Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на първи
октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при участието
на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. дело № 12315
по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 49275 от 24.02.2020 г., постановено по гр.
д. № 54115/2018 г. по описа на СРС, І ГО, 46 състав, са отхвърлени предявените
от „Т.-В“ ООД и „В.Ф.“ ООД, срещу М.У., искове с правно основание чл.109 ЗС –
за осъждане на ответника да преустанови и да се въздържа от извършването на действия
(контролиран достъп), с които пречи на ищците да упражняват в пълен обем
правото си на собственост върху аптечен склад, находящ
се на приземния етаж ниското тяло на
сградата на Стоматологичен факултет към М.У., с площ от 680 кв. м., състоящ се
от три складови помещения, канцеларии, коридор и сервизни помещения, ведно със съответните
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
съставляващо УПИ І-„за МА и ВВМИ“, кв.387 по плана на гр. София, местност „Бул.
България“, както и за осъждането на ответника да премахне за своя сметка
следните преграждащи съоръжения: подвижна метална решетка (портална врата),
която прегражда единствения пешеходен и транспортен достъп до склада и която се
заключва през нощта и по време на празници; метална решетка, която ограничава
достъпа на МПС и възможността за маневриране по предназначената за това
вътрешна улица; двойна метална преграда, която елиминира възможността МПС да
маневрират във вътрешната улица, обслужваща изключително процесния
имот. Ищците са осъдени да заплатят на ответника сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищците „Т.“ ЕООД и „В.Ф.“ ООД, с която го
обжалват изцяло. Излагат съображения, че обжалваното решение е необосновано и нперавилно, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Поддържа, че ответникът няма правомощия да поставя тези
преградни съоръжения, тъй като има право на управление по отношение на сграда,
състояща се от 11 корпуса, но не и на имота, по местонахождението на трите
метални преграждания. По делото не са събрани доказателства, че ответникът има
право на управление по отношение на имота. Същевременно ищците са носители на
ограничено вещно право на строеж в имота, в който са поставени съоръженията и
никога не са давали съгласие за поставяне на тези съоръжения, които са
незаконни. По делото не са събрани доказателства за основанието за
съществуването на трите метални прегради, те да бъдат заключвани и да са
разположени на тези места. Липсват и доказателства за приноса им. Поддържат, че
поставените прегради пречат да упражняват правото си на собственост спокойно,
безпрепятствено, по всяко време и в пълен обем, тъй като не са достъпни входовете
до складовете им. Неправилно решаващият съд е приел, че ответникът черпи права
срещу ищците от АПДС съответно № 06894/08.12.2008 г., 7720/08.04.2011 г. и
09062/10.03.2016 г. Счита, че неправилно решаващият съд е възприел
разпореждането на МВР от 26.02.2016 г., с което не е предписано изграждането на
преграждания на входни улични подходи, нито за заключването им, а има
предписания за обекта – сградата на МУ и на контрола на
пропускателния режим в сградата, да не се допуска извършването на нарушения и престъпления;
да се води необходимата документация; да се следи за внасянето на оръжие и
взривоопасни вещества, за изоставени предмети, пакети и багаж без надзор;
стриктно да се следи за лица със съмнително поведение и неподходящо за сезона
облекло; за недопускане струпване на много хора пред централния вход на
сградата за безпрепятствено преминаване на пациенти, персонал, учащи; входните
врати на сградата или бариери на паркинга да са винаги в затворено състояние,с
изключение, когато се пропуска МПС. Не са дадени обаче препоръки от СДВР за
изграждането, поддържането заключени на металните прегради, няма мерки относно
съществуването им в този вид, на това място, функционирането и приложението им.
Излага съображения, че от ангажираните по делото доказателства се установява,
че предявеният иск е основателен. Моли съда да отмени обжалваното решение, като
уважи изцяло предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника М.У., с който я оспорва.
Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. В
представения по делото АПДС № 09062/10.03.2016 г. изрично е посочено, че
правото на управление на терена около сградата на управление ***, на основание
чл.14 ЗДС полага необходимата грижа за сградата на ФДМ и за терена, в който се
намира, съобразно нуждите, за които са предоставени, а именно: висше учебно
заведение. Счита, че решаващият съд правилно е ценил събраните по делото
доказателства. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсади доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с иск с правно основание чл.109 ЗС. Ищците
твърдят, че по силата на нотариален акт за покупко –
продажба на недвижим имот № 163, том І, рег. № 7844, дело № 148/2009 от
08.10.2009 г. са собственици на аптечен склад, находящ
се в гр. София, ул. „******, находящ се на приземния
етаж в ниското тяло на сградата на Стоматологичен факултет при ВМИ, успоредно
на Стоматологичната клиника към ул. „Георги Софийски“ и паркингите на клиниката,
под терасите и входното стълбище на Стоматологичния факултет при ВМИ, със
застроена площ от 680 кв. м., състоящ се от три складови помещения с 575 кв. м.
