О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 15
гр.Варна, 20.01.2020г.
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД , Наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети
януари, две хиляди и двадесета година в
състав :
Председател : Янко Янков
Членове : Мария
Маринова
Мария Христова
изслуша докладваното
от съдия Янков вчнд
№ 413/2019г. на ВАС, и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.243, ал.7 НПК.
Образувано е по частна жалба на адв. Е.К., в
качеството й на повереник на пострадалите лица, срещу
определение №933/11.11.2019г. по чнд
№1147/19г. на Окръжен съд – гр. Варна, с което постановлението на Окръжена
прокуратура – гр. Варна за прекратяване на наказателното производство по дп №3206/2018г. по описа на IV РУ на ОДМВР- гр.Варна е било
потвърдено.
Жалбата е подадена в срок и от легитимирано лице, и като такава е и
допустима. Разгледана по същество, се явява и основателна.
1.От фактическа страна:
Досъдебно производство дп №3206/2018г. по описа
на IV
РУ на ОДМВР-
гр.Варна е започнало в хипотезата на чл.212, ал.2 от НПК със следствено
действие от 11.08.2018г. година по оглед на ПТП в зоната на главен път
„I-9“, в посока Варна – Бургас, в района
след с. С.О. Произшествието завършило със смъртта на Г.Т.Б.и телесни повреди на
С.К., И.К., Л.К. и Н.К.. До фаталния инцидент се е стигнало след като л.а.“С.C5”
управляван от Г.Б.навлязъл в насрещната лента за движение, при което последвал
челен сблъсък с л.а.“Р.С.“, управляван от И.К.. Заедно с водача, в автомобила
са пътували и С.К., Л.К. и Н.К..
Описаната в постановлението за прекратяване и възприета от съставът на ВОС,
фактическа обстановка е следната:
На 11.08.2018г., около 11.35 ч., по
Главен път "І-9" от гр. Варна към гр. Бургас, в района след с. С.О по
средната пътна лента, се движил л.а. „С.С5" с per.
№А 0467 MP, управляван от Г.Т.Б.със скорост от около 115 км./ч. Водачът бил сам
в автомобила.
По същото време и място, но в срещуположна посока, се движил л.а. "Р.С."
с per. № АТ3825СЕ, управляван от украинския гражданин
И.К.. МПС-то се движело със скорост от около 47 км./ч. В автомобила на предна
дясна седалка се намирала съпругата на водача- свид. С.К.
, а на задните седалки от дясно на ляво седели сина на водача - свид. И.К., внучката му - свид. Н.К.
и снаха му - Л.К..
В посочения пътен участък пътното платно се състояло от три ленти -
двупосочно с една лента за движение в посока гр. Варна и две ленти в посока гр.
Бургас. Времето било ясно и слънчево, а пътната настилка -суха. Разрешената
максимална скорост за този пътен участък е 90 км./ч.
В участъка от пътя на около км. 142 от гр. Бургас и на около 500 м. от с. С.О,
водачът на л.а. "С.С5" - Г.Б., движейки се с горепосочената скорост
по средна пътна лента, при навлизане в десен завой, изгубил контрол над
автомобила, отклонил се в посока свое ляво и навлязъл в пътната лента, по която
се движел в този момент л.а "Р.С.", управляван от св. И.К.. В
резултат между двата автомобила настъпил челен удар в предните им леви части. Водачите
и пътниците от автомобилите били откарани в МБАЛ „Св. Анна" - гр. Варна,
където Г.Б.починал в резултат на получените травми, а останалите лица били
приети за лечение.
Извършената СМЕ/аутопсия/-л.122, том II, ДП, е установила, че причина за смъртта на Г.Т.Б.е комбинираната травма –
гърди, корем, контузия на ляв бял дроб, излив на кръв
в двете плеврални кухини, счупване на леви ребра,
разкъсване на чреводържател, контузия на бъбрек,
развитие на задпериториален кръвоизлив и излив на значително количество кръв в коремната кухина,
които са обусловили остра кръвоизливна анемия. Между
травматичните увреждания и настъпването на смъртния изход е налице причинно
следствена връзка. Описаните травматични увреждания са резултат на удари с/или върхи твърди, тъпи, предмети, реализирани със значителна
сила, посока отпред назад и отляво надясно. Преценени в своята съвкупност
същите отговарят да са получени в условията на т.н.“воланна
травма“, удар на долните крайници в арматурното табло и педалите на МПС. Не е
установено наличие на етилов алкохол в пробите кръв, урина и гръбначномозъчна
течност.
И.К. е получил счупване на дясната лъчева кост в долна трета, счупване на
дясната лакътна кост в областта на бодилестия израстък, счупване на лява бедрена кост в средна
трета с оформен междинен фрагмент и дислокация, кръвонасядания
в областта на гръдния кош/“хематоми от колани“/, контузия на гръдния кош.
Описаните травматични увреждания са резултат на удари с/или върху твърди тъпи
предмети или детайли на МПС, реализирани в областта на предната повърхност на
гръдния кош, като контузията на гръдния кош е обусловила временно разстройство
на здравето неопасно за живота.[1]
С.К. е получила счупване без
разместване в областта на пубисна /срамна/ кост в
ляво. Описаното травматично увреждане е резултат на удар с/или върху твърд, тъп
предмет, респективно детайл от МПС при ПТП и е определило трайно затруднение в
движението на левия долен крайник за период от около 2-2,5 месеца.[2]
Според заключението на СМЕ – л.135, Л.К.
е получила следните травматични увреждания:комбинирана гръдна травма със
счупване на леви ребра, контузия на ляв бял дроб, ограничен кръвоизлив в лявата
плеврална кухина, счупване на тялото и напречните
израстъци на седми, осми и девети прешлен, увреда
на десети гръден прешлен. Описаните травматични увреждания са резултат на удари
с/или върху твърд, тъпи предмети, реализирани в областта на лявата гръдна
половина, силно, внезапно сгъване на гръбначния стълб в гръдния отдел в посока
напред. Контузията на ляв бял дроб е причинила временно разстройство на
здравето, опасно за живота.
Увреждания в следната насока е
получила и Н.К.: контузия на ляв бял дроб, разкъсване на черен дроб, разкъсване
на слезка, счупване на горните рамене на двете срамни
кости, счупване на крилото и тялото на дясна хълбочна кост, счупване на сакрум, ожулвания и кръвонасядания
по кожата в областта на дясна гръдна половина и дясна коремна област. Описаните
травматични увреждания са резултат на удари с/или върху твърди тъпи предмети,
реализирани в областта на гръдния кош, корема, таза и биха могли да бъдат
получени при удари от детайли на МПС при ПТП, при внезапно преустановяване на
движението му. Налице е било постоянно общо разстройство на здравето, опасно за
живота.
Доказателствената основа е попълнена и
посредством изготвена АТЕ/заключението ще
бъде коментирано по-долу/, СХЕ/ и
двамата водачи са управлявали без наличие на етилов алкохол в кръвта-л.80, том I, ДП/, разпитани са били свидетели,
извършени са огледи, изготвени са протоколи, фотоалбуми, експертизи, събрани са
писмени доказателства.
2.От правна страна:
Представителят на държавното обвинение
е приел, че наказателното производство следва да се прекрати на основание
чл.24, ал.1, т.1 от НПК – деянието не съставлява престъпление. Този извод е
базирал върху липсата на противоправно поведение от страна на пострадалия, тъй
като действията му се дължат на здравословното му състояние. Описаните правни изводи са приети и от
състава на ВОС, който е разгърнал хипотезите при които липсва деяние. Приел е, че в случая се касае
до проява, неконтролирана от съзнателна и волева дейност, а дължащата се на
непредвидими обстоятелства.
Проверяваното първоинстанционно определение е
неправилно поради необоснованост и незаконосъобраност,
последица от солидаризирането с необоснованото и немотивирано постановление за
прекратяване на наказателно производство по дп №3206/2018г.
по описа на IV
РУ на ОДМВР-
гр.Варна, произнесено от прокурор от ОП-Варна. И това е така по следните
съображения:
За да приеме, че липсва деяние в наказателноправен
смисъл, съставът на ВОС без да направи пълноценна проверка за обоснованост е
приел фактическите изводи на прокурора, които обаче не съответстват на
доказателствената установеност по делото.
Основната казуистика се съдържа в поведението на пострадалия и причините за
това поведение. Спор няма и не може да има по факта, че резултатът е следствие
на действията на Б.. Въпросът обаче е дали действията на Б. са били съзнателни,
или породени от внезапно влошаване на здравословното му състояние , което не му
е позволило да ги контролира. Контролираните инстанции са достигнали до извод,
че липсва виновно деяние, след погрешна интерпретация на заключението по СМЕ.
Прочитът на същата обаче свидетелства за липсата на категоричност относно причината
за настъпването на ПТП – „..установиха се
болестни изменения в сърдечносъдовата система в напреднала степен на развитие,
вкл.стар миокорден инфаркт, миокардиосклероза,
коронаросклероза, хипетрофия
на миокарда, вкл. данни за остри изменения в миокарда, дължащи се на нарушено кръвоснабдяване на сърдечния мускул – фрагментация на миофибрите, кръвоизливи, остър венозен застой в миокарда,
които преценени в своята съвкупност могат
да бъдат причина за силна болка в сърдечната област, вкл. падане на
кръвно налягане, загуба на съзнание и други и в този смисъл да се създадат
условия за ПТП.“-л.126, том II, ДП.
Според д-р Г., наличните болестни изменения могат и да бъдат причина за остра болка в сърдечната област,
падане на кръвното налягане и загуба на съзнание и в този смисъл да създадат
условия за ПТП, но това може и да не
е така. Прочитът на заключението оставя впечатление за налично
съмнение. Това от своя страна е налагало да бъдат извършени допълнителни
действия по разследването, Иначе казано по категоричен начин не се установява
от доказателствата по делото причината за настъпване на произшествието да е
внезапно влошаване на здравословното състояние на Б..
Прочитът на АТЕ по делото, свидетелства за следните фактически изводи: при
отговор на въпроса имал ли е техническата възможност всеки от двамата водачи да
предотврати ПТП, чрез спиране на управляваното от него МПС при така изчислените
скорости на всеки от двата автомобила, то вещите лица са заключили, че водачът
на л.а. „С.С5“ не е имал техническата възможност да предотврати ПТП при
движение със скорост 115, 54 км/ч., тъй като дължината на опасната зона за
спиране е била по-голяма от разстоянието му до мястото на удара, когато е
възникнала опасността, но при движение със скорост 90км/ч.(разрешената за този
пътен участък) водачът е имал техническата възможност да предотврати ПТП-то,
тъй като тогава от техническа гледна точка не би настъпило нарушаване на напречната
устойчивост и автомобилът би запазил траекторията си на движение по средна
пътна лента. В допълнение се сочи, че водачът на л.а „Р.С.“ не е имал
техническата възможност да избегне пътно-транспортното произшествие, тъй като
спирайки в дясната лента, движещият се срещу него л.а „С.С5“ е щял неизбежно да
се блъсне в него, т.е водачът на „Р.С.“ се явява пасивен участък в ПТП. И още: „…от техническа гледна точка, движението на
л.а. „С.С5“ със скорост по-голяма от разрешената за този пътен участък в зоната
на десен завой (за него) е довела до странична загуба на устойчивост, която е
предизвикала навлизане в дясна пътна лента, по която се е движил насрещно л.а.
„Р.С.“, т.е липсата на адекватно поведение на водача на л.а. „С.С5“ е
експлоатационната причина за пътно-транспортното произшествие.“ – л.44, 45, том
III-ти, ДП.
И след като не може да се направи категоричен извод /поне на този етап/ за липсата на волеви акт, то следователно поведението
на водача следва да се анализира на плоскостта на допуснатите нарушения на ЗДвП
и ППЗДвП, тъй като заключението на АТЕ е именно в
тази насока.
Пропуск в доказателствения анализ се съзира и в
друга част на постановлението. Посочено е, че „…движейки се по средна пътна лента, при навлизане в десен завой, Г.Б.губи
контрол над автомобила си, отклонява се в посока свое ляво и навлиза в пътната
лента, по която се е движел в този момент л.а“Р.С.“, управляван от св. И. К.. В
резултат между двата автомобила настъпва челен удар в предните им части…“ –
л.8, ЧНД №1147/19г. по описа на ВОС. По делото са налични доказателства, по
конкретно свидетелски показания, които са в разрез с този извод. Представителят
на държавното обвинение обаче не ги е взел под внимание – „..в този момент, както си карах видях как една кола, която се движеше срещу нас, в самия
завой изпревари друга кола, като с това влезе в лентата за насрещно движение и
се удари челно в колата на И.. В този участък пътя прави ляв завой. В
посоката, в която пътувахме ние, има една лента, а в обратна посока към С.Б.,
има две ленти. В най-дясната лента към С.Б. не мога да кажа дали имаше кола, в средната лента, която е изпреварваща
пак към С.Б. съм сигурен, че имаше кола, а тази която удари И. се опита да
изпревари колата която е в средната лента, но всъщност продължи в права
посока,когато се удари в колата на И.. От удара двете коли останаха на
място…“ – показания на свидетеля М.Д., л.61, гръб, том I –ви, ДП.
В обобщение, налични са доказателства, които установяват, че пострадалия Г.Б.движейки
се в дясната лента е предприел изпреварване на автомобил, който се е намирал
пред него, отново в дясна пътна лента, като това е била и причината за
навлизането в насрещното пътно платно и последвалия сблъсък. Това пък означава,
че изясняването на причината за поведението на пострадалия е от изключително
значение за правилното решаване на казуса и разкриването на обективната истина.
Защото ако няма категоричност за болестно състояние, тоест за липсата на
деяние, това означава, че такова е налице, а след като това е така, то
действията на пострадалия следва да се изследват на плоскостта на допуснатите
от него нарушения на ЗДвП и ППЗДвП, които са в пряка
причинно – следствена връзка с настъпилия общественоопасен
резултат.
Налични са свидетелски показания, касаещи здравословното състояние на
пострадалия, непосредствено преди инцидента. И доколкото представителят на
държавното обвинение е приел, че именно нарушението на телесните функции е
причината за поведението, респективно за настъпилия резултат, то следвало е да
намерят анализ и коментар в неговия акт и тези доказателства.
Св. П.Б.а – „…предната вечер се
видяхме. Беше си добре и беше с децата.“ – л.58, гръб, том I – ви, ДП.
Св. Х.Б. – „за последно баща ми
Г.го видях предната вечер преди инцидента, като беше в нормално здравословно и
емоционално състояние. Не беше се оплакал от нещо, но преди две вечери се
оплака, че главата го наболявала.“ – л.60, гръб, том I – ви, ДП.
Проведената от настоящия състав собствена преценка за законосъобразността
на постановлението на ВОП за прекратяване на наказателното производство по дп №3206/2018г. по описа на IV РУ на ОДМВР- гр.Варна, констатира
необходимостта от провеждането на допълнително разследване, в частност
назначаването на комплексна експертиза, с участието на специалист лекар –
кардиолог, която да отговори с категоричност /доколкото това е възможно разбира
се/ на основния спорен въпрос по делото, а именно дали установените болестни
изменения в сърдечно – съдовата система са конкретната причина за загубата на
контрол над реакциите и поведението на пострадалия Б., т.е налице ли е деяние,
или не в наказателноправен смисъл.
Приведените съображения очертават прибързаност на извода на окръжния съд и
първостепенната прокуратура за липса на данни за престъпление. Oбективната истина е останала неразкрита, което от своя
страна изисква да се проведат допълнителни следствени действия, които като
минимум следва да включат съдебномедицинска експертиза, която да отговори на
въпроса налице ли е внезапно влошаване на здравословното състояние на Б. до
степен да загуби контрол над действията си. Последният въпрос е от значение за
изхода на делото, или по-точно за основанието за прекратяване на наказателното
производство – ако отговорът на вещите лица е положителен то производството
следва да бъде прекратено поради наличие на случайно деяние по чл.15 НК на
основание чл.24 ал.1 т.1 НК, ако ли не – то е налице нарушаване на правилата за
движение по пътищата, оттам и виновно поведение и наказателното производство
следва да бъде прекратено на основание чл.24ал.1 т.4 НК. При прочита на
атакуваното определение съставът съзря и следната неточност: на няколко места в
обстоятелствената част на определението е посочено, че прекратеното досъдебно
производство е № 3206/ 2015 г., а в самия диспозитив
на определението е цитиран съвсем различен номер „ДП № 25/ 2018 г. по описа на ОСлО при ВОП, водено за престъпление по чл.343, ал.4, вр. чл.342, ал.1 от НК“. Всъщност подлежащото на контрол за
законосъобразност и обоснованост постановление е по дп
№3206/2018г. по описа на IV РУ на ОДМВР- гр.Варна.
С оглед изложеното и на основание чл.243, ал.8 вр.
ал.6 т.3 от НПК, Варненския пелативен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №933/11.11.2019 година по ЧНД
№1147/2019 година по описа на Окръжен съд – Варна и постановление на ОП-Варна
за прекратяване на наказателно производство по дп
№3206/2018г. по описа на IV РУ на ОДМВР- гр.Варна, като връща делото на първоинстанционната прокуратура за изпълнение на указанията,
упоменати по-напред.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: