№ 1135
гр. Варна, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20223100501481 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 35308/27.05.2022г., подадена от
"Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град София 1172, бул. "Г. М Димитров" № 1,
представлявано заедно от Бисер Иванов и Живко Колев - Изпълнителн директор, срещу
Решение № 1185 / 27.04.2022г., постановено по гр.д. № 12582/ 2021г. по описа на РС –
Варна, в неговата цялост, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Н. К. Н. – П., ЕГН
********** от *************, сумата от 1423,91 (хиляда четиристотин двадесет и три
лева и 91 ст.) лева, дължимо застрахователно обезщетение за причинени имуществени
вреди на собственото на ищцата МПС марка „Мерцедес“, модел „Е270“, рег. № ****** в
резултат на настъпило на 17.03.2021г. застрахователно събитие, което се явява покрит риск
по договор за застраховка „Сухопътни превозни средства (без релсови превозни средства“,
клауза „Пълно Каско“, обективирана в застрахователна полица № BG0201 20 *********, за
което обстоятелство е образувана щета №0201-00304/2021-01; сумата от 487,18
(четиристотин осемдесет и седем лева и 18 ст.) лева, дължимо застрахователно
обезщетение за причинени имуществени вреди на собственото на ищцата МПС марка
„Мерцедес“, модел „Е270“, рег. № ****** в резултат на настъпило на 19.03.2021г.
застрахователно събитие, което се явява покрит риск по договор за застраховка „Сухопътни
1
превозни средства (без релсови превозни средства“, клауза „Пълно Каско“, обективирана в
застрахователна полица № BG0201 20 *********, за което обстоятелство е образувана щета
№0201-00300/2021-01; сумата от 469,18 (четиристотин шейсет и девет лева и 18 ст.) лева,
дължимо застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди на собственото на
ищцата МПС марка „Мерцедес“, модел „Е270“, рег. № ****** в резултат на настъпило на
19.04.2021г. застрахователно събитие, което се явява покрит риск по договор за застраховка
„Сухопътни превозни средства (без релсови превозни средства“, клауза „Пълно Каско“,
обективирана в застрахователна полица № BG0201 20 *********, за което обстоятелство е
образувана щета №0201-00433/2021-01, ведно със законната лихва върху главниците
считано от депозиране на исковата молба в съда – 27.08.2021г. до окончателно изплащане на
задължението, на осн. чл. 405, ал.1 КЗ.
В жалбата се излага, че решението е неправилно - постановено в противоречие с
материалния закон, процесуалните правила и необосновано. Позовава се на процесуално
нарушение, доколкото ВРС не бил приложил разпоредбата на чл. 172 от ГПК при преценка
на показанията на свидетеля Стоянов, който бил заинтересован в полза на ищцата, предвид,
че самият свидетел бил заявил, че са в близки приятелски взаимоотношения с ищцата.
Нарушението е допуснато доколкото само субективните му заинтересовани показания
установявали вредите. Счита за неправилни и изводите на ВРС, че не можело да бъде
съставен удостоверителен документ за застрахователно събитие (изразяващо се в ПТП),
когато вследствие от настъпването му
не е имало пострадали лица. При наличието на щети нанесени от неустановен
делинквент или природно бедствие, същите могат да бъдат констатирани от органите на
МВР, чрез издаване на удостоверителен документ (т.н. служебна бележка), която се явява
официален свидетелстващ документ за настъпилото застрахователно събитие, тъй като
същата е издадена от компетентен
държавен орган. Ищцата е имала възможността да уведоми органите на МВР за настъпилите
застрахователни събития и същите да й издадат надлежен констатиращ документ, но не го е
направила. Неправилни били и изводите на съда за неравноправност на клаузата по т.68 от
ОУ. Сочи, че ОУ са неразделна част от договорите, към които се създават. Собственикът на
увреденото МПС се е запознал и съгласил с общите условия към договора за застраховка
„Сухопътни превозни средства (без релсови превозни средства)", клауза „Пълно Каско",
както и с текста на т. 68 и 68.1 от Общите условия, като в тези случай застрахователят
обезщетява вредите, като общият размер на определените и/или изплатени застрахователни
обезщетения не може да надвишава 10% от застрахователната сума на МПС..." . Общите
условия са достъпни за всички на интернет страницата на застрахователното дружество и
всеки заинтересован субект има възможността да се запознае с тях, следователно да прецени
дали същите удовлетворяват неговите потребности и искания или не. В настоящия случай
ищцата Н. Н. е сключила изцяло доброволно и след като се е запознала с общите условия,
съответния застрахователен договор за имуществена застраховка по отношение на
собствения й л.а. марка „Мерцедес" с per. № *******. Застрахователят е определил
2
максимален размер за изплащане на обезщетение, при условие в което не е представен
удостоверителен документ за съответната щета по увреденото МПС, което от своя страна
представлява своеобразна защита срещу възникването на застрахователни измами, при
които застраховащия субект може да претендира обезщетяване на щети, който умишлено и
самостоятелно е причинил. Констатацията установена от компетентен държавен орган е
гаранция за настъпване на застрахователното събитие и липсата й би могла да доведе до
необосновано изплащане на обезщетение, а от там и до неоснователно обогатяване за
ползвателя на застрахователни услуги. Счита, че клаузата не е неравноправна. В хода на
първоинстанционното производство било установено като безспорно, че по конкретната
застрахователна полица, застрахователят бил изплатил обезщетение за причинени щети в
размер на 750 лв., които представляват 10 % от застрахователната сума (7500 лв.) на л.а.
марка „Мерцедес" с per. № *******. Моли съда да отмени обжалваното решение, а в
условията на евентуалност да намали присъденото обезщетение, като сочи, че същото не е
съобразено с възрастта на автомобила и били взети предвид само цените от официалните
представителства, но не и от алтернативните автосервизи. Моли да му се присъдят и
разноските за двете инстанции, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Прилага договора за
застраховка, ведно с ОУ към него, като не отправя искане по доказателствата.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който сочи,
че решението е правилно и обосновано. При постановяване на първоинстанционното решение
не са допуснати процесуални нарушения при събиране и анализа на относимите доказателства. По
силата на закон или процесния застрахователен договор не е необходимо посочването на
абсолютно точен механизъм за настъпване на вредите, защото логично, правно и житейски
обосновано е наличието на случаи, в които причинените вреди при престой на автомобила в
паркирано състояние, вкл. и при някой случаи на движение на автомобила, трудно да могат да се
пресъздадат с точност на детайлите и механизмите на увреждане, поради което добросъвестното
изпълнението от ищеца на облигационните и процесуалните му задължения да опише известната
му и възприета за действителна фактическа обстановка общо, не следва да става повод за
прилагане на правото в негова вреда. Поради това дори и неточно описание на механизма на
настъпване на вредите относно детайлите не следва да се приема за неизпълнение на законово
установени или уговорени по застраховката задължения на застрахования. Посочените от ищцата
механизми са реални и възможни за настъпване на посочените увреждания следствие
застрахователни събития, а именно след пряк контакт между превозното средство с различни
обекти, вкл. и когато автомобила в бил в покой, като това е житейски обосновано и логично. По
делото безспорно бе установено настъпването на вреди удостоверени от застрахователя в
приложените, като доказателство опис на щети видно, от които не са направени възражения срещу
реалното настъпване на уврежданията. В рамките на процедурата по разглеждане на
застрахователните претенции застрахователят не бил изисквал други документи, различни от
представените му, вкл. и такива за конкретизиране на механизма на увреждане, като по този начин
чрез бездействието си, с оглед отдалечеността във времето поставя ищцата в невъзможност да
стори това. Позоваването от страна на ответника, сега въззивник на общите му условия е
неоснователно, т.к. първо същите не са представени своевременно, като доказателство по делото и
второ своевременно ищцата е оспорила обвързващото я действие. Ищцата не била запознавана с
твърдените общи условия, не била получавала препис от тях и не се била съгласявала с тяхното
3
съдържание, т.е. така цитираните от ответника и представени несвоевременно Общи условия, не са
станали част от договорното съдържание и не са обвързващи страните, като недопустимо е и
същите тепърва да стават част от доказателствения материал. В случая по делото няма писмен
документ носещ подписа на ищцата, от който да може да се изведе извод, че тя е приела и се е
обвързала с именно цитираните и представени от ответника въззивник общи условия. От друга
страна, в условията на евентуалност сочи, че в случая спрямо увреденото лице на общо основание
са приложими защитните норми на ЗЗП с оглед качеството му на потребител на застрахователна
услуга. Дори и да се приеме, че така представените, дори и несвоевременно, общи условия
обвързват страните нормата, която ограничава отговорността на застрахователя до 10 % е неясна и
противоречива, водеща до невъзможност на застрахованото лице да разбере икономическите
последици, в случая не е ясно този лимит от 10 % дали се отнася за всяка една щета или е предел
по всички заявени щети. Горното представлява и основание за неравноправност на същата, а
поради това следва и недействителност съгласно чл. 143, т. 19, но също и на основание т. 14 и т. 15
от Закона за защита на потребителите. Моли съда да не приема приложените към въззивната
жалба доказателства, за които дори липсва формулирано доказателствено искане, както и да
остави без уважение подадената въззивна жалба и да потвърди първоинстанционното
решение.
В открито съдебно заседание, застрахователят се представлява от процесуален
представител, който поддържа депозираната жалба, отправя искане по доказателствата и
моли съда да отмени първоинстанционното решение, както и да присъди съответно разноски
на страната. За въззиваемия се явява процесуален представител, който оспорва подадената
въззивна жалба, поддържа отговора и моли за потвърждаване на решението, както и за
присъждане на разноски по представен списък.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази
следното:
Първоинстанционното производство пред РС –Варна е образувано по предявени
обективно и кумулативно съединени искове от Н. К. Н. – П., ЕГН ********** от
*************, срещу Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Д.М.Димитров №1, за
осъждане на ответника да заплати: - Сумата от 1423,91 лева (съобразно допуснато
изменение на иск с протоколно определение от 04.02.2022г.), дължимо застрахователно
обезщетение за причинени имуществени вреди на собственото на ищцата МПС марка
„Мерцедес“, модел „Е270“, рег. № ****** в резултат на настъпило на 17.03.2021г.
застрахователно събитие, което се явява покрит риск по договор за застраховка „Сухопътни
превозни средства (без релсови превозни средства“, клауза „Пълно Каско“, обективирана в
застрахователна полица № BG0201 20 *********, за което обстоятелство е образувана щета
№0201-00304/2021-01; - Сумата от 487,18 лева (съобразно допуснато изменение на иск с
протоколно определение от 04.02.2022г.), дължимо застрахователно обезщетение за
причинени имуществени вреди на собственото на ищцата МПС марка „Мерцедес“, модел
„Е270“, рег. № ****** в резултат на настъпило на 19.03.2021г. застрахователно събитие,
което се явява покрит риск по договор за застраховка „Сухопътни превозни средства (без
4
релсови превозни средства“, клауза „Пълно Каско“, обективирана в застрахователна полица
№ BG0201 20 *********, за което обстоятелство е образувана щета №0201-00300/2021-01; -
Сумата от 469,18 лева (съобразно допуснато изменение на иск с протоколно определение от
04.02.2022г.), дължимо застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди на
собственото на ищцата МПС марка „Мерцедес“, модел „Е270“, рег. № ****** в резултат на
настъпило на 19.04.2021г. застрахователно събитие, което се явява покрит риск по договор
за застраховка „Сухопътни превозни средства (без релсови превозни средства“, клауза
„Пълно Каско“, обективирана в застрахователна полица № BG0201 20 *********, за което
обстоятелство е образувана щета №0201-00433/2021-01.
В исковата молба се излагат твърдения, че страните се намират обвързани във
валидно облигационно правоотношение по договор за застраховка „Сухопътни превозни
средства (без релсови превозни средства“, клауза „Пълно Каско“, обективирана в
застрахователна полица № BG0201 20 *********, с обект на застраховката собственото на
ищцата МПС марка „Мерцедес“, модел „Е270“, рег. № ******. На 17.03.2021г. е настъпило
застрахователно събитие, при което по време, през което автомобила е в бил паркиран в
междублоковото пространство на бл.12 на ул. Студентска, гр. Варна са му нанесени
увреждания на задна броня, заден ляв калник, задна лява врата, дясна и средна лайсна в
задната броня, счупен ляв мигач, част от лявото огледало, наранена боя по капачката на
огледалото. Заведена била щета №0201- 00304/2021-01, по която ответното застрахователно
дружество е отказало да изплати обезщетение. Общият размер на уврежданията ищцата
оценява на 2000 лева, от които частично претендира сумата от 1250 лева. На 19.03.2021г. е
настъпило ново застрахователно събитие, което е реализирано на пътен участък пред бл. 12
на ул. Студентска, гр. Варна на периферен паркинг през блока, при което при движение на
собствения на ищцата МПС е закачило висок бордюр, в следствие на което са нанесени
увреждания на предната броня. Заведена е щета №0201-00300/2021-01, по която ответното
застрахователно дружество е отказало да изплати обезщетение. Общият размер на
уврежданията ищцата оценява на 400 лева, от които частично претендира сумата от 200
лева. На 19.04.2021г. е настъпило следващо застрахователно събитие, релазиринано в пред
бл.13 на ул. Студентска, гр. Варна, при което по време докато собствения на ищцата МПС е
бил в паркирано положение е бил ударен от паднал клон от дърво, който е деформирал
тавана на колата. Заведена е щета №0201-00433/2021-01, по която ответното
застрахователно дружество е отказало да изплати обезщетение. Общият размер на
уврежданията ищцата оценява на 400 лева, от които частично претендира сумата от 200
лева.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Не оспорва, че
страните са намират обвързани във валидно облигационно правоотношение по договор за
застраховка „Сухопътни превозни средства (без релсови превозни 2 средства“, клауза
„Пълно Каско“, обективирана в застрахователна полица № BG0201 20 *********, с обект на
застраховката собственото на ищцата МПС марка „Мерцедес“, модел „Е270“, рег. № ******.
Оспорва предявените искове по основание и размер. По почин на заведените щети във
5
връзка с реализирани застрахователни събития на 17.03.2021г., за което е образувана щета
№0201-00304/2021-01 излага възражения, като посочва, че ищцата не е ангажирала
надлежен документ от държавен орган, респ. двустранен протокол за ПТП, с който да
удостоверява механизма на нанесени увреждания на собствения й л.а. Оспорва посочения в
исковата молба механизъм, като изразява предположение, че собствения на ищцата МПС е
било паркирано забранен участък, като е възпрепятствало възможността за движение на
останалите МПС. В условията на евентуалност посочва, че размера на застрахователното
обезщетение съобразно т. 68.1 от Общите условия по застраховка „Сухопътни превозни
средства (без релсови превозни средства“, при липса на надлежен документ от държавен
орган или двустранен протокол за ПТП, не може да надвишава 10 % от застрахователната
сума. По почин застрахователното събитие от 19.03.2021г., за което е образувано щета 0201-
00300/2021-01, излага възражения, че ищцата не е представила документ от надлежен
държавен орган, с който да удостовери настъпване на застрахователното събитие, поради
което и на осн. т. 68.1 от Общите условия по застраховка „Сухопътни превозни средства
(без релсови превозни средства“, при липса на надлежен документ от държавен орган или
двустранен протокол за ПТП застрахователното обезщетение не може да надвишава 10 % от
застрахователната сума. Оспорва реализираните вреди вследствие застрахователно събитие
от 19.04.2021г., за което е образувана щета №0201-00433/2021-01, като посочва, че по
застрахованото имущество не се констатират деформации вследствие на паднал клон от
дърво върху капака. Счита, че и трите претенции са прекомерни, като изрично оспорва
техния размер, намирайки ги за завишени. Посочва, че ответникът е изпълнил задълженията
си по договора за застраховка, като е изплатил в полза на ищцата сумата от 750 лева, която
се явява дължимо й застрахователно обезщетение в размер на 10 % от застрахователната
сума, същата в размер на 7500 лева, на осн. т. 68.1 от Общите условия по застраховка
„Сухопътни превозни средства (без релсови превозни средства“, при липса на представен
надлежен документ от държавен орган или двустранен протокол за ПТП.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана
по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до неправилност на
изводите на съда относно факта на настъпилите вреди, респ. дължимостта на
претендираното застрахователно обезщетение, като прави възражения по отношение на
размера му – приложимостта на ОУ и завишена пазарна оценка.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за
6
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ, съгласно който при
настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. Съобразно чл. 400 от КЗ и съдебната
практика по приложението му, застрахователното обезщетение по договор за имуществена
застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, а за
възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. При изчисляване
размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като
последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност. Съгласно императивната
правна норма на чл. 386, ал. 2 от КЗ застрахователят е длъжен да заплати обезщетение равно
на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. А съобразно чл. 387 от КЗ,
страните по застрахователния договор могат да определят договорена застрахователна
стойност, която е фиксирана парична сума, като в този случай чл. 386, ал. 2 не се прилага.
Договорената застрахователна стойност се смята и за стойност на застрахователния интерес
при настъпване на застрахователното събитие и не може да бъде оспорвана от страните,
като за различните застрахователни рискове по един застрахователен договор могат да
бъдат определени различни застрахователни стойности.
Не се спори между страните, че ищцата е собственик на процесния автомобил –
Мерцедес Е 270 с ДКН *******.
Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните,
че между тях е бил сключен договор за застраховка “Сухопътни превозни средства (без
релсови превозни средства)“, обективиран в застрахователна полица № BG0201 20
*********, със срок на валидност 22.04.2020г. – 21.04.2021г., клауза „Пълно каско“,с
предмет МПС марка „Мерцедес“, модел „Е 270 СДИ“, застрахователна стойност 7500 лева,
при уговорена застрахователна премия в размер на 562,50 лева, платима разсрочено на
уговорен в договора падеж на всяка отделна вноска.
Установява от представените разписки, че застрахователната премия е заплатена от
ищцата.
Ищцата е уведомила на 17.03.2021г., 19.03.2021г. и 20.04.2021г. застрахователя за
настъпилите щети по автомобила, като ответникът е съставил на същите дати опис-
заключения за вреди на мпс по щети с номера - 0201- 00304/2021-01, 0201- 00300/2021-01 и
0201- 00433/2021-01.
С уведомително писмо №1621/30.30.2021г. ответникът е уведомил ищцата, че по
отношение заведени щети № 0201-000299/2021-01, 0201-000300/2021-01, 0201-000301/2021-
01 и 0201- 000304/2021-01 във връзка с щети по МПС марка „Мерцедес“, модел „Е 270 СДИ
и на основание т.68.1 от Общите условия на застрахователя следва да бъдат изплатени 750
лева, съставляващи 10% от застрахователната сума. Представени са и доказателства за
7
заплащането на същата в полза на ищцата.
Заключението на вещото лице по допуснатата САТЕ, която съдът изцяло кредитира,
като кореспондираща и с останалия доказателствен материал, установява, че общата
стойност на разходите, които са необходими за отстраняване уврежданията нанесени на
лекия автомобил, за което обстоятелство при застрахователя е образувана щета № 0201-
000300/2021-1 възлиза на 487,18 лева, по отношение на щета № 0201-000304/2021-1 в размер
на 1427,89 лева, а по отношение на щета № 0201-000433/2021-1 сумата от 469,18 лева. При
приемане на заключеното в съдебно заседание вещото лице дава допълнителни разяснения,
като посочва, че по тавана на автомобила се наблюдават вдлъбнатини с кръгла форма с
диаметър от около 5 см., като механизмът, при който те са осъществени е свързан с
осъществяване на удар отгоре надолу от твърд тъп предмет. Няма видими увреждания на
лаковото покритие на тавана, но тежестта на обекта е била достатъчна за да деформира
детайла на автомобила, върху който е попаднал удара. Стойността на необходимите разходи
изчислява на база средно – пазарни цени при съпоставяне на ценоразписи на различни
сервизи и като съобрази и стойността на алтернативните доставцици на резервни части.
По искане на ищцовата страна е разпитан и свидетелят П.Ж.С., чиито показания
съдът кредитира след като съобрази разпоредбата на чл. 172 от ГПК и след като прецени, че
показанията му не са заинтересовани, както сочи въззивникът, а кореспондират с писмените
доказателства и със заключението на вещото лице. Свидетелят в разпита си пред съда
посочва, че познава ищцата и му е известно, че същата притежава л.а. „Мерцедес“, който
обикновено паркира в прилежащата паркинг – зона на блока, в който живее. Излага, че през
месец март е установил, че по автомобила на ищцата са нанесени увреждания, които са
засегнали задната броня, която била силно ожулена, задна лайсна, ляв калник, по който
имало вдлъбнатини, издрасквания по задна лява врата и дефекти по корпуса на огледалото.
Същите вреди са описани и от самия застраховател при извършения оглед.
От гореизложеното съдът прави извод, че са налице всички предпоставки за
ангажиране на отговорността на застрахователя. Сключен е застрахователен договор между
страните, валиден за датите на настъпилите застрахователни събития. Последните са
съобщени на застрахователя, който неоснователно е отказал изплащане на обезщетение. В
хода на производството от страна на застрахователя са направени всички възможни общи
възражения за недължимост на сумите, като липсва изложена конкретика. Недоказани
останаха поддържаните пред въззивната инстанция твърдения за заинтересованост на
разпитания свидетел, както и за несъответствие на заключението на вещото лице със
стойността на възможните алтернативни резервни части. Както се посочи по-горе същото е
изготвено и въз основа на зададената от въззивника задача.