застроена площ, при граници: от север – ул. „Георги Софийски“ и градинка, от юг
– вътрешна улица и ниско тяло на сградата на Стоматологичен факултет при ВМИ,
от изток – вътрешна улица продължение на ул. „Райко Жинзифов“, от запад –
гаражно помещение, трафопост и стълбище към поликлиника на ВМА, заедно със
съответните ид. ч. от общите части на сградата и
съответните ид. ч. от правото на строеж и върху
мястото, съставляващо УПИ І – „за МА и ВВМИ“, в кв. 378 по плана на гр. София,
местност „Бул. България“. На територията на имота са обособени два аптечни
склада, които извършват денонощна дейност по приемане, обработка, съхранение и
доставка на медикаменти и медицински консумативи за нуждите на аптечната мрежа
и болнични заведения на територията на Гр. София и цялата страна. От страна на
ответника всекидневно се извършвали неоснователни действия и се поддържали
създадени в резултат на тези действия състояние имота им, като нарушавали
правото им на собственост и създавали пречки за упражняването му в пълен обем.
Незаконосъобразните действия на ответника ограничавали, смущавали и пречели на
пълноценното ползване на имота спорен неговото предназначение. Ответникът
изградил върху улиците около имота им редица съоръжения, които ограничавали
достъпа до собствения им имот: подвижна метална решетка (портална врата), която
се дърпа, прегражда единствения пешеходен и транспортен достъп до имота и се
заключвала нощно време, а и по време на празници и ваканции или в друго време
по самоволна преценка на ответника, което съставлявало незаконен строеж по
смисъла на ЗУТ и в резултат на който нямали достъп до имота; метална решетка,
която ограничавала достъпа на МПС до имот, нямали достъп и възможност за
маневриране на транспортни средства по предназначената за това вътрешна улица;
двойна метална преграда, която елиминирала възможността МПС да маневрират в
тази вършена улица, обслужваща изключителна имота. С изградените във вътрешната
улица, успоредна на бул. „Георги Софийски“ метални решетки и прегради
ответникът напълно затворил постоянния достъп до имота, с което пряко е
засегнал интересите им, тъй като не са в състояние за извършват стопанската си
дейност, което водело до ежедневни загуби. Твърдят, че тези прегради са
незаконни, поставени в нарушение на ЗУТ и всякакви строителни правила, пълно
или ограничено вещно право или сервитут. Въпреки
отправените многократно покани ответникът продължава да препятства ползването
на собствения им недвижим имот. Счита, че не са длъжни да търпят и понасят
ограниченията, които произтичат за правото им на собственост, когато то е
нетърпимо според закона.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК ответникът оспорва
предявения иск. Твърди, че съоръженията, които са част от физическата защита на
сградата и терена, предоставени на МУ-София, функционират съобразно
разпореждания и предписания на МОН и органите на полицията. С оглед на това
поддържа, че МУ-София и неговото звено Факултет по дентална
медицина (ФДМ) законосъобразно ги използват. Твърди, че му е предоставено
правото на управление на имот (сграда) със застроена площ от 6 010 кв. м.,
и разгърната площ от 28 433 кв. м., състояща се от 11 корпуса, находящ се на административен адрес гр. София, ул. „******Имотът
е предоставен за управление ***, за което е издаден АПДС № 06894/08.12.2008 г.,
допълнен с АПДС № 7720/08.04.2011 г. Имотът се намирал в терен, публична
държавна собственост, предоставен за управление на ответника с АПДС №
09062/10.03.2014 г. Този терен съставлява УПИ ІІ, в кв.387А, по РП на местност
„Бул. България“, кв.387 - М.У. – София. Предназначението му е за стоматологичен
комплекс на висше учебно заведение, не е предназначен за извършване на складова
или търговска дейност. В имота нямало улица, а само алеи и проходи.
Инфраструктурата около сградата и в частност алеята и прохода пред входовете на
помещенията, ползвани от ищците, не са предвиждани за складова дейност, а са
предвидени за достъп на линейки, други специализирани автомобили и автомобили,
обслужващи ФДМ, както и СБАЛ по лицево челюстна хирургия и Клиника по пластично
– възстановителна и естетична хирургия при УМБАЛ „Александровска“
ЕАД, намиращи се в същата сграда, в която е и спешната стоматологична помощ.
Оградата около терена на сградата и съответните портални врати в нея са
изградени при построяването на сградата през 1975 г. другите съоръжения,
посочени в исковата молба, по същество съставлявали врати и не са нито преместваеми обекти, нито строежи. С оглед предоставеното
право на управление *** и ФДМ полагали необходимата грижа за имота и терена, в
който се намирал. В сградата се концентрирали множество лица – над 2 500 дневно,
което определило необходимостта от прилагането на повече и по – специфични
мерки за сигурност – пропускателен режим. Твърди, че МОН и МВР са изпратили
няколко писма и разпореждания до ответника и ФДМ, с които се указва и
разпорежда да се увеличи степента на сигурност в университета и неговите звена.
Използването на подвижна метална ажурна преграда било продиктувано само и
единствено от необходимостта да се гарантира безпроблемен достъп до входа,
предвиден при изграждането на сградата за достъп на линейки и автомобили за
снабдяване в близост до товарния асансьор на сградата. Твърди, че всички
входове на „В.Ф.“ ООД са преди тази подвижна ажурна преграда и много далеч от
двукрилата метална врата. В изпълнение на разпорежданията от МОН е предприел
мерки за защита на трафопоста на сградата, една от които била да се премести
съществуващата в един от проходите двукрилна врата преди входовете на
трафопоста, които също са в този проход. Евентуалното забавяне с 1 – 2 минути
при отваряне на вратата счита, че не съставлява причина за забавяне на
доставките и не се уврежда тяхната дейност. Твърди, че въведените охрана и
пропускателен режим в сградата и терена на ФДМ са съобразно разпорежданията на
МОН, както и на полицейските органи, съобразно действащата нормативна уредба. Твърди,
че всички дейности за повишаване сигурността в сградата на ФДМ при ответника и
прилежащите й територии се прави само и единствено с цел гарантиране и
запазване здравето и живота ежедневно на над 2 500 лица. Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по
делото разноски.
С нотариален акт за сключване на договор за доброволна
делба на недвижим имот от 14.01.2011 г. „Т.“ ЕООД и „В.Ф.“ ООД, като
съсобственици на аптечен склад, находящ се в гр.
София, район „Триадица“, ул. „******, на приземния етаж в ниското тяло на
сградата в Стоматологичен факултет при ВМИ (успоредно на Стоматологичната
клиника към ел. „Георги Софийски““ и паркингите на клиниката, под терасите и
входното стълбище в Стоматологичния факултет при ВМИ), със застроена площ по
документ за собственост от 680 кв. м., състоящ се от три складови помещения с
575 кв. м. застроена площ, канцеларии, коридор и сервизни помещения със 105 кв.
м. застроена площ, с посочени граници, са сключили договор за делба на
недвижимия имот, съгласно одобрен инвестиционен проект за разделяне на два
самостоятелни обекта от 22.10.2010 г. от главния архитект на СО, Район
„Триадица“, както следва: „Т.“ ЕООД получава в дял и става изключителен
собственик на следния недвижим имот: търговски обект – склад за лекарствени
продукти, съставляващ западна самостоятелна, обособена част от горепосочения
аптечен склад, търговският обект, находящ се в гр.
София, район „Триадица““, ул. „******, разположен на приземния етаж в
четиринадесет етажното тяло на Стоматологичната клиника към ул. „Георги
Софийски“ при ВМИ и частично в ниското тяло на сградата на Стоматологичен
факултет при ВМИ, успоредно на стоматологичната клиника към ул. „Георги
Софийски“ и паркингите на клиниката, под терасите и входното стълбище на
Стоматологичния факултет при ВМИ, със застроена площ на обекта от 175, 30 кв.
м., състоящ се от склад, офис, коридор, санитарен възел , с посочени граници. „В.Ф.
ООД е получила в дял и изключителна собственост
търговски обект – склад за лекарствени продукти, съставляващ източна
самостоятелна обособена част от горепосочения аптечен склад, находящ се в гр. София, район „Триадица“, ул. „******,
разположен на приземния етаж в ниското тяло на сградата на Стоматологичен
факултет при ВМИ, успоредно на Стоматологична клиника към ул. „****** и
паркингите на клиниката под терасите и входното стълбище на Стоматологичния
факултет при ВМИ, със застроена площ на обекта от 393, 30 кв. м., състоящ се от
два склада, офиси, коридор, два санитарни възела, с посочени граници.
При извършване на доброволната делба съделителите са се легитимирали като съсобственици в
нотариалното производство с нотариален акт за покупко
– продажба на недвижим имот № 163, том І, дело № 148/2009 г. на нотариус В.Я.,
рег. № 265 в НК.
По силата на договор за наем на недвижим имот от
27.08.2013 г. „Т.“ ЕООД е предоставил на „И.“ ООД за временно и възмездно
ползване притежавания от него аптечен склад с площ от 102 кв. м.
С решение № 2569 от 01.03.2017 г., постановено по адм. д. № 8518/2016 г. по описа на ВАС, Второ отделение е
оставено в сила решение № 3627/27.05.2016 г. по адм.
д. № 9108/2015 г. на АССГ, в частта, с която е отменено разрешение за поставяне
№ 571/22.12.2014 г. на главния архитект на гр. София, относно разрешеното
поставяне на подвижна преграда. Решението е отменено в останалата му част, като
е отменено горепосоченото разрешение за поставяне в частта, с която е разрешено
поставяне на метална врата. В мотивите е посочено, че ажурната метална ограда е
строеж по смисъла на § 5, т.38 ДР на ЗУТ, чл.147, ал.1, т.7 ЗУТ, който е шеста
категория. Същата не съставлява преместваем обект.
Металната двукрила врата не е нито строеж, нито преместваем
обект. По принцип за поставянето на врата не е нужно нито разрешение за строеж,
нито разрешение за поставяне.
С писмо от 13.01.2013 г. ищците са отправили искане до
ректора на Медицинска академия да им се предостави ключ за решетката, затваряща
вътрешната улица, по която имат достъп до собствените им имоти. Съгласно писмо
изх. № 26-00-1847 на министъра на здравеопазването не е издавал заповед за
предоставяне на неограничени права за ползване на инфраструктурата в района на
Медицинска академия.
По делото е представено цитираното писмо изх. №
26-00-1847/26.11.2012 г. на Министерство на здравеопазването до „В.Ф.“ ООД и до
началника на ВМА, с копие до ректора на МУ-София. В него е посочено, че МЗ не е
издавал заповед за предоставяне на неограничени права за ползване на
инфраструктурата в района на М.У.. Обектите на жалбоподателите не са на
територията на имот, управляван от МЗ, а в имот – публична държавна собственост
по смисъла на чл.89, ал.2 ЗВО, предоставен на МУ, в който имот осъществява
дейност ФДМ.
С писмо вх. № 2433/28.09.2013 г. „В.Ф.“ ООД е уведомил
декана на ФДМ, че за пореден път настоява да му предостави ключ от решетката,
която затваря достъпа до неговия обект през нощта.
С писмо вх. № 149/09.12.2014 г. „В.Ф.“ ООД е уведомил
декана на ФДМ, че на 29.04.2014 г. за пореден път собственият му служебен
автомобил не може да влезе до притежавания от дружеството имот, за да изпълни
задълженията си по извършване на стопанската им дейност.
С писмо от 23.06.2013 г. кметът на СО е отправил
искане до кмета на Район „Триадица“ да разпореди да се изпрати предписание до
ръководството на МУ незабавно да премахнат металната решетка.
По делото е представен акт № 06894 за публична
държавна собственост от 08.12.2008 г., съставен на основание чл.68, ал.1 ЗДС,
чл.2, ал.2, т.4 ЗДС, относно сграда със застроена площ от 6 010 кв. м. и
разгърната застроена площ от 28 433 кв. м., състояща се от 11 корпуса:
Корпус А (букви „А“, горен индекс „дрим“), състоящ се
от 1 подземен и 15 надземни етажа с разгърната застроена площ от 6 964 кв.
м., както следва: подземен етаж (мазе), с площ от 437 кв. м., състоящ се от
мазета – 8 броя с номера 18, 19, 20, 21, 22, 23А, 23Б и 24. Имотът се намира в
гр. София, район „Триадица“, сграда в УПИ І-за МА и ВВМИ, кв387 по плана на гр.
София, м. „Бул. България“, регулация, утвърдена със заповед № 153 от 26.03.1980
и заповед № РД-09-5-1325 от 13.12.2005 г., съгласно скица от 14.07.2008 г. на
район „Триадица“, с административен адрес ул. „******. Удостоверено е, че се
предоставят права за управление на М.У. – София, Факултет по дентална медицина. В раздел „забележки“ и лист № 2, № 3, №
4, на посочения акт за държавна собственост са описани всички постройки в имота.
Съставен е акт за публична държавна собственост №
09062 от 10.03.2016 г., съставен на основание чл.68, ал.1 ЗДС, чл.2, ал.2, т.4 ЗДС и чл.71, ал.2 ЗДС вр. с чл.103 и чл.104 ППЗДС,
относно УПИ ІІ с площ от 16 695 кв. м., в кв. 387А по РП на м. „Бул.
България“, кв. 387 – Медицински компекс – М.У. –
София, одобрен със заповед № 153/26.03.1980 г., заповед №
РД09-50-1325/13.12.2005 г.; решение № 503 по протокол № 95/28.07.2011 г. на
СОС, заповед № РД-09-50-702/20.08.2014 г., решение № 833 по протокол №
73/18.12.2014 г. на СОС, съгласно скица № РТР 16ДИ09-52/12.02.2016 г. на район
„Триадица“. Границите на УПИ ІІ са: североизток – УПИ ІІІ и улица с о. т. 21б
до о.о т. 21в, югоизток – УПИ І, югозапад УПИ І, северозапад – ул. „Св. Георги
Софийски“ и УПИ ІІІ. Удостоверено, че се предоставят права за управление на
министерство на здравеопазването. Налице е и отбелязване, че на основание
решение № 807 от 22.12.2017 г. на МК, имотът е отнет от МЗ и е предоставен
безвъзмездно за управление на М.У. – София.
С писмо вх. № 1924/24.07.2012 г. на министъра на
образованието, младежта и науката, е посочено, че във
връзка с осигуряване на безопасни условия на работа във всички сектори от
системата на народната просвета и висшето образование е необходимо предприемане
на спешни допълнителни мерки за сигурност, с цел опазване живота и здравето на
хората и материалните ценности: засилен контрол на пропускателния р, като се
повиши вниманието към проверката на хора и багаж чрез детектори, а при съмнение
– чрез физическа проверка съдържанието на багажа, недопускане на посетители в
сградите без проведена и потвърдена ангажираност, включително изпълнители по
договори за ремонтни дейности, неприемане на неадресирани или съмнителни
пратки, писма и пакети, внимателна проверка на същите, както и на
принадлежностите им и др.
Със заповед № 338/30.07.2012 г. на декана на Факултета
по дентална медицина към М.У. – София, е определено
работно време от 06.—до 20.00 ч., в рамките на което се осигурява достъп на
служители, ръководен и преподавателски състав, студенти и граждански лица.
Сградата се заключва в 20.00 ч., след което се извършва обход. От 20.00 до
22.00 ч. остава отворен изхода при кулинарната кухня за достъп до служебния паркинг.
От 20.00 ч. до 06.00 ч. в сградата се допускат само спешни случаи в болницата
или при обаждане на дежурния лекар. В почивните и празнични дни всички входове
са заключени, а достъпът на пациенти става срещу издаване на пропуск след
вписване на имената в книгата за посетители. Стъклените врати на първи и втори
етаж се заключват в 18.00 ч. Учебни занятия след 18.00 ч. могат да се
провеждат, като след приключването им пазачът следва да бъде уведомен, за да
извърши обход. Въведени са и допълнителни мерки за сигурност.
С разпореждане на полицейски орган от 26.02.2016 г. е
постановено на охраната към сектор „Сигурност и информация“ към МУ-ФДМ, гр.
София, ул. „******, да се засили пропускателният режим в обекта. С цел
недопускане на терористични актове стриктно да се следи и да се извърши пълна
проверка на влизащите МПС за внасяне на оръжие и взривоопасни вещества в
охраняваната зона, а в случай, че са забелязани такива – своевременно да се
сигнализира МВР на тел.112. Указано е входните врати или бариери на паркинга да
са винаги в затворено състояние, с изключение, когато се пропуска МПС.
Със заповед № 347/09.08.2016 г. на декана на Факултет
по дентална медицина към М.У. е наредено стриктно да
се спазва схемата за организация на движението от 22.12.2014 , издадена от
главния архитект на СО, относно УПИ ІІ, кв.387а, като не се допуска паркирането
и домуването на автомобили в зоните, посочени в
схемата. Подвижната решетъчна врата откъм ул. „Д-р Тодор Даскалов“ , затваряща
алеята към сградата на Факултет по дентална медицина
при МУ-София и прилежащи пространства и сгради да бъде отворена от 06.00 ч. до
22.00 ч. в работни дни. Във времето от 22.00 ч. до 06.00 ч. в работни дни,
както и в почивни и празнични дни подвижната решетъчна врата ще бъде затворена
и заключена. Отварянето й в тази периоди се допуска само в изрично посочени
случаи, включително за достъп на автомобили и служители на „В.Ф.“ ООД и „Т. -
В“ ЕООД за извършване на товаро - разтоварни дейности
след щателна проверка на автомобилите и легитимация на служителите.
От показанията на разпитания пред СРС свидетел Д.С.М.се
установява, че работел във „В.Ф.“ ООД, като заемал длъжността „диспечер
транспортни средства“. Отговарял за спедицията на
поръчките. Местоработата му била на ул. „******А, в аптечен склад, разположен
под стоматологията. Имало една решетка, която им пречела да паркират
автомобилите, да свалят и товарят стоките, да извършват всички дейности към
склада, който се намирал след тази решетка. Това бил единственият достъп до
склада. Режимът на работа на склада бил денонощен. Автомобилите на дружеството
за София били 12 на брой. и около 60-100 други доставчици на дружеството.
Затрудненията им били трайни и съществени. Автомобилите влизали напред,
излизали на заден ход и нямало как са обърнат вътре, тъй като мястото било
тясно. Решетката била заключена с катинар от стоматологията. Винаги била винаги
заключена. Достъпът до склада бил през една малка вратичка. Нямало транспортен
достъп и през тази врата носили палета с банки на ръка. По принцип имали
бордови камиони и можели да свалят палетата точно пред вратата на склада на
рампата, но нямали достъп до тази врата, която се намирала на 2 м. след
бариерата. Имало случаи да спрат работа, тъй като нямали достатъчно хора, за да
се наредят в редица и да вкарат стоката. По принцип не можели да си позволят да
спират работа. Ако организирал двама шофьори, доставките щели да спрат за около
час. Двата склада били един до друг. „Т.-В“ ООД също имали рампа до склада, но
нямали достъп до нея. Имало поставени две решетки, които препятствали работата
им.
Пред СРС е разпитан и свидетеля Д.А.С.. От показанията
му се установява, че работел като „началник склад“ в „И.“ ООД, който е наемател
на Г.В.. Занимавал се с транспорта. Работели двама човека, имали два
автомобила. Имало една решетка, поради което нямали достъп до рампата. На 50 м.
сваляли стока от буса и я карали с количка. Откакто
работи там – 5-6 години, все така разтоварвали. Автомобилите се спирали пред
решетката. Имали пешеходен достъп и с количка. Това много затруднявало работата
им. Когато валял дъжд, стоката се мокрела. Два пъти се случвало първата решетка
да е заключена и да не могат да разтоварят. Слизало момче да им отвори, но
после звънели и никой не слизал, за да отключи вратата. Имало разстояние от 1
м., колкото да премине количката. Те преминавали през тунел, широк около 4 м.
Автомобил не можел да влезе. Имало рампа за разтоварване. Знае, че имало проблеми
между неговия работодател и фирмата на Г.В. във връзка с достъпа до склада и
съществуващата решетка.
От показанията на свидетеля Б.В.В.се
установява, че работи в Стоматологичния факултет на длъжност „охрана“ от
17.09.2001 г. Знаел къде се намирали складовите на ищците, както и знаел с
какво се занимават те. Това били складове за аптечни продукти. Влизали с едни
големи камиони. Колите влизали до преди тунела, товарели и разтоварвали. От тях
се изисквало, ако се задръсти тунела, да помогнат да не пречат на достъпа до
техния вход, тъй като там влизали линейки. Те влизали по същия път, по който
влизали автомобилите на ищците. Линейките влизали, тъй като на ет.11 имало
отделение по лицево-челюстна хирургия, лежащо болни. От няколко дни това
отделение се преместило в „Пирогов“. Никога не се било случвало на ищците да се
пречи да осъществяват дейността си и за товарят стоката. Когато свидетелят е
бил на дежурство, не му се е случвало да им пречи, включително и понастоящем.
Работното му място било на главния вход, отдясно. Имали помещение с видеонаблюдение. Правили обход. Когато трябвало да отключат
този вход, трябвало да слезе и да
отключи. Тази врата винаги се е заключвала. Ищците им звънели по телефона и те
слизали, за да им отключат. Обикновено идвали към 03.00-03.30 ч. след полунощ.
Идвал един човек, който звънял на звънеца. Всеки път отивали и отваряли. Ако не
изпълняват тези свои задължения, подлежали на наказание от прекия им началник.
По делото е представено писмо без дата от „И.“ ООД до
„Т.-В“ ООД. В него е посочено, че поради налаганата забрана от отговорни лица
на съседното медицинско заведение е невъзможно спирането на транспортно
средство до рампата за разтоварване.
Пред СРС е представено експертно заключение по изслушана
по гр. д. № 3998/2013 г. по описа на СРС, І ГО, 13 състав, съдебно – техническа
експертиза. Доколкото същата не е допусната в производството, по което е
постановено обжалваното решение, то тя не е събрана по надлежния процесуален
ред и не може да се цени като доказателство в настоящото производство. Ето защо
същата не следва да се обсъжда.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирани страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният
съд установи, че обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално допустима.
Липсва спор между страните относно обстоятелството, че
ищците са собственици на описаните в исковата молба два аптечни складове, в
каквато насока е и представения по делото нотариален акт за сключване на
договор за доброволна делба на недвижим имот № 2, том І, рег. № 263, дело №
2/2011 г., обсъден по – горе.
Негаторният иск с правно основание чл.109 ЗС предоставя правна
защита на правото на собственост или на ограничено вещно право срещу всяко
пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение
над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно
ползване на вещта според нейното предназначение.
На основание чл.109 ЗС собственикът може да иска
прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява
своето право. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 4 от 06.11.2017
г. по тълк. д. № 4/2015 г., ОСГК на ВКС, т.3, двете
задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията
на ответника по негаторния иск и създаването на
пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен
обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата
на чл. 109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават
пречки на собственика. Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи
е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този
имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или
бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за
ищеца пречки за използването на собствения му имот, по - големи от
обикновените (чл. 50 ЗС).
Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това
са недопустими, е конкретна по всяко дело.
Налице е спор между страните дали са осъществени
посочените от ищците неоснователни въздействия върху терена, в който са
построени процесните складове и дали те обективно
смущават правото им на собственост.
Жалбоподателите поддържат, че ответникът няма право да
поставя преградни съоръжения, тъй като има право на управление по отношение на
сградата, състояща се от 11 корпуса, но не и на имота по местонахождението на
трите метални преграждения.
От представения по делото акт за
публична държавна собственост № 06894 от 08.12.2008 г. се установи, че на
МУ-ФДМ е предоставено право за управление на описаните в акта сгради. На
основание чл.14, ал.2 ЗДС имотите и вещите - държавна собственост, се
управляват в съответствие с предназначението им за нуждите, за които са
предоставени, с грижата на добър стопанин. По аргумент от чл.64 ЗС, ответникът
може да се ползва от земята, само доколкото това е необходимо за използването
на постройката според нейното предназначение.
В доказателствена
тежест на ищците е да установят точното местонахождение на описаните в исковата
молба преградни съоръжения, с оглед извършване на обоснована преценка дали
същите са необходими за използване на постройката според нейното
предназначение.
От ангажираните в производството пред
СРС свидетелски показания се установи, че в поземления имот има изградена
решетка, след която са разположени складовете на ищците, която се заключва в
определени часове на денонощието. Установи се също така, че са дадени указания
от министъра на образованието, младежта и науката от 24.07.2012
г. за засилен контрол на пропускателния режим, както и е налице полицейско
разпореждане от 26.02.2016 г. по отношение охраната към Сектор „Сигурност и
информация“ към МУ-ФДМ да се засили контрола по пропускателния режим в обекта.
Това налага изводът, че установеният пропускателен режим е свързан с обезпечаване
сигурността на лицата, ангажирани с учебния процес в МУ-ФДМ, с цел опазване
живота и здравето на хората и материалните ценности. Ищците не са ангажирали по
делото доказателства, че установеният пропускателен режим надхвърля посочените
цели.
Жалбоподателите поддържат, че преградните
съоръжения са изградени в нарушение на строителните правила. С влязлото в сила
решение № 2569 от 01.03.2017 г., постановено по адм.
д. № 8518/2016 г. по описа на ВАС, Второ отделение, обсъдени по – горе, се
установи, че ажурната метална ограда съставлява строеж, шеста категория, а не преместваем обект и е потвърдено решението на АССГ за
отмяна разрешението за поставяне на подвижна ограда, както и е отменено
разрешението за поставяне на двукрила врата.
По делото не са ангажирани доказателства относно
издадени строителни книжа за ажурната метална ограда и за двукрилата врата.
Следва да се отбележи обаче, че е налице трайна и непротиворечива съдебна
практика, съгласно която, когато незаконността на строежа се изразява в липса
на необходимите строителни книжа за извършването му, в тежест на ищеца по иска
по чл.109 ЗС е да докаже с какво конкретно този строеж му пречи да упражнява
правото си на собственост. С оглед на това самият факт на изграждане на
незаконна постройка не дава основание да се иска премахването й, а е необходимо
да се установи наличие на пречки за ползване на собствения на ищцата имот, като
докаже по какъв начин незаконното строителство смущава собственическите права
на ищците - решение № 88 от 22.07.2013 г., по гр. д. № 479/2012 г. на ВКС, ГК,
ІV ГО; решение № 416 от 16.11.2010 г. по
гр. д. № 27/2010 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО; решение
№ 58 от 31.05.2021 г. по гр. д. № 2661/2020 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО; решение № 139 от 25.06.2010
г. по гр. д. № 457/2009 г. на ВКС, ГК, І ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК
и редица други, както и цитираното тълкувателно решение.
По делото не се установи също така, че поставените
преградни съоръжения са създали за ищеца
пречки за използването на собствения му имот, по - големи от обикновените,
предвид посоченото по - горе ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.
д. № 4/2015 г., ОСГК на ВКС, т.3. В исковата молба ищците поддържат, че не са в
състояние да извършват стопанската си дейност, което води до ежедневни загуби.
От изслушаните пред СРС свидетелски показания се установи, че металната врата
се заключва в определени часове на денонощието, като има денонощна охрана. При
позвъняване, металната врата се отключва. Съдът не възприема показанията на
свидетеля М., че металната врата е винаги заключена, тъй като те противоречат
на останалите събрани по делото доказателства относно организацията на охраната
на сградата. Показанията на свидетеля Стоянов, че при позвъняване никой не
слиза, за да отвори вратата, противоречат на показанията на свидетеля В..
Следва да се отбележи също така, че ищците не са
ангажирали убедителни доказателства по делото, че процесните
метални решетки и прегради напълно са затворили достъпа до имота, както и
невъзможност на МПС да маневрират във вътрешната улица, обслужваща имота. По
делото не е поискана и съответно не е допуснато изслушването на съдебно –
техническа експертиза за установяване на тези обстоятелства. Същевременно в доказателствена
тежест на ищците е да установят твърденията си при условията на пълно и главно
доказване. Ответникът от своя страна
провежда насрещно доказване, за да разколебае сигурността, че претендираният факт е осъществен и по този начин да осуети
пълното доказване, което следва да осъществят ищците.
По изложените съображения въззивният
съд счита, че ищците не са доказали по делото, че процесните
преградни съоръжения са създали за тях пречки
за използването на собствения му имот, които са по - големи от обикновените.
Същевременно ответникът е установил необходимостта от установяване на
пропускателен режим при влизане в сградата на МУ-ФДМ. Това обуславя
неоснователност на предявения негаторен иск.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат,
обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото и
доколкото ответникът по жалбата е защитаван в настоящото производство от
юрисконсулт, на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК
следва да му се присъди сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 49275/24.02.2020 г., постановено по гр. д. №
54115/2018 г. по описа на СРС, І ГО,
46 състав.
ОСЪЖДА“Т.“ ЕООД, ЕИК *****, с адрес *** и „В.Ф.“ ООД, ЕИК *****,
с адрес ***, със съдебен адрес ***, офис 5, партер – адв.
П.Й.К., да заплатят на М.У. – СОФИЯ, с адрес гр. София, бул. „*****, сумата от 100 (сто) лв., на основание чл.78, ал.8
вр. с ал.3 ГПК, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.