№ 339
гр. Варна, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деница Добрева
при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян
като разгледа докладваното от Деница Добрева Гражданско дело №
20213110105295 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за установено между
страните, че ЦВ. АЛ. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: град Варна, ул.“Хан Кубрат“
№ 29, ет.3 дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.Васил Левски №114,
етаж Мецанин, п.к.1527, сумите както следва: сумата от 1500 лв. представляваща главница
по Договор за кредит № 3515226 от 02.05.2019 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт”
АД и ответника, като вземането по договора е прехвърлено на ищеца с Приложение №
1/03.02.2020 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
30.01.2017 г. сумата от 206,53 лв., представляваща договорна лихва за периода 30.03.2019 г.
– 26.11.2019 г.; сумата от 102,95 лв. законна лихва върху непогасената главница в периода
27.11.2019 г. до 25.09.2020г. , за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №13898/2020г. по описа на ВРС,17- ти
състав, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.10.2020 г. – датата на
депозиране на заявлението до окончателното й изплащане на задълженията.
В исковата молба се излага, че по силата на Договор за паричен заем №3515226,
сключен на 02.05.2019 г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД и Ц.А. Сарчев на ответника е
предоставен заем в размер на 1500 лева срещу задължение за връщане на 7 месечни вноски
в размер на 243,79 лева. Страните са договорили в чл. 2, т. 6 от договора фиксиран лихвен
процент в размер на 40 %. Позовава се, че е настъпил крайния падеж на дълга, след който
ответникът не заплатил задълженията в предявените размери. На длъжника е начислена
лихва за забава за периода 27.11.2019 г. до 25.09.2020г. Вземанията са прехвърлени от
първоначалния кредитор „Изи Асет Мениджмънт“ АД на ищеца с Приложение №
1/03.02.2020 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
30.01.2017 г. Позовава се, че ответникът следва да счита уведомен за цесията с получаване
на препис от исковата молба, за което уведомяване ищецът е изрично упълномощен. Въз
основа изложеното се настоява за уважаване на предявените искове, ведно с присъждане на
разноски.
По изложените съображения настоява за уважаване на претенциите.
1
С отговора се излагат съображения за основателност на иска.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. С нарочна молба
поддържа така предявените искове.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява. Представлява се от
особен представител – адв. Б., който признава иск
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:
От ангажираните писмени доказателства се установява валидно възникнало
облигационно отношение по Договор за кредит № 3515226 от 02.05.2019 г., сключен между
„Изи Асет Мениджмънт” АД и Ц.С.. Изявлението на страните по договора установява
реалното предоставяне на сумат (чл. 2 от договора). Договореният между страните годишен
процент на разходите отговаря на изискванията на закона. Претендирана мораторна лихва
се равнява на законната (чл. 33, ал. 1 от ЗПК). Предвид настъпване на крайния срок на
издължаване, следва да се приеме, че целият дълг е изискуем.
Ответникът не твърди и не доказва, че е изпълнил задълженията по сключения
договор.
Установява се, че вземанията по договора са прехвърлени на ищеца с Приложение №
1/03.02.2020 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
30.01.2017 г.
С оглед на изложеното, съдът като не констатиран нарушение на императивни
разпоредби на закона при договарянето и предвид липса на нарочни възражения от
ответника, съдът исковете за доказани по основание и размер.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да се възложат сторените по
делото разноски в размер на 108,58 лева за заплатена държавна такса, 300 лева за
възнаграждение за особен представител и 120 лева възнаграждение за юрисконсулт,
определено в пределите по чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за
което съдът съобразява цената на иска, броя на проведените съдебни заседания и
процесуалната активност на представителя, или общо 528,58
На ищеца се следват и разноски в заповедното производство в размер на 42,76 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ЦВ. АЛ. С., ЕГН
**********, с постоянен адрес: град Варна, ул.“Хан Кубрат“ № 29, ет.3 ДЪЛЖИ НА
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.Васил Левски №114, етаж Мецанин,
п.к.1527, сумите както следва: сумата от 1500 лв. представляваща главница по Договор за
кредит № 3515226 от 02.05.2019 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и
ответника, като вземането по договора е прехвърлено на ищеца с Приложение №
1/03.02.2020 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
30.01.2017 г. сумата от 206,53 лв., представляваща договорна лихва за периода 30.03.2019 г.
– 26.11.2019 г.; сумата от 102,95 лв. законна лихва върху непогасената главница в периода
27.11.2019 г. до 25.09.2020г. , за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №13898/2020г. по описа на ВРС,17- ти
състав, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.10.2020 г. – датата на
депозиране на заявлението до окончателното й изплащане на задълженията.
2
ОСЪЖДА ЦВ. АЛ. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: град Варна, ул.“Хан
Кубрат“ № 29, ет.3 ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.Васил Левски №114, етаж Мецанин, п.к.1527, сумата от 528, 58 лева, представляваща
сторените по делото разноски за заплатена държавна такса и възнаграждение за
юрисконсулт и сумата от 42,76 лева, представляваща сторените в заповедното производство
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3