Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 13.02.2015 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, І
Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на четиринадесети
ноември, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Съдия: Евгени Г.
при секретаря Ю.Ш. разгледа докладваното от съдия Г. гр. д. № 16 549 по описа за 2012 г.
и
Р Е Ш И:
[1] ОТХВЪРЛЯ следните искове на М.К.В. и Л.В.В.,
и двете с адрес в гр. С., кв. „Ф.”, ул. „М.” 25:
1. исковете по чл. 226, ал. 1, във
връЗ.а с чл. 223 от Кодекса за застраховане КЗ) за обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на К.В. срещу З. „Л.И.” АД, *** 51Д;
2.
исковете по чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за обезщетение
за неимуществени вреди от смъртта на К.В. срещу Д.Д. ***.
[2] ОСЪЖДА М.В. и Л.В. да заплатят на З. „Л.И.”
АД всяка по 75,00 лева разноски по делото и по 3 530,00 лева
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
[3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково,
пред първа И.танция. Делото е търговско.
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ
КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[4] М.В. и Л.В.
заявяват, че са дъщеря и съпруга на К.В.. На 07.12.2009 г. К.В. е участвал в
ПТП, което е било предизвикано от Д.Д.. От това ПТП К.В. е получил увреждания, вследствие
на които е починал.
[5] От
смъртта на К.В. ищците са претърпели болки и страдания, които те оценяват на по
100 000,00 лева за всеки ищец. Гражданската отговорност (ГО) на Д.Д. е
била застрахована при ответника ЗК „Л.И.” АД (Л.И.). Л.И. не е изплатил
обезщетение за неимуществени вреди на ищците. Затова те молят съда да осъди Л.И.
да им изплати по 100 000,00 лева обезщетение, а, ако отхвърли исковете
срещу Л.И., тогава да осъди Д.Д. да им заплати търсените обезщетения (вж.
исковата молба, л. 3-4, както и молбата за изменение на исковете, л. 154 от
делото).
2. На ответника
2.1. на Л.И.
[6] Ответникът Л.И. е подал писмен отговор, като е
оспорил предявените искове. Л.И. заявява, че:
1. Д.Д. не е причинила ПТП;
2. дори да го е причинила, то е било съпричинено от К.В.;
3. К.В. не е починал вследствие на уврежданията от ПТП;
4. евентуално дължащото се обезщетение е в по-нисък размер. Затова Л.И.
моли съда да отхвърли исковете (вж. писмения отговор, л. 32-34).
2.2. на Д.Д.
[7] Д.Д. е оспорила предявените искове. Тя е заявила, че
смъртта на К.В. не е вследствие на уврежданията от ПТП. Тя също твърди, че
нейната ГО е била застрахована при Л.И. и последният следва да отговаря за
вредите, претърпени от ищците (вж. писмения отговор, л. 31).
II.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ
ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА
[8] К.В. е бил
роден през 1938 г., неговата съпруга Л.В. през 1944 г., а дъщеря му М.В. през
1976 г. (вж. удостоверението за наследници, л. 8). Той е бил работлив и
трудолюбив човек. Семейството му се е разбирало и отношенията вътре в него са
били много добри (вж. показанията на свидетелката Симеонова, л. 76).
[9] На 09.11.2010
г. СРС е постановил решение, с което е признал Д.Д. за виновна в това, че на
07.12.2009 г. около 06:40 часа в гр. С. при управление на лек автомобил „ПЕЖО
206” е нарушила правилата за движение – чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – и по
непредпазливост е причинила средна телесна повреда на К.В.. СРС е оправдал Д.Д.
за това да е нарушила чл. 120, ал.1, т. 1-3 и ал. 2 от ЗДвП (вж. решението, л.
9-15). Решението е влязло в сила (вж. л. 15).
[10] Междувременно,
К.В. е починал на 09.01.2010 г. (вж. акта за смърт, л. 7). На досъдебното
производство е било изследвано дали смъртта на К.В. е била вследствие на
уврежданията от ПТП (вж. заключенията на тройната съдебно-медицинска експертиза,
л. 46-49, и заключението на петорната съдебно-медицинска експертиза, л. 51-53
от досъдебното производство). Наказателният съд е отчел установеното на
досъдебното производство по отношение на причината на смъртта на К.В. (вж.
мотивите към решението).
[11]
Ищците са възприели тежко смъртта на К.В.. Те са плакали и продължават да
плащат за него, посещават гроба му, на който са поставили паметник (вж.
показанията на свидетелката Симеонова, л. 76).
[12]
Ищците са били освободени от държавна такса (вж. л. 27). Те са били
представлявани безплатно от адвокат (вж. л. 2). Ищците са заплатили 300,00 лева
на вещи лица (вж. л. 89). Ответникът е заплатил 150,00 лева на вещо лице (вж.
л. 80). Той е бил представляван от юрисконсулт.
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО,
СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[13] Ищците са
предявили по един иск по чл. 226, ал. 1 вр. чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ за
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на К.В. срещу Л.И.. Те също са
предявили и по един евентуален иск срещу Д.Д. по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Исковете
са неоснователни.
1. По исковете
по чл. 226, ал. 1 вр. чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ за обезщетение за неимуществени
вреди
[14] Съгласно чл.
223, ал. 1, изр. 1 от КЗ с договора за застраховка
„Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица неимуществени вреди. Увреденият, спрямо
когото застрахованият е отговорен, може да предяви пряк иск срещу
застрахователя (вж. чл. 226, ал. 1
от КЗ). Възходящите на починалия
вследствие на застрахователно събитие, както и неговият съпруг, имат право на
обезщетение за неимуществени вреди (вж. т. III.2. от ППВС 4/1961 г.).
[15] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са: 1.
ищецът да е възходящ/съпруг на трето лице, участвало
в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО; 2. това застрахователно
събитие да е причинило смъртта на
третото лице (тази предпоставка е предпоставка за уважаването и на иска по чл.
45, ал. 1 от ЗЗД); 3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да
е била застрахована при ответника; 4. вследствие на смъртта на третото лице ищецът да е претърпял
неимуществени вреди; 5. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за
тези вреди.
[16] Съдът установи, че Л.В.
е съпруга, а М.В. е дъщеря на К.В.. К.В. е починал, но съдът приема, че това не
е станало вследствие на ПТП.
[17] Съдът приема, че К.В.
не е починал вследствие на ПТП поради следното: съдът е събрал влязло в сила
решение на наказателен съд, с което Д.Д. е била призната за виновна, че е
причинила на К.В. средна телесна повреда, но не и смъртта му. Деянието, което е
било предмет на наказателното производство, е идентично с твърдяното по
настоящото дело противоправно действие. Разликата е в резултата от него –
наказателния съд е приел, че резултатът е бил причиняването на телесна повреда,
а по настоящото дело се твърди причиняване на смърт, т. е. твърди се
настъпването на различна общественоопасна последица – смърт, а не установеното
от наказателния съд телесно увреждане.
[18] Съгласно чл. 300, ал.
1 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това: 1. дали е извършено деянието; 2. неговата противоправност; 3. виновността
на дееца. Противоправността на деянието включва в себе си общественоопасните
последици, защото едно деяние не би било противоправно, ако от него не са
настъпили общественоопасни последици или вреда. Следователно присъдата на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд и относно установените
настъпили от деянието общественоопасни последици.
[19] В случая
наказателният съд е установил, че вследствие на ПТП Д.Д. е причинила на К.В.
средна телесна повреда. Липсва установяване
тя да е причинила смъртта на К.В.. Затова настоящият съд следва да приеме, че
смъртта на К.В. не е настъпила вследствие на ПТП. Ако настоящият съд изследва
въпроса дали смъртта на К.В. е била настъпила от ПТП, той би извършвал преценка
относно наличието на едно вместо друго престъпление, различно от установеното
от наказателния съд. Компетентен да установява наличието на престъпление обаче,
е само наказателният, но не и гражданският съд.
[20] Не е налице
предпоставка за уважаването на исковете както спрямо Л.И., така и спрямо Д.Д..
Затова съдът ги отхвърля.
2. По разноските
[21] Ответникът
търси разноски. Той е направил такива за 150,00 лева и е бил представляван
безплатно от адвокат.
[22] Съгласно чл.
78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част
от иска. Съдът отхв
ърля
исковете изцяло. Затова съдът осъжда ищците да заплатят на Л.И. по 75,00 лева
разноски по делото и по 3 530,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Съдия: