявяването по чл. 60, ал. 2 ЗКИ е възпроизведено. Този документ може да бъде преписът от
исковата молба, но възможността не се изчерпва с него. С оглед събраните по делото
доказателства, настоящият съдебен състав намира, че релевираното възражение за липса на
доказателства за настъпването на предсрочната изискуемост е неоснователен.
Като неоснователно следва да се възприеме и второто наведено основание за
незаконосъобразност на атакуваното решение – непроизнасянето от страна на съда по
наведеното твърдение за нищожност, поради неравноправност на клаузата на т. 18.2 и т.19.1
7
от ОУ, свързани с настъпването на предсрочната изискуемост. Уговарянето на условия, при
които кредиторът има право да обяви кредита за предсрочно изискуем, е допустимо от
закона - чл. 432 ТЗ и чл. 60, ал. 2 ЗКИ, и постигнатата уговорка между страните в тази
насока не попада в нито една от хипотезите на чл. 143 ЗЗП. Включената в общите условия
на касатора клауза на т. 18.2 предвижда автоматична предсрочна изискуемост на кредита
при забава в плащането над 90 дни на главница и/или лихва по кредита. С т. 18 от
Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е
разяснено, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което
настъпва с волеизявление на една от страните при едновременното наличие на две
предпоставки: обективният факт на неплащане на дължими суми по кредита и упражнено от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще
счита целия кредит или непогасения остатък от него за предсрочно изискуеми, включително
и за вноските с ненастъпил падеж, като предсрочната изискуемост има действие от момента
на получаване на изявлението от длъжника, ако към този момент са се осъществили
обективните факти, обуславящи настъпването й. От дадените разяснения произтича извод,
че предсрочната изискуемост не би могла да настъпи по начина, предвиден в т. 18.2 - като
последица единствено от забавата в плащанията на дължимите суми по кредита, ако не е
изпълнено изискването за уведомяване на кредитополучателя. Отсъствието на изискване за
уведомяване в текста на т. 18.2 обаче не прави самата клауза неравноправна и нищожна, а
освен това в случая от доказателствата по делото се установява категорично, че след като е
констатирала преустановяване на плащанията по кредита за период по-дълъг от 90 дни,
банката - кредитор е прпедявила иска, като в обстоятелствената част на исковата молба
изрично е отправила изявление, че счита кредита за предсрочно изискуем. Изявленията,
представляващи част от обстоятелствената част на исковата молба са получени лично от
ответника на 24.04.2019 г., чрез връчването на препис от исковата молба - факт, който не е
оспорен в процеса. Видно от обстоятелствената част на исковата молба, в нея е посочен
изрично размера на непогасения дълг. Не на последно място, видно от разпоредбата на
т.18.2 от ОУ последиците настъпват след уведомяването, т.е. не е налице неравноправност
на цитираната разпоредба.
По отношение на твърдяната нищожност на разпоредбата на т.19.1 от ОУ
поради неравноправност на същата, настоящият състав намира, че не е налице такава. Видно
от цитираната разпоредба страните са уговорили определени хипотези, при които банката-
кредитор може да отправи изявление за предсрочна изискуемост, покриващи се със
законовите разпоредби на чл.432 от ТЗ, поради което не следва да се възприема, че текста
противоречи на ЗЗП. Клаузата на т. 19 от общите условия не противоречи на изискванията
за добросъвестност и не е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП и в частта,
предвиждаща при обявяване на предсрочна изискуемост остатъкът от кредита да се отнася в
просрочие и до предявяването му по съдебен ред да се олихвява с договорения лихвен
процент, увеличен с наказателна надбавка от 10 % пункта. Предсрочната изискуемост на
кредита е обусловена от забавата на кредитополучателя, т. е. от виновно неизпълнение на
задължението за плащане в срок на дължимите погасителни вноски по кредита, поради
което е допустимо кредитополучателят да бъде санкциониран за неизпълнението. В
конкретния случай санкционирането е под формата на наказателна надбавка и възлагането й
в тежест на неизправния кредитополучател по никакъв начин не нарушава изискването за
добросъвестност, а също и равновесието между правата и задълженията на кредитора и
кредитополучателя. В този с. е решение № 92 от 09.09.2019 г., постановено по т.д. №
2 481/19 г. по описа на Второ ТО на ВКС. Не са нищожни и оспорените разпоредби на
допълнителното споразумение по отношение на определянето на размера на лихвата,
дължима от кредитополучателя. Видно от основания договор ответникът се е съгласил
договорената лихва да бъде в размер на 9.45%, а в допълнителното споразумение лихвата е
намалена на 8.95%, поради което следва да се приеме, че не е налице неравноправност.
Постигнатата втора договореност по отношение на размера е в полза на кредитополучателя.
8
С оглед на изложеното, настоящия състав намира, че атакуваното решение е
правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди. По отнешение на
напревените изявления за присъждане на разноски в настоящето производство, съдът в
настоящия си състав намира, че такива се дължат на въззиваемата страна. Въззивника следва
да бъде осъден да заплати сумата от 300 лв., юристконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 007 от 08.09.2020 г., постановено по т.д. № 92/18 г. по
описа на Кюстендилски окръжен съд, Гражданско отделение, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА М. П., роден на ******** г., гражданин на Р Италия, притежаващ
удостоверение за продължително пребиваване на граждани на ЕС в България
№*********/14.02.2014 г. издадено от МВР - Кюстендил, валидно до 11.02.2019 г. с адрес в
България - гр.***, ул.”***”№**, ет.*, ап.* и адрес в Италия - Italy, ***, *** №** да заплати
на „Банка ДСК” ЕАД, гр.София, ул.”Московска”№19, ЕИК: ********* сумата от 300
(триста) лв., на основание чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението за изготвянето пред Върховния касационен съд, при условията на чл.280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9