По отношение на възраженията за приложимостта на ОУ към застрахователния
договор. Ответната страна не е ангажирала надлежни доказателства за тяхната
приложимост. Като доказателства по делото пред първата инстанция е представено
единствено копие от застрахователната полица, в която липсва положен подпис за ищцата.
Страните не спорят относно наличието на застрахователно правоотношение, като спорът се
8
фокусира върху приложимостта на ОУ, представени от въззивника несвоевременно едва с
въззивната жалба и позовавайки се на обстоятелството, че в застрахователната полица е
посочено, че те са част от договора. В случая, съдът съобрази, че договорът за застраховка
безспорно е от категорията на сделките, посочени в чл.1, ал.1 ТЗ, т. н. "абсолютни търговски
сделки", чийто търговски характер произтича от изричната норма на чл.286, ал.2 ТЗ, а не е
обусловен от търговското качество на лицето, което я сключва и от връзката с
упражняваното от него занятие. Поради това, че е търговска сделка, по отношение на
договора за застраховка намира приложение разпоредбата на чл.293, ал.1 ТЗ, както и
разпоредба на чл.293, ал.3 от ТЗ. В случая не е налице оспорване на договора за застраховка
от никоя от страните по него, дори напротив, и от поведението на двете страни по договора
за застраховка може да се заключи, че е налице съвпадащо тяхно волеизявление за
сключване на такъв и последващо упражняване на права и изпълнение на насрещните
задължения по него. Поради което и съдът приема, че е налице облигационно
правоотношение по договор за застраховка.
По отношение на действието на ОУ, обаче, не се установява, те да са приложими към
застрахователния договор. Съобразно разпоредбата на чл. 348 ал.1 от КЗ, общите условия
на застрахователя, установени предварително за сключването на определен застрахователен
продукт, обвързват застраховащия, ако са му били предадени при сключването на
застрахователния договор и той е заявил писмено, че ги приема. В процесния случай,
въззивникът не е ангажирал доказателства, че ОУ в този вариант, приложен към въззивната
жалба, са били приети от застраховащия. До подаване на въззивната жалба, ОУ не са били
част от доказателствения материал. Въззивникът -ответник пред първа инстанция в
преклузивните срокове не е ангажирал надлежни доказателства – не е представил нито ОУ,
нито предложението за сключване на застраховка. Единственото доказателство, в което
може да се приеме, че се съдържа изявление по отношение на общите условия е
застрахователната полица, представена от ищцата и то несъдържаща неин подпис. Въпреки
че не се оспорва сключването на застрахователния договор, оспорва се приложимостта на
ОУ от ищцата и в случай на оспорване в тежест на икономически по-силната страна, а
именно на застрахователя е да установи приемането на ОУ. Посоченото в застрахователната
полица, в която единствено се съдържа текст, че „застрахователният договор представлява
комплект от документи, включително и общите условия“, както и по-надолу – „запознат съм
със съдържанието, получих екземпляр и ги приемам“ не обвързва валидно ищцата,
доколкото изявлението не изхожда от същата и не е съобразено с разпоредбата на чл. 348
ал.1 от КЗ.
Въпреки че мотивите на първата и въззивната инстанция се различават, крайният
резултат е идентичен и решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, не се налага ревизиране на първоинстанционното решение
по отношение на разноските, като за въззивната инстанция разноски се дължат на
въззиваемата страна. По представения от последната списък се претендира единствено
адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв. От въззивника е направено възражение за
9
прекомерност, което съдът намира за основателно, като адвокатското възнаграждение следва
да се изчисли върху материалния интерес или общо върху сумата от 2380,27 лв. и по чл.7
ал.2 т.2 от Наредба No 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения или дължими са 396,62 лв.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1185 / 27.04.2022г., постановено по гр.д. № 12582/
2021г. по описа на Районен съд – Варна, 21-ви състав.
ОСЪЖДА "Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София 1172, бул. "Г. М
Димитров" № 1, ДА ЗАПЛАТИ на Н. К. Н. – П., ЕГН ********** от *************, сумата
от 396,62 лв. /триста деветдесет и шест лева и шестдесет и две стотинки/,
представляваща сторените разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивна инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10