Решение по дело №1032/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

 

Образувано е по жалба от В. Н. Д. от [населено място], [улица], вх.*, ет.*, ап.1* и от Д. Д. П. от [населено място], бул. „Б.“ №*, подадена чрез пълномощник, с посочен по делото съдебен адрес: [населено място], [улица], срещу Заповед №П-82/16.09.2024г. на Кмета на Община Свиленград, с която е одобрено изменение на дворищнорегулационния план на УПИ I-32, кв.201А по регулационния план на [населено място], одобрен със Заповед №602/22.11.1993г.

Жалбоподателите считат, че планът за изменение е неправилно изготвен поради неправилно посочване на имотните граници между съответните два имота. С одобреното изменение се получавало така, че една част от жилището на жалбоподателите оставало в имота на заявителя Г. П. Н., което било недопустимо и имотната граница никога не била реално такава, каквато била посочена в скицата – проект. Навеждат доводи, че поради технически недопустимите изменения и грешното посочване на имотните граници, с обжалваната заповед било допуснато неправилно изменение на плана за регулация. Оспореният акт се явявал незаконосъобразен, поради противоречието му с материалния закон.

По изложените съображения се моли за отмяна на оспорената заповед.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител. Претендират се разноски.

Ответникът – Кмет на Община Свиленград, в писмено становище и в представени чрез процесуален представител писмени молби навежда доводи за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Заинтересованата страна – Г. П. Н., чрез упълномощения си процесуален представител моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит чрез покупко-продажба №65, том I, дело №176/97, П. В. Н., К. В. П. и Г. В. Н. продават по ¼ идеална част на брат си Н. В. П. от следния имот: Самостоятелен парцел II, находящ се в [населено място], образуван за имот планоснимачен №2 в квартал 201-А по плана на града, утвърден със Заповед №602/22.11.1993г., целият с площ 545 кв. м., ведно с построената в него паянтова едноетажна жилищна сграда, при посочени съседи.

Представено е Удостоверение за наследници изх. №1026/04.11.2024г., според което Н. В. П., починал на 10.04.2019г., след смъртта си е оставил следните наследници по закон: Д. Д. П. – съпруга, В. Н. Д. – дъщеря.

Съгласно Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит чрез прехвърляне срещу задължение за гледане и издръжка №105, том II, дело 890/97, П. Г. Н. и Ц. Д. Н. прехвърлят на сина си Г. П. Н. следния недвижим имот: парцел I-7-първи, образуван за имот планоснимачен номер седми с площ от 322 кв. м., находящо се в Свиленград, в квартал 201 по регулационния план на града, утвърден със Заповед №602/22.11.1993г., целия от 338 кв. м. при неуредени регулационни сметки за 16 кв. м., ведно с цялата масивна едноетажна жилищна сграда, масивна стопанска сграда и гараж, при посочени граници, срещу задължението купувача на имота Г. П. Н. да гледа и издържа продавачите докато са живи, като последните си запазват правото на ползване на една стая от масивната жилищна сграда по нотариалния акт, докато са живи.

Със Заявление за допускане на изменение на дворищната регулация при условията на §8 от ЗУТ, заведено под регистрационен индекс В-5330/26.08.2024г. в Община Свиленград, Г. П. Н. е поискал от Кмет на Община Свиленград на основание §8 от ЗУТ да бъде одобрено изменение на дворищнорегулационния план на УПИ I-32, квартал №201А по плана на [населено място], като регулационните линии на имота се поставят в съответствие със съществуващите имотни граници, съгласно приложения проект.

Към заявлението е приложен документ за собственост, както и проект за изменение на действащия ПУП-План за регулация за УПИ I-32, кв.201А по плана на [населено място] [ПИ]. От обяснителната записка към проекта е видно, че същността на предлаганото с проекта изменение на Подробния устройствен план – Плана за регулация, се изразява в поставяне на дворищно регулационните линии в съответствие с имотните граници на [ПИ] по КК на [населено място], така, както е показано на проекта със зелени линии, надписи и щрихи.

