№ 828
гр. Варна , 08.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на осми март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен А. Атанасов
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно частно гражданско
дело № 20213100500346 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.418, ал.4 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, със седА.ще и адрес на управление гр.София срещу разпореждане №
274836/16.12.2020 год. по ч.гр.д. № 15913/200 год. на ВРС – 20-ти състав, с което е
отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение за
сумата от 2 927.82 лева – възнаградителна лихва за периода 20.08.2019-13.03.2020 год.
Твърди се в сезиралата съда жалба неправилност на обжалваното определение,
поради това, че съдът не е съобразил изменението на ДПК, с което е въведен максимален
размер на ГПР, който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при нА.чието на
правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия
закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за
основателна, поради следните съображения:
Производството пред заповедния съд е образувано по заявление подадено от
заявителя “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седА.ще и адрес
на управление гр.София за сумата от 5658.48 лева – главница за периода от 20.08.2019 год.
до 20.03.2023 год., по отношение на която е обявена предсрочна изискуемост на 13.03.2020
1
год., сумата от 2 927.82 лева за периода от 20.08.2019 год. до 13.03.2020 год., както и
обезщетение за забава и законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда.
Като е приел, че сумата за възнаграждение за закупен пакет услуги е платена без
основание, поради нищожността на клаузата, която я предвижда, заповедният съд е
отхвърлил заявлението в тази му част.
Действително, с оглед предназначението на заповедното производство да изключи
именно исковия ред за установяване на безспорни вземания съдът приема, че същото може
да има за предмет само съдебно защитими права /арг. от чл. 410 ал.3 и чл. 422 ал.1 ГПК/.
Поради горното, разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК предвижда съдът да отказва да
издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или добрите нрави,
като съдът следи служебно за нА.чието на тази отрицателна процесуална предпоставка.
Съдът още на фаза заповедно производство следва да осъществи защита на по-слабата
страна в договорните правоотношения – потребителя, а чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК,
предвиждайки възможността да се откаже издаване заповед за изпълнение поради
противоречие на клаузи на закона и добрите нрави като по този начин гарантира в пълна
степен правата на потребителя като прехвърля тежестта на кредитора да докаже
съществуване на вземането си в осъдително исково производство.
В подкрепа на гореизложеното е и разпоредбата на чл.411, ал.2 т.3 ГПК според която
съдът следва да откаже издаване на заповед за изпълнение, ако искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е нА.це обоснована вероятност
за това.
В конкретния случай, видно от сезиралото съда заявление размерът на
претендираната главница е в размер на 2 927.82 лева, като към заявлението са приложени
изискуемите документи, втова число и Договор за потребителски паричен кредит. Видно от
същия, размерът на кредита е 6 000 лева, като посочени са и допълнителните плащания по
него, в това число застрахователна премия и такса ангажимент, при обща стойност на
плащанията в размер на 11 469.60 лева. Посочено също така е и че лихвения процент по
кредита е в размер на 26.81 %, а ГПР – 33.14 %.
Видно, същият не страда от пороци, водещи до неговата недействителност в цялост и
противоречи изискванията на чл.11, ал.1, на чл.19 и чл.22 от Закона за потребителския
кредит. АнА.зирано съдържанието на договора за кредит обуславя извода, че е спазена
писмената форма, шрифта на текста е не по – малък от 12, съгласно чл.10 от Закона за
потребителския кредит. Договорът, в съответствие с чл.11, ал.1, т.1-10, съдържа дата и място
на сключването му, вида на предоставения кредит, индивидуА.зация на страните по него,
срок на договора, общия размер на кредита, размер на лихвения процент, годишния
процент на разходите, условия за издължаване на кредита, ведно с погасителен план, както
и останалото съдържание по чл.11, ал.1, т.11 до т.26. Не се установяват и други явно
неравноправни клаузи, тъй като при фиксиран лихвен процент не е нА.це едностранна
2
промяна.
Договорната лихва е възнаграждението /печалбата/ на кредитодателя за това, че е
предоставил определена сума в заем. За да защити потребителя и за да се избегне
неоснователното обогатяване на финансови институции, предоставящи потребителски
кредити чрез определяне на висок лихвен процент, законодателят е предвидил същият да е
компонента, която се включва при формирането на ГПР и съответно е определил
максимален размер на последния. В тази връзка, преценката за противоречие със закона
следва да се прави на плоскостта дА. сборът на договорната лихва, ведно с другите разходи,
не надвишава фиксирания от законодателя максимален размер на ГПР. За да защити
потребителя и за да се избегне неоснователното обогатяване на финансови институции,
предоставящи потребителски кредити чрез определяне на висок лихвен процент,
законодателят е предвидил последният да е компонента, която се включва при формирането
на ГПР и съответно е определил максимален размер на последния.
В контекста на горното, преценката за противоречие със закона следва да се прави на
плоскостта дА. сборът на договорната лихва, ведно с другите разходи, не надвишава
фиксирания от законодателя максимален размер на ГПР. В случая, определеният в договора
размер на ГПР от33.146 % не надвишава пет пъти размера на законната лихва /50%/, а
договореният лихвен процент е 26.81 %, поради което и съдът приема, че цената на
кредитирането не е свръх прекомерна.
По същите мотиви се налага изводът, че не е нА.це някоя от хипотезите на чл.143,
ал.1, т.1 – 19 от Закона за защита на потребителите, тъй като клаузите не създават
възможност за облагодетелстване на кредитора за сметка на длъжника и това да го постави в
по – неравностойно имуществено положение.
Налага се извод, че договорът, както и клаузите за договорна лихва и ГПР са
действителни, поради което ответникът дължи заплащане и на договорената
възнаградителна лихва. Миотивите на първоинстанционния съд, видно от сезиралото
заявление, се основават на посоченото в т.12 от заявлението като договорена лихва по
кредита, което посочване обаче не почива на представените документи и претендираният
размер на лихвата по т.9 от заявлението.
Постановеното разпореждане е незаконосъобразно и следва да се отмени.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 274836/16.12.2020 год. по ч.гр.д. № 15913/200 год. на
ВРС – 20-ти състав, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване
на заповед за изпълнение за сумата от 2 927.82 лева – възнаградителна лихва за периода
20.08.2019-13.03.2020 год.
3
и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК в полза на заявителя
“Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седА.ще и адрес на
управление гр.София, бел.“Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4
срещу „Т. С. А., ЕГН: ********** от гр.Варна, ул.Доброволци № 11 ет.3 ап.103 за от
2 927.82 лева – възнаградителна лихва за периода 20.08.2019-13.03.2020 год., както и за
сторените разноски по отхъврлената част.
ВРЪЩА делото на ВРС, 20-ти състав за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист съобразно настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4