РЕШЕНИЕ
№ 2187
гр. Бургас, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:АННА ИВ. ЩЕРЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело №
20242120101625 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на „МЪНИ ПЛЮС
КОРП“ ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.
1756, р-н *********, представлявано от *** и ****, против С. Д. Ш. с ЕГН
********** от гр. Бургас, ж.к. *****. Предявен е иск да бъде прието за
установено по отношение на ответника съществуването на следните вземания
на ищеца, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 7289/ 2023г. по описа на РС – Бургас : 87,78 лв.,
ведно със законната лихва от подаването на заявление за издаване на заповед
за изпълнение на 01.12.2023г. Ищецът претендира и присъждане на съдебните
разноски, направени в заповедното и в настоящото производство.
Ищецът „Мъни плюс корп“ ЕАД /с предишно наименование
„Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД/ твърди, че на 07.11.2014 г. е сключил с
„А1 България“ ЕАД договор за поръчителство, по силата на който се е
задължил в качеството си на поръчител да обезпечи задълженията на абонати,
сключили с „А1 България“ ЕАД договори за продажба на изплащане. На
1
24.06.2020 г. между длъжника С. Д. Ш. и „А1 България“ ЕАД бил сключен
договор за продажба на изплащане за устройство Handset Samsung A20e
Bla+PB TTEC, сумата по който е останала незаплатена от страна на длъжника,
поради което на основание чл.12.3. от посочения договор задължението
станало пред9срочно изискуемо. На 03.11.2021 г. ищецът в качеството си на
поръчител заплатил на „А1 България“ ЕАД сумата от 87,78 лева, дължима по
договора за продажба на изплащане, поради което е встъпил в правата на
кредитора.
Ответникът представя писмен отговор в преклузивния срок по чл.131,
ал.1 от ГПК. Представя доказателство за плащане на исковата сума в хода на
делото. Оспорва претенцията на ищеца за разноски, като твърди, че не е дал
повод за предявяването на иска. Евентуално – прави възражение за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Ищецът в предоставен срок за становище признава полученото
плащане на сумата от 87,78 лв., но твърди, че на основание чл.73, ал.1 от ГПК
с това са погасени част от разноските по заповедта за изпълнение, поради
което плащането няма погасителен ефект за претендираната в настоящото
производство главница в размер на 87,78 лв. Сочи, че ответникът дължи
претендираните съдебни разноски, тъй като плащането е след образуването на
заповедното производство. Оспорва и възражението за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд
намира за установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 от
ГПК вр. чл.146, ал.1, чл.79, ал.1, предл.1, чл.183 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По заявление на ищеца за процесното вземане е постановена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 7289/ 2023г.
по описа на РС – Бургас, редовно връчена на длъжника на 04.01.2024г. С
възражение от 23.01.2024г., депозирано в срока по чл.414, ал.2 от ГПК,
длъжникът е оспорил съществуването на дълга. Настоящият установителен
иск е предявен на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК в указания на кредитора
срок по чл.415, ал.4 от ГПК.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 24.06.2020г.
2
ответникът С. Д. Ш. сключил с „А1 България“ ЕАД договор за продажба на
изплащане № ***, с който закупил телефонен апарат, подробно описан в
приложения към договора приемо-предавателен протокол. Договорено е
цената на вещта да се плати на 24 месечни вноски, начиная от предаването на
вещта на датата на сключване на договора, когато следва да е заплатена
първата вноска. Така крайният договорен срок на договора е 24.06.2022г.
На 07.11.2014г. „А1 България“ ЕАД /тогава с наименование
„Мобилтел“/ сключил с ищеца – тогава с наименование „Състейнъбъл бизнес
солюшънс“ АД /след 26.07.2022г. с фирма „Мъни Плюс Корп“/ договор за
поръчителство, с който ищецът се задължил срещу договорено
възнаграждение да гарантира чрез поръчителство вземанията на Мобилтел от
абонати по договори за продажба на изплащане – при условия, описани в
договора. Договорът е сключен за срок от една година, като срокът
впоследствие е продължаван с анекси - с последният анекс от 08.08.2020г.
действието на договора е продължено до 30.09.2020г.
С приемо-предавателни протоколи от 16.11.2021г. и 13.12.2021г. „А1
България“ ЕАД е предоставила на поръчителя „Състейнъбъл бизнес
солюшънс“ АД списъци на абонатите с просрочени задължения по договори,
гарантирани с поръчителство, в който е включено и задължение на ответника
С. Ш. по описания договор за продажба на изплащане № *** в размер на 87,87
лв.
Ищецът представя писмо от 15.11.2021г. /преди описаните приемо-
предавателни протоколи/, с което е уведомил „А1 България“, че на 03.11.2021г.
му е заплатил претендираното задължение на ответника в размер на 87,87 лв.
Представя и недатирано уведомление до ответника С. Ш., с което го
уведомява, че от 03.11.2021г. е встъпил в правата на кредитора му „А1
България“ за описаното вземане по договор за продажба на изплащане № ***
в размер на 87,87 лв. Липсват доказателства за връчване на двете
уведомления.
При така събраните по делото доказателства съдът приема, че ищецът
не проведе успешно пълно главно доказване на основанието на иска си.