Със Заповед №П-82/16.09.2024г., на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА и пар.8, ал.4 от ПР на ЗУТ и след като е разгледал административната преписка, образувана по заявление вх. №В-5330/26.08.2024г., Кметът на Община Свиленград одобрява изменение на дворищнорегулационния план на УПИ I-32, кв.201А по регулационния план на [населено място], одобрен със Заповед №602/22.11.1993г., като дворищно-регулационната линия между УПИ I-32 и УПИ II-33 мине по имотната граница на имот с идентификатор 65677.702.32 по КК на [населено място], одобрена със Заповед №РД-18-107/13.12.2016г., както е показано на приложения проект, неразделна част от заповедта. В заповедта е посочено, че е подадено заявление от Г. П. Н., собственик на УПИ I-32, кв.201А по ПУП-ПРЗ на [населено място], имот с идентификатор 65677.702.32 по КК на [населено място], за извършване на поправка на плана за регулация на [населено място] при условията на пар.8, ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ, като вътрешните регулационни линии на имота бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземления имот. Посочено е също, че заявителят е собственик на имота съгласно Нотариален акт №105, том II, дело 890/1997г. Отбелязано е също, че проектът за изменение на регулацията е приет с Решение на ОЕСУТ, обективирано в протокол №11/04.09.2024г.

С писма с регистрационен индекс И-6303/03.10.2024г. и И-6304/03.10.2024г. на Община Свиленград, получени на 09.10.2024г., В. Н. Д. и Д. Д. П. са уведомени, на основание чл.129, ал.2 от ЗУТ като съседи, че е изготвен проект за изменение на ПУП-ПР /Подробен устройствен план – План за регулация/ на УПИ I-32, кв.201А по ПУП-ПРЗ на [населено място] при условията на пар.8 от ЗУТ, като дворищнорегулационните линии минат по имотните граници на имот с идентификатор 65677.702.32 по КК на [населено място], както и е указано къде може да бъде разгледана преписката. Видно от текста на писмата, не е отбелязано, че се изпращат приложения, но е посочен редът и начина на обжалване на заповедта.

Жалбата против заповедта е подадена чрез Община Свиленград на 21.10.2024г., като е заведена под регистрационен индекс ЖСП-72/21.10.2024г.

По делото беше назначена и изслушана съдебна инженерно-техническа експертиза. Видно от заключението на вещото лице, регулационният план на [населено място], [жк], одобрен със Заповед №602 от 22.11.1993 година, е действащ към момента. Уличната и дворищна регулация за УПИ I-32 не са приложени. Уличната регулация за УПИ II-33 е приложена, дворищната регулация - не. Дворищната регулация за УПИ I-32 и УПИ II-33 в кв. 201А по плана на [населено място] не е приложена. Налице е придаваемо място по дворищна регулация от поземлен имот с идентификатор 65677.702.33 към УПИ I-32 в размер на 1 кв.м. Не се изисква представяне на задание за изменение на ПУП, а само за изработване на ПУП на територии без градоустройствена основа. Конкретният проект за изменение на ПУП-ПР отговаря на Наредба № 8 от 14 юни 2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове, издадена от МРРБ. За него липсва задание. Според вещото лице, не е нужно съставяне на опорен план по смисъла на чл. 125 от ЗУТ. При проектирането на процесния ПУП-ПР са използвани изходните данни по чл. 55 вр. чл. 47 от Наредба № 8 от 14 юни 2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове, издадена от МРРБ. При проектирането на процесния ПУП са спазени изискванията за задължителните текстови и графични материали по Наредба № 8 от 14 юни 2001г. Изискванията на Общия устройствен план нямат отношение към изменението на дворищнорегулационните линии между УПИ. В конкретния случай не се предлага изменение предназначението на УПИ. Градоустройствените параметри ( плътност на застрояване, интензивност на застрояване, озеленени площи и др. ) са предмет на ПУП-ПЗ ( планове за застрояване ). Площите на поземлените имоти по КККР и на отредените за тях УПИ по РП са посочени детайлно в част „Констатации“ от заключението (в т.3.2). Не се различават площите на двата поземлени имота, определени от контролните геодезически измервания на място и тези в кадастралната карта. Площите на поземлените имоти по КККР и на отредените за тях УПИ, след одобряване на проекта за изм. на ПУП-ПР са посочени детайлно в част „Констатации“ от заключението (в т.3.3). Нанесената (с черен цвят ) на скицата за проектиране имотна граница между двата поземлени имота по КККР съответства на реално находящата се между тях материализирана имотна граница, няма разминаване между тях. След одобряване на ПУП-ПР имотната граница между двата имота минава, остава по черната линия от кадастралната карта. С проекта за изменение на ПУП- ПР синята линия се поставя в съответствие с черната ( синята да съвпадне с черната ). Вещото лице е пояснило, че цветовете ( червен, син, черен и зелен ), използвани за нанасяне на линии в комбинираната скица за проектиране имат следното значение : с червена линия са отбелязани уличнорегулационните линии; с червена линия „тире - точка“ са отбелязани осовите линии; с пунктирана червена линия са отбелязани „застроителни петна“; със сини линии са отбелязани дворищнорегулационните линии; с черни линии са отбелязани имотните граници и сградите; със зелени линии е отбелязана водопроводната градска мрежа.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежни страни, в срока по чл.215, ал.4, вр. ал.1 ЗУТ, срещу годен за оспорване административен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът намира проверяваната заповед за издадена от компетентен орган, с оглед изричната разпоредба на §8, ал.4 от ПР на ЗУТ, в която е предвидено, че изменението на дворищнорегулационния план по ал.2, т.3 се одобрява със заповед на кмета на общината.

Спазена е предвидената форма на оспорения акт – Кметът на Общината е одобрил изменението със заповед. Същата съдържа фактически и правни основания.

Съдът намира, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Следва да се посочи, че разпоредбата на §8, ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ представлява самостоятелно основание за промяна на плана, извън изброените случаи за изменение, предвидени в чл.134, ал.1 и ал.2 от ЗУТ. Поради това, в това производство са неприложими разпоредбите, регламентиращи процедурата в Раздел III на Глава седма от ЗУТ. Този извод следва и от предвиденото в §8, ал.4 ПР ЗУТ. По подадено искане органът следва да издаде заповед, съгласно §8, ал.4 ПР на ЗУТ, в случай, че са изпълнени законовите изисквания за изменението на плана, като не е нужно решение на ОЕСУТ. Следователно, процедурата по посочената разпоредба е с точно определени в закона параметри и при изпълнение на материалноправните предпоставки се издава заповед за одобряване на исканото изменение. (В тази насока е Решение №2489 от 12.03.2025г. на ВАС по адм. д. №11121/2024г., II o.; Решение №3977 от 03.04.2024г. на ВАС по адм. д. №355/2024г., II o.; Решение №10054 от 23.07.2018г. на ВАС по адм. д. №4662/2018г., II o. и др.).

Действително, от данните по делото е видно, че проектът за изменение на регулацията е приет с решение на ОЕСУТ и макар същото да не е представено по делото, това обстоятелство не е било спорно, но, както вече се посочи, същото не е релевантно. За пълнота следва да се подчертае, че ОЕСУТ е помощен орган и неговите решения могат да се преценяват единствено като мотиви на обжалваната заповед.

По силата на §8, ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ, всеки един от собствениците на засегнатите от дворищнорегулационния план имоти може да направи искане за изменение на вътрешната регулационна линия. Посочената разпоредба не изисква за това изменение искането да е направено от всички заинтересувани собственици (в този смисъл Решение №15926 от 19.12.2018г. на ВАС по адм. д. №2152/2018г., II o.; Решение №4252 от 30.04.2003г. на ВАС по адм. д. №480/2003г., II o. и др. ). В този смисъл липсата на изрично съгласие на всички съсобственици на процедираното изменение не представлява нарушение на закона, респ. отрицателна материално-правна предпоставка на одобреното изменение на регулацията.

Относно наведените твърдения от страна на жалбоподателите, че са били уведомени за изменението след издаване на оспорената в настоящото производство заповед, при съобщаването ѝ, то с оглед по-горе посочените съображения и доколкото страните са обжалвали заповедта по съдебен ред, за тях не е налице пречка да изложат в настоящото производство всички свои възражения и да ангажират доказателства в подкрепа на твърденията си. Ето защо не се установяват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на оспорения акт.

Настоящият съдебен състав намира, че административният орган е бил допустимо сезиран от заинтересованата страна с искане за изменение на ПУП – ПР на основание §8 от ПР на ЗУТ, както и че от материалноправна страна са налице основанията на §8, ал.2, т.3, вр. ал.1 от ПР на ЗУТ за изменение на процесната дворищна регулация.

Съгласно §8, ал.1 от ПР на ЗУТ, след изтичане на сроковете по §6, ал.2 и 4 отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява. Според §8, ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ, собствениците на поземлени имоти по ал.1 могат да поискат вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти.

От заключението по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че регулационният план на [населено място], [жк], одобрен със Заповед №602 от 22.11.1993 година, е действащ към момента, като уличната и дворищна регулация за УПИ I-32 не са приложени, съответно уличната регулация за УПИ II-33 е приложена, дворищната регулация - не. Дворищната регулация за УПИ I-32 и УПИ II-33 в кв. 201А по плана на [населено място] не е приложена. Налице е придаваемо място по дворищна регулация от поземлен имот с идентификатор 65677.702.33 към УПИ I-32 в размер на 1 кв.м.

При така установеното се налага извод, че дворищната регулация по плана от 1993г., за който не се спори, че е влязъл в сила, за УПИ I-32 и УПИ II-33 в кв. 201А по плана на [населено място], не е приложена, като са изтекли и сроковете по §6, ал.2 от ПР на ЗУТ. При това положение, заинтересованата страна по делото, като собственик на УПИ I-32, кв.201А по плана на [населено място], се е възползвал от възможността да поиска поставяне на вътрешните регулационни линии на имота си в съответствие със съществуващите граници на поземления имот.

Видно от заключението на вещото лице, както и от приложената към същото комбинирана скица (Приложение №3), след одобряване на ПУП-ПР имотната граница между двата имота минава, остава по черната линия от кадастралната карта. Посочено е, че с проекта за изменение на ПУП- ПР синята линия се поставя в съответствие с черната ( синята да съвпадне с черната ), като в заключението е пояснено, че с черни линии са отбелязани имотните граници и сградите, а със сини линии са отбелязани дворищнорегулационните линии.

Предвид изложеното, съдът намира, че са били налице материалноправните предпоставки на §8, ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ за изменение на регулацията между двата процесни урегулирани имота с поставяне на регулационната линия между тях в съответствие с имотната граница, което е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената.

Установява се от заключението на вещото лице също, че конкретния проект за изменение на ПУП-ПР отговаря на Наредба № 8 от 14 юни 2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове, издадена от МРРБ.

За пълнота на мотивите, във връзка с наведените от страна на жалбоподателите твърдения, че между тях и заинтересованата страна по делото е налице спор по отношение на имотната граница, следва да се отбележи, че възраженията относно евентуални собственически претенции по отношение на части от процесните имоти, са ирелевантни за настоящото производство, тъй като те нямат отношение към издаването на оспорената заповед и освен това спор за право на собственост не може да бъде разрешен в рамките на административното производство, а по общия исков ред (в тази насока Решение №2489 от 12.03.2025г. на ВАС по адм. д. №11121/2024г., II о.; Решение №4641 от 03.04.2013г. на ВАС по адм. д. №1687/2013г., II о.).

По изложените съображения, съдът намира, че оспорената заповед отговаря на изискванията по чл.146 от АПК, поради което подадената срещу нея жалба е неоснователна и следва да се отхвърли.

С оглед изхода на производството, основателна е претенцията на ответната и на заинтересованата страна за присъждане на направените по делото разноски. На основание чл.143, ал.3 от АПК, следва да бъде уважена своевременно заявената претенция на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство, платимо от жалбоподателите, като на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от Закон за правната помощ, съдът определя възнаграждението в размер на 100.00 лева, предвид фактическата и правна сложност на делото и осъществената защита по него.

На основание чл.143, ал.4 от АПК, жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на заинтересованата страна Г. П. Н. разноски в размер на 1200.00 лв., представляващи договорено и платено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 21.11.2024г. Адвокатското възнаграждение е под предвидения минимален размер, съгласно чл.8, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Същото е в съответствие с вида, обема и сложността на делото.

 

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата от В. Н. Д. от [населено място], [улица], вх.*, ет.*, ап.* и от Д. Д. П. от [населено място], бул. „Б.“ №*, срещу Заповед №П-82/16.09.2024г. на Кмета на Община Свиленград.

ОСЪЖДА В. Н. Д. [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.*, ет.*, ап.1*и Д. Д. П. [ЕГН] от [населено място], бул. „Б.“ №*, да заплатят солидарно на Община Свиленград разноски по делото в размер на 100.00 (сто) лева.

ОСЪЖДА В. Н. Д. [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.*, ет.*, ап.* и Д. Д. П. [ЕГН] от [населено място], бул. „Б.“ №*, да заплатят солидарно на Г. П. Н. [ЕГН] от [населено място], бул. „Б.“ №*, направените по делото разноски в размер на 1200.00 (хиляда и двеста) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.