На първо място по делото липсват доказателства за приетите от
кредитора „А1 България“ ЕАД плащания по договора за продажба на
изплащане, за наличие на неизпълнени парични задължения на ответника и за
3
обявяване на твърдяната предсрочна изискуемост на този договор съгласно
твърденията на ищеца. Предсрочното прекратяване на договора е уредено в
клаузата на чл.12.4 от договора за продажба – при неплащане на най-малко две
последователни вноски от страна на купувача, в който случай всички суми до
края на договора стават изискуеми от датата на издаване на фактура за тези
суми. Ищецът не представя доказателства за реалното настъпване на
основание за обявяване на предсрочна изискуемост на договора за продажба и
за размера на дълга. Сочените списъци към приемо-предавателните
протоколи, в които фигурира процесното вземане, са частни удостоверителни
документи без данни за авторството и без обвързваща доказателствена сила за
верността на съдържанието /чл.180 ГПК/. Не се представя и фактурата по
чл.12.4 от договора, въз основа на която се претендира вземането. Липсват и
доказателства за надлежното обявяване на предсрочната изискуемост –
съгласно първия анекс от 08.10.2015г. към договора за поръчителство /чл.1 и
2/ кредиторът „А1 България“ ЕАД е упълномощил ищеца да изпраща от
негово име уведомления на абонатите за разваляне на договорите за продажба
поради настъпила предсрочна изискуемост, както и да ги покани да платят
дължимите суми, като е договорено уведомленията да се изпращат по
утвърден образец чрез препоръчано писмо с обратна разписка или по друг
начин, надлежно удостоверяващ, че уведомлението е надлежно връчено на
абоната. Подобни доказателства за уведомяване на ответника за предсрочната
изискуемост на вземанията по договора за продажба на изплащане липсват,
което налага извод за запазване на договорения краен срок на договора –
24.06.2022г.
Соченият от ищеца договор за поръчителство между него и „А1
България“ ЕАД е сключен значително преди възникването на договорното
правоотношение на ответника по договора за продажба на изплащане на
24.06.2020г. Договорът за поръчителство е сключен на 07.11.2014г. и съгласно
доказателствата по делото е в сила до 30.09.2020г. /съгласно последният
представен анекс от 08.08.2020г./. Съгласно представените от ищеца списъци
на вземанията към описаните приемо-предавателни протоколи
претендираната дата на изискуемост на процесното парично вземане е
значително след срока на договора за поръчителство - 24.09.2021г.
Съгласно нормата на чл.138, ал.1 от ЗЗД поръчителството е каузален
договор с основание кредиторът да бъде обезпечен, поради което предметът
4
на договора за поръчителство следва да съответства на предмета на главния
дълг. Законът допуска и обезпечаването на бъдещ дълг /чл.138, ал.2, изр.2 от
ЗЗД/, но задължителната съдебна практика приема, че такъв договор е
действителен, само ако съдържа основните параметри, индивидуализиращи
главния дълг, обезпечен с поръчителството. В случай на поето преди
сключване на главната сделка обезпечение страните по договора за
поръчителство следва да посочат размера на обезпечения дълг. В този смисъл
постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 52/ 10.09.2010г. по т. д. №
63/ 2009 г., II т. о., ТК на ВКС. В процесния случай договорът за
поръчителство /07.11.2014г./ е сключен преди възникване на договорното
правоотношение на ответника с „А1 България“ ЕАД /24.06.2020г./, както и
преди сочената дата на изискуемост на процесното парично задължение
/24.09.2021г./. Тъй като договорът за поръчителство не съдържа никакви
индивидуализиращи белези на обезпечения дълг, същият се явява нищожен
поради невъзможен предмет – на основание чл.26, ал.2, предл.1 вр. чл.138 от
ЗЗД. Следва да се отбележи, че установената по делото дата на изтичане на
срока на договора за поръчителство – 30.09.2020г. също значително предхожда
сочената от ищеца дата на изискуемост на процесното парично задължение -
24.09.2021г.
Независимо от горното съдът установява, че договорът за
поръчителство предвижда предхождаща сключването на договорите за
продажба процедура по кредитен скоринг /II.1., III.2.1./ - изрично установена
предварителна процедура по определяне на кредитоспособността на
потребителя и изготвяне на кредитна оценка, завършваща с изрично
одобрение на потребителя като подходящ за сключване на договор за
продажба на изплащане. По делото липсват доказателства такъв скоринг да е
била извършен преди сключването на договора за продажба, което отново
опровергава валидното му обезпечаване с договора за поръчителство.
За пълнота следва да се отбележи, че по делото липсват доказателства
за извършване на твърдяното плащане от ищеца към „А1 България“ ЕАД на
03.11.2021г, както и за уведомяване на страните по обезпеченото
продажбеното правоотношение за такова плащане, тъй като приложените
уведомления по никакъв начин не удостоверяват изпращането им и
получаването им от адресатите.
5
По така изложените съображения съдът приема за недоказана по
делото активната материалноправна легитимация на ищеца, което обосновава
извод за неоснователност на предявения иск.
Извършеното в хода на делото плащане на процесното парично
задължение от страна на ответника и направеното с писмения отговор
признание, прието с доклада на делото като признание на факти, на основание
чл.175 от ГПК се цени от съда в съвкупност с останалите установени
обстоятелства. Ето защо при извода за нищожност на правоотношението по
договора за поръчителство и липсата на годни доказателства за
съществуването на дълга, съдът не следва да основе решението си по спора
единствено върху така направеното признание.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „МЪНИ ПЛЮС КОРП“ ЕАД с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1756, р-н *********,
представлявано от *** и ****, против С. Д. Ш. с ЕГН ********** от гр.
Бургас, ж.к. *****, да бъде прието за установено по отношение на ответника
съществуването на вземането на ищеца, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 7289/ 2023г.
по описа на РС – Бургас : 87,78 лв., ведно със законната лихва от подаването
на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 01.12.2023г. до
окончателното му изплащане.